Мисли на зазоряване: Тома и блажените

„Иисус му каза: Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.“ (Йоан 20:29)

Тома е един от дванадесетте апостоли на Христос, така нареченият „Тома Неверни“. Той е получил това прозвище, тъй като е отказал да повярва на свидетелството на останалите апостоли, че Христос е възкръснал и те са Го видели жив. Тома заявява, че единственото доказателство, на което ще повярва, е да види прободените ръце на Христос и да бръкне в раната Му. И Христос изпълнява това негово желание. След няколко дни Той отново се явява на учениците Си, когато вече и Тома е заедно с тях, и му показва раните Си, даже настоява Тома наистина да пипне раната на реброто Му. Пред това непреодолимо доказателство Тома, разбира се, се убеждава, пада на колене пред Христос и Го нарича Господ и Бог. Христос не възразява срещу титли – Той действително е Господ и Бог. Но казва, че са блажени онези, които повярват, без да изискват да Го видят с очите Си.

Означава ли това, че от нас се иска сляпа вяра? Трябва ли да повярваме в нещо, което противоречи на здравия човешки разум?
След възкресението Си Христос е бил още известно време на земята и после се казва, че се е „възнесъл на небето“. Това означава, че се е върнал в небесното царство, в другия свят, от който е дошъл, когато се е родил като човешко бебе. Сега вече Той не ходи по земята и ние не можем да Го видим, както го е видял апостол Тома. Може и да съжаляваме за това, но пък това ни причислява към „блажените“, ако повярваме. Как може да стане това?

Възкресението на Христос може на пръв поглед да изглежда нещо невероятно. Здравият разум ни говори, че мъртвите не възкръсват. От друга страна обаче здравият разум не може да ни гарантира, че принципно не е възможно да се случат чудеса. Чудото точно затова е чудо, защото не е обичайно явление. И ако съществува Бог, който е всемогъщ, е съвсем близко до ума, че той може по Своя воля да наруши обичайното действие на природните закономености. Дали в миналото се е случило дадено чудо, или не това е въпрос, на който трябва да отговори историята, а не физиката. Специално за възкресението на Христос има изобилни исторически свидетелства, че се е случило наистина. Те са записани и достоверно предадени през вековете, и са достигнали до нас. Тези сведения подлежат на трезва и разумна проверка. За целта обаче човек трябва да си отдели време и да се запознае с тях. Освен оригиналните свидетелства на очевидци, записани в Новия Завет, има и много съвременни книги, които се занимават с този въпрос. Ако човек отказва да положи този труд, няма никакъв смисъл да казва, че ще повярва само ако види с очите си. Господ е дал всичко необходимо, за да можем да повярваме разумно. Наша е отговорността да се възползваме от тази възможност.

За да повярваме във Възкресението на Христос, не е нужно да стиснем очи и да си внушим нещо. Напротив, трябва да отворим очи и да проверим фактите и събитията.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Жив завинаги

„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.“ (Йоан 5:24, 25)

Когато още живеех в неверие, имах власт над съвестта си. Тя си беше моя и когато се опитваше да ме гризе, аз успявах доста добре да се справя с нея. Поредната подлост или кражба се обработваше в съзнанието ми, полираше се и блесваше като нещо положително. Нанесъл съм щета на някого – ами че той напълно си го заслужава. Карам ски на Витоша в работно време – ами затова си имаше общовалидна максима по времето на комунизма: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Аз сам заемах мястото на съдията и раздавах справедливост. Разбира се, на себе си винаги издавах оправдателна присъда. Е, ясно ми беше, че ако ме хванат в някое от тези дела, моята собствена оправдателна присъда няма да има голяма стойност, затова гледах да ги скрия колкото може по-добре. Но лично за мен това въздействие върху съвестта имаше обезболяващ ефект.

