Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

В Битие 11:28, ние виждаме, че Аран (бележка на преводача: В Английската Библия името му е Харан) умря в присъствието на баща си Тара, в земята на рождението си – Ур Халдейски. Тара започна своето пътуване оттам, за да влезе в Ханаанската земя. Пътувайки към Ханаан, той дойде до едно място, което наименува с името на умрелия си син – Харан. Това му напомняше за загубата и му причиняваше тъга. Понеже му беше много тежко, в крайна сметка, Тара промени своето решение относно пророческата си дестинация и вместо това се засели в Харан. Той не се беше справил адекватно с чувството на скръб и загуба в душата си. Когато Тара пристигна в Харан, той се засели там – в най-слабото си място!

В Битие 26:12-16, Исаак се сблъска с агресия от страна на местните власти, поради завист. Филистимците запълниха всички кладенци на баща му. Те му казаха да напусне наследството си и да излезе от собствената си земя. Исаак си тръгна оттам и отиде в друга област, където изкопа наново кладенците на баща си, Авраам. Отново виждаме да го следват спорове и враждебност. Ние трябва да се придвижим далеч от предишните позиции на спорове и вражди, за да можем да намерим широко място на изобилие. Исаак намери един нов кладенец на име Роовот. Той каза: “Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя”.

Първият ключ е да бъдем способни да видим какво Бог върши в духа ни. Способността ни да виждаме отвъд естественото, отвъд ограниченията и отвъд петте ни сетива, и да се свържем с областта на реалност на Духа, ще ни постави в пътя на победата. Това, което Святият Дух върши вътре в нашия дух е най-доброто нещо за нашето бъдеще. Това е реалното бъдеще. Това е, което Бог твори вътре в нас. Всичко временно се променя, но това, което е в духа ни, се оформя и моделира, за да бъде разкрито в бъдеще.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ОПАСНОСТТА ОТ АБОРТИРАНЕ НА НАШЕТО ПРОРОЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ e РЕАЛНА. В Битие 11:31 ние четем, че Тара, бащата на Авраам, чу от Бог, че трябва да напусне Ур Халдейски, за да отиде в Ханаан – Обещаната земя; но той стигна до Харан и се засели там. Писанието казва ясно, че Тара умря на мястото, където беше избрал да се засели. Много от нас са добри в започването на пътешествието, но нямат благодатта да го завършат. Изисква се духовна енергия и упоритостта на питбул да се напусне Ур Халдейски, и да се отиде в Обещаната земя.

4 Царе 3:10, 14 “Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава! …… А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял”

Ние трябва да сме сигурни, че тези, с които сме се съюзили, не са настроени, в ума и душата си, за загуба. Ние трябва да се свържем с Божиите пророчески думи. Цар Йосафат бързо установи тяхната духовна важност, като потърси слово от Бог, за да може то да очертае неговата съдба и изход от ситуацията (4 Царе 3:12). Пророк Елисей им даде ясна стратегия за пълна победа; пълно унищожение на градовете, дърветата, водата и полетата. Тримата царе изпълниха тази стратегия и спечелиха уникална победа. Но когато царят на Моав видя, че беше притиснат от всички страни, той започна да настъпва към Юг срещу Едом, докато Израел ги преследваше в територията на Моав. Тогава царят на Моав принесе в жертва, на стените на града, най-големия си син, който трябваше да управлява на негово място. Това беше ритуал на демонично поклонение и освободи демонични сили срещу Израел, който ги беше обсадил. Тези сили на мрака, изпълнени с голям гняв, предизвикаха объркване между Израилтяните. Израилтяните се отказаха от нападението на царя на Моав и се върнаха в собствената си земя, без да доведат пророческото си пътешествие до пълната му победа. Те не знаеха какво ги беше ударило, понеже това бяха духовни сили.

