Архив на категория: 2018

Юристи със сериозни забележки към предложения Закон за вероизповеданията

Надежда Динева

Законът за вероизповеданията е много по-ограничаващ, отколкото е бил дори и по време на социализма в България„, заяви Джон Лонгли, учредител и председател на организацията „Международни адвокати“ по време на пресконференция в БТА с акцент върху състоянието на религиозните свободи в Европа.

По отношение новия Закон за вероизповеданията Лонгли смята, че е много важно хората от всяко вероизповедание и тези, които са невярващи, да имат възможността да изповядват вярата си. В други страни правителствата правят опити да заглушат критиката от страна на църквите. Според Лонглиследващите, които властта ще преследва, ще бъдат адвокатите и журналистите.

Адвокатът Лъчезар Попов, председател на „Институт за принципите на правото“ представи становище на 25 неправителствени организации по законопроекта. Становището е изпратено до председателя на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека към НС, Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието и науката, както и до народните представители. Критиката на организациите обхваща 10 точки от обсъждания законопроект.

Припомняме, две седмици поред в неделя протестантските и евангелските църкви в София се събираха на мирен протест с бдение, за да се противопоставят срещу предлагания Закон за вероизповеданията, който в момента се обсъжда в Народното събрание. Аргумент за законодателната инициатива се явява борбата с радикализма и тероризма на основа религия.Евангелистите смятат да се обърнат и към Европейския съд за правата на човека, тъй като предлаганите текстове нарушават основните човешки права, дадени и по Конституция. Организациите настояват за отмяна на предложената нормативна уредба поради дискриминиращото третиране на регистрираните вероизповедания у нас. Освен това измененията в закона влизат в разрез с Конституцията, подчерта Попов.

„Ние ставаме страна, към която ще се отправят критики в областта на човешките права“, изрази мнение Попов. Като отделни части на гражданското общество, трябва да имаме свободи, които са гарантирани от нашия основен закон, допълни още той.

Материята, свързана с вероизповеданията, трябва да бъде внимателно обсъждана, защото темата е чувствителна. Управляващите може би си мислят, че имат пълен контрол върху вероизповеданията, предположи Попов. От Института за принципите на правото смятат, че правилата в Закона от 2002 година са създали демократични права за колективно изповядване на вярата. 16 години по-късно се наблюдава нова тенденция.

Този Закон противоречи на положените основи„, заяви Попов.

Държавата не само не трябва да се намесва във вътрешната организация на вероизповеданията, но и да съдейства за мирно решаване на въпроси, създаващи конфликт между самата държава и верските общности, отбеляза той.

За малките вероизповедания е представена сума за субсидия, която ще бъде определена накуп през 2019 година. Ролята на Дирекция „Вероизповедание“ е да бъде държавният омиротворяващ орган между вероизповеданията. С даването на привилегии на двете най-големи религии у нас – източно православие и ислям, ще направи страната източноправославна ислямска държава, обясни адвокатът.

В законопроекта не е развита темата за нерегистрираните религиозни общности. Те са регламентирани в действащия закон, като текстът се запазва в новия законопроект, без да го разширява.  Като диктат на администрацията на съдебната власт Попов определи възможностите за намаляване на малките религиозни общности и евентуалното им прекратяване с иск на Дирекция по вероизповеданията. Проблематичният казус е свързан с факта, че решението ще се взима от административен орган, а не чрез досъдебно производство. Това противоречи на мотивите в законопроекта, според които измененията засягат националната сигурност.

Ако българското правителство иска да финансира и да плаща на църквите и на ислямската общност, означава, че държавата е богата и няма нужда от никаква финансова подкрепа от Брюксел, обясни още Лонгли. Той даде пример с регламентирането на сектора във Великобритания, която не финансира нито една църква.

Световният евангелски алианс загрижен

Световният евангелски алианс загрижен относно законопроекта, застрашаващ религиозните свободи в България

