Архив за етитет: на

Ролята на българския протестантизъм в национално-освободителното ни движение

borimechkataИнститут за българска протестантска история (2006)

„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
Посл. на св. ап. Яков 2:17

Раждането на първите български протестантски църкви съвпада по стечение на историческите обстоятелства с най-решителните моменти в борбата на българския народ за национално освобождение. Към 1870-те българският народ е постигнал забележително ниво на национална еманципация, изградил е мрежа от български просветни институциии е извоювал църковна независимост от Цариградската патриаршия. Във всички тези етапи на Възраждането основен противостоящ на българската кауза фактор се явяват религиозни и политически гръцки лидери. На преден план излиза необходимостта да се извоюва политическа свободаза българския народ от Османската империя.

За каузата на национално освобождение – куриери, командири, бойци
Изграждането на национална комитетска мрежа от Васил Левскиподготвя условията за избухването на общонационално българско въстание. Но залавянето и обесването на Васил Левски поставя начело на революционното движение личности със значително по-скромни качества от създателя на националната комитетска мрежа. След значителни организационни проблеми и множество провали българската национална революция избухва през април 1876 г. само в един от четирите революционни окръга. Тактиката на ръководството на въстанието е военните действия да продължат максимално дълго време и да предизвикат намесата на великите сили. Ръководителите на въстанието отлично си дават сметка за вълната от насилие, която ще предизвикат въстанието – погромът над българските селища от правителствените сили и башибозука са средството, което българските ръководители искат да използват за спечелването на Великите сили закаузата на българската политическа свобода.

В тези драматични събития българските евангелски християни се проявяват като общност, посветена да носи кръста на своя народ. Още при подготовката на въстанието книжарите, разнасящи протестантската книжнина в българските селища, са използвани от ръководството на революцията като куриери на комитетите. Като куриери на Вътрешната революционна организация служатбългарските евангелски проповедници Велико Петранов от Панагюрище, Н. Бояджиев и Н. Кочев от Пазарджишко, Благо Сарандов и Петър Мусевич от Македония и др. Иван Нейков е използван като личен куриер от Георги Бенковски, а В. Караиванов от Чирпан е дори арестуван по подозрение на турските власти, но е освободен след намесата на американските мисионери. Пазарджишкият евангелски християнин Стоян Ангелов отговаря за сигурната закрила при обиколките на лидерите на националното освободително движение Васил Левски и Георги Бенковски. Двамата се крият и нощуват редовно в гостилницата на Ангелов при обиколктие си из Южна България.

Хвърковатата чета и черешовите топове
Българските протестанти от въстаналите селища се включват във въстанието наравно с православните си сънародници. В селища със значимо евангелско присъствие като Церово и др. са съставени отделни клетвени листове за православните българи и за българите протестанти, бойци във въстаническите отряди. Българите протестанти от Церово съставят отделен взвод с войвода К. Телийски и помощник Никола Кочов. Основният боен отряд в Априлското въстание е т. нар. Хвърковата чета с командир Георги Бенковски. Командир-десетник на въстаническата кавалерия на Бенковски е Иван Чеширов, евангелски проповедник от църквата в Церово. Наред с Хвърковатата чета, друг символ на Априлското въстание е Черешовото топче. Проектът и изпълнението на това самобитно артилерийско изобретение е евангелският християнин от Панагюрище, майстор Стоил Финджиков. Самият той е високо ценен от ръководителите на революцията като патриот и стратег. На решителното историческо събрание на Оборище именно той е помолен да произнесе молитвата за благословение на делото за Освобождението на България. След Освобождението на България за своята революционна дейност Стоил Финджиков е награждаван с държавни ордени от българското правителство, а на мястото, където било разположено черешовото топче в Зли Дол е издигнат негов паметник.

Турция ще падне
Друг евангелски християнин – Петър Дойчев от Панагюрище активно участва в ръководството на бойните действия при Панагюрище и Стрелча. Като приближен на Панайот Волов и Георги Бенковски на него са възлагани важни разузнавателни мисии. След Освобождението Петър Дойчев завършва богословие в САЩ и е дългогодишен пастор на Евангелската църква в Чирпан. Любопитен факт е, че друг от символите на въстанието – цифровата формула “1876 – Туркия ке падне” е дело на евангелския християнин Петър Вежинов. Други двама протестанти от Панагюрище, Стефан Балабанов и Рад Манев, активно се включват в подпомагането на революцията. Първият обезпечава голямата част от въстаническите униформи, а Рад Манев като оръжеен майстор изработва оръжията за въстаниците.

Равнодушието на Великите сили
Въпреки отчаяната борба, въстанието в Панагюрския революционен окръг е задушено с ужасни кланета и опожарявания от правителствените сили и башибозушките отряди. Непосредствените ръководители на въстанието са елиминирани или се крият от непрестанните хайки за залавяне на оцелели въстаници. Официалните институции на Руската и Австро-Унгарската империислед първите ужасяващи сведения за въстанието дават инструкциина своите дипломатически представителства да не повдигат проблема за зверствата при потушаването на въстанието. Русия не желае ескалиране на напрежението с Османската империя и войната не влиза в плановете й на този етап. Съществува реална опасност ключовият момент от стратегията на водачите на българската революция – разгласяването на зверствата на турците из Европа да пропадне. Дългите години изнурителна и опасна подготовка, десетките хиляди избити, осакатени и изнасилени, десетките унищожени селища могат да се окажат напразни усилия и жертви, оставащи без последствия. В този драматичен момент решаваща роля изиграват верните приятели на българския народ – американските евангелски мисионери. В друга статия вече се изведе ролята на вестник “Зорница” за отразяване на Априлското въстание и работата на редакторите и мисионерите за българската кауза. Тук ще се спрем на другите събития довели до успешно постигане на целите на българската национална революция.

Въпреки обстоятелствата
Първите сведения до евангелския мисионер и съавтор на първия български превод на Библията д-р Алберт Лонг в Цариград са изпратени от православния свещеник в Пазарджик отец Тилев и от бъдещия министър- председател на България Иван Евстатиев Гешов от Пловдив. Последният използва за куриер основателя на Евангелското благотворително дружество Андрей Цанов. След като се консултира с директора на Робърт Колеж д-р Уошбърн, д-р Алберт Лонгпревежда писмата на английски език и ги предава с личен апел на британските и американските дипломатически лица в Цариград, с които е във връзка. Така се стига да първата публикация в британския “Дейли Нюз” на 23 юни 1876 г., изготвена от Едвин Пиърс, кореспондент на вестника в Цариград. Министър-председателят на Великобритания Дизраели омаловажава обаче новината и по всяка вероятност такива инструкции получава и британския посланик в Цариград Хенри Елиот. Консервативното правителство на Великобритания поддържа Турция.

Това обстоятелство не спира американците д-р Лонг и д-р Уошбърн – и те подготвятс воя, много по-подробна статия, която отново публикуват в “Дейли нюз”. Редакцията на друг британски вестник “Дейли мейл” изпраща своя кореспондент Джанюариъс Макгахан, американец по произход, на място да проучи случая. 32-годишният журналист има забележителен житейски и професионален път, той участва и в Руско-турската война по-късно – в боен отряд от доброволци се сражава за българската кауза, умира от тиф три месеца след подписването на Сан Стефанския договор. Разгласяването на зверствата спрямо българския народ на Острова от либералните среди и журналисти дава основание на либералната опозиция да принуди консервативния премиер Дизраели да назначи анкетна комисия от британското посолство. Но за неин ръководител Дизраели умишлено назначава най-младият и неопитен служител в посолството Уолтър Беринг, който същевременно има семейни и икономически връзки с турската държава.

Пробивът
Протестантските мисионери са наясно, че така сформираната комисия няма да даде обективна оценка на ситуацията и оказват натиск върху американския пълномощен министър в Цариград Мейнардда състави втора комисия, която да проучи нещата съвместно с Макгахан. Упоритото настояване на мисионерите пречупва колебанието на американския дипломат и генералният консул на САЩ Юджийн Скайлър се отправя на обиколка с Макгахан в опожарените територии. Групата е водена от секретаря на вестник “Зорница” и възпитаник на Робърт колеж Петър Димитров. Обиколката на Скайлър и Макгахан започва на 23 юли и продължава няколко седмици. Междувременно мисионерската станция в Пловдив изпраща Джеймс Кларк и пастор Никола Бояджиев в Батак, където те събират веществени доказателства, които представят на чуждестранните дипломати в Пловдив за клането извършено там. Джеймс Кларк е водач на Скайлър и Макгахан при посещението им в Батак. “Дейли мейл” започва да публикува разтърсващи репортажи на Макгахан и общественото мнение в Европа започва да оказва натиск върху правителствата на Великите сили за промяна на позицията спрямо Османската империя. Към групата на Скайлър и Макгахан се присъединява и руския консул в Одрин княз Цертелев. Османското правителство е принудено да издаде разрешително на групата за безпрепятствени анкети в териториите на въстаналите селища.Дописките на Макгахан печелят за българската кауза опозиционния лидер на Либералната партия Уилям Гладстоун, който оглавява натиска върху британското правителство за намеса в полза на страдащия български народ. На 6 септември 1876 г. той издава брошурата “Уроци по клане” във впечатляващия за времето си тираж от 40 000 броя. Либералът Уилям Гладстоун е авторът за идеята за конференция на Великите сили в Цариград, с която да наложат на Османското правителство освобождаването на българския народ.

Резултатът
Разгласяването на погрома над българския народ довежда до вълна от благотворителност сред английската общественост.За няколко седмици лейди Стандфорд успява да набере огромната за времето си сума от 29 000 ангийски лири, с които подпомага 59 пострадали селища. Впоследствие пастор Иван Тонджоров основава болница в Пловдив с нови средства, събрани за целта от лейди Стандфорд. За тази й дейност поетът Иван Вазов и посвещава стиховете:

Всички що от мраз треперят
Що гладуват, що търпят,
Ти направи да намерят
В тебе майка, твоя път

Значителни суми набира и мисионерът Джеймс Кларк, с които успява да подпомогне над 25 000 българи от пострадалите селища. Той обича силно и искрено България и българите, владее отлично български език, пише и проповядва на него – и завещава да бъде погребан в България след смъртта си.

В резултат натискът във всички европейски страни довежда до свикването на Цариградската посланическа конференция, която постановява създаването на две български автономни области, обхващащи почти всички територии, на които се е развила българската нация. Неизпълнението на решенията на конференцията довеждат само месеци по-късно до Руско-турската Освободителна война, в която конфликтите между европейските Велики сили за първи път не осуетяват настъплението на руската армия.

Априлското въстание представлява връхна точка в борбата на българския народ за национално освобождение. В тази борба българските протестанти се проявяват като безрезервно предани накаузата за политическа свобода на България. Ключов момент за успеха на стратегията на въстанието е разгласяването на събитията, свързани с положението на българския народ от въстаналите земи, което осъществяват протестантите. Правителствата на Великите сили постигат договорка, събитията около въстанието да не бъдат разгласявани, но именно тук действията на евангелските християни, посветени на българския народ, променят хода на историята. С делата си в онези драматични месеци, в една несигурна и трудна обстановка американските мисионери доказват, че не е възможно да бъде отделено изповядването на истината за вечното спасение в християнската вяра от защитата на истината за случващото се в живота на народи, общества и отделния човек.

Мисли на зазоряване: Жив завинаги

„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.“ (Йоан 5:24, 25)

Когато още живеех в неверие, имах власт над съвестта си. Тя си беше моя и когато се опитваше да ме гризе, аз успявах доста добре да се справя с нея. Поредната подлост или кражба се обработваше в съзнанието ми, полираше се и блесваше като нещо положително. Нанесъл съм щета на някого – ами че той напълно си го заслужава. Карам ски на Витоша в работно време – ами затова си имаше общовалидна максима по времето на комунизма: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Аз сам заемах мястото на съдията и раздавах справедливост. Разбира се, на себе си винаги издавах оправдателна присъда. Е, ясно ми беше, че ако ме хванат в някое от тези дела, моята собствена оправдателна присъда няма да има голяма стойност, затова гледах да ги скрия колкото може по-добре. Но лично за мен това въздействие върху съвестта имаше обезболяващ ефект.

Ако обаче има съд, пред който нищо не може да се скрие? Ако има независима справедливост, която действа различно от моята собствена съвест? В такъв случай може да се окаже, че обезболяващото действие на съвестта ми прилича на наркотик, който замъглява действителността и при свръх доза е смъртоносен. Болката е нещо много неприятно, но тя е необходима, за да ни сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред. Но ние все по-добре успяваме да потиснем болката – също както съвестта си, която ни сигнализира, че сме извършили грях. Грехът унищожава човека и в крайна сметка води до смърт. Дори и без да мислим за Божия съд, самото зло разяжда като отрова. Романът на Достоевски „Престъпление и наказание“ е класическо описание на тази закономерност. Опитайте се да погледнете злото, което сте сторили на някого, от неговата гледна точка. Опитайте се да се поставите на мястото на ощетения. Ще вкусите горчилката, отровата, смъртта, която грехът предизвиква в човешкото същество.

Човекът, който живее в грях, не може да се погледне обективно. Той е като упоен от собствената си смъртоносна съвест, като мъртъв. Той е отделен от Бога, а това е дефиницията на смърт. Но докато не е настъпила физическата смърт, има надежда това състояние да се промени. Човек може да премине от смъртта в живота. Може да избегне Божия съд. Горното изказване на Христос е едно от най-силните, които най-ясно ни говорят как човек може да се спаси.

Вярата започва със слушане на Божието слово. Може и с четене. Важното е човек да разбере за какво става дума – кой е Бог, какви са Неговите критерии за добро и зло, какво иска Той от нас. От това неизбежно идва изобличението за нашето зло, за нашата приспана отровена съвест. И тогава идва Христос с Неговата изкупителна жертва. Тогава човек може да извика към Бога за помощ и прошка. Повярвай в Него, и още тук и сега ще имаш вечен живот. Божият съд вече не те засяга. Твоята присъде вече е произнесена и изпълнена – върху Христос. А ти си свободен и Бог те приема като чист от всеки грях. Но не с твоята собствена праведност, а с тази на Христос.

