ШАРИЯ: ислямският план да владее света

Реална заплаха за радикален ислям в Пазарджик
Ромският квартал на Пазарджик бе блокиран от сили на полицията и жандармерията в началот на тази седмица. Автопатрули са блокирали улиците и входовете към квартала. Акцията е на ДАНС и Специализираната прокуратура. По неофициална информация става дума за антитерористична операция на територията на ромската махала заради групировката Ислямска държава. В училищата в района няма деца и не се провеждат учебни занятия.

Ромската махала е блокирана в Пазарджик е блокирана от полиция и жандармерия. Претърсват се къщата на Ахмед Муса Ахмед и неговите сподвижници. Изземат се литература и компютри, което е нормално за такива акции. Именно след подобна операция преди години беше започнато делото за разпространение на радикален ислям в Пазарджик.

През март тази година Ахмед Муса получи от Пазарджишкия окръжен съд една година ефективна присъда по делото за радикален ислям. Той обаче ще трябва да излежи общо пет, тъй като има друга условна присъда – преди няколко години е бил осъден за сходно деяние. Ахмед Муса е ходжа на джамията в ромската махала в Пазарджик. През последните четири години десетки роми поддържаха своя духовен водач пред сградата на съда в Пазарджик.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

Военни експерти от 33 държави са провели съвещание по разработването на мерки срещу ИДИЛ
Военни експерти от 33 държави са провели в САЩ съвещание по разработването на военни мерки срещу групировката „Ислямска държава”, съобщи РИА Новости, позовавайки се на изявление на Централното командване на въоръжените сили на САЩ. По данни на домандването, съвещанието се е провело от 12 до 21 ноември във военната база Макдил в щата Флорида. В него са взели участие около 200 представители на страните – участнички в коалицията срещу ИДИЛ. Те са работили над координирането на съвместните бойни действия. Особено внимание се е отделило на тренировката и оказването на помощ ма иракските сили за сигурност.

Под господството главно на европейското и азиатско влияния, номадските арабски народи били притеглени към политическото устройство, което им предлагало икономически благоприятни възможности, които можели да бъдат придобити чрез силата на оръжието. Ислямът има законни, политически, икономически, социални и военни компоненти. Религиозният компонент е маскировъчна обвивка за всичките му други същности.

Бесят баща заради снимка с детето му
Ирански баща беше осъден на смърт чрез обесване, защото качил във Фейсбук снимка, на която се вижда как си търкат носовете с дъщеря си. Върховният съд на Иран сметна, че това е обида за пророка Мохамед и реши да прати 30-годишния Сохел Араби на бесилото. Молбата на адвокатите му да повторно разследване на случая беше отхвърлена. „Иран трябва по-бързо да преразгледа системата си от наказания, особено когато се касае за смъртното наказание,“ коментира по този повод Ерик Голдщайн, директор на „Хюман райтс уоч“ за Близкия изток и Северна Африка.

Статистика и история:
Ислямизирането на обществото започва, когато има достатъчно мюсюлмани в страната, за да агитират за привилегиите на религиозно дискриминираните. Когато политически коректни, толерантни и културно-различни общества се съгласят с мюсюлманските искания за техните религиозни привилегии, някои от другите им прояви са насочени да проникват, разяждайки и заразявайки културата. Докато мюсюлманското население остане около или под 2% във всяка дадена страна, то ще бъде в по-голямата част зачитано като миролюбиво малцинство и не заплаха за другите граждани. Това е случаят в:

•    САЩ — мюсюлманска 0.6%
•    Австралия — мюсюлманска 1.5%
•    Канада –  мюсюлманска 1.9%
•    Китай — мюсюлманска 1.8%
•    Италия — мюсюлманска 1.5%
•    Норвегия — мюсюлманска 1.8%

От 2% до 5%, те започват да печелят привърженици между другите етнически малцинства и недоволстващи групи, често с вербуване от затворите и измежду улични банди. Това се случва в:

•    Дания — мюсюлманска 2%
•    Германия — мюсюлманска 3.7%
•    Англия — мюсюлманска 2.7%
•    Испания — мюсюлманска 4%
•    Тайланд — мюсюлманска 4.6%

От 5% нататък, упражняват влияние, пропорционално на процента им на население. Например, настояват за въвеждане на халал (чиста по ислямския стандарт – бел. прев.) храна, осигурявайки по този начин работа за мюсюлманите. При това положение те ще действат да постиганат управляващото правителство да им позволи самоуправление (в техните гета) под Шариат, ислямския закон. Най-крайната цел на ислямистите е да установят ислямския закон Шариат над целия свят. Това се случва в:

•   Франция — мюсюлманска 8%
•   Филипините — мюсюлманска 5%
•   Швеция — мюсюлманска 5%
•   Швейцария — мюсюлманска 4.3%
•   Нидерландия — мюсюлманска 5.5%
•   Тринидат и Тобаго — мюсюлманска 5.8%

Когато мюсюлманите достигнат 10% от населението, те имат склонност към увеличаване на беззаконието като средство за оплакване за тяхното обществено състояние. В Париж вече виждаме взривяване на коли. Всяко немюсюлманско действие оскърбява исляма и резултатите са бунтове и заплахи, такива като в Амстердам, с опозиция срещу анимационните филми за Мохамед и исляма. Такава обтегнатост се вижда ежедневно, специално в мюсюлманските квартали в:

•    Гаяна — мюсюлманска 10%
•    Индия — мюсюлманска 13.4%
•    Израел — мюсюлманска 16%
•    Кения — мюсюлманска 10%
•    Русия — мюсюлманска 15%

След като дотигнат 20%, нациите могат да очакват избухване на размирици и бунтове, формиране на джихад войска, спорадични убийства и запалване на християнски църкви и еврейски синагоги, подобно на тези в Етиопия.

•    Етиопия — мюсюлманска 32.8%

При 40%, нациите преживяват широко разпространени масови избивания, продължителни терористически атаки и растящо народно опълчение както в:

•    Босна — мюсюлманска 40%
•    Чад — мюсюлманска 53.1%
•    Ливан — мюсюлманска 59.7%

От 60% нагоре, нациите преживяват неограничено преследване на невярващите от всички други религии (включително непригаждащите се мюсюлмани), спорадично етническо изтребление, геноцид, използването на закона Шариат и джизие (паричен данък наложен на немюсюлманите – бел. прев.), както е случаят в:

•    Албания — мюсюлманска 70%
•    Малазия — мюсюлманска 60.4%
•    Катар — мюсюлманска 77.5%
•    Судан — мюсюлманска 70%

Над 80%, има ежедневни смущения, заплашване и буен джихад, ръководено от държавата етническо изтребление и даже геноцид, като тези страни изгонват неверниците и се придвижват към 100% ислям. Това се е случвало и продължава в:

•    Бангладеш — мюсюлманска 83%
•    Египет — мюсюлманска 90%
•    Газа — мюсюлманска 98.7%
•    Индонезия — мюсюлманска 86.1%
•    Иран — мюсюлманска 98%
•    Ирак — мюсюлманска 97%
•    Йордания — мюсюлманска92%
•    Мароко — мюсюлманска 98.7%
•    Пакистан — мюсюлманска 97%
•    Палестина — мюсюлманска 99%
•    Сирия — мюсюлманска 90%
•    Таджикистан — мюсюлманска 90%
•    Турция — мюсюлманска 99.8%
•    Обединени арабски емирства — мюсюлманска 96%

При 100% се предполага, че води в мира на Дар ес Салаам – ислямският Дом на мир (ако си мюсюлманин ти си в Дома на мира – Дар ес Салаам, но ако си от друга вяра ти си неверникв Дома на войната – Дар ес Харб и ислямът е във война с теб – бел. прев.). Мадрасите (ислямски религиозни училища – бел. прев.) са единствените училища и Коранът е единственото слово, в страни като:

•    Афганистан — мюсюлманска 100%
•    Саудитска Арабия — мюсюлманска 100%
•    Сомалия — мюсюлманска 100%
•    Йемен — мюсюлманска 100%

В някои страни с относително малко малцинство мюсюлмани, като Франция (8%), мюсюлманско население живее в гета. В 100% ислямски общности, те живеят по закона на Шариат. Няма народен съд, който да ги държи отговорни заради обществото, което те искат да променят според тяхната лъжлива и корумпирана идеология. Училищата са ислямски и няма немюсюлмански религиозни учреждения. Нямат намерение да се асимилират в културата, която им е дала икономически възможности за развитие. Днешните 1.5 милиарда мюсюлмани представляват 22% от световното население. Тъй като раждаемостта при християни, индуси, будисти и всички останали вярващи е малка в сравнение с раждаемостта на мюсюлманите, очква се до края на века да надминат 50% от цялото население на земята.

Статистическите факти включени по-горе са адаптирани от книгата на д-р Питър Хемонд „Робство, тероризъм и ислям: Историческите корени и съвременна заплаха”.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

Смит Уигълзуърт: Апостол на вярата

Моят приятел каза: Тя е мъртва. Той се страхуваше. Никога през живота си не бях виждал по-уплашен човек. Какво ще правя? попита той. Може да си помислите, че това, което направих, е абсурдно, но аз се протегнах и я измъкнах от леглото. Пренесох я през стаята и я изправих до стената. Тя беше абсолютно мъртва. Погледнах лиието й и казах: В името на Исус смъмрям тази смърт. Цялото й тяло от главата до петите започна да трепери. В името на Исус ти заповядвам да ходиш казах аз. После го повторих: В името на Исус, в името на Исус, ходи! и тя тръгна.

Възкресяването на мъртвите е само една от удивителните страни в служението на Смит Уигълзуърт. Този велик апостол на вярата ходел в толкова зашеметяващо голяма мярка на Божието помазание, че чудесата, следващи служението му, били второстепенната част. Със своя живот този някогашен водопроводчик придал ново значение на думата „приключение”. Единственото условие за приключението? – „Само вярвай!”

За Уигълзуърт покорството на човек към онова, което вярва, не било необикновен подвиг, а естественото следствие от вярата му. За неговата вяра се говори, че била непреклонна, а понякога и груба. Освен това притежавал необикновено учителско помазание и дълбоко чувство на състрадание, чийто плод били безбройните спасения и чудеса през всеки  един ден от служението му. 

МАЛКИЯТ БЕРАЧ НА РЕПИЧКИ

Смит е роден на 8 юни 1859 г. в семейството на Джон и Марта Уигълзуърт в малкото село Менстон близо до Иоркшир, Англия. Годината, през която се родил, вече била влязла в историята. Третото велико пробуждане от две години набирало скорост в Америка, Уилиям Буут се бил оттеглил от деноминащюнния свят, създавайки Армията на спасението, а църквите в Уелс се молели за съживление. Последното нещо, което би хрумнало на Джон и Марта през пролетта на 1859, би било, че Смит щял да застане редом с другите велики християнски водачи по онова време като Буут. Но той щял да го стори. Техният син щял да върне Божия огън в една църква, която едва тлеела вече стотици години.

Семейството на Смит било бедно. Неговият баща работел много, за да може да издържа своята съпруга, дъщеря си и тримата си синове. Така че момчето започнало да работи на шестгодишна възраст, вадейки репички на полето. Работата била трудна. Неговите малки ръце били наранени и подути от ваденето на репички от сутрин до вечер. Но тогава Смит научил твърдия принцип на баща си, че човек трябва да работи дълго и усърдно, за да получи награда.

Когато станал на седем, Смит отишъл да работи с баща си в местната текстилна фабрика. От този момент нататък животът на семейство Уигълзуърт станал по-лесен. Техните приходи се увеличили и храната изобилствала.

Бащата на Смит бил голям любител на птиците. По едно време той държал у тях шестнадесет пойни птички. Така че, момчето приело любовта на баща си към природата и често търсело гнезда. Понякога Смит хващал и продавал пойни птици на местния пазар, за да помага за издръжката на семейството. 

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НАС?

Въпреки че родителите му не били християни, нямало период, когато малкият Смит да не гладувал за Бог. Той не бил учен у тях как да се моли, но все търсел да намери някакъв свой начин да го прави. Много пъти Смит молел Бог да му покаже къде може да намери птиче гнездо. Почти веднага той знаел къде да търси.

Неговата баба била някогашна последователка на Уесли, която вярвала в силата на Бог. Тя се грижела Смит винаги да посещава събранията с нея. Като малко момче той седял отстрани и наблюдавал как „старовремците” пляскали с ръце, танцували пред Господ и пеели за „кръвта”. Когато бил на осем години, той трябвало да се присъедини към останалите по време на хвалението в църквата. Когато започнал да пее, „ясното осъзнаване на новорождението” го озарило. Той разбрал какво Исус Христос бил направил за него със Своята смърт и възкресение. По-късно Уигълзуърт щял да напише следното за онзи ден:

„Аз разбрах, че Бог толкова отчаяно ни иска, че е направил условието възможно най-просто Просто повярвай!”

Той никога повече не се усъмнил в спасението си.

Младият Уигълзуърт бързо станал ловец на души. Първият човек, когото спечелил за Христос, била собствената му майка. Когато бащата открил, че християнското „преживяване” е дошло в дома, той започнал да води семейството в Епископалната църква. Бащата на Смит не бил новороден, но харесвал свещеника, с когото посещавали един и същи бар и пиели заедно бира.

Скоро Смит се съгласил да се присъедини към църковния хор заедно с брат си, но понеже бил принуден да работи от толкова млада възраст, той не получил образование. Той бил почти на десет години, когато взел първо причастие. Епископът помахал с ръка над него и в продължение на дни малкият Смит усещал завладяващото присъствие на Бог. Нищо такова не изглеждало да се е случило с останалите, както Смит щял да напише по-късно:

„След службата за първо причастие всички други момчета ругаеха и се караха, а аз се чудех какво беше различното между тях и мен.” 

ИМА НЕЩО РАЗЛИЧНО В ТЕБ

Когато Смит бил на тринадесет, семейството се преместило от Менстон в Брадфорд, където се въвлякъл в работата на Уеслианската методистка църква. Неговият духовен живот получил нов смисъл и той започнал да копнее за Божия Дух. Въпреки че не можел да чете добре, той рядко напускал дома си без Новия Завет в джоба.

По-късно методистите организирали специално събрание с проповядване, в което били избрани да участват седем момчета, включително и Смит. Имайки три седмици, за да се подготви, момчето „живяло в молитва”. Когато дошъл деня, той се качил на платформата, за да проповядва петнадесет минути, а след това не си спомнял нищо от онова, което казал. Всичко, което помнел, било невероятното желание, което го заляло, както и сърдечните възгласи и викове на хората.

Смит започнал да споделя Евангелието с всеки, когото срещнел, но не можел да разбере защо толкова много хора не били заинтересувани. Тогава, през 1875, Армията на спасението започнала мисия в Брадфорд. Смит бил във възторг, когато научил новината. Най-сетне щял да бъде с група хора, които споделяли неговото желание за изгубените! И така той се присъединил към Спасителите от самото им идване и скоро научил за силата на поста и молитвата.

Армията на спасението имала повече резултати от когото и да било по онова време най-вече в областта на печеленето на души. Често те се молели цяла нощ, лежащи по лице на пода пред Господ. Ранните “Спасители” имали голям духовен авторитет, който се проявявал на всяка от службите им. На редовните седмични събрания групата се събирала и всички се съгласявали да спечелят поне петдесет до сто души за Бог, знаейки, че ще достигнат това число и дори повече. Десетки хора намерили Исус като свой Спасител чрез клона в Брадфорд.

Когато бил на седемнадесет, Смит срешнал във фабриката един благочестив човек, от когото научил занаята на водопроводчик. Докато работели заедно, този човек обяснил на Смит значението и смисъла на водното кръщение.

Нетърпелив да изпълнява заповедите на Словото, Смит на драго сърце се покорил и скоро след това бил кръстен във вода. По онова време той чул и посланието за второто идване на Христос и силно вярвал, че Исус ще се върне преди края на века. Той бил решен да „промени живота” на всеки, когото срешне.

Вярвайки, че Господ ще му помага във всичко, Смит започнал да служи. През 1877 той отишъл в дома на един водопроводчик, за да търси работа. Последния отвърнал на Смит, че не се нуждае от никого. Така че Смит му благодарил, извинил се, че му е отнел от времето, и се обърнал да си върви. Изведнъж човекът го извикал обратно с думите: „Има нещо различно в теб. Просто не мога да те оставя да си тръгнеш.” И той бил нает.

Смит се справял толкова добре, че водопроводчикът не можел да му намира работа – той работел твърде бързо! Така че Смит решил да се премести в Ливърпул, като взел със себе си своя опит на водопроводчик. Със силата на Бог, почиваща мощно върху него, той започнал да служи на децата в града. Копнеейки да им помогне, той им проповядвал Евангелието. Стотици идвали при навеса на кея, където служел Смит. Парцаливи и гладни, момченцата и момиченцата отивали там, а Смит се грижел за всички тях. Въпреки че печелел добре, той никога не харчел парите за себе си, а вместо това ги използвал, за да облече и нахрани тези деца.

Освен служението му към децата, Смит и един негов приятел посещавали болници и кораби, свидетелствайки за Исус Христос. Всяка неделя той постел и се молел, като никога на виждал по-малко от петдесет покаяния всеки път, когато служел. От Армията на спасението често канели Смит да проповядва на техните събрания. Докато говорел, той винаги стоял съкрушен пред хората. Въпреки че мечтаел за красноречието на Чарлс Спърджън и другите прекрасни проповедници, това, което карало стотици да излязат пред олтара, гладуващи за Бог, бил неговият съкрушен дух. 

„КОИ СА ТЕЗИ ГЛУПАВИ ХОРА?”

