(не) само за лидери

ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ на БИБЛИЯТА 2016 (ВИДЕО)

Posted by admin in 2016 on 09 27th, 2016 | 2 коментара

Lidersko.info става на 9 години

Posted by admin in 2016 on 09 19th, 2016 | 2 коментара

Някъде в църковната история християните погрешно са решили, че за да следват Христос трябва да са овчедушни, затворени и ограничени. Резултатът, явен днес и в България е, че хора, които Бог е призовал да водят Църквата, стоят настрана и вместо да изпълнят това, за което Бог ги е създал, стоят засрамени от личната си неувереност или за да я прикрият, критикуват всичко и всички, без да имат смелостта да поведат Божия народ. А нужната смелост идва от вътрешна увереност, която идва от опитност с Бога.

Къде църковните лидери да се научат на лидерство? Конференции, семинари или училища? Политиката, бизнеса или развлекателната индустрия? Дали примера на известен фирмен президент или мениджмънт консултант може да бъде приложен в църквата? Или трябва да се обърнем към услугите на специалисти защитили докторантури и профилирани изследователи? Отговорът, какъвто и да е той, е нужен така, както е нужно лидерство в църквата. Но кой е модела, коя е парадигмата и къде могат да бъдат открити те?

Истината е, че най-добрият наръчник за лидерство, който някога е съществувал е Библията. Тя има потенциал да промени личности, обстоятелства, социални системи и живота като цяло. В нея са описани лидерските принципи създадени, не от кой да е друг, а от Бог – Първосъздателят, Лидерът на лидерите – Онзи, който е създал всички лидерски закони и принципи.

Нужда за лидерство в извън църквата в България е повече от явна. Тя е крещяща. Основният проблем, през който църквата днес минава е лидерския вакуум създаден през XX век. Едно публикувано наскоро изследване на българските църкви показва, че те ежедневно се борят е тройна дилема която включва: лидерство, финанси и общество. Лидерите могат да създават, управляват и променят финанси и общества. Обратното е не винаги вярно.

Не напразно световноизвестния дългогодишен наблюдател и изследовател на динамиките в църковни движения и деноминации, Джордж Барна пише: „Хората имат желание да следват видението, дадено от Бога, но не го правят поради липсата на посветени и умели църковни лидери. Църквата е слаба, единствено когато липсват силни лидери.”

Христос остави Църквата на земята, за да извърши дело от значение за вечността. Ако локалната църква страда от нищожно лидерство, цялата църква страда от невъзможността да изпълни мисията за която е пратена до това поколение.

Какво означава това за теб като лидер в Църквата? Ако си нехаен и не инвестираш в растежа си като лидер, ти (и никой друг, а само ти) спираш растежа на Църквата. И обратното, ако полагаш нужните духовни грижи, за да растеш като лидер, ти подпомагаш растежа на Църквата, а с това изпълняваш Божията воля на земята.

Bibliata.com става на 20 години

Posted by admin in 2016 on 09 12th, 2016 | 6 коментара

Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. (Авакум 3:2)

ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ на БИБЛИЯТА

16.9.16 от 20 часа – ГЛЕДАЙ на ЖИВО на:

http://bibliata.com/ или https://facebook.com/bibliata/

Пълен запис на цялата ВИДЕО БИБЛИЯ може да гледате на адрес: http://bibliata.mobi/

“Не критикът има значение,
не човекът, който изтъква как силните се препъват
или къде онези, които вършат полезни дела,
са могли да ги на правят по-добре.

Уважение заслужава човекът,
който действително излиза на арената,
чието лице е белязано от прах, пот и кръв,
който се стреми към целта без страх,
който греши, който отново и отново не улучва целта,
защото няма усилие без грешки и недостатъци;

който знае какво е да си безкористен
посвещава себе си на достойна кауза;

който в най-добрия случай накрая познава триумфа на високите постижения,
а в най-лошия, ако не успее, поне не успява докато предизвиква величие
така че мястото му никога не ще бъде сред студени и плахи души,
които не познават нито победа, нито поражение…”

Теодор Рузвелт 26–ти президент на САЩ
из реч изнесена в Сорбоната, Париж – 1910г.

2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България

Posted by admin in 2016 on 09 5th, 2016 | 3 коментара

д-р Теол. Доний К. Донев

На 15 август 1930г., десетилетие след първото им мисионерско пътуване в България, сем. Заплишни са спонсорирани от Асамблеи на Бога в САЩ за нова мисия. Както десет години по-рано, пътуването им започва в Ню Йорк с парахода „Сатурн” и продължава 17 дни. Следва престой в Пирея където изчакват параход за Истанбул. От там с влак семейство Заплишни пристигат в родния на Олга Заплишна Бургас на 2 септември 1930г. Международните пътнически превози през България по т.нар. магистрална железопътна линия Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул съществуват от 1889г. И прехвърлянето от Истанбул с влак, а не по вода както се приема традиционно, е вероятно по същия маршрут, който използват при първото си пристигане с групата на Иван Воронаев през 1920г.

Докато за първото пътуване на Дионисий и Олга Заплишни до България знаем съвсем малко, то тяхната втора мисия десетилетие по-късно е подробно документирана. Затова спомага официалното ръкополагане на Дионисий Заплишни като служител на американските Асамблеи на Бога през 1926г., което става и главната причина за драстичната промяна в модела на тяхното мисионерско служение. Тази нова посветеност на „деноминационното дело” изисква подробни доклади на служението, редовно координиране с централата в Спрингфийлд и финансова отчетност не само към спонсориращата организация и към индивидуалните спонсори на второто мисионерско пътуване.

Според изпратените доклади, само два дни след пристигането на сем. Заплишни в Бургас, наскоро основания от п-р Николай Николов СЕПЦ прави годишно събор на 4-7 септември във Варна. Сем. Заплишни присъстват на събора и проведения на 8-13 септ. 1930г. библейски курс. В продължение на няколко дни п-р Николов, П. Рахнев и Заплишни поучават и проповядват по три пъти на ден събраните служители и гости.

Според Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, общия септемврийски събор е в средата на общо седем тежки и отговорни събрания на комисията през 1930г. Първите няколко месеца от годината включват отделяне на групата на Иван Брошовски в Ямбол, дейността на новосъздадената в Чикаго Източноевропейска и Руска мисия с европейската й централа в Гданск и гостуването на директора мисията, Свенсон, в България. В същия период, СЕПЦ приет в структурата на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Събранията на комисията след общия събор през септември разглеждат новия Библейския институт в Гданск, посещението на А. Б. Линдгрен в България, предупреждения към църквите в Сливен, Пловдив и Варна и финансирането на фонд „Пътуващи работници”.

Несъмнено, дейността на комисията при СЕПЦ през 1930г. надминава като активност всички предни, а и доста от следващите години. Предвид заплануваното заминаване на Николай Николов, спешното преструктуриране на организацията в кратки срокове установява Заплишни като негов заместник в България. Този етап в историята на СЕПЦ обобщава чисто организационната мисия на Николай Николов в България и причината на второто изпращане на Заплишни.

Вероятно имено по тези причини, това второ пътуване е подробно документирано в не само в автобиографията и служителско досие на Заплишни, а и в периодичната му кореспонденция му с различни американски издания, които излизат на английски и руски език. Тази отчетна форма на служение не остава незабелязана от старите петдесятни вярващи в България, които помнят един друг п-р Заплишни. За тях Дионисий и Олга са еталон за строга и безкомпромисна пуританска духовност върху която е положена основата на българското петдесятничество през 1920г.

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

За това и бързо разставящи петдесятни общества в първото десетилетие на петдесятната история на България непреклонно отказват членство в СЕПЦ с думите на пророк Исая „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите!” (Ис. 8:12). А опитите на Заплишни да ги въдвори в новата организацията са посрещнати с напомнянето на неговите собствени думи от първото му пътуване в България: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8).

Век след тези събития, можем само да съжаляваме, че финансовите отчети на Воронаев, Заплишни и Николай Николов не са били публично оповестени в един по-ранен период. Както са например разходите на Асамблеи на Бога по спасяването на децата на Воронаеви от сталинова Русия. Тези финансови документи трасират едно друго измерение на служението в което духовност и посвещение, спонсорство и църковна политика, едни след други взимат превес в своята сложна и преплетена роля в изковаването на основите на ново организирания Съюз на евангелските петдесятни църкви в България. Дали тази църковна парадигма е била просто наследена от техните наследници, или успешно променена и реформирана, може единствено да покаже една нова и публична прозрачност във финансови отчети на деноминациите.

81г. от кончината на първия българин завършил Харвард – евангелския проповедник Стоян Кръстов Ватралски

Posted by admin in 2016 on 08 29th, 2016 | 15 коментара

Image0002[1] По случай смъртта на Ватралски
Религия, Г. V, бр. 56-7,1935, с. 5-6.

„В неделя на 1 септември – три дни от смъртта на Ватралски – в сутрешната служба, пастирът (на l-та Бълг. Еванг. Ц-ва в гр. Бургас, г. М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. „Утро“, бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: „Религията на Ватралски“. Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение „Душата пътник“ от Ватралски, печатано в „Религия“, бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. „Духовни песни“ и Богослужението продължи“.

(из писмото на Църквата до г-жа Ватралска).

По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо:

Многоуважаема госпожо,

Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник – Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на „Правдастрога“ изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр.“

15 септември бе траурният ден!

Г-н пастир Марков говори на тема: „Религията на Ватралски“ като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите „Агностически размишления“ до верующия „Правдолюбец“. Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот. Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател. Още в Битие (изд. през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски – забеляза п-р М. – не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски. Затова, обаче, ние, евангелистите, трябва особено да тачим нашите евангелски книжовници и обществени дейци, а Ватралски да ценим не само като българин и правдолюбец, а именно, като евангелист.

Не бидейки член на никоя Еванг. Църква в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас“.

– На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. веч. – салонът е препълнен. Песен 380 (Номерата са от евангелската сбирка „Духовни песни“, която се употребява в църквите.) от Ватралски;

П-р Марков чете Евангелието. „Молитва“ – Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите.

Г-ца С. Добрева чете разказа „Иляс“ по Толстой от Ватралски.

Г-н Люб. Бакалов чете студията „Поет на евангелски принципи“ (том „Уводни“ на библ. „Ватралски“) от М. Ж. Марков. П. -288.

Г-н Коста К. Кронев – реферат: „Бог и Войната от гледището на Ватралски“.

Г-ца Лидия Вълканова: „Войната ще престане“ (реч на прор. Исая) из „Първом Правда“.

Г-ца Софка Янакиева: Българийо, майко!.. (декламация). П. -441.

Г-ца Минка Бакърджиева: „Тежко, тежко . по (Хр. Ботев) – въздърж. декл. от Ватралски.

Г-ца Катя Ляпова: прочете любимата на Ватралски поема „Щастие и длъжност“.

П-р Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик.

Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен „Отечество, люлка на моите отци“ (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника.

Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.)

Стоян Ватралски Почина …

Напусна ни големият книжовник и обществен деец.

Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ.

Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба:

„с перо или жезъл, с везни ил остен“…
Спи спокойно, скъпи учителю!
Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно
твоя път към Бога!

Съобщ. Един от младите.

До Харвард и назад сто години по-късно: Биографичен скеч за Стоян Кръстов Ватралски

Related items

« Previous Entries