ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРАТА: Oтговори на Трудни Въпроси за Спасението

Oтговори на Трудни

Въпроси за Спасението

За кого умря Христос?
Определени църковни формации днес вярват, че са спасени по предварителен избор направен от Бога. Такова вярване ограничава Божият избор до определен критерий, омаловажава жертвата на Исус Христос, изключва всички останали от броя на спасените и е Библейски невалидно. Други вярват в универсално спасение, т.е. че всеки човек ще бъде спасен. Това твърдение пък е в разрез с някои основни характеристики на личността на Бога, като Неговата святост, справедливост и роля като съдия на целия свят. То отрича Библейски истини като вечно наказание и ад. Исус Христос умря за да може всеки човек да избере сам да бъде спасен или не.

Кой може да се спаси?

Единственото изискване което Библията поставя като изискване за спасение е вяра в Бога. Тогава, всеки който вярва може да бъде спасен. Това е критерий който не дискриминира хората по етнически произход, цвят на кожата, национална принадлежност или обществен статус. Спасението, снабдено за човечеството от Исус Христос на Голгота, не може да бъде ограничено във време, място или измерение. Всеки който вярва ще се спаси днес и сега.

РЕД НА СПАСЕНИЕ (Order Salutus)

I. Покаяние/Обръщение

Бог изобличава грешника за грях (Йн. 16:8-11; Евр. 12:5). Вярата в Бога довежда до покаяние, което е разкаяние причинено от Бога и искрено съжаление в сърцето на човека за извършеният грях (Изх. 32:14). Покаянието е пътя към спасение и вечен живот. Ако спасението е дар от Бога, то покаянието е човешкият отклик и приемане на този дар. В частност, то е обръщане и завръщане към Бога. Целта на покаянието има поне три спасителни аспекта:

  1. Новорождение – обновяване на нашата грешна природа в “ново създание” (2 Кор. 5:17; Гал. 6:15; Тит 3:5)
  2. Оправдание от грях – оневиняване или отнемане на вината на грешника (Рим. 5:1; Тит 3:7).
  3. Възстановяване на взаимоотношението със Създателя, наречено “мир с Бога” или осиновление (Рим. 1:5).

II. Спасението – Първото дело на благодатта

  1. Новорождение – Новорождението, наричано още обновление или регенерация, е Божият отклик в резултат на човешкото покаяние/обръщение. То е нужно защото в грехопадението човек губи безгрешната си природа и става грешен. Така, новорождението е ново-сътворително дело на Бога чрез което вярващите са направени отново безгрешни, както Адам бе сътворен безгрешен (Йн. 3:5-8; Рим. 4:25).
  2. Оправдание – Освен безгрешната си природа, при грехопадението човек губи и своята невинност, като така грехът ни прави виновни пред Бога. Ето защо е нужно оправдание. Чрез оправданието, Бог ни прави отново праведни и възстановява нашата първоначална невинност (Рим. 6:23; Еф. 2:8-9).
  3. Осиновление – След като чрез новорождението Бог премахва нашия грях, а чрез оправданието нашата вина, ние сме приети отново в Божието семейство. Този процес се нарича осиновление (Еф. 1:5; Гал 4:4-5).
III. Освещение – Второто дело на благодатта
Освещението е начина по който Бог опазва своята “изобилна жетва” от ония които са били спасени. Освещението беше подробно разгледано в Урок 7 (Коментар върху Алинея 6 и 7 от Декларацията на Вярата). То отговаря на следните трудни въпроси във връзка със спасението:
  1. Който е спасен веднъж, спасен ли е завинаги? Бог е призовал вярващите не на единично дело на спасение, а на постоянен живот на спасени. Грехът ни поставя извън Божията благодат и онези, които живея постоянен живот на грях няма да наследят Божието Царство (1 Кор. 6:9-10; Гал. 5:19-20 – забележете, че тези стихове не са  обръщение към невярващи, а към вярващите които вече са били спасени). Следователно само онези които живеят живот без грях и устоят до края ще бъдат спасени (2 Сол. 1:4-5).
  2. Спасен ли е онзи който съгреши? Словото ни учи, че за вярващия не е нужно да живее живот на грях. Чрез освещение живот без грях е напълно възможен. Новото създание на вярващия не позволява живот в постоянен и продължителен грях. Ако някой съгреши грехът може да бъде простен от Бога, и вярващият е длъжен да търси такава прошка (1 Йн. 2:1).

  1. Чрез вяра ли се спасяваме или чрез дела? Да се твърди че има спасение чрез човешки дела означава да се омаловажи и направи ненужна жертвата на Исус Христос.  Тава твърдение се нарича легализъм и е небиблейско (Еф. 2:8-9). Ако можеше да се спасяваме чрез лични дела не би било нужно Христос да умре заради нашите грехове. От друга страна, да се твърди че има вяра без дела е също неправилно. Живата вяра произвежда дела, които Словото нарича дела на вяра (Як. 2:17, 26). Следователно, нито легализмът, нито мъртвата вяра водят до спасение. Тогава, чрез вяра ли се спасяваме или чрез дела? Отговорът е: “Да” – вярващият е спасен чрез жива вяра Бога, която произвежда дела.

IV. Кръщение в Святия Дух – Третото дело на благодатта

Кръщението в Святия Дух беше подробно разгледано в Урок 8 (Коментар върху Алинея 8 и 9 от Декларацията на Вярата).

Резултати от спасението
  1. Ново завръщане при Бога (1 Пет. 2:25; Евр. 11:15)
  2. Прошка на всеки грях (Д.А. 26:18; Еф. 4:23; Кол. 3:13)
  3. Трансформиране на грешната природа в нова (2 Кор. 5:17)
  4. Оправдание и освобождаване от Божия Съд (Йн. 5:24)
  5. Приемане в Божието присъствие (Евр. 4:16)
  6. Сънаследници с Христа на Царството (Як. 2:5)
  7. Преминаване от смърт към живот (1 Йн. 3:14)
  8. Наследяване на вечен живот (1 Йн. 2:25)
Записки: