ЕВРЕИ 4

 

Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 4

IV. Христос ни води към  по-добра почивка.1

IV. Христос ни води към  по-добра почивка.

 Тук авторът преминава от темата за възвишеността на Христос спрямо ангелите и Моисей към това, че Той ни води към по-добра почивка от тази, към която водиха Старозаветните светии.
А. Ст. 1 „Нека се боим.“
Имайки  предвид, че едно цяло поколение, което стана свидетел на благодатта и силата на Бога, беше отсечено поради неверие, еврейските християни трябваше да са по-внимателни това да не се случи с тях. Загубата за християнина ще бъде дори по-голяма от тази на Старозаветните светии – те загубиха само земния Ханаан, а християнинът може да загуби небето.

1. Ханаан беше земно местонахождение. Небето е духовно.
2. В Ханаан имаше неприятели. Небето нищо не го застрашава.
3. За Ханаан трябваше да се борят. Исус спечели небето за нас.
4. Ханаан е временен. Небето е вечно.
5. Ханаан беше 330км. Х 125 км. Новия Ерусалим представлява квадрат със страна около 2500 км.
6. Ханаан беше земя пълна с мляко и мед. Небето – манна и ново вино.
7. В Ханаан имаше градове със крепостни стени от камък. Новия Ерусалим ще има стени от сапфир.
8. В Ханаан къщите бяха от камък. В дома на Отца има много обиталища.
9. В Ханаан се намираше река Йордан. В небето има река от чиста кристална вода.
10. В Ханаан имаше улици от пръст и камъни. Небесните улици са от чисто злато.
11. В Ханаан водач на народа беше Исус Навиев. В небето – Исус Христос е Царят на царете и Господарят на господарите.
12. Ханаанските жители бяха простосмъртни. Небесните жители ще живеят вечно.
13. В Ханаан имаше болести, скръб и смърт. В небето няма да има ни едно от тези неща.
14. Ханаанските жители бяха отвеждани в плен на няколко пъти. Небесните жители не ще „излязат повече“.
15. От Ханаан трябваше да бъдат изгонени всичките народи. В небето ще дойдат хора от всеки народ, нация, раса и език.
Б. Ст. 2 „Понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.“
Писателят ни казва, че юдеите, които излязоха от Египет чуха добрите новини за освобождението и за обещанието за Новата Земя. По същия начин Новозаветните (Юдейски) християни са чули добрите новини за освобождение от грях и смърт и  обещанието за Небесната земя.

Старо-Заветното Евангелие:
Изх. 19:3-6 „И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочие, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите заповедите Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое Собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.“
Изх. 23:20-33 „Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него. Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. Защото ангелът Ми ще върви пред теб и ще те заведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. Да се не кланяш на тяхните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълповете им. Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви. Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно. Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците. Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. Малко по-малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и напълниш земята. И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Ефрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. Да не направиш завет с тях ,нито с боговете им. Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.“
Ново-Заветното Евангелие:
Йоана 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Гал. 2:20 „Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“
Гал 4:4 „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под Закона.“
Кол. 1:14 „В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете.“
Кол. 1:20-22 „И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните ,и небесните, като въдвори мир чрез него с кръвта, проляна на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни.“
Йоана 14:2, 3 „В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.“

Ако Евангелието не се съедини със вяра, не може да бъде използвано. Независимо от многобройните Старо-Заветни чудеса ,Израил негодуваше и се оплакваше, показвайки голямо неверие, докато цялото онова поколение беше отхвърлено.
Пс. 78:19-22, 32 „И говориха против Бога казвайки, Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде. или да достави месо за людете Си? Затова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля; Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави. При всичко това, те следваха да съгрешават, и не вярваха поради чудесните Му дела.“

Същата тази опасноост съществува и в Ново-Заветната реалност. Евангелието трябва да се приеме с вяра, която е основата, на която Бог ни приема.
Евр. 11:6 „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.“
Римл. 1:16 „Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.“
Римл. 5:1 „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.“
Кол. 1:23 „…ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел станах служител.“
Ние не само трябва да сме слушатели на Словото, но и изпълнители.
Един разширен превод на стих 2 е: „Защото на нас (Юдеите от първото столетие) се донесе едно благовестие (отнасящо се за Месия) напълно прогласено, с настоящ резултат, който е неизлечимо отпечатан в нашия ум, както и на тях благовестието(отнасящо се за Ханаан), което напълно им е изявено (поколението, което излезе от Египет) и което беше неизлечимо отпечатано в техните умове. Но Словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.“
В ст. 3 „Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка.“
Бог е направил така, че тази вяра е вратата, през която всички трябва да влязат в Неговата почивка. Това се отнася едновременно и за настоящето изкупление и за бъдещето влизане в небето.
Евр. 11:6 „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.“
Бог отхвърли Израил в Кадис до самата граница на Ханаан поради липсата им на вяра и поради техният бунт. Съгледвачите видяха гигантите и укрепените градове, но само Исус Навиев и Халев видяха Бога. Само те влязоха в Ханаанската земя.
Г. Ст. 3 б „ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.“
Делата, за които става въпрос в този стих,може да са:
1.Делата, които Бог извърши при създанието на света.
Бит. 2:2 „И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.“
2. Може това да се отнася за плана на спасение, установен преди основаването на света.
Откр. 13:8 „И ще му се поклонят всички, които Книгата на живота на закланото Агне.“
Д. Ст. 4 „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела.“
Почивката, която е обещана на вярващия включва небето и почивка от физически труд.
Откр. 14:13 „И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.“
Според този пасаж почивката, за която се говори тук може да означава тези няколко неща:
1. Съботата.
2. Небето.
3. Ханаан.
4. Завършеното дело на Христа за спасението.
Почивката, за която се говори в тези стихове, може да се отнася за почивката на Христа, след като завърши спасителното дело- почивка подобна на Божията след Сътворението. По време на шестте дни от Създанието са споменати сутрин и вечер, но не и на седмия ден на почивката. Това показва,че почивката от създанието няма край, и че тя е вечна и безкрайна.
Въпреки,че Израил пропадна и не влезе в Божията почивка, тя остава валидна, защото е вечна.
Някои виждат почивката в Евр. 4:9  като Небето. Знаейки, че е изкупен и че изпълнява Божият план, християнинът намира мир и почивка в това. Почивката, за която се говори тук, обаче не включва Съботата и небето, понеже тя не представлява край на някаква активност или дело.

1 Кор. 3:9 „Защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.“
Мат. 11:28 „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“
Е. Ст. 7 „Днес ако чуете Неговия глас.“
„Той пак определя един ден“. „Определя“ означава „да направиш границите, да дефинираш“. Бог изтърпя мърморенията и бунтувете на Израилския народ по време на лутанията им, но само до една определена точка – докато те достигнаха до лимита, който Бог беше определил. Има една граница, след която няма шанс за покаяние.
Мат. 25:10-12 „А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Не ви познавам.“
Бит. 19:13 „Защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.“
Бит. 6:5-7 „И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята, и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постояно само зло. разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, – човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже се разкаях, че ги създадох.“
Вт. 31:17 „И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?“
Пс. 81:11, 12 „Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше. Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения.“
Пр. 1:24-28 „Понеже Аз виках, а вие отказахте да слушате. Понеже простирах ръката Си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета Ми, и не приехте изобличенията Ми, то и Аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът, когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат. Тогава те ще призоват, но Аз няма да отговоря. Ревностно ще Ме търсят, но няма да Ме намерят.“
Ер. 7:16 „Затовя ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствай пред Мене; Защото няма да те послушам.“
Ос. 5:6 „Със стадата си и с чердите си ще отидат да търсят Господа; но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях.“
Марка 3:29 „Но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.“
Лука 14:24 „Защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята Ми.“
Римл. 11:20 „Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се.“
2 Сол. 2:11, 12 „И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.“
Юда 4 „Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос.“
„Днес“ ако чуете гласа Му“ се отнася за факта, че може и да няма „утре“.
Ж. Ст. 12 „Защото Божието Слово е живо, деятелно.“
Божието Слово е живо. На гръцки думата означава „живо, да живее постоянно, активно“. „Деятелно“ на гръцки означава „действено, енергично“ – това е Словото, от което се добива енергия.
„По -остро“ означава „да реже, да пронизва, да промушва, да преминава, да разрязва“. Този израз е в поетична форма и означава, че Словото навлиза до най-вътрешните части на нашето духовно същество така,както и ножът може да разреже ставите и мозъка на физическото тяло.
„Издирва“ означава „да раздели или отдели, да отсъди, да разучи и да анализира фактите“. „Помисли“ означава „обмислям или мисля, размисъл, емоция, намерение, склонност“.
„Намерения“ означава „замисъл, избор на размисли“. Божието Слово навлиза до най-вътрешните части на нашето духовно същество и осветява нашите мотиви.
Нищо не може да замени Божието Слово в живота на християнина:
1. Ние се осъждаме чрез него.
Деян. 2:37 „Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?“
Йоана 15:3 „Вие сте чисти чрез учението /Словото/, което ви говорих.“
2. Получаваме вяра чрез него.
Римл. 10:17 „И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“
Йоана 20:31 „А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.“
3. Ние сме придобити чрез Словото.
Римл. 6:17 „Благодарение, обаче Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени.“
Яков 1:18 „От собствената Си воля ни е родил чрез Словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.“
1 Петр. 1:23 „Тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно ,чрез Божието слово, което живее и трае до века.“
Пс. 19:7 „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е верно, дава мъдрост на простия.“

4. Писанието е наша утеха.
Римл. 15:4 „Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда.“

5. Ние сме осветени чрез Божието Словоо.
Еф. 5:26 „..за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез Словото.“
Пс. 119:11 „В сърцето си упазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам.“
Йоана 17:17 „Освети ги чрез Истината; Твоето слово е Истина.“
6. Словото е нашето защитно оръжие.
Еф. 6:17 „Вземете тоже за шлем спасението, и меча на Духа, който е Божието Слово.“
Ис. 55:11 „Така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“
7. То е храна и ни прави да растем.
1 Петр. 1:22 „Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце.“
Деян. 20:32 „И сега препоръчвам ви на Бога и на Словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.“
З. Ст. 13 „Но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.“
Писателят набляга на факта, че няма грях, който да остане неоткрит пред Бога. Всичко е голо и разкрито пред Него.
Ис. Нав. 7:19-21 „Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене. И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина, аз съгреших на Господа
Израилевия Бог, като сторих така и така: Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро, и една златна плоча тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех: и ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.:“
Деян. 5:3-5 „А Петър рече: “Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата? Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога”. И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.“
2 Царе 12:7, 13 „Тогава Натан каза на Давида: “Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: “Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка”. Тогава Давид каза на Натана: “Съгреших Господу”. А Натан каза на Давида: “И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.“
Пс. 69:5 „Боже, Ти знаеш безумието ми; и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.“
Мат. 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
Ер. 4:17-18 „Като полски пъдари, те са се наредили против него от всяка страна. Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.“
Пр. 28:13 „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост.“
Ние може да прикриваме греха си, да го отричаме, да обвиняваме другите за него, но Бог го вижда такъв ,какъвто е – доброволно неподчинение, и ни заповядва да го изповядаме и изоставим.
И. Ст. 14 „И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син.“
Във следващите няколко глави на Посланието, авторът се занимава с темата за възвишеността на Исус спрямо Аарон. Сега обаче ние виждаме Христовото величие в това, че Той се възнесе на небето и там от дясната страна на Бога се застъпва за нас. В своите изследвания Уест споменава, че този стих буквално означава, че Исус „е преминал през небесата и сега Той е в небето от дясната страна на Бога“. Както първосвещеникът преминаваше от храма в Светая Светих в деня на помирението, така и Исус премина през небесата и достигна до трона на Бога, принасяйки Собствената Си кръв.
Евр. 9:12 „..Веднаж за винаги в светилището; и то не с кръв от козли и от телци, но със Собстената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.“
Също така,този библейски изследовател споменава, че Сатана и неговите ангели са се опитали да попречат на Христа да възнесе кръвта Си пред Божия трон. Но нашия Господ се противопостави на Сатана и спечели битката.
Еф. 6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“
Кол. 2:15 „и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.“
Като имаме един такъв силен и мощен Първосвещеник „нека да държим това, което сме изповядали“. В това време на издържане,никой не може да ни отдели от нашия Първосвещеник.
Й. Ст. 15 „Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи.“
Нашият Първосвещеник може и „състрадава“ с нас, което означава „да страда със някого дотолкова, че да преживее чувствата и болките“. Това означава нещо много повече от знание за нашите немощи, но пълно преживяване на действително страдание. Той беше изкушаван точно както ние сме изкушавани.
Думата „немощи“ означава „слабост, хилавост, неустойчивост.“ Той познава нашата слабост. Бивайки облечен в плът като нашата,Той напълно разбира нашите немощи.
Й. ст. 16 „Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“
Поради факта, че Той е от дясната страна на Небесния Отец, превъзвишен като Спасител и Първосвещеник, Който стана като нас във Въплъщението и познава нашите немощи; нека да дойдем смело с дръзновение пред Неговия трон на благодатта. Ние имаме Свещеник, Който ни състрадава. Стоиците вярват, че главния атрибут на боговете е „апатията“ – неспособността да чувстват. Епикурейците казват, че боговете живят някъде далеч в пространството и не се интересуват какво става на земята. Но слава на Бога, че ние имаме Първосвещеник, Който може да чувства и при Когото можем смело да дойдем.

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова