Уилиям Бранхам: Четвърто видение – Изцеление на умиращо момче

Това видение, което сега предавам, беше за мене извънредно важно. То ми беше дадено една нощ в бащината ми къща, малко преди избухването на втората световна война.

Ненадейно върху сърцето ми падна страшен товар. Аз се молих продължително, но не получавах освобождение. След двучасова молитва видях видението. Видях се, че се катеря по един хълм към една новопостроена къща. Влязох вътре и забелязах един червен стол и червено канапе. Върху червения стол седеше стара жена с очила и плачеше. В леглото от дясно лежеше тригодишно момченце с кафява коса, тежко болно. Пред средната врата стоеше жена с тъмна коса, очевидно майката на детето и плачеше горчиво. На другата страна на леглото стоеше висок мъж облечен в тъмни дрехи, бащата.

Питах се: Не е ли за учудване Преди няколко секунди бях в жилището на майка си, а сега съм в чужда къща? Видях от дясната си страна Божия ангел в бяла дреха. Аз не знаех какво трябваше да правя, но ме облада съжаление за болното дете. Ангелът ме попита: “Може ли да оживее детето?” След моя отрицателен отговор той продължи: “Кажи на бащата да ти донесат детето и положи ръцете си на стомаха му.” Когато сторих това във видението, болният крак на детето се изправи. То стана, направи една крачка, после още една към ъгъла. После дойде при мене и проговори: “Брат Бранхам, аз съм вече здрав.” Ангелът попита: “Разбра ли това?” Аз отговорих: “Да, Господи.” След това ангелът ми заповяда да мирувам. Той ме взе и ме положи върху една пясъчна улица. Там видях отдясно гробища с няколко големи надгробни камъка. Той каза: “Прочети имената и числата по камъните.” После пак ме взе и ме постави в едно малко поселище на кръстопът, където имаше един малък дюкян и наблизо 4-5 къщи. От дюкяна излезе един старец с бяла брада в работнически дрехи с жълта корделена капа на главата. Ангелът го посочи с думите: “Този ще те заведе.”

За трети път ангелът ме вдигна. Влязох в една къща и видях една млада жена да стои на вратата и да плаче. При влизането забелязах от лявата страна една старомодна желязна печка. Стаята имаше жълти тапети с малки червени фигури по тях. На стената висеше стих: “Бог да благослови дома ни.” В средата се намираше голямо желязно легло и в ъгъла един диван. В леглото лежеше едно момиче с високо вдигнати ръце и крака. Ангелът пак застана от дясната ми страна и ме попита, дали момичето ще живее. След моя отрицателен отговор той каза: “Сложи ръката си върху него и се моли.” Докато се молех над момичето, един глас ми каза: “Хвали Бога.” Когато погледнах, видях то да се повдига. Дясната й ръка беше повредена и опъната назад. Аз видях как ръката й се изправи. Чух я как през сълзи хвалеше Бога.