Едно от най-характерните неща в живота на Смит била неговата съпруга, Мери Джейн Федърстоун – Поли. В живота на толкова много двойки на големи служители изглежда, че когато единият от двамата партньори е силен, другият трябва да заеме по-малка роля, за да не се стига до големи конфликти. Но в семейство Уигълзуърт това не било така! Поли оставала все така силна, ако не и по-силна в определени моменти, от своя съпруг. Тя никога не отказвала да седне отзад и Уигълзуърт бил съгласен с това. Той казвал за нея: „Всичко, което съм днес, дължа пред Бог на моята скъпа съпруга. О, тя беше чудесна!”

Поли Федърстоун идвала от добро методистко семейство. Баща й бил лектор във Въздържателното движение, но наследил голямо състояние, спечелено от продажбата на алкохол. Въпреки това, придържайки се твърдо към вътрешните си убеждения, той отказал да докосне и „пени” от позорното наследство. Поли наблюдавала живота на своя баща и подражавала на силния му характер и моралните му убеждения. Тя също така била жена, която казвала онова, което мисли.

По-късно Поли изоставила своето добро обществено положение и среда и тръгнала да търси „богатство и слава” в града Брадфорд. Когато пристигнала, тя започнала работа у едно голямо семейство.

Един ден, докато била в града, тя чула тръбене и викове. Проправяйки си път към „шума”, тя била заинтригувана от онова, което видяла – събрание на открито! По това време Армията на спасението била нова организаиия и Поли се чудела: „Кои са тези глупави хора?” От любопитство тя последвала групата до една голяма порутена сграда. Когато „Спасителите” влезли вътре, тя останала на ъгъла, надявайки се, че никой не я е видял. Накрая, завладяна от любопитство, се промъкнала вътре и седнала в дъното на балкона. 

„АЛЕЛУЯ! СВЪРШИ СЕ!”

Джипси Тили Смит, сестра на известния евангелизатор Джипси Родни Смит била проповедникът. Запращайки огненото си послание към хората, тя прокламирала спасение чрез кръвта на Исус. Поли била дълбоко докосната. Осъзнавайки своето изгубено състояние, тя напуснала балкона и слязла при олтара, където коленичила. Тя отказвала молитвата на работниците, докато накрая Тили Смит не слязла да се моли с нея. Когато светлината на Христос стоплила сърцето й, Поли скочила на крака, хвърлила ръкавиците си във въздуха и извикала: „Алелуя! Свърши се!” Сред присъстващите, недалеч от нея, един млад мъж я наблюдавал внимателно. Този мъж бил нейният бъдещ съпруг и другар по съдба – Смит Уигълзуърт.

„Изглеждаше сякаш вдъхновението на Бог беше върху нея от самото начало” – разказвал Смит. Когато на следващата вечер Поли давала своето свидетелство, Смит почувствал, че тя „му принадлежи”. След като преминала обичайния период на обучение, впоследствие тя била назначена за офицер в Армията на спасението лично от генерал Буут.

За известен период Поли отишла да служи в Армията на спасението в Шотландия, после отново се завърнала в Брадфорд. Впоследствие тя щяла да напусне организацията поради конфликт заради връзката й с Уигълзуърт. Тя била „офицер”, а той обикновен „войник”. Въпреки че Смит никога не се присъединил официално към Армията, правилата относно интимните взаимоотношения между двата чина били много строги.

След като напуснала, Поли се присъединила към Армията на синята лента, но останала верен приятел на „Спасителите”. По това време тя била повикана от методистки служители, за да евангелизира техните църкви, и стотици били обърнати чрез нейното служение. Силата на Бог почивала мощно върху нея. 

„СМИТ, ТИ НЕ СИ МИ ГОСПОДАР”

Поли станала „г-жа Уигълзуърт” през 1882 г. Тя била на двадесет и две години, а Смит бил една година по-голям от нея. Той насърчил своята съпруга да продължи евангелизаторското си служение, докато той щял да се задоволи с работата си като водопроводчик. Въпреки това той усещал „товар” за определен район в Брадфорд, където нямало църква. И така, двойката наела малка сграда и я отворила за събрания. Нарекли я Брадфордска улична мисия.

За тридесет години брак семейство Уигълзуърт отгледали една дъщеря, Алис, и четирима синове, Сет, Харолд, Ърнест и Джордж (който умрял през 1915). Но преди раждането на всяко дете двамата се молели то да служи на Бог. След като децата се родили, Смит се грижел за тях по време на събранията, докато жена му проповядвала. Щом свършело посланието, Смит винаги бил при олтара, за да се моли с хората и да ги води при Христос. Без въобще да се чувства унижен от ролята на своята съпруга в служението, Смит казвал: „Нейната работа беше да хвърля мрежата, а моята да изтегля рибата. Това, второто, е също толкова важно, колкото и първото.” Той познавал силата на служещото сърце.

Зимата на 1884 г. била много сурова в град Брадфорд и в резултат на това водопроводчиците били много търсени. Смит не само работил през цялата зима, но бил зает с поправянето на щетите от природните стихии още цели две години.

През тези дни на много работа и голямо изобилие Смит започнал все по-рядко да посещава събранията на църквата и сърцето му охладняло за Господ. Но докато неговият огън отслабвал, Поли горяла все по-силно и нейната ревност за Бог и молитвеният й живот не отслабнали нито за миг. Нейното постоянство и усърдие в делото на Бог направили ленивостта на Смит още по-очевидна, докато той започнал да се дразни от самото й присъствие.

Една вечер тя се върнала от църква малко по-късно от обикновено. Когато влязла в къщата, Смит заявил: „Аз съм господарят на този дом и няма да позволя да се връщаш толкова късно!” Поли спокойно отговорила: „Знам, че си мой съпруг, но Христос е моят господар.” Много ядосан, Смит отворил задната врата на къщата и я изкарал навън, а после заключил вратата след нея. Но в големия си яд той забравил да заключи входната врата. Така че Поли заобиколила къщата и влязла през нея, смеейки се! Всъщност, тя се смяла толкова много, че Смит накрая се предал и също започнал да се смее. В този смях до сърцето и ума му дошло откровение и той решил да прекара десет дена в молитва и пост, за да търси Господ. В отчаяно и искрено покаяние той намерил пътя към своето възстановяване. 

КЪДЕ СЕ НАРЕЖДАШ ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР?

Вярна е пословицата, че „жената е термометърът на дома”. Например, ако жена ти е в лошо настроение, накрая и останалите членове на семейството ще се настроят отрицателно. От друга страна, ако жена ти е весела, колкото и зле да се чувстваш, всичко върви гладко.

Поли Уигълзуърт олицетворявала по чудесен начин този принцип на „стабилност”. Вярвам, че нейната вярност и радост са били подложени на голямо изпитание, докато съпругът й е бил отпаднал от вярата. Тя била много известен говорител, провеждала евангелизационни събрания из целия град, виждала стотици да идват при Христос, докато нейният съпруг работел или си седял у дома. Без съмнение е имало слухове за духовното състояние на Смит, докато служението на Поли е било пред очите на цялата общественост, но тя никога „не правела погрешна стъпка”. Очевидно, единственото нещо, което й помагало да триумфира, била нейната сигурност в Исус Христос.

В много семейства, където съпругът е отпаднал, жената му досажда и се оплаква, мислейки, че с това го подтиква към действие и покаяние, но разкаяното сърце е плод от работата на Святия Дух. Огънят на Бог пазел радостта в сърцето на Поли. В резултат на това Смит осъзнал своята грешка и бил привлечен обратно към Исус. Неговото покаяние и впоследствие служението, разтърсило света, били директно следствие от отношението на неговата съпруга. Това е най-висшата цел на „другаря в живота” – да помогне на своя партньор да изпълни своето призвание на всяка цена. Бог познава сърцето на вашия партньор изнае кое би го/я довело до мястото, където принадлежи. Просто пазете своето сърце наред и оставете другите на Бог и на Святия Дух. Така никога няма да загубите.

ПЪРВОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Някъде към края на века Смит отишъл до Лийдс, за да закупи материали, необходими за работата му. Докато бил там, той посетил една църква, където служели с божествено изцеление. Смит стоял в събранието и наблюдавал удивителните чудеса, които се случвали. Сърцето му било докоснато и той започнал да търси болни в Брадфорд, като поемал разходите им, за да посетят събранията в Лийдс, но не посмял да каже на жена си за това. Той си мислел, че тя ще се присъедини към онези, които се присмивали на божественото изцеление по онова време и го смятали за „фанатизъм”. Но щом узнала истината, тя изслушала внимателно неговото описание на събранията и тъй като самата тя се нуждаела от изцеление, го придружила до Лийдс. Било й послужено с молитва на вяра и тя получила моментално проявление. От този момент нататък двамата пламенно държали истината за божественото изцеление.

В резултат на това тяхната църква в Брадфорд нараствала. Така че те потърсили по-голямо място за събрания и наели една сграда на улица Боуланд. Нарекли я „Мисията на улица Боуланд”. На стената зад амвона имало голям надпис, който гласял: „Аз съм Господ, който те изцелява.”

За първи път Смит лично преживял изцеление някъде в началото на века. От малък той бил измъчван от хемороиди, затова един гостуващ проповедник се молил и се съгласил със Смит във вяра, че той ще бъде божествено изцелен. До този момент Смит използвал „свещички” всеки ден, но тъй като вече бил напълно уверен във волята на Бог, той спрял да ги използва и открил, че е напълно изцелен и нямал повече такива проблеми до края на живота си.

По това време Смит бил вече напълно посветен на изцелителното служение. Тъй като работел за себе си, той имал време да води групи от хора до Изцелителния дом в Лийдс, като винаги плащал разходите им. Той бил известен с голямото си състрадание към болните и нуждаещите се. Служителите в Лийдс виждали Смит да идва с група хора и се смеели помежду си, защото той, изглежда, не разбирал, че Бог може да изцелява болните и в Брадфорд, също както го правел в Лийдс. 

„НАСАДЕН” НА АМВОНА!

Осъзнавайки, че Смит се нуждае от „начален тласък”, за да започне своето публично служение, водачите на Изцелителния дом в Лийдс взели решение.

Като знаели, че ще се наложи да отсъстват, за да бъдат на Конференцията в Кесуик, те помолили Смит да ги замести на амвона. Отначало той се колебаел, но те го уверили, че ще се справи. Той се успокоил с мисълта, че само ще открие събранието и че щяло да има достатъчно хора, които да се съгласят да проповядват. Когато денят дошъл, Смит открил събранието, но никой не искал да проповядва. Те всички се съгласили, че Смит трябва да го направи. Неуверен, тойзапочнал да служи и в края на посланието му петнадесет души излезли напред за изцеление. Един мъж излязъл напред с патерици и когато Смит се молил за него, човекът започнал да скача наоколо, напълно изцелен. Никой не бил толкова учуден, колкото Смит!

След това събрание за Смит започнали да се отварят врати да служи и скоро след това той обявил, че ще проведе изцелително събрание в Брадфорд. Още първата вечер дванадесет души излезли напред за изцеление и всеки от тях го получил. Една жена имала голям тумор, който постоянно отичал. След молитвата на вяра тя се прибрала вкъщи и на другия ден съобщила, че е останал само белег. 

МОЛЯ ТЕ, МЛЪКНИ!

Много скоро Смит получил първото си предизвикателство. Било въпрос на живот и смърт. Съпругата на един негов посветен приятел била толкова болна, че лекарите очаквали тя да умре през нощта. Приятелят на Смит му казал, че не може да вярва за жена си, понеже не знаел как. В сърцето на Смит се надигнало състрадание и той решил да помогне на семейството. Така че отишъл при служител, който започвал малка църква в Братфорд, и го попитал дали би отишъл да се моли за жената. Но служителят отказал. Тогава отишъл при свой приятел, който бил известен с изразителните си молитви. Той се съгласил да отиде със Смит и двамата се отправили към дома на жената.

Смит бил окуражен от присъствието на своя приятел. Той го помолил да започне да се моли веднага щом влязат в къщата и след като видял тежкото състояние на жената, приятелят му послушал съвета на Смит. Той започнал да се моли, но не както Смит се надявал. Този човек се молел за „семейството, което тя оставяла след себе си”, и продължил да бръщолеви негативни неща, докато Смит не му извикал да спре. Мислейки, че най-лошото е преминало, Смит поканил съпруга да се моли. Но той завил също толкова жално. Накрая, когато вече не издържал, Смит извикал толкова силно, че можел да бъде чут чак на улицата: „Господи, спри го!” Съпругът спрял. «Всичко, което трябва да знае, било в Словото на Бог…”

Тогава Смит извадил шишенце с олио от джоба си и го излял цялото върху тялото на жената в името на Исус. Тогава, заставайки до таблата на леглото, Смит преживял първото си видение. Той разказал: „Изведнъж се появи Господ Исус. Аз го гледах с широко отворени очи. Той ми се усмихна нежно… никога не забравих това видение, тази красива, нежна усмивка.” Няколко мига след като видението изчезна, жената седна в леглото си, изпълнена с нов живот. Тя живяла още дълго, отгледала няколко деца и надживяла съпруга си. 

„ДЯВОЛЕ, ИЗЛЕЗ!”

Гладът на Смит за Словото растял и той не позволявал да се внасят в дома му каквито и да било светски или християнски издания, освен Библията. Той чувствал, че всичко, което трябва да знае, било в Словото на Бог. Смит казвал за жена си: „Тя видя колко неграмотен бях и веднага започна да ме учи да чета и пиша добре. За съжаление така и не успя да ме научи да произнасям думите по букви.”

Следващата среща на Смит със смъртта засягала собствения му живот. Един ден той ненадейно бил пронизан от остра болка и бил прикован на легло. Тъй като със съпругата му вече се били съгласили, че никакво лекарство няма да бъде внасяно в дома им, той оставил изцелението си в ръцете на Бог.

Цяла нощ семейството се молило за някакво облекчение, но такова не дошло. С всеки час Смит ставал все по-слаб и накрая казал на съпругата си: „Струва ми се, че си отивам. За да предпазиш себе си, по-добре извикай лекар.”Съкрушена, Поли излязла да търси лекар, вярвайки, че е дошъл краят на нейния съпруг.

Когато лекарят дошъл, той поклатил глава и казал на семейството, че това е апендицит и че състоянието се е влошавало в продължение на няколко месеца. Той обяснил, че органите на Смит са толкова засегнати, че няма никаква надежда дори и при операция. Когато лекарят си тръгвал, в стаята на Смит влезли една стара жена и един младеж. Тази жена вярвала в молитвата на вяра и в това, че всяка болест идва от дявола. Докато се молела, младежът се качил на леглото, положил двете си ръце върху Смит и извикал: „Дяволе, излез в името на Исус!”

За голямо удивление на Смит „дяволът излязъл” и болката изчезнала напълно. За всеки случай двамата се молили още веднъж за Смит, след което той станал, облякъл се и слязъл на долния етаж. Той казал на жена си: „Изцелен съм. Има ли някаква работа за мен?” Като чула историята, Поли, все още напълно стъписана, му подала списъка с повикванията. Веднага след това той излязъл, за да оправя водопроводните повреди и никога вече не се разболял от апендицит. 

ТЕ СЕ ИЗПЪЛВАТ С ДЯВОЛИ

През 1907 г. дошла друга повратна точка в живота на Смит Уигълзуърт. Той бил чул, че група хора в Съндърланд били „кръстени в Святия Дух” и „говорели на непознати езици”. Така че решил сам да провери този феномен.

До този момент Смит вярвал, че вече е кръстен в Святия Дух. Той, както и неговата съпруга, следвали разпространеното по онова време вярване, че освещението е кръщението в Святия Дух. Смит добре помнел как някогашното му състояние го накарало да се покае и да започне десетдневен пост. По време на този пост той се върнал отново при Бог и на практика преживял определена промяна в своя живот. Говори се, че докато се молел и ридал пред Господ, той се посветил да бъде напълно осветен. Когато постът свършил, той до такава степен бил освободен от своя избухлив характер и настроения, че често пъти хора казвали, че искат да имат неговия дух. В резултат на това Смит си мислел, че е бил кръстен в Святия Дух, т. е. осветен.

След като писал на един свой приятел от Съндърланд относно езиците, той бил предупреден да стои надалеч от това, понеже „онези хора се изпълвали с дяволи”. Обаче, когато Смит пристигнал и се молил със своите приятели за това, те го погледнали и казали: „Следвай личното си водителство.”

Когато посетил събранията в Съндърланд под ръководството на наместника Александър Боди, той останал разочарован. В Брадфорд имало мошно движение на Бог, а тук изглеждало духовно сухо и без проявления. В своето недоволство той постоянно прекъсвал събранията с думите: „Дойдох от Брадфорд и искам това преживяване с говоренето на езици, както го имаха в деня на Петдесятница. Но не мога да разбера защо нашите събрания изглеждат огнени, а вашите не.

Смит толкова много прекъсвал събранията, че накрая бил наказан да стои извън сградата. 

ОКЪПАН В СИЛА И СЛАВА

Търсейки Бог с цялото си сърце, за да преживее „кръщението в Святия Дух”, Смит отишъл до една сграда на Армията на спасението, за да се моли. На три пъти той бил повалян на пода от силата на Бог. „Спасителите” го предупредили да не се опитва да говори на езици, но Смит бил решен да познае Бог в тази област. В продължение на четири дена той търсил Господ, очаквайки да започне да говори на езици, но без резултат. Накрая, отчаян в своя дух, той почувствал, че е време да се връща в Брадфорд. Но преди да си тръгне, той се отбил в дома на наместника, за да се сбогува с г-жа Боди. Той й казал, че си тръгва и че така и не е говорил на езици. Тя отговорила: „Не езиците ти трябват, а кръщението.” Смит я помолил да му положи ръце, преди да си тръгне. Тя се молила с проста, но силна молитва и след това излязла от стаята. Точно тогава паднал огънят. Окъпан в силата и славата на Господ, Смит видял видение на празния кръст и Исус, възнесен отдясно на Отец. Изпълнен с хваление и преклонение, Смит отворил устата си и започнал да говори на непознати езици, най-сетне осъзнавайки, че въпреки помазанието, което бил приел по-рано, той едва сега бил кръстен в Святия Дух, както в деня на Петдесятница.

Вместо да отпътува за вкъщи, Смит отишъл право в църквата, където преп. Боди имал служба. Прекъсвайки събранието, той помолил да каже нещо. Когато свършил „проповедта” си, петдесет души били славно кръстени в Святия Дух и говорели на непознати езици. Местният вестник The Sunderland Daily Echo писал за събранието на първа страница, разказвайки с подробности преживяването на Смит, включително езиците и изцеленията. Той телеграфирал вкъщи, съобщавайки голямата новина. 

СВЯТ СМЯХ

На път за Брадфорд Смит почувствал, че го очаква предизвикателство, свързано с новата му радост. Бил прав. Щом влязъл през вратата, Поли заявила твърдо: „Искам да си наясно, че аз съм също толкова кръстена в Святия Дух, колкото и ти, и не говоря на езици… в неделя ти ще трябва да си проповядваш, а аз ще гледам какво толкова има в това.”

Тя останала вярна на думите си и следващата неделя седнала на последния ред в църквата. Докато Смит отивал към амвона, Господ му дал пасажа от Исая 61:1-3. Той проповядвал с голяма сила и увереност, докато Поли се въртяла на стола си и си казвала: „Това не е моят Смит, Господи. Това не е моят Смит!”

В края на службата един от работниците се изправил и казал, че иска преживяването, което Смит имал. Сядайки, той пропуснал стола се строполил на пода! Най-големият син на Смит се изправил, за да каже същото, и също пропуснал стола и паднал на пода! За много кратко време единадесет души били на пода, смеещи се в Духа. Цялото събрание било завладяно от свят смях, докато Бог изливал Духа Си върху тях. Това било началото на голямото изливане в Брадфорд, където стотици приели кръщението на Святия Дух и говорили на непознати езици.

Скоро след като Поли била кръстена в Святия Дух, двамата започнали да пътуват из страната отговаряйки на призивите за служение. Където и да отидели, обвинение слизало върху хората. Веднъж, когато Смит влязъл в един хранителен магазин, за да напазарува, трима души паднали на колене в покаяние. Друг път две жени работели на полето и когато Смит минал покрай тях, той извикал: „Спасени ли сте?” Веднага щом го казал, те оставили кофите си на земята и извикали към Бог. 

БОЖИЯТ ФИНАНСОВ ЗАВЕТ

През следващите дни Смит щял да развие навика да пости и да се моли. Скоро след това писма от цялата страна заваляли в дома на Уигълзуърт с молби да дойде и да се моли за болните. Той отговарял, доколкото можел, на всяка молба. Понякога, след като пътувал с влак до някой град, той намирал велосипед и въртял педалите още десет мили, за да може да стигне до болния.

Сред толкова много работа в служението, Смит скоро открил, че личният му бизнес като водопроводчик започва да запада. Той отсъствал от града толкова често, че клиентите му трябвало да повикат друг водопроводчик. Всеки път, когато се връщал в Брадфорд, имало все по-малко работа.

Веднъж, връщайки се по-рано от събрание, той открил, че повечето от клиентите му са повикали друг водопроводчик да свърши работата. Имало само една вдовица, която не могла да намери другаде помощ, така че той отишъл направо в дома и и направил ремонта, като поправил и засегнатия таван. Когато тя го попитала колко му дължи, Смит отвърнал: „Няма да ми плащаш нищо. Правя го като дарение на Господ и то е моята последна работа като водопроводчик.”

Заявявайки това, той си платил сметките, прекратил бизнеса и се отдал изцяло на служението. Независимо от историите за бедност, които чувал, Смит вярвал, че Бог ще го снабдява изобилно, докато Му служи вярно. Уверен в своето съдружие с Бог, той поставил следното условие:

„Никога да не се налага да нося обувки с изтъркани подметки, както и панталони с издути колена. Казах на Господ: Ако някое от тези неща се случи, ще се върна да работя като водопроводчик.”    

Бог никога не пропуснал да снабди всичките му нужди и той не се върнал да работи като водопроводчик. 

„ПУСНИ Я”

Скоро настъпил един от най-тежките моменти в живота на Уигълзуърт. Докато чакал на гарата, за да отпътува за Шотландия, Смит научил ужасната новина, че Поли е получила сърдечен пристъп на връщане от Мисията на улица Боуланд.

Той изтичал до леглото й, за да открие, че духът й вече си е отишъл, за да бъде с Господ. Несъгласен с това, Смит незабавно смъмрил смъртта и духът й се върнал, но само за малко. Тогава Господ казал: „Това е времето, когато искам тя да дойде у дома при Мен.” Затова с разбито сърце Смит освободил своя партньор, когото обичал в продължение на толкова много години, да отиде при Господ. Поли Уигълзуърт служила на Бог до последния ден от своя живот, 1 януари 1913 г. Говори се, че след смъртта й Смит поискал двоен дял от Духа. От този момент нататък неговото служение притежавало още по-голяма сила. 

ЕТО Я ТАЙНАТА…

Веднага след това Смит започнал да пътува из страната заедно с дъщеря си и зет си. За британската преса е крайно необичайно да публикува статии, свързани с религиозни новини. Все пак Daily Mirror посветил своята първа страница на неговото динамично служение, помествайки четири снимки на Уигълзуърт в действие. Тъй като това бил най-продаваният вестник в страната, стотици потърсили служението му. Смит имал невероятно откровение за вярата и неговите поучения по този въпрос привличали масите. Уигълзуърт не се задоволявал с надеждата, че молитвата ще свърши работа. Неговото откровение относно вярата било бетон и размеквало и най-закоравения грешник за любовта на Исус Христос.

Теорията на Смит за вярата била проста – Само вярвай! Той не вярвал, че Бог има любимци. Един от основните примери на това правило идвал от Новия Завет, където за Йоан се говори като за апостола, когото Исус „обичаше много”. Според Уигълзуърт това, че Йоан се „облегнал на гърдите на Исус” не го направило любимец. факторът, който привличал вниманието към Йоан, бил неговото взаимоотношение и зависимост от Исус. Смит постоянно заявявал:

„Има нещо в това, че вярваш на Бог, което Го кара да премине над милиони хора само за да помаже теб.”

Написани са много книги, които се опитват да открият тайната на силата на Уигълзуърт, но отговорът е много прост. Неговата велика вяра идвала от неговото взаимоотношение с Исус Христос. От тази връзка Смит черпел отговора за всяка ситуация, пред която се изправял. Бог няма любимци – Той работи чрез онези, които Му вярват. 

„НИКОГА НЕ ИДВАМ ТВЪРДЕ КЪСНО”

Често методите на Смит били неправилно разбирани и критикувани. Той никога не се засягал от критиките, но имал състрадание към своите критици. Вместо да отвърне на нападките им, той казвал: „Не съм задвижван от онова, което виждам или чувам, а само от онова, което вярвам.”

Святият Дух започнал да учи Смит на различните степени на вяра. Първо, Той го учел, че вярата може да бъде създавана в другите.

Пример за този принцип е историята за едно малко момче, което било много болно. Семейството изпратило да повикат Смит, но когато пристигнал, майката го посрещнала на вратата с думите: „Дойде твърде късно. Вече нищо не може да се направи за него.” Смит отвърнал: „Бог никога не ме изпраща някъде, за да пристигна твърде късно.” Положението на момчето било толкова критично, че ако трябвало да бъде преместено, сърцето му щяло да спре и то щяло да умре. Не е нужно да казвам, че семейството нямало никаква вяра и че момчето било твърде болно, за да вярва за себе си. Преди да се моли за него, Смит трябвало да излезе, за да присъства на годеж в местен параклис. Но преди да напусне дома, той казал на семейството, че ще се върне. Казал им също да приготвят дрехи за момчето, понеже Господ щял да го изцели. Когато Смит се върнал, те все още не били направили това, което им казал, но щом видели вярата му, се смутили и веднага донесли дрехите. Смит ги помолил само да обуят чорапи на краката му. Тогава влязъл в стаята на момчето, затворил вратата и казал на детето, че ще се случи нещо по-различно от всичко, което някога било виждало. „Когато поставя ръцете си върху теб, славата на Господ ще изпълни това място, докато накрая няма да мога да стоя на краката си. Ще лежа безпомощен на пода.” В мига, в който Смит докоснал момчето, силата на Бог изпълнила стаята и била толкова мощна, че той паднал на пода. Изведнъж момчето започнало да крещи: „Това е за Твоя слава, Господи!” Смит все още бил на пода, когато момчето станало и се облякло. Отваряйки вратата, то се провикнало: „Татко! Бог ме изцели! Аз съм изцелен!”

Такава слава изпълнила къщата, че майката и бащата също се строполили на пода. Неговата сестра, която била изписана от лудница, била възстановена психически. Цялото село се раздвижило и там започнало съживление.

В този чудотворен ден Смит се научил как да предава вяра чрез полагането на ръце. Неговото служение никога вече нямало да бъде същото, понеже той бил научил една нова степен на вярата. Вярата можела да бъде създавана и предавана в живота на друг човек! 

„ТИЧАЙ, ЖЕНО, ТИЧАЙ!”

С израстването на неговата вяра, Господ му показал един друг принцип: „Вярата трябва да бъде последвана от действие.

Дотогава обикновените вярващи, изглежда, мислели, че Бог се движи единствено когато и както Той поиска. Те чувствали, че нямат участие в това. Служението на Смит Уигълзуърт донесло нова светлина в тази тъмна област. Чрез своето дълбоко общение с Господ Смит започнал да забелязва, че в Библията хората, които приемали от Бог, действали въз основа на Неговото Слово, за да получат резултати. И така, неговото служение започнало да възприема този тип действие от вяра, възползвайки се от него на всяка служба. В началото на всеки призив към олтара, той казвал: „Ако направите само една крачка, ще бъдете благословени; ако отидете още по-напред, ще получите повече. Ако дойдете чак до платформата, ние ще се молим за вас и Бог ще посрещне вашите нужди със Своето снабдяване.”

Това била централната истина относно вярата в неговото изцелително служение. Истина, която мнозина наричали „груба”. Действията на Смит Уигълзуърт били резултат от силно състрадание и здрава като камък вяра в Бог. Един християнин трябва да действа въз основа но това, което вярва, за да получи някакво проявление, и понякога Смит трябвало да подтикне някои хора към такова действие. Той наричал този тип служение „продажба на изцеление” основно поради факта, че неговата вяра допринасяла до голяма степен за действието от страна на хората.

Например, по време на едно събрание в Аризона една млада дама се отзовала на неговия призив за изцеление. Тя била тежко болна от туберкулоза, но щом излязла на алеята между редовете, той й казал: „Сега аз ще се моля за теб и после ти ще започнеш да тичаш из сградата.” Той се молил и после извикал:„Тичай, жено. Тичай!” Жената отвърнала: „Но аз не мога да тичам. Аз едва стоя.”„Не ми отговаряй — извикал Смит, — направи както ти казвам.” Тя обаче не искала, затова Смит скочил от платформата, сграбчил я и започнал да тича. Тя се държала за него, докато набрала скорост, после продължила да препуска из аудиторията без каквото и да било усилие.

Имало друга жена на същото събрание. Нейните крака били обездвижени от ишиас. Смит й казал: „Тичай!” Тя до такава степен се възпротивила, че той я бутнал! После започнал да тича из сградата с нея. Накрая силата на Бог посрещнала нейното усилие и тя била напълно освободена. Тя ходела пеша на останалите събрания, като отказвала да ползва трамвая, наслаждавайки се на възможността отново да използва пълноценно краката си. 

„ТАТЕ! ТО Е НАВСЯКЪДЕ ПО МЕН!”

Понякога в своето служение Смит използвал друг подход към действието на вяра. Той прочитал част от Писанията, после сам действал според тях. Той често организирал банкети, за да храни сакатите и гладните, на които членовете на Мисията на улица Боуланд сервирали разкошната храна. Той също така подготвял свидетелства, За да ги развлича, което ги развълнувало до сълзи.

На първия банкет Смит направил нещо, което щяло да стане прецедент за всяко следващо събиране. В края на банкета той обявил:

„Тази вечер ние ви забавлявахме, но следващата събота ще имаме друго събрание. Вие, които днес сте вързани и сте дошли в инвалидни колички… вие, които сте изхарчили всичко, което имате, по лекари и пак не сте по-добре, ще ни забавлявате всеки с историята на своето освобождение, което ще получите днес в името на Исус.” После той казал: „Кой иска да бъде изцелен?”

Разбира се, всички искали. Една жена в инвалидна количка вървяла до своя дом на връщане и епилептик от осемнадесет години бил моментално освободен и след по-малко от две седмици започнал работа. Едно малко момче, стегнато с метални шини, било моментално изцелено, когато силата на Бог го докоснала, и започнало да вика: «Тате, тате, тате. То е навсякъде по мен!”

Седмица след седмица чудесата на изцеление от предходните служби се разнасяли между болните и страдащите, водейки ги на банкета. Какво огромно съживление започнало сред тях – просто от действието, основано на Словото на Бог. 

„A3 ЩЕ ЗАДВИЖА ДУХА”

Смит Уигълзуърт възприемал думите в Евреи 11:6 много сериозно. Той вярвал, че е невъзможно да угодиш на Бог без вяра. Затова използвал вярата си във всяка област на своя духовен живот, включително  когато работел със Святия Дух. Когато и най-малкият полъх на Духа дойдел върху Смит, той се усамотявал в някоя стая, за да бъде с Бог. В развиването на взаимоотношения със Святия Дух, той открил важността на първата стъпка на вяра.

Веднъж в едно събрание някой отбелязал колко бързо Смит бил задвижван от Духа. Когато го запитали за неговата тайна, той отговорил: „Ами, вижте как стоят нещата. Ако Духът не ме задвижи, аз задвижвам Духа.” Онези, които не разбирали принципите на, вярата мислели, че изказването му било високомерно и непочтително. Но на практика Смит знаел как да привлече Духа на Бог. Всичко идвало от вярата, а не от високомерие. Ако Святият Дух не се движел в началото на някоя служба, Смит започвал в естественото. Чрез своята вяра той приковавал вниманието на слушателите върху Словото и силата на Бог и увеличавал тяхното очакване. В резултат на това Святият Дух се проявявал като непосредствен отговор на тяхната вяра. Смит поемал инициативата и раздвижвал дарбите в себе си чрез вяра. Той не чакал нещо да слезе върху него и да го завладее духовно. За него всяко действие, всяко движение, всяко проявление произтичало от едноединствено нещо — абсолютна вяра. Истинската вяра се противопоставя, а тя самата се запалва с поемането на инициатива.

Тогава Смит Уигълзуьрт започнал да учи Христовото тяло, че те могат да започнат да говорят на езици, вземайки инициативата. За него човешкият дух са задвижвал основно чрез вяра, а не чрез суверенен акт на Бог. Дж. Е. Стайлс, един от големите служители и писатели в Асамблеите на Бога, научил този принцип от Смит Уигълзуьрт и го използвал през цялото си служение.

На едно голямо събрание в Калифорния, Смит призовал всички, които не били приели кръщението на Святия Дух, да се изправят. После той поканил да се изправят всички, които са го приели, но от половин година не са говорили на езици. „Сега ще се моля с проста молитва — започнал Смит — и щом свърша, ще ви кажа: Давайте! и вие ще започнете да говорите на езици.”Смит се молил. После се провикнал: „Давайте!” Залата се изпълнила със звук, като този на много води – всички се молели на непознати езици. После той им казал да го направят отново, само че този път, когато кажел: „ Давайте!”, всички трябвало да пеят на езици чрез вяра. Той се молил. После се провикнал:„Давайте! Пейте!” Те звучали като огромен славен хор.

Преп. Стайлс разказал, че в този ден научил, че Святият Дух действа чрез вяра. Скоро след като получил това откровение, той започнал своето международно служение. 

ДРУГА ТАЙНА

Уигълзуьрт бил човек, задвижван от дълбоко състрадание. Той получавал молитвени нужди от целия свят и викал към Бог и стенел над тях. Много пъти, докато служел на болните, сълзи се стичали по лицето му. А също така бил много нежен с децата и старите хора. Когато на неговите събрания ставало горещо и задушно, той бил задвижван от състрадание и извиквал децата и старците да излязат първи за молитва.

В потвърждение на истините в Деяния 19:11-12 хиляди били изцелявани, след като Смит се молел над кърпи и ги изпращал на онези, които не можел да посети. Негов близък приятел разказал за искреността и състраданието, олицетворявани от Смит: „Когато настъпеше времето да се отворят писмата, всички ние трябваше да спрем онова, с което се занимавахме, и да споделим духовното бреме. В начина му на служене нямаше нищо припряно или свършено по бързата процедура. Всеки в къщата трябваше да се присъедини към молитвите и полагането на ръце върху кърпите, изпращани на страдащите. Отношението към тях беше такова, сякаш присъстваха лично.” 

ПРЕСЛЕДВАЙ ДЯВОЛА

Осъзнавайки, че източникът на всички чудеса на Христос е Неговото състрадание, Смит станал настъпателен, в добрия смисъл, в разрушаването на злите дела. Неговата единствена цел била да изцели всички угнетени и да научи Христовото тяло как да се справя безмилостно с дявола.

Веднъж, докато чакал автобус, той наблюдавал как една жена се опитва да накара кучето си да се върне обратно вкъщи, но въпреки няколкото „сладки” опита, кучето отказвало. Когато видяла пристигащия автобус, тя тропнала с крак и извикала: „Веднага се прибирай!” и кучето хукнало с подбита опашка. „Ето така трябва да се отнасяте с дявола!” – възкликнал Смит достатъчно силно, за да го чуят всички.

