Трябва ли наистина да страним от някого?

Страни от хората които изцеждат енергията ти до последно и не ти позволяват да направиш това което Бог иска от теб.

Нека бъдем честни със себе си. Има взаимоотношения, които са просто токсични. И то не в добрия смисъл на думата (ако тя въобще има такъв). Този тип хора е добре познат. В крайната си негативност, те приличат на един огромен канал, който поглъща всичко, което е над него. Докато другата крайност са хора които са толкова позитивно настроени, че бързо мотивират всички около себе си.

Повече от очевидно е, че нормалното решение е да се обграждаме с хора които са в помощ на нашето собствено позитивно отношение, а не обраното. А също и че ефекта, който самите ние оказваме върху другите трябва да е подобен.

Това е един от случаите в които истината просто трябва да бъде казана такава каквато е, направо и без заобикалки, колкото и да е сурова и директна. А тя е: ОТБЯГВАЙ НЕГАТИВНИТЕ ХОРА! Освен ако не искаш да станеш негативен точно като тях.

Бил Гейтс: Болезнени, но полезни истини за живота

1. Животът е несправедлив – свиквай отрано с този факт!

2. На света не му пука за твоето самочувствие или пък самоуважение. Той очаква от теб постижение.

3. Вероятността да започнат да ти плащат 40 хил. годишно веднага след като се дипломираш е твърде малка. Няма да станеш вицепрезидент на компания с лимузина и личен шофьор, докато не го заслужиш.

4. Ако си мислиш, че учителят ти е строг и взискателен, то почакай до срещата с шефа си. За разлика от учителя, кариерата на шефа ти зависи от това как се справяш с поставените задачи.

5. Да правиш хамбургери в „Макдоналдс“ не е под достойнството ти. Твоите прадеди са наричали всяка възможност за работа „отличен шанс”.

6. Не бързай да обвиняваш родителите си за всеки свой неуспех. Не съжалявай за провалите си, учи се от тях!

7. Помни, че до твоето раждане, твоите родители не са били такива скучни хора, каквито ти се струват сега. Те са станали такива, докато са работели, за да ти осигурят безгрижно детство, докато са се грижили всяка минута за теб, слушайки непрестанните ти брътвежи от каква висока класа си ти. Затова, преди да тръгнеш да спасяващ горите на Амазонка от унищожение, опитай се за начало да разтребиш стаята си.

8. Училищата все повече се стремят да заличат разликата между победители и победени. В живота не е така. В някои училища дори не поставят слаби оценки, за да не страда самочувствието ти и позволяват да се явяваш на изпити, колкото пъти искаш. Това няма нищо общо с реалния живот.

9. Животът не е разделен на срокове, семестри и ваканции. Много малко работодатели проявяват интерес да ти помогнат да намериш собственото си „Аз”. Ще се наложи да го направиш в свободното си време.

10. Не бъркай реалния живот с това, което показват в киносалона или по телевизията. В живота, на хората им се налага да прекарват по-голямата част от времето си на работа, а не в кафето или бара.

11. Дръж се добре с „очилатите зубъри”. Много е вероятно някой ден един от тях да ти стане началник.

Църквата на 21-вия век: Постмодерни предпоставки, промени и последствия

Доний К. Донев (EB, 2006)

Динамиките в Българското Петдесятно Движение днес диктуват появата на църковни и обществени процеси, формиращи една нова социална култура. В нейния контекст, вечните въпроси за човешкото съществуване и смисъла на човешкия живот отдавна не са просто лична теория или мироглед. Те са пренесени на националната сцена на България от няколкостотин на вид малки евангелски църкви с теология, изградена на базата на пуритански убеждения за Библейска святост и пълен Божествен контрол чрез свръхестествената намеса на Святия Дух в човешката история. Тези верски общества остават единственият реално активен морален стълб на държавата формиращ културен антипод на духовния упадък и деморализацията на обществото. Произлизаща от контекста на Библейските ценности, тяхната антикултура предизвиква, мотивира и безкомпромисно изисква Християнски морал във всяка сфера на живота от личната съвест до политическата сцена. Тази антикултура се превръща в социална парадигма срещу постмодерната секуляризация и посткомонустическия манталитет на анархичен атеизъм, деморализиращи политическия, икономическия и социалния аспект на живота и обезценяващи смисъла на човешкото съществуване в България днес.