Едва се съвзех от видението и чух да викат: “Брат Бранхам, брат Бранхам.” Погледнах часовника и видях, че бяха изтекли много часове. Вече се беше зазорило и някой ме викаше. Беше един млад мъж на име Химел. Аз бях кръстил него и жена му във вода. Той ми каза: “Братко, в голяма нужда съм. Загубих едно дете и сега другото ми момченце е на умиране. Лекарят се отказа да го лекува. Срамувам се да ви моля, но молете се за моето болно дете.” Аз му казах, че ще отида. Той сподели, че иска да повика своя братовчед Снелинг, който беше мой помощник в църквата, за да помогне в молитвата. “Добре,” казах аз, без да зная, че той ще допринесе за изпълнението на видението. По пътя за брат Снелинг попитах Химел: “Не живеете ли в една малка къща от две стаи?” Той потвърди. “Нали в предната стая има едно червено канапе и легло, върху което лежи момченцето с кафява коса?” Учуден той отговори: “Да, така е. Ходихте ли у дома ми?” Аз отговорих: “Когато ме повикахте, току-що напуснах къщата ви.” Естествено, че той не разбра думите ми. Аз попитах: “Брат Химел, вярвате ли ми?” — “Да, от все сърце.” — “Добре, тогава чуйте: Така говори Духът, че детето ви ще живее.” Облада го чувство на разкаяние. Той спря колата, хвърли се върху кормилото и извика: “О, Боже, бъди милостив към мене грешника.” Той предаде сърцето си на Спасителя, докато бяхме още далеч от дома му. Когато влязохме в дома му, намерихме детето почти мъртво. Белият му дроб беше запушен от лиги и храчки, и само един лек лъх се промъкваше през малкото гърло. Аз заповядах да ми донесат детето и се молих. Но нищо не стана. Детето почти се беше задушило, а аз очаквах сигурно, че моментално ще оздравее. Постепенно ми стана ясно, че може да се направи голяма грешка, като не спази точно видението. Всичко трябва да се развие точно, както във видението, или в противен случай не ще се изпълни. Старата жена, която видях във видението да седи на стола, я нямаше там. Аз трябваше, значи да дочакам, докато и това се изпълни. Вътрешно се обвинявах, че постъпих своеволно, без да дочакам Божия знак. След час и половина брат Снелинг искаше да се отиваме, а детето едва ли беше живо. Беше 6 часа. Погледнах през прозореца и видях, че идеше една стара жена с очила. Започнах да славя Бога. Старицата влезе през една задна врата в момента, когато двамата мъже искаха да излязат през предната врата. Тя попита, как е детето. Майката отговори през сълзи: “Умира, майко, умира.” Снелинг се обърна. Аз бързо станаха и му казах да седне на червеното канапе. Той си свали шапката и седна плачейки. Тогава бабата свали очилата си и седна на стола. Майката беше облегната на средната врата и плачеше. Сега всичко беше точно според видението. Приближих се до Химел: “Можете ли още да ми вярвате?” След като ми отговори утвърдително, аз изразих моята скръб, че съм изпреварил видението. После го помолих да ми донесе детето. Той стори това и аз се помолих: “Боже мий и Татко мой, мъчно ми е, че Твоят слуга избърза. Прости ми и нека тези хора опитат, че Ти Си Бог и аз съм Твой слуга. В името на Исус Христос казвам: детето ще живее.” Докато полагах ръцете си върху детето, то почна да вика: “Тате, тате.” И прегърна баща си. Аз казах: “Вземи детето и го сложи в леглото, понеже така казва Духът: След три дни малките ръчички и крачка ще станат напълно нормални, както Господ показа във видението.” На третия ден се събра много народ, за да видят чудото. Жена ми също отиде. Семейството не знаеше, че ще отида. Когато майката ме видя, извика: “Детето е в ред.” Още при влизането знаех, че детето ще дойде при мене. И наистина, щом ме видя, то се спусна към мене, улови ръката ми и каза: “Чичо Бранхам, аз съм вече здрав.” Алилуя. Да, каквото Бог обещае, това става.

Уилиям Бранхам: Третото видение за единство на църквите

В деня, когато трябваше да се положи основният камък на новата ни църковна сграда, Бог ми даде видение.Тогава не разбрах съдържанието му, но днес зная, че беше във връзка с моето служение и с усилието ми да доведа всички църкви до такова единство, че никакви сектантски идеи да не могат да ги разделят. Видението ми показа църковния дом, какъв ще бъде след изграждането му. Както гледах, дойде ангелът Господен и ми каза: “Това не е твоята църква.” — “Господи,” казах аз, “все пак е моята църква.” Тогава бях изведен вън и видях светлото синьо небе. Ангелът каза: “Това е твоят Божий дом.” Видях три кръста, които се превърнаха в три дървета с различни зрели плодове. Две от тези дървета трябвало да са посадени от мене. На всяко от тези дървета висяха зрели плодове от всеки вид, което трябваше да означава, че чрез моето служение хора от всички църкви ще станат приятни плодове, които с мощен вятър (Святия Дух) ще бъдат отвяти в ръцете ми. Три пъти ми беше казано да прочета 2 Тимотей 4:2-5, където се казва: “Проповядвай Словото, настоявай с време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване… Ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение. Понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по совите страсти. Извършвай делото на благовестител, изпълнявай служението си.” Аз не съм станал пастир на една църква, но Бог ме изпрати за свидетелство в Своето лозе. Аз можах да преживея изпълнението на видението и благодаря на Бога за тази служба, в която мога да помогна за единство на Божия народ, за да бъдем едно сърце и една душа.

