(не) само за лидери

РАЗПЯТИЕ

jesus_cross_crucifixion[1]Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват;
а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
1 Коринтяни 1:18 (Нов български превод)

За всеки християнин думата „разпятие” има ултимативно значение: спасение. Но спасението чрез Христовата смърт на кръста носи повече от едно значение. То е изпълнение на пророчествата за Месия, доказващо Божето суверено присъствие в драмата на човешката история и безпрецедентен политически манифест за силата на вярата.

Практиката за разпъване на кръст води начало от асирийския цар Шалманезер (9 в. пр. Хр.) като наказание за престъпници, при което осъдените са намушквани на кол, разпъване на кръст, и още живи издигани на високо, за да бъдат видени от тълпата. Подобна практика е практикувана и с пленниците на завладени градове, чиито тела били разпъвани по стените на града като символ на асирийската сила. Това публично наказание има за цел не толкова, за да покаже жестокост, колкото да всее страх у всеки който би дръзнал да се противопостави на волята властващите. Ефективността на този метод за контрол се състои не в причиняването на смъртта, а в изтезанията и агонията които я предшестват.

След падането на Асирия, практиката продължава във Вавилон, където през 552 г. пр. Хр. по заповед на цар Дарий са разпънати 3000 политически противника на империята. При завладяването на остров Тир през 332 г. пр. Хр., Александър Велики убива над 10000 от неговите жители, а оцелелите 2000 разпъва на кръстове, поставени върху каменен мост, построен навътре в морето специално за целта. До възникването на Римската империя, смъртта чрез разпъване носи със себе си не само мъчителното умиране на кръста, но страшното послание на всемогъщата империя, чиято силата може да пречупи на кръст всеки човек и всяка нация.

През 71 г. пр Хр, след неуспешния робски бунт, 6000 пленници от войската на Спартак са разпънати по пътя от Капула до Рим. До това време империята е превърнала практиката на кръсторазпъване в наука за изтезание. Въведени са два вида кръстове: тау (наречен така заради приликата с еврейската буква тау, приличаща на кръст с формата на буквата Х) и латински (класическа форма на кръст). Осъдените са принудени да носят широката горна талпа на гърба си по улиците до мястото на разпятие, като символ на надмощието на империята и нищожеството на личността. Целейки бавна и мъчителна смърт, римските войници бичуват жертвата с камшик от кожени върви, чиито краища завършват с парчета метал, кост и стъкло. Всеки удар се забива в плътта и раздират кожата до месо. Тялото остава без достатъчно кръв за да подържа органите. Ударите натъртват белите дробове и бавно и мъчително спират дишането. Картината е брутална. Мъчението пълно.

В това състояние тялото е приковано към кръст от груби, дървени талпи, с 15 см. гвоздеи, забити в дланите и стъпалата, след което бавно и мъчително е издигнато във въздуха. В някои случаи разпънатият е прикован с главата надолу.  Жените са поставяни с лице към кръста. Смъртта настъпва в период от 3-4 часа до 3-4 дни. Нито зловещата картина на пречупено и прикованото към дървеният кръст голо и обезобразено тяло, нито агонията на разпнатия могат да останат незабелязани от тълпата, която наблюдава екзекуцията. Престъпникът отдавна вече не е само престъпник. Той е жертва на имперската машина за мъчения.

Християнският апологет Тертулиян пише, че именно в това се състои „специалната жестокост на кръста”. Римският историк Цицерон го нарича „насилствено и безпардонно наказание”, а Йосиф Флавий го описва като „най-жалката смърт”. Но за всемогъщият Рим, разпятието е пример за наказание, което носи грозното послание на терор и смърт за онзи, който си позволи да наруши реда, мира и начина на живот, основан от езическата държава. Всеки, който се опълчи срещу империята, умира така …

В началото на първи век, за да спре масовите въстания в Юдея след смъртта на Ирод, римският легатът на Сирия – Варий, разпъва на кръст над 2000 евреи.

Историята, разказана от очевидците, става част от легендарния епос на Израел и е неминуемо чута от самият Исус Христос. Но Той вече знае, че такава ще бъде неговата смърт. Така повеляват пророчествата. Така трябва да умре истинският Месия.

