Битката за Библията: Интервю с Лори Ан Феръл (Част 1)

ripped[1]Превод: Соня Илиева

Лори Ан Фаръл, която преподава ранна съвременна история и английски език в университета Клеърмонт в Клеърмонт, Калифорния, започва да изучава текстовете на Англия по времето на кралете Тюдор и Стюарт като втора специалност. Преди да влезе в академията през 1980г., д-р Фаръл работи в университета Йеил, където по-късно завършва докторската си степен и публикува своята книга върху английската Библия. В книгата тя описва за социалния и политически контекст на събитията, документирани във филм „Битката за Библията”.

Въпрос: За съвременните зрители може да изглежда странно, че тълкуванието на Библията през 14 век е било изключително важно и в политическо отношение. Бихте ли обяснили как се вплита това разделение на двете сфери, на политика и религия, през периода 14-16 век?

Отговор: Най-простият отговор е, че в средновековния Запад, тези две сфери не са съвсем отделни. Те образуват едно непрекъснато цяло, което означава, че в някакво отношение хората на средновековието практикуват благочестие във  всекидневния живот. Винаги когато религия и политика се смесят, духовното измества светското. Водачеството на папата по духовните въпроси (което се прехвърля и върху светския живот в папските държави) е всесветско водачество, докато крале и императори, които често заявяват, че имат властта си по божествено право, търпят ограничени и контрол  в рамките на т.нар. „западно християнство”.

Въпрос: Можете ли да кажете нещо повече за обстоятелствата, свързани с идеята на  Уиклиф за директен достъп на хората до Библията? Уиклиф е видна фигура в духовния живот и изтъкнат политик, така че малко е изненадващо, че изведнъж се е превръща в толкова омразен на всички, като дори ексхумира тялото му, за да се му се нанесе наказание посмъртно. Как се появяват неговите идеи?

Отговор: Уиклиф е бил наистина един много изтъкнат духовник, а видните духовници през този период често влизат в конфликт с йерархията на Църквата. Въпросът е, че Уиклиф основава своята вяра по-скоро върху авторитета на Божието Слово, отколкото върху властта и авторитета на папата и на всички папи и църковни съвети, които са се редували през вековете и които са определили християнската ортодоксалност през поколенията, вмъквайки човешки елементи по важни доктринални въпроси от ранните векове на християнската епоха. Пропагандирането на един свещен текст (сбор от думи, записани през 4 век в книга, наречена Библия) като източник на власт, а не на папата и църковната традиция е революционното в забележителния принос на Уиклиф за пред-реформаторската епоха. Той съвсем не е първият протестант, тъй като не е възможно да бъдеш „първи” в нещо което все още не е факт в историята. По-скоро, той е един радикален средновековен вярващ .

Аз не приемам твърдението, което представя протестантската „ортодоксалност” по следния начин: ако протестантите имаха минало, което можеше да се проследи чрез идеите, предавани от поколение на поколение, тогава те имат минало, което е различно от това на Римо-католическата църква, един вид приемственост, която произтича от постоянната съпротива срещу това, което е представяло западното християнство. Това просто не е вярно. В много отношения особено по въпросите за църковната власт, протестантските и католическите представи се покриват. Те просто се различават по въпроса за това, което определя властта на църквата – протестантите твърдят, че това е само „Библията” (въпреки, че самите те имат нужда от институционална структура и история, а не само  от текст), а Римо-католическата църква твърди, че властта на църквата се определя от Библията и дълготрайната историческа традиция.

Въпрос: Разбирането на спасението идва чрез текст на Библията, а не чрез църквата е същността на Протестантизма. Дори и да не е бил първият протестант, Уиклиф наистина изглежда, че  с работата си предшества Реформацията в този много важен аспект.

Отговор: В това мнение  има основание стига да имаме предвид, че разбираме това „предхождане” от нашата историческа гледна точка, а не от тази на Средновековието. От историческа и богословска гледна точка, дори протестантите от 16 век смятали, че спасението е процес – съвместима, желана и необходима част от членството в църквата. „Ортодоксалните” протестанти преследвали радикални и нелегални секти като анабаптистите често с потресаваща за нас свирепост и жестокост. Английските протестанти, например не можели да си представят свят, в който от хората не се изисква да ходят в (забележете) държавна църква. Такава, в която хората са кръщавани при раждането си, като определящ показател за изискваното членство през това време. Никой не е имал избор. Последователите на Уиклиф може да са искали Библия на английски език, но те нямало как да предвидят протестантската реформация, защото те не са родили тази идея. И така, те са представители на средновековния период с радикални идеи, но не и пророци, предвидили какво ще се случи в следващия век.

Въпрос: Тогава как Уиклиф вижда себе си в отношението си към християнството като цяло и към църквата като цяло?

Отговор: Аз мисля, че той е бил образован опозиционер. В Църквата във всеки век е имало такива преди, а и след Реформацията. И пред-Реформаторската църква всъщност е била добра в изслушването и даването на отговори на новите идеи. Например, Ордена на просещите братя, като и новоинституциализираните Францискански и Доминикански ордени, предложенията за свещени практики, предложенията за определяне на свещените дни като Корпус Кристи. Това, което превръща хора като Уиклиф (или Лутер) в отстъпници, е отхвърлянето на техните идеи от Църквата. Те търсят промяна в един бързо променящо се период, като късното средновековие и нямат основание да мислят, че идеите им е няма да бъдат послушани.

Въпрос: Преводът на Уиклиф съвсем не е бил изолиран опит. Може ли да ни кажете нещо повече за хората, участвали в превода на „Уиклифските” Библии? И знае ли се колко бройки са били направени?

Отговор: Съвсем сигурни сме, че Уиклиф не е превел само едно нещо. Ето защо ние наричаме Библиите „Уиклифски Библии”, а не „Уиклифска Библия”. Моето мнение е, че Уиклиф се е интересувал много повече от Библията, отколкото от „английската Библия” и е изразявал религиозните си идеи на латински до края на своя живот. Не се знае колко мъже и жени са участвали, колко човека са притежавали Библии, нито колко човека всъщност са ги чели. Действителният брой може да е поразително малък. Това, което имаме е около 250 копия от тези забранени за времето си текстове – някои от които запазени в цялостен вид, а от други са останали само части. Това може да изглежда на някои малко, но като се има предвид, че всеки ръкопис е оригинален, ръчно написан уникат датиращ от века преди изобретяването на печатарската преса, това наистина е много. Изобилието от запазени материални доказателства всъщност означава, че Уиклифските Библии досега са най-големият пример на средновековна литература на английски език с която разполагаме. Възможно е дори, това да означава, че историците надценяват влиянието, обхвата и властта на Уиклифското (или Лолардско) движение,  просто поради изобилието на материални доказателства.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.