Уилиям Бранхам: Второ видение против спиритизма

Една нощ не много след моето покаяние, се връщах от молитвеното ми място под един стар дъб. Беше между 13 и 14 часа. Родителите ми чуха, как влязох, и ми съобщиха, че моята малка сестра е болна. Аз коленичих и се помолих за нея. После влязох в стаята си. Влизайки чух шум като електрическо късо съединение на две жици. След това една светлина осия стаята. И ето една голяма звезда се приближаваше към мене. Аз не можех нито да говоря нито да дишам. Сега изглеждаше, като че ли звездата лягаше на гърдите ми. Изведнъж сцената се измени, и аз се намерих на висока ливада. Пред мене лежеше старомодна четириъгълна захарна фигура, в чиято вътрешност се намираше една муха, която се мъчеше да се освободи. Когато погледнах надясно, видях грамаден ангел до мене, който ме гледаше. Той проговори: “Внимавай, какво ще ти покажа.” След това забелязах, как една ръка хвърли камък и раздроби фигурата. Мухата поиска да отлети, но не можеше да се повдигне от пода, понеже тялото й беше много тежко и крилата й много малки. От тази муха произлязоха цял рояк малки мухи и една от тях влезе в ухото ми. Ангелът ми каза: “Мухите, които видя. Представляват зли духове, именно духове на гадателство и магьосничество.” Той повтори това три пъти. След това дойдох на себе си. Нея нощ никак не можах да спя. На следващия ден бях много предпазлив. Наблюдавах всичко и очаквах да се случи нещо особено. Това беше нещо ново за мене. Беше първото предупреждение, което получих чрез видение. По обед отидох в една гостилничка, за да си купя нещо. Там работеше един брат, когото бях довел при Христос. Докато му разказвах видението си, влезе една жена. Аз имах едно особено чувство, че влезе чужд дух. Казах това на брата. Жената каза: “Търся един човек на име Бранхам, трябва да е Божий човек. Не сте ли вие Уилиям Бранхам, Божият пророк?” — “Аз съм Уилиям Бранхам,” отговорих аз. Тя пак попита: “Не сте ли вие, който сте извършили чудото с г-н Уилиям Мерил в болницата? Нали вие изцелихте Мери Охониън, след като била саката 17 години?” Аз възразих: “аз съм Уилиям Бранхам, а Исус Христос е, който ги изцели.” Тогава тя каза: “Аз загубих имуществото си и ви моля да ми го върнете.” Аз разбрах, че Сатана я е пратил при мене с това нейно желание, затова й казах: “Г-жо, вие сте сбъркали. Сигурно търсите някой медиум?” — “Нима не сте медиум?” — “Не. Медиумите са от дявола, а аз съм християнин и имам Святия Дух.” Тя ме изгледа със студен поглед. Веднага Святия Дух ми откри, че тази жена е медиум и че тя е малката муха от видението ми, която влезе в ухото ми. Тогава й казах: “Миналата нощ Господ прати ангела Си при мене във видение, за да ме настави относно вашето идване. Вашата дейност е от дявола. Вие оскърбявате Святия Дух.” Тя сложи ръка на сърцето си и каза, че се нуждае от прахове срещу болки в сърцето си. Аз продължих: “Г-жо, откажете се от тези неща, тогава и сърцето ви ще бъде в ред.” Обаче тя излезе и като извървя няколко крачки по улицата, получи сърдечен удар и падна мъртва на земята.

Няколко дни след това говорих в един град с няколко механици в един гараж за любовта на Христос. Аз им разказах и видението си. Тъкмо поисках да се молим, за да се предадат на Бога, когато един мъж от съседния гараж извика: “По всяко време сте добре дошли в моите гаражи, но оставете фанатичната си религия навън.” Аз отвърнах: “Скъпи приятелю, където Исус не е желан, не желая да ходя там.” Той се засмя цинично., махна с ръка и тръгна да излиза, но вън беше прегазен от своя зет, който караше камион натоварен с железа на заден ход.

Два дни по-късно, когато говорех на едно улично богослужение, до мене се приближи една жена с изкривена ръка и каза: “Аз зная, че Божието помазание е над вас. Когато се молите, помнете кривата ми ръка. От дълги години вече страдам с нея.” Аз й отговорих: “Ако наистина вярвате, тогава прострете ръката си, понеже Исус Христос я изцери.” Моментално ръката й оздравя. Бедната жена извика от радост, коленичи и благодари на Бога. Една друга жена стоеше наблизо и проговори: “Ако тази религия на Бранхам е истинската, то не желая да зная нищо за нея.” Когато се обърна да си върви, нещо забележително се случи. Тя се препъна върху една дъска, падна и си счупи ръката на няколко места. Беше същата ръка, която при другата жена оздравя.

Уилиям Бранхам: Първото видение

“Тази вест” — така пише Бранхам — “нека да послужи за прославяне на нашия Бог и на Сина Му Исус Христос. Аз видях следните видения чрез Божия свят ангел. Често са ме молили да ги запиша. Те не служат за себепрославяне, но са ми светиня. Някои видения, които получих, не се изпълниха веднага, но след известно време. Обаче винаги са се изпълнявали, както ми е било показвано в тях. Много ме смирява фактът, че Всемогъщият показа на мене, Неговия слуга, тези неща. Аз ги разказвам с цел, хората да се убедят, да повярват в Христос и да се спасят.”

Първото видение се отнася до строежа на моста над река Охайо, от който видях да падат много работници, което видение видях още 7-годишен. Аз забелязах точно къде ще бъде построен мостът както и конструкцията му. По времето, когато като дете видях видението, беше невъзможно да се предположи, че на това място ще бъде построен мост. Но по-късно мостът беше построен точно на същото място, където го бях видял. Това видение беше за мене като въведение в особената дарба, която Бог ми даде така изобилно в следващите години.

ПРОРОЧЕСТВА на ДЖОНИ НОЕР за БЪЛГАРИЯ 2014