Лидерски форум

110г. от създавнето на Българската протестантска мисия в Чикаго (1907)

През май 2017 се навършват 110 години от създаването на първата българска протестантска мисия в Америка

Политическата и икономическа криза в България в края на XIX век дава началото на имиграционни процеси, които неминуемо водят до участието на България в динамиката на глобалната миграция. Годината 1876 и времето на Априлското въстание се считат за началото на българска имиграция в Америка, но миграцията от Балканите към Америка започва още преди Освобождението. Първият български имигрант в Северна Америка е Иван Добровски, а не Илия Йовчев (както твърди Костадин Гърдев в „Българската имиграция в Канада”). Добровски пристига в Ню Йорк от Ливърпул в далечната 1848 г.

Илия Йовчев от Сливен идва да учи в Ню Йорк едва през 1870 г., последван от д-р Христо Балабанов 1876 г. Балабанов завършва медицина и установява медицинска практика в Такома, щата Вашингтон, а Йовчев започва да списва за местните вестници, лобирайки за наличието на български етнос в пределите на Отоманската империя. По-късно Йовчев споменава няколко български имигранти в САЩ, които познава. Един от тях е убит в Гражданската война (1861-1865 г.). Друг е известният Гълъб войвода (Христо Сариев) от Калофер, наричан „Моряка”, по-късно куриер на Тайния централен български комитет.

Както Николай Алтънков отбелязва в своето издание „Българските американци”, най-ранните документирани случаи на български емигранти в САЩ са препоръчани от протестантските мисионери в България като студенти. Такива са Андрей Султанов от Габрово и Андрей Цанов, учили в Ню Йорк, Рачо Господинов от с. Железник, учил в Бостън, Йордан Икономов от Елена, Тодор Боянов от Самоков, Трайко Тесличков от Щип и Стефан Томов от Котел.

Иван Мишов от Ловеч пристига в Америка през 1878 г., завършва Принстънската семинария, а след това медицина в Чикагския университет. Димитър Калинов завършва Мичиганския университет и работи като хирург в щатския затвор Стилуатър в Минесота. Стоян К. Ватралски от Вакарал учи богословие във Вашингтонския университет Хауърд, след което е препоръчан като специален студент по теология в Харвърд и става първият българин завършил прословутия университет.

Илинденското въстание през 1903 г. дава тласък на най-голямата вълна българи, напускащи Македония, като имиграционните архиви в Америка показват удвояване броя на българските имигранти. Само през 1907 г. над 15000 българи пристигат в Америка. Оформят се значително големи български общества.

Процесите и динамиките в българската диаспора могат да бъдат проследени най-вече от белезите на религиозен живот, които те оставят. В началото на XX век в Северна Америка има православни и протестантски български църкви. Въпреки че се различават значително по ориентацията на своята религиозна изповед, те отразяват българската етничност и носят белезите на нейната националност. Появата им в Северна Америка е почти едновременна.

Българска християнска мисия в Чикаго
През месец май 1907 г. в Чикаго започва дейността си Българската християнска мисия. Мисията е ръководена от Петко Василев под егидата на Чикагското тракт- дружество и предлага образователни класове по английски език и изучаване на Библията сред българските имигранти. Мисията е разположена на улица Саут Грийн 110 и е известна като Български християнски дом. Сградата е обзаведена с легла и кухня, и служи за временен престой на нови имигранти. През 1908 г. името на мисията е сменено на Българско християнско общество.

През 1909 г. Градското мисионерско дружество подпомага Васил Кюсев за мисионерска дейност в Чикаго. Кюсев завършва Самоковското училище, а след това колежа Клиф в Шефийлд. През 1890 г. той ръководи Баптистката църква в Лом, след което се премества в Питсбърг, където работи с пастор Робърт Бампър.

В средата на 1910 г. в Българското Християнско общество се премества на Джаксън булевард 852, където се включва и Павел Мишков, който след завършване на Самоковското училище учи в прочутия Чикагски библейски институт „Муди”. Мишков е спонсориран от Чикагското тракт-дружество и, по неговите думи, служи между 5000 българи, живеещи в Чикаго.

В началото на 1921 г. ръководството на мисия Българско християнско общество се променя. Ръководството поема Филип Проданов, който скоро е заместен от Р. Колесников. През 1923 г. е поканен Васил Кисьов, който преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, а през 1924 г. тя е оглавена от Запрян Видолов. Видолов завършва Самоковското училище през 1910 г., след което учи философия в Софийския университет и богословския Колеж Юниън в Чикаго. В периода 1921-1923 г. Видолов е консул в Българската легация във Вашингтон. През 1925 г. под неговото ръководство мисията приема отново първоначалното си название Българска християнска мисия. През 1927 г. под ръководството на г-жа Салабашева, мисията започва въздържателни събрания, а през 1932 г. по инициатива на г-жа Видолова започват свободен социополитически форум. През същата огдина е открита и Първата българска евангелска църква в Северна Америка, намираща се в Чикаго и ръководена от пастир Йосиф Христов.

Българска духовна мисия в Мадисън
В началото на XX век областта на Гранит Сити, Мадисън и Венеция в щата Илинойс става столица на българската имиграция в Северна Америка. Българите там живеят предимно в западната околност на Гранит Сити, Хънгари Халоу, наричана така заради многобройното си унгарско население. През 1905 г. от 9000 български имигранти в регистрите на града има само четири, които са записани със семействата си. Българите са изключително само мъже, оставили семействата си в България, заради несигурността от това, което ги очаква в Новия Свят.

През края на 1907 г. Цвятко Багрянов започва мисионерска работа сред българоезичните имигранти в областта на Мадисън. Роден в Панагюрище на 25 март 1871 г., Багрянов получава своето образование в Самоковското протестантско училището, а по-късно в семинарията Обърн. След успешно пасторско служение и учителска кариера в България, той се връща в Америка със съпруга си Невенка през юли 1905 г. и пастирува църквите в Болд Маунт (1905 г.) и Нютон, щата Пенсилвания (1906-1907 г.).

На 1 декември 1907 г. Багрянови започват работа сред българското и българомакедонско население в района на Мадисън, Илинойс по покана на Илинойския презвитериански синод. В основата на дейността им стои духовно служение, което мисията определя като основна нужда на имиграцията. Наред с това работата включва вечерно училище и грижа за безработни. Само през първата година на съществуването си, мисията издейства над 1500 работни места за българските имигранти.

През 1908 г. Цвятко Багрянов наема сграда за мисия, неделни служби, неделно училище, преподаване на английски език и обществени мероприятия. Открито е и началното училище, което през 1909 г. има над 100 ученика, а самата мисия е с над 300 българи членска маса. През 1910 г. Багрянови събират средства и успяват да построят ново, двуетажно здание за нуждите на българската мисия в Мадисън.

По същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс (начало 1907 г., завършена 1909 г.). Втората българска православна църква е основана в Стилтън, щата Пенсилвания през 1909 -1910 г. През есента на 1910 г. е построена и българска православна църква в Торонто.

През април 1917 г. Съединените щати влизат в Първата Световна война и България става техен военен враг. Бягрянов се обявява открито против войната, заради което финансовата поддръжка на мисията е спряна. През август 1918 г., той е принуден да затвори мисията в Мадисън и да се премести в Сейнт Луис, където през 1919 г. с помощта на Чикагското тракт-дружество започва Близкоизточната мисия.

Католическата енциклопедия сочи, че въпреки съществуването на големи гръцки и руски църковни общества в Америка, българските общности търсят собствен израз на своята религиозна идентичност. Според юбилейното издание на „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които, като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция.

До колкото сведенията ни се простират първите български училища за изучаване на английски език, първите бълг. читалища, първите бълг. неделни училища за деца и първите бълг. забави за емиграцията ни са били устроявни от българските мисии в Мадисън, Гранит Сити, Чикаго, Кянзасъ и Торонто”. (Юбилеен алманах на в. „Народен глас” 1908-1933 г.)

В началото на 21-ви век в Северна Америка има повече от 1 млн. български имигранти. Столицата на българската имиграция отново е в щата Илинойс. Българската диаспора в Чикаго наброява над 100 000 души. Около дузина български протестантски църкви, мисии и групи са основани в САЩ и Канада. Тази година те ще се съберат на своята ежегодна конференция в Чикаго в края на месец май. Дали успяват да изпълнят своята мисия, така както са успели предшествениците им преди век, един ден ще може да каже само историята.

Българските евангелски мисии и създаването на българска диаспора в Америка

Годината 1907 е съществена за българската диаспора в Северна Америка. През май 1907 г. в Чикаго започва работа Българска християнска мисия, ръководена от Петко Василев и спонсорирана от Чикагското дружество за разпространение на християнска литература. Само няколко месеца по-късно започва работа и Българската духовна мисия в Мадисън, щата Илинойс, ръководена от Цвятко Багрянов и спонсорирана от Илинойския евангелски презвитериански синод. Подбуден именно от тези събития по същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс.

До 1907 г., освен единични случаи на емигрантски изяви, не съществува организиран български обществен или религиозен живот, няма български икономически съдружия и съществуването на българския етнос в американската култура, в сравнение с китайско-, руско- или испаноговорящите, остава незначително и незабелязано. Това, което променя тази атмосфера, е началото на организирания религиозен живот, в който лидерска роля заемат българските евангелски проповедници, пастори и мисионери, разпознали нуждата от кулутурно-етническо единение сред българската емиграция в протестантска Америка. Както юбилейното издание на в. „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка, съвсем правилно отбелязва: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция”.

Както в България по време на Възраждането, така и в средите на българската имиграция в Америка,
религиозният живот става причина за културно пробуждане, което има ефект, надминаващ религиозния живот и оказващ силно влияние във всяка сфера на зараждащата се диаспора. Религиозното съживление сред българската имиграция става причина за изграждането на солидна социална структура, която само след няколко години ще действа като обединител на българите в Америка. Успехът на евангелските протестантски мисии сред българските емигранти се дължи на разбирането и използването на няколко важни социални фактора.

Религия, гражданска идентичност, образование
Основен морален двигател на българската имиграция остава вярата в Бога. За напусналия Родината си българин това е религиозност със собствен културно-исторически генезис в светоглед и психология. Тя му дава духовна сила и спомага за приспособяване в новоизбраната родина, същевременно поддържа връзката му със старата, запазва културната му идентичност спрямо нея. Но – православната вяра на големия американски континет е непознато малцинство. Ето защо, българската диаспора в САЩ започва да залага на онези основи на християнската вяра, които са универсално библейски, устойчиви и независещи от църковната деноминационната принадлежност или канонизиран ритуал.

Религиозната дейност не остава затворена между стените на мисията или църквата, а продължава работата си извън тях, обединявайки нарастващото българско емигрантско общество. Основават се масово български социални дружества, постоянствайки в целенасочена издателска дейност чрез многобройни клубове и професионални сдружения. Българската миграционна диаспора на Новия континент в началото на ХХ век не се оформя само като място за общуване с други българи, а е преди всичко организирано социално пространство, запазено за българския етнос в североамериканския социален контекст, в който успешно се интегрира.

