Четири аксиоми на лидерството са:

1. Законите на лидерство могат да бъдат научени и практикувани. Някои от тях са по-лесни за разбиране, други по-трудни, но всеки един от тях може да бъде научен.

2. Всеки от законите на лидерството може да съществува самостоятелно. Въпреки, че те са най-ефективни, когато са практикувани заедно, законите на лидерството могат да съществуват самостоятелно.

3. Законите имат последствия. Всяка идея носи последствия. Практикувай законите на лидерство и хората ще те следват. Наруши законите или ги игнорирай и ще изгубиш умението да водиш другите.

4. Законите на лидерството са основата, на която лидера стои. За да са ефективни, научените закони трябва да бъдат практикувани и прилагани постоянно.

В книгата си „Духовно лидерство”, Освалд Сандърс дава най-добрата дефиниция за лидерство: „Лидерството е влияние”. Библейският смисъл на лидерство е начинът по който Църквата влияе на света. Тогава лидери не са само няколко човека в църквата. Всеки Християнин е лидер, призован от Бог да влие на света чрез посланието на Благата Вест и силата на дадения Святи Дух. Как иначе Църквата би станала „сол на земята” и „светлина на света”?

Истинската ситуация в Църквата днес е точно обратната. Нека оставим на страна простия, но истински факт, че светът днес влияе на Църквата много повече от колкото Църквата влияе на него. През 1997 Барна Груп публикува изследване, според което 95% от пасторите не вярват, че имат духовната дарба да ръководят. Други подобни изследвания доказват това, стигайки до следните заключения:

1. По-голямата част от пасторите не визират себе се и като лидери, в следствие на което не носят лидерска отговорност за църквата в която са поставени.
2. Лидери, които са ефективни сред вярващите, не винаги са ефективни извън църковната сграда.
3. Повечето от лидери, които имат себе си за ефективни, на практика са неефективни.

Защо тези факти описват истинската ситуация в Църквата? Вероятно защото библейската практика на духовно лидерство е забравена, занемарена или заместена с друг не толкова Библейски модел. Защото лидери, които говорят за пост и молитва, най-често не ги практикуват с живота си. И защото неуспешни и провалили се лидери нямат доблестта да подадат оставка и да дадат път на можещите и успешните. А най-вече, защото в посткомунистическиа контекст на България не съществува нито една базирана на Библията, успешно приложена и адекватна образователна програма за обучаване на църковни лидери. Малко са и лидерите, които поемат духовната отговорност да оставят духовно наследство, бащински поучавайки едно ново поколение от лидери.

Социологическите проучвания показват, че дори един затворен човек влие на над 10,000 човека в живота си. Не един, не двама, а 10,000. Какво би станало тогава, ако всеки вярващ осъзнае, че не само епископа, пастора или дякона имат духовно влияние? Какво би станало ако Църквата осъзнае силата на своето духовно лидерско влияние и започне да влияе върху света?

Всеки може да основе организация, която изглежда добре за момента като започне с нова програма или продукт, привличайки тълпи с голямо събитие или използвайки голям наличен бюджет. Но лидерите, които оставят трайно наследство, използват друг тип методи. Те ръководят, мислейки както за днес, така и за утре. Трайната стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя след себе си. За да създаде такова наследство, всеки лидер се нуждае от стратегия и намерение, които са повлияни от следните фактори.

1. Решение за саможертва
Лидерството има своя цена, а лидерството, което оставя поколение, има по-висока цена от обикновеното лидерство. Когато работиш, за да създадеш наследство, животът ти престава да бъде само твой. За това е важно да знаеш какво си съгласен да жертваш, за да могат последователите ти да растат. От какво можеш да се откажеш? Кое от притежанията си ще инвестираш? Колко от времето и от възможностите си ще пожертваш? Кои идеи и мечти ще инвестираш в другите, без да си сигурен, че една или две от тях ще останат след теб в живота им?

2. Инициирай процеса
Процесът на създаване на наследство започва от теб и ще продължи да се развива, само ако създадеш правилната атмосфера. В дадени моменти ще трябва да се бориш, за да може този процес да продължи. Особено, когато хората около теб имат други идеи, мнения и планове. Последователите на Христос имаха различни планове. Симон Зилот искаше от Него да поведе бунт срещу Римската империя. Яков и Йоан искаха да получат позиции в Царството (Марко 10:37). Дори Петър се опита да спре Исус от действието, което щеше да позволи на останалите ученици да Го последват напълно (Матей 16:22).

3. Бъди наясно с плановете си за всеки човек
Процесът на създаване на наследство не може да бъде създаден без хора. Той изисква избор на правилните хора и правилното им развитие. Исус внимателно избра приемниците на неговото наследство. Библията казва, че Той не повика първите дванадесет, които видя на улицата, а онези, които сам избра. Защото имаше специфичен процес на развитие, планиран за всеки от тях.

4. Приготви се да предадеш щафетата
След като правилните хора са подготвени, е нужен процес на предаване. Подготовката на истински наследник е изкуство и не винаги протича безпроблемно. Учениците на Христос имаха трудности с приемането на щафетата. Исус трябваше да им се яви след възкресението Си, за да им даде Голямата заповед – и дори тогава те не успяха да разберат какво трябва да направят. Петър и Яков например, се върнаха на предишната си работа и започнаха отново да ловят риба. Когато подготвяш своите духовни наследници, приготви и процеса, чрез който приемането на наследството да протече безпрепятствено. И дори тогава планирай да окажеш допълнителна помощ, защото най-вероятно от нея ще има нужда.