(не) само за лидери

Арменската диаспора и началото на Петдесятното движение в България

Съществуват определени прецедентни фактори в историята на Петдесятното движение в България, а и в българския протестантизъм като цяло, които са неразривно свързани с протестантската вяра разпространена в арменската диаспора у нас:

  • Армения е първата официална християнска държава в историята през 301г. когато Григорий (арм. Григор Лусаворич) и цар Тиридат (арм. Търдат) провъзгласяват християнството за официална религия на Армения
  • По тази причина, а по-късно и заради анти-арменския геноцид в Турция (1915-1923г.), първите западни мисионери в Ориента се насочват имено към арменските диаспори
  • Първият български протестант Гавраил Илиев и неговата ранна протестанска дейност в България са подбудени от връзките му с арменски търговски партньори в Цариград и първата евангелска църква на Балканския полуостров основана там в арменския кв. Пера
  • Всички ново български издания на Библията в Цариград, в. Зорница и почти всички български книги издадени в Цариград и Смирна са отпечатани в седемте действащи арменските печатници на Агоп Минасиян, Агоп X. Бояджиян, Тадей Дивитчиян, Х. Матеосян, и т.н.
  • Сградата на конгрешанската църква в Бургас, в която се дава началото на петдесятното движение в България, е дарение от фамилията на Ермине Тороманян – арменски бежанци (мигранти), които пристигат в България от Цариград
  • Петдесятната църква в Сливен просъществува благодарение на служението на п-р Агоп Куриян
  • Началото на петдесятната църква в Пловдив (първоначално наименувана Българска евангелска църква божия през 1919г.) е свързано с името на Мъгърдич Мелконян

Законопроект за лустрация на агентите на ДС

СДС готови със законопроект за лустрация на агентите на ДС

Сините предлагат и промени в Конституцията

СДС предлага законопроект за лустрацията и промени в Конституцията, така че той да не бъде отменен като противоконституционен. Според проекта сътрудниците на бившите „комунистически тайни служби и репресивния апарат“ няма да могат да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация за срок от 10 години.

Предвижда се ограниченията да засягат всички щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС и разузнавателните служби. Те няма да могат да заемат ръководни служби и във ВСС, в министерствата на отбраната и на вътрешните работи, в службите за разузнаване, в БНБ, институцията на Омбудсмана, както и в ръководните органи на НЕК и Българския енергиен холдинг. Ограниченията ще важат за заемането на постове и в ръководствата на предприятията с преобладаваща държавна собственост.

Лидерът на партията Мартин Димитров заяви, че СДС започва консултации с останалите политически сили за промяна на Конституцията. Причината е, че до сега Конституционният съд е обявявал за противоконституционни всички законодателни текстове, предвиждащи лустрационни мерки.


МОЛИТВА ЗА НАЦИЯТА

prayer2007

И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2. за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. 3. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, 4. Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тимотей 2:1-4)

Църквата е длъжна да се моли за нацията
Когато казва „преди всичко”, апостолът има предвид, че преди всичко друго служението на църквата е служение на постоянна молитва. В това служение на църквата е дадена власт да се застъпва пред Бога за всички човеци, но най-вече за лидерите на нацията. Не само за тези, които одобряваме лично, a за всички, които са в позиция на власт. Ако сам Бог не ги е отстранил от позицията им, то това ги прави приоритет на нашата молитва.

Защо Бог изисква да се молим за нацията?
Словото ни дава няколко причини:

1. Защото от молитвата на църквата зависи спасението на народа (1 Тимотей 2:4).

2. Защото от това, дали се молим за лидерите на нацията, зависи нашето лично благоденствие.

3. Защото имаме заветно право да се застъпваме за народи и нации. В Битие 18 Авраам се застъпва за Содом и Гомор осъзнавайки завета си с Бога. В 1 Царе 17 Давид се застъпва за Израел, осъзнавайки своя завет с Бога и липсата на такъв завет за врага, като каза: „и този необрязан филистимец”.

Нека направим нужното уточнение. Участието на църквата в политиката зависи от общественото й положение. Например, колко политици в САЩ открито признават вярата си в Бога и колко християни са политици в Китай? Но независимо от социалната позиция на църквата, нейно задължение е да не престава да се моли за властите.

Това означава, че църквата трябва да се моли дори за властите, които я гонят. Това е така, защото нашата молитва от позицията ни на завет с Бога поставя Божия авторитет над всяка власт като всевластен и суверен Създател и Владетел на Вселената, стоящ по-високо от властта или позицията на което и да е земно правителство, царство или империя.

Как можем да бъдем сигурни, че Бог ще отговори на молитвата ни за нацията?
Битката на Давид срещу Голиат не бе просто лична битка. Тя бе битка за политическо надмощие. В своята молитва за победата на Израел, Давид разпозна три сигурни признака на победата:

1. Отговорност – Давид осъзна, че заради завета му с Бога носи и личната отговорност да се застъпи за нацията, дори когато никой друг не се престраши да го направи.

2. Опитност – Давид осъзна, че ако Бог е бил верен в битките му с мечки и лъвове, Той ще бъде верен и в битката срещу филистимеца Голиат.

3. Обещанието – Давид повярва на обещанието, дадено му от Бог, че Той ще предаде филистимеца в ръката на Давид. Победителят в Битката не бе Давид, а Бог.