Образованието е основен приоритет и белег на протестантизма от времето на Реформацията. Средите от български мигранти, организирани от българските евангелски мисии в САЩ се отличават с многобройни и разнообразни курсове по английски език за новодошлите изселници, с вечерни училища за целодневно работещите, а неделните училища за децата са в основата на една успешна просветна дейност сред подрастващите, която утвърждава българския дух и етнос в чуждата обстановка и в новите културни и цивилизационни условия, като запазва същевременно идентичността им на млади българи и връзката с Родината на родителите им.

Интересен феномен е, че ценностната система на диаспората
е определена по-скоро като пуританска, която в началото на ХХ век съвсем не е преобладаваща в Америка. Либералното богословие и модернизмът са владеещите тенденции. Но в българската диаспора духът на пуритански морал е подържан както от протестанти, така и от православни. В това влизат въздържателни събрания, започнати от г-жа Салабашева през 1927 г., основаването на българския младежки християнски съюз, дъщерен на американския YMCA, дружеството „Балкански юнак” и много други.

В началото на ХХ век, българските емигранти в Америка са предимно мъже, дошли на гурбет без семействата си. Тази ситуация се променя изключително бързо. За по-малко от десетилетие успелите емигранти довеждат семействата си, а много от тях поканват и близки и роднини от България да имигрират и им помагат в простериращия бизнес. В този контекст в диаспората специално внимание е обърнато на жените и децата на имигрантите. Тази значителна маса нови американски граждани е организирана в дружества и съюзи, между които «Женско взаимоспомагалтено дружество» в Гранит сити, «Женско църковно спомагалтено друъжество» в Пенсилвания и много други.

Юбилейният алманах на в. «Народен глас» дава отчет за стотици успешни български бизнеси в Амрика и Канада. В това число влизат специализирани магазини, фурни, магазини с бакалии, ферми, хотели, пътнически компании, банки, консултантски компании, обущарници, модни къщи и много други. Приоритет на мисиите е, българите да поддържат социални контакти, постоянна е грижата за безработните, особенно сред новодошлите българи. За пример, само през първата година на съществуването си, българската евангелска мисия в Чикаго издейства над 1500 работни места за български емигранти само в този американски град.

Оформеното социално статукво на българската диаспора е най-ясно разпознаваемо по време на Първата световна воийна. Бългаската емиграция заема ясна и недвусмислена позиция по отношение на войната. Расте и политическото влияние на българските мисии и църкви – една от мисиите е ръководена от Запрян Видолов, консул в Българската легация във Вашингтон през 1932 г. А по инициатива на известната с политическата си инициативност г-жа Видолова започва да се провежда и свободен политически форум за българите в САЩ.

Българските емигранти в Америка не се отказват от своята идентичност,
въпреки че се интегрират изключително успешно. Това отношение говори, че правилно са разпознати процесите на културна интеграция и нуждата от автентично българска обединителна идентичност за мигрантите от всички български области – от Добруджа, през царство България, до Тракия и Македония.

Себеидентификационният процес подпомогна формирането на новата българска диаспора като общонационална среда в Америка. Например, през 1923 г. българската евангелска мисия в Чикаго преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, основани са „Клуб на Балканските нации”, „Българо-македонско взаимо- спомагатело дружество”, „Българо-македонски просветителен клуб” и много други, като форма на новата, общата българска емигрантска идентичност. Всъщност може да се заключи, че българите в САЩ се сдобиват с онази общонационална идентичност и призннаието й, които са им отнети на Балканите, следствие на трагичната ни национална история.

Защо чисто религиозни български мисионерски общества поемат риска на статуирането на една нова (силна в хомогенността и във влиянието си) имиграционна етническа общност в контекста на американската култура? В това начинание няма финансов интерес – финансовите отчети и на двете български мисии в Америка от 1907 г. показват, че собствената им инвестиция в служението сред своите сънародници е многократно по-голяма от средствата, изпратени от американски църкви и религиозни общества. Липсват каквито и да били социални или културни дивиденти за самите мисии. Българските евангелски пастори в САЩ многократно си навличат гнева на своите американски колеги и на политици, обявявайки се против Първата световна война или застъпвайки се за правата на българските работници пред американските им работодатели. Дори с риск да бъдат смятани за пролетаризирани поддръжници на социалистическите идеологии, които действително правят опит да пробият сред работническите имигрантски общности в САЩ в началото на ХХ век.

Тогава защо се влага толкова много в една инвестиция, без конвертируема възвращаемост? Отговорът е комплексен – от една страна, тези служители се чувстват призовани от Бог да служат най-вече на онези, които са в бедност и са изложени на репресия от други групи, поради непознаване на правата си. Част от българските имигранти в Америка в началото на века спадат именно към тази категория – изселниците са бегълци от кризисни региони на Балканите, преобладаващо българска Македония. От друга страна, работниците в мисиите са и остават българи – искрени родолюбци, завинаги свързани с българския етнос.

Същевременно протестантските служители от български произход представляват и естествен мост между българската миграционна среда и протестантска Америка. Така евангелските български църкви в САЩ се превръщат именно поради тези основни причини водещият мотивационен фактор за бързото развитие и разрастване на българската диаспора в Америка, за запазването на българщината в патриотичния й смисъл и за успешната интеграция на българина в новата, детерминирана от протестантизма американска култура. В България през 19 век протестантските мисионери и създадените от тях мисионерски станции, училища и църкви мотивират и обуславят най-интензивната фаза на Възраждането, историческите процеси на Освобожденския и Следосвобожденски периоди (Априлското въстание, Конституционният модел, т.н.). В САЩ, където по онова време православието не присъства, именно българската евангелска култура създава условия за съхраняването на българската национална култура, пренесена отвъд Атлантическия океан в българската диаспора.

