Архив на категория: 2018

Св. Синод за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията

Bсяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата, води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава.

В изявление Светият Синод на БПЦ-БП заявява, че идеите, развити във внесените законопроекти не са обсъждани предварително със Светия Синод на БПЦ-БП. Публикуваме цялото изявление по-долу. Законопроекти, които засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията с държавата по необходимост следва да бъдат предложени за широка обществена дискусия или най-малко с вероизповеданията, преди внасянето им в Народното събрание. Основавайки се на принципите, върху които се изгражда конституционния, законов и демократичен модел на църковно-държавни отношения, както и на установения от хилядолетия вътрешно-църковен каноничен ред относно неприкосновеността на имуществото на Църквата, особения статус на свещенослужителите, който е гаранция за нейната автономност, свобода на вероизповед и богослужебна практика, заявяваме:

1. Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Според Конституционният съд на РБ недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление. Действащият Закон за вероизповеданията /ЗВ/ е един демократичен закон, в съответствие с международните стандарти на универсалните и регионални международни договори – чл. 18, ал.1 Международния пакт за граждански и политически права МПГПП и чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ – безспорно признато и от Конституционния съд на РБ. Промяната на Закона за вероизповеданията в тази му част – гарантирането свободата и вътрешно управление на вероизповеданията – носи сериозен риск за нарушаване на основни демократични принципи, като при това и добрите мотиви за законодателни промени, ще се компрометират от само себе си.

2. Борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите са в предметния обхват на други специални закони. Българското законодателство дава всеобхватна законова защита и съответни мерки и правомощия на специализираните органи – ДАНС, разузнаване, прокуратура, МВР и съд по специалните закони за борба с тероризма, без с това да се променя демократичната законова основа за вероизповеданията, чиито верски убеждения и богослужебна практика изключват такива явления в своята дейност.

3. Светият Синод е категорично против да се дава определение, в който и да е закон на понятието „религиозен радикализъм“. В дефинирането на такова понятие е водеща позицията на конфесиите и научните достижения на вътрешното право на съответното вероизповедание, които очевидно не могат да си позволят да работят с еклектика и да достигнат до единно нормативно понятие за „религиозен радикализъм“ за целите на международното и респективно на съответното национално право. Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. В този смисъл Българската православна църква подчертава своята изконна толерантност към всички вероизповедни общности в България, различни от православната.

4. Увеличаване на контролните правомощия на дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет, чрез което се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията, е грубо нарушение и намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията. По смисъла на предлаганите промени, обаче, религиозните институции биват поставени в състояние на свръхзависимост от натоварения със свръхфункции и свръхпълномощия административен орган – Дирекция „Вероизповедания”. По наше мнение това е доста силова намеса на държавата във вътрешния живот на вероизповеданията. Това би създало предпоставки за вземане на субективни и непрозрачни решения.

5. Категорично е възражението срещу деклариране на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е грубо погазване на конституцията и груба намеса в отделените от държавата религиозни институции. Това не се е случвало спрямо Църквата и другите вероизповедания дори и във времето на тоталитарния режим в България.

6. Сега действащият модел в чл. 28 от ЗВ е адекватният нормотворчески подход и законодателна техника, а именно – разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания да се извършва с годишния закон за държавния бюджет. В случай, че се налага промяна в някои от специалните закони, то същата следва да се извърши в съответните закони, а не да се променя ЗВ като се предвижда намеса на контролните финансови органи във вътрешно организационния живот на вероизповеданията чрез проверка на техните финансови отчети, което означава контрол върху имуществото, формиращо се основно чрез дарения и завещания. Този законов подход е в нарушение на Конституцията и трайната практика на конституционния съд. Администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес Църквата формира своето имущество главно чрез дарения. Това са пожертвования на хората към нея и имената на много от тях остават неизвестни дори за църковните служители.

7. Църквите и вероизповеданията не се водят от принципа на националните държави и гражданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, ако не се финансират от централните им ведомства. При БПЦ-БП този проблем не съществува, което не означава, че Българската православна църква не следва да апелира за запазване на религиозния мир в страната и ненамеса в делата и на останалите изповедания.

