Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 10

Х. Продължение на темата за превъзходството на Христовата жертва.

А. Ст. 1 „Защото Законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини.“
В този стих отново се акцентува на факта, че Законът беше само сянка, а не реалност на „добрините“ . Думата „сянка“ предполага „несъстоятелност“. Законът и жертвите бяха просто едно обозначение на това, какво имаше да дойде.
Въпреки ,че тези жертви се принасяха всяка година (а ст.11 ни казва, че са се принасяли всеки ден), те не можеха да премахнат греха, нито пък да направят тези, които ги принасят съвършени.
Б. Ст. 2-3 „Другояче, те биха престанали да ги принасят.“
Дискусията в тези стихове е, че ако съвършенството можеше да се постигне чрез Левитската система на жертвоприношения, то те щяха да престанат, обаче, те продължаваха да бъдат принасяни.
„Правят съвършени“ (ст.1) в буквален превод означава „да се достигне до състояние на съвършенство“. Делата на Закона, които бяха напълно отдалечени от съвършенството ,не можеха да спасят от грях. Постояното принасяне на жертви посочваше едно постояно присъствие на грях. Думата „спомен“ означава „призив да се възспомене отново“. Греховете на Израил бяха споменавани на Бога отново и отново всяка година – всъщност, всеки ден.
В. Ст. 4 „Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.“
Във вечният план на Бога Исус трябваше да послужи като примирителна жертва за грях, акт, в който се използваше не животинска кръв, но кръвта на Божия Единствен Син.
Г. Ст. 5-9 „Затова Христос, като влиза в света казва“
Този пасаж съдържа цитат от Пс. 40:6-8.
Пс. 40:6-8 „В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в Мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене); Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! Законът Ти е дълбоко в сърдцето Ми.“
Поради това, че животинските жертвоприношения не можеха да отнемат греха, трябваше да се яви Исус Христос – Божията Съвършена Жертва. Той беше изпратен в този свят не по нормалния начин на възпроизвеждане, но беше роден от девица и роден в тяло, което Бог беше приготвил за Него.
Бог не се удоволстваше в принасянето на жертви според Стария Завет. Те служеха просто за едно временно помирение до времето, когато щеше да се яви Съвършената Жертва. Думата „угодни“ означава „да си мислиш добро, за да бъдеш удовлетворен, да се удоволстваш“. Бог не можеше да бъде удовлетворен или да се удоволства в животински жертви, целта на които беше да отмахнат човешкия грях.
Естествено ,това, което Бог харесваше, беше желанието на хората да принасят жертвите за греховете си.
Когато Диспенсацията на Закона все още беше във времето си, Исус дойде на този свят.
Римл. 5:6 „Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.“
Гал 4:4, 5 „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под Закона. за да изкупи ония, които бяха под Закона, та да получим осиновлението.“
Исус дойде, за да извърши волята на Отца.
Мат. 26:42 „Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.“
Мат. 6:10 „да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;“
„В свитъка на Книгата е писано за Мене“. Исус осъзнаваше постоянно, че пророчеството, отнасящо се до Него, трябваше да бъде изпълнено. Относно това Брус казва: „Може би, когато авторът прилагаше тези думи за Исус, Книгата на Закона е била разширена, съдържайки всичко, което Бог беше казал в по-ранните дни чрез пророците. Той разказва, как нашия Господ е бил воден да бъде разпънат и да умре със думите на Неговите устни: „да изпълня волята Ти, о Боже“.“
Марка 14:49 „Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.“
Жертвата на Исус не беше само план на Бога, но и доброволен избор от страна на Исус. Ето защо тази жертва беше напълно достатъчна в очите на Бога.
Авторът ни информира, че „Той отмахва първото, за да постанови второто“. В това отново се открива основната тема на Посланието към Евреите: Законът, жертвите и свещенството бяха напълно заменени от по-висшата жертва и служение на Месия – Исус Христос.

Д. Ст. 10 „С тая воля ние сме осветени“.
Думата „воля“ в този стих се отнася за волята на Отца относно идването на Месия. Божията воля, която Старият Завет не можа да изпълни ,беше постигането на човешкото освещение. „Освещението“ тук означава „да отделиш за Бога“. Делото на освещението се отнася за „поставянето на вярващия грешник в състояние на спасен човек, когото Божиите благословения го съпътстват“. Чрез Неговата жертва ние сме отделени за Бога, изчистени и осветени.
1 Кор. 6:11 „И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.“
Тит 3:5, 6 „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител.“
Евр. 9:14 “ то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на Живия Бог!“
1 Йоана 1:7 „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.“
Откр. 1:5 „и от Исуса Христа, Който е Верният Свидетел, Първородният от мъртвите и Началникът на земните царе. На Този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си.“
1 Кор. 1:2 „до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ,който е и техен и наш;“
1 Сол. 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.“
Както беше споменано и по-рано Христовата жертва беше нещо, което стана само веднаж. Той повече не трябва да бъде принасян в жертва.
Е. Ст. 11-14 „И всеки свещеник, като стои, та служи всеки ден,“

Този стих се използва като доказателство за това, че по времето когато това послание е било писано, Храмът в Ерусалим е бил все още в действие, което означава че е било написано преди 70 г. пр. Хр. Авторът ни казва, че
свещеникът стоеше и принасяше жертви в Храма всекидневно и въпреки всичко, не можеше да отнеме греха. „Но Той“, или както посочват някои експерти, „Този Свещеник“ принесе една жертва и седна от дясната страна на Бога. Относно фразата „завинаги“ има известни дебати , дали се отнася за това, че Исус седи от дясната страна за Бога или за това, че принесе жертва. В действителност, обаче, тази фраза може да бъде използвана и за двете неща. Той принесе една жертва завинаги и седна от дясната страна на Бога завинаги.
Скоро идва денят ,когато враговете на Христа ще станат Негово „подножие“.
Мат. 13:40-43 „И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги изхвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши(да слуша), нека слуша.“
Лука 12:26, 27 „И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.“
Деян. 17:31 „тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“
Римл. 14:10-12 „И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Защото е писано: – – „Заклевам се в Живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене.И всеки език ще славослови Бога“ И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.““
2 Тим. 4:1 „Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди и живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването Му;“
Само чрез една жертва – Себе Си -„Той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават.“
Думата „усъвършенствал“ означава „да доведе до състояние на цялостност, или завършеност“ (това не се отнася за зрялост, но до спасение). Ние сме окончателно спасени в Него и повече не се нуждаем от нищо друго – нито Закон, нито жертви.
Ж. Ст. 15-18 „А и Святият Дух ни свидетелства за това“
Писателят отново цитира Еремия 31:33. Това, което казва той е, че или ще приемат техния собствен пророк и Новия Завет ,или ще отхвърлят и двете. Еремия пророкува, че ще има един Нов Завет. Последният аргумент на автора е, че ако Бог опрости и забрави греха, то тогава няма да има повече нужда от жертвоприношения за грях.
Ер. 31:33 „Но ето Заветът, Който ще направя с Израилевия дом: След ония дни, казва Господ: Ще положа Закона Си във вътрешностите им, Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде.“
З. Ст. 19-25 „И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,“
Само чрез кръвта на Исус ние можем да имаме този достъп пред Бога в Светая Светих. Вярващите могат да пристъпват пред трона на Отца по всяко време, а не както израилтяните или по-точно първосвещеника, който можеше да пристъпва в Светая Светих ,само веднаж в годината. Ние можем да отидем пред Бога с дръзновение, че ще бъдем приети, поради делото, което Христос извърши.
Плътта на Христос тука е представена като завеса. Уест казва следното: „що се отнася до завесата в Храма на Израил, никой не можеше да влезе при Бога, докато тя все още не беше раздрана, така че Христос преживя унижението да бъде раздрано тялото Му на кръста, за да бъде освободен пътя към Бога. Един неразпънат Спасител не може да бъде никакъв Спасител. Когато Месия умря на кръста, завесата в храма беше действително раздрана от невидимата ръка на Бога, като по този начин станаха възможни две неща – Месия направи път за грешника към Бога и жертвите сега можеха да бъдат прекратени, защото това, което посочваха те, беше вече дошло.
Поради това, че Христос е нашия Първосвещеник и поради това, че вече имаме свободен достъп до Бога, ние можем да пристъпваме пред Бога с дръзновение. Фразата „искрено сърце“ носи в себе си смисъла за „нещо истинско, нещо което може да служи за образец“. Ние трябва да сме истински. Бог открива всяко лицемерие, защото всичко е голо и открито пред Него. Искреното сърце е това, което е било изчистено чрез кръвта на Христа. А телата ни трябва да са измити с „чиста вода“. Идеята е, че ние трябва да пристъпваме пред Бога с изчистени и посветени  тяло и сърце – вътрешно, а не външно.
Римл. 12:1, 2 „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“
Гал. 5:24 „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.“
2 Кор. 7:1 „И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си, от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“
Тези християни, от еврейски произход бяха насърчавани да се придържат към тяхната изповед, без да се колебаят. Това буквално означава „дръжте здраво публичната изповед на вярата си ,без да се накланяте на едната страна или на другата“. Ние не трябва да се колебаем, защото „е верен Оня, Който се е обещал“.
Нашето спасение не се обляга толкова на нашата способност да се придържаме към Бога, колкото на Неговата способност да държи нас при Себе Си.
1 Тим. 1:2 „до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.“
И. Ст. 25 „като не преставаме да се събираме заедно“.
Думата „преставаме“ означава „да не оставяме или изоставяме“. Тези Християни бяха насърчавани да не оставят или изоставят събранията си за поклонение и инструкция. Вярата на тези християни е била слаба и те са били преследвани от евреите, римляните или някои други. Ето защо, те лесно можеха да решат да се въздържат от събиране с други християни. Посланията на Новия Завет явно показват, че ранната Църква е чакала Второто пришествие на Христа да стане всеки момент. Поради този факт те бяха насърчавани да се събират колкото се може повече с наближаването на този велик ден.

Й. Ст. 26-31 „“Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали Истината /т.е. Исус  Христос /, не остава вече жертва за грехове“.
Уест коментира този стих по следния начин: „Грехът, против който говори автора в това послание  е, че тези юдеи, които бяха изоставили храмовите жертви, които бяха се присъединили към църквата и които бяха направили изповед за Исус Христос като техен Първосвещеник, сега отново искат да оставят тази си изповед и да се върнат към стария си начин на живот. Този грях е посочен като „позволяване на Новия Завет да се изплъзне“, или, както е казано в Евр. 3:7-8, „закоравяване на сърцата против Святия Дух“; в Евр. 6:4 „отпадане и разпъване на Христа отново“, в Евр. 10:26 като „доброволен грях“. Брус, от своя страна, казва още: „Това, което авторът, обаче, има в предвид, е отпадането от Бога, за което говори и в Евр. 3:12, и отричането от Християнството в Евр. 6:4-8. Това, че веднаж бяха приели Истината и сега я оставят, е равносилно на изоставяне на единствения път към спасението. За такива хора повече не съществува друга жертва за грях, след като са пренебрегнали съвършената жертва на Христа.“ За тези, които са извършили този грях, се казва, че са „потъпкали Божия Син и са счели за просто нещо проляната при Завета кръв, с която са осветени, и са оскърбили Духа на благодатта.“
Тези, които не са зачитали Мойсеевия Закон (който беше по-нисш по ранг от Новия), бяха осъждани на смърт.
Вт. 17:2-7 „Ако се намери всред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа твоя Бог, като пристъпи Завета Му, и отиде, та послужи на други богове и им се поклони, – на слънцето, или на луната, или какво да е било от небесното множество, – нещо ,което съм запретил, тогава, когато ти се извести това и чуеш, да изпиташ добре, и ето, ако това нещо е истинно, ако е верно, че такава мерзост се върши в Израиля, то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са сторили зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат. Чрез думите на двама или на трима свидетели да се убива оня, който е за смърт; а чрез думите само на един свидетел да се не убива. Ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият, и после ръцете на всичките люде. Така да отмахваш злото изсред себе си.“

Около 40 различни вида престъпления се наказваха със смърт според Моисеевия Закон. Ако по-нисшия закон наказваше толкова строго престъпленията, то как могат тези, които престъпват по-висшия Закон, да избегнат наказанието му?
Тези, които са пристъпили този Нов Завет „потъпкват Божия Син“ – или са преминали през Него като нещо обикновенно и незначително, „и са счели за просто нещо проляната при Завета кръв и са оскърбили Духа на Благодатта.“ Това последното носи идеята за обида – обиждане, или наскърбяване на Святия Дух. Този човек, който съзнателно, доброволно и бунтовнически прави това, не ще може да избегне Божието осъждение.
Вт. 32:35, 36 „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подхлъзне; Защото е близу денят на погиването им, и приготвеното за тях наближава. Защото Господ ще съди людите Си и ще пожали слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой, затворен или свободен.“
К. Ст. 32-39 „Припомняйте си още за първите дни“.
Проповядването на Божието Слово беше посрещнато с опозиция почти на всяко място, където беше прокламирано Евангелието. Това стана, когато то беше проповядвано и на тези евреи. Авторът сега им напомня за времето, когато те първо чуха Евангелието. Те бяха хулени – „ругани, смъмряни, обезчестявани, упреквани“ и оскърбявани – „да понасят трудности или болки, страдания, товар, гонения, проблеми“ като по тази начин са били опозорявани – „да бъдат показани на показ, да бъдат публично осмивани“. Също така техният имот и притежания са били разграбвани поради същата причина. Не се знае точно кой е правил това – юдеи или римляни – но е факт, че тези христяни преминаваха през трудни обстоятелства.
Ето защо тези светии не трябваше да се обръщат назад ,като напущат дръзновението си, но трябваше да бъдат търпеливи и да упражняват вяра до времето, когато Бог щеше да ги освободи.
Авторът констатира: „Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад“. Ние не се страхуваме от всичко това, но „вярваме, та се спасява душата ни“.

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.
Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311
Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова