(не) само за лидери

Заповядай на утрото

Откак започнаха дните ти
заповядал ли си ти на утрото
и показал на зората мястото й,
за да обхване краищата на земята,
така щото да се изтърсят от нея злодейците?
(Йов 38:12-13)

Отче, в името на Исус декларирам твоето господство! Заставам под покритието и помазанието на ранобудния молител. Съгласявам се с небесата да декларирам Твоята слава!

Боже, нека моите молитви срещнат Теб тази сутрин! Заповядвам на утрото да отвори слуха си към мен и да чуе вика ми. Нека бъде утвърден замисълът, че молитвата ще навали и ще бъде разпределена по цялата земя за да върши волята Ти. Заповядвам на земята да застане в готовност за получаване на небесна заповед за мен. Земите ми са в покорство! Заповядвам н а всички елементи на творението да чуят и да се покорят. Докато моето хваление звучи и денят се пробужда, земята ще даде своя прираст на мен. Декларирам идването на първата светлина!

Заставам в стратегически синхрон с посоката на стълбата, която докосва третото небе застанала на земята. Ангелите слизат и се качват според думите, които изговарям. Всяко нещо което вържа и развържа на земята е вече вързано или развързано на небето. Откровение, изцеление, освобождение, спасение, мир, радост, взаимоотношения, финанси и ресурси, които са били демонически блокирани сега са освободени към мен! Това което е освободено към мен се предава и на всеки човек с който общувам. Аз съм заразно благословен!

Заповядвайки на утрото и завладявайки деня, благовремието е изкупено. Божиите хора взимат надмощие над четвъртта, утринна стража. Духовните пътища и друми са превзети за Исус. Атмосферата на въздушните пътища над семейството ми, църквата ми, кварталът ми, градът ми, региона ми, нацията ми, над света и над мен произвежда нов климат. Този нов климат изгражда богоугодна крепост във време на беди.

Аз влизам в съгласие със всички светии; което съм пострадал от насилие, аз взимам обратно чрез сила! Повече няма да приемам това което ми се подава от дните ми! Декларирам че царството е дошло и Божията воля ще бъде на земята както е на небето. Докато слънцето изгрява днес, нека грее благоприятно върху Божиите хора и цели. Провидението е това което ми се полага ежедневно, защото не мисля за утрето. На крилете на утрото летя към един нов ден на победа. Боже, ти раздели нощта от деня за да декларираш моите дни, години и сезони. Аз съм светлината на света и съм завинаги отделен от тъмнината. Светлината декларира моето провидение! Амин!

Уилиям Бранхам: Четвърто видение – Изцеление на умиращо момче

Това видение, което сега предавам, беше за мене извънредно важно. То ми беше дадено една нощ в бащината ми къща, малко преди избухването на втората световна война.

Ненадейно върху сърцето ми падна страшен товар. Аз се молих продължително, но не получавах освобождение. След двучасова молитва видях видението. Видях се, че се катеря по един хълм към една новопостроена къща. Влязох вътре и забелязах един червен стол и червено канапе. Върху червения стол седеше стара жена с очила и плачеше. В леглото от дясно лежеше тригодишно момченце с кафява коса, тежко болно. Пред средната врата стоеше жена с тъмна коса, очевидно майката на детето и плачеше горчиво. На другата страна на леглото стоеше висок мъж облечен в тъмни дрехи, бащата.

Питах се: Не е ли за учудване Преди няколко секунди бях в жилището на майка си, а сега съм в чужда къща? Видях от дясната си страна Божия ангел в бяла дреха. Аз не знаех какво трябваше да правя, но ме облада съжаление за болното дете. Ангелът ме попита: “Може ли да оживее детето?” След моя отрицателен отговор той продължи: “Кажи на бащата да ти донесат детето и положи ръцете си на стомаха му.” Когато сторих това във видението, болният крак на детето се изправи. То стана, направи една крачка, после още една към ъгъла. После дойде при мене и проговори: “Брат Бранхам, аз съм вече здрав.” Ангелът попита: “Разбра ли това?” Аз отговорих: “Да, Господи.” След това ангелът ми заповяда да мирувам. Той ме взе и ме положи върху една пясъчна улица. Там видях отдясно гробища с няколко големи надгробни камъка. Той каза: “Прочети имената и числата по камъните.” После пак ме взе и ме постави в едно малко поселище на кръстопът, където имаше един малък дюкян и наблизо 4-5 къщи. От дюкяна излезе един старец с бяла брада в работнически дрехи с жълта корделена капа на главата. Ангелът го посочи с думите: “Този ще те заведе.”

За трети път ангелът ме вдигна. Влязох в една къща и видях една млада жена да стои на вратата и да плаче. При влизането забелязах от лявата страна една старомодна желязна печка. Стаята имаше жълти тапети с малки червени фигури по тях. На стената висеше стих: “Бог да благослови дома ни.” В средата се намираше голямо желязно легло и в ъгъла един диван. В леглото лежеше едно момиче с високо вдигнати ръце и крака. Ангелът пак застана от дясната ми страна и ме попита, дали момичето ще живее. След моя отрицателен отговор той каза: “Сложи ръката си върху него и се моли.” Докато се молех над момичето, един глас ми каза: “Хвали Бога.” Когато погледнах, видях то да се повдига. Дясната й ръка беше повредена и опъната назад. Аз видях как ръката й се изправи. Чух я как през сълзи хвалеше Бога.

Едва се съвзех от видението и чух да викат: “Брат Бранхам, брат Бранхам.” Погледнах часовника и видях, че бяха изтекли много часове. Вече се беше зазорило и някой ме викаше. Беше един млад мъж на име Химел. Аз бях кръстил него и жена му във вода. Той ми каза: “Братко, в голяма нужда съм. Загубих едно дете и сега другото ми момченце е на умиране. Лекарят се отказа да го лекува. Срамувам се да ви моля, но молете се за моето болно дете.” Аз му казах, че ще отида. Той сподели, че иска да повика своя братовчед Снелинг, който беше мой помощник в църквата, за да помогне в молитвата. “Добре,” казах аз, без да зная, че той ще допринесе за изпълнението на видението. По пътя за брат Снелинг попитах Химел: “Не живеете ли в една малка къща от две стаи?” Той потвърди. “Нали в предната стая има едно червено канапе и легло, върху което лежи момченцето с кафява коса?” Учуден той отговори: “Да, така е. Ходихте ли у дома ми?” Аз отговорих: “Когато ме повикахте, току-що напуснах къщата ви.” Естествено, че той не разбра думите ми. Аз попитах: “Брат Химел, вярвате ли ми?” — “Да, от все сърце.” — “Добре, тогава чуйте: Така говори Духът, че детето ви ще живее.” Облада го чувство на разкаяние. Той спря колата, хвърли се върху кормилото и извика: “О, Боже, бъди милостив към мене грешника.” Той предаде сърцето си на Спасителя, докато бяхме още далеч от дома му. Когато влязохме в дома му, намерихме детето почти мъртво. Белият му дроб беше запушен от лиги и храчки, и само един лек лъх се промъкваше през малкото гърло. Аз заповядах да ми донесат детето и се молих. Но нищо не стана. Детето почти се беше задушило, а аз очаквах сигурно, че моментално ще оздравее. Постепенно ми стана ясно, че може да се направи голяма грешка, като не спази точно видението. Всичко трябва да се развие точно, както във видението, или в противен случай не ще се изпълни. Старата жена, която видях във видението да седи на стола, я нямаше там. Аз трябваше, значи да дочакам, докато и това се изпълни. Вътрешно се обвинявах, че постъпих своеволно, без да дочакам Божия знак. След час и половина брат Снелинг искаше да се отиваме, а детето едва ли беше живо. Беше 6 часа. Погледнах през прозореца и видях, че идеше една стара жена с очила. Започнах да славя Бога. Старицата влезе през една задна врата в момента, когато двамата мъже искаха да излязат през предната врата. Тя попита, как е детето. Майката отговори през сълзи: “Умира, майко, умира.” Снелинг се обърна. Аз бързо станаха и му казах да седне на червеното канапе. Той си свали шапката и седна плачейки. Тогава бабата свали очилата си и седна на стола. Майката беше облегната на средната врата и плачеше. Сега всичко беше точно според видението. Приближих се до Химел: “Можете ли още да ми вярвате?” След като ми отговори утвърдително, аз изразих моята скръб, че съм изпреварил видението. После го помолих да ми донесе детето. Той стори това и аз се помолих: “Боже мий и Татко мой, мъчно ми е, че Твоят слуга избърза. Прости ми и нека тези хора опитат, че Ти Си Бог и аз съм Твой слуга. В името на Исус Христос казвам: детето ще живее.” Докато полагах ръцете си върху детето, то почна да вика: “Тате, тате.” И прегърна баща си. Аз казах: “Вземи детето и го сложи в леглото, понеже така казва Духът: След три дни малките ръчички и крачка ще станат напълно нормални, както Господ показа във видението.” На третия ден се събра много народ, за да видят чудото. Жена ми също отиде. Семейството не знаеше, че ще отида. Когато майката ме видя, извика: “Детето е в ред.” Още при влизането знаех, че детето ще дойде при мене. И наистина, щом ме видя, то се спусна към мене, улови ръката ми и каза: “Чичо Бранхам, аз съм вече здрав.” Алилуя. Да, каквото Бог обещае, това става.

Уилиям Бранхам: Третото видение за единство на църквите

В деня, когато трябваше да се положи основният камък на новата ни църковна сграда, Бог ми даде видение.Тогава не разбрах съдържанието му, но днес зная, че беше във връзка с моето служение и с усилието ми да доведа всички църкви до такова единство, че никакви сектантски идеи да не могат да ги разделят. Видението ми показа църковния дом, какъв ще бъде след изграждането му. Както гледах, дойде ангелът Господен и ми каза: “Това не е твоята църква.” — “Господи,” казах аз, “все пак е моята църква.” Тогава бях изведен вън и видях светлото синьо небе. Ангелът каза: “Това е твоят Божий дом.” Видях три кръста, които се превърнаха в три дървета с различни зрели плодове. Две от тези дървета трябвало да са посадени от мене. На всяко от тези дървета висяха зрели плодове от всеки вид, което трябваше да означава, че чрез моето служение хора от всички църкви ще станат приятни плодове, които с мощен вятър (Святия Дух) ще бъдат отвяти в ръцете ми. Три пъти ми беше казано да прочета 2 Тимотей 4:2-5, където се казва: “Проповядвай Словото, настоявай с време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване… Ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение. Понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по совите страсти. Извършвай делото на благовестител, изпълнявай служението си.” Аз не съм станал пастир на една църква, но Бог ме изпрати за свидетелство в Своето лозе. Аз можах да преживея изпълнението на видението и благодаря на Бога за тази служба, в която мога да помогна за единство на Божия народ, за да бъдем едно сърце и една душа.

Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ВЕРЕН, CLC, ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

  1. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  2. Книгата за Иван Воронаев в София
  3. На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  4. Второ мисионерско пътуване на Иван Воронаев в България
  5. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  6. 95г. от първото евангелизаторско пътуване на Иван Воронаев в България
  7. Арест и заточение на Екатерина Воронаевна
  8. Арест и заточение на п-р Иван Воронаев
  9. Живот и служение на ИВАН ВОРОНАЕВ
  10. Екатерина Воронаева (интервю)
  11. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  12. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  13. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (обзор)
  14. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (въведение)
  15. Петдесятница в България преди 95г.
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Първото петдесятно богослужение в Пловдив на Великден, 1 май 1921г
  18. Начало на Евангелската петдесятна църква в гр. Перник през 1921г.
  19. ЕПЦ – Стара Загора става на 84 години
  20. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  21. За смъртта или за живота на героите на вярата?
  22. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ
  23. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  24. 95 год. от ПЪРВОТО ПЕТДЕСЯТНО СЪЖИВЛЕНИЕ в БЪЛГАРИЯ
  25. Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  26. Писма от България 1920 (част 3)
  27. Писма от България: 1920 (Част 2)
  28. Писма от България: 1920 (Част 1)
  29. Въведение в Петдесятното богословие
  30. Писма от България: 1919
  31. 95г. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ

Рекламни лица на Христос

« Previous Entries