8. Св. Синод категорично възразява държавен административен орган да събира информация за религиозните убеждения на отделни граждани, чрез задължаване на вероизповеданията да декларират имената на своите дарители. В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия и се регламентира от учението и вътрешното (канонично) право на Църквата, и не може да бъде предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт.

9. Опитът от почти двайсетгодишния политически инспириран разкол в Българската православна църква доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата, води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва също така, че винаги, когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех.

Православната църква е институция с двухилядолетна история, основана от Самия Господ Иисус Христос. Редували са се периоди на гонения от страна на държавата с периоди на мирно съвместно съществуване. Историята доказва, че демократичните отношения между държавата и Църквата при взаимно уважение и при гарантиране правата на самоуправление на Църквата са гарант за националната сигурност в България. Такива отношения бяха успешно установени и гарантирани чрез действащия Закон за вероизповеданията. БПЦ-БП е доказала, че представлява основен фактор на стабилността и националната сигурност в България, както и вековна опора за българския народ, дори в периодите когато държава не е имало. Изхождайки от всичко това, смятаме, че предлаганите промени в ЗВ, са противоречиви и чрез тях не се постига целения резултат, нуждаят се от сериозно преосмисляне, включително и тяхната необходимост, за да не поставят под съмнение установеното добро сътрудничество на демократична основа между държава и Църква.

Помириха вероизповеданията

Борисов увеличава заплатите и на свещениците!   Щом се качват учителските заплати, нормално е да се качат и на свещениците, ходжите. В крайна сметка да се приравнят учителските заплати с тези на свещениците е нещо съвсем нормално. Увеличението обяви лично премиерът Бойко Борисов, който проведе спешна среща в Светия синод по темата за Закона за вероизповеданията.

Патриотите, ДПС и ГЕРБ отиват на среща в Светия синод. Очаква се там да е и премиерът Бойко Борисов. На среща при патриарха трябвало да се успокоят притесненията около Закона на вероизповеданията.

В Закона за вероизповеданията, който е подписан от председателите на парламентарните групи няма притеснения, каза Мустафа Карадайъ. Преди това Карадайъ разговаря с председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, като след срещата двете преговарящи страни декларираха съгласие. Имало редакционни поправки в уведомителните режими и контрола. ДПС внимателно ще изслуша критиките на Светия синод. Ще се съобразим с основателните критики, успокои Карадайъ.

Материята е много сложна, каза и депутатът Йордан Цонев, който е и вносител на поправките. Според него държавата трябва да осигури финансиране на вероизповеданията. Управляващата партия и опозицията имат консенсус, който трябва да го използваме, отчете депутатът от ДПС. Трябва да затворим някои врати за външно влияние, които засягат националната сигурност, подчерта Цонев.

Bibliata.TV на 10 години

Bibliata.TV става на 10 години

Идеята за единен Християнски видео портал на българки език се заражда през 2006-2007 при популяризирането на християнските видео страници Hvalenie.com и Propoved.com, и разбира се не безвестния Pastir.org, който отваря врати в интернет като Пастирски общение на 31 октомври 2005г. Новият видео портал е наименуван Bibliata.TV по подобие на Християнската мега страница Bibliata.com. Той е абсолютно безплатен и предлага интернет пространство за проповеди, поучения, хваление и други видео продукти от Християнски тип.

Още в първите няколко месеца, видео порталът се налага като лидер в интернет с над 7-10 000 уникални посетителя ежедневно. Докато една обикновена християнска страница по това време заема около 500 мб. място и максимално двуканален интернетeн разход, месечния трафик на Bibliata.TV се измерва в петабайти. Този бърз растеж налага използването на иновационна технология на базата на PowerNet мулти-сървъри, а само две години по-късно и въвеждането на една от първите cloud платформи в България.