Той не бил много търпелив с демоните, особено когато смеели да пречат на събранията му. Веднъж имал служба, но „нямал свобода” да проповядва, затова започнал да вика. Нищо не се случило. Смит попитал Господ какво не е наред и тогава Бог му показал група хора, които седели един до друг на една от пейките и се държали за ръце. Смит веднага разбрал, че те са спиритисти, решили да провалят събранието му.

Започвайки да проповядва, той слязъл от платформата и отишъл до мястото, където седели. Тогава хванал здраво пейката и като я повдигнал от единия й край, заповядал на дявола да напусне. Групата се изсипала накуп на пода и после се втурнала вън от сградата!

Когато гонел демони, Смит Уигълзуърт бил напълно уверен и сигурен във вярата си. Нямало нужда молитвите да са дълги; ако в тях имало вяра, отговорът бил сигурен. 

МЕЖДУНАРОДЕН АВТОРИТЕТ

Международното служение на Смит започнало през 1914 г. и до 1920 г. било в пълен размах. Въпреки че гонението срещу него винаги било силно, като че ли то никога не било разглеждано сред основните въпроси в служението му. За разлика от други служения, повече е написано за неговата голяма сила и чудесата, отколкото за неговите проблеми и преследване. Може би това е заради необикновената му вяра. Той отърсвал критиките, както праха от палтото си, без да им позволи нито миг удоволствие.

През 1920 г. в Швеция медиците и местните власти намислили да „озаптят” служението на Уигълзуърт, като му забранят да полага ръце на хората. Но той не бил впечатлен. Той знаел, че Бог отговаря на вярата, а не на метода. След като провел събранието, той накарал около двадесет хиляди души „да си положат сами ръце” и да вярват за изцеление, докато той се моли. Много от тях получили непосредствени проявления. Смит нарекъл тези случаи на масови изцеления„изцеления на едро”.

През същата година Смит на два пъти бил арестуван в Швейцария. Заповедите били издадени по обвинение в практикуване на нелицензирано лекарство. При друг случай полицаите отишли до дома на един петдесятен служител с нова заповед за задържане на Смит. Служителят казал: „Г-н Уигълзуърт в момента не е у дома, но преди да го арестувате, бих искал да ви покажа плода от неговото служение на това място.” После служителят завел полицаите в бедната част на града, в дома на една жена, която те били задържали много пъти. Щом видели промяната, предизвикана от пълното й освобождение и вярата й в Исус, те били трогнати. Обърнали се към служителя и казали: „Отказваме да спрем това дело. Ще трябва някой друг да го арестува.” И „някой друг” го направил. Но през нощта един от офицерите отишъл при него и му казал: „Не намирам да си сторил нещо лошо. Можеш да си идеш.” На което Смит отвърнал: „Не, ще си тръгна само при едно условие. Всеки служител на това място да коленичи и аз да се моля за вас.” 

ПЕТДЕСЯТНИЦА

През 1921 служението на Смит вече процъфтявало. Покани от чужбина заливали дома му, канейки го да се отправи на най-дългото пътуване в живота си.

Въпреки че бил много известен в Европа и Америка, изглежда, никой не забелязал неговото пристигане в Коломбо, Шри Ланка. Но след броени дни тълпите препълвали сградата, опитвайки се да си намерят място. Много от тях трябвало да останат отвън. Когато събранието свършело, Смит минавал сред хилядите хора, докосвал ги и вярвал на Бог за тях. Съобщения за това твърдят, че десетки хора били изцелени, когато „сянката му” минавала край тях.

През 1922 г. Смит се отправил към Нова Зеландия и Австралия. Някои вярват, че събранията му там положили началото на петдесятните църкви в Нова Зеландия и Австралия. Въпреки че прекарал там само няколко месеца, хиляди били спасени, изцелени и изпълнени със Святия Дух, говорейки на езици. Австралия и Нова Зеландия преживели най-голямото духовно съживление, което някога били виждали. 

МОЖЕШ ЛИ ДА БЛАГОСЛОВИШ ПРАСЕ

Веднъж д-р Лестър Самрал от Саут Бенд, Индиана, сподели една забавна история от времето, когато пътувал заедно със Смит. На един обяд, приготвен за тях в Уелс, се случило основното ястие да е печено прасе! Смит бил помолен да благослови храната, затова със силен глас той казал: „Господи, ако можеш да благословиш нещо, което си проклел, благослови тогава това прасе!” Хуморът на Смит, заедно с неговата смелост, направили голямо впечатление на Самрал. Той често се смееше, докато споделяше тази история с мен. 

ЕДИН НЕПУБЛИКУВАН СПОР

Въпреки че много църкви били основани в резултат на неговите събрания, Смит Уигълзуърт предпочитал да не обвързва служението си с някоя деноминация. В своето сърце той искал да достигне всички хора, независимо от техните доктрини. Той не искал да бъде повлиян от някоя определена деноминация.

Има един малко известен спор, изникнал в живота на Смит, който задълбочил вярата му в независимото служение. През 1915 той станал член на Петдесятния мисионерски съюз. Управителният съвет на съюза не представлявал деноминация, нито предлагал ръкополагане или разрешително за служител. Той бил създаден просто да представлява служения, споделящи обща вяра. Смит служил на ПМС дo деня на принудителното му напускане през 1920 г.

По времето, когато бил принуден да напусне съюза, Смит бил вдовец от седем години и се бил сприятелил с една жена на име г-ца Ампфлет. Смит й казал, че чувства „духовно привличане” към нея. Но Ампфлет отхвърлила идеята и заедно с още една жена написали оплакване до ПМС. Писмото било предоставено на вниманието на Сесил Полхил, който уведомил останалите членове на съвета, както и секретаря г-н Мъндел.

Въпреки, че ПМС имал много строги правила относно взаимоотношенията между мъжете и жените, Смит бил сигурен, че съюзът трябва да застане на негова страна въпреки обвиненията. Но когато в ПМС получили писмото на г-ца Ампфел, г-н Полхил ясно писал на Уигълзуърт, че желае последният да си подаде оставката от управителния съвет. Освен това той писал, че съветът чувства, че той би трябвало „да се въздържа от участие в обществена работа за Господ за един по-дълъг период от време и де се опита да възстанови положението си пред Господ и хората чрез един достатъчно дълъг период на благочестив и тих живот, като покаже с дела своето покаяние.”

Смит уважил искането за оставка, въпреки че чувствал, че двете въпросни жени са се събрали заедно, за да унищожат делото му. Всъщност Смит бил толкова разочарован, че Полхил позволил случилото се да бъде изкривено до такава степен, че писал директно на секретаря на съюза г-н Мъндел следното:

„Мисля, че този път г-н Полхил прекрачи всички граници, правейки да изглежда сякаш съм извършил блудство или прелюбодейство, а аз съм невинен за подобни неща. Сбърках и действах глупаво и Бог ми е простил. Нещата бяха уредени по духовен начин и след това в църквата, и в присъствието на г-н Полхил, и той би трябвало да смята въпроса за приключен.”

В отделно писмо до г-н Полхил Смит написал:

„Бог ще уреди всичко. Добрата Му ръка е върху мен и оставям това. Тази седмица Бог смъмри угнетителя чрез Своя слуга. Ще продължа напред, скъпи братко, и ще те помоля да внимаваш, да не ставаш пречка за Евангелието и да ми направиш така, както би искал да правят на теб. Не си прави труда да ми изпращаш още нещо за подписване. Вече подписах писмото си до теб, това е всичко.”

От този момент нататък Смит Уигълзуърт бил вечно на път, отзовавайки се на поканите за служене по целия свят. И за да се пази от евентуални по-нататъшни обвинения от подобен род, винаги пътувал с дъщеря си Алис. Спорът около неговата оставка не само, че не спънал Смит, но сякаш го накарал да увеличи оборотите.

Това се случва често, когато хора престанат да следват насоките на дадена деноминация. Съзнавам, че ПМС не е бил деноминация. Но този тип управляващи комитети могат понякога да се превърнат в контролиращ фактор, дори и да са започнали с правилния дух. Контролът може да е много слаб, но въпреки това да повлияе на курса на едно служение. За Смит било по-добре да се отдели. На него не му трябвала репутацията, нито връзките на ПМС. Той бил силен с Бог. 

ПО-ДОБРЕ ЖИВЕЙ ПОДГОТВЕН

Уигълзуърт обичал Словото на Бог и го изучавал редовно. Той никога не се чувствал напълно облечен, без да вземе със себе си своята Библия. Докато другите четели романи и вестници, той четял Библията. Никога не ставал от масата на свой приятел, без да прочете, както казвал, „малко от Книгата”. 

БОЛКАТА ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРЕКЛОНИ

Въпреки че очите на Уигълзуърт били видели много чудни и моментални изцеления, той самият не получил такова. През 1930 г., вече над седемдесетте, Смит изпитвал невероятни болки. Той се молил, но без резултат. Така че отишъл на лекар, който след като направил рентгенова снимка, определил състоянието му като много тежък случай на бъбречно-каменно заболяване в напреднала фаза. Операция била единствената надежда, тъй като според лекаря, ако Смит продължавал да живее с тези болки, той щял да умре. Смит отвърнал:

„Докторе, Богът, който е направил това тяло, е Този, който може да го излекува. Докато съм жив, нож няма да го среже.”

Лекарят бил загрижен и удивен от този отговор, но Смит излязъл, уверявайки го, че ще научи за изцелението му. С всеки изминал ден болката се увеличавала, вече придружена от дразнене. По цяла нощ Смит ту ставал, ту лягал, търкалял се в агония по пода, борейки се да изхвърли камъните. Един по един грапавите камъни излизали. Смит си мислел, че всичко ще свърши бързо, но неговата борба продължила шест дълги болезнени години.

През това време той нито веднъж не пропуснал планирано събрание, като често служел два пъти на ден. На някои събрания той се молел за над осемстотин души, докато самият бил в невъзможни болки. Понякога, когато болката станела нетърпима, той напускал амвона, за да се мъчи да се освободи в тоалетната от поредния камък. После се връщал на платформата и продължавал службата.

Често ставал от леглото си, за да отиде и да се моли за изцелението на други. Малцина знаели, че той минавал през най-голямото изпитание в живота си. Понякога изгубвал толкова много кръв, че лицето му ставало бледо като платно и трябвало да бъде завиван с одеяла, за да се стопли. След като минали тези шест години, над сто камъчета били отделени в една стъкленица.

Зетят на Смит, Джеймс Солтър, казал тези хвалебствени слова за Смит:

„Живеейки с него, делейки една стая, което често правехме през онези години, ние се чудехме на неугасимата му ревност в огненото му проповядване и състрадателното му служене на болните. Той не просто понасяше тези агонии, той ги караше да служат на целите на Бог и Го хвалеше сред и над тях.” 

„ОЧИТЕ ИМ ГЛЕДАТ НА МЕН”

Две години след началото на своята борба с бъбречните камъни, Смит не се предавал. Вместо това през 1932 г. той помолил Бог за още петнадесет години, през които да Му служи. Бог изпълнил желанието му и през тези години той посетил Европа, Южна Африка и Америка. Най-голямата му радост била да види Словото да се потвърждава с чудеса и знамения чрез вярата на хората. Най-голямата му цел била хората да виждат Исус, а не Смит Уигълзуърт. Той бил много натъжен през последния месец от своя живот, като отбелязал:

„Днес в пощата си съм получил една покана от Австралия, една от Индия и Цейлон и една от Америка. Очите на хората гледат на мен.”

Натъжен, той заридал:

„Горкият Уигълзуърт. Какъв провал, да мисля, че очите на хората гледат на мен. Бог никога няма да даде славата Си на друг; Той ще ме свали от сцената.” 

И НЕ СЕ НАМИРАШЕ – ПОНЕЖЕ БОГ ГО ВЗЕ

Седем дена по-късно Смит Уигълзуърт пътувал, за да присъства на погребението на един служител. На път за там той отбелязал пред своите приятели колко„чудесно” се чувствал. Той посочвал най-ключовите места, които били посетили с Поли или където били проповядвали, после разказвал за великите чудеса, които се били случили там.

Когато пристигнал в църквата, неговият зет Джеймс отворил вратата и го въвел в църковната канцелария, приятно затоплена от горящия в камината огън. На влизане той бил посрещнат от бащата на едно малко момиче, за което се бил молил преди дни. Момиченцето щяло да умре, но Смит имал вяра за нейното изцеление. Щом видял човека, той го попитал: „Е! Как е тя?” Той очаквал да чуе, че детето е напълно освободено, но отговорът бил уклончив. „Тя е малко по-добре, по-леко й е; през последните дни болките й не са толкова силни.” Разочарован от онова, което чул, Смит въздъхнал дълбоко от състрадание. После навел глава и без да каже нито дума повече, без да изпита никаква болка, Смит Уигълзуърт си отишъл, за да бъде с Господ. Той напуснал този свят на 12 март 1947 г. 

ВЯРА + СЪСТРАДАНИЕ = ЧУДЕСА

Когато веднъж преди години служех на хора, излезли напред за молитва, един мъж дойде при мен със сълзи, стичащи се по лицето му Той ми разказа за силата, която бил преживял на събранията по време на съживлението, наречено Глас на изцеление. Силата на Бог, присъстваща на онези събрания, го била освободила. Тогава той каза нещо, което няма да забравя, докато съм жив: „Няма ли тук някой, който да ходи в силата, както те ходеха някога? Няма ли някой, който да може да ме освободи? Няма ли такъв човек днес?” Нима силата, в която е ходил Смит Уигълзуърт, е напуснала земята? Отиде ли си с него, когато той умря? Разбира се, че не! Същата сила, в която действаше Уигълзуърт, е тук за нас днес, ние не се нуждаем от повече сила. Просто трябва да използваме своята вяра и състрадание, за да действаме в тази сила. Уигълзуърт е действал с най-смелата вяра, която съм виждал от книгата Деяния до сега, но тази вяра е била запалена от състрадание. Смит взел Словото на Бог на сериозно и бил задвижван от състрадание. И тази комбинация предизвикала чудесата.

Предизвикателството сега стои пред нашето поколение. Бог е призовал мъже и жени да нахлуят в градове и нации със силата на небето. Ще отговориш ли на призива на Бог? Ще дръзнеш ли само да вярваш? Достатъчно ли си завладян от състрадание към множествата, че да се хванеш сериозно за Словото на Бог и да направиш крачка напред? Нека кажат за нашето поколение: „… чрез вяра те покоряваха царства, вършеха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, спираха силата на огъня, избягваха острието на ножа, от слабост бяха направени силни, ставаха храбри в бой, обръщаха в бяг вражеските армии” (Евреи 11:33, 34). Събуди дарбата вътре в теб и нахлуй в своя дом, своя град и своята нация със силата на Бог. Нека волята на небето бъде извършена на земята чрез теб!

Уилиям Бранхам: Изцеление на един беснуем

Едно чудо станало в Пенсакола. В една служба брат Бранхам разказвал пред едно голямо множество своята биография по такъв трогателен начин, че и коравите мъже плачели. Когато запитал, кой иска да се обърне, станали прави около 2000 души. Не било възможно да се говори с всеки поотделно, затова той се молил за всички общо. Когато свършила службата, станало нещо необикновено. Извън шатъра се намирал един душевно болен мъж, доведен от сестра му за изцеление. Той започнал да лудува и да се нахвърля върху други посетители, които бягали пред него. Двама полицаи го надвили, сложили му белезници и го закарали с кола в участъка. В отговор на молбите на сестра му се устроила среща между полицаите с беснуемия и брата. Бранхам знаел вече за това чрез едно видение, затова му казал отявлено: “Така казва Господ: ‘Злият дух ще те напусне веднага и ти ще си здрав.’” Още в момента младият мъж бил освободен и започнал кротко да се разговаря. Това е краткото свидетелство на беснуемия: “От двегодишна възраст бях болен. Лекарите не можеха да ми помогнат. Когато станах и душевно болен, прекарах 17 месеца в една лудница. Тогава моите близки чуха за изцеленията чрез Бранхам в Пенсакола. Заведоха ме там, но попаднах в участъка, понеже бях още болен и буйствах. Господ ме употреби като пример, за да покаже на хората, че има повече сила отколкото дяволът. Когато сестра ми ме посети на следващата сутрин, аз бях напълно на себе си. Бог беше показал на брат Бранхам, че е изцелил тялото ми. Сега съм 25-годишен и работя добре. Слава на Бога за изцелителната Му мощ.

Европарламентa одобри CETA

Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада, съобщават световни агенции. 408 депутати гласуваха в полза на сделката срещу 254. 33 депутати се въздържаха.  Преди гласуването в пленарна зала договорът беше прокаран през няколко комисии в ЕП, включително през търговската комисия. По време на дебата преди гласуването депутати спореха дали споразумението нарушава правата на европейските граждани.

В същото време стотици хора протестираха пред сградата на ЕП в Страсбургс искане да се блокира CETA, съобщават германски медии. Демонстрантите настояват да не се приема спорното споразумение. Протестиращите са разположили голям троянски кон пред сградата на законодателния орган. Те блокираха и входа на парламента, образувайки верига в легнало положение.

Двете страни сключиха споразумението през октомври 2016 г., но едва след преодоляване на сериозна опозиция на регион в Белгия и колебанието на Австрия и други държави. В края на миналата година документът беше блокиран за няколко седмици, тъй като няколко района в Белгия, включително Валония, бяха против текста и настояваха за промени. Но в крайна сметка след дълги преговори в Белгия беше постигната договореност и страната се подписа под документа.

Дори и след гласуването в Европейския парламент споразумението ще влезе в сила условно, най-вероятно във формата на премахване на тарифите за внос, тъй като е необходимо одобрението на парламентите на всички 28 страни членки, както и от страна на отделните райони в Белгия. Иначе сделката може да започне да се изпълнява от април.

