ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРАТА: Моята Библия

Моята Библия

1 Тимотей 3:16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

Историята за Бога

Библията е история за Бог Който се открива на човечеството.

Битие – история за създанието

Изход – история за освобождаването на Израел от Египет

Книги на Царете – история за Израелските царе

Книги на Летописите – история за Израелския народ

Ездра – история за построяването на храма в Ерусалим

Немия – история за построяването на стените на Ерусалим

Евангелията – история за Исус Христос

Деяния Апостолски – история на Ранната Църква

Откровение – история за Края на Света

В частност, Библията не е просто книга а Божието откровение (начина по който Бог се открива) за всеки човек. Нужно е Бога сам да търси начин да се открива на човечеството защото сами по себе си ние не можем да открием Бога. В човешката история, Бог винаги е търсил индивиди или групи от хора за да им се открие.

Битие 3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. 9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Божието Универсално (общо) Откровение

Бог се открива на творението чрез творението. Универсалното откровение съществува и може да бъде разгледано само в контекста на Евангелието. Извън историята за Исус Христос то е Библейски невалидно, тъй като отнема важността на Голготската жертва.

Псалм 19:1 Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

Римляни 1:20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

Божието Специално (лично) Откровение

Бог се открива на определен човек или група от хора в определено време, като това откритие дава възможност за изкупително взаимоотношение т.е. Бог се открива за да спаси (Еф. 3:1-6; Кол. 1:27). Това откровение не се изразява само в думи идеи, а в лично трансформиращо преживяване. То има:

 

  • Личен характер – Бог не използва посредници а говори лично. Един личен Спасител се открива лично на човешката личност.
  • Антропичен (гр. Антропос – човек) характер – Бог не може да бъде ограничен от лимита на нашите сетива или разбирания. Но за да бъде разбран Той се открива като използва образи, форми и начини близки до човешките.
  • Аналогичен характер – Бог търси прилики който са близки до нашето разбиране за да ни се открие.

Запазване на откровението  – вдъхновение

Главна цел за всяко поколение е да запази и предаде придобитото знание на идните поколения. Знанието за Бога не прави разлика. Бог е избрал записаното Слово (Писанията) като начин за запазване на Неговото откровението за човечеството от всички поколения. Ето защо по различно време в един период от повече от 5,000 години, Бог вдъхновява 42 мъже от различен произход и епохи да напишат 66 Библейски книги. Този план сам по себе си е грандиозен и по човешки неизпълним. По Божието вдъхновение обаче, всяка книга на Библията е написана отделно и независимо, но същевременно в канонична неразделимост една от друга запазвайки за поколенията общата цел – да се предаде Божието откровение на всеки човек. Силата на записаното Божие откровение е именно в неговата интергенерационна непроменимост и трайност от поколение за поколение. Ето защо ние можем да се доверим на истинността на Библията както е писано:

2 Петрово 1:21 Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

Кратка история на Българските Протестантски Преведи

1887 Цариградски Превод – започнат в 1859 г. от Д-р Ригс, Д-р Лонг, П.Р. Славеков и Хр. Костович Сичанов. Използвани са превода на Новия Завет направен от Иларион Макриополски (1863) и Английския превода Кинг Джеймс (1611).

1924 Ревизирано Издание (Придворна Печатница) – превод от Английското Ревизирано издание (1901)

1938 Ревизирано Издание (Придворна Печатница) – ревизия на превода от 1924 година.

Моята Библия (4 начина за възприемане на Библията)

  1. Да четеш Библията – възприемане на Божието Слово като четиво.
  2. Да знаеш Библията – да имаш в паметта си нейните. Думи. Наизустяването на свещени текстове е древен метод за изучаване и обучение.
  3. Да разбираш Библията – да можеш да тълкуваш Библията
  4. Да опиташ Библията – лично преживяване на онова което за света е само прости древни думи, а за вярващия е Божие откровение, меч който разделя душата от духа и който побеждава над силите на злото и над всяко изкушение, болест, грях, скръб, неволя и дава надежда за вечен живот. Само така Библията престава да бъде просо текст и става живо откровение за Вечния Бог в живота на вярващия.

Най-важната задача на църквата е да разкаже историята за Живия Бог и то да я разкаже правилно и истинно. В това се изразява живота на свидетели

Записки:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЯРАТА

Българска Божия Църква в своето служение се стреми да осъществява духовно единство с всички подобни верски общества и особено със Световното Петдесятно Движение. Тя изповядва и практикува Декларация на Вярата, духовни практики и служения, които се използват за основа на веруюто на Божията Църква в България и Света.

Ние вярваме:

  1. В дословната боговдъхновеност на Библията.
  2. В един Бог, вечно съществуващ в три лица, а именно: Отец, Син, Святи Дух.
  3. Че Исус Христос е Единородния Син на Отца, заченат от Святия Дух и роден от дева Мария, че Исус е бил разпнат на кръст, погребан и възкресен от смъртта, че се възнесе на небето и сега е от дясната страна на Отца като Застъпник.
  4. Че всички са съгрешили и поради това са лишени от Божията слава, че покаянието е заповядано от Бога за всички и е необходимо за прошка на греховете.
  5. Че оправданието, обновлението и новорождениет
    о се получават чрез вяра в кръвта на Исус Христос.
  6. В освещението след новорождението, чрез вяра в кръвта на Исус Христос, чрез Словото и чрез Святия Дух.
  7. Че святостта е Божието изискване за начина на живот на Неговите последователи.
  8. В кръщението със Святия Дух след очистване на сърцето.
  9. В говоренето на други езици, според дадената от Святия Дух способност, като първоначално свидетелство на кръщението със Святия Дух.
  10. Във водното кръщение чрез пълно потапяне, и че всички, които се покаят, трябва да бъдат кръстени в името на Отца, Сина и Святия Дух.
  11. В Божествено изцеление, снабдено за всички в изкуплението.
  12. В господната вечеря и умиване нозете на светиите.
  13. Във второто идване на Исус Христос: Първо, да възкреси мъртвите праведници и заедно с живите светии да ги вземе при Себе Си.  Второ, за  да царува на земята хиляда години.
  14. В телесното възкресение, вечен живот за праведните и вечно наказание за нечестивите.

Издава Българска Божия Църква Copyright © 2001. Всички права запазени. Главен Старейшина Пастор Павел Игнатов ◊ Координационен Център, Улица “Петко Каравелов,” 1А – София, 1408 ◊ Телефон: (02) 951-6310 ◊ Факс: (02) 952-0680 ◊ Е-мeйл:  bcog@mbox.cit.bg ◊ Автор Доний К. Донев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.