Безспорно е, че щом над 90% от българските евангелисти изповядват петдесятно-харизматична теология, тяхното богословско, еклезиално и чисто обществено-културно развитие ще продължава да оказва историческо влияние в България. Но какво е бъдещето на това Петдесятно движение и какво следва от неговите динамики на развитие?

Вече повече от десетилетие, евангелските църкви са в предходна криза, произлизаща най-вече от духовните им корени. Тези процеси не са само негативни. Те систематично преустройват евангелското движение с изискване за актуална активност и историческа адекватност. За да продължи да бъде духовна алтернатива и в 21-ви век, българският евангелизъм, и в частност българското петдесятно движение, ще претърпи следните промени:

1. От сгради към тяло е динамика, която възстановява първоначалния библейски модел на новозаветната църква като жив организъм на тялото Христово, а не механично построена структура с централизиран сграден фонд, ограничаващ действията й. Сгради ще има, но те никога не биха могли да заменят истинския фокус на църквата – спасението на безсмъртни човешки души. Изгубването на този фокус на служение би довел църквата до пагубна демобилизация и пълна изолация от нуждаещия се от посланието за спасението свят. В началото на 21-ви век мястото на църквата не е в офиса, а на жетвата.

2. От амвони към хора е промяна на самата парадигма на служение. Когато църквата стане шоу-представление, за което се продават билети, тя престава да принадлежи на Бога. Времето на соло-проповедниците с многобройни титли, заобиколени от постоянен антураж, отдавна е отминало. Време е за възстановяването на свещеничеството на всеки вярващ като част от едно единно църковно тяло, ръководено от Святия Дух в служение, явно потвърдено от Слово, знамения и духовни дарби, изразяващи авторитет и помазание, извиращи от живот на святост.

3. От расизъм към реабилитация е процес за възстановяване на етническата сила на църквата. Етническото деление никога не е било част от служението на Христос и затова културната асимилация е неприсъща за църквата. Нужна е реална парадигма за мултиетническа интеграция, гарантираща служение, което достига всеки език и култура.

4. От елитаризъм към егалитарианизъм е динамика, която гарантира правото на всеки мъж или жена да отговори по съвест на библейския повик за служение, който е получил/а от Бога, независимо от човешки мандат или организационна политика. Това е и естествената защита на църквата срещу всяка алтернативна сексуална ориентация, която се стреми да внедри себе си под прикритието на фалшив плурализъм.

5. От скрити грехове към библейска святост е вътрешният стремеж на всеки човек да намери себе си чист пред Бога. Църквата трябва да бъде еталон за социалните и културни динамики, които гарантират контекст, в който животът на святост заема позицията на обществен стандарт за политика, бизнес, мислене, вяра и живот.

6. От човешки способности към свръхестествена сила е начинът, по който Бог потвърждава истинското служение. Модернизмът предпочита интелектуално знание и технически прогрес. Постмодернизмът ги поставя под съмнение. Истинската църква отговаря и на двете чрез свръхестественото водителство и сила на Святия Дух.

7. От бедност към просперитет е освобождаване от икономическата дилема, с която църквата се бори. Тя не цели удобна сигурност или почивка, а физически екипира за духовна работа.

8. От ескейпизъм към социална ангажираност е политическият мандат на църквата, който без да отрича ескатологическите й убеждения, я поставя в центъра на историческите събития. Там църквата става създава алтернатива за социално пространство, в което тя говори за безгласните  и се застъпва за безсилните.

9. От централизирано към контекстуализирано богословие формулира вярата на църквата не в политически или културен център, а в периферията на църковната организация, където църквата се допира до света и където служението й е най-нужно.