Световният евангелски алианс (СЕА) изразява сериозна загриженост по отношение на новия законопроект, с който българският парламент възнамерява да измени Закона за вероизповеданията в страната. Ако бъде одобрен в настоящата му форма, той заплашва да принуди евангелските църкви и институции да бъдат затворени или да се изправят пред непоносим и дискриминационен административен товар.
Проектозаконът, който бе приет на първо четене на 11 октомври 2018 г., касае пряко финансирането и финансовото управление на религиозните общности, както и обучението и назначаването на свещенослужители. Ако законът бъде приет, има риск съществуващите богословски семинарии да бъдат закрити, евангелските пастири повече да не могат да извършват богослужения, а получаването и употребата на дарения от чужбина да бъде подложено на държавно одобрение и ограничения.
СЕА споделя притесненията на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), както и тези на другите религиозни общности в България, че този проектозакон е дискриминационен. Той налага несправедливи и прекомерни ограничения върху свободата на религията и на изповеданието и е в пряко противоречие с демократичните принципи, залегнали в българската конституция и в законите на Европейския съюз, чийто член е България от 2007 г.
Генералният секретар на СЕА еп. Ефраим Тендеро заявява: „Проектозаконът узаконява държавната намеса в делата на религиозните общности, което неизбежно идва за сметка на религиозните свободи. Във време, когато по целия свят управниците са изправени пред предизвикателството да укрепват свободите и да поддържат сигурността, ние призоваваме България и цялата демократична общност да поведат с пример и вместо да подкопават религиозните свободи, по-скоро да ги заздравяват.“
В свое скорошно становище относно новия проектозакон ОЕЦ цитира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), според който „плурализмът, толерансът и търпимостта са отличителни белези на „демократичното общество“. Въпреки че индивидуалните интереси трябва понякога да бъдат подчинени на груповите, демокрацията не означава просто, че възгледите на мнозинството трябва винаги да надделяват.“
ОЕЦ остро оспорва законността на законотворческите намерения, както и пропорционалността на предложените мерки и техния баланс в светлината на решението на ЕСПЧ.
„Заедно с ОЕЦ ние отправяме призив към българските власти да оттеглят този законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията – настоява епископ Тендеро. – Призоваваме също така евангелските християни по цял свят да съпровождат с молитва нашите братя и сестри в България, докато те провеждат диалог с политическите лидери в страната за избора на най-доброто развитие занапред.“

Европейският евангелски алианс призова

Европейският евангелски алианс с призив за действие във връзка с проектозакона, заплашващ свободата на вярата в България

Скъпи евангелски алианси,
Мнозина от вас сигурно вече сте видели новината за обезпокоителните развития в България. Нов проектозакон е приет на първо четене в Народното събрание. Ако законодателният процес бъде завършен в този му вариант, това ще окаже сериозно въздействие върху изповеданията.
В писмо от Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) в България получихме подробности относно тези изменения, както и призив за подкрепа. Ето накратко основните проблеми с предложенията:
  • Единствено български граждани ще имат правото да извършват богослужебна дейност, и то само ако са завършили богословско образование в България или ако чуждестранната им диплома бъде одобрена.
  • Единствено православното и мюсюлманското изповедания ще могат да обучават свои свещенослужители и да откриват духовни училища.
  • Чужденци ще могат да служат в страната единствено ако са придружени от ръкоположен български свещенослужител.
  • Чуждестранни дарения ще бъдат допускани в страната единствено за строеж и ремонт на сгради или за социална помощ, и то с предварително разрешение от властите. Никакви възнаграждения на пастири например няма да може да се изплащат от чужбина.
  • Никаква религиозна дейност няма да може да се извършва извън предназначените за целта сгради.
  • Регистрация ще получават единствено религиозни групи с повече от 300 членове.
Новият закон ще даде огромна и ненужна власт в ръцете на държавата, за да се намесва в живота на изповеданията. Никое вероизповедание в България не подкрепя предложенията за изменения на този закон.
ОЕЦ изразява становище, че законопроектът е толкова порочен, че никакви редакции не биха могли да разрешат изтъкнатите проблеми. Вместо това целият проект би следвало да бъде оттеглен. Ако Народното събрание е готово да води разговори по темата, трябва да бъдат включени представители на евангелските деноминации.
Обръщаме се към вас със спешен призив за молитва и за подтикване и на други вярващи да се молят. Има и други начини, по които бихте могли да окажете помощ. Това трябва да стане през следващите дни.
Независимо в коя страна живеете, потърсете местното посолство на Република България. Пишете до институциите в София с обяснение на основните проблеми в проектозакона, изтъкнати по-горе. Учтиво, но с твърдост настоявайте за отговор защо България въвежда толкова тежки и рестриктивни мерки за вероизповеданията. Изисквайте оттеглянето на този проектозакон.
Ако живеете в страна, членка на ЕС, напишете кратко писмо до вашите представители в Европейския парламент, пояснявайки основните проблеми в българския законопроект и молейки ги спешно да се обърнат към българските си колеги с въпрос защо България въвежда закон с толкова прекомерен контрол и с потенциал да създаде огромни затруднения за всички изповедания.
С благодарност очакваме отзивите ви за вашата реакция, за да можем да насърчим българските си приятели.
Джулия Доксат-Пърсър 
Социополитически представител и координатор на религиозните свободи към Европейския евангелски алианс5

Св. Синод за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията

Bсяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата, води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава.