Четиримата евангелисти описват в детайли осъждането и разпъването на Христос. Фарисеите, нямащи друг начин да Го спрат, освен чрез това да го убият. Предателят Юда получил своята заплата, а с нея и своята вечна присъда. Синедрионският съд, в който свидетелите не могат да намерят съгласие. Понтий Пилат, измиващ ръце пред разярената тълпа, не успял да намери вина в Него. Бичуването от войниците.  Разделянето на дрехите Му. Венецът от тръни. И последните стъпки към Голгота под тежестта на кръста.

По тясната ерусалимска улица личат следите от кръвта Му. Тълпата от хора бавно се стича през портата към хълма извън Йерусалим. Онези, които са близо, виждат покритото с кръв тяло, държано върху грубия дървен кръст от римските войници. А по-далечните, които не мога да Го видят, чуват ударите на чука по гвоздеите, раздиращи плътта. И след всеки удар вик, след вик, след вик …

Римските войници се изправят. Тълпата затихва. Въжетата около кръста са опънати до краен предел. Дървото бавно се вклинява в пресния изкоп, докато удари в дъното и кръстът застава изправен. А на него, разпъната между небето и земята, е прикована причината за нашата вяра, изворът на нашето спасение, отреченият Месия, нараненият Изцелител, Царят, осъден от царете и Господ, убиван от господарите.

Ръцете и нозете му са приковани към кръста. Тръненият венец е впит в главата Му. Тялото Му е потно и кърваво, и голо. Кръвта Му се стича по грубото дърво на кръста и пада върху прясно изкопаната пръст в нозете на римските гардове. Защото така Бог трябва да умре за спасението на света.

Но от Своя кръст, през пресъхналите устни и с последния дъх на пречупеното до смърт тяло, Словото не спира да говори за вечността.

 „Отче, прости им”. „Още днес ще си в Рая”. „Жено ето сина ти”. „Лама савахтани”? „Жаден съм”. „Свърши се”. „Отче, в ръката Ти предавам духа Си”.

В тъмнината на деня завесата на храма се раздира, за да приобщи наранените, отхвърлените, бедните и безполезните към мястото на Неговото присъствие. И краят е само ново начало.

Пет от апостолите – Андрей, Вартоломей, Петър, Филип и Симон Зилот, умират от смърт на кръст като Христос. Хиляди от ранните християни са разпъвани на кръст край каменните пътищата на империята. Джон Фокс, в своята Книга на мъчениците, пише: „кръстове, отрова и глад са използвани навсякъде, за да разпръснат християните и всяко налично умение е използвано до край, за да изобрети мъчения срещу онези, които не са извършили никакво престъпление, освен това, че мислят различно от обречените на суеверие”. Кръстът се превръща от символ на мъчение в знак на мъченическа смърт и вярност към вярата.

През втори век анти-християнските аргументи, споменати от апологета Минуций Феликс в съчинението му „Октавий”, асоциират кръста с християнството. В началото на трети век, Климент Александрийски нарича кръста „знака Господен”, взаимствайки от апокрифното Евангелие на Варнава, а Тертулиян описва християните като „crucis religiosi” (лат. посветени на кръста). Киприян в „Свидетелства” и Лактантий в „Божествени повеления” разказват как знакът на кръста е поставен върху челата и гърдите на вярващите в защита срещу демони.

Но по-важното е това, че ранното Християнство издига кръста срещу империята, която разпъва на кръст. Историята не познава подобен прецедент и по-силен политически манифест. Символът на Римското надмощие става символ на Христовата вяра. И не толкова самият кръстен знак, а неговата символика с кръстната смърт и свръхестественото възкресение на Исус Христос.

Посланието на Ранната църква е повече от ясно. То е политически антипод, който твърди че езическата държава няма власт над Онзи, Който разпнат от държавата, възкръсва над смъртта, над ада, над всяка империя и над всеки властелин. Разпятието носи и социално послание, защото съди с правда, възстановявайки социалната справедливост. Там, при Кръста, болният оздравява, слепият вижда, куцият ходи, сиракът намира Отцовство, а бедният получава даром това, което богатият не може да купи с пари. То е неминуемо и икономическо послание, защото зависимият от робски труд Рим остава без роби. И как може държавата да пороби онези, които са били освободен при Кръста? Но най-вече, посланието на Кръста е духовно послание. Защото държавната власт е безсилна да разпъне онези, които са се съразпнали за вярата в Бога заедно със Сина Му.

Много вероятно е в началото на този век, светската държава отново да опита да даде пример за своята сила и власт, жестоко разпъвайки инакомислещи, инакоискащи и инаковярващи на кръста на своята законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Много вероятно е и да успее. Но това е само опит, неспособен да устои на изпита на времето и доказващ това:

Словото на кръста е сила която покорява всяка земна и неземна власт.
Защото Великден е празник на вярата, която побеждава с оръжията, използвани от враговете й и против самата нея.

ЦВЕТНИЦА

Празника Пасха…

tomb_300

Николай Бояджиев и Доний К. Донев (2004)

Когато братята на Йосиф най-после разкрили самоличността му в Египет те били стъписани. Йосиф говорел с тях чрез преводач и носел египетски дрехи. Невъзможно било да го познаят. Подобно е и положението днес с празника Пасха…

След близо 2000 години употреба от страна на една често идолопоклоническа църква съставена главно от езичници Пасха-та е загубила своя първоначален облик и значение. Макар и ние християните да се радваме на едно Пасхално Агне, което надминава в слава, всяко животно, което би напомнило за Изхода на евреите от Египет, защото нашето Агне очиства греховете ни, ние все пак би трябвало да се върнем към корените на този празник, за да оценим докрай за какъв ИЗХОД ще празнуваме – ИЗХОД от този свят. Днес, когато светът, в религиозно невежество ще яде шарени яйца, козунаци или шоколадови зайчета, за нас е по-добре да си спомним, “че коренът държи нас” и че над главата на нашето Пасхално Агне е пишело … Мелех хаЙехудим (Евр. Цар на Юдеите).

В този смисъл нека разчистим паяжините на времето и традициите и нека се върнем мислено към онази дузина мъже с еврейски черти, които “приготвиха Пасхата”, ядоха безквасен хляб, топяха залците си, пиеха вино и пяха химни, заедно с Един, който беше сред тях по-евреин от всички – Лъвът от Юдовото племе. Нека потърсим корените на нашата вяра в един празник, за който Исус каза “толкова много исках да ям тази Пасха с вас …”

Великденската история описана от евангелистите е всъщност история за Еврейската Пасха и нейното изпълнение като пророческо явление в живота на Християнската църква. Самата дума „пасха” (Евр. песах) означава преминаване, да преминеш. Разбира се, тя се отнася за преминаването на Израел от робство в обещаната земя и в този смисъл е празник на духовно и физическо освобождение. Бивайки в 14я ден на месец Нисан, първия месец от годината, Пасхата е и началото на ново летоброене в историята на Израел.

Приготвянето на Пасхата за което говори Мт. 26:19 включва:

1. Търсене на квас (хамец – букв. кисел) в цялата къща, като Новият Завет ни казва, че трябва да празнуваме с безквасни хлябове на искреност и истина (1 Кор. 5.8). Квасът е най-често символ на грях не само в Новия Завет, но дори в Талмуд-а, където той се разглежда като символ на “злото пожелание в човека” (Б’рахот 17а)

2. Отиване в храма с жертвено агне, което там е принесено в жертва и кръвта се излива върху олтара

3. Пеенето на псалми

4. Одиране на агнето и изгаряне на кожата и някои части

5. Подготвяне на вечерята за Песах, която се нарича „седер” т.е. Ред, подредба, по която трябва да протече вечерята.

6. Чака се полунощ

Това бе изпълнено от учениците. Целта на Седер, т.е. на този Ред на Вечерята е да предизвика интереса на присъстващите деца, които да попитат, защо еди кое си се прави именно така, и да получат отговори на въпросите си, които да им разкажат за изхода от Египет. По подобен начин Исус провокира интереса на своите ученици на последната пасхална вечеря с много от действията си последвани от поучения. Седер включва следните елементи:

1. Хагада – Поучение за историята на Израел при излизането му от Египет. Това поучение показва, че осъждението ще падне върху света, но чрез кръвта на агнето Божиите избрани са спасени от язвите които следват. Подобен модел е ползван и в книгата Откровение, за да покаже избавлението на вярващите от Божиите язви и спасението им.

2. Маца – безквасен хляб който играе основна роля във вечерята и е Новозаветен символ на Христовото тяло. В самото начало на вечерята една маца бива разчупена (действието се нарича Яхац) – половината бива начупена между всички участници и изядена, а другата половина (афикоман) бива скрита и по-късно децата я намират – тя е последното, което се изяжда на Седер песах. Исус е началото и краят. Исус има две идвания. Исус и досега е скрит от очите на еврейския народ, но накрая, той ще бъде намерен! Исус каза: Вземете и яжте – Христовото тяло разчупено, скрито и намерено.

3. Агнешко месо – агне заклано в храма. Днес ашкеназките евреи не ядат агне на Пасха, защото казват, че няма Храм, където да се заколи, сефарадските евреи обаче ядат. За нас агнето е “агнето, което носи греха на света”.

4. Вино – Първата от четири чаши символизиращи всяка по едно от обещанията в Изход 6.6-7 (Аз съм Иеова; (1) ще ви изведа изпод товарите на египтяните, (2) ще ви избавя от робството ви под тях, и (3) ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. (4) Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог)– Лука единствен споменава 2 от тези 4 чаши вино. В 22.17 Исус изрича очевидно след първата или втората чаша благословия (б’раха), която е “Барух Ата, Адонай Елохейну, Мелех ха Олам, Борей при хаГефен” – Благословен да си Ти Господи Боже наш, Цар на вселената, създател на плода на лозата. Със сигурност Исус е казал именно тези думи, защото после в 29 стих повтаря словосъчетанието ‘плода на лозата’.

5. Карпаз – потапяне на зеленчуци или варен картоф в солена вода, символ на извеждането на Израел през червеното море.

6. Песни – Изпяване на Халел (хваление) със сигурност един от хвалебствените Псалми между 113 и 118 или 136-ти. Изпълнено в Матей 26:30

7. Рахца – Умиване на ръце. Исус уми не ръцете на другите, а краката им.

8. Три молитви: моци (благодарност за хляба), маца (благодарност за заповедта да се яде безквасен хляб), барех (благодарност в края на вечерята). А ние като християни изпитваме ли благодарност към Бог, че ни е дал “хлябът на живота”?

9. Корех – потапяне на най-долната маца в харосет (смес от ябълки, стафиди и лимонова кора, орехи, подправки и вино) символизиращ хоросана използван от Юдеите в Египет. Тази част бе изпълнена в Мт. 26:23 и залъка бе даден на Юда. като на почетен гост.

10. Марор – горчиви зеленчуци или подправки, спомен за горчивото робство. За Исус напомняне за горчивата смърт, която му предстои.

11. Барех – умиване на ръце и благославение изпълнено в Мт.26:26

12. Третата чаша на благословение и изкупление, съответстваща на третото обещание в Изход 6.6,7 – обещанието на изкупление. Знаем от Закона, че няма завет сключен без проливането на кръв, именно имайки предвид това, Исус казва че ратифицира новия завет със своята кръв – Лука 22.20 – Чашата е символ на Христовата кръв (Мт. 26:27). По това време някой е отивал да търси скритото парче маца. Исус каза: Вземете и яжте – Христовото тяло разчупено, скрито и намерено.

13. Четвъртата чаша – чашата на изпълнение на царството.
Исус каза: Аз няма да я пия още, имайки в предвид че Царството няма да бъде изпълнено докато Той и църквата не са отново заедно (Марк 14:25; Лука 22:18)

В историята разказна от евангелистите Пасхата придоби пророчески първообраз на Христовата жертва и възкресение. Кръстът – най-страшното Римско мъчение, имащо за цел не само да умъртвява, но и да отнема човешкото достойнство и да опозорява, се превърна в средство за преобразяване според образа на Христос. Ето това е Великден.

За християните от 21-ви век, Великден не е определен ден, нито определена традиция. Пасхата, да пренесем себе си в жертва жива и богоугодна, е заповед за всекидневния ни живот. Тази заповед идва с обещание за вечно възкресение и с великото свидетелство за възкръсналия от смъртта вечно Жив Бог.

За почти половин век, Великден бе официално забранен в България. Ония които го празнуваха истински и по Християнски бяха гонени. Дори историческият факт, за Българския Великден, не попречи на онези които искаха да няма Великден.

Прийома им не беше нов, а по-скоро исторически наследен и фанатично практикуван. От Римските гардови тетради до манифестиращите активисти, опитът да се забрани Великден и вярата в живия Бог доказа само едно. Събитие като Възкресението, което не се повтаря в историята, не може да бъде контролирано или забранено от исторически повтарящи се социални събития и субкултурни формации. При отвалянето на надгробния камък и при видението на Възкръсналия Христос, всички те губят смисъл и претърпяват провал. Защото възкресението не може да бъде забранено.

Преди петнайсет години, един западен журналист посветил себе си на мисионерска работа дойде България след седем дневен пост на остров Патмос. Качен на покрива на един стар трафопост като сцена в средата на хиляди български евангелски вярващи обградени от плътен милиционерски кордон, Джони Нойер проповядва историята на Пасхата и нейния призив, „Пусни людете ми.” „Смешна картина”, би казал някой по онова време, но не и днес когато пророческите думи са историческа реалност, която никой не може да отрече. Защото, Бог е верен да изведе народа си от Египет. Той все още може да отваля камъни за да живеем и го прави. Какво прави църквата с дадената й възкресенска сила в останалото кратко време това вече е нейна историческа отговорност.

Христос возкресе! Вече е Великден …

ИВАН ЖЕЛЕВ (агент АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: ОТНОВО ЗА АГЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – ИВАН ЖЕЛЕВ ДИМИТРОВ (АГ. АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 08.04.2014) на Върховния административен съд

Nikolchev_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4854
София, 08.04.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

 

при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното
от съдията ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
по адм. дело № 14594/2013

Производството е по чл. 208 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменено по жалба на Дилян Николаев Николчев решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която установено, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация спрямо него с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр.
Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски показания. Сочи се, че доц. Николчев е налагал системно мнението си си за проф.Желев пред студентите и по този начин е всявал масова враждебност и напрежение срещу него и по този начин е осъществил нежелано поведение, изразено по словесен начин. Излагат се доводи, че парвото на лично мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според жалбоподателя неоснователно е прието, че не е посочен защитен признак, неправилно е прието, че липсва цел или резултат на поведението и причинноследствена връзка. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички събрани доказателства.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, претендира разноски. Счита, че не е допусно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъждането на свидетелските показания пред съда не е такова нарушение, тъй като не се разкриват факти и обстоятелства, които да не са били установени в хода на административното производство, съдът е обсъдил тези обстоятелства с други доказателства по делото. Заявява се, че не се оспорват от доц. Неделчев неговите изявления по време на лекции за публичнооповестените сътрудници на органите на Държавна сигурност, преподаватели по богословие, което е считал за задължителен предмет на обсъждане в неговите лекции като преподавател по каноническо право. Неоснователно е оспорването на приетото от съда, че изказванията на доц. Николчев представляват лично мнение, защитено от правото на свобода на изразяване. Изразеното от него лично негативно отношение към касационния жалбоподател е защитено слово и не може да бъде основание за налагане на отговорност. В касационната жалба не се посочва защитения признак и не се уточнява в съотношение с кого и с коя група е налице различно третиране. Неоснователно се оспорват изводите на съда, че не е налице причинноследствена връзка между изпълнителното деяние и противоправния резултат. Твърденият противоправен резултат, изключването на проф. Желев от Факултетния съвет, е решение взето с тайно гласуване от колективен орган и всеки от гласуващите е гласувал по съвест, поради което не може да се приеме, че изразяваните от доц. Николчев мнения са в причинноследствена връзка с това решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на „тормоз“ по смисъла на на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, не е налице изпълнително деяние. В протоколите от проведените събрания на ФС и от ОС на 16.11.2011 г. са отразени изказвания на доц. Николчев, които отразяват личното му мнение и не могат да се определят като поведение, осъществяващо състава на „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр.
Посочено е, че в диспозитива на решението на КЗД не е записано по кой защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е прието, че е осъществен съставът на дискриминация, което е нарушение, тъй като защитения признак следва да се съдържа и в диспозитива на решението на КЗД. По този начин се гарантира правото на лицето, по отношение на което е прието, че е осъществило дискриминация да установи по кой признак я е осъществил, съответно да се направи проверка на правилността на постановения административен акт. В мотивите на решението на комисията е посочено, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение”.
Прието е, че не е налице цел или резултат на поведението, не е създадена враждебна, обидна или застрашителна среда от доц. Николчев, тъй като по време на проведеното заседание са се изказвали и други лица; не е налице причинно-следствена връзка – изключването на проф. Желев от ФС не е извършено лично от доц. Николчев, а в резултат на проведено тайно гласуване. Заседанието е свикано по предложение на доц. Николчев, но преди това е имало решение на ФС с приет дневен ред. Инициативата за свикване на ОС за обсъждане и вземане на решение по даден въпрос не е поведение, което цели дискриминиране на дадено лице. Доколкото вземането на решението е с тайно гласуване, не може да се приеме, че проф. Желев е поставен в различно положение спрямо другото лице, за което е установена принадлежност към ДС , което е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация. Взето е предвид, че както проф.Желев, така и доц. Рашков са имали възможност да се изкажат по направеното предложение за освобождаването им от ФС. Доц. Рашков се е извинил, поискал е прошка и изрично е заявил, че не е доносничил, не е предоставял сведения. Такова изказване от страна на проф. Желев не е имало, което съдът е приел, че е повлияло за решението на членовете на ФС. Съдът е направил извод, че поведението на двете лица, предложени за изключване е повлияло върху решението на членовете на ОС и гласуването им, поради което не може да се приеме, че е осъществено различното третиране на проф. Желев и доц Рашков и че жалбоподателят е осъществил съставът на „тормоз“ чрез отношението си към него.
Съдът е посочил, че са налице данни за публични коментари на доц. Николчев на принадлежността на проф. Желев към службите и е приел, с действията си доц. Николчев, не е осъществил спрямо проф. Желев, съставът на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, тъй като не са осъществени всички признаци на фактическия състав на нарушението.
Решението е правилно.
Съгласно легалното определение на понятието „тормоз“, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация.Диспозитивът на решението на комисията е за извършен тормоз, а мотивите касаят неравно третиране. В случая, единствените обстоятелства на които комисията се е позовала в мотивите си е изказването на доц. Николчев на заседанията на ФС и гласуването на ОС за освобождаването на проф. Желев от ФС. Правилно е прието от съда, че посоченото поведение не осъществява състава на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