Да, мъртвите оживяват, и то завинаги!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Съхрани го

„В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб.“ ( Псалм 119:11 )

Много е приятно да се събудиш сутрин, да си се наспал добре и да имаш малко свободно време, преди да се втурнеш във водовъртежа на деня. Дори да са само няколко минути. Обичам през тези минути да изключа предстоящия стрес и да си помисля – дали Бог има да ми каже нещо за днес? Отварям Библията и прочитам няколко стиха. Четенето не върви бързо, понякога е дори на случайно отворена страница. Но размислям върху съдържанието – за какво става дума и какво би могло то да означава за мен, през днешния ден. Почти винаги резултатът е много интересен. Бог съвсем реално говори. Макар че в това, което чета, става дума за други хора и за други времена, Бог винаги е намирал начин да ми каже нещо за моята конкретна ситуация. Навеждал ме е на мисли, които са ми показвали правилния подход към нещо, което има да се случи през този ден. Понякога тези сутрешни стихове са ме придружавали в съзнанието ми през целия ден. И вечерта, когато отново мога на спокойствие да помисля за случилото се, съм виждал как Бог ме е предпазил от грях или ми е дал разрешение на труден проблем, водил ме е да действам правилно или ме е насърчил и ми е дал сили да понеса някое разочарование. Възможностите са много.

Да съхраниш словото Му в сърцето си, значи преди всичко да го четеш и да го осмисляш в светлината на реалния си живот, на настоящите си проблеми. Разбира се от това няма полза, ако не запомниш извода и не го прилагаш на практика. Словото оживява, когато ти живееш в съгласие с него. От опит мога да кажа, че по този начин Бог ни води и ни предпазва от грехове, които разрушават живота ни. Тогава самите ние излъчваме светлина за околните и Божия морал и ценности се изявяват пред тях.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Тайната на Неговата воля

„… като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената: да се обедини като цяло в Христос всичко – и това, което е на небесата, и това, което е на земята – в Него“ (Ефесяни1:9-10)

Несъмнено у Бога има много тайни, до които ние нямаме достъп. Те са свързани с бъдещето на целия свят, с бъдещето на нашия личен живот, с духовния свят и битките, които се водят в него. Но има някои тайни, които в определен момент от човешката история са били разкрити. За една от тях, изключително всеобхватна, се говори в горния цитат на апостол Павел. Крайната цел на цялата история е всичко, което е на небесата и на земята, да се обедини в Христос. Това може би е малко трудно за разбиране и се нуждае от пояснение.

Библията ни разкрива, че Христос е Творецът, чрез когото са създадени небесата и земята. Той е станал човек и е пожертвал живота Си, за да създаде за Своето паднало творение път обратно към Бога. Всеки, който приеме това спасение, в известен смисъл влиза в „Христос“ или „се облича с Христос“. Повярвалият човек се идентифицира с Христос и Му принадлежи. Съобразява се с Неговата воля, отразява Неговата същност, споделя Неговия морал. Вярващите хора още тук, на земята, са небесни същества. Те живеят в този свят, но не са от него, а принадлежат на небесното царство. Разбира се, твърде много от тях вече са си отишли физически от тази земя и вече са при Бога във вечния свят. Един ден тези два свята ще се обединят. Преградата ще падне и ще се осъществи целта, която Бог е имал от самото начало – един единен съвършен свят, в който цари правда. Свят, който изцяло е „в Христос“.

Тази Божия воля ще се осъществи, когато се изпълнят времената. Това на по-прост език означава, че още не му е дошло времето. Земята с нейното сегашно замърсяване от грях и зло не може да премине в този вечен свят. Тя ще бъде очистена с огън и всичко негодно, всичко, което не е „в Христос“, ще изгори. Тогава Бог ще създаде ново небе и нова земя и ще настъпи вечността.

Всичко това може да ни звучи много космически и странно. Докато сме в сегашното си съществуване, не можем да разберем напълно тези неща. Затова и се говори за тайната на Неговата воля. В последните глави на Библията апостол Йоан се опитва да опише този бъдещ свят. Явно не му достигат думите, за да изрази небесната реалност, и той говори за скъпоценни камъни, бисери, злато – и забележете, злато, като прозрачно стъкло. Явно, че става дума за духовни реалности, които човешки ум не може да си представи. Но същността е, че това царство, което ни очаква, е безкрайно скъпоценно. То е пропито от съвършенството на Христовото същество, то е обединено „в Христос“.

Ти участваш ли в тази тайна на бъдещия съвършен свят?

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.