Поддръжници на споразумението твърдят, че то ще допринесе за увеличаване на търговията между ЕС и Канада с 20%, като европейската икономика ще печели по 12 милиарда евро на година, а Канада – 9,2 милиарда долара.

Договорът се разглежда като прототип на аналогичното, но много по-мащабно споразумение със САЩ – ТТИП „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство. Търговията между ЕС и Канада възлиза на над 63 млрд. евро годишно и се очаква да нарасне още в бъдеще благодарение на новите договорености.

CETA цели премахване на митата върху повечето от търгуваните стоки и услуги между ЕС и Канада. Изключение правят единствено обществените услуги, аудиовизуалните и транспортните услуги, както и някои селскостопански стоки. Споразумението също така предвижда уеднаквяване на сертифицирането при широка гама продукти, от електрически стоки до играчки.

Ако Канада беше член на ЕС, тя щеше да бъде петата най-голяма икономика в него със своя БВП в размер на 1,4 трлн. евро и щеше да заема седмо място по брой на населението.

Европейските специалисти по право, счетоводство, архитектура и др. ще могат по-лесно да предоставят услугите си в Канада. Това ще бъде възможно, тъй като CETA осигурява рамка между ЕС и Канада за признаване на професионалните квалификации. Споразумението също така би улеснило предприятия, които искат временно да пренесат персонала си от другата страна на Атлантика.

Опростяването на процедурите ще открие пътя пред компаниите от ЕС за разширяване на дейността на канадския пазар. Чрез споразумението Канада отваря своите търгове за обществени поръчки на федерално и общинско ниво за европейските фирми, които ще имат по-големи възможности, отколкото компании от които и да е други страни. Канада също се ангажира да направи процеса на подаване на офертите по-прозрачен, като за целта публикува всички своите публични търгове онлайн (достъпът до информация е една от най-големите пречки пред по-малките фирми, които търсят възможности за ръст отвъд океана).

Отварянето на пазарите засилва конкуренцията, което обикновено се пренася в по-голям избор за потребителите и по-ниски цени. Като цяло Европа ще бъде в състояние да изнася безмитно за Канада приблизително 92% от своите земеделски и хранителни продукти. Освен това наименованията за произход на продукти от Европейския съюз са защитени съгласно CЕTA. Канада се е съгласила да защити 143 географски означения от ЕС – например, чешката бира или гръцкото фета сирене.

Новата инвестиционна съдебна система ще бъде публична, няма да се основава на временни трибунали и ще е съставена от независими съдии, назначени от ЕС и Канада. Постигнатите договорености за търговията и инвестициите с Канада подлежат на широк парламентарен контрол и могат да бъдат разгледани от всеки, който се интересува от темата. СЕТА е споразумение, което изисква не само одобрението на Европейския парламент, но и на националните и регионалните парламенти на държавите членки. През последните повече от две години, откакто приключиха преговорите в Отава през септември 2014, текстът на споразумението едостъпен онлайн.

Уилиям Бранхам: Човек на забележителни чудеса и знамения

Ти си от дявола и мамиш хората – извика той, – шарлатанин, скрита в тревата змия, фалшификат и аз ще покажа на тези хора, че е така!

Това било много смело предизвикателство и за всички присъстващи било ясно, че човекът не говори празни приказки… Изглеждало, че е настъпил труден момент за малкия човечец на платформата, и повечето хора вероятно са го съжалили в този миг. Било очевидно, че нямало място за сценични трикове. Човекът на платформата трябвало да докаже думите си или да поеме последствията.

Секундите се нижели една след друга… Вече ставало ясно, че нещо пречи на смутителя да изпълни пъклените си намерения. Спокойният, но решителен глас на евангелизатора… можел да бъде чут само от най-близкостоящите…

„Сатана, понеже предизвика Божия служител пред всички тези хора, сега ти трябва да ми се поклониш. В името на Исус Христос ще паднеш в нозете ми.”

Изведнъж мъжът, който допреди малко толкова безсрамно предизвикваше Божия човек със страховитите си заплахи и обвинения, простена зловещо и се строполи на пода в истеричен, сподавен плач. Евангелизаторът спокойно продължи със службата, сякаш нищо не се бе случило, докато мъжът лежеше сгърчен в праха.

Уилиям Бранхам бил скромен, тих човек, който познавал добре страданието, сърдечната болка и бедността. Полуграмотен според светските стандарти, Бранхам се образовал чрез свръхестествени преживявания. Гордън Лидзи, основател на «Христос за нациите» бил личен приятел на Бранхам и автор на официалната му биография. Той казвал, че животът на Бранхам бил „толкова неземен и необикновен”, че ако не били документираните факти, човек при нормални обстоятелства би помислил, че историите за неговия живот са доста пресилени и невероятни.

Въпреки своите прости разсъждения и лошото владеене на английски език, Бранхам станал водачът на съживлението „Глас на изцеление”, избухнало през четиридесетте години. Имало много изцеляващи съживители, които през онези дни излезли в предни позиции, и всеки от тях е бил уникален. Никой обаче не успял да съчетае пророческия кабинет, свръхестествените проявления и божественото изцеление, както го направил Уилиям Бранхам.

Можем само да съжаляваме за тъжния начин, по който завършило неговото служение. С течение на нашия разказ за Бранхам, нещата, за които ще стане въпрос, може би ще бъдат шокиращи за едни и тъжни за други. Разберете, че подробностите са дадени за поука. Животът на Бранхам е трагичен пример за това, какво може да се случи, когато човек не следва времената и сезоните на небето. Все пак в началото животът и служението на Бранхам били венец на Божието свръхестествено влияние на земята. Ако във вашия ум има някаква „религиозна” традиция, то ранните години на Уилиям Бранхам без съмнение ще ви разтърсят. 

СВЕТЕЩО КЪЛБО

При изгрев слънце на април 1909 някъде сред хълмовете на Кентъки се родило малко момченце, тежащо едва 2,2 кг. Неговият осемнадесетгодишен баща крачел напред-назад из старата дървена барака, облечен в новия си работен комбинезон. Майката на бебето, която била едва на петнайсет, държала в ръце сина си, докато двамата обсъждали името на детето – Уилиям Мариън Бранхам.

Когато светлината започнала да залива утринното небе, бабата решила да отвори някой прозорец, за да могат родителите да видят по-добре своя новороден син. В този момент те станали свидетели на първото свръхестествено посещение в живота на малкия Бранхам. Със свои думи той сам описва историята така, както му е разказана:

„Изведнъж, светещо кълбо влязло през прозореца, голямо колкото възглавница, завъртяло се около мястото, където съм лежал, и слязло върху леглото.”

Съседите, които видели случилото се, стояли в страхопочитание, чудейки се що за дете се било родило на семейство Бранхам. Докато разтривала ръчичките му, г-жа Бранхам дори и не подозирала, че Бог щял да използва същите тези ръце, за да изцелява множества и да води едно от най-големите изцелителни съживления до ден-днешен.

Две седмици по-късно малкият Уилиям Бранхам за първи път посетил мисионерска баптистка църква. 

ПРЪСТЕН ПОД И СТОЛОВЕ ОТ ДЪСКИ

Семейството на Уилиям Бранхам било най-бедното от бедните. Те живеели в далечните хълмисти земи на Кентъки, подът бил пръстен, а столовете били сковани от дъски. Тези хора били съвсем неуки според стандартите на света. Така че било почти невъзможно да четат Библията или която и да било друга книга.

Условията на живот били мизерни и малко се говорело за служене на Бог. Семейство Бранхам имали само най-обща представа за Бог. Те били заобиколени от една сурова действителност и всичките им усилия били насочени към физическото оцеляване. За семейството ходенето на църква било преди всичко морално задължение или отчасти възможност за социални контакти.

Когато осъзнаете откъде идвал Бранхам, ще ви бъде по-лесно да разберете, защо Бог е използвал суверенни и свръхестествени знамения, за да му говори. Той не знаел как да чете или сам да изучава Библията. Бранхам не знаел как да се моли и през цялото си детство никога не чул някой да се моли.

Ако не можеш да четеш, тогава ти не можеш да чуеш гласа на Бог чрез Неговото Слово.

Ако не се молиш, тогава не можеш да чуеш своя вътрешен глас, иначе казано, своя дух.

Ако никой наоколо не познава Бог, тогава няма кой да те учи.

При подобни ситуации на Бог Му остава да предаде Своето послание към даден човек чрез чудеса и знамения. Това се случва рядко, но Бог не може да бъде ограничен от бедността или невежеството. Случило се е тогава, може да се случи и днес. По един или друг начин Бог винаги ще успее да предаде посланието Си на въпросната личност.

В Стария Завет едно магаре проговори на Валаам. Само така той щеше да чуе словото на Господ.

Бог говори на Мойсей чрез горящия храст. В книгата Деяния чудеса и знамения помагаха на вярващите да преобърнат един тъмен „религиозен” свят с главата надолу.

Бог не е ограничен от рамките на преподаваната теология. Той е Бог – и понякога призовава хора като Уилиям Бранхам да излязат и да разчупят нашите религиозни калъпи. Религията иска ние да забравим, че думата „свръхестествено” описва Божието присъствие. Някои хора стават нервни, когато Бог разчупи ограниченията на тяхната „религиозност”.

Бог използвал чудеса и знамения, за да помогне на Бранхам да Го познае, да разбере Божия призив за своя живот и впоследствие да ходи в него. 

ИЗБАВЕН ОТ СМЪРТОНОСНО ИЗМРЪЗВАНЕ

Божият промисъл следвал Бранхам от неговото рождение. Неговият баща работел като дървосекач и се налагало да отсъства за дълги периоди от дома. Когато Бранхам бил едва на шест месеца, сурова снежна виелица затрупала със сняг планините, затваряйки безнадеждно младата майка и нейното дете в тяхната барака. Когато свършили дървата и запасите от храна, смъртта вече изглеждала неизбежна. Майката на Бранхам увила себе си и своето бебе в някакви вехти одеяла и после двамата просто лежали в леглото гладни и измръзнали в очакване на своята зла участ.

Но „злата участ” не може да промени Божия план. Бог бдял над тях чрез очите на един съсед. Човекът бил разтревожен, че от комина им не излизал пушек, проправил си път през дълбокия сняг до тяхната барака и разбил вратата. Бързо събрал дърва, запалил огън и нагазил обратно в снега, за да им донесе храна от своята барака. Добрината на този човек и неговата бдителност спасили живота им.

Скоро след това преживяване бащата на Бранхам преместил семейството си от дълбоките гори на Кентъки в Ютика, Индиана, където започнал работа като фермер. По-късно семейството се преместило в Джефърсън-вайл, Индиана, който по-късно бил смятан за родния град на Уилиям Бранхам.

Въпреки че се преместили в Джефърсънвайл – един средно голям град, те продължавали да живеят в изключителна бедност. На седем години малкият Бранхам дори нямал риза, която да облече за училище, а само палто. Много пъти той се потял в горещината на малката училищна стая, но се срамувал да съблече палтото си, понеже нямал риза отдолу. Бог не избира хората според това дали са богати или бедни. Той гледа на сърцето. 

ВЯТЪРЪТ ОТ НЕБЕТО

Училищните занимания за деня тъкмо били приключили и приятелите на Бранхам отивали да ловят риба на вира. Бранхам искал да отиде с тях, но неговият баща му бил казал да донесе вода за вечерта.

Бранхам плачел, докато вадел водата, разстроен от това, че трябва да работи, вместо да отиде с другите за риба. Докато носел тежкото ведро от хамбара до къщата, той седнал за малко под една топола, за да си почине.

Изведнъж чул шума на вятър в горната част на дървото. Той скочил, за да погледне нагоре и забелязал, че вятърът не духал никъде другаде. Той се дръпнал назад и като се вгледал в дървото, до него дошъл глас, който казвал: „Никога не пий, не пуши и не осквернявай своето тяло по никакъв начин, защото имам работа за теб, когато пораснеш.”

Изплашено от гласа, малкото момче изтичало разтреперано при майка си. Тя се опитала да го успокои, чудейки се да не би да е бил ухапан от змия. След като не успяла, тя го сложила на леглото и повикала лекар, мислейки си, че е изпаднал в някакъв странен вид нервно разстройство.

През останалата част от своето детство Бранхам направил всичко, което могъл, за да не се доближи до онова дърво.

Колкото и странно да му изглеждало това преживяване, Бранхам открил, че не може да пуши, да пие или да оскверни тялото си. На няколко пъти вследствие на натиск от страна на връстниците му, той опитвал. Но в мига, в който вдигнел цигара или допирал питието до устните си, чувал шума на вятъра в клоните на онова дърво. Той веднага поглеждал наоколо, но всичко изглеждало тихо и спокойно. Обземал го съшият ужасен страх и той хвърлял цигарата или бутилката и хуквал да бяга.

Това странно поведение било причина Бранхам да има много малко приятели като младеж. Той казвал за себе си: „Изглежда, през целия си живот съм бил черна овца, не съм познавал човек, който да ме разбира и дори сам не съм се разбирал.” Той често споделял, че имал едно особено усещане: „Сякаш някой стои до мен, опитвайки се да ми каже нещо, особено, когато съм сам.” Така Бранхам прекарал своето юношество, лутайки се объркан и без да може да откликне или дори да разбере призива на Бог върху живота му. 

НЯМА КЪДЕ ДА СЕ БЯГА

Въпреки че Бранхам бил преживял няколко свръхестествени проявления в живота си, той все още не бил новороден. Когато бил на четиринадесет, пострадал по време на ловна злополука и се наложило да лежи в болница в продължение на седем месеца. Въпреки това той не приел неотложния призив на Бог, който продължавал да го измъчва. Нямал и представа защо му се случва всичко това. Родителите му не познавали Бог, затова той не получил никакво насърчение от тях. Всичко, което имал, било собственото му ограничено знание, затова той се съпротивлявал на Божия призив.

На деветнадесет години Бранхам решил да се премести, надявайки се, че новата среда ще му помогне да се освободи от напрежението. Знаейки, че ще се натъкне на неодобрението на майка си, той й казал, че заминава на лагер само на четиринадесет мили от дома, когато всъщност отивал във Финикс, Аризона.

В една нова обстановка и различен начин на живот Бранхам започнал да работи през деня в местен чифлик. Нощем той тренирал с желанието да направи кариера като професионален боксьор и дори спечелил няколко медала. Но колкото и да се опитвал, Бранхам не можел да избяга от Бог дори и в пустинята. Когато погледнел към звездите нощно време, той отново усещал призива на Бог върху себе си.

Един ден той получил новини, че неговият брат Едуард, който по години бил най-близък до него, бил сериозно болен. Бранхам почувствал, че с времето той щял да се оправи, затова продължил работата си в чифлика. След няколко дена бил съкрушен от съобщението, че брат му е починал.

Скръбта от загубата била почти непоносима за Бранхам. „Първото нещо, което си помислих – спомнял си Бранхам, – беше, дали той е бил готов да умре… Тогава отново Бог ме призова, но както обикновено, аз се възпротивих.”

Докато пътувал към къщи, мислейки за тяхното детство, сълзи се стичали по лицето му. Спомняйки си за всичките им трудности, той се чудел дали Бог бил взел Едуард на някое по-добро място.

Смъртта била нещо много тежко за семейството им, понеже никой от тях не познавал Бог и им било невъзможно да намерят мир. Всъщност именно на погребението на своя брат Бранхам за първи път чул някой да отправя молитва към Бог. Тогава решил да се научи да се моли. Той възнамерявал след погребението да се върне обратно в Аризона, но неговата майка го умолявала да си остане у дома. Бранхам се съгласил и започнал работа в Газовата компания в Ню Албани. 

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ СЪС СМЪРТТА

Две години по-късно, докато проверявал веднъж изправността на някакви газомери, Бранхам бил обгазен. Цялата вътрешност на стомаха му била покрита с киселина и той страдал в продължение на няколко седмици, преди да се обърне към специалист.

Лекарят поставил диагноза апендицит и го вкарал в болницата за операция. Тъй като не чувствал болка, Бранхам поискал да му поставят местна упойка, за да може да наблюдава операцията. Въпреки че не бил новороден, той помолил един баптистки служител да го придружи в операционната.

След приключване на операцията Бранхам бил върнат в неговата стая, където започнал да се чувства все по-отпаднал. Пулсът му ставал все по-слаб и той усетил дъха на смъртта.

Болничната стая постепенно притъмняла и в далечината Бранхам можел да чуе шума на вятъра. Сякаш духал в гора и шумолял в листата на дърветата. Бранхам си помислил: „Ето, това е смъртта, която идва да ме прибере.”

Вятърът приближил и шумът станал по-силен.

„Изведнъж, всичко изчезна – спомня си Бранхам, – аз бях отново онова малко, босо момче и стоях на същата алея, под същото дърво. И чух същия глас: „Никога не пий, нито пуши.” Но този път гласът каза: „Аз те призовах, но ти не поиска да отидеш.” Тези думи той повтори три пъти.

Тогава казах: Господи, ако това си Ти, позволи ми да се върна отново на земята и аз ще проповядвам Твоето Евангелие от покривите на къщите и по ъглите на улиците. Ще кажа на всички за Него!”

Изведнъж Бранхам се събудил и видял, че се намира в болничната стая. Той се чувствал по-добре, а лекарят си мислел, че вече е мъртъв. Когато влязъл и видял Бранхам, той заявил: „Не съм от хората, които ходят на църква… но знам, че Бог посети това момче!”

Няколко дни по-късно Бранхам бил изписан от болницата и както се бил заклел, започнал незабавно да търси Господ. 

ИЗЦЕЛЕН! И ГОРД С ТОВА!

Бранхам обикалял от църква на църква, като напразно опитвал да открие такава, където да се проповядва покаяние. Накрая в своето отчаяние той отишъл при стария навес зад своята къща и се опитал да се моли. Нямал представа какво трябва да каже, затова започнал да говори на Бог, както говорел с всеки друг.