В заключение, може да се каже, че историята на българската диаспора в Америка се повтаря и днес, в новите културни условия на 21 век. Пълноценна интеграция и същевременно запазване на националната идентичност са две цивилизационни изисквания пред българския гражданин, два процеса, които протичат паралелно за българския етнос в условията на глобализация. От двете страни на океана – аналогична тенденция се очертава и за българските граждани в Европейския съюз. Модерният българинът може да запази и развива своята идентичност – залагайки, със сигурност за успех, не на примитивния национализъм, а на прогресивния патриотизъм. Опознавайки историята си и връщайки се към основите на християнската вяра – онези основи, които са универсално библейски, независещи от църковно-деноминационна или изолационно-национална принадлежност.

50 ГОДИНИ СВОБОДЕН ЕРУСАЛИМ

„Развеселете се с ерусалимската дъщеря, и радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта й, всички вие, които скърбите за нея;“ /Исаия 66:10/

На 24 май 2017 Израел чества 50-ата годишнина от “освобождението” на Източен Ерусалим. След като поема контрола над западната част на града по време на първата израело-арабска война (1948-1949 г.), неговата армия завладява източните квартали по време на Шестдневната война (1967 г.). Междувременно Израел анексира и превръща така обединения Ерусалим в своя “вечна и неделима” столица. Половин век по-късно обаче провъзгласеният суверенитет не е признат от нито една друга държава. Точно обратното, голяма част от международната общност, включително Франция, продължава да смята, че Източен Ерусалим е окупиран в нарушение на правото и е предопределен да стане столица на бъдещата държава Палестина. Този спор днес е един от основните възлови пунктове на конфликта.

„ НА СТЕНИТЕ ТИ, ЕРУСАЛИМЕ, ПОСТАВИХ СТРАЖИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА МЪЛЧАТ, НИ ДЕНЕМ НИ НОЩЕМ.
ВИЕ, КОИТО ПРИПОМНЮВАТЕ НА ГОСПОДА, НЕ ЗАМЪЛЧАВАЙТЕ,И НЕ МУ ДАВАЙТЕ ПОЧИВКА, ДОГДЕТО НЕ УТВЪРДИ ЕРУСАЛИМ, И ДОГДЕТО НЕ ГО НАПРАВИ ПОХВАЛЕН ПО ЗЕМЯТА.
ГОСПОД СЕ ЗАКЛЕ В ДЕСНИЦАТА СИ И В СИЛНАТА СИ МИШЦА, КАЗВАЙКИ: НЯМА ДА ДАМ ВЕЧЕ ЖИТОТО ТИ ЗА ХРАНА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ ТИ, И ЧУЖДЕНЦИТЕ НЯМА ДА ПИЯТ ВИНОТО ТИ, ЗА КОЕТО ТИ СИ СЕ ТРУДИЛ; НО КОИТО ГО ПРИБИРАТ В ЖИТНИЦАТА ТЕ ЩЕ ГО ЯДАТ И ЩЕ ХВАЛЯТ ГОСПОДА; И КОИТО ГО СЪБИРАТ ТЕ ЩЕ ГО ПИЯТ В ДВОРОВЕТЕ НА МОЕТО СВЕТИЛИЩЕ.
МИНЕТЕ, МИНЕТЕ ПРЕЗ ПОРТИТЕ, ПРИГОТВЕТЕ ПЪТЯ ЗА ЛЮДЕТЕ; ИЗРАВНЕТЕ, ИЗРАВНЕТЕ ДРУМА, СЪБЕРЕТЕ КАМЪНИТЕ МУ; ИЗДИГНЕТЕ ЗНАМЕ ЗА ПЛЕМЕНАТА.
ЕТО, ГОСПОД ПРОГЛАСИ ДО КРАИЩАТА НА ЗЕМЯТА, КАТО КАЗА: РЕЧЕТЕ НА СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ: ЕТО, СПАСИТЕЛЯТ ТИ ИДЕ; ЕТО НАГРАДАТА МУ Е С НЕГО,
И ВЪЗДАЯНИЕТО МУ ПРЕД НЕГО. И ЩЕ ГИ НАРИЧАТ СВЕТ НАРОД, ИЗКУПЕНИТЕ ОТ ГОСПОДА; И ТИ ЩЕ СЕ НАРИЧАШ ИЗДИРЕН, ГРАД НЕОСТАВЕН.“ / Исаия 62:6-12/

Българска Християнска Коалиция (БХК) навърши 20 години

Българска Християнска Коалиция (БХК) е уникално явление в българския политически живот, с осъзнати библейски социални ценности, доказали своята жизненост в процеса на развитието на човешкото общество. Идеята за консервативна християнска партия се заражда в гр. Ямбол през Виденовата зима на 1997г. с убеждението, че християнската вяра трябва да намери израз в категорична политическа позиция.

След учредителна среща в църква „Живот с Христа” гр. Ямбол, Българска Християнска Коалиция (БХК) е официално регистрирана от Софийски градски съд (СГС) с решение от 12.03.1997 г. по ф.д. номер 2439/1997 г. Създаването на Българска Християнска коалиция не е евангелска политическа приумица, а точка на развитие в новата демократична епоха на християнството в България.

В следващите няколко кратки седмици до изборите през април 1997 год., БХК излиза с предизборна платформа която утвърждава ефективна християн-демократична стратегия и изгражда предизборна мрежа по градове и общини ползваща се с доверие и подкрепа на църковни и извънцърковни общности. Въпреки че среща бюрократични пречки и политическа предубеждения, на парламентарните избори април 1997г. Българска Християнска Коалиция се класира осма с 0.63% от вота – за съжаление, недостатъчни за преодоляването на еднопроцентовата бариера. Двадесет години по-късно, извоюваните през 1997г. 26614 гласа остават най-високия изборен резултат постигнат от християн-консервативна партия в демократична България.