С оспореното пред съда решение на КЗДискр е установено, че доц. Дилян Николаев Николчев, чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя проф. Иван Желев Димитров, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр. Установено е, че на извънредно заседание на Общото събрание на Богословски факултет на 16 ноември 2011 г. проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет, а доц. Иван Рашков Кръстанов не е освободен, независимо, че има агентурно минало и освобождаването му е предложено със същите мотиви. Проф. Желев е освободен от ФС на БФ, както и от поста на председател на Комисията по провеждане на изборите в ОС. Изложени са мотиви от комисията, че разликите между двамата, че проф.Желев е в пенсионна възраст, а доц. Рашков не е навършил такава и че проф.Желев не заявява разкаяние и не иска прошка от Общото събрание не са коментирани, т.е. не са взети като предвид като фактори, обосноваващи различното третиране към момента на третиране и не се установяват изказвания на участващите в събранието, посочваща разлика в положението на тези двама членове на ФС. Посочено е от комисията, че поведението на двамата в рамките на дискусиите преди последното гласуване е различно, но тази разлика не е коментирана от участниците като основание за различно отношение. При проведеното гласуване е едновременно и за двамата, като проф. Желев е освободен като член на ФС, докато доц. Рашков не е освободен. Прието е от комисията, че резултатите от проведеното гласуване са проява на неравно третиране, при равни условия – доказано сътрудничество на органите на ДС и за проф. Ив. Желев и за доц. Ив.Рашков, единият е освободен от състава на ФС, другият не е. Пенсионната възраст, отношението на лицата към ДС в миналото и/или понастоящем, покаянието или каквото и да е друго обстоятелство, по което се прави разграничение между двете лица, не е заложено в предложеното решение, в дискусиите и в обясненията за вота, което е прието, че е налице обосновано съмнение за свързано с дискриминационен признак неравно, неблагоприятно третиране в сравнение с лице в идентично положение и в тежест на ответната страна е да докаже, че неравното третиране не е продукт на дискриминация. Направен е извод от комисията, че освобождаването на проф.Желев от членство във ФС се дължи единствено и само на неговото минало като сътрудник на ДС, което попада в категорията обстоятелства, обхванати от признака „лично положение“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, а признакът обществено положение не обхваща бившата принадлежност към разформированите структури на Държавна сигурност. Принадлежността на проф.Желев към ДС е единствения фактор довел до неговото изключване от ФС. Същият фактор е налице и по отношение на доц. Рашков, но той не е изключен от ФС.Прието е от комисията, че проф. Желев е третиран различно и не е взето принципно решение спрямо всички лица от академичната колегия с доказана принадлежност към структурата на бившата ДС, което представлява пряко нарушение на принципа на равно третиране и пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 2 от ЗЗДискр. Мотивите на комисията се, че ответниците, които са членове на ФС на БФ са имали различно отношение към проф.Желев, в сравнение с отношението им към доц. Рашков, който също е с доказана принадлежност към ДС. и действията на ответниците, които са членове на ФС на БФ, спрямо жалбоподателя, не могат да се обосноват с агентурно минало, а представляват накърняване на неговото достойнство и създаване на унизителна, обидна и враждебна среда на основата на личното му положение, свързано с принадлежността му към структурата та ДС.
Записано е в решението на комисията, че на заседание на ФС от 22 юни 2011 г. доц. Николчев е посочил персонално проф.Желев, настоявайки да се оттегли като член на ФС и от Библиотека „Библика“ на която е директор. След гласувано принципно решение относно всички лица с агентурно минало доц. Николчев е предложил да се вземе индивидуално решение за проф. Желев на основание неговото агентурно минало и в знак на протест няма да участва в заседание в този състав на ФС.
В жалбата си до КЗДискр проф. Желев се е позовал на обстоятелствата, че по настояване на доц. Николчев и д.р Павлов, заедно с доц. Рашков са били лишени от възможността да преподават в магистърските програми дисциплини, създадени и водени от тях, които са съществували в учебните програми на факултета. Николчев и Павлов инициирали свикване на Общо събрание на Богословския факултет с цел изключването му от състава на същия. След изказвания главно на доц. Николчев на Общото събрание на Богословския факултет проведено на 16.11.2011 г. е било гласувано освобождаването му от поста председател на Комисията по провеждане на изборите към Общото събрание, както и членство във Факултетния съвет. Претендирал е, че срещу него е осъществен тормоз.
От тези оплаквания КЗДискр е разгледала в мотивите на решението си инициирането за свикване на Общо събрание на Богословския факултет и изказванията на доц. Николчев пред Факултетния съвет /ФС/, въз основа на което е приела, че е осъществен тормоз.
Правилни са изводите на съда, че доц. Николчевкато член на ФС на БФ, не може да отговаря зарезултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно проф. Желев и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на проф.Желев от членство във ФСпоради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на доц. Николчев, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, че публичните коментари на доц.Николчев пред студентите за принадлежността на проф. Желев към службите представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Такова поведение в никакъв случай не е изказването на Факултетния съвет и гласуването от доц. Николчев на Общото събрание на Богословски факултет за освобождаването на проф.Желев от състава на ФС на БФ, както е приела комисията. Не са изложени мотиви от комисията за други словестни действия и по друг начин доц. Николчев да е осъществил състав на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че освен изказванията на доц. Николчев на посочените заседания, съдът не е взел предвид всички събрани доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с изказванията и гласуването на доц.Николчев на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, поради което не може да се изисква от съда да изложи други мотиви и да мотивира решението на комисията. Както е посочил съда решението, с което проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация.
Не се представят доказателства за изплатени разноски от ответника в настоящото производство, поради което не се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Павлина Найденова
/п/ Даниела Мавродиева

П.Н.

Къде е мястото на Дирекция „Вероизповедания“ в системата на МС?

Правителствена схема: Мястото на Дирекция „Вероизповедания“ в системата на МС

 

 

« Previous Entries