Ето още примери за застъпничество за нацията: Езекил 22:30, 2 Летописи 7:14-15, Ефесяни 6:18, Исая 62:6

Вместо епилог
Онези, които си спомнят политическата криза от 10 януари 1997 г., не могат да не открият множеството й прилики със ситуацията в България днес. Новинарските емисии от онези исторически времена бяха пълни с репортажи на ежедневните молитви на площада в Ямбол и пеещите „Бог да пази България” хвалители от християнска формация „Елей” в София. Смея да твърдя, че гражданската война през 1997 г. бе избегната не заради „далновидността” на политиците, а заради молитвата на християните в България за България.

Толкова много хора днес недоволстват срещу властта и правителството, вместо да се молят за нацията. Кой има интерес хората да са незаинтересовани? Кой изгони едно цяло българско поколение от млади и мислещи хора в чужбина? И кой има полза народът да не гласува по съвест, докато урните се пълнят с евтино купени гласове?

Ако ти си български християнин, без значение дали си етнически българин, ром, турчин, помак или евреин, не се оставяй да бъдеш използван от партии и власти. Ти си притежание на Бога. Твоят политически глас струва много повече от 50 лева на черно. Не оставай съвестта ти да бъдат купена на безценица на борсата на политическата аморалност. Стой във свободата, за която Христос те е освободил. Говори срещу неправдата в нацията. Говори чрез гласа на молитва и чрез гласа на вота – и гласът ти ще бъде чут.

Какви лидери са нужни на България?

Уроци от живота на Гидеон (Съдии 6:11-8:35)

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша. (Притчи 29:2 )

Всяка организация от хора има нужда от лидери. Няма ли лидери, организацията се разпада. Но дори, когато хората имат нужда от лидер, те винаги питат: „Защо да следвам именно теб?” Преди да следват видението, преди да признаят резултати, хората имат нужда да разпознаят лидера. Това е разликата между лидерите и хората, които просто вървят сами неизвестно накъде.

В България днес има много политически, икономически и дори духовни лидери, които никой не следва. Много вероятно е, скрити зад своето лично разбиране за прогрес, такива лидери да оценяват себе си като успели или постигнали нещо. Но оценка, базирана на икономически дивиденти, политическа позиция или чисто човешко чувство за победа е твърде временна и доста инфантилна. Ултимативният тест за лидерство не се е променил. Истинските лидери са лидери с истински последователи. Лидери без последователи не са лидери.

Библията осъзнава нуждата от разпознаване на лидера и многократно разказва историята на лидери, които хората следват не толкова заради видение, разбиране или умение, а заради самите тях. Ето седем характеристики описани в историята на Гидеон (Съдии 6:11-8:35), които хората търсят в лидера:

1. Призив: Няма по-силна мотивация за околните от това да видят лидер, който живее и ръководи с ясното съзнание, че е призован(а) именно за това време, за тези хора и за тази цел. Именно Божия призив в живота на Гидеон промени първо неговото лично отношение към Божията мисия за Израел, а след това и отношението на хората към него като лидер, който Бог издига. Без ясно разпознаване на призива, няма нито лидерство нито последователи.

2. Разбиране: Хората следват лидер, който разбира истинската ситуация, разпознава проблема, има мъдрост да го разреши и най-вече лидер, който усеща вътрешната нагласа и нужда на хората. В историята на Гидеон, Бог даде мъдрост, за да разбере слабостта на Медиамците и нуждата на Израел. Когато Гидеон повика хората на война, той вече знаеше, че победата е сигурна, защото имаше вътрешно разбиране за това какво и как е нужно да се направи. Това правило важи в политиката, в бизнеса и в църквата. Хората не разбират лидери, които не ги разбират и не се интересуват от лидери, които не се интересуват от тях.

3. Харизма: Хората следват лидери, които ги карат да се чувстват добре. В това няма нищо лошо. Още повече, че това е Библейски принцип, както псалмопевецът казва: „при тихи води ме завежда, освежава душата ми.” Истинското лидерство е успокоение за следващите. Когато Гидеон повика хората на битка с Гидеон, те се разбунтуваха, защото такъв призив съвсем не ги успокояваше. Но Гидеон показа важността на тяхното участие като им припомни, че бяха хванали водачите на Мидиам (Съдии 8:1-30). Призива да осъзнаят своята роля на историческата сцена, убеди хората да последват Гидеон.

4. Талант: Хората следват хора с таланти. Те искат да са близо до талантливи лидери и да се учат от тях на успех. Това може да се види във всяка организация. Талантът на Гидеон беше неговата сила, разпозната от изпратения до него ангел (Съдии 6:12, 14). Използвайки дадения му от Бога талант, Гидеон успя да води народа на Израел.

5. Умение: Съвсем естествено хората са привлечени от лидери, които могат да завършат започнатото. Никой не обича да се чувства не успял. Гидеон дори не помисли да присъедини Ефрем към начинанието си преди да беше доказал своето умение да завърши започнатото.

6. Комуникация: Лидерът, който не умее да комуникира с хората около себе си, е обречен да остане сам. Когото Гидеон говореше на хората, те го разбираха и следваха. Невъзможно е да се разбере и следва лидер, който не може да обясни своя призив, видение и стратегия.

7. Характер: Нужен е характер, за да се изгради и подържа доверие. Гидеон устоя, когато другите не успяха. Той показа решителност и кураж в контекста на заплахи и война. Но въпреки това, именно характера му доведе до лично падение и падението на цялата нация. Така както го следваха в битката, така Израел последва Гидеон в грехопадението и идолопоклонството. Защото, когато всички битки са спечелени и всички победи са извоювани, лидерите трябва да продължат да се борят срещу слабостите на своя характер. Изгубят ли тази битка, те губят всичко.

Реформатори и Будители – преди и сега


« Previous Entries