Резултати от Парламентарните избори на 19 април 1997
1. Обединени демократични сили – 2223714 гласа (52.26%)
2. Демократична левица – 939308 гласа (22.07%)
3. Обединение за национално спасение (ДПС) – 323429 гласа (7.60%)
4. Българска евролевица – 234058 гласа (5.50%)
5. Български бизнес блок – 209796 гласа (4.93%)
6. Българска комунистическа партия – 50864 гласа (4%)
7. Обединение за Царя – 46765 гласа (1.10%)
8. Българска Християнска Коалиция 26614 гласа (0.63%)

Програмни акценти на Българска Християнска Коалция
БХК възприема семейството като крайъгълният камък на обществото. Това е мястото където децата се учат на отговорност, ценности и как да живеят като добри граждани. Затова обръщаме сериозно внимание на брака и семейството. На семействата трябва да се осигурят всички необходими условия за да осъществят своята грижа и възпитание. Ние се противопоставяме на политика, която разрушава здравия семеен живот.

БХК е за намаляване на забавленията основани на насилие. Виртуалните убийства и забавлението базирано на насилие предлага неправилни модели на поведение, разрешаване на проблеми и учи нашите деца да приемат насилието като естествена реакция.

БХК предлага обществените радио и телевизия да осигурят достатъчен и пропорционално разпределен достъп на официално регистрираните вероизповедания в Р България. Искаме медиите да се придържат към етичните и морални норми и да не включват в програмите си рушащи семейния и обществен климат предавания.

БХК е решена да работи за опазването на околната среда, поради осъзнаването на отговорностите които имаме пред цялото Творение.

БХК дава сериозен приоритет на интеграцията на хората в неравностойно положение, възрастните и етническите малцинства.

БХК е за социална и екологически отговорна пазарна икономика. Икономическата сигурност и приходи трябва да са резултат от дейност, бизнес или труд.

София, 6 май 1997 – Следва предоставеният за разпространение пълен текст на: ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ТРЕТА – ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ЗА 38-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

* Българската християнска коалиция (БХК) е за държавно ангажирана защита на социално слабите граждани, като на този етап повече от 80 процента от населението са в тази категория.

* БХК е за обособяване от държавния бюджет на пенсионни фондове, които да се управляват и контролират от работодателите и синдикатите.

* БХК е за специални закони, мерки и грижи за инвалидите с цел тяхното оцеляване и достойно съществуване. Използвайки опита, традициите и изградените контакти с международни християнски институции, БХК ще съдейства за осигуряване на жизненоважни хуманитарни доставки, медицинска помощ и специфично оборудване за инвалидите от цял свят.

* БХК ще провежда християнска социална дейност в домовете за сираци и безпризорни, в старческите домове.

* БХК ще съдейства за хуманитарна помощ от цял свят за облекчаване на положението на хилядите безработни в България.

* БХК ще отдели специално внимание на ромското население, намиращо се в най-критично състояние, и ще съдейства в пълна степен за физическото оцеляване на хората.

* БХК поддържа предлаганите от Българския лекарски съюз реформи в здравеопазването, като на този етап е против въвеждането на платено медицинско обслужване, без да са налице защитните социални мерки за това. Във време, когато хората нямат пари за хляб, платеното медицинско обслужване е равно на геноцид.

* БХК ще гарантира спазването и прилагането на международното и българското трудово законодателство в държавните предприятия и учреждения и най-вече в приватизиращите се и частните фирми.

* БХК ще бъде гарант за това посредством силно влиятелните и авторитетни международни християнски синдикални организации.

2. ВЪНШНА ПОЛИТИКА

* БХК е за пълно интегриране и приобщаване към европейските структури.

* БХК е за пълноправно членство в НАТО.

* БХК е за развиване на равноправни и взаимоизгодни отношения с Русия.

* БХК е за добросъседски приятелски отношения с балканските страни.

* БХК е за установяване на трайни и задълбочени връзки със сродни християнски и демократически организации в европейски и световен мащаб за укрепване на християнството и промяна на негативното отношение на благоденстващия християнски свят към България в положителна посока. Свободният християнски свят ще ни приеме с пълно доверие единствено като християнска България.

* Със своето присъствие в парламента БХК ще спомага за отварянето на България към външния свят и ще допринесе съществено за увеличаване на доверието на международните политически и финансови институции, изграждайки българско християнско лоби сред тях.

* БХК ще подпомага хилядите българи-емигранти в чужбина и ще съдейства за осъществяване на контакти и подпомагането им от християнските общности и организации в много държави по света.

3. ДУХОВНА ПОЛИТИКА

* БХК е за утвърждаване и съхраняване на българските традиции и култура и тяхното отваряне и приобщаване към световните християнски ценности и постижения.

* БХК ще внесе в парламента и ще отстоява приемането на закон за изучаването в училищата и висшите учебни заведения на вероучение за възпитаване на подрастващите и младежите в християнски морал и добродетели. Властващият 52 години в България атеизъм трябва да остане мрачен спомен от нашата история.

* БХК ще съдейства за обучаването на талантливи, финансово нуждаещи се деца и младежи в страната и чужбина и тяхното завръщане и служене на Родината.

* БХК ще отстоява равнопоставеността и свободата на всички вероизповедания и независимостта им от държавата.

* БХК ще работи с всички сили за утвърждаване на християнския морал и вяра сред българския народ, като използва прекия контакт с хората, християнска публицистика, християнски радио и телевизионни предавания за всеки дом.

България ще посрещне достойно 21-ви век само с парламент от политици с християнски морал и духовни ценности.