10. От магнетизъм към мисия е резултатът от контекстуализираното богословие. Църквата престава да се стреми да бъде център, който привлича невярващите и започва своя път към хората на един погиващ свят по примера на Missio Dei.

11. От книга към медия не е просто постмодерна динамика. Тя връща църквата към нейното първоначално свидетелство за Христос, потвърдено не толкова от точността на буквата, а от Духа, който го доказва с чудеса и знамения.

12. От безразличие и безверие към вяра, изразена в дела на праведност, ясно посочени от Словото като пост, молитва и милостиня.

13. От братоубийство към братолюбие е единственият начин, по който църквата ще продължи да съществува и изпълнява своята мисия. Днес в България има над 1200 църкви. Повече от половината от тях са започнати при църковно разделение. Нито една разделена църква през последните 16 г. не се е обединила отново. Братоубийственото братоделение трябва да спре. Време е за единство и братолюбие.

Последни поуки от голф игрището

От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…

Здравейте, шампиони!

Псалм 118:24-25 “Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него. О, Господи! Избави ни, молим се. О, Господи! Молим се, изпрати благоденствие”

Нека направим още едно посещение на голф игрището, за да научим още няколко чудесни урока, които могат да ни помогнат да играем живота по-добре.

Трябва да вземаме възможно най-много от всяка отделна игра

Уверете се, че се радвате на днешната игра, а не просто участвате, докато чакате следващата. Дайте най-доброто от себе си днес, но в същото време не забравяйте и да се забавлявате докато го правите. Запомнете, днешният ден е Божий подарък за вас, както и обещаното утре, и Той е който ще ви даде успех и в двете. Дори и ако днес не играете по най-добрия начин, това все пак е възможност да подобрите играта си. Все пак днес имате възможност и потенциал да научите нещо, което може да ви помогне утре. Утре е много вероятно да има друга игра и в нея вие можете да приложите всичко, което сте научили днес, ако сте хитър играч.

Предупредете другите, когато направите грешен удар

Ако някога сте играли голф, най-вероятно поне веднъж сте чували някого да вика внезапно “Фоoр!” Това, в превод за неиграещи голф означава “О не, току що ударих лоша топка – пазете се, може да ви удари всеки момент”. В такъв момент всеки стоящ наблизо се навежда и си закрива главата, за да се защити. Всеки играч понякога прави такива грешки – такъв е животът. Когато това се случи на вас и вие ударите топката лошо, уверете се че не застрашавате другите. Имайте достойнството да ги предупредите. И разбира се ако по случайност ударите някого, уверете се, че имате доблестта да се извините и да поемете отговорността за вашите действия или думи.

Следете си резултата

Играли ли сте някога с “едно, две, опа – няколко бройки изчезнаха” играч? Той лъже и сменя резултата си в зависимост от това, колко лошо играе. Вие играли ли сте някога така? Един чудесен финален паралел между живота и голфа е следния “бъдете честни със себе си”. Не се надценявайте или подценявайте по отношение на това как върви живота ви и какви са отношенията ви с Бог. Имайте точен резултат в тези отношения. В противен случай напредъкът ви ще е тъжен, тъй като той ще се “изгуби” в преувеличението на вашия последен резултат. Ще бъде жалко, тъй като всички ние искаме да се подобряваме постоянно, нали?

Бъдете искрени по отношение на това кой сте, къде сте, в какво вярвате и най-вече към Бог. Ако го направите ще видите как резултата от действията ви ще се подобрява константно в невероятната игра на живота.

8 причини за четене на Библията

1. Библията предизвиква да оставиш трайно наследство след престоя си на земята

2. Променя предположенията ти за Бог

3. Разграничава религията от взаимоотношение с Бог

4. Изгражда характера в личност

5. Библията променя взаимоотношенията ти с другите

6. Библията променя твоите действия

7. Показва колко трудно се променят хората

8. И въпреки това, те предизвиква да включиш семейство, приятели и много други в преживяването на Божията воля.