Предложенията за промени в Закона за вероизповеданията ще бъдат поставени в състояние на „свръхзависимост“ от дирекцията „Вероизповедания“ към Министерския съвет, което е „доста силова намеса“ – това се казва в становището на Св. Синод към Българската православна църква, достъпно на сайта на парламента. „Не коментираме дали това не би довело до взема на субективни и непрозрачни решения“, продължават от Синода.

Становището е по предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС, както и по тези на депутати от „Обединени патриоти“. В двата проектозакона се предлага промяна в начина на финансиране на вероизповеданията. Парите ще може да се харчат за заплати на свещенослужещи и служители на религиозните общности, за образователни дейности и за други текущи и капиталови разходи. Контролът ще се извършва от дирекцията по вероизповеданията, както и от Сметната палата, в която ще се внася годишен финансов отчет.

Според Св. Синод предлаганият режимът на отчет е съществувал по „тоталитарния, авторитарния и богуненавистен режим между 1949 г. и 1990 г“. „Повторното му установяване би било белег на наличието на аналогични тенденции в съвременната българска държава“.

Синодът иска да дава отчет само за държавната субсидия, но смята, че начинът за това е определен и сега и иска да бъде запазен. Искането за обявяването на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата също е „грубо погазване на Конституцията“, каквито са и други от предложенията в законопроектите.

Отбелязва се, че мотивите на двата законопроекта е да се повиши прозрачността при финансирането на вероизповеданията „с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма“, което вносителите смятали за повод за „ангажиране на държавата“ като предлага финансиране, включително и за заплати.

Промяната на действащия закон обаче може и да бъде проблем, защото ще наруши „основните демократични принципи“, заложени в него. Има и риск от „отнасяне на въпроса до Европейския съд за правата на човека“. Казва се, че борбата с тероризма е функция на други специални закони и органи, които имат правомощията да правят проверки и да получават информация, каквато се предлага да има и агенцията по вероизповеданията, ако има опасения за нередности.

Възразяват на предложението вероизповеданията да уведомяват дирекция „Вероизповедания“ при избор на нов орган, защото е намеса в автономията им. Според Синода православните църкви съществуват благодарение на даренията и ако се наложи да се съобщават имената на всеки дарител, както се предлага, това ще доведе до „колапс“ на тази практика.

Формулировката на изричната забрана за дарения от страна на чужди лица е „абсурдна“, защото не води до санкция на дарителя, който ще бъде де факто нарушителя. Синодът одобрява предложението регистрирането на религиозна общност да става само ако тя има поне 300 члена.

Възразява се срещу въвеждането на „религиозен радикализъм“ и „политизация на вероизповеданието“. Причината е, че „световната общност“ все още не е постигнала съгласие за това как да дефинира „религиозен радикализъм:“ Синодът се противопоставя и на изискването религиозните дейности да се извършват само в предназначени за това сгради. Мотивът е, че по този начин се забраняват частните и обществените богослужения.