Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

Данаил Танев: Идеята на събирането

Данаил Танев: Как да пишем и превеждаме текстове за песни

Данаил Танев: Практични съвети за водене на хваление

Данаил Танев: Свобода и импровизация по време на хваление

Данаил Танев: Целта на групата за хваление

Дискусия - 1

Дискусия за идеята на събирането

Дискусия – 2

Страцимир Димитров: Аранжименти

Страцимир Димитров: Как се изгражда и ръководи хвалебна група

Цветомир Генчев: Как се изгражда и ръководи хвалебна група

Еремия 36:1-40:16

Историята дава безброй примери на лидери, които пропадат, защото отказват да приемат предупрежденията, които им се дават.

Преди Втората световна война британският министър-председател Невил Чембърлейн отказва да реагира на предупрежденията на различни източници за военните планове на Адолф Хитлер. Вместо това, Чембърлейн обявява политика на „помирение” и уверено обявява „мир в наше време”. Той умира година след като нацистите окупират Полша.

Еремия дава два примера на подобни лидери: Йоаким цар на Юда и управника Годолия, които също пропускат предупрежденията, отправени към тях и понасят последствията за това.

Йоаким получи свитък с думите на Еремия, пророкуващи унищожение. Но вместо да ги приеме като предупреждение, Йоаким изгори свитъка и изпрати да арестуват Еремия и неговият писар (Еремия 36:1-24). В резултат, наказанието на Бога падна върху царя и дома му.

Годолия, назначен за управник на Юда от вавилонския цар, не обърна внимание на предупреждението, че срещу него се готви покушение. Той бе осведомен за плана на заговора и за идентичността на заговорниците, но не направи нищо за да ги спре. Това му костваше живота.

Добрият лидер знае кога да приеме предупреждение и съвет. Бог ни е дал Словото Си, Святия Дух и общението на светиите именно, за да се пазим един друг и да помагаме един на друг да устоим на заплахи и изкушения. Мъдрите лидери никога не пренебрегват думите на тези три източника.

Еремия 23:1-16

Бог не се двоуми да премахва непослушни и непродуктивни лидери. Еремия 23 ни дава характеристиките, които Бог търси в лидерите, както и това, което Го кара да ги замества с други. Еремия обобщава причините и обстоятелствата в този процес. Бог отстранява лидери, които:
1. Унищожават църквата, вместо да й помагат да се развива (Еремия 23:1)
2. Разделят църквата, вместо да я обединят в една обща кауза (Еремия 23:1)
3. Изоставят църквата в страх, вместо да поемат отговорността (Еремия 23:4)
4. Служат на себе си по нечестиви начини, вместо да застанат за истината (Еремия 23:10).
5. Лъжат, като че ли няма Бога (Еремия 23:11)
6. Заблуждават църквата, вместо да я водят към сигурност (Еремия 23:13)
7. Манипулират и дават път на злото, вместо да практикуват честност и интегритет (Еремия 23:14)
8. Дават на църквата фалшиви надежди, вместо да говорят истинно Божието Слово (Еремия 23:16).

В словото, което Еремия дава, Бог не просто заплашва, че ще отмахне злите лидери на църквата. Той дава обещание, че ще въздигне праведни лидери, за да заместят безчестните и изкуствените. В изпълнение на пророчеството на Еремия, праведното лидерство е не лидерството, което идва от хора, а което идва от Исус Христос.

Еремия 27:1-8

Докато Бог никога не назначава фалшиви лидери, Той често използва неправедни лидери и дори самозванци, за да изпълни намеренията Си. Докато Бог предупреждава срещу лъжелидерите, Той същевременно ги използва, за да пресее онези, които нарича Свой народ. Еремия 27 ни помага да разберем как Бог реализира волята си през човешката история. Бог заповядва на лидерите да водят народа Му с интегритет според Неговото намерение, но оставя място и за личен избор.

1 Летописи 28:-29

За всеки лидер, колкото и да е успешен, идва време когато трябва да си отиде. Истинският лидер усеща това време и не му се противи. Напротив, истинският лидер използва това време, за да остави своето наследство за бъдещите поколения.

Цар Давид бе такъв лидер. Той знаеше, че времето за да си отиде е дошло и показа на практика как си тръгва истинския лидер, назначен и помазан от Бога. Историята е описана в края на книгата Първо Летописи. Думата „тогава” в началото на 7 абзаца е използвана като текстовия маркер, който обозначава стъпките, които Давид предприе при своето оттегляне:

1. СЪБОР: „Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израйлеви първенци” (1 Летописи 28:1). Инклузивната фразеология „всичките” означава, че нямаше изключения, нямаше неприсъстващи по каквито и да е било причини.

2. ВИДЕНИЕ: „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на трема” (1 Летописи 28:11). Давид предаде видението на сина си, защото бе приел видение. Не можеш да дадеш видение, ако не си приел видение от Бога.

3. УКАЗ: „Тогава цар Давид каза на цялото събрание” (1 Летописи 29:1). Това е единственото място в историята, където Давид е споменат с царската си титла. На сина си Соломон той говори като баща, но на народа говори като цар.

4. ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Тогава Давид каза на цялото събрание (1 Летописи 29:1). Преди да поиска дарение от първенците на Израел, Давид даде от себе си и свидетелства, че е дал „с всичката си сила”. Не е достатъчно само да дадеш за Бога. Трябва да дадеш с всичката си сила.

5. ДАВАНЕ: „Тогава първенците на бащините домове …. пожертваха усърдно” (1 Летописи 29:6). Ако Давид даде „с всичката си сила”, то първенците на Израел „пожертваха усърдно”. Забележете, че в даването, което направиха нямаше „усърдно” препиране дали десятъците са за Бога, или спорене „с всичката си сила” дали е нужно да се жертва за храма. Целият Израел, без изключение, използва състоянието и усилията си не за ненужни разсъждения и полемики, а за усърдно пожертване с всичката си сила.

6. ВЪЗЦАРЯВАНЕ: „Тогава Соломон седна на Господния престол – не на Давидовия, а на Господния” (1 Царе 29:23). Възцаряването на новото поколение лидери в Израел стана единствено и само със (1) единството, (2) видението, (3) царския указ, (4) даването и (5) приготовлението на старото поколение лидери. Едно поколение предава на следващото царството. Отговорността за това предаване лежи върху плещите на предаващите.

7. ОТТЕГЛЯНЕ: „Така Давид Есеевия син царува над Израил” (1 Царе 29:26). Когато завърши всичко, което Бог му бе заповядал, Давид се оттегли с достойнство на истински лидер.

Плач Еремиев 5:14-19

Успешният лидер уповава не на своята мъдрост, а на Бога. Еремия изповяда както греха на людете, така и това, че Бог царува вечно и ултимативно възстановява това, което е било изгубено. Лидерите действат според своя повик и дарби, но уповават на Бог да доведе видението до успешен край.

Примерите в Библията са толкова много. Каин, Самсон, Саул, богатият младеж, споменат в Евангелията. Всички те имаха видение. Всички те не успяха да устоят, а с тяхното падение бе изгубено и тяхното видение.

Много хора днес приемат видене от Бога и го пропагандират като свой мандат. Много хора успяват дори да реализират видението, да съградят, да създадат, да…
Но много малко успяват да устоят до край. А резултата, който не устои до край, не е истински резултат.

Лидерът, който приеме видение и го реализира, но не успее да го запази до край, не е истински лидер. Истинските лидери устоява до край, а с тях устоява и видението което са реализирали.

Еремия 48:26-30

В триумфа на своята сила, Моав доминира над околните народи. Бог обаче произнася съд над нацията. Защо? Моавските лидери бяха хванати от своята собствена сила и са непокорни на Бога. Гордост и арогантност затъмняват сърцата им. Същите обстоятелства често разрушават добрите лидери днес. Няколко взаимосвързани изкушения често водят до падението на съвременните лидери както следва:
1. Гордост, когато мислим, че сме постигнали всичко сами.
2. Притежания, подчинени на желанието да имаме нещата, които виждаме.
3. Популярност, когато започнем да вярваме на новините, които сами публикуваме.
4. Сила, когато осъзнаем напредъка си и започнем да го практикуваме над другите.
5. Престиж, когато заобичаме чувството, че сме важни и незаменими.
6. Удоволствие, когато мислим, че заслужаваме специално внимание, което не е отредено на другите.
7. Взаимоотношения, когато се променим от служение към другите в угаждане на човеци.

Последователното предаване на изкушенията на лидерството води до следната последователност:
1. Самозадоволство от постигнатите победи.
2. Подсъзнателно чувство за заслужени награди.
3. Рационализиране на поведението в компромиси.
4. Отричане, продължавайки процеса на лидерство, но неосъзнати нечисти мотиви.
5. Прелюбодейство с емоционално, сексуално или финансово отдаване.
6. Падане в капана на повтарящи се грешки, които унищожават до край.

Еремия 30:10-22

Еремия декларира, че Божият начин да наказва Своя народа е като им дава лоши лидери (Ер. 30:1-11), а ги благославя с добри (Ер. 30:21-22). Лидерството е една постоянна и динамична промяна. Където отива лидерът, натам отива и народа. Това е така защото:

1.    Лидерите представляват хората, над които са поставени.
2.    Хората отразяват лидера който следват.
3.    Лидерите са в повечето случаи най-влиятелните хора сред народа.
4.    Когато Бог започва движение, Той използва една личност да го оглави.
5.    Хората търсят в лидера модел, който да следват.

Еремия 20:1-18

Всеки лидер има добри и лоши дни. Дори най-добрите божии лидери понякога се обезкуражават. Еремия 20 ни позволява да видим сърцето на големия лидер. В първите десет стиха, Еремия се оплаква на Бога. Той хвали Бога за победите в следващите 4 стиха, а в следващите 5 проклина деня в който е роден. Ключовият въпрос към твоя лош ден е: Ще се предадеш или ще победиш? И ако ще побеждаващ, точно как ще го направиш. Ето как Еремия победи своя зъл ден:

1.    Издигни се над самосъжалението. Падението е начин на живот, не просто случка в живота.
2.    Мисли позитивно. Успехът идва в пътуването от загуба към загуба без да изгубим своя ентусиазъм.
3.    Учи се от опитността си. Падението никога не е пълно, освен в случаите, в които не научаваме нищо от него.
4.    Търси алтернатива. Всички успешни лидери разполагат с различни подходи за различните ситуации.
5.    Шегувай се. Смехът е най-късата дистанция между хората и най-бързият начин да се придобие ясна перспектива.
6.    Бъди реалистичен. Най-важната задача на лидера е да дефинира реалността.
7.    Начертай нови цели. Падението е възможност да се започне отначало с придобита опитност.
8.    Развий убеденост. Личното решение за успех е най-важно.
9.    Придобий по-голяма подкрепа. Целият емоционален живот не бива да бъде базиран на една единствена цел.
10.    Раздели успеха от личността си. Позитивната и реалистична представа за „себето” подготвя успеха.