Лидерски форум

Мисли на зазоряване: По-ценно от живота?

„Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните Ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.“ (Псалми 63:3, 4)

Нима може да има нещо по-добро от живота?
Само да сме здрави – това се чува винаги, когато се правят разни пожелания по празници. Сиреч, да живеем колкото може по-дълго. Като съм чувал такива пожелания, винаги съм се изкушавал да кажа, че каквото и да правим, няма винаги да сме здрави. Все някога ще трябва да се разболеем и да си отидем от този свят. Това няма да ни се размине и човек няма нужда да е някакъв пророк, за да може да го предскаже. Понякога при такива случаи съм си позволявал да противореча на присъстващите и да кажа, че здравето не е най-важното. Често срещам учудени и леко скандализирани погледи. А на следващото ми изказване, че най-важното е животът след смъртта, обикновено по лицата се изписва отегчение. Пак ли започна с тези религиозни неща…

Е, добре. Отегчителен съм. Но каква е реалността? И могат ли добрите пожелания по празници да я променят? Дълбоко в сърцето на всеки човек е заложено знанието, че има вечност и смъртта не е краят на съществуването. Съвременният материализъм полага всички усилия да потисне това знание и да го отрече, понеже това сваля от човека окончателната отговорност. За много хора би било утешително, ако всичко приключваше със смъртта. Тогава и самоубийството би било лесен изход от непоносими трудности – изход без някакви лоши последствия. Но така ли е наистина?

В горния стих от една боговдъхновена песен на повече от 3000 години се казва, че Божието милосърдие е по-добро от живота. Какво означава Божието милосърдие? Всеки човек нарушава Божиите закони, и то постоянно. За това ще бъде съден след смъртта си. Това е обективна реалност, която никакви наши представи или философии не могат да променят. Единственото, което може да промени тази страшна перспектива, е Божията милост. Божията милост е готова да ни прости, че не сме в състояние да живеем напълно свято и безгрешно, както Бог очаква от нас и както ни е предвидил. Бог е доказал това, като сам се е пожертвал на кръста, за да може да прости нашите грехове. От нас се иска само да Му поискаме прошка, да помолим за Неговата милост.

Да молиш за милост – много хора считат това за унизително! Но помислете си само какво унижение е търпял самият Бог – без да го заслужава, от любов към нас. Ако при всичко това ние считаме за унизително да поискаме от Него милост, или пък ни е досадно да се занимаваме въобще с тази възможност, никой не ни е виновен. И щраусът си заравя главата в пясъка ясно с какъв успех.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Поискай от управляващите да отхвърлят Истанбулската конвенция!

Парламента ще подложи на гласуване Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна също като Истанбулска конвенция. Съпротивата срещу конвенцията и аргументите на противниците ѝ са много повече от някакво недоразумение, което е плод на неосведоменост и затова подлежи на изчистване в хода на дебата. Защото да поставяш условия, за да подкрепиш борбата срещу насилието, дефакто означава толериране на това насилие. Заради посочените „аргументи“ може да се стигне дори до отхвърляне на конвенцията в парламента (за което на практика се изказаха три от петте партии в него) или до приемането ѝ с някакви срамни съпътстващи уговорки и декларации.

Истанбулската конвенция въвежда за първи път определение за пол (чл. 3 в) и полова идентичност, независими от биологичния пол на лицето, установен от международното право. Истанбулската конвенция съдържа разпоредби, криещи сериозни рискове и неблагоприятни последствия за правата на жените, родителите и децата, брака и семейството, свободата на вероизповедание, националните политики по отношение на тези въпроси, както и за вътрешния ред и сигурност и политиките за бежанците. Последствията в спорта са не по-малко шокиращи!

Член 78 не дава право на нито една страна да предяви резерви по отношение на въвеждането на социалния пол.* Придружителни декларации няма да ни защитят!

Поискай от управляващите да засилят законодателството ни в тази сфера и да отхвърлят Истанбулската конвенция!

Подкрепи писмото до българските депутати и помогни то да стигне до максимален брой хора!

Уважаеми Дами и Господа Народни представители,

Обръщам се към Вас във връзка с избора, който предстои да направите по отношение, предстоящето в Народното събрание гласуване на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна също като Истанбулска конвенция.

Считам, че е мой дълг да Ви обърна внимание на сериозните проблеми последствия, които ратифицирането и от Ваша страна би довело.

Задължение на всяко цивилизовано общество е да се бори с всички форми на насилие срещу жените и домашното насилие. Истанбулската конвенция обаче използва този сериозен проблем, за да въведе за първи път определение за пол и полова идентичност, които са независими от биологичния пол на лицето, според международното право.

Такава дефиниция отрича естествените различия между половете, въвежда несигурност в отношенията между жените и мъжете и в крайна сметка води до по-слаба защита на жените от насилие.

Ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието срещу жените остава само като формален ангажимент. Това в дългосрочен план не може да помогне на жените, които са жертви на насилие.

Борбата с насилието срещу жените, подпомагането на жертвите и образованието на гражданите като част от предотвратяването на насилието са сред изключителните компетенции на държавите-членки на ЕС. При присъединяването си към Истанбулската конвенция ЕС ще наруши Договора от Лисабон и ще надхвърли правомощията си.

