Навухудоносор и Данаил представляват контраст на гордост и смирение. Когато вавилонските магьосници не могат да развълнуват съня на царя, той заплашва да ги убие. За разлика от него, когато Данаил правилно разтълкува съня на царя, той отказва да приеме слава, а я отдава на небесния Бог.

Царете са хора облечени с власт – светска или църковна. Властта във вселената е като гравитацията. Може да не се съгласяваш, че я има, но тя съществува и оказва постоянно влияние върху теб.

Урокът от Данаил ни учи, че Бог проверява смирението на царете чрез словото на пророците. Само така, те могат да познаят Божията воля за своето бъдеще и това на нацията над която са поставени.