В изявление Светият Синод на БПЦ-БП заявява, че идеите, развити във внесените законопроекти не са обсъждани предварително със Светия Синод на БПЦ-БП. Публикуваме цялото изявление по-долу. Законопроекти, които засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията с държавата по необходимост следва да бъдат предложени за широка обществена дискусия или най-малко с вероизповеданията, преди внасянето им в Народното събрание. Основавайки се на принципите, върху които се изгражда конституционния, законов и демократичен модел на църковно-държавни отношения, както и на установения от хилядолетия вътрешно-църковен каноничен ред относно неприкосновеността на имуществото на Църквата, особения статус на свещенослужителите, който е гаранция за нейната автономност, свобода на вероизповед и богослужебна практика, заявяваме:

1. Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Според Конституционният съд на РБ недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление. Действащият Закон за вероизповеданията /ЗВ/ е един демократичен закон, в съответствие с международните стандарти на универсалните и регионални международни договори – чл. 18, ал.1 Международния пакт за граждански и политически права МПГПП и чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ – безспорно признато и от Конституционния съд на РБ. Промяната на Закона за вероизповеданията в тази му част – гарантирането свободата и вътрешно управление на вероизповеданията – носи сериозен риск за нарушаване на основни демократични принципи, като при това и добрите мотиви за законодателни промени, ще се компрометират от само себе си.

2. Борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите са в предметния обхват на други специални закони. Българското законодателство дава всеобхватна законова защита и съответни мерки и правомощия на специализираните органи – ДАНС, разузнаване, прокуратура, МВР и съд по специалните закони за борба с тероризма, без с това да се променя демократичната законова основа за вероизповеданията, чиито верски убеждения и богослужебна практика изключват такива явления в своята дейност.

3. Светият Синод е категорично против да се дава определение, в който и да е закон на понятието „религиозен радикализъм“. В дефинирането на такова понятие е водеща позицията на конфесиите и научните достижения на вътрешното право на съответното вероизповедание, които очевидно не могат да си позволят да работят с еклектика и да достигнат до единно нормативно понятие за „религиозен радикализъм“ за целите на международното и респективно на съответното национално право. Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. В този смисъл Българската православна църква подчертава своята изконна толерантност към всички вероизповедни общности в България, различни от православната.

4. Увеличаване на контролните правомощия на дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет, чрез което се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията, е грубо нарушение и намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията. По смисъла на предлаганите промени, обаче, религиозните институции биват поставени в състояние на свръхзависимост от натоварения със свръхфункции и свръхпълномощия административен орган – Дирекция „Вероизповедания”. По наше мнение това е доста силова намеса на държавата във вътрешния живот на вероизповеданията. Това би създало предпоставки за вземане на субективни и непрозрачни решения.

5. Категорично е възражението срещу деклариране на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е грубо погазване на конституцията и груба намеса в отделените от държавата религиозни институции. Това не се е случвало спрямо Църквата и другите вероизповедания дори и във времето на тоталитарния режим в България.

6. Сега действащият модел в чл. 28 от ЗВ е адекватният нормотворчески подход и законодателна техника, а именно – разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания да се извършва с годишния закон за държавния бюджет. В случай, че се налага промяна в някои от специалните закони, то същата следва да се извърши в съответните закони, а не да се променя ЗВ като се предвижда намеса на контролните финансови органи във вътрешно организационния живот на вероизповеданията чрез проверка на техните финансови отчети, което означава контрол върху имуществото, формиращо се основно чрез дарения и завещания. Този законов подход е в нарушение на Конституцията и трайната практика на конституционния съд. Администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес Църквата формира своето имущество главно чрез дарения. Това са пожертвования на хората към нея и имената на много от тях остават неизвестни дори за църковните служители.

7. Църквите и вероизповеданията не се водят от принципа на националните държави и гражданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, ако не се финансират от централните им ведомства. При БПЦ-БП този проблем не съществува, което не означава, че Българската православна църква не следва да апелира за запазване на религиозния мир в страната и ненамеса в делата и на останалите изповедания.

8. Св. Синод категорично възразява държавен административен орган да събира информация за религиозните убеждения на отделни граждани, чрез задължаване на вероизповеданията да декларират имената на своите дарители. В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия и се регламентира от учението и вътрешното (канонично) право на Църквата, и не може да бъде предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт.

9. Опитът от почти двайсетгодишния политически инспириран разкол в Българската православна църква доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата, води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва също така, че винаги, когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех.

Православната църква е институция с двухилядолетна история, основана от Самия Господ Иисус Христос. Редували са се периоди на гонения от страна на държавата с периоди на мирно съвместно съществуване. Историята доказва, че демократичните отношения между държавата и Църквата при взаимно уважение и при гарантиране правата на самоуправление на Църквата са гарант за националната сигурност в България. Такива отношения бяха успешно установени и гарантирани чрез действащия Закон за вероизповеданията. БПЦ-БП е доказала, че представлява основен фактор на стабилността и националната сигурност в България, както и вековна опора за българския народ, дори в периодите когато държава не е имало. Изхождайки от всичко това, смятаме, че предлаганите промени в ЗВ, са противоречиви и чрез тях не се постига целения резултат, нуждаят се от сериозно преосмисляне, включително и тяхната необходимост, за да не поставят под съмнение установеното добро сътрудничество на демократична основа между държава и Църква.