 

УСТАВ НА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 (1) Българска християнска коалиция (БХК) е сдружение от личности, приели морално-етичните норми на християнството, като поведение и начин на живот за себе си, приемайки правото на всяка човешка личност на вероизповедание.

(2) Целите, които си поставя БХК са чрез утвърждаване на християнските добродетели в обществото да се гарантира личната свобода на гражданите, да се установи икономическа и политическа стабилност в страната, водещи към просперитет на отделната личност и нацията, като цяло.

(3) Член на БХК може да бъде всеки български гражданин, без разлика на пол, раса, професия и образование, който е приел християнските принципи на поведение и морал за водещи в своя живот.

(4) Не могат да бъдат членове на БХК членове на организации от тоталитарен или национал-социалистически тип.

Чл. 2 (1) БХК е юридическо лице със седалище – гр. София, ул.”Хан Аспарух” 37.

(2) Емблемата на БХК е кръг оцветен в син цвят. В средата на кръга са разположени в щрих очертанията на Република България, оцветени в бяло. Върху белия фон са вписани с главни букви, оцветени в син цвят, инициалите БХК на партията.

(3) Цветовете на БХК са син и жълт.

(4) Знамето на БХК е в син, жълт и син цвят, като върху жълтия цвят е изписано:

БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ

Чл. 3 БХК осъществява своята дейност в съответствие с изискванията на конституцията на България, действуващото законодателство и настоящия Устав.

II. ЗАДАЧИ И СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ.

Чл. 4 (1) Основна цел и задача на БХК е преодоляване на тежката морална, икономическа и политическа криза и по-нататъшното развитие на България, като модерна демократична държава и нейното интегриране в Европейските структури.

(2) За постигане на своите цели и задачи БХК ще се ръководи от християнските добродетели в съответствие с разрешените от закона средства.

Чл. 5 БХК осъществява връзки и контакти с близки на нея национални и международни организации, за изпълнение на целите и задачите си.

III. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 6 (1) Приемането на нови членове в БХК става, чрез писмена молба до Общото събрание на секцията, което приема кандидата с обикновено мнозинство.

(2) Когато в дадено населено място няма изградена секция, желаещите да членуват в БХК подават молба до Управителния съвет на БХК, който я приема с обикновено мнозинство.

(3) Всеки член може да напусне по своя воля БХК, като изпрати писмено заявление до Общото събрание на секцията или до Управителния съвет на БХК.

Чл. 7 (1) Всеки член на БХК има следните права:

– да избира и да бъде избиран в ръководните органи

– да участва с право на глас при вземане на общи решения

– да бъде информиран

– да внася предложения в УС на БХК

– да ползва имуществото на БХК по съответния ред

(2) Задължения на членовете на БХК:

– да спазва Устава

– да не уронва с действия или бездействия името и авторитета на БХК

– да плаща всеки месец членския си внос в размер най-малко на 1% от минималната месечна заплата за страната. Освобождават се от задължително плащане на членски внос пенсионери, безработни, срочнослужещи и студенти.

– да се грижи за имуществото на БХК

Чл. 8 (1) Нарушения на Устава на БХК от страна на негови членове се разглеждат и решават на Общо събрание на секцията в едномесечен срок.

(2) Нарушения от страна на членове, приети по Чл. 6 ал.(2), се разглеждат от Управителния съвет в двумесечен срок.

(3) Член на БХК може да бъде изключен в следните случаи:

– при грубо нарушаване на Устава

– при уронване авторитета на партията и злоупотреба с името и нанасяне на морални вреди на БХК.

– при злоупотреба с имуществото на БХК

(4) Мерките по ал.(3) могат да бъдат обжалвани в едномесечен срок пред съответните по-горе стоящи ръководни органи в случаите за Чл. 8 ал.(1) и ал.(2), които се произнасят на следващото си заседание.

IV. УСТРОЙСТВО И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОРГАНИ

Чл. 9 Органи на управление на БХК са: Общото събрание, Национален съвет, Управителен съвет, Контролна комисия и Председателят.

Чл. 10 (1) Върховен орган на управление на БХК е Общото събрание.

(2) Общото събрание на БХК се състои от всичките делегати, излъчени по ред, определен от Управителния съвет.

(3) Дневния ред на събранието се обявява пред делегатите на ОС, като предложение от Управителния съвет, което се одобрява чрез явно гласуване.

(4) Общото събрание е законно и може да започне, ако присъстват повече от половината от всички делегати.

Чл. 11 (1) Общото събрание се свиква поне веднъж на четири години с решение на Управителния съвет. То може да бъде свикано и извънредно с решение на Националния съвет с мнозинство 2/3 от членовете му или на Управителния съвет с мнозинство 3/4 от членовете му, както и по искане на една десета от членовете на партията.

(2) Общото събрание се свиква чрез писмена покана, отправена до членовете на БХК или до всяка секция. Членовете на БХК или ръководствата на секциите получават писмено известие за определените от Управителния съвет норми на представителство и предложение за дневен ред.

(3) Всеки делегат на Общото събрание има право на един глас. Не се допуска гласуване по пълномощие.

Чл. 12 (1) На всяко Общо събрание се решава по кои въпроси от дневния ред да се гласува явно или тайно.

(2) Явното гласуване става чрез вдигане на делегатска карта, като определени от събранието лица (квестори) извършват броенето. Тайното гласуване се провежда от специално избрана комисия по обичайния ред.

(3) Резултатите от гласуването се обявяват веднага от председателя на събранието.

Чл. 13 (1) Общото събрание се открива от Председателя, Заместник председател или Секретаря, който предлага проект за дневен ред и ръководство на събранието (водещи и протоколчик).

(2) Събранието се ръководи от неговия председател и от избраните водещи. Протоколчикът изготвя протокол, който се подписва от него и Председателя на събранието и се съхранява безсрочно в специална протоколна книга.

Чл. 14 Общото събрание има следните функции:

  1. Взема решение за учредяването на партията, определя насоките на работа в съответствие с основните цели и задачи на БХК.
  2. Взема решения за организиране на необходимите мероприятия.
  3. Решава въпроси за отношенията на партията с други физически и юридически лица, организации, партии и сдружения.
  4. Избира и освобождава Управителния съвет и Контролната комисия.
  5. Взема решения за изменения на приетия Устав и програма.
  6. Взема решения за разпореждане с имуществото на БХК.
  7. Отменя незаконни решения.
  8. Взема решения за създаване на собствен печатен орган в съответствие с действащите нормативни актове и за сдружаване с други обществени организации и юридически лица.
  9. Взема решения за ликвидиране на БХК с мнозинство от 2/3.

Чл. 15 Всички решения на Общото събрание с изключение на изрично упоменатите в този Устав се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 16 Националният съвет се състои от членовете на Управителния съвет и председателите на общинските секции на БХК, след тяхното учредяване.

Чл. 17 (1) Националният съвет се свиква най-малко веднъж годишно от Управителния съвет, както и по искане на 1/3 от членовете му.

(2) Заседанията на Националния съвет са законни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(3) Всеки член на Националния съвет, независимо от представителството си, има право на един глас.

(4) Националният съвет взема решения с явно гласуване и обикновено мнозинство, освен в случаите, изрично упоменати в този Устав.

(5) Заседанията на НС се ръководят от Председателя,

Зам. председател или Секретаря.

Чл. 18 (1) Националният съвет има правата на Общото събрание с изключение на упоменатите в чл. 14 т. 1, 4, 5 и 9 на Устава.

(2) Националният съвет може да попълва Управителния съвет с отделни членове, но не повече от 1/3 от състава му. Той може и да го разширява, но с не повече от двама члена.

Чл. 19 (1) Управителният съвет се състои от не по-малко от 9 члена, които се избират от Общото събрание измежду присъстващите делегати за четири годишен мандат.

(2) Броят на последователните мандати за членовете на Управителния съвет е неограничен.

Чл. 20 Функции на Управителния съвет

  1. Представлява БХК съгласно Устава.
  2. Привежда в изпълнение решенията на Общото събрание.
  3. Координира дейността на секциите в съответствие с Устава.
  4. Взема решения и се грижи за имуществото на БХК.
  5. Свиква Общото събрание и подготвя неговите заседания.
  6. Съхранява архива на БХК.
  7. Избира от членовете си Национален Изпълнителен съвет до 7 души и извършва оперативни дейности между две събрания на Управителния съвет, като се отчита пред него.
  8. Взема решения за наемане на помещения и сгради, формира постоянни и временни комисии, назначава и освобождава административни длъжности.

Чл. 21 (1) Заседанията на Управителния съвет са законни, ако присъстват повече от половината от членовете му. Могат да присъстват членове на БХК като наблюдатели, както могат да се канят и не членуващи в БХК, като експерти и гости.

(2) Решенията на Управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен в случаите, представени в Устава, или ако не вземе друго решение.

(3) Ако член на Управителния съвет отсъства по неуважителни причини на три поредни заседания, то членството му се замразява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на УС до следващото Общо събрание на БХК със съответното намаляване на кворума УС.

Чл. 22 (1) Управителният съвет избира и освобождава Председател, Зам. председатели, Секретар и Координатори, които са членове на Изпълнителното бюро.

Избирането или освобождаването на Изпълнителното Бюро се провежда с тайно гласуване и мнозинство 2/3 от членовете на Управителния съвет.

(2) Председателят, Зам. председателите и Секретарят се утвърждават от Общото събрание с обикновено мнозинство при явно гласуване. По същия начин се утвърждава и тяхното освобождаване.

(3) Управителният съвет се свиква от Председателя поне веднъж месечно. Той може да бъде свикан и от 1/3 от членовете му.

Чл. 23 Председателят има следните функции:

  1. Събира Управителния съвет на заседание.
  2. Ръководи заседанията на Управителния съвет.
  3. 3. Представлява партията пред държавните органи, организации, партии, всички юридически и физически лица. В негово отсъствие той се замества от всеки от заместник-председателите или от Секретаря на БХК.

Чл. 24 Секретарят има следните функции:

  1. Събира и съхранява всички предложения на членовете на партията и ги внася за обсъждане в Управителния съвет.
  2. Отговаря за съхранението на протоколите на Общото събрание и Управителния съвет. Отговаря за съхранението на архива и кореспонденцията на партията, както и за съхраняване на печата на партията.
  3. Координира работата на Управителния съвет и партията.
  4. Осъществява връзки със секциите на БХК и съдейства за тяхното изграждане и организационна дейност.

Чл. 25 (1) БХК се изгражда от секции по териториален принцип.

(2) Всяка секция се учредява от най-малко 10 члена.

(3) Секциите се разпускат по решение на Общото събрание на секцията, взето с 2/3 мнозинство.

(4) Всяка секция се утвърждава от Председателя, Заместник председателя или Секретаря.

(5) Секциите на БХК са самостоятелни и равноправни.

(6) Системни нарушения на Устава и програмни положения от някоя секция или нейни членове се разглеждат от Националния съвет, който се произнася за членство на секцията в БХК.

Чл. 26 (1) Секциите имат Общо събрание, което се състои от всички членове на секцията. За провеждане на Общо събрание на секцията е необходимо присъствието на повече от половината от членовете на секцията.

(2) Секциите избират председател и секретар, които организират дейността на секциите.

Чл. 27 БХК има Контролна комисия, която се избира от Общо събрание с тайно гласуване, за срок от четири години и се състои от най-малко 3 души.

Чл. 28 (1) Членовете на Контролната комисия избират помежду си председател.

(2) Решенията на Контролната комисия се вземат с обикновено мнозинство, освен в предвидените от Устава случаи.

Чл. 29 Контролната комисия има следните функции

– извършва ежедневни проверки на архива и на всички документи, свързани с имуществото на партията, финанси, вещи и други.

– докладва резултатите от проверките пред Общото събрание.

V. ИМУЩЕСТВО И СРЕДСТВА НА БХК

ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ

Чл. 30 (1) Цялата дейност на партията се осъществява на основата на самофинансиране, самоиздръжка и стопанска сметка.

(2) Средствата на партията се формират от

– членски внос

– помощи, дарения и завещания

– доброволни вноски от членовете

– приходи от обществена дейност или от дейности, осъществявани чрез сдружение с други юридически лица

– държавно или обществено целево финансиране или кредитиране

– от приходи на стопански единици за спомагателна дейност

(3) Секциите отчисляват половината от събрания членски внос за общото финансиране на партията, а останалите средства се изразходват по решение на секциите.

(4) Управителният съвет се отчита пред Общото събрание за финансовата си дейност, а ръководствата на секциите – пред секционните събрания.

Чл. 31 (1) Начините за набиране и изразходване на средствата на партията се уреждат в правилник, който се изработва от Управителния съвет и се утвърждава от Националния съвет.

(2) В съответствие с правилника партията образува свое имущество или наема такова, когато е необходимо за реализиране на нейните цели и задачи.

(3) Длъжностните лица, които право да се разполагат с паричните средства на секциите и Управителния съвет, се начисляват на тях в съответствие с правилника.

(4) Имуществото на БХК се управлява от представителните органи, съгласно Устава и законите на страната.

VI. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 32 (1) БХК може да прекрати дейността си само с решение на Общото събрание, съгласно чл. 14 т. 9 от Устава или по реда на чл. 22 от ЗПП.

(2) В случай на ликвидиране на партията, средствата и имуществото й се реализират в съответствие с действащото законодателство.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.33 Българската християнска коалиция се създава в съответствие с раздел III чл. 143-146 от Закона за лицата и семейството и по чл. 1 и чл. 3 на основание на параграф 3 от Закона за политическите партии.

Уилиям Бранхам: Първа евангелизация

Тя започнала на 14-ти юни 1946. В един голям шатър проповядвал брат Бранхам. Множеството слушало внимателно. Тази вечер се молили за 18 души. Между тях бил един мъж, който много години бил сакат. След като се молили за него, той се изправил, плеснал с ръце и тичал наоколо без ничия помощ. Един сляп прогледал и много глухи прочули.

На следващата сутрин помолили Бранхам да посети една болна в психопатологичното отделение на болницата в града. Тя била луда, но след молитвата оздравяла и после я изписали. После Бранхам отпътувал при една жена страдаща от рак и тежаща само 40 килограма. След молитвата тя оздравяла, можела да се облече и да си отиде в къщи. На другия ден той посетил една жена, която била парализирана от дясната страна. Той се помолил над нея и й заповядал в името на Исус Христос да стане. Тя послушала, надигнала дясната си ръка през главата си и можала да се изправи без ничия помощ, като тичала насам-натам из стаята. Също и гласът й бил напълно изгубен, но се възвърнал.

Когато съработниците на Бранхам същата вечер се върнали, намерили шатъра препълнен. Мнозина стояли вън на дъжда. Мнозина получили изцеление. Въпреки дъждовното време, всяка вечер идвали все повече хора. Една неделя вечер довели един пастир негър напред, който бил сляп с двете си очи, и когото мнозина от присъстващите познавали. След като Бранхам се молил с него, негърът извикал: “Брат Бранхам, аз виждам ръката ви,” после погледнал нагоре, видял светлините и извикал пак: “Славете Бога, аз мога да преброя светлините.” Всички славели Бога за голямото чудо, което станало.

Една жена, която отблъснала действието на Святия Дух за покаяние и си излязла, не била изминала и 100 крачки и, като получила сърдечен удар, паднала в безсъзнание на тротоара. Прибрали я в близкия хотел и повикали Бранхам. Той се помолил за нея, тя станала и изповядала, че се противопоставила на Божия повик. Службите трябвало да бъдат продължени с още много дни поради големия прилив на хора. Моли ли се за една 70-годишна болна от рак в носа. След една седмица тя пак се явила и разказала, че била здрава.

Един пастир с парализирани ръце се молил за милост. Веднага след молитвата той почувствал сила, вдигнал ръцете си във въздуха и прославил Бога. Много глухонеми в събранието се учили да говорят и повтаряли думите, които им казвали. Една жена, дошла с патерици, славела Господа за изцелението си. Друга жена, страдаща от схващане на челюстта и от подагра, оздравяла на място. Сега можела без усилие да отвори и затвори челюстта си. Така се умножавали изцеленията, които ставали предмет на разговори из целия град.

Поради многото търсещи изцеление, Бранхам трябвало да се моли често до два часа сутринта. Това продължавало месеци наред, понеже съчувствието му за болните не му позволявало да изпрати хората неизцелени.

Тези евангелизаторски служби завършили на 25-ти юни същата година. Тогава получил телеграма с молба да се моли за едно тежко болно момиченце. Когато пристигнал и допрял тялото му с ръката си, детето оздравяло. По-късно Бранхам се върнал, за да проведе вечерна служба в голямата аудитория, където слушали около 12000 души.

СКАНДАЛИТЕ в Православната Църква