Ако обаче има съд, пред който нищо не може да се скрие? Ако има независима справедливост, която действа различно от моята собствена съвест? В такъв случай може да се окаже, че обезболяващото действие на съвестта ми прилича на наркотик, който замъглява действителността и при свръх доза е смъртоносен. Болката е нещо много неприятно, но тя е необходима, за да ни сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред. Но ние все по-добре успяваме да потиснем болката – също както съвестта си, която ни сигнализира, че сме извършили грях. Грехът унищожава човека и в крайна сметка води до смърт. Дори и без да мислим за Божия съд, самото зло разяжда като отрова. Романът на Достоевски „Престъпление и наказание“ е класическо описание на тази закономерност. Опитайте се да погледнете злото, което сте сторили на някого, от неговата гледна точка. Опитайте се да се поставите на мястото на ощетения. Ще вкусите горчилката, отровата, смъртта, която грехът предизвиква в човешкото същество.

Човекът, който живее в грях, не може да се погледне обективно. Той е като упоен от собствената си смъртоносна съвест, като мъртъв. Той е отделен от Бога, а това е дефиницията на смърт. Но докато не е настъпила физическата смърт, има надежда това състояние да се промени. Човек може да премине от смъртта в живота. Може да избегне Божия съд. Горното изказване на Христос е едно от най-силните, които най-ясно ни говорят как човек може да се спаси.

Вярата започва със слушане на Божието слово. Може и с четене. Важното е човек да разбере за какво става дума – кой е Бог, какви са Неговите критерии за добро и зло, какво иска Той от нас. От това неизбежно идва изобличението за нашето зло, за нашата приспана отровена съвест. И тогава идва Христос с Неговата изкупителна жертва. Тогава човек може да извика към Бога за помощ и прошка. Повярвай в Него, и още тук и сега ще имаш вечен живот. Божият съд вече не те засяга. Твоята присъде вече е произнесена и изпълнена – върху Христос. А ти си свободен и Бог те приема като чист от всеки грях. Но не с твоята собствена праведност, а с тази на Христос.

Да, мъртвите оживяват, и то завинаги!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Живот и предателство

„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.“ (Йоан 6:63-64)

Човек бавно се пробужда от съня си. Слуша пеенето на птиците. Усеща свежия въздух от отворения прозорец. Поглежда тавана над себе си и в главата бавно започват да идват сутрешните мисли. Моят ден често започва с възхищение от песента на някоя птичка, особено от славеите напролет. Вслушвам се в шума на селото долу в долината. Петлите вече старателно кукуригат.

Всичко това нямаше да бъде възможно, ако ние нямахме дух и душа. Възхищението е плод на духа. Затова не е чудно, че Христос казва, че Неговите думи са дух и живот. Без дух тялото е мъртво. Духът е съзнанието, че живеем, духът е фактически нашият живот. Също така и Божият Дух е живот. Но това не е нашият дух, това е Духът на друга личност, на Бога, но Той има свръхестествената възможност да влияе върху нашия дух. Той насочва нашите мисли върху личността на Христос. Това става неусетно, от разни случки или пък когато четем Божието слово. Божият дух ни изпълва с възхищение и радост от Христос. Чрез Него ние минаваме през вратата на вярата и ставаме граждани на небесното царство.

Но Божият дух не действа против нашата воля. Ние можем чрез нашето неверие да Го ограничим и да попречим на действието Му в нашия дух. За жалост това ни обрича на „външна тъмнина“. Човешкият дух е безсмъртен и ако човек си отиде от този свят, без да принадлежи на Бога, той ще бъде за цялата вечност в един страшен свят, в който няма нищо добро.

За съжаление, има такива, които не просто са невярващи, а които предават Христос. В горния текст става дума за Юда Искариотски, но тези думи могат да се отнесат и към нас. Предателство означава да имаш информация за някого, когото познаваш, и да я издадеш на неговите врагове срещу нещо, което ще получиш в замяна. Все едно заменяш неговия живот срещу някаква печалба за себе си. Но както знаем и от случая със самия Юда, тази печалба често се оказва пагубна. Юда се самоубива и се оказва най-губещият човек в цялата история.
За нас е много важно, когато разберем кой е Христос, как ще постъпим с това знание. Дали ще го предадем, ще Го разменим за нещо, което ни се вижда по-ценно – пари, престиж, начин на живот или нещо друго? Знанието за Христос е действието на Святия Дух в нас, което ни дава живот, ако го приемем. Да го отхвърлим, е равносилно на самоубийство.

Аз не бих се наел да кажа каква е разликата между обикновения невярващ и такъв, който е предал Христос. Но неверието има степени и последиците му също изглежда имат степени. Бих желал обаче да гледаме напред и да бягаме от неверието и предателството. Нека поканим Духа, който дава живот, да съживи и нас. Думите на Христос са дух и живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Съхрани го

„В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб.“ ( Псалм 119:11 )

Много е приятно да се събудиш сутрин, да си се наспал добре и да имаш малко свободно време, преди да се втурнеш във водовъртежа на деня. Дори да са само няколко минути. Обичам през тези минути да изключа предстоящия стрес и да си помисля – дали Бог има да ми каже нещо за днес? Отварям Библията и прочитам няколко стиха. Четенето не върви бързо, понякога е дори на случайно отворена страница. Но размислям върху съдържанието – за какво става дума и какво би могло то да означава за мен, през днешния ден. Почти винаги резултатът е много интересен. Бог съвсем реално говори. Макар че в това, което чета, става дума за други хора и за други времена, Бог винаги е намирал начин да ми каже нещо за моята конкретна ситуация. Навеждал ме е на мисли, които са ми показвали правилния подход към нещо, което има да се случи през този ден. Понякога тези сутрешни стихове са ме придружавали в съзнанието ми през целия ден. И вечерта, когато отново мога на спокойствие да помисля за случилото се, съм виждал как Бог ме е предпазил от грях или ми е дал разрешение на труден проблем, водил ме е да действам правилно или ме е насърчил и ми е дал сили да понеса някое разочарование. Възможностите са много.

Да съхраниш словото Му в сърцето си, значи преди всичко да го четеш и да го осмисляш в светлината на реалния си живот, на настоящите си проблеми. Разбира се от това няма полза, ако не запомниш извода и не го прилагаш на практика. Словото оживява, когато ти живееш в съгласие с него. От опит мога да кажа, че по този начин Бог ни води и ни предпазва от грехове, които разрушават живота ни. Тогава самите ние излъчваме светлина за околните и Божия морал и ценности се изявяват пред тях.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Домакинята

„А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя му прислужваше.“ (Марк 1:30-31)

Този кратък пасаж от Новия Завет изглежда без особено значение. Христос изцелява една жена, тъщата на Симон (по-късно Петър) и тя става и веднага започва да шета из къщата. Нима на Господ Му е трябвал човек, който да Му прислужва? Аз мисля, че Той просто е съжалил жената заради тежката болест, от която е страдала. Но нейната реакция е забележителна. След изцелението би било естествено тя да каже, е, много благодаря, Господи, сега съм още много отпаднала, трябва първо да си почина от болестта, поне няколко дни, и после мога да се заема с домакинската работа. Тя обаче веднага скача да прислужва. Разположението на духа ѝ явно е такова, че не може да остави госта без внимание и грижа. Спомням си как старата ми майка, щом и отидех на гости, веднага изваждаше цялото съдържание на хладилника и настояваше да опитам от всичко.

Не винаги служенето на Господа е свързано с велики или поне забележими дела като проповядване, мисионерство или нещо друго подобно. Ежедневието ни е пълно с простички, обикновени неща, които могат също така да бъдат израз на нашата любов към Бога. Любовта е първата и най-основна заповед, която Христос е дал на Своите последователи. Помислете си по колко най-различни начини може да се прояви тази любов. А също и липсата ѝ. Колко често сме готови да се отнесем рязко с най-близките си хора, да не им обърнем внимание, да излеем върху тях собственото си лошо настроение. Любовта ни понякога пресъхва. Затова е добре редовно да се връщаме към нейния първоизточник.

Тъщата на Симон е била спасена от сериозна болест, може би от смърт. Нека не забравяме, че и ние сме били спасени от още по-страшна участ – от треската на греха, смъртта и вечното проклятие. И над нас Христос се е смилил и ни е изцелил от тежкото ни страдание. Естествената реакция е ние да показваме на другите тази любов, макар и в несъвършена форма. Макар и в дребни неща като шетане вкъщи, поправяне на някое разбито шкафче или нещо друго не особено „славно“. Възможностите са безкрайни.

Но преди всичко, когато ни дойде да креснем на ближния си, да го обидим и да му затръшнем вратата, нека си спомним за любовта, която е изцелила нас самите. Тя желае да изцели и него и едно от средствата за това е любовта, която ние ще му покажем.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.