Понякога, когато ние започнем пророческо пътуване със слово и насока от Бог, врагът може да ни разсее или да докара объркване. Ние не трябва да спираме да си почиваме, докато не завършим пътуването си. Духовните сили на мрака могат да поставят знаци: “НЕ МИНАВАЙ!” в живота ни и да ни пречат да се движим напред с Бог. Не абортирайте пророческото си пътуване! Стоите в пълно покорство към Словото! Стоите свързани с пророческия източник, така че прогресивните откровения да могат да съживят и обновят силата ви за пътуването!

В историята на сунамката в 4 Царе 4:8-37, ние виждаме как тя се свърза с пророческото, когато Елисей мина през нейната област. Сунамката убеди съпруга си и те заедно построиха на Елисей стая в къщата си. Когато пророческото помазание вече не просто “преминава” през нашия живот, а “остава”, ние ще видим значителни промени в живота си. Бог не само благослови сунамката и нейния съпруг, но също така благослови и следващото поколение. Тя роди син.

Когато Божието слово стане главния източник на нещата, които се случват в живота ни, тогава само Неговото слово може да ни заведе на следващото ниво. В нашето пророческо пътешествие от едно ниво към друго, врагът може да се опита да унищожи това, което е било започнато в духа. Ние трябва да се върнем до Божието първоначално слово и първоизточник, и да изкопаем отново кладенците на бащите си.

4 Царе 4:19 “И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му”

Когато врагът се опита да ограби или унищожи това, което Бог е освободил върху нас чрез словото Си, ние трябва да се върнем до Божието първоначално слово и Неговото Присъствие, и да разкопаем кладенеца на Неговото снабдяване със сила, за да можем да се издигнем над тези атаки.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Cъживяващото помазание ни ИЗДИГА В ПОЗИЦИЯ НА РЪСТ И ЗРЯЛОСТ, ЗА ДА ПРИДОБИЕМ ДОСТЪП ДО ТОВА, КОЕТО БОГ Е ПЛАНИРАЛ ЗА ЖИВОТА НИ. Дарбите и призивите в нас покълват в сърцата ни, както семето покълва при допира с водата. Ние ще открием всички семена, които Бог е поставил в сърцата ни. Ще започнем да преоткриваме кои сме наистина в Христос. Ще открием свежи призиви, нови инструкции от Святия Дух и нови дарби в живота си. Ще живеем изобилен живот, за който никога преди не сме си мислели, че съществува. Ще копнеем за повече от Бог в живота си, отколкото сме имали някога. Ще сме способни да видим, че Бог е поставил чудесни дарби в нас, за да ни екипира за ефективно служение. Когато видим, че Бог се издига в Своя храм, вътре в нас ще се надигне едно по-голямо чувство на увереност в нас самите. Сега ние ще знаем, че можем да се справим по-добре, понеже Бог ни прави много по-способни за работата, която Той има за нас.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ПОМАЗАНИЕТО ЩЕ РАЗЧУПИ АПАТИЯТА И ЗАБАВЯНЕТО, ПРИДВИЖВАЙКИ ВЯРВАЩИЯ ОТВЪД НЕГОВАТА ПАСИВНОСТ. ТОЗИ СЪЖИВЯВАЩ ДУХ ЩЕ НИ НАКАРА ДА СЕ ДВИЖИМ И ДА ДЕЙСТВАМЕ, РАЗЧУПВАЙКИ ПРОКЛЯТИЕТО НА ПАСИВНОСТТА. Хората, които бяха изцерени в къпалнята Витесда (Йоан 5 глава), бяха тези, които се задвижиха и влязоха във водата, когато Господният ангел я раздвижваше. Това действие, пропито от вяра в “раздвижването на водата”, идващо от Святия Дух, освобождава свръхестественото в нашия живот. Може за доста дълъг период от време да бъдем в определена ситуация или обстоятелства, но когато помазанието се раздвижи, ние сме решени да приемем предизвикателството.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ДУХЪТ НА УСКОРЕНИЕ СЪЗДАВА ДУХОВНА ДИНАМИКА НА ПРОГРЕСИВЕН ТЛАСЪК , ЗАДВИЖВАЩА НАШИТЕ ДУХОВЕ ДА СЕ ИЗДИГНАТ ДО НОВИ НИВА НА ПРОБИВ. Има внезапно покачване на нивото на водата в нашите духове. Има по-голяма мярка, която ни се отмерва. Има достатъчно вода, в която да плуваме, позволявайки ни да навлезем по-надълбоко в областта на Духа. Това от своя страна ще освободи Божествена духовна сила в нашия живот.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Равнодушните няма да имат достъп до Божията спасителна благодат и Неговото незаслужено благоволение. Те ще се събудят една сутрин и ще видят, че манната е спряла и водата вече не тече към тях.

Исус Навиев 5:12: “А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.”

Тези хора няма да имат достъп до привилегиите, които преди това са имали, понеже сезоните и времената са се променили. Те повече няма да видят манната до края на живота си. Това ще бъдат сериозни времена на отговорност, на изработване на спасението ни със страх и трепет. Накратко, тези последни години ще покажат кой има повече масло в светилника си и кой е готов да тръгне с Младоженеца (Матей 25:1-13).

Това е най-важното време в живота ни! Ние можем да родим единствено това, което вече сме заченали в утробата си. Проявлението на това, което е вътре в нас и което не се вижда, ще се случи след 2005 година. Времето на зачатие и сформиране е СЕГА. Времето на откровение и проявление е в БЪДЕЩЕТО.

Поколението, което ходи в последните години на това Десетилетие на Съдба вече е начертало своето бъдеще и съдба. Ние ще видим нечестивите и праведните все повече и повече да се разграничават. От 2005 година нататък, овцете и козите няма повече да живеят в една и съща кошара. Праведните ще стават все по-праведни. За тях това няма да е въпрос на избор, понеже те вече ще са решили в сърцето си, да продължат по този начин. Първите четири години от този милениум са били време на оформяне на нова компания от пробивни вярващи, които се издигат в зрелостта на синовство и повече няма да са хранят с манната, която пада от небето. Те са станали достатъчно зрели, за да могат да влязат в своето наследство.

Нечестивите обаче ще продължават да вършат все повече нечестие, понеже те самите са избрали това като тяхна съдба. Те ще напуснат Божия дом и ще се върнат в света, където Божият съд ще бъде излян върху тях. Единствената причина, поради която нечестивите стоят в Църквата и не са преживели все още Божия съд, е поради праведните. Житото трябва да узрее, преди да отделим плевелите и да ги съберем на снопи, за да бъдат изгорени.

Днес ние трябва да изпитваме всеки дух в Божия дом, преди да е станало твърде късно. Ако тези духове продължават да живеят и да се изявяват във вярващите, вярващите ще отпаднат от вярата и ще се върнат в света, понеже оттам идват самите духове. Но когато се занимаем с тези духове и надделеем над тях, ние ще сме унищожили духа на антихрист и духа на ерес в Божия дом. Ние ще сме надделели над духовете и над светските системи и ще бъдем способни да откликнем на Духа на истината, и да чуем Божия глас, Който ни говори. Ще обитаваме в Господния дом и нашата позиция в Христос няма да ни бъде отнета (Псалм 23:6; 101:6-8).

Съживяващото помазание на Апостолското носи духът на ускорение, който създава динамика на прогресивен тласък, задвижваща духовете ни в ново ниво на зрялост за синовство, позволявайки ни да имаме достъп до нашето наследство и да извършим това, което Бог е планирал за живота ни в назначеното и определено време в Христос.

Нашият отклик към това настоящо Божие движение ще определи и очертае нашите бъдещи пробиви и живот. Ние трябва да се предадем на тази Божия благодат, която ни дава способност, да изпълним съдбата си. Позволете на Бог да вземе личния ви живот, църквите и служенията ви и да ги постави на ново място на предаване към водителството на Святия Дух. Само тези, които ходят в покорство като синове, ще видят силата и славата на Отец.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Църквата на Господ Исус Христос трябва да се издигне в този час и да представи работещ модел на успех, който е бил изкован в наковалнята на живота на Църквата. Повечето църкви бягат от всякакъв вид политически среди, понеже не искат да гледат на тях като на участници в негативните неща, които са свързани с политиката. Ние трябва да вярваме, че постоянното ни сътрудничество с нашите правителства ще ги подтикне към праведност, така както солта предпазва това, което иначе би се разложило.