Но силата на Bibliata.TV, или както е още известна „Библейската телевизия”, не е в едноличен канал, медия от типа на вестник или телевизия, или собствена продуцентска компания. А в правото на всеки вярващ да създаде свой собствен продукт и да използва платформата на Bibliata.TV за неговото популяризиране. Затова спомагат редица опции като безплатно предаване на живо на богослужения и концерти възможно още през 2008г. с модула на Ustream, а днес вече през YouTube и Facebook LIVE. С помощта на тези технологии е осъществена и първата българска видео Библия Bibliata.mobi.

Малцина знаят, че логото на Bibliata.TV е вдъхновено от ангелските криле видени на международното събитие Х 9.9.9 в Самоков. Качените над половин милион видео материали в мега портала дават възможност за ежеседмични евангелски новини, национални обръщения на деноминации, събития на живо, а в някои случаи и видео историята на цели църкви десетилетие назад. Заради което мнозина с право я наричат „пулса на българския евангелизъм”.

Ако Bibliata.TV е била вдъхновение и благословени през годините и за вас, споделете свидетелството си в полето за коментари.

 

Св. Синод: Държавата се меси „силово“ във вероизповеданията

Предложенията за промени в Закона за вероизповеданията ще бъдат поставени в състояние на „свръхзависимост“ от дирекцията „Вероизповедания“ към Министерския съвет, което е „доста силова намеса“ – това се казва в становището на Св. Синод към Българската православна църква, достъпно на сайта на парламента. „Не коментираме дали това не би довело до взема на субективни и непрозрачни решения“, продължават от Синода.

Становището е по предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС, както и по тези на депутати от „Обединени патриоти“. В двата проектозакона се предлага промяна в начина на финансиране на вероизповеданията. Парите ще може да се харчат за заплати на свещенослужещи и служители на религиозните общности, за образователни дейности и за други текущи и капиталови разходи. Контролът ще се извършва от дирекцията по вероизповеданията, както и от Сметната палата, в която ще се внася годишен финансов отчет.

Според Св. Синод предлаганият режимът на отчет е съществувал по „тоталитарния, авторитарния и богуненавистен режим между 1949 г. и 1990 г“. „Повторното му установяване би било белег на наличието на аналогични тенденции в съвременната българска държава“.

Синодът иска да дава отчет само за държавната субсидия, но смята, че начинът за това е определен и сега и иска да бъде запазен. Искането за обявяването на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата също е „грубо погазване на Конституцията“, каквито са и други от предложенията в законопроектите.

Отбелязва се, че мотивите на двата законопроекта е да се повиши прозрачността при финансирането на вероизповеданията „с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма“, което вносителите смятали за повод за „ангажиране на държавата“ като предлага финансиране, включително и за заплати.

Промяната на действащия закон обаче може и да бъде проблем, защото ще наруши „основните демократични принципи“, заложени в него. Има и риск от „отнасяне на въпроса до Европейския съд за правата на човека“. Казва се, че борбата с тероризма е функция на други специални закони и органи, които имат правомощията да правят проверки и да получават информация, каквато се предлага да има и агенцията по вероизповеданията, ако има опасения за нередности.

Възразяват на предложението вероизповеданията да уведомяват дирекция „Вероизповедания“ при избор на нов орган, защото е намеса в автономията им. Според Синода православните църкви съществуват благодарение на даренията и ако се наложи да се съобщават имената на всеки дарител, както се предлага, това ще доведе до „колапс“ на тази практика.

Формулировката на изричната забрана за дарения от страна на чужди лица е „абсурдна“, защото не води до санкция на дарителя, който ще бъде де факто нарушителя. Синодът одобрява предложението регистрирането на религиозна общност да става само ако тя има поне 300 члена.

Възразява се срещу въвеждането на „религиозен радикализъм“ и „политизация на вероизповеданието“. Причината е, че „световната общност“ все още не е постигнала съгласие за това как да дефинира „религиозен радикализъм:“ Синодът се противопоставя и на изискването религиозните дейности да се извършват само в предназначени за това сгради. Мотивът е, че по този начин се забраняват частните и обществените богослужения.