Изведнъж на стената на навеса се появила светлина във формата на кръст. Бранхам вярвал, че това било видение от Господ, понеже усетил как огромна тежест паднала от гърба му. Там, при онзи стар навес Бранхам бил новороден.

Аварията, при която Бранхам пострадал с киселината, оставила у него необичайни странични ефекти – когато гледал твърде продължително към нещо, главата му започвала да се тресе. Бранхам казал на Господ, че ако ще проповядва, трябва да бъде изцелен напълно. И така, той най-сетне намерил една малка независима баптистка църква, която вярвала в изцелението, излязъл напред за молитва и бил моментално освободен. Като видял силата, изявена в тази църква, Бранхам започнал да се моли и да търси Бог за същата сила в собствения си живот. Шест месеца по-късно той получил своя отговор.

След като приел да се покори на призива да проповядва, Бранхам бил ръкоположен като независим баптистки служител. Сдобивайки се с малка палатка, той незабавно започнал да служи. От самото начало имал много добри резултати. 

ОТНОВО ОНАЗИ СВЕТЛИНА!

През юни 1933, когато бил на двадесет и четири години, Бранхам провел първото си значително съживление в палатка в град Джеферсънвайл. Една вечер дошли около три хиляди души.

На 11 юни той организирал специална служба за водно кръщение, на която потопил сто и тридесет човека в река Охайо. Докато кръщавал седемнадесетия човек, се случило друго свръхестествено проявление. Ето как сам Бранхам го описва:

„Огнено кълбо слезе от небесата и ето я онази светлина, сияеща… застана точно над мен… и направо си ме изплаши до смърт.”

Мнозина от четирите хиляди на речния бряг, като видели светлината, хукнали от страх, други останали и паднали в поклонение. Някои твърдели, че са чули глас, други не чули нищо.

Същата есен хората, които посещавали неговите събрания, построили сграда, като я нарекли „Шатрата на Бранхам”. Между 1933 и 1946 Бранхам служел в шатрата и едновременно с това имал и светска работа. 

НЕГОВАТА ЧУДЕСНА “НАДЕЖДА”

Трийсетте години на века били щастлив период за Бранхам. Тогава той срещнал едно чудесно вярващо момиче. Тя се казвала Хоуп (Надежда – бел. пр.) Бръмбек. Тя отговаряла на изискванията на Бранхам – никога не пиела и не пушела и той я обикнал силно.

След няколко месеца решил да помоли Хоуп да се омъжи за него. Но тъй като се срамувал да говори за това с нея, направил най-доброто, което можел, като й написал писмо. Той неуверено пъхнал писмото в пощенската й кутия, понеже се страхувал, че майка й може да го прочете първа. Но Хоуп я изпреварила и бързо отговорила „Да”.

Скоро след това двамата се оженили, за което Бранхам си спомня: „Не вярвам на земята да е имало друго по-щастливо място от нашия малък дом.” След две години на двамата им се ражда син Били Пол. Ето как Бранхам описва този вълнуващ момент: „Когато за първи път го чух да плаче в болницата, сякаш веднага разбрах, че беше момче и го предадох на Бог, преди дори да го бях видял.” 

НОВА ПОРЦИЯ СИЛА

Голямата депресия през трийсетте години скоро засегнала и Шатрата на Бранхам. Времената станали по-тежки. Бранхам започнал да проповядва без възнаграждение. Продължавал да работи отделно от служението, за да издържа семейството си. След като спестил малко пари, решил да отиде до Мичиган на риболов. Много бързо обаче свършил парите и тръгнал обратно към къщи.

На връщане той видял голяма група хора да се събират за евангелизационно събрание и се зачудил що за хора били, затова спрял там и се срешнал за първи път с „Петдесятница”.

Това било лагерно събрание на движението „Пълнотата” – деноминация, вярваща „само в Исус”. Бранхам бил впечатлен от тяхното пеене и пляскане. Колкото повече стоял, толкова повече осъзнавал, че имало нещо около тази сила, за която все говорели.

Същата вечер Бранхам спрял своя Форд „Т” в едно поле и преспал в колата. Той нямал търпение да се върне на следващия ден. Бил се регистрирал като служител и същия ден водачът обявил, че присъстващите биха искали да чуят няколко думи от втория най-млад служител сред тях Уилиям Бранхам.

Последният бил толкова шокиран и объркан, че бързо навел глава. Той не желаел някой да разбере, че бил там. Предната вечер бил използвал хубавите си панталони за възглавница, и тези, с които бил обут в момента, били от обикновен раиран крепон.

Говорителят отново помолил Уилиям Бранхам да излезе на платформата, но той седял неподвижно, твърде стъписан, за да може да отговори. В края на краищата, никой не знаел кой е, така че бил в безопасност.

Накрая някакъв човек се навел към него и го попитал: „Знаете ли кой е Уилиям Бранхам?” Бранхам отговорил: „Аз съм.” Той обяснил, че не може да проповядва пред хората с тези си дрехи. Човекът казал: „Те се интересуват повече от сърцето ти, отколкото от вида ти.” Човекът се изправил и като посочил към Бранхам, изкрещял: „Ето го!”

Бранхам неохотно се изправил и излязъл на платформата, но щом започнал да проповядва, силата на Бог го завладяла и събранието продължило два часа. След това пастири от цялата страна се обърнали към Бранхам, молейки го да гостува на техните църкви и да проведе съживителни събрания. Когато си тръгнал, календарът му бил запълнен до края на годината. Тези хора нямали и представа, че току-що били поканили един баптист да проведе събрания в църквите им в продължение на много седмици! 

„БОКЛУК” И БОЛКА

Бранхам се впуснал към къщи. Щом спрял колата пред дома им, Хоуп изтичала да го посрещне. Развълнуван от преживяното, Бранхам разказал на съпругата си за лагерното събрание и за поканите, които бил получил. Тя също била много развълнувана. Но това не можело да се каже за близките и приятелите им. Най-силната съпротива дошла от страна на неговата тъща, която останала непреклонна. Тя заявила: „Знаеш ли, че това са една сбирщина „святи палячовци”?… Мислиш ли, че ще те оставя да мъкнеш моята дъщеря сред такава измет?… Невероятно! Те не са нищо друго освен боклука, който останалите църкви са изхвърлили.”

Под влиянието на своята тъща Бранхам отменил всичките си събрания за църквите от това петдесятно движение. По-късно той окачествил това като най-голямата грешка в живота си. Ако бил заминал, за да проведе тези събрания, семейството му нямало да пострада при голямото наводнение в Охайо през 1937 г.

Зимата на 1937 била сурова. Когато големите снегове започнали да се топят, река Охайо заляла бреговете си. Дори дигите и насипите не могли да задържат водите.

Бедствието не можело да сполети семейството на Бранхам в по-лош момент. Хоуп току-що била родила отново и този път те били благословени с момиченце, което нарекли Шарън Роуз. Вследствие на раждането имунната система на Хоуп не била напълно възстановена и тя развила опасна белодробна болест.

Когато Хоуп все още се възстановявала, дигите на река Охайо се пропукали под силата на водите, които бързо залели цялата област. Сирените предупреждавали всички да бягат за собствената си безопасност. Хоуп не трябвало да бъде местена, но нямало избор. Въпреки студа и дъжда, тя била транспортирана до полева болница на достатъчно високо място. Също така по време на голямото наводнение през 1937 и двете бебета на Бранхам се разболели много сериозно от пневмония. 

КЪДЕ Е СЕМЕЙСТВОТО МИ?

Колкото и да му се искало да остане със семейството си, Бранхам знаел, че трябвало да помогне в борбата на града с надигналите се води. И така той се присъединил към спасителния отряд, за да се върне само четири часа по-късно, откривайки, че водите са съборили стените и семейството му го нямало.

Обезумял от мъка, Бранхам цяла нощ търсил семейството си. Накрая му казали, че те били натоварени на влак и евакуирани в друг град. Той трескаво се опитвал да се добере до тях, но водите били пресекли пътя му. В продължение на две седмици той бил изолиран от останалия свят, без да може да стигне до семейството си и без да чуе нещо за тях.

Веднага щом водите спаднали, той отпътувал с камион, за да търси семейството си. Не знаел дали са живи или мъртви. Когато пристигнал в съседния град, където предполагал, че са били изпратени, никой не знаел нищо за полева болница, камо ли за семейството му.

Напълно отчаян, Бранхам обикалял улиците, стискайки своята шапка в ръце, молейки се и плачейки за семейството си. Някой го познал и му казал къде било изпратено семейството му, но водите били залели всички пътища към този град. Бранхам благодарил на човека и продължил пътуването си.

Съвсем случайно, ако не и с директната намеса на Бог, той срещнал свой приятел, който му казал, че знае къде било семейството му и че съпругата му умирала. Двамата мъже потърсили начин да заобиколят прелелите води и до вечерта Бранхам и неговият приятел стигнали до града и намерили семейството му. 

„БЯХ ПОЧТИ У ДОМА…”

Баптистката църква в града била превърната в полева болница. Когато Бранхам открил Хоуп, той коленичил до леглото й, само за да научи, че рентгеновите снимки показвали наличието на туберкулоза, проникваща все по-дълбоко в дробовете й. Бранхам спокойно поговорил със съпругата си и тя му казала, че децата били при майка й. Когато ги открил, тяхното здраве също се влошавало прогресивно.

Бранхам бил решен да работи, за да плати необходимата за лечението на Хоуп сума. Един ден, докато работел, му се обадили от болницата, че трябва да побърза, ако иска да види съпругата си жива.

Бранхам бързо стигнал до болницата и влетял през вратата. Лекарят го посрещнал и незабавно го завел в стаята, където лежала жена му. Главата й вече била покрита със завивката, но Бранхам я сграбчил и я разтърсил, викайки:„Скъпа! Отговори ми!… Боже, нека ми проговори поне Веднъж.” Изведнъж Хоуп отворила очи. Тя се опитала да протегне ръка към Бранхам, но била твърде слаба.

Тя погледнала към съпруга си и прошепнала: „Бях почти у дома. Защо ме извика?” После с тих и немощен глас започнала да разказва на Бранхам за Небето. Тя казала: „Скъпи, ти си го проповядвал, говорил си за него, но не би могъл да узнаеш колко е славно.”

Със сълзи на очи тя благодарила на Бранхам за това, че бил добър съпруг, после започнала да става все по-тиха… Бранхам завършва историята така: „Тя ме придърпа към себе си и ме целуна за сбогом… После си отиде, за да бъде завинаги с Бог.”

Докато карал обратно към къщи, сам в тъмнината на нощта, всичко, покрай което минавал, му напомняло за Хоуп. Мъката му била непоносима. У дома, докато мислел за своите деца, които току-що били останали без майка, той неусетно заспал. Малко по-късно се събудил, когато някой похлопал на вратата. 

НАЙ-ТЪЖНАТА НОЩ НА СВЕТА

«Били, бебето ти умира» – били думите на човека, стоящ пред вратата.

Съкрушен Бранхам се качил в пикапа на мъжа и те занесли малката Шарън до болницата, но напразно. Рентгеновите снимки показвали, че детето има менингит на гръбначния мозък.

В болницата настанили Шарън в мазето, където държали изолирани случаи. Смъртоносната болест била извила силно едното й краче, а от болката очите й се събрали. Бранхам не можел да я гледа да страда така и като й положил ръце, помолил Бог да пожали живота й. За нещастие, Бранхам си мислел, че Бог го наказвал за отказа му да проведе съживленията, за които бил поканен. Малко след молитвата му малката Шарън последвала майка си на небето.

Само за една нощ Бранхам загубил двама от тримата му най-близки хора. Останал му само Били Пол.

Два дни по-късно един съкрушен мъж погребал дъщеря си в обятията на нейната майка. Сякаш мъката му била повече, отколкото можел да понесе. Все пак през идните години споменът за онези чувства щял да накара сълзите на състрадание да се стичат по лицето на Уилиям Бранхам, докато се молел за болните. 

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ВЯТЪРА

Следващите пет години били за Бранхам „пътуване в пустинята”. Сякаш никои не го разбирал. Неговата баптистка църква започвала да се дразни от виденията му, наричайки ги демонични. Те дори предположили, че светлината, появила се при раждането му, вероятно била знак за присъствието на демон в живота му. Предупредили Бранхам да престане със своите видения, иначе служението му „щяло да си спечели лоша слава.”

През онези години Бранхам се оженил повторно. Много пъти той разказвал, че никога нямало да го направи, ако Хоуп не го била помолила заради децата.

Той продължил да проповядва в Шатрата на Бранхам, като в същото време работел като горски пазач. На 7 май 1946 г., един чудесен пролетен ден, Бранхам се прибрал у дома за обяд, когато наминал негов приятел. Двамата седели навън, под един голям клен, когато, според думите на Бранхам: „Като че ли цялата горна част на дървото се стовари… сякаш нещо ме връхлетя от дървото, беше като силен, бурен вятър.”

Неговата съпруга изскочила от къщата, за да види дали е добре. Опитвайки се да овладее емоциите си, Бранхам седнал и й разказал историята на последните двадесет години. В същия момент той взел решение да открие веднъж завинаги какво стои зад този „вятър”. Той разказва: „Взех си довиждане с нея и с детето си, и я предупредих, че ако не се върна до няколко дни, вероятно няма да се завърна никога.” 

СРЕЩАТА С АНГЕЛА НА ГОСПОД

Бранхам отишъл на уединено място, за да се моли и да чете Библията. Агонията му била толкова силна, че му се струвало, че душата му ще се отскубне от тялото.„Ще ми говориш ли по някакъв начин, Боже? Ако не ми помогнеш, не бих могъл да продължа” – извикал той.

Около 11:00 ч. същата нощ той забелязал някаква светлина да пробягва в стаята. Мислейки, че приближава някой с фенер, той погледнал през прозореца, но не видял никого. Изведнъж светлината започнала да залива пода. Бранхам скочил изплашен от стола си, когато на пода се появило светещо кълбо. После чул нечии стъпки. Когато се вгледал, той видял краката на човек, който вървял към него. Вдигнал очи и видял един огромен човек, облечен в дълга бяла дреха.

Мъжът казал на разтреперания от страх Бранхам: „Не бой се. Изпратен съм от присъствието на Всемогъщия Бог, за да ти кажа, че особеният ти живот и неразбраните ти пътища са знак за това, че Бог те е изпратил да занесеш дар на Божествено изцеление на народите по света.” 

АНГЕЛЪТ ПРОДЪЛЖИЛ…

«Ако бъдеш искрен и спечелиш доверието на хората, нищо няма да може да устои пред молитвата ти, дори и ракът.»

Първата реакция на Бранхам била като тази на Гедеон. Той казал на ангела, че е беден и необразован и поради това си мислел, че никой нямало да приеме служението му, нито би го послушал.

Но ангелът продължил, като казал на Бранхам, че ще получи два дара като белези за истинността на неговото служение. Първо Бранхам щял да усеща болестите с физически вибрации в лявата си ръка.

Някои са се присмивали на това физическо проявление или дори го определяли като демонично. За да разберем правилно Словото на Господ, трябва да схванем действието на закона на правдата и закона на Духа, а после да формулираме и принципа. Възможно е тези вибрации да бъдат обяснени по следния начин: когато нечистата болест в страдащия се срещне със свръхестествената сила на Бог, тя предизвиква физическа реакция, или вибрации. Когато нечистото срещне чистото, това винаги предизвиква реакция!

Години по-късно Гордън Линдзи бил свидетел на този свръхестествен феномен. Той разказал, че вибрациите „като тези от електрически ток” понякога били толкова силни, че веднага спирали часовника на ръката на Бранхам. Линдзи казал още, че след като духът бивал изгонен от човека, „червената и подута” ръка на Бранхам възвръщала нормалния си вид.

Ангелът продължил да обяснява на Бранхам, че когато почувства вибрациите, той трябвало да се моли за човека. Ако вибрациите изчезнат, човекът е бил изцелен. Ако ли не, той трябвало „само да се помоли за благословение и да продължи нататък”. 

ЩЯЛО ДА ИМА И ВТОРИ ЗНАК

Бранхам отговорил на ангела: „Господине, боя се, че няма да ме приемат.” На което ангелът отвърнал: „Тогава ще стане така, че ти ще знаеш най-съкровените тайни на сърцето им. Така те ще приемат.”

Във връзка с този втори знак, ангелът казал следното: „Мислите на хората ехтят в небето по-силно, отколкото думите им на земята.” Никога обаче, не бил изявяван какъвто и да било грях в нечий живот, който вече бил покрит с кръвта. Но ако грехът не бил изповядан или бил скрит, той бил изявяван чрез тази духовна дарба слово на знание. Когато това се случело на линията за молитва, Бранхам се дръпвал настрана от микрофона и разговарял тихо с човека, като го водел в непосредствено покаяние.

Дали това наистина е било посещение от Бог? Как можем да сме сигурни? Ангелите са изпратени да служат на наследниците на спасението (Евреи 1:14). Ангели прогласиха раждането на Исус и Му служеха по време на земния Му живот. Из цялата Библия се срещат случаи, когато ангели са служили, изявявайки Словото на Господ към човечеството.

Ангелът на Господ никога няма да открие нещо, което противоречи на Словото. Той никога не прибавя нещо и не скрива нещо от Словото на Бог. С други думи, Господният ангел нито измисля нова Библия, нито изкривява Писанията. Критерият винаги е Словото на Бог.

По време на това посещение ангелът на Господ открил на Бранхам още много неща относно служението му. Първо, той казал, че Бранхам, един непознат проповедник, скоро щял да стои пред хиляди в препълнени зали. Второ, той му заявил, че ако остане верен на своя призив, резултатите щели да достигнат целия свят и да разтърсят нациите. Посещението траело около половин час. 

НИКАКВО ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ

След посещението от ангела Бранхам се върнал у дома. На следващото неделно събрание той казал на хората в шатрата за преживяното. Като на шега те напълно повярвали на неговото откровение.

Словото на Господ се изпълнило бързо. Докато Бранхам говорел, някой влязъл и му подал телеграма. Тя била от преп. Робърт Доутъри, който го молел да дойде в Сейнт Луис и да се моли неговата дъщеря да бъде изцелена. Лекарите вече не можели да помогнат и той чувствал, че молитвата била единствената надежда.

Бранхам нямал пари за разходите по пътуването. Затова присъстващите набързо дали дарение, събирайки достатъчно пари за двупосочен билет с железниците. Той взел назаем официален костюм от един от братята и палто от друг. И в полунощ членове на църквата го изпратили до влака за Сейнт Луис. 

ПЪРВОТО ЧУДО

В Сейнт Луис малкото момиченце умирало от някаква непозната болест. Църквата постила и се молила за нея, но без резултат. Преглеждали я най-добрите лекари на града, но не успели да поставят диагноза.

Докато вървял към момиченцето, по лицето на Бранхам се стичали сълзи. Тя била кожа и кости, и драскала по лицето си като животно. Била пресипнала да вика от болка. Тези мъки продължавали вече три месеца.

Бранхам се присъединил към молитвата на църквата, но напразно. Накрая той помолил за спокойно място, където да може да търси Господа насаме. Това се превърнало в честа практика през ранните години на служението му. Докато търсел Господ, той често виждал отговора във видение. Той чакал обстоятелствата да станат точно както във видението му , после действал според онова, което бил видял. Когато следвал този модел, резултатите винаги идвали незабавно.

След малко Бранхам влязъл уверено в къщата. Той попитал бащата и останалите:«Вярвате ли, че съм Божи служител?» „Да! – отвърнали те. “Тогава направете както ви кажа, без да се съмнявате.” След това Бранхам ги помолил за някои неща, после се молил за детето според видението, което Господ му бил дал. Злият дух незабавно напуснал момичето и тя била изцелена, живяла дълго и отгледала нормални и здрави деца.

Когато вестта за изцелението се разчула, хората започнали да се тълпят при Бранхам, но той се оттеглил от тях, обещавайки, че пак ще се върне. И наистина го направил след няколко седмици. 

МЪРТВИТЕ ВЪЗКРЪСВАТ

През юни 1946 г. Бранхам се връща в Сейнт Луис и в продължение на дванадесет дни провежда събрания, на които проповядва и се моли за болните. Палатката била претъпкана и още много хора стояли отвън, дори и по време на проливните дъждове. Имало страхотни проявления – куците прохождали, слепите проглеждали, а глухите прочували. Един служител, който от двадесет години бил сляп, получил отново зрението си. Една жена, която отхвърлила Духа на Бог, паднала мъртва извън палатката вследствие на сърдечен удар. Бранхам отишъл при нея и се молил. Тя станала и намерила спасение в Исус Христос. Броят на изцеленията се умножавал и нараствал дотолкова, че вече не можел да се следи. Бранхам често оставал да се моли за болните до 2:00 ч. сутринта.

След Сейнт Луис той бил поканен да проведе съживителни събрания в Джунсбъро, Арканзас, където на службите присъствали около двадесет и пет хиляди души. Веднъж, по време на едно от събранията Бранхам се измъкнал за малко, за да влезе в една линейка, където една възрастна жена била починала. След като се молил с проста молитва, жената седнала в носилката и прегърнала съпруга си. Около задната врата на линейката вече имало толкова много хора, че тя не можела да се отвори. Така че, шофьорът разпънал своето палто върху предното стъкло, за да може Бранхам да излезе от там без да го видят.

Една жена, която била пропътувала с колата си стотици мили, се опитала със сълзи на очи да опише пред другите смирението, състраданието и кротостта на Бранхам. Тя казала, че когато го погледнела, „всичко, което виждала, било Исус” и прибавила: „Вие никога няма да сте същите, след като го видите.” 

НЕКА СЕ РАЗПРОСТРЕМ

В Арканзас Бранхам наел първия си мениджър за евангелизационните си кампании – У. Е. Кидсън, редактор на вестника The Apostolic Herald, в който били публикувани резултатите от служението на Бранхам. Кидсън, който бил непримирим пионер на движението „Пълнота”, представил Бранхам на тази деноминация и го развел из няколко малки църкви.

За служението на Бранхам 1947 щяла да се запомни като година на голяма популярност. Списанието Time публикувало новините от неговите кампании и заедно със своя тим той направил първата си обиколка на западните щати.

Т. Л. и Дейзи Озборн били силно повлияни от неговите събрания в Портланд, Орегон. Те току-що се били завърнали от Индия, където служили като мисионери. Били претърпели пълно поражение в своето видение и цел и почти се били отказали от служението.

Т. Л. Озборн разказва за това, как е бил свидетел, когато на едно събрание Бранхам обърнал едно кривогледо момиченце към присъстващите. Когато й положил ръце, Т. Л. Озборн видял как погледът й постепенно се оправил. Тогава Т. Л. чул следните думи: „Ти можеш да направиш това!” След това събрание на Бранхам той и съпругата му били освежени, разпалени и концентрирани. Те най-после открили отговора, който търсели. Резултатът било невероятното международно мисионерско и изцелителното служение на Озборн и неговата съпруга.

През 1947 г. Бранхам се срещнал и се присъединил към Гордън Линдзи. Джак Муур бил служител от движението „Oneness”, който пътувал с Бранхам, когато той се срещал с Линдзи. Въпреки че Лидзи вярвал в Троицата, двамата създали коалиция, която се оказала решаваща за успеха на Бранхам.

Щом Линдзи осъзнал, че е започнало безпрецедентно движение на Бог, той поканил Бранхам да разпростре служението си извън границите на движението „Пълнота” из средите на Пълното евангелие. Осъзнавайки, че Линдзи бил инструментът, чрез който се изпълнявали думите на ангела от неговото видение, Бранхам приел това предложение. Линдзи умеел майсторски да организира нещата – качество, което липсвало на Бранхам. Така че той дал на Линдзи пълна свобода да организира и популяризира едно от най-големите изцелителни съживления до ден-днешен.

Муур и Линдзи планирали първата Обединена кампания през есента на 1947. Целта била да се съберат хората от движението „Пълнота” и вярващите в Троицата, заедно на едно събрание. Проведени в северозападните щати и част от Канада, събранията на Бранхам избягвали доктриналните различия и постигнали голям успех. Хората, които ги посетили, имали „най-великите преживявания в своя християнски живот”. Според съобщенията от онова време често се спасявали до 1.500 човека в една-единствена служба. У. Дж. Бакстър се присъединил към изцелителния тим в Канада и написал, че същата година в служението станали свидетели на близо тридесет и пет хиляди изцеления. 

РАЖДА СЕ „ГЛАС НА ИЗЦЕЛЕНИЕ”

В стремежа си да даде гласност на своето послание на изцеление из цялата страна, тимът на Бранхам намислил нещо ново. Те решили да създадат едно ново издание, което да се разпространява извън затворената общност на движението „Пълнота” и из всички християнски среди. Като осъзнал, че това било отново изпълнение на словото на Господ относно служението му, Бранхам дал съгласието си. Обаче неговият редактор Кидман не бил съгласен, затова Бранхам го освободил от неговите задължения и назначил на негово място като редактори Линдзи и Муур, а себе си като издател. Заедно те положили началото на списанието «Глас на изцеление».

Първоначално трябвало да се издаде един-единствен брой, който да представя Бранхам. Но търсенето било толкова голямо, че този първи пробен брой трябвало да се преиздаде още няколко пъти. Накрая екипът решил „Глас на изцеление” да излиза всеки месец.

От този момент нататък един от ключовите принципи на Бранхам бил никога да не влиза в доктринални спорове. Той казвал:

«Бог не е дал одобрението Си на една определена църква, а ни е открил, че чистите по сърце ще видят Бог.” Той често добавял: „Нека човекът да си вярва каквото си иска по въпроса. Това и без друго няма да допринесе кой знае колко така или иначе. Бъдете братя, общувайте един с друг.”

Бранхам често казвал, че вярващите могат „да са разделени на милион мили един от друг в своята теология”, но ако някога стигнат дотам да не могат да се прегърнат един друг като братя, би трябвало да се чувстват „отпаднали от вярата”. 

РАННИ НЕПРИЯТНОСТИ

През 1948 г. служението на Бранхам било спряно ненадейно, когато той преживял нервна криза. Той бил физически и умствено преуморен от твърде многото работа в служението. Преди да назначи Линдзи за мениджър на кампаниите, той се молел за нуждаещите се от изцеление до ранните утринни часове, като се изтощавал напълно. Той не знаел кога да спре. Бил отслабнал толкова много, че тръгнали слухове, че умирал.

В резултат на това Линдзи, който организирал кампаниите, намалил времето, през което служел Бранхам. То било сведено до най-много един час на вечер, а посетители вече не били допускани до хотелската му стая. Линдзи увеличил пълната продължителност на събранията, но мъдро намалил случаите на невъздържаност и ненужните прекъсванията.

След преживяния срив Бранхам започнал да говори срещу онези, които обвинявал за болестта си. Той обвинил Линдзи, че го е претоварил. После уведомил Линдзи и Муур, че бъдещето на списанието „Глас на изцеление” било вече изцяло тяхна отговорност.

Линдзи бил шокиран от обвиненията на Бранхам. Той тъкмо бил запланубал голяма изцелителна кампания за Бранхам и се почувствал изоставен, когато пялата работа по списанието му се стоварила на плещите. Но той продължил да издава „Глас на изцеление”, като в статиите представял и други изцелителни служения. Въпреки че продължили да работят заедно, Линдзи и Бранхам никога вече не възстановили напълно близките си взаимоотношения.

По това време се появили други изцеляващи евангелизатори. Орал Робъртс, който влязъл в служение една година след Бранхам, поискал всички да се молят за възстановяването на Бранхам. Шест месеца по-късно Бранхам неочаквано се появил отново на сцената, твърдейки, че е бил изцелен свръхестествено. Неговото завръщане било посрещнато от последователите му с голямо вълнение.

Първата си голяма кампания след боледуването Бранхам направил през 1950 г. По това време към неговия тим се бил присъединил Ф. Ф. Босуърт, големият изцеляващ евангелизатор от двайсетте години на века. Тълпи от над осем хиляди души идвали на отделните служби.

Тогава била направена и най-известната фотография на Бранхам. Тя е известна като снимката с „ореола”. Един баптистки пастир предизвикал Бранхам на дебат върху изцелението. Бранхам приел. Баптистът наел фоторепортер да документира събитието. На една от направените там снимки се виждал светъл ореол над главата на Бранхам. Линдзи веднага извадил сертификат за автентичността на фотографията, доказващ, че никакви допълнителни поправки не са правени както върху снимката, така и върху негатива. 

РАЗТЪРСЕНИ НАЦИИ

През април 1950 Бранхам пътувал до Скандинавия, с което станал първият евангелизатор от движението „Глас на изцеление”, посетил Европа.

Преди пътуването Бранхам имал видение как едно малко момче било блъснато от кола и след това било възкресено от мъртвите. Той разказвал това видение из цяла Америка.

Веднъж докато бил във Финландия, колата на Бранхам се оказала точно зад друга кола, когато последната блъснала две малки момчета. Компанията на Бранхам качила едното при тях, за да го откарат до болницата. Когато пулсът на момчето спрял, Бранхам коленичил на пода на колата и започнал да моли Бог за милост. Момчето се съживило отново и започнало да плаче. Три дни по-късно то било изписано от болницата. На следващият ден Бранхам получил видение, от което разбрал, че и двете момчета ще оживеят.

Един от помощниците на Бранхам, който пътувал с него, написал на лист хартия първото му видение за момчето по времето, когато то било получено, и поставил листа в своя портфейл. Казват, че след катастрофата помощникът извадил листа и прочел написаното на Бранхам. Именно това било видението, което Бранхам разказвал из цяла Америка.

Той също така получавал и много молитвени нужди от Африка, към някои от които бил приложен и самолетен билет. През есента на 1951 Бранхам и неговият служителски тим посетили Южна Африка. Там провеждали събрания до декемори. Съобщенията ги определят като най-големите, провеждани някога в Южна Африка. Тълпите възлизали на около петдесет хиляди, а хиляди други били отпращани.

Град Дурбан имал население от над двеста хиляди души. Въпреки че били използвани всички налични автобуси, хората не могли да бъдат извозени до събранията на Бранхам. Резултатите били толкова невероятни, че била издадена книга със заглавие „Пророк посещава Африка”, която ги описвала. 

КАК Е ДЕЙСТВАЛ?

Бранхам имал завладяващо излъчване. Той не бил чаровна и темпераментна личност, но хората го помнели с неговата скромност и смирение. Той често се извинявал за своята необразованост и неизисканост. Не можел да говори добре пред много хора, а когато го правел, обикновено било с много тих глас и със запъване. Затова по принцип оставял проповядването на Босуърт и останалите, а той самият служел на множествата с божествено изцеление.

Всичко в неговото служение било настроено за свръхестествените проявления. Той се възпротивявал на всеки човек, който се водел само от ума си, и не допускал такива хора до себе си на платформата. Целият му тим бил фокусиран върху създаването на атмосфера, подходяща за проявленията на божествено изцеление. Бакстър и Босуърт проповядвали на сутрешните и следобедните служби. Бакстър бил в ролята на евангелизатор, докато Босуърт давал специални напътствия за получаване и запазване на изцеление. Линдзи, уредникът на кампаниите, служел при олтара. Въпреки че Бранхам настоявал основната му задача да е молитвата за болните, той винаги проповядвал на вечерните служби.

Тъй като Бранхам получавал много покани от различни места, престоят му във всеки град трябвало да се ограничи до няколко събрания. За да се справи с огромния поток от хора, Линдзи написал и отпечатил малка книжка, озаглавена „Божествено изцеление на събранията на Бранхам”, която била разпространявана във всеки град преди пристигането на. тима. За разлика от ранните изцеляващи евангелизатори, Бранхам нямал възможност със седмици да поучава хората относно изцелението, преди да се моли за тях. Тази книжка била като учебник за онези, които търсели изцеление. В резултат на това те идвали подготвени и очакващи и Бранхам можел да се моли за тях още първата вечер.

Бранхам избягвал всякакви лични интервюта преди вечерните служби. Повечето пъти той прекарвал три дена в пост и молитва преди началото на кампанията.

Бранхам не се молел за хората, докато не усетел присъствието на своя ангел от дясната си страна.

„Без това осъзнаване – разказва Босуърт, – той изглежда напълно безпомощен. Когато осъзнае присъствието на ангела, той сякаш разкъсва завесата на плътта и влиза в областта на Духа, за да бъде пронизван отново и отново с усещане за невидимото.”

Няколко очевидци твърдели, че са виждали ангела, стоящ до Бранхам. Болшинството от тях обаче го описвали като „небесна светлина”. Босуърт написал, че по време на кампанията в Южна Африка през 1951 г. се появила светлина над главите на хората, чиято вяра била достигнала нужното ниво. Докато бил под помазанието, Бранхам разпознавал тази светлина.

Когато се молел за хората в линия за молитва, той също ги насочвал да се наредят и от дясната му страна. Той чувствал, че по този начин хората получавали двойна порция от сила, понеже минавали покрай ангела и покрай Бранхам. Неговият тим използвал популярните „молитвени карти”. Всеки човек получавал карта с номер на нея и по време на събранието номерата били извиквани по случаен начин. Бранхам също така се молел и над кърпи, които били занасяни на страдащите (Деяния 19:12). 

ДОКТРИНИТЕ МУ ПРЕЗ РАННИТЕ ГОДИНИ

Бранхам вярвал, че изцелението било дело, завършено на Голгота. Той също така вярвал, че всички болести и грехове били причинявани от сатана. „Онова, което лекарите наричат рак, Бог му вика дявол” – проповядвал Бранхам. Той също така имал силно служение за освобождение. Заедно с греха и болестите той разпознавал лудостта, склонността към гневно избухване, неверието и причинените от демони похотливи навици. Бранхам не вярвал, че освобождението изцелява човека, но смятал, че то отваря пътя за изцелението.

Преди да изгони демони в някое от събранията си, Бранхам предупреждавал скептиците, че не може да отговарят за „сполетялата ги зла участ”.

Ако човек искал да получи изцеление на неговите събрания, той трябвало да направи две неща: (1) да повярва и да изповяда, че Исус е умрял за изцелението му и (2) да вярва, че Бранхам е пророк на Бог, изпратен да служи с изцеление.

Бранхам вярвал, че вярата е шесто чувство. За него вярата била да си уверен в онова, което Бог е открил. Хората губели изцелението си, понеже преставали да вярват в онова, което им било открито. „Както вярата я убива (за болестта), така неверието я възкресява” – отговарял Бранхам. Според Бранхам хората не трябвало задължително да са християни, за да бъдат изцелени, но трябвало да станат такива, за да запазят изцелението си.

Бранхам подкрепял медицината, но вярвал, че нейните възможности били ограничени. Той вярвал, че тя просто „пази тялото чисто, докато Бог извърши изцелението”. Бранхам твърдял: „Няма нито едно доказателство, че медицината някога е излекувала каквато и да било болест.” Казват, че той „настръхвал”, когато някой наричал божественото изцеление фанатизъм. И отговарял с думите, че „никой никога не нарича медицината фанатизъм, дори когато някой човек умре поради неправилно лечение.”

Бранхам бил голям противник на учението за преуспяване, особено на служителите. Той често твърдял, че е могъл да стане милионер с приходите от служението, но се отказал от големите богатства с думите: „Искам да бъда като хората, които идват да се моля за тях.” Когато най-накрая приел един кадилак като подарък, от притеснение той не го изкарал от гаража си в продължение на две години. 

ТОЙ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ ОТКЛОНЯВА

В продължение на девет години Бранхам останал много влиятелен в служението на Божествено изцеление. През това време из цялата страна започнали да се появяват изцеляващи евангелизатори, които действали с големи знамения и чудеса. През 1952 г., един от най-силните периоди на съживлението „Глас на изцеление”, в едноименното списание били представени четиридесет известни изцеляващи евангелизатори. Откровението за Божественото изцеление било достигнало най-големия си връх по целия свят. Но след тази година огънят на изцелителните съживления започнал да отслабва. През 1955 г. Бранхам започнал да изпитва трудности и неговото служение претърпяло драстични промени. 

ЗАГУБАТА НА ЛИНДЗИ

Гордън Линдзи бил един от най-големите подаръци за служението на Уилиям Бранхам. Линдзи имал словото, а Бранхам имал дарбата. Линдзи също така имал и организационните умения, които щели да допринесат много към дарбата и служението на Бранхам. Очевидно те били служителски тим, планиран в небето.

Но Бранхам отказал да признае приноса на Линдзи. Вместо това той го сочел с пръст, обвинявал го и до известна степен го изоставил. Аз твърдо вярвам, че Господ е бил определил Линдзи да помага на Бранхам, понеже той не е можел да се справи сам. Ето защо вярвам, че прекъсването на връзката с Линдзи е било голяма грешка и че именно това е станало причина Бранхам да изпадне в доктринални грешки. 

ЗАОБИКОЛЕН ОТ „ЛАКЕИ”

Поради хладността на Бранхам към него, прибавена към факта, че неговото собствено служение растяло, Линдзи напуснал тима на Бранхам след четири години. Хората, които го заменили, не можели да се сравнят с него нито по характер, нито по почтеност.

Бранхам не можел да се мери с хитростта и изкусността на онези, които дошли да се възползват от него. За никого не било тайна, че Бранхам нямал никакъв усет, когато ставало въпрос за бизнес, и наистина не се интересувал от това. Когато изчезнала защитната стена, която го заобикаляла при управлението на Линдзи, мнозина чувствали, че мениджърите на Бранхам се възползват от него и от средствата на служението, като ги използвали за себе си и своето лично обогатяване. По времето на Линдзи служението на Бранхам винаги преуспявало финансово, но при новата администрация парите не достигали. Нещата стигнали дотам, че Бранхам си мислел, че щяло да се наложи да напусне служението и да си потърси работа.

Броят на хората рязко намалявал и скоро служението имало дефицит от $15.000. Писмата, които Бранхам получавал средно на ден спаднали от хиляда на седемдесет и пет.

Във вихъра на съживлението небрежността на Бранхам относно финансите сякаш не се забелязвала толкова. Но когато станало напрегнато, неговата небрежност привлякла вниманието на Вътрешната данъчна служба. През 1956 г. срещу евангелизатора било заведено дело за укриване на данъци. Въпреки възраженията му, на Бранхам била наложена глоба в размер на $40.000, дълг, който той изплащал до края на живота си.

Бранхам открил, че с времето около неговата личност се бил оформил култ. Когато други изцеляващи евангелизатори започнали да излизат на предни позиции, тези хора подхранвали неговата гордост. Те го насърчавали в неговите странни видения, наричайки го новия Илия, предвестника на второто завръщане на Христос и главата на седмия век на Църквата. Те твърдели, че само Бранхам можел да изпълни това призвание на пратеника до Лаодикия, никой друг нямало да бъде способен да се въплъти в тази роля.

До 1956 г. останали едва дузина известни изцеляващи евангелизатори. За всички било ясно, че е дошъл краят на славните дни на съживлението „Глас на изцеление”. За Бранхам дошло време да търси Господ и да открие ролята си в следващото движение на Бог. 

ТОЙ НЕ ОСТАНАЛ В ПРИЗВАНИЕТО СИ

Бранхам не понесъл добре промяната. Всъщност той никога не я направил. Вместо да търси Господ за своята роля и служение в следващото движение на Бог, той изпаднал в крайни доктрини и търсене на сензации. Бранхам се нагърбил с кабинета на учител по собствена воля, а не чрез призива на Бог.

Възможно е чрез своята пророческа дарба Бранхам да е виждал пробуждането на учителската дарба, която щяла да се раздвижи на земята чрез движението „Слово на вяра”, което започнало в края на седемдесетте години на века. Той явно е скочил в това, преди да е дошло времето му, може би надявайки се да си възвърне позицията, като го оглави. Бранхам не могъл да осъзнае, че вече бил неоспорим лидер в църковния свят. Той просто трябвало да се върне обратно в призванието си.

Бог не бил призовал Бранхам да става учител, понеже той не познавал Словото. В резултат на това в неговото служение се проповядвали и наблягали смущаващи доктрини. Изглеждало, че всичко, което някога бил отстоявал в служението си, му било убягнало.

Без съмнение тази голяма грешка е станала причина за ранната му смърт и продължава да хвърля сянка върху служението му и днес. 

ТОЙ ГО НАПРАВИЛ ПО СВОЯ СИ НАЧИН

Бранхам твърдял, че получава странни духовни видения, които сякаш непрестанно го подтиквали да преследва тяхното изпълнение. През 60-те години на века тъгувал за загубата на някогашната си популярност, като отбелязвал, че други евангелизатори успели да го надминат. За него това се било превърнало в състезание.

Бранхам се опитал да увеличи своята популярност с доктринални поучения, които според него му били дадени чрез пророческо откровение. Така злоупотребил с дарбата си и пророчествата били изопачени. Вместо да използва своите пророчески способности, за да призовава сърцата на хората към Бог, той се опитал да предсказва световни събития. 

ДРЪЖТЕ СЕ

Когато прочетете само няколко от неговите доктрини, ще разберете защо Бранхам е направил голяма грешка, като е оставил Линдзи да си тръгне. Ако той бил останал, всички други грешки щели да бъдат отстранени от живота на Бранхам още в зачатък. Ето няколко примера за шокиращите „пророчески” доктрини, които Бранхам проповядвал до края на живота си.

НЯМА ВЕЧЕН АД

Представяйки го като ново откровение, Бранхам учел хората, че няма вечен ад. Той казвал, че адът бил завинаги, а не за вечността. Завинаги според него означавало за известен период от време. В края на този период всички в ада щели да бъдат изличени.

СЕМЕТО НА ЗМИЯТА

Той също така учел, че жените не били истински творения на Бог, а просто страничен продукт от сътворението на човека. Той дори предполагал, че животните били по-висш вид от жените, понеже били сътворени от нищото. Според Бранхам техният по-нисш произход ги поставял в положение на „най-лесно мамените и най-измамните същества на земята”.

Бранхам още учел, че жените носят семето на змията. Тази доктрина твърдяла, че Ева и змията имали сексуална връзка в градината и така се родил Каин. Бранхам казвал, че Бог възнамерявал възпроизводството да става от земята, както с Адам, но действията на Ева със змията променили първоначалния план. Понеже Ева имала сексуален контакт със Сатана, се осъществил по-нисшият начин на възпроизводство. Според Бранхам всяка жена носи в себе си семето на дявола в буквалния смисъл.

Веднъж Бранхам казал:

„Всеки път, когато по улиците минава погребално шествие, причината е била жена… За всичко, което не е наред, причината е била жена. А после да я поставим глава на църквата… как не я е срам.”

Бранхам твърдял, че поради наследството от този позорен акт със Сатана, жените не ставали за проповедници. Той учел още, че свръхестественото потомство на жената в лицето на Каин построило някогашните големи градове, в които се зародила науката и интелектуализма. Затова за Бранхам всеки учен, който отхвърлял свръхестествената природа на Евангелието, бил от семето на змията.

РАЗВОДЪТ

Според Бранхам, тъй като жените запознали мъжете със секса, сред хората навлязла полигамията. Жените трябвало да бъдат наказани. Затова всеки мъж можел да има много жени, но всяка жена – само един съпруг. Бранхам учел, че когато Исус говорел за развода, Той имал предвид жената, а не мъжа. Една жена не можела да се омъжи повторно при никакви обстоятелства, но на всеки мъж било позволено да се разведе, когато си поиска, и да се ожени повторно за девица.

БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА

Бранхам учел, че белегът на звяра бил принадлежността към деноминация, че протестантите били блудницата, а католиците – звярът. От едно видение, за което той споменавал (въпреки че никога не го обявил официално), той заключил, че бил пратеникът на последното време, който щял да отвори седмия печат от книгата Откровение. Той предсказал, че разрушението на Съединените щати щяло да започне през 1977 г.

УСТАТА МУ ИМАЛА СИЛАТА

Бранхам вярвал, че щял да дойде ден в неговото служение, когато „изговореното Слово” от неговата уста щяло да преобразява физически тела в прославени тела за Грабването. Тази велика сила щяла да бъде освободена, понеже думите на Бранхам щели да възстановят първоначалното име на Бог: JHVH. Никога преди това името не било произнасяно правилно, обаче устата на Бранхам била специално устроена, за да го изговори.

„САМО ИСУС”

Въпреки че в началото на служението си Бранхам се отричал от доктрината за „Единството” (или „Пълнотата”, отричащо триединството на Бог – бел. пр.), сега открито я проповядвал. Обаче критикувал църквите от движението „Само Исус”, като казвал, че „има много хора, които се наричат „Исус”, обаче има само един Господ Исус Христос”. Един ден той проповядвал, че вярващите в Троицата не били новородени, в други дни той заявявал, че само някои от тях били. Той дори пророкувал, че „учението за Троицата е от дявола”, после заповядал на всички, слушащи касетата, да бъдат кръстени в името на Исус Христос.

Той често променял и своята доктрина за спасението. Някой път заявявал, че„всеки може да бъде спасен”. Друг път можел да бъде чут да поддържа калвинистката доктрина за спасението. Той казвал: „Има милиони, които биха го сторили, ако можеха, но не могат. Не им е дадено дa го имат.”

Неговите последователи оформили отделно религиозно течение. Те се нарекли „Пратениците” Днес те са познати още под името «Бранхамити». Тези  църкви  не са обвързани с никоя деноминация, тъй като Бранхам презирал този тип организации. Те са последователи на Бранхам и вярват, че той е пратеник на века на Лаодикийската църква. До ден днешен в църквата виси голям портрет на Бранхам, представящ го като техния “пастир”.

Движението на Пратениците, или Бранхамитите, е разпространено по целия свят. Всъщност, четвъртата по големина църква в Заир принадлежи на тази група. 

ИСТОРИЯТА ЗА НЕГОВАТА СМЪРТ

Бранхам проповядвал за последен път през седмицата на Благодарността през 1965 г. В църквата на Джак Муур. Въпреки, че Муур не бил съгласен с доктрините на Бранхам, двамата останали приятели през цялото му скужение.

На 18 декември 1965 г., докато пътували обратно за Индиана през Тексас, Били Пол Бранхам карал колата пред Бранхам и съпругата му. Един пиян шофьор завил и пропуснал Били Пол, но навлизайки в насрещното движение, ударил челно колата на Бранхам.

Били Пол обърнал веднага и се върнал на мястото на катастрофата. Излизайки от колата си той забелязал, че Бранхам трябвало да е изскочил през предното стъкло и после пак да е паднал в седалката.

Той проверил баща си и установил, че костите му са счупени, но има пулс. Когато проверил майка си, не открил пулс. Явно тя била мъртва.

Изведнъж Бранхам се раздвижил. Виждайки сина си, той попитал: „Мама добре ли е?”

Били Пол отвърнал: „Татко, тя е мъртва.” Тогава Бранхам казал: „Просто сложи ръката ми върху нея.”

Били Пол вдигнал окървавената ръка на Бранхам и я поставил върху г-жа Бранхам. В същия момент се появил пулс и тя се съживила.

Бранхам останал в кома в продължение на шест дена, преди да умре на 24 декември 1965 г. Г-жа Бранхам оживяла.

Макар и натъжен от неговата смърт, петдесятният свят не бил учуден. Гордън Линдзи написал в хвалебственото си слово, че смъртта на Бранхам била волята на Бог. Той казал: „Бог може да види, че специфичното служение на даден човек е постигнало своята цел и е време да го вземе у дома.”

Мисля, че е интересно да се отбележи, че Лидзи бил възприел тълкуванието на младия евангелизатор Кенет Е. Хегин от Тулса, Оклахома. Бог бил казал на Хегин за смъртта на Бранхам две години, преди той да умре. В пророческо слово, изговорено от Хегин, Господ казал, че Той щял да „махне пророка” от сцената. Бранхам умрял точно когато Бог бил казал на Хегин, че това щяло да се случи.

Хегин провеждал събрание, когато дошла вестта за катастрофата на Бранхам. Той повикал светиите да излязат при олтара, за да се молят. Когато самият Хегин коленичил в молитва, Духът на Господ му казал: „За какво се молиш? Казах ти, че го прибирам.” Хегин се изправил, без да може да продължи молитвата.

Хегин вярвал, че поради непокорството на Бранхам към неговия призив и пораждането на доктринално объркване, Бог трябвало да премахне „бащата” на изцелителното съживление от земята.

На четири пъти Бог казвал на Линдзи, че Бранхам ще умре и че той трябвало да му съобщи това. Но Линдзи не можел да премине през оградата от „лакеи” около Бранхам.

Накрая той успял да я преодолее и неочаквано се промъкнал при Бранхам. Той се опитал да го вразуми, като го попитал: „Защо не действаш в областта, в която Бог те иска, и в дарбата, която ти е дал? Остани там! Не се опитвай да скочиш в друго служение.”

Бранхам просто отговорил: „Да, ама искам да бъда учител.”

Бранхам имал невероятна изцелителна дарба. Но нямайки подобаващото познаване на Библията, той изпаднал в доктринално объркване. Невежеството не е блаженство, особено когато въздействаш с думите си на множествата. Бог бил дал на Бранхам голяма дарба, която не можел да вземе обратно. Тази дарба подвеждала хората, като ги карала да следват доктрините на Бранхам, затова Бог използвал своето суверенно право, записано в І Коринтяни 5:5 „Предайте такъв човек на сатана, за погубване на плътта, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.” В действителност това било действие на Божията милост. Смята се, че по този начин Той е спасил Бранхам от ада. 

НЕСПОСОБЕН ДА ВЪЗКРЪСНЕ

Въпреки че погребението се състояло на 29 декември 1965 г., тялото на Бранхам не било заровено до Великден 1966 г. Носели се всякакви слухове. Един от тях разказвал, че тялото му било мумифицирано и замразено. Много от неговите последователи вярвали, че Бранхам щял да възкръсне от мъртвите. Каквато и да била причината, официалното изявление било направено от неговия син на 26 януари 1966 г. По време на една служба в негова памет.

Било казано, че г-жа Бранхам пожелала да се забави погребването, тъй като се опитвала да вземе решение дали да се премести в Аризона, или да остане в Индиана. Тя искала тялото да бъде погребано там където изберяла да живее. Докато решавала тялото на Бранхам останало в погребалния дом.

Все пак някои от „Пратениците” продължавали да се надяват, че Бранхам щял да бъде възкресен на Великден. Неговият син потвърдил, че Бранхам вярвал, че Грабването щяло да стане на Великден.

Неохотно и с огромно разочарование Уилиям Бранхам бил погребан на 11 април 1966 г. Неговият надгробен паметник представлява голяма пирамида с кацнал на върха орел. (За нещастие днес орелът липсва, тъй като е бил откраднат.) Надгробният надпис гласи, че Бранхам е бил единственият човек, отворил седмия печат като глава на седмия църковен век.

Последователите на Бранхам отказват да го възприемат като обикновено човешко същество и слухове за неговото завръщане продължавали да се разнасят през осемдесетте години на века. Всяка година в Шатрата на Бранхам се провежда специална Великденска служба, на която последователите слушат записани проповеди на Бранхам. Някои от тях все още тайно се надяват, че той ще се върне по това време. Казват, че сегашният пастир не насърчава спекулации относно евентуално възкресение на Бранхам, въпреки това бранхамитите така и не са се примирили с неговата смърт. 

ПРИЕМИ ПОУКАТА

Историята на Уилиям Мариън Бранхам не е написана, за да го критикува. Аз вярвам, че тя съдържа урок, много по-силен от това, което тази глава може да побере.

Ето я поуката: Прави това, което Бог ти е казал да правиш, нищо повече и нищо по-малко. Това не е игра. Има само едно движение и то принадлежи на Бог. Твоята задача е да го следваш.

Само небето трябва да определи времената в твоя живот и църква в това поколение. Ти или си във волята на Бог, или си извън нея. Твоят призив трябва да бъде изпълнен във времето, определено от небето.

Бранхам искал просто да бъде глас. Ако бе останал в плана на Бог, той е можел да стане един от най-великите гласове на Бог на земята. Неговото велико служение никога не трябва да бъде забравяно или омаловажавано, неговата дарба е била истинска. Но ние трябва да разберем, че ако не оставим Словото и Духът да работят заедно в живота ни, можем да направим големи грешки.

Много от нас дори не са били родени, когато тези велики мъже и жени на Бог са Му служели. Така че ние не сме имали възможността да ги наблюдаваме и да се учим от техния живот. И това е причината да напиша тази книга. Така че изучавайте написаното в нея и се учете от него. Извикайте към Бог да ви помогне там, където не сте сигурни. Помолете Го да ви научи как да действате чрез Неговия Дух и в Неговото време. Следвайте точния Му план през всичките дни на живота си и никога не се отклонявайте от него, подтикнати от собствените си идеи или поради натиск от страна на другите. Вие ще получите помазанието едва когато се научите да следвате плана, който Бог е начертал пред вас. Така че прегърнете този план и го дръжте здраво. После тичайте здраво с него и вършете могъщи подвизи в името на Исус.

Лидерски форум