Правителствата на земята искат да спрат упадъка и разрухата в обществото. Те отчаяно търсят изход от робството на тлението. Никое от техните усилия не произвежда резултатите, които те искат. Наркоманите, които напускат правителствените лечебни центрове не дават траен плод, тъй като до една година след като излязат оттам, 75% до 80% се връщат отново към наркотиците. Повечето азиатски правителства знаят, че социалните проблеми на непълнолетните се увеличават непрекъснато, тъй като много семейства се разпадат. Процентът на разводите също се увеличава. Моралните проблеми сред младежта растат, причинявайки сериозен упадък в обществото. Проблемите дори само в социалната сфера са много обезпокояващи.

Само Божието Царство в Христос има реални отговори на вечните въпроси. Само в Христос има сила за промяна на живота. Само в Царството има жертва, сила, любов и посвещение до край. Църквата ни предлага модели за това как да живеем в Царството и в обществото, като алтернатива на това, което е в света. Тя има необходимото, за да повлияе на града и на нацията.

Когато правителствата разберат, че “Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават” (Исая 9:7) и че живота на човек е цялостен и завършен само чрез силата на Всемогъщия Бог, те ще освободят дарения и финансиране, за да подкрепят начинанията на Царството.

Правителствата ще започнат да приемат Църквата като важна институция, която има за цел да съгради отново духовните и морални стойности в нацията. Тя скоро ще стане съвестта на обществото и ще го учи на пътищата и законите на Господ.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ЩЕ ИМА УНИКАЛНА АПОСТОЛСКА БЛАГОДАТ ЗА ДОСТИГАНЕ НА СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ ОТ МЛАДИ ХОРА И ТИНЕЙДЖЪРИ, така че те да бъдат обучени за лидерство и ефективно служение към тяхното собствено поколение.

Желанието на Исус да нахрани множествата стана реалност, понеже апостол Андрей намери едно момче с пет хляба и две риби. В нашето поколение има много млади мъже и жени, които стоят в тълпата с нещо, което могат да предложат за посрещане на нуждите на множеството, но първо те трябва да бъдат открити от апостолската благодат, която се освобождава върху лидерите в тези години.

Много хора, като Филип, могат единствено да видят и работят с естествени методи и според плътта. Но Андрей потърси момчето, което беше готово да работи с Апостолското и да даде за Христос всичко, което имаше. Ние трябва да открием това ново поколение и да го отделим от тълпата. Трябва да изкараме такива хора от тълпата, така че да могат да се включат в настоящото апостолско движение. Това поколение има какво да предложи, за да достигне ефективно множествата.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

БОГАТСТВАТА НА НЕЧЕСТИВИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ ЗА ПРИДВИЖВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО Бог ще потвърди завета Си със Своята Църква, като освободи сила за намиране, събиране, умножаване и преразпределяне на богатство. Този процес ще се ускори от апостолските хора, които Бог издига да разпределят ресурсите на праведните, които те са вложили в Царството. Разпределянето на ресурси и споделянето на всички блага сред апостолските хора, ще позиционира Църквата да бъде готова да управлява земните ресурси. Във всяко движение на възстановяване на Израел, Бог освобождаваше и богатство към Своите хора!

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Пробивните вярващи ще имат способността ДА СЕ ДВИЖАТ КЪМ НОВО НИВО С МАНТАЛИТЕТ ЗА ГЛОБАЛНО ВЛИЯНИЕ от локалната база. В Деяния 11:27-30, ние виждаме как църквата излезе извън четирите си стени и споделяше това, което Святият Дух казваше чрез пророците. Това накара локалните вярващи да се надигнат над собствените си ограничения и да посрещнат бъдещите предизвикателства в региона. Те бяха добре подготвени преди кризата, така че имаха достатъчно ресурси да обърнат ситуацията в полза на Царството. Църквата на това десетилетие ще има свръхестествено пророческо прозрение, което ще я държи на острието на служението.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид