Лидерски форум

Наследство в опасност

Юда 3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

2Тимотей 2:2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

В последните десетилетие, много големи служители си отидоха от служението. Без тяхното лидерско присъствие, работещи организации създадени от тях престанаха да бъдат ефективни. В някои нередки случаи, те се фрагментираха и разпаднаха. Много от тях никога няма да се възстановят.

Горният анализ в края на 2010г. дава една сериозна характеристика на нашето съвремие – а именно, че наследството на служението е в опасност. Служения, които само преди няколко години заемаха водещи позициите, днес са вече забравени. Тяхната грешка е пропускът да оставят духовно наследство на онези, които остават след тях.

Как да предотвратим това в служението, което Бог ни е поверил? Как да подготвим бъдещи лидери, които да поемата делото щом нас вече ни няма? Какви са характеристиките на едно добро духовно наследство и как да разпознаем навреме унищожителната липса на такова? Ето някои сигнали, които показват, че наследството на едно служение е в опасност:

(1) Наследството е в опасност, когато говорим за лидерство, но не сме си поставили за цел с ясни приоритети, стъпки и нива на постижение, как, кога, кой и къде да обучим и поставим над духовното наследство, което оставяме. Не е достатъчно да ходим на лидерски конференции и да четем книги за църковно лидерство. Нужно е целенасочено създаване на контекст, в който млади лидери са стратегически обучавани за наследници на служението паралелно с утвърждаване на авторитет над тяхната работа, който да им помогне да бъдат разпознати като такива на точното време.

(2) Наследството е в опасност, когато започнем да взимаме решения на базата на минали успехи, а не на базата настоящата реалност.

(3) Наследството е в опасност, когато е налично упорито игнориране на истинската ситуация на дадена организация. Когато едно служение не работи успешно както е работило преди, вместо постоянни обяснения защо това е така, е нужно някой да се заеме с намирането на начина по който кризата може да бъде коригирана.

(4) Наследството е в опасност, когато сме готови да затворим вратите, вместо да направим нужните промени, дори и ако са неудобни за нас самите. Освен някои много редки случаи, персоналните преференции винаги намаляват ефективността на едно успешно служение.

(5) Наследството е в опасност, когато лидерите инвестират повече време и усилия в начина по който са визирани от околните, отколкото в личния си интегритет.

Едно поколение на служители не може да създаде духовно наследство, освен ако не съумее успешно и навременно да предаде служението на други поколение, което е обучено от своя страна да направи същото на надлежното време.

Защо са нужни лидери?

Защо са нужни лидерите? – за да създадат промяна в реалността в която живеем. Без лидерство, нещата в живота вървят по инерция; отиват накъдето си искат, следвайки пътеката с най-малка съпротива. Но когато това състояние не променя историята, хората наемат, избират, назначават и дори стават лидери. Задачата на лидера е да преодолее съпротивата, и да промени хода на нещата и да създаде нова реалност. Но как се променя едно статукво?

1. АНАЛИЗ: Идентифицирай какво точно трябва да се промени.

2. ВИДЕНИЕ: Детерминирай какъв точно трябва да е очаквания резултата от промените – какво трябва да заеме мястото на статуквото.

3. СТРАТЕГИЯ: Как да се постигне промяната. Има много начини да се стигне от едно място до друго, но стратегията определя кой от тях е най-ефикасния?

4. ПЛАН за ДЕЙСТВИЕ: Не е достатъчно да се приеме видение и да се определи стратегията. За да станат реалност, те имат нужда план за действие с внимателно определени нива и точни срокове в които те трябва да бъдат постигнати.

За да се премине успешно през този процес е нужен екип. Имено това отличава добрите от слабите лидери – те умеят да създадат и ръководят екип около видението, което трябва да стане реалност. Ако екипът не е включен във видението, той става ново препятствие. И това не е защото хората в екипа са лоши, а защото лидерът не си в свършил работата.