Ако ратифицирате Истанбулската конвенция родителите ще могат да бъдат обвинени в насилие срещу тяхното момиче, ако откажат да я третират като момче, ако дъщеря им така е пожелала. Същото може да се случи, ако родителите решат да потърсят медицинска помощ за детето си, което страда от разтройство на половата идентичност.

Правото на родителите да образоват децата си в съответствие с техните морални убеждения ще бъде нарушено, особено с редефинирането на понятието за пол в образованието.

Разпоредбите на Истанбулската конвенция нарушават също свободата на религията. Те ще принудят свещенослужителите, които са обвързани с абсолютно задължение за тайна на изповедта, да нарушат своята религиозна свобода.

Училища ще подлежат на санкции, ако не позволяват на момчетата, които се идентифицират с женския пол, да използват тоалетните и баните на момичета и обратно. Мъже ще могат да се състезават в спортни състезания за жени.

Днес насилието срещу жени и домашното насилие представляват престъпление във всички държави-членки на Европейския съюз. Редица страни не са я ратифицирали, поради опасения, свъразани с потенциалното бъдещо правно тълкувание на текстовете в нея.

Съзнавам, че желанието Ви е да предотвратите напълно насилието срещу жени и деца. Независимо от заглавието, Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие не служи на тази цел.

Във връзка с гореизложеното, като гражданин, част от българския електорат, апелирам към Вас да гласувате против присъединяването на България към Истанбулската конвенция и да предприемете действия за засилване на действащото у нас законодателство с положителните мерки за защита на жените от насилие заложени в нея.

С уважение,

Помогни България да отхвърли Истанбулската конвенция

Истанбулската конвенция е ратифицирана в 17, от 28-те страни-членки на ЕС, и в 28 от общо 47-те членки на Съвета на Европа. Европейският парламент я е гласувал, но не я е ратифицирал.

„Член 3 в Определения — „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;“

„чл. 78 РЕЗЕРВИ 1. Не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на резервите, посочени в параграфи 2 и 3.“

Единствено възможния отговор на Истанбулската конвенция

Преди време „Асоциация общество и ценности“ алармира за подготовката за приемане на Истанбулската конвенция. Лично подписах Откритото писмо до политиците да отхвърлят тази конвенция. Правителството си изми ръцете по Пилатовски, препращайки топката в полето на Парламента.  Затова реших да откликна на апела на Даниела Джоргова (председател на „Асоциацията общество и ценности“) и да изпратя писма до някои депутати, избрани от 3 МИР Варна в 44-тото Народно Събрание писмо. Ето писмото:

„Обръщам се към Вас във връзка с решението на Министерския съвет да препоръча на Народното събрание гласуване на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна също като Истанбулска конвенция.

Тази конвенция всъщност съдържа разпоредби, които крият сериозен риск за правата на жените, а така също и на родителите, децата, семейството, свободата на вероизповедание, националните политики по отношение на тези въпроси, както и за вътрешния ред и сигурност и политиките за бежанците.

Истанбулската конвенция въвежда за първи път определение за пол и полова идентичност, независими от биологичния пол на лицето, установени в международното право. Препоръчва се в учебната програма да се включат „нестереотипни роли на пола“- от детската градина до университетите. Очевидно, цели се предефиниране на понятието пол, което подкопава установените християнски ценности и морал по отношение на разбирането за половете.

Това ще доведе до узаконяване на еднополовете бракове у нас, приемането на трети пол, разрешаване ползване от момчета и мъже, които се считат за жени, на бани и тоалетни за жени и други неблагоприятни за обществото последици.

Предвид всичко това, апелирам към вас като народен представител от Варна да гласувате с „Не“ в Парламента на предложението за ратификация на Истанбулската конвенция у нас.

За повече информация, моля посетете Отворено писмо от над 30 организации за отхвърляне ратификацията на Истанбулската конвенция.

С уважение,

Трифон Трифонов,

Варна“

* * *

Като точка 6 е включен Проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, подписана на 24 април 2016 г.“ Става въпрос за т.нар. Истанбулска конвенция, която е подписана от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева в тогавашното ѝ качество на министър на правосъдието, с която фактически се признава третия пол и се вменява в дълг на децата да се соъбразяват с това. В нея, освен мерките, насочени към предотвратяване на насилието спрямо жени и деца, се въвежда за първи път определение за пол и полова идентичност, независими от биологичния пол на лицето,установени в международното право. Училищата, в т.ч. етнически и религиозни, ще могат да бъдат санкционирани, ако не позволяват на момчетата, които се идентифицират с женския пол, да използват тоалетните и съблекалните на момичета, и обратно.

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(на английски: Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска конвенция (на английски: Istanbul Convention), е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).

На 28.11.2017 заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените обяви, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017 година.

От името на третото правителство на Бойко Борисов (ПП ГЕРБ) Цецка Цачева, Министър на правосъдието на Република България, изразява становище в полза на ратифициране на Конвенцията и приемане на новото понятие „социален пол“ или „полова идентичност“.

2018

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде

« Previous Entries