Как да се възстановим от лидерско прегаряне

I. Почитай библейската събота

Отдели време да се молиш, да изучаваш и да се освежиш. Вземи най-малко един почивен ден през седмицата. За пасторите, неделята е работен ден и не се брои за почивен. Това, което е удобно за някои пастори е да вземат почивен ден от петък вечер до събота вечер. (Съботата обаче често се използва за подготовка на проповедта, така че това може и да не е удобно за някои).

II. Всеки ден прекарвай време да се радваш в Господа
Аз вярвам, че прегаряне идва най-бързо, когато спираме да прекарваме качествено време с Господ. Евреи 4 ни учи, че когато влезем в Божията почивка си почиваме от нашите собствени дела; когато се опитваме да водим в нашата собствена сила Бог ни позволява да загубим нашата енергия, тъй като, ако Бог не построи дома, усилията ни са напразни. (Псалм 127)

III. Приоритизирай нещата, които са жизненоважни за теб
Бог ни е направил така, че определени неща, които правим ни дават живот, докато други неща отнемат живот от нас. Например, екстровертите се зареждат, когато са около хора, докато по този начин интровертите се изчерпват. Интровертите се нуждаят да прекарат редовно време сами, за да се презаредят, с цел да могат да посрещнат предизвикателствата, които им предстоят през деня. Направи времето с Бог приоритет, четенето на Библията, събранията на църквата за духовно обновление, време с ключови приятели, време със семейството, упражнения за физическо здраве, хобита, добра музика и литература за обновяване на ума.

IV. Хвани автентичното (първоначалното) призвание и видение
Когато се загуби в морето, човек трябва да разпознава компаса, за да се върне обратно на верния курс. Когато загубим яснотата на видението и фокуса, трябва да прочетем нашите дневници и да хванем отново нещата, които Бог ни е казал , които ще ни направят способни да хванем нашето първоначално призвание и поръчение.

V. Остани в отчетно взаимоотношение с лидерската общност
Ние всички се нуждаем от духовни ментори и духовно наглеждане. Ако си пастор, намери пасторска общност от лидери, където можеш да преживееш приятелство, наставление, отчетност и заветни взаимоотношения. Ако си в местна църква и си лидер, прикрепи се към лидерската общност, която е на разположение. Притчи ни учи, че както желязото остри желязо, така и човек изостря друг. Това да си в общност ускорява твоето възстановяване; изолирането от други лидери в тялото Христово е една от стратегиите на дявола да ни унищожи, през време на уязвимост в живота ни. Повече от всякога имаме нужда от мъдрото влагане на други хора!

източник: josephmattera.org | apostolos.bg

Десет признака за лидерско прегаряне

Този месец аз и моята съпруга празнуваме 30 години служение на пълно работно време.

Днес виждаме много лидери да губят ревността си за Бог и да напускат служението. Това често се случва, когато не прекарват достатъчно време в търсене на Господ, на ежедневна основа, за себеобновяване. Други причини включват: липсата на балансиран живот, който съчетава неща, които допринасят за физическото и емоционалното здраве (вместо да се фокусират само върху работа и служение).

Аз също греша в това, че не взимам достатъчно време за почивка.

За близо 30 години трудно и изтощително служение никога не съм взимал повече от 10 дни ваканция (в 95 процента от случаите почивката ми е била в рамките на 5-7 дни) . До миналата година не взимах дори един цял ден за почивка на ума ми през седмицата. Сега, на 52 годишна възраст, съм принуден да променя този модел, тъй като съм изчерпал голяма част от умствената си енергия и не мога да продължавам по този начин. (Основната причина, поради която издържах толкова време без редовна почивка, е понеже спазвах стриктна диета, правех редовно упражнения и всяка сутрин прекарвах време в търсене на Бог.)

Разбрах, че е време да спра да лъжа себе си. Бях се доближил твърде близко до това да преживея някои симптоми на прегаряне. През годините съм прекарвал доста време в изследване на този проблем и съм служил на много служители, страдащи от прегаряне. Целта на тази статия е да посочи някои от признаците на прегаряне и не фокусира толкова върху това как да се възстановим от прегаряне. Накрая ще спомена няколко точки насочени към възстановявяне. Признаците за емоционално и умствено прегаряне са следните:

I. Изгубили сте фокус и яснота на мислите
Когато преживявате прегаряне умът ви се удря в стена и в мислите идва замъгляване вместо яснота. Понякога вашата кратковременна памет се влошава поради умствено претоварване.

II. Изгубили сте страст за работа и служение
Вие се ужасявате от ходене до офиса или провеждане на срещи. Вършите това преди всичко от посвещение, а не защото гори във вас.

III. Превръщате се от лидер в изпълнител
Първостепенното призвание на главния лидер е да бъде визионер. Визионерите се намират в най-добра форма, когато получават инструкции от Бог на върха на планината и тогава се връщат и дават насока и видение на събранието или организацията. Когато един лидер прегори, той няма капацитета за повече визия. Оттук нататък всяко придвижване напред е възпрепятствано и лидерът е в режим на задържане, опитвайки се да задържи всичко, надявайки се да си възвърне енергията, необходима за придвижване организацията на следващото ниво. Докато не предприемат съответни стъпки за възстановяване, такива лидери ще се влошат, вместо да се подобрят. Ще започнат да виждат хора да напускат църквите и организациите, защото когато няма завладяващо видение идващо от лидера, хората ще се разпръснат. (Пр.29:18)

IV. Ако имате постоянно чуство на безнадежност
При прегаряне надеждата ви за бъдещето се замъглява, започва да се установявя депресия и започвате да виждате света с тъмно-сиви очила, понеже всичко негативно се регистрира във вашия ум.

V. Изолирате се от другите
Когато сте прегорели започвате емоционално да се дистанцирате от останалите тъй като ви липсва емоционален и умствен капацит да водите дълги разговори и да служите на нуждите на друг.

VI. Бягате от нови предизвикателства
Една от основните причини, поради която е нужно църквата да осигури на старши пастора си редовни почивни дни е за да може на всеки няколко години той да взима по-продължително време да се обнови и освежи. В противен случай видението на църквата или организацията ще бъде ограничено, тъй като необновения старши лидер ще започне да избягва нови предизвикателства, нова визия и придвижване напред, което ще ограничи, до голяма степен, капацитета на църквата да се разширява и расте.

VII. Не искате да разрешавате проблеми
Човек, който е прегорял не иска да се занимава със стратегии за разрешаване на проблеми, защото това изисква много умствена енергия.

VIII. Мечтаете повече за пенсиониране отколкото да се «качите на планината»
Разбрах, че започвам да се приближавам до ръба, когато започнах да си припомням една сцена от филма „Гладиатор“, в която главният герой Максимус, на път да умре започна да си представя следващия живот в рая, когато ще си почине от битките и ще се радва на живота с неговите любими хора. Когато започнете да си мечтаете да свалите оръжията си, вместо да отидете на война и да сразите вашия противник, тогава знайте, че е време за презареждане! Всеки, който живее, за да се пенсионира е човек, който вече е спрял да живее! Например, когато главният пастор стигне до място, когато си гледа часовника в неделя, понеже не може да изчака да свърши службата, за да се прибере и почине, това е знак, че се нуждае от възстановяване и зареждане! Бог е призовал лидерите да служат от тяхното изобилие и препълване, а не от празен резервоар и изпарения!

IX. Губите търпение за всички ежедневни неща
Онези, които са прегоряли губят търпение за дребни неща, когато се занимават с предизвикателства в сферата на взаимоотношенията. (В миналото са имали благодат за незрялостта на светиите, но когато са прегоряли те нямат търпение за това.) Те също губят търпение да се занимават с обикновените неща необходими за наглеждане на персонала и организационния бизнес.

X. Гледате на служението по-скоро като на работа, а не на призвание
Най-голямата привилегия, която някога ще имам в моя живот е да представлявам Господ Исус като наглеждам локалната църква. Това не е работа, а призив. Когато пастор или лидер е прегорял, причината да не напусне служението е преди всичко икономическа (те са финансово зависими) . Моментът, от който започна да съм в църква за заплата, аз съм наемник, а не пастор. Да си пастор не е работа, а свято призвание (1 Кор.4:1).

източник: josephmattera.org | apostolos.bg