Архив за етитет: на

Джон Г. Лейк: Мъж на изцеление

Аз им казах (на учените): „Господа, бих искал да видите още нещо. Идете до вашата болница и доведете някой, който има възпаление на костта. Вземете и поставете инструментите си на крака му. Оставете място, колкото да мога да поставя ръката си. Можете да ги прикрепите и от двете страни.” Когато инструментите бяха готови, аз поставих ръката си върху неговата кожа и се молих, както казва майка Етер, не с някаква странна молитва, но от вика на сърцето ми към Бог. Казах: „Боже, убий дяволската болест чрез Своята сила. Нека Духът се движи в него; нека живее в него.” Тогава попитах: „Господа, какво се случва?” Те отговориха: „Всяка клетка откликва.”

 

Ако някога е имало човек, който да е ходил в откровението за „Бог в човека”, това е бил Джон Г. Лейк. Един мъж с цел, видение, сила и характер. Неговата единствена цел в живота била да донесе пълнотата на Бог до всеки човек.

Той често казвал, че тайната на небесната сила не е в това, което правиш, а в това, което си. Той вярвал, че изпълнените с Духа християни трябва да се наслаждават на същия тип служение като това на Исус, докато са на земята, и че това може да бъде постигнато само ако те видят себе си така, както Бог ги вижда. 

СЯНКАТА НА СМЪРТТА

Джон Граам Лейк живял своя живот и изпълнил своето служение на тази земя със споменатото по-горе духовно разбиране.

Той е роден на 18 март 1870 г. в Онтарио, Канада. Когато бил още съвсем малко момче, неговите родители се преместват със своите шестнадесет деца в Солт Сейнт Мери, Мичиган.

За първи път Лейк чува да се проповядва Евангелието на събрание на Армията на спасението, когато бил на шестнадесет години, и скоро след това предал живота си на Господ. Въпреки че бил живял морално чист живот, сърцето му го измъчвало, докато не помолил Господ да го спаси. По-късно Лейк щял да напише следното за това си преживяване:

“Аз Му посветих живота си. Светлината на Небето навлезе в душата ми и когато се изправих, бях син на Бог и го знаех.”

Родителите на Лейк били силни, живи хора, които били благословени с чудесно здраве. Но останалите членове на семейството били измъчвани от дух на немощ и смърт. Осем от децата – четирима братя и четири сестри – починали от болести.„В продъл жение на 32 години в семейството ни е имало поне един инвалид– написал Лейк. – През целия този период сянката на болестта бе надвиснала над нашия дом.” Спомените от неговото детство били пълни с “болести, доктори, медицински сестри, болници, катафалки погребения, гробища и над-гробни плочи; скърбящо семейство; една сърцесъкрушена майка и един удавен в скръб баща, които се борят да забравят скръбта от миналото, за да могат да са от полза за живите членове на семейството, които се нуждаели от техните грижи и любов”. 

НЕПРАВИЛНАТА „НАУКА” – ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ

Като малко момче Лейк проявявал голям интерес към науките, особено физиката. Влечала го химията и много обичал експериментите с научни прибори и инструменти. Дори завършил курс по медицина, но по-късно изоставил интереса си в тази област.

Лейк бил изключително прилежен както в научното, така и в духовното си образование. Той неуморно изследвал Библията, търсейки не само разбиране, но и доказателство за нейната валидност в ежедневието. В резултат на това ходел, говорел и дишал в потока на Божествения възкресенски живот.

През 1890, когато Лейк бил на двадесет години, един фермер, който бил християнин, го запознал с доктрината за освещението. Откровението проболо сърцето му и било винаги пазено с пълна сериозност като венеца на Божието дело в живота му. За това ново откровение Лейк написал:

„ Никога не ще спра да хваля Бог за това, че ми откри дълбочината… на силата на кръвта на Исус. Едно красиво помазание на Духа дойде в живота ми.”

Една година по-късно, през 1891, Лейк се преместил вЧикаго и бил приет в Методисткото училище за служители. През октомври същата година той бил разпределен към една църква в Пещиго, Уисконсин, но отказал да бъде пастир там. Също така решил да напусне Методисткото училище и да се премести в Харви, Илинойс, където започнал издаването на местен вестник The Harvey Citizen. По време на своя престой в Харви, той щял да срещне своята бъдеща съпруга Джени Стивънс от Нюбери, Мичиган. 

ДАРЪТ „ДЖЕНИ”

Джени пасвала съвършено на Джон Лейк. Тя притежавала чудесно чувство за хумор, добра преценка, силна вяра в Бог и дълбока духовна чувствителност. Двамата се обичали силно и сключили брак на 5 февруари 1893 г. в Милингтън, Илинойс. Бог ги благословил с чудно единство в Духа и седем деца.

Едно от най-важните служения на Джени към нейния съпруг била молитвата на ходатайство. Много пъти през техния съвместен живот се случвало единият от двамата да бъде духовно подтикнат към молитва, когато другият имал проблеми. Лейк силно ценял съвета и подкрепата на своята съпруга.

Но след едва-две години чудесен брачен живот в дома на Лейк се промъкнала сянката на болестта. Било установено, че Джени има туберкулоза и порок на сърцето. Поради аритмията на сърцето, тя често губела съзнание и понякога Джон я намирал в безсъзнание на пода или в леглото.

Поради това й били предписвани все по-големи дози стимуланти, за да се нормализира сърдечният й ритъм. Впоследствие тя била принудена да взема таблетки нитроглицерин. Всичко това я направило на практика пълен инвалид.

Накрая по лекарско предписание Лейк преместил младото си семейство обратно в Солт Сейнт Мери, Мичиган, където навлязъл в търговията с недвижими имоти. Но състоянието на Джени продължило да се влошава, докато през 1898 лекарите му съобщили, че повече нищо не може да се направи за нея. 

НЕКА БЪДЕМ РАДИКАЛНИ!

Лейк се изправил пред най-голямата криза в своя живот. Къде била сега Божията сила? Цялото му семейство било поразено от болести. Неговият брат бил инвалид в продължение на двадесет и две години поради вътрешен кръвоизлив. Неговата тридесет и четиригодишна сестра имала рак на гърдата. Друга негова сестра лежала на смъртно легло с болест на кръвта. А сега умирал и най-близкият му другар – Джени.

Но Лейк вече бил преживявал Божията изцелителна сила. Като малък той бил болен от ревматизъм. Когато вече не можел да издържа болката, извиваща крака му, той посетил Дома за изцеление на Джон Александър Дауи в Чикаго. Там един възрастен мъж му положил ръце, силата на Бог слязла върху него и неговите крака се изправили на момента.

Останалите смъртно болни членове на семейството на Лейк също били изцелени в Дома на Дауи. След своето изцеление Лейк завел своя брат-инвалид в дома на Дауи, където той бил изцелен. Когато му положили ръце, болестта на кръвта изчезнала и той скочил от смъртното си легло.

Тогава той завел в Чикаго своята сестра, която умирала от рак на гърдата. Когато пристигнали, тя имала известни съмнения, но щомчула Словото на Бог да се проповядва с такава сила, нейната вяра пораснала и тя била изцелена. Болката я напуснала незабавно, а голямото образувание ракова тъкан се стопило за няколко дни, след което и по-малките ракови образувания изчезнали и Бог възстановил поразената й гърда. 

ДА УМРЕ ЛИ? НЯМА ДА СТАНЕ!”

Една от неговите сестри оставала тежко болна въпреки многото молитви. Той планирал да заведе и нея до Дома за изцеление, но преди да може да го стори, майка му се обадила по телефона. Тя му казала, че сестра му умира и ако искал да я види, трябвало да побърза. Когато пристигнал, сестра му лежала в безсъзнание, без пулс и стаята била пълна с плачещи хора. Разтроен от всичко това, той погледнал към бебето на сестра си, което лежало в люлката, и си помислил: „Тя не трябва да умира! Няма да стане!” По-късно споделил за това дълбоко съчувствие:

„Нямах думи, с които да предам на другиго вика, който звучеше в сърцето ми и пламъка на омраза към смъртта и болестите, който Духът на Бог раздухваше в мен. Сякаш самият гняв на Бог завладяваше душата ми!”

Лейк крачел из стаята, докато сърцето му викало за някой, който имал достатъчно вяра, за да им помогне. Той можел да се сети само за един такъв човек – Дауи. Така че той му телеграфирал следното съобщение:

„Моята сестра, изглежда, е умряла, но моят дух не иска да я пусне. Вярвам, че ако се молите, Бог ще я изцели.”

Отговорът на Дауи бил следният:

„Уповавай на Бог. Моля се. Тя ще живее.”

След като прочел тези думи, Лейк започнал изключително яростна духовна атака срещу силата на смъртта, като не преставал да я смъмря в името на Исус. За по-малко от час сестра му се съживила напълно. Пет дни по-късно тя се присъединила към семейството на коледната маса!

Но това било някога, а сега неговата скъпа съпруга страдала и състоянието й се влошавало. 

ДЯВОЛЪТ РАЗКРИТ

На 28 април 1898 г., когато по всичко личало, че на Джени й остават броени часове, един познат на Лейк служител го посъветвал да се предаде на волята на Бог и да приеме смъртта й. Това били тежки думи и в отговор Лейк се мобилизирал още повече. Но въпреки всичко нейната смърт изглеждала неизбежна.

В своята безпомощност Лейк хвърлил Библията си срещу полицата над камината и тя паднала на пода, отворена на Деяния, 10 глава. Навеждайки се да я вдигне, очите му попаднали на 38 стих: Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, Който обикаляше и вършеше добро, като  изцеляваше всички угнетявани от ДЯВОЛА, понеже Бог беше с него.”

Тези силни думи разтърсили ума му. „УГНЕТЯВАНИ ОТ ДЯВОЛА!” Това означавало, че Бог не е авторът на болестта на Джени или на когото и да било! И след като Лейк бил син на Бог чрез Исус Христос, тогава Бог бил с него, също както бил с Исус! Сега той бил убеден, че дяволът е причинил болестта на Джени. Дяволът бил този, който се опитвал да отнеме майката на неговите деца. Дяволът се опитвал да разруши живота му! 

9:30 СУТРИНТА

Тогава Лейк отворил на Лука 13:16 и прочел: „не трябва ли тази жена… която САТАНА Е ДЪРЖАЛ ВЪРЗАНА вече осемнадесет години, да бъде освободена от тази връзка…?” В този момент той осъзнал не само, че сатана е авторът на болестта и смъртта, но също, че Исус Христос чрез Лейк, може да донесе изцеление и освобождение на страдащите! Исус Христос можел да използва него, за да победи болките на смъртта! В неговия ум нямало съмнение, че Исус бил умрял за изцелението на неговата съпруга толкова, колкото и за опрощението на греховете й. И той бил решен, че абсолютно нищо няма да успее да ограби Джени от този дар.

Със смелост, която само Святият Дух можел да му даде, Лейк решил, че ще остави Бог, а не сатана да има последната дума. Той влязъл в спалнята й заявил пред присъстващите в материалния и в духовния свят, че неговата съпруга ще бъде изцелена точно в 9:30 сутринта!

Тогава той се свързал с Дауи, за да го информира за онова, което Бог щял да избърши в уреченото време. Точно в 9:30 Лейк коленичил до леглото на своята скъпоценна съпруга и призовал Живия Бог. Когато сторил това, силата на Бог слязла върху Джени и пронизала тялото й от главата до петите. Парализата изчезнала, сърцето й започнало да бие ритмично, кашлицата й престанала, дишането й се регулирало и температурата й се върнала в нормалните граници — в същия миг!

В първия момент Лейк чул слаб стон да излиза от устата на Джени. После тя извикала: „Слава на Бог, аз съм изцелена!”, което съвсем го стреснало, понеже той не бил чувал такава сила в гласа й от години. Тогава Джени хвърлила настрана завивката и се изправила напълно изцелена! Последвало неописуемо радостно хваление, в което двамата с Джон благодарели на Бог. 

СВЕТКАВИЦИТЕ НА ИСУС

Скоро историята за изцелението на Джени станала национална новина, подтиквайки мнозина да предприемат дълги пътувания, за да посетят дома на семейство Лейк. Вестниците запалили любопитството на нацията и служението на Лейк изведнъж станало много търсено. Всеки ден у тях пристигали хора, за да видят Божието чудо и за да им бъде послужено с молитва. Много други изпращали писма с нужди за молитва.

Един ден, след като се бил молил за мъж с двадесет и петсантиметрово възпаление в тялото си, Лейк получил телеграма със следното съдържание: „Лейк, случи се нещо необикновено. Около час след като си тръгна, пълният отпечатък на дланта ти беше прогорен през образуванието, което беше около половин сантиметър дълбоко.”

По-късно Лейк нарекъл подобни проявления на сила на своите събрания „светкавиците на Исус”:

„Говорите за напрежението от небето и за силата на Бог! Защо има светкавици в сърцето на Исус! Светкавиците на Исус изцеляват хората със своето проблясбане! Грехът е разрушен и болестите бягат, когато силата на Бог се приближи!”

Лейк също така сравнявал помазанието на Божия Дух със силата на електричеството. Също както хората били открили законите на електричеството, така и Лейк научил законите на Духа. И като Божия „огнен жезъл” той отговорил на призванието на Бог, за да наелектризира силите на тъмнината и да заздрави Тялото на Исус. 

УПРАЖНЯВАНЕ НА ДУХОВНА СИЛА

През 1901 Лейк се преместил в Сион, Илинойс, за да изучава предмета за божественото изцеление при Александър Дауи. Не след дълго той вече проповядвал вечер, учел, когато можел, и работел на пълно работно време като строителен менажер на Дауи.

Но през 1904, когато нарастващите финансови проблеми на Дауи започнали да изплуват на повърхността, Лейк решил да се разграничи и се преместил в Чикаго. Докато живеел в Сион, той инвестирал в градското имущество, но след смъртта на Дауи през 1907 акциите му се обезценили и той бил съсипан финансово. Така че си купил място в Чикагския търговски борд. След една година той вече имал над $130.000 в банката и притежавал недвижимо имущество за $90,000.

Някои бизнес-администратори бързо разпознали дарбите на Лейк и му предложили да формира тръст от трите най-големи национални застрахователни компании срещу основна заплата от $50,000. Той станал висш бизнес-консултант на висши бизнес-администратори и печелел допълнително хиляди долари от комисиони.

За стандартите от началото на века Джон Г. Лейк вече имал цяло състояние. Но вътре в него призивът на Бог продължавал да нараства. До известно време той успявал да поддържа големия си успех в кариерата и да продължава да расте в Бог. Бил научил да ходи в Духа по начин, който той сам описва така:

„За мен стана лесно да се откъсна от забързаното ежедневие, така че докато моите ръце и ум бяха ангажирани с всекидневните си грижи, моят дух запазваше своето отношение на общение с Бог.”

Някои хора смятат, че ако си призован в служение, трябва на напуснеш светската си работа незабавно. Но както виждаме в случая с Лейк, това невинаги е така. Научавайки се да общува с Бог от вътрешността на своя дух, Лейк продължил да върви към съвършеното време за започване на своето служение. Той решил да изчака Божието време, за да не изложи семейството си на излишни страдания. По-късно, когато моментът настъпил, той можел да продаде всичко, понеже бил научил тайната на голямата вяра през годините, когато ходел с Бог като бизнесмен.

Лейк научил рано в своята подготовка за служение, че това, което си в момента, е резултат от това, което си правил в миналото. Той се научил да следва  божественото време на небето. 

ЕЗИЦИТЕ И НЕБЕСНОТО ВРЕМЕ

Още докато живеел в Сион, Лейк посетил едно от малките събрания в дома на своя приятел Фред ф. Босуърт. Проповядвал Том Хезмалалк, който в края на събранието казал на Лейк: „Докато проповядвах, Исус ми каза, че двамата с теб ще проповядваме заедно.” Тогава Лейк се изсмял на изявлението на Хезмалалк, но скоро след това се предал на съвършената воля на Бог.

Не след дълго – през 1906, Лейк започнал да се моли за кръщението на Святия Дух. Той търсил Господ в продължение на девет месеца и после спрял, мислейки, че това „не е за него”. Един ден отишъл заедно с Том Хезмалалк, с когото вече били близки приятели, да се моли за една болна жена. Сядайки до леглото й, Лейк потреперил, завладян от необикновен копнеж за Бог.

Но Хезмалалк не забелязал онова, което се случвало, и помолил Лейк да положи ръце на жената. Щом го направил, светкавицата на Бог повалила Хезмалалк на земята. „Слава на Бог!” — казал той изправяйки се на краката си, – „Исус те кръсти в Святия Дух!”

По-късно Лейк написал за тази случка:

„Когато този феномен премина, славата му остана в душата ми. Открих, че в живота ми започнаха да се проявяват много от дарбите на Духа. Аз говорех на езици чрез силата на Бог и Той течеше през мен с нова сила. Случваха се по-мощни изцеления.”

Лейк често говорел на езици и вярвал, че изпълване от по-малка степен не може да се смята за кръщение в Святия Дух:

„За мен езиците са тайната за успеха на моето служение. Те са това особено общение с Бог… което разкрива на моята душа истините, които ви говоря ден след ден, докато служа.”

Още веднъж, много е важно да изчакаме точното време на Бог. Нашият призив от Бог е бил определен още преди да сме били родени. По някое време през нашия живот ние сме поканени да се запознаем с него. Но това, че сме “наясно” с Божието призвание, не означава, че е дошло “времето” да се впуснем в изпълнението му на земята. За да започнете служение на пълно работно време, трябва да е дошло божественото време за това. Затова не  се обезкуражавайте  през  периода  на подготовка. Не сравнявайте вашето призвание с това на останалите. Всяко призвание си има свое време и план. Точното време се определя от вашата вярност към Словото на Бог и вашата усърдна духовна подготовка. 

АФРИКА ЗОВЕ

След кръщението му в Святия Дух желанието на Лейк да се отдаде изцяло на служение нараснало. Така че неговият шеф се съгласил да му даде три месеца отпуска, за да проповядва. Но той също го и предупредил: „В края на тези три месеца $50,000 годишно ще ти изглеждат като цяло състояние и не би имал голямо желание да ги жертваш за някакви евентуални религиозни амбиции.” Лейк благодарил на своя шеф за всичко, което бил направил за него, и напуснал работата си. По-късно, в края на трите месеца, той можел смело да заяви:„Никога повече в живота ми няма да има място за нищо друго освен провъзгласяването и демонстрирането на Евангелието на Исус Христос.”Той никога не се върнал на своята работа.

През 1907 Джон и Джени се освободили от имота си, богатствотоси и притежанията си. В една голяма стъпка на вяра те решили да са изцяло зависими от Бог. Дошло време да се проповядва.

Докато служел в северната част на Илинойс, Божият Дух казал на Лейк: „Отиди в Индианаполис. Приготви една зимна кампания и наеми голяма зала. После през пролетта ще заминеш за Африка.” Когато се върнал у дома, за да каже на Джени, тя вече знаела за плана, понеже Господ го бил споделил и с нея.

Още като малко момче, четейки за изследванията на Стенли и Ливингстоун, Лейк започнал живо да се интересува от Африка. Като младеж той започнал да получава духовни видения, в които много по-често бил в Африка, отколкото в Америка. Чрез Святия Дух Лейк придобил представа за географията и народа на една земя, в която никога не бил стъпвал. И сега тези видения се превръщали в реалност. Бог казал, че той ще замине за Африка през пролетта!

И така, Лейк преместил семейството си в Индианаполис и се присъединил към стария си приятел Том Хезмалалк. Те останали там в продължение на шест месеца и благодарение на техния силен тим неколкостотин души получили кръщението в Святия Дух.

Тогава една сутрин Лейк се почувствал воден да започне пост. След като търсил Господ в продължение на шест дни, му било казано, че от този момент той ще започне да изгонва демони. Това бързо било последвано от специално знание за разпознаване и изгонване на зли духове и за кратко време Лейк започнал да се движи в тази област с голяма точност. 

ХОДЕНЕ ПО ВОДАТА

През януари 1908 Лейк започнал да се моли за нужните финанси за пътуването до Африка. Том се присъединил към него и те решили, че ще са им необходими $2,000. Те се молили за известно време, когато Том се изправил и като ударил Лейк по гърба, казал: „Не се моли повече, Джон. Исус ми каза току-що, че ще ни изпрати $2,000 и те ще са тук след четири дни.”

Точно след четири дни Том се върнал от пощата и хвърлил на масата четири чека за по $500. „Ето го отговора, Джон! – извикал Том. – Исус го изпрати. Заминаваме за Африка!”

Според както Господ бил обещал, през април 1908 групата отпътувала за Африка. Тимът бил съставен от Лейк, Джени, седемте им деца, Том и трима от неговите помощници. Един от тях бил живял в Африка в продължение на пет години. Той можел да говори зулу и щял да им бъде преводач. Те си купили билетите, но не им останали никакви пари за разходите по пътуването. Ето че някогашният милионер на Бог сега се учел да Му се доверява напълно. В ръката си той държал само $1.50.

Когато Лейк се подчинил, Господ по чуден начин снабдил тима с нужните пари. Емиграционните власти на Южна Африка изисквали всяко семейство, което пристигало в страната, да има поне $125, в противен случай не били допускани да слязат от кораба. Когато акостирали в пристанището, Лейк нямал никакви пари. Джени го погледнала и попитала: „Какво мислиш да правиш?”

Лейк отвърнал: „Ще се наредя с останалите. Ние се покорихме на Бог дотук. Сега всичко зависи от Него.”

Когато застанал на опашката, готов да обясни своя проблем, един от пътниците го потупал по рамото и го повикал настрана. Той задал на Лейк няколко въпроса и после му подал две банкноти на обща стойност $200.

„Чувствам се воден да ви дам това, за да помогна на делото ви. – казал непознатият. – Ако Бог ви е говорил, тогава вървете напред в смела и настъпателна вяра. Той ще е там всеки път, за да ви помогне.” 

ДОМ ДАЛЕЧ ОТ ДОМА

Семейството на Лейк усърдно се молело за дом, докато пътували към Иоханесбург. Като мисионери на вяра те нямали никаква подкрепа от страна на църковните съвети и никоя деноминация, която да ги посрещне при пристигането им. Всичко, което имали, била вярата им в Бог.

Когато през май 1908 пристигнали в Иоханесбург, те забелязали една малка жена, която тичала по кея и се вглеждала във всеки. Тя била американка. Спирайки се при Том, тя го попитала: „Вие американски мисионери ли сте?”, на което той отвърнал: „Да.” „Колко човека сте във вашия екип?” – попитала отново дамата. „Четирима” – отвърнал Том. Но тя поклатила глава и казала: „Не, не сте семейството, което търся. Има ли някой друг с вас?”

Тогава Том я препратил към Лейк. „Колко човека сте във вашето семейство?” – попитала дамата. „Жена ми, аз и седемте ни деца” – казал Лейк. Жената изведнъж грейнала от радост: „Вие сте семейството!” Тогава тя обяснила как Бог й казал да посрещне техния кораб и че на него щяло да има семейство американски мисионери, състоящо се от двама съпрузи и седемте им деца. Тя трябвало да ги подслони.

Същия следобед семейство Лейк се настанили в един обзаведен дом в Иоханесбург. Бог бил осигурил точно това, което поискали. Американката, г-жа С. Л. Гуудинаф, останала техен верен приятел през цялото им служение. 

ДУХОВЕН ЦИКЛОН

Броени дни след пристигането на Лейк се отворила и първата врата за служението. Един южноафрикански пастор си взел отпуск за няколко седмици и помолил Лейк да го замести на амвона. Той веднага приел предложението.

Около петстотин зулуси присъствали на първата му неделна служба от амвона. В резултат на това избухнало голямо съживление сред тях и за няколко седмици големи множества от Иоханесбург и околните области били спасени, изцелени и изпълнени със Святия Дух.

Успехът удивил Лейк. По-късно той писал за това:

„От самото начало всичко изглеждаше сякаш ни е връхлетял духовен циклон.”

Събранията често продължавали до 4 часа сутринта.

Една от най-характерните черти на тези чудотворни събрания били мощните проявления в отговор на молитвите. Молитвата на вяра за някой, намиращ се на другия край на Африка, получавала незабавен отговор. Новини за това плъзнали надлъж и нашир и стотици се стекли в Иоханесбург в очакване на молитва. След като приключело събранието, местните хора следвали проповедниците до техните домове и продължавали да задават въпроси за да научат повече за Бог. Често, когато първите слънчеви лъчи осветявали африканския хоризонт, групата все още разисквала върху силата на Бог. През следващия ден навсякъде можели да бъдат видени хора с Библии в ръце, които свидетелствали за силата на Бог, изявена предната вечер.

Имало и много велики проявления на изцеление. Хората се нареждали от едната страна на платформата наранени, болни и слаби, а след молитвата напускали сградата с викове: „Бог ме изцели!” Тълпата в залата викала силно и приветствала чудесата на Бог. 

ТИМЪТ ДЖОН И ДЖЕНИ

Ако африканците не успеели да стигнат до събранията, те отивали до „дома на проповедника”. Понякога тълпата била толкова голяма, че Джени дори не успявала да приготвя храната за семейството. Тя посрещала хората, очакващи молитва на входната врата, а после ги изпращала през задната, за да може в стаята винаги да има място за следващите.

Тя била и помощник в служението. Джон вярвал, че съпругата му притежавала духа на разпознаване в по-голяма степен от него; тя често получавала слово на знание за онези, които били неспособни да приемат изцеление поради лични трудности или грях в своя живот.

Семейство Лейк имали много проста схема на работа в своето изцелително служение. Джон полагал ръце на хората, докато те преминавали пред него в неговия кабинет. Онези, които били изцелявани веднага, били изпращани. Онези, които продължавали да страдат или получавали частично изцеление, отивали в отделна стая. Когато Лейк приключел с множеството, той довеждал Джени в стаята и тя чрез Духа откривала лично на всеки пречките за неговото изцеление. След като чували най-дълбоките тайни на своето сърце, мнозина се изповядвали и молели Бог за прошка. Тогава Джон и Джени се молели отново и Бог изцелявал покаялите се. Онези, които отказвали да се покаят дори след като признавали истинността на онова, което говорела г-жа Лейк, си отивали у дома с болестите си. 

КАКЪВ Е БИЛ ТОЙ?

Лейк бил човек на действието. Веднъж, след вдъхновен от Бог призив към олтара, цялото събрание излязло напред. Сред тълпата имало човек, който паднал на пода в епилептичен пристъп. В същия момент Лейк скочил от платформата, застанал до него и смъмрил демона в името на Исус. След като човекът бил освободен, той спокойно се върнал на платформата.

През онези години Духът на Бог почивал силно върху Лейк. Когато той се здрависвал с хората преди събранието, често някои падали на земята под силата на Бог. При други случаи хора падали, когато се приближавали на по-малко от два метра!

Лейк показвал своето състрадание, като никога не отхвърлял вик за помощ. Той никога не отказвал да отговори на повикване на болен човек и дори се случвало да се моли за умиращи животни, след като го молели за това. Имало времена, когато той се нуждаел от почивка, но хората го откривали и довеждали своите болни. Лейк се молел денонощно и отказвал да върне някого.

Тимът имал постоянна остра нужда от храна и финанси. И верен на практиката на онова време, Лейк никога не събирал дарение. Но той често намирал кошници с храна или малки суми пари поставени незабелязано на прага на дома им.

Може би най-трудното предизвикателство за Джени в Африка било да се приспособи към някои от навиците на служителя Джон Лейк. Негова задача било да осигури продуктите, необходими за прехраната на голямото им семейство. Но ако се случело на път към къщи да срещне вдовица, която имала гладуващи деца, той й давал това, което носел. Също така Джени никога не знаела дали Джон няма да доведе гости за обяд, така че тя да трябва с всяко ястие да нахрани много хора. Сякаш храната винаги не достигала. 

РЕДУВАЩ СЕ ТИМ

След първите си събрания в църквата на пастира Лейк започнал да проповядва в наети зали. По-късно, когато тълпите ги препълнили, тимът прибягнал към множество събрания в къщи. Лейк и Хезмалалк били сега проповеднически „тим”. Всеки от тях проповядвал по пет или шест пъти на всяко събрание, но никой не можел да разбере къде свършва посланието на единия и започва това на другия. Всичко течало в хармонията на Святия Дух.

Лейк основал Апостолската шатра в Иоханесбург u за по-малко от година дал началото на стотина нови църкви. Работата по грижата за тези църкви, пръснати из цяла Африка, го откъсвала все по-често от дома. 

ДОВИЖДАНЕ, ДЖЕНИ

На 22 декември 1908 Лейк бил вцепенен от най-опустошителната новина в целия му живот. Докато служел в пустинята Калахари, неговата възлюбена Джени починала. Когато след дванадесет часа се завърнал вкъщи, тя вече била на небето.

Повечето сведения за смъртта на Джени Лейк посочват като причина за това недохранване и физическо изтощение. Когато Джон не си бил у дома, десетки хора го чакали на моравата пред тях, докато се върне. Така че Джени ги хранела, докато чакали, с малкото храна, която можела да задели. Тя се опитвала да направи чакането им възможно най-удобно, докато се върнел Лейк. Но като правела това, тя физически пренебрегвала себе си.

Лейк бил толкова завладян да служи на другите, че не забелязвал какво се случва със собствената му съпруга.

Ето една истина, която служителите често пренебрегват. Винаги ще има „нужди”, които да бъдат снабдявани. Нито едно служение не може да посрещне всички нужди, които ще се появят, без значение колко силно и помазано изглежда то. Затова здравомислието е неоценимо качество за всяко християнско служение. Физическото тяло и семейството се нуждаят от внимание и семейната единица трябва да стои в сърцето на всяко служение.

Разбираемо е, че Лейк бил съсипан, когато пристигнал у дома и намерил своята съпруга мъртва. За него това бил много мрачен момент и болката от тази агония го измъчвала още много години.

През следващата година Лейк се върнал в Америка, за да събере подкрепа за своето служение в Африка и за да набере нови работници. И отново Бог по свръхестествен начин осигурил парите с едно-единствено дарение. Лейк получил $3.000, за да могат той и неговите работници да отпътуват.

ЧУМАТА

Когато през януари 1910 тимът стъпил на Африканския бряг, на много места в страната върлувала чума. За по-малко от месец била унищожена една четвърт от населението. Всъщност чумата била толкова заразна, че правителството предлагало $1,000 на всяка сестра, която приемела да се грижи за болните. Лейк и неговите хора отишли да помагат безплатно. Той и един от неговите помощници обикаляли къщите, изкарвали мъртвите и ги погребвали. Но по него не се появявали никакви симптоми на чума.

Във вихъра на тази ужасна епидемия един лекар изпратил да повикат Лейк и го попитал:

„Какво правите, за да се предпазите? Трябва да имате някаква тайна!”

На това Лейк отвърнал:

„Братко, това е законът на Духа на живот в Исус Христос. Аз вярбам, че докато държа душата си във връзка с живия Бог, така че Неговия Дух да протича през моята душа u тяло, нито един микроб няма да може да се докосне до мен, понеже Духът на Бог ще го убие.”

Тогава Лейк поканил лекаря да направи опит с него. Той го помолил да вземе пяна от дробовете на умрял от чума и да я постави под своя микроскоп. Лекарят го направил и видял огромно количество живи бактерии. Тогава Лейк смаял присъстващите в стаята, като казал на лекаря да размаже смъртоносната пяна върху ръцете му, твърдейки, че те ще умрат.

Лекарят го сторил и открил, че по ръцете на Лейк бактериите умирали веднага. Онези, които присъствали на опита, били удивени, а Лейк продължил да отдава слава на Бог, като обяснил феномена по следния начин:

„Можете да напълните шепите ми с тях и аз да ги поставя под микроскопа, и вместо да продължат да живеят, бактериите моментално ще умрат.”

Същата тази сила непрестанно се изливала през ръцете на Лейк в телата на болните, донасяйки изцеление на множествата. „Светкавиците на Бог” взривявали всяка болест и немощ.

Когато кралицата на Холандия поискала от Лейк да се моли за нейните проблеми с бременността, за да може да износи дете до термина, той й изпратил известие, че молитвата й е отговорена. След по-малко от година кралицата, която преди това имала шест последователни спонтанни аборта, родила първото си доносено дете, Юлиана, кралица на Холандия. 

СЛУЖЕНИЕТО НА ДУХА

През декември 1910 Том Хезмалалк напуснал служението на Лейк. Това бил много труден момент за Джон. Наскоро той бил загубил скъпата си съпруга, а сега губел и своя най-добър приятел и партньор. Но той почерпил сила от увереността, че изпълнява волята на Бог. Освен това получил и голяма утеха от своите поддръжници в Америка. Той бил залян от множество окуражаващи писма, в които хората му засвидетелствали своето доверие към служението му.

В периода между 1910 и 1912 Лейк основно служел с изцеление, като се молел за болните. Случили се много чудеса, които променят Африка и до днес. Той основал две основни църкви: Мисия на апостолската вяра и Апостолска шатра, която няма връзка с Църква на апостолската вяра u Сионска християнскацърква.

Лейк и неговото събрание редовно издавали вестник, който бил разпращан на хиляди хора. Преди да бъдат изпратени копията от поредния брой, църковните членове им полагали ръце и се молели тези печатни издания да бъдат изпълнени с Божия Дух. Те вярвали, че силата на Бог ще помаже хартията на вестника, както ставало с кърпите на Павел. В резултат на това отвсички части на света пристигали хиляди писма, свидетелстващи как Божият Дух е слязъл върху получателите на вестника в момента, в който са го отворили. Една дама разказала, че докато държала вестника „тя се тресяла” така, че трудно се задържала на стола си. Тогава била кръстена в Святия Дух и говорила на непознати езици Лейк обяснил това проявление с простите думи:

„Служението на християнството е служението на Духа.”

Лейк знаел как да заведе цялото си събрание в присъствието на Господ. Те се учели и узрявали благодарение на неговия духовен излишък и в резултат на това били способни да напредват с него в областта на  свръхестественото. През 1912 събранието било призовано да се моли за нечия братовчедка, намираща се в уелски психиатричен санаториум на около седем хиляди мили. Когато духът на усърдна молитва завладял хората, Лейк усетил силното присъствие на Бог. Той сякаш виждал снопове светлина да излизат от ходатаите към него. Тогава изведнъж разбрал, че пътува в духа със скоростта на светлината. Пристигайки в място, където никога не е бил преди, той осъзнал, че това трябва да е Уелс. Той влязъл в стаята на въпросната братовчедка, която била завързана за болничното легло, а главата й се мятала насам-натам. Той й положил ръце и изгонил дявола от нея. Тогава изведнъж се намерил обратно в Йоханесбург, коленичил на платформата. Три седмици по-късно пристигнало съобщението за пълното освобождение на тази жена. Тя била незабавно изписана, след като лекарите „изведнъж” открили, че била напълно здрава. 

ПОМАЗАНИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Когато най-сетне Джон Лейк решил да напусне Африка и да се завърне в Америка, той оставил като плод на своите усилия 1250 проповедници, 625 църкви и 100.000 новоповярвали. Точният брой на чудесата, които са се случили в служението му никога не бихме могли да научим на тази земя. Това са резултатите от пет години служение.

Лейк се завърнал в Америка през 1912. През първата година у дома той пътувал много, но отделил време и за необходимата почивка. През 1913 Джон срещнал Флорънс Суитзер от Милоуки, Уисконсин и се оженил за нея. През последвалите години те имали общо пет деца. Флорънс била отличен стенограф и била онази, която записала и запазила много от проповедите на Лейк. През лятото на 1914 Лейк се срещнал със своя някогашен приятел Джим Хил, който бил финансирал неговите пътувания с железницата. Двамата се били сближили, докато Лейк работел в Чикаго. Хил много се зарадвал да види отново Лейк и предложил на семейството карти за безплатни пътувания, които важали за цялата железопътна мрежа, по която се движели влаковете му. 

ИЗЦЕЛИТЕЛНИТЕ СТАИ НА СПОКЕЙН

Лейк се възползвал от предложението на своя добър приятел и започнал да пътува по цялата страна. Първо посетил Спокейн, Вашингтон, където щял да остане и да създаде „изцелителни стаи” в сградата на някогашен офис. Смята се, че около сто хиляди изцеления са се случили в тези стаи.

Вестниците в Спокейн редовно публикували много от свидетелствата за изцеление на хора. Всъщност, резултатите били толкова невероятни, че от Бюро за по-добър бизнес решили да проверят автентичността на някои от изцеленията. Така те се свързали с лидерите в изцелителните стаи, за да направят разследване.

За да отговори на запитванията на Бюрото, Лейк призовал хората, чиито свидетелства са.се появили в пресата. Всички те, общо осемнадесет, свидетелствали пред Бюрото за силата на Господ. Тогава Лейк дал на проверяващите имената на хора от целия град, които били изцелени, за да могат да ги разпитат. След това той предложил да спонсорира събрание идната неделя, на което сто души да разкажат своите свидетелства за изцеление. Той помолил Бюрото да състави група от лекари, юристи, съдии и преподаватели, които да излязат с крайното становище.

Но в петък преди предложеното събрание Лейк получил писмо от Бюрото, което го уведомявало, че проверката е постигнала положителни резултати и че неделното събрание не е необходимо. Те също така го похвалили за делото му в техния град. Двама от комитета дори го посетили лично, за да му кажат, че „не е разказал и половината”.

Между интервюираните от Бюрото имало и една жена, на която били отстранени женските полови органи, но въпреки това чрез молитва за изцеление успяла да зачене и роди. Тя показала на хората, проверяващи служението, своето свръхестествено бебе.

Друга жена споделила за чудотворното изцеление на счупената капачка на коляното й. След като се молили за нея, за по-малко от час капачката се върнала на мястото си без каквато и да е болка.

Друга жена, неизлечимо болна от рак, била напълно изцелена след молитва. Друга била изцелена от ревматоиден артрит, а костите й възвърнали нормалната си форма. Същата тази жена била изцелена от пролабирал стомах, а ушната мида, без която била родена, свръхестествено израснала на своето място.

Но най-забележителната история от Изцелителния дом в Спокейн била тази на едно малко момче. Главата на момчето изглеждала като „преобърната” яхта. Лекарите заявили, че нищо не може да се направи, докато момчето не навърши дванадесет години, но дори и тогава операцията би била много рискована. Но след молитва костите на момчето омекнали, главата му се разширила и черепът му бил възстановен в нормалните пропорции. Също и парализата му изчезнала свръхестествено и то можело да говори като другите деца.

Как Лейк обяснявал тези невероятни изцеления? Много пъти той използвал сестра Етер за илюстрация поради голямото й влияние върху живота му.

„Когато виждаме от време на време тези святи пламъци на небесен огън в живота на някой, като нашата сестра Етер; когато някой е изцелен, това се е случило понеже нейното съзнание и Христос са станали едно. Тя се е Включила в Бог. Аз видях една умираща, задушаваща се жена, която беше изцелена за тридесет секунди, когато г-жа Етер изгони демона от нея. Пламъкът на Бог, огънят на Неговия Дух, десет секунди връзка с Всемогъщия Христос пред трона на Бог, това е тайната.” 

„БОРИ СЕ ЗА ПЕТДЕСЯТНИЦА”

Според държавната статистика за периода 1915-1920 Спокейн, Уошингтън е бил „най-здравият град в целия свят” заради служението на Джон Г. Лейк. Кметът на Спокейн организирал открито тържество в почит на неговите усилия.

Тъй като бил отличен бизнесмен, Лейк винаги държал записите за извършеното в служението да са точни. Те показват, че в Домовете за изцеление в Спокейн всекидневно били обслужвани и са получавали изцеление до двеста души, като повечето от тях не са били членове на църкви.

Лейк също така основал Апостолската църква в Спокейн, която събрала хиляди хора от целия свят, за да им бъде послужено с изцеление.

Той имал служби шест вечери в седмицата и два пъти в неделя, като се отзовавал на повиквания по домовете през цялата седмица.

През май 1920 Лейк напуснал Спокейн и се преместил в Портланд, Орегон, където пътувал като апостол и пастирувал за известно време. Скоро той започнал друга Апостолска църква и изцелително служение подобно на това в Спокейн.

По време на своето пребиваване в Портланд Лейк получил видение, в което се появил един ангел. Ангелът отворил Библията на книгата Деяния, посочвайки изливането на Духа в деня на Петдесятнида. Той също така посочил на Лейк други духовни проявления и откровения в книгата и казал:

„Това е Петдесятница, както Бог я даде чрез сърцето на Исус. Стреми се към това. Бори се за това. Научи хората да се молят за това. Защото това и само това ще посрещне нуждата на човешкото сърце и само това ще има силата да надвие силите на тъмнината.”

От този момент нататък Лейк се борел още по-усърдно да изпълни Словото на Господ. Той пътувал из Америка през следващите единадесет години, като служел по същия начин където и да отивал. 

ГРЕШКАТА НА ЛЕЙК

През късните години на служението си Джон Г. Лейк се наслаждавал на чудесен баланс на свръхестественото и естественото. Но той заплатил много висока цена за това разбиране. Струвало му семейството.

Децата от първия му брак страдали много поради постоянното му отсъствие. Дори когато бил в стаята, той се унасял в размишления за служението и Господ. Поради това децата му се чувствали силно пренебрегнати.

Забележете, това били същите онези деца, които видели как майка им гладува и работи до смърт в Африка. В резултат на това всички те се закоравили и напуснали дома си много рано, на възраст между петнадесет и шестнадесет години, за да живеят в Канада. След като пораснали, животът им се характеризирал със закоравяване и горчивина. Въпреки това двама от синовете му отбелязали на смъртните си легла: „Бих искал татко да е тук, за да се моли за мен.”

Лейк скърбял за малкото внимание, което бил дал на децата си. По-късно той щял да напише в едно писмо, че многото чудеса, станали с полагането на неговите ръце, не му носели лично удовлетворение и не стрували нищо пред загубата на семейството му. 

ИЗКУПВАЩИЯТ ФАКТОР

Но Лейк се поучил от онова, което преживял, и накрая открил как да бъде добър съпруг, грижовен баща и едновременно с това силен служител. Децата му от Флорънс имали различно отношение към него. Те го помнят като човек, който обичал да се смее и да се забавлява с приятели.

През късните си години Лейк не бил „толкова замислен за небето, че да не е от полза на земята” Той не се реел в облаците и хората обичали  да прекарват време в неговата компания, понеже загрижено общувал с тях. Най-сетне Лейк се научил да се наслаждава напълно както на свръхестественото, така и на естественото. Атмосферата в неговия дом вече не била твърда и скована! Той обичал да се весели със семейството си, когато се събирали на масата за обяд. Сърдечният му смях можел да бъде чут да ехти из къщата. Той обичал симфоничната и оперната музика, така че всяка неделна вечер слушал любимите си радио-програми.

Лейк имал и прекрасно чувство за хумор. Обичал да чете вестникарската колонка на Уил Роджър и се смятал за приказлив и забавен. Обичал да поддържа със смях ведра атмосфера около себе си. 

МАГНИТЪТ НА БОГ

В разгара на служението му външният свят бил толкова привлечен от разбирането на Лейк за Бог, че хората непрестанно се тълпели при него. Именно неговото разбиране за праведността му позволявало да вземе власт над всяка ситуация. Той ненавиждал християнските песни, които наричали хората червеи. Когато ги чуел, той сбръчквал носа си и свивал устата си, като ги наричал долнопробни песни. Той чувствал, че те са позор за кръвта на Исус. Дъщеря му веднъж го описала като човек, притежаващ много силно съзнание на цар и свещеник пред Бог и имащ подобаващите на такъв благородник осанка и поведение. Така и насърчавал хората да гледат на другите. Лейк винаги наставлявал семейството му да се отнасят към всички вярващи като към царе и свещеници.

Бил най-силният защитник на свръхестествените проявления по онова време. Често говорел с отвращение за образователните, медицинските и научните форуми, които споменавал и за слабостта на християнството. Той трябвало да проповядва само един ден, да прекатури масите и хората се стичали отвсякъде в „Училището на Духа”, където се научавали да работят съвместно и да станат едно със силата на Бог.

Лейк бил наистина загрижен за това, че светът се задоволява просто с психическа сила. Той разказвал, че някога бил свидетел как един човек в Индия, който бил погребан жив за три дена, след това излязъл от гроба жив и здрав. Както и за друг, който бил изпънал тялото си между два стола, а върху гърдите му бил разбит на две огромен камък.

Лейк публично отхвърлял достоверността на такива проявления, като казвал:

„Всичко това се базира само на психология. Отвъд тези неща е духовната област и удивителните чудеса на Святия Дух на Бог и ако Бог завладее моя дух за десет минути, Той може да направи нещо десет хиляди пъти по-голямо от това.”

„Християнството е сто процента свръхестествено – често казвал той. –Всички думи, свързани със сила, са само от християнския речник.”

Той притежавал забележителна способност да вдъхва вяра и откровение в сърцата на слушателите. Служителите, които се обучавали при него, скоро основали свои собствени служения на вяра, в резултат на което се случили удивителни изцеления.

Лейк заявил:

„Ако той (един християнин) няма Духа, за да служи в истинския висш смисъл, той няма нищо, с което да служи. Другите хора притежават интелигентност, но един християнин трябва да притежава Духа. По този въпрос не трябва да има недоразумения.”

Лейк призовавал всеки вярващ да приеме силата на Петдесятница, за да може да преследва свръхестествените цели. Веднъж, докато правел това, той изговорил следното пророчество:

„Докато моят дух разпознава бъдещето и се протяга да докосне сърцето на човечеството и копнежа на Бог, аз мога да видя, че идва от небето в сила едно ново проявление на Святия Дух, и това ново проявление ще бъде по сладост, по нежност, по любов и по сила на Духа повече от всичко, което моето или вашето сърце е видяло някога. Самата светкавица на Бог ще проблясва през душите на хората. Синовете на Бог ще срещнат синовете на тъмнината и ще надделеят.” 

НАСЛЕДСТВО НА ЧУДЕСА

През 1924 г. Лейк вече бил познат из цяла Америка като водещ изцеляващ евангелизатор. Той бил основал четиридесет църкви в Съединените щати и Канада, в които се случвали толкова много изцеления, че хората от събранията го наричали нашега „д-р” Лейк.

През декември се случило друго значимо събитие в неговото служение. Гордън Линдзи, основател на «Христос за всички нации» в Далас, Тексас, се обърнал към Господ на едно събрание на Лейк в Портланд. Линдзи посещавал службите му почти всяка вечер и смятал Лейк за свой наставник. Когато по-късно Линдзи се отровил смъртоносно с птомаин, той бил напълно изцелен веднага щом успял да се добере до дома на Лейк.

През 1931 Лейк са завърнал в Спокейн на шестдесет и една години. Той бил вече много уморен и почти сляп. Така че решил да си поговори с Бог. Той Му напомнил колко срамно би било да ходи сляп, след като повече от сто хиляди души са били изцелени само в служението му в Америка. В края на разговора зрението му било напълно възстановено и останало така до края на живота му. 

ЦАРУВАЩ В НЕБЕСАТА

Денят на работника през 1935 се паднал неделя. Денят бил горещ и влажен. Семейство Лейк били на пикник на неделното училище и Джон се прибрал у дома напълно изтощен. Затова легнал да почине, Флорънс го посъветвала да си остане у дома вечерта, докато тя е на църква, но когато се върнала вкъщи, открила, че Лейк е получил сърдечен удар. Той бил в тежко състояние в продължение на две седмици, като през повечето време бил в безсъзнание. Тогава, на 16 септември 1935 г. Джон Г. Лейк си отишъл от този свят, за да бъде с Господ. Той бил на шестдесет и пет години.

По време на погребалната церемония в почит на живота на Лейк, били казани много хвалебствени слова за него. Но всички те се обобщават най-добре с думите на един от новоповярвалите в Спокейн:

„Д-р Лейк дойде в Спокейн. Той ни намери в грях. Намери ни болни. Намери ни в духовна бедност. Намери ни сред отчаяние, но ни откри един Христос, който не сме и сънували, че можем да познаваме на тази земя. Мислехме, че победата е там, отвъд, но д-р Лейк ни откри, че победата е тук.”

Завършвайки тази глава, бих искал да ви предизвикам да ходите в откровението за вашата праведност в Христос. Праведността е начин на живот, който довежда до победа във всяка ситуация. Ако само можем да схванем реалността на нашата позиция чрез Исус Христос така, както го знаеше Лейк, тогава всяка нация би заехтяла в хвалене към Бог. И всеки демоничен режим би се сгромолясал пред този авторитет.

За нас Джон Г. Лейк е доказателство, че този начин на живот е достъпен за онези, които го преследват. Така че не се отказвайте от онова, което Бог ни е дал чрез Исус Христос. Позволете на Святия Дух да ви открие вашата духовна позиция, после заемете вашето място и променяйте нациите за Бог.

Смит Уигълзуърт: Апостол на вярата

Моят приятел каза: Тя е мъртва. Той се страхуваше. Никога през живота си не бях виждал по-уплашен човек. Какво ще правя? попита той. Може да си помислите, че това, което направих, е абсурдно, но аз се протегнах и я измъкнах от леглото. Пренесох я през стаята и я изправих до стената. Тя беше абсолютно мъртва. Погледнах лиието й и казах: В името на Исус смъмрям тази смърт. Цялото й тяло от главата до петите започна да трепери. В името на Исус ти заповядвам да ходиш казах аз. После го повторих: В името на Исус, в името на Исус, ходи! и тя тръгна.

Възкресяването на мъртвите е само една от удивителните страни в служението на Смит Уигълзуърт. Този велик апостол на вярата ходел в толкова зашеметяващо голяма мярка на Божието помазание, че чудесата, следващи служението му, били второстепенната част. Със своя живот този някогашен водопроводчик придал ново значение на думата „приключение”. Единственото условие за приключението? – „Само вярвай!”

За Уигълзуърт покорството на човек към онова, което вярва, не било необикновен подвиг, а естественото следствие от вярата му. За неговата вяра се говори, че била непреклонна, а понякога и груба. Освен това притежавал необикновено учителско помазание и дълбоко чувство на състрадание, чийто плод били безбройните спасения и чудеса през всеки  един ден от служението му. 

МАЛКИЯТ БЕРАЧ НА РЕПИЧКИ

Смит е роден на 8 юни 1859 г. в семейството на Джон и Марта Уигълзуърт в малкото село Менстон близо до Иоркшир, Англия. Годината, през която се родил, вече била влязла в историята. Третото велико пробуждане от две години набирало скорост в Америка, Уилиям Буут се бил оттеглил от деноминащюнния свят, създавайки Армията на спасението, а църквите в Уелс се молели за съживление. Последното нещо, което би хрумнало на Джон и Марта през пролетта на 1859, би било, че Смит щял да застане редом с другите велики християнски водачи по онова време като Буут. Но той щял да го стори. Техният син щял да върне Божия огън в една църква, която едва тлеела вече стотици години.

Семейството на Смит било бедно. Неговият баща работел много, за да може да издържа своята съпруга, дъщеря си и тримата си синове. Така че момчето започнало да работи на шестгодишна възраст, вадейки репички на полето. Работата била трудна. Неговите малки ръце били наранени и подути от ваденето на репички от сутрин до вечер. Но тогава Смит научил твърдия принцип на баща си, че човек трябва да работи дълго и усърдно, за да получи награда.

Когато станал на седем, Смит отишъл да работи с баща си в местната текстилна фабрика. От този момент нататък животът на семейство Уигълзуърт станал по-лесен. Техните приходи се увеличили и храната изобилствала.

Бащата на Смит бил голям любител на птиците. По едно време той държал у тях шестнадесет пойни птички. Така че, момчето приело любовта на баща си към природата и често търсело гнезда. Понякога Смит хващал и продавал пойни птици на местния пазар, за да помага за издръжката на семейството. 

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НАС?

Въпреки че родителите му не били християни, нямало период, когато малкият Смит да не гладувал за Бог. Той не бил учен у тях как да се моли, но все търсел да намери някакъв свой начин да го прави. Много пъти Смит молел Бог да му покаже къде може да намери птиче гнездо. Почти веднага той знаел къде да търси.

Неговата баба била някогашна последователка на Уесли, която вярвала в силата на Бог. Тя се грижела Смит винаги да посещава събранията с нея. Като малко момче той седял отстрани и наблюдавал как „старовремците” пляскали с ръце, танцували пред Господ и пеели за „кръвта”. Когато бил на осем години, той трябвало да се присъедини към останалите по време на хвалението в църквата. Когато започнал да пее, „ясното осъзнаване на новорождението” го озарило. Той разбрал какво Исус Христос бил направил за него със Своята смърт и възкресение. По-късно Уигълзуърт щял да напише следното за онзи ден:

„Аз разбрах, че Бог толкова отчаяно ни иска, че е направил условието възможно най-просто Просто повярвай!”

Той никога повече не се усъмнил в спасението си.

Младият Уигълзуърт бързо станал ловец на души. Първият човек, когото спечелил за Христос, била собствената му майка. Когато бащата открил, че християнското „преживяване” е дошло в дома, той започнал да води семейството в Епископалната църква. Бащата на Смит не бил новороден, но харесвал свещеника, с когото посещавали един и същи бар и пиели заедно бира.

Скоро Смит се съгласил да се присъедини към църковния хор заедно с брат си, но понеже бил принуден да работи от толкова млада възраст, той не получил образование. Той бил почти на десет години, когато взел първо причастие. Епископът помахал с ръка над него и в продължение на дни малкият Смит усещал завладяващото присъствие на Бог. Нищо такова не изглеждало да се е случило с останалите, както Смит щял да напише по-късно:

„След службата за първо причастие всички други момчета ругаеха и се караха, а аз се чудех какво беше различното между тях и мен.” 

ИМА НЕЩО РАЗЛИЧНО В ТЕБ

Когато Смит бил на тринадесет, семейството се преместило от Менстон в Брадфорд, където се въвлякъл в работата на Уеслианската методистка църква. Неговият духовен живот получил нов смисъл и той започнал да копнее за Божия Дух. Въпреки че не можел да чете добре, той рядко напускал дома си без Новия Завет в джоба.

По-късно методистите организирали специално събрание с проповядване, в което били избрани да участват седем момчета, включително и Смит. Имайки три седмици, за да се подготви, момчето „живяло в молитва”. Когато дошъл деня, той се качил на платформата, за да проповядва петнадесет минути, а след това не си спомнял нищо от онова, което казал. Всичко, което помнел, било невероятното желание, което го заляло, както и сърдечните възгласи и викове на хората.

Смит започнал да споделя Евангелието с всеки, когото срещнел, но не можел да разбере защо толкова много хора не били заинтересувани. Тогава, през 1875, Армията на спасението започнала мисия в Брадфорд. Смит бил във възторг, когато научил новината. Най-сетне щял да бъде с група хора, които споделяли неговото желание за изгубените! И така той се присъединил към Спасителите от самото им идване и скоро научил за силата на поста и молитвата.

Армията на спасението имала повече резултати от когото и да било по онова време най-вече в областта на печеленето на души. Често те се молели цяла нощ, лежащи по лице на пода пред Господ. Ранните “Спасители” имали голям духовен авторитет, който се проявявал на всяка от службите им. На редовните седмични събрания групата се събирала и всички се съгласявали да спечелят поне петдесет до сто души за Бог, знаейки, че ще достигнат това число и дори повече. Десетки хора намерили Исус като свой Спасител чрез клона в Брадфорд.

Когато бил на седемнадесет, Смит срешнал във фабриката един благочестив човек, от когото научил занаята на водопроводчик. Докато работели заедно, този човек обяснил на Смит значението и смисъла на водното кръщение.

Нетърпелив да изпълнява заповедите на Словото, Смит на драго сърце се покорил и скоро след това бил кръстен във вода. По онова време той чул и посланието за второто идване на Христос и силно вярвал, че Исус ще се върне преди края на века. Той бил решен да „промени живота” на всеки, когото срешне.

Вярвайки, че Господ ще му помага във всичко, Смит започнал да служи. През 1877 той отишъл в дома на един водопроводчик, за да търси работа. Последния отвърнал на Смит, че не се нуждае от никого. Така че Смит му благодарил, извинил се, че му е отнел от времето, и се обърнал да си върви. Изведнъж човекът го извикал обратно с думите: „Има нещо различно в теб. Просто не мога да те оставя да си тръгнеш.” И той бил нает.

Смит се справял толкова добре, че водопроводчикът не можел да му намира работа – той работел твърде бързо! Така че Смит решил да се премести в Ливърпул, като взел със себе си своя опит на водопроводчик. Със силата на Бог, почиваща мощно върху него, той започнал да служи на децата в града. Копнеейки да им помогне, той им проповядвал Евангелието. Стотици идвали при навеса на кея, където служел Смит. Парцаливи и гладни, момченцата и момиченцата отивали там, а Смит се грижел за всички тях. Въпреки че печелел добре, той никога не харчел парите за себе си, а вместо това ги използвал, за да облече и нахрани тези деца.

Освен служението му към децата, Смит и един негов приятел посещавали болници и кораби, свидетелствайки за Исус Христос. Всяка неделя той постел и се молел, като никога на виждал по-малко от петдесет покаяния всеки път, когато служел. От Армията на спасението често канели Смит да проповядва на техните събрания. Докато говорел, той винаги стоял съкрушен пред хората. Въпреки че мечтаел за красноречието на Чарлс Спърджън и другите прекрасни проповедници, това, което карало стотици да излязат пред олтара, гладуващи за Бог, бил неговият съкрушен дух. 

„КОИ СА ТЕЗИ ГЛУПАВИ ХОРА?”

Едно от най-характерните неща в живота на Смит била неговата съпруга, Мери Джейн Федърстоун – Поли. В живота на толкова много двойки на големи служители изглежда, че когато единият от двамата партньори е силен, другият трябва да заеме по-малка роля, за да не се стига до големи конфликти. Но в семейство Уигълзуърт това не било така! Поли оставала все така силна, ако не и по-силна в определени моменти, от своя съпруг. Тя никога не отказвала да седне отзад и Уигълзуърт бил съгласен с това. Той казвал за нея: „Всичко, което съм днес, дължа пред Бог на моята скъпа съпруга. О, тя беше чудесна!”

Поли Федърстоун идвала от добро методистко семейство. Баща й бил лектор във Въздържателното движение, но наследил голямо състояние, спечелено от продажбата на алкохол. Въпреки това, придържайки се твърдо към вътрешните си убеждения, той отказал да докосне и „пени” от позорното наследство. Поли наблюдавала живота на своя баща и подражавала на силния му характер и моралните му убеждения. Тя също така била жена, която казвала онова, което мисли.

По-късно Поли изоставила своето добро обществено положение и среда и тръгнала да търси „богатство и слава” в града Брадфорд. Когато пристигнала, тя започнала работа у едно голямо семейство.

Един ден, докато била в града, тя чула тръбене и викове. Проправяйки си път към „шума”, тя била заинтригувана от онова, което видяла – събрание на открито! По това време Армията на спасението била нова организаиия и Поли се чудела: „Кои са тези глупави хора?” От любопитство тя последвала групата до една голяма порутена сграда. Когато „Спасителите” влезли вътре, тя останала на ъгъла, надявайки се, че никой не я е видял. Накрая, завладяна от любопитство, се промъкнала вътре и седнала в дъното на балкона. 

„АЛЕЛУЯ! СВЪРШИ СЕ!”

Джипси Тили Смит, сестра на известния евангелизатор Джипси Родни Смит била проповедникът. Запращайки огненото си послание към хората, тя прокламирала спасение чрез кръвта на Исус. Поли била дълбоко докосната. Осъзнавайки своето изгубено състояние, тя напуснала балкона и слязла при олтара, където коленичила. Тя отказвала молитвата на работниците, докато накрая Тили Смит не слязла да се моли с нея. Когато светлината на Христос стоплила сърцето й, Поли скочила на крака, хвърлила ръкавиците си във въздуха и извикала: „Алелуя! Свърши се!” Сред присъстващите, недалеч от нея, един млад мъж я наблюдавал внимателно. Този мъж бил нейният бъдещ съпруг и другар по съдба – Смит Уигълзуърт.

„Изглеждаше сякаш вдъхновението на Бог беше върху нея от самото начало” – разказвал Смит. Когато на следващата вечер Поли давала своето свидетелство, Смит почувствал, че тя „му принадлежи”. След като преминала обичайния период на обучение, впоследствие тя била назначена за офицер в Армията на спасението лично от генерал Буут.

За известен период Поли отишла да служи в Армията на спасението в Шотландия, после отново се завърнала в Брадфорд. Впоследствие тя щяла да напусне организацията поради конфликт заради връзката й с Уигълзуърт. Тя била „офицер”, а той обикновен „войник”. Въпреки че Смит никога не се присъединил официално към Армията, правилата относно интимните взаимоотношения между двата чина били много строги.

След като напуснала, Поли се присъединила към Армията на синята лента, но останала верен приятел на „Спасителите”. По това време тя била повикана от методистки служители, за да евангелизира техните църкви, и стотици били обърнати чрез нейното служение. Силата на Бог почивала мощно върху нея. 

„СМИТ, ТИ НЕ СИ МИ ГОСПОДАР”

Поли станала „г-жа Уигълзуърт” през 1882 г. Тя била на двадесет и две години, а Смит бил една година по-голям от нея. Той насърчил своята съпруга да продължи евангелизаторското си служение, докато той щял да се задоволи с работата си като водопроводчик. Въпреки това той усещал „товар” за определен район в Брадфорд, където нямало църква. И така, двойката наела малка сграда и я отворила за събрания. Нарекли я Брадфордска улична мисия.

За тридесет години брак семейство Уигълзуърт отгледали една дъщеря, Алис, и четирима синове, Сет, Харолд, Ърнест и Джордж (който умрял през 1915). Но преди раждането на всяко дете двамата се молели то да служи на Бог. След като децата се родили, Смит се грижел за тях по време на събранията, докато жена му проповядвала. Щом свършело посланието, Смит винаги бил при олтара, за да се моли с хората и да ги води при Христос. Без въобще да се чувства унижен от ролята на своята съпруга в служението, Смит казвал: „Нейната работа беше да хвърля мрежата, а моята да изтегля рибата. Това, второто, е също толкова важно, колкото и първото.” Той познавал силата на служещото сърце.

Зимата на 1884 г. била много сурова в град Брадфорд и в резултат на това водопроводчиците били много търсени. Смит не само работил през цялата зима, но бил зает с поправянето на щетите от природните стихии още цели две години.

През тези дни на много работа и голямо изобилие Смит започнал все по-рядко да посещава събранията на църквата и сърцето му охладняло за Господ. Но докато неговият огън отслабвал, Поли горяла все по-силно и нейната ревност за Бог и молитвеният й живот не отслабнали нито за миг. Нейното постоянство и усърдие в делото на Бог направили ленивостта на Смит още по-очевидна, докато той започнал да се дразни от самото й присъствие.

Една вечер тя се върнала от църква малко по-късно от обикновено. Когато влязла в къщата, Смит заявил: „Аз съм господарят на този дом и няма да позволя да се връщаш толкова късно!” Поли спокойно отговорила: „Знам, че си мой съпруг, но Христос е моят господар.” Много ядосан, Смит отворил задната врата на къщата и я изкарал навън, а после заключил вратата след нея. Но в големия си яд той забравил да заключи входната врата. Така че Поли заобиколила къщата и влязла през нея, смеейки се! Всъщност, тя се смяла толкова много, че Смит накрая се предал и също започнал да се смее. В този смях до сърцето и ума му дошло откровение и той решил да прекара десет дена в молитва и пост, за да търси Господ. В отчаяно и искрено покаяние той намерил пътя към своето възстановяване. 

КЪДЕ СЕ НАРЕЖДАШ ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР?

Вярна е пословицата, че „жената е термометърът на дома”. Например, ако жена ти е в лошо настроение, накрая и останалите членове на семейството ще се настроят отрицателно. От друга страна, ако жена ти е весела, колкото и зле да се чувстваш, всичко върви гладко.

Поли Уигълзуърт олицетворявала по чудесен начин този принцип на „стабилност”. Вярвам, че нейната вярност и радост са били подложени на голямо изпитание, докато съпругът й е бил отпаднал от вярата. Тя била много известен говорител, провеждала евангелизационни събрания из целия град, виждала стотици да идват при Христос, докато нейният съпруг работел или си седял у дома. Без съмнение е имало слухове за духовното състояние на Смит, докато служението на Поли е било пред очите на цялата общественост, но тя никога „не правела погрешна стъпка”. Очевидно, единственото нещо, което й помагало да триумфира, била нейната сигурност в Исус Христос.

В много семейства, където съпругът е отпаднал, жената му досажда и се оплаква, мислейки, че с това го подтиква към действие и покаяние, но разкаяното сърце е плод от работата на Святия Дух. Огънят на Бог пазел радостта в сърцето на Поли. В резултат на това Смит осъзнал своята грешка и бил привлечен обратно към Исус. Неговото покаяние и впоследствие служението, разтърсило света, били директно следствие от отношението на неговата съпруга. Това е най-висшата цел на „другаря в живота” – да помогне на своя партньор да изпълни своето призвание на всяка цена. Бог познава сърцето на вашия партньор изнае кое би го/я довело до мястото, където принадлежи. Просто пазете своето сърце наред и оставете другите на Бог и на Святия Дух. Така никога няма да загубите.

ПЪРВОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Някъде към края на века Смит отишъл до Лийдс, за да закупи материали, необходими за работата му. Докато бил там, той посетил една църква, където служели с божествено изцеление. Смит стоял в събранието и наблюдавал удивителните чудеса, които се случвали. Сърцето му било докоснато и той започнал да търси болни в Брадфорд, като поемал разходите им, за да посетят събранията в Лийдс, но не посмял да каже на жена си за това. Той си мислел, че тя ще се присъедини към онези, които се присмивали на божественото изцеление по онова време и го смятали за „фанатизъм”. Но щом узнала истината, тя изслушала внимателно неговото описание на събранията и тъй като самата тя се нуждаела от изцеление, го придружила до Лийдс. Било й послужено с молитва на вяра и тя получила моментално проявление. От този момент нататък двамата пламенно държали истината за божественото изцеление.

В резултат на това тяхната църква в Брадфорд нараствала. Така че те потърсили по-голямо място за събрания и наели една сграда на улица Боуланд. Нарекли я „Мисията на улица Боуланд”. На стената зад амвона имало голям надпис, който гласял: „Аз съм Господ, който те изцелява.”

За първи път Смит лично преживял изцеление някъде в началото на века. От малък той бил измъчван от хемороиди, затова един гостуващ проповедник се молил и се съгласил със Смит във вяра, че той ще бъде божествено изцелен. До този момент Смит използвал „свещички” всеки ден, но тъй като вече бил напълно уверен във волята на Бог, той спрял да ги използва и открил, че е напълно изцелен и нямал повече такива проблеми до края на живота си.

По това време Смит бил вече напълно посветен на изцелителното служение. Тъй като работел за себе си, той имал време да води групи от хора до Изцелителния дом в Лийдс, като винаги плащал разходите им. Той бил известен с голямото си състрадание към болните и нуждаещите се. Служителите в Лийдс виждали Смит да идва с група хора и се смеели помежду си, защото той, изглежда, не разбирал, че Бог може да изцелява болните и в Брадфорд, също както го правел в Лийдс. 

„НАСАДЕН” НА АМВОНА!

Осъзнавайки, че Смит се нуждае от „начален тласък”, за да започне своето публично служение, водачите на Изцелителния дом в Лийдс взели решение.

Като знаели, че ще се наложи да отсъстват, за да бъдат на Конференцията в Кесуик, те помолили Смит да ги замести на амвона. Отначало той се колебаел, но те го уверили, че ще се справи. Той се успокоил с мисълта, че само ще открие събранието и че щяло да има достатъчно хора, които да се съгласят да проповядват. Когато денят дошъл, Смит открил събранието, но никой не искал да проповядва. Те всички се съгласили, че Смит трябва да го направи. Неуверен, тойзапочнал да служи и в края на посланието му петнадесет души излезли напред за изцеление. Един мъж излязъл напред с патерици и когато Смит се молил за него, човекът започнал да скача наоколо, напълно изцелен. Никой не бил толкова учуден, колкото Смит!

След това събрание за Смит започнали да се отварят врати да служи и скоро след това той обявил, че ще проведе изцелително събрание в Брадфорд. Още първата вечер дванадесет души излезли напред за изцеление и всеки от тях го получил. Една жена имала голям тумор, който постоянно отичал. След молитвата на вяра тя се прибрала вкъщи и на другия ден съобщила, че е останал само белег. 

МОЛЯ ТЕ, МЛЪКНИ!

Много скоро Смит получил първото си предизвикателство. Било въпрос на живот и смърт. Съпругата на един негов посветен приятел била толкова болна, че лекарите очаквали тя да умре през нощта. Приятелят на Смит му казал, че не може да вярва за жена си, понеже не знаел как. В сърцето на Смит се надигнало състрадание и той решил да помогне на семейството. Така че отишъл при служител, който започвал малка църква в Братфорд, и го попитал дали би отишъл да се моли за жената. Но служителят отказал. Тогава отишъл при свой приятел, който бил известен с изразителните си молитви. Той се съгласил да отиде със Смит и двамата се отправили към дома на жената.

Смит бил окуражен от присъствието на своя приятел. Той го помолил да започне да се моли веднага щом влязат в къщата и след като видял тежкото състояние на жената, приятелят му послушал съвета на Смит. Той започнал да се моли, но не както Смит се надявал. Този човек се молел за „семейството, което тя оставяла след себе си”, и продължил да бръщолеви негативни неща, докато Смит не му извикал да спре. Мислейки, че най-лошото е преминало, Смит поканил съпруга да се моли. Но той завил също толкова жално. Накрая, когато вече не издържал, Смит извикал толкова силно, че можел да бъде чут чак на улицата: „Господи, спри го!” Съпругът спрял. «Всичко, което трябва да знае, било в Словото на Бог…”

Тогава Смит извадил шишенце с олио от джоба си и го излял цялото върху тялото на жената в името на Исус. Тогава, заставайки до таблата на леглото, Смит преживял първото си видение. Той разказал: „Изведнъж се появи Господ Исус. Аз го гледах с широко отворени очи. Той ми се усмихна нежно… никога не забравих това видение, тази красива, нежна усмивка.” Няколко мига след като видението изчезна, жената седна в леглото си, изпълнена с нов живот. Тя живяла още дълго, отгледала няколко деца и надживяла съпруга си. 

„ДЯВОЛЕ, ИЗЛЕЗ!”

Гладът на Смит за Словото растял и той не позволявал да се внасят в дома му каквито и да било светски или християнски издания, освен Библията. Той чувствал, че всичко, което трябва да знае, било в Словото на Бог. Смит казвал за жена си: „Тя видя колко неграмотен бях и веднага започна да ме учи да чета и пиша добре. За съжаление така и не успя да ме научи да произнасям думите по букви.”

Следващата среща на Смит със смъртта засягала собствения му живот. Един ден той ненадейно бил пронизан от остра болка и бил прикован на легло. Тъй като със съпругата му вече се били съгласили, че никакво лекарство няма да бъде внасяно в дома им, той оставил изцелението си в ръцете на Бог.

Цяла нощ семейството се молило за някакво облекчение, но такова не дошло. С всеки час Смит ставал все по-слаб и накрая казал на съпругата си: „Струва ми се, че си отивам. За да предпазиш себе си, по-добре извикай лекар.”Съкрушена, Поли излязла да търси лекар, вярвайки, че е дошъл краят на нейния съпруг.

Когато лекарят дошъл, той поклатил глава и казал на семейството, че това е апендицит и че състоянието се е влошавало в продължение на няколко месеца. Той обяснил, че органите на Смит са толкова засегнати, че няма никаква надежда дори и при операция. Когато лекарят си тръгвал, в стаята на Смит влезли една стара жена и един младеж. Тази жена вярвала в молитвата на вяра и в това, че всяка болест идва от дявола. Докато се молела, младежът се качил на леглото, положил двете си ръце върху Смит и извикал: „Дяволе, излез в името на Исус!”

За голямо удивление на Смит „дяволът излязъл” и болката изчезнала напълно. За всеки случай двамата се молили още веднъж за Смит, след което той станал, облякъл се и слязъл на долния етаж. Той казал на жена си: „Изцелен съм. Има ли някаква работа за мен?” Като чула историята, Поли, все още напълно стъписана, му подала списъка с повикванията. Веднага след това той излязъл, за да оправя водопроводните повреди и никога вече не се разболял от апендицит. 

ТЕ СЕ ИЗПЪЛВАТ С ДЯВОЛИ

През 1907 г. дошла друга повратна точка в живота на Смит Уигълзуърт. Той бил чул, че група хора в Съндърланд били „кръстени в Святия Дух” и „говорели на непознати езици”. Така че решил сам да провери този феномен.

До този момент Смит вярвал, че вече е кръстен в Святия Дух. Той, както и неговата съпруга, следвали разпространеното по онова време вярване, че освещението е кръщението в Святия Дух. Смит добре помнел как някогашното му състояние го накарало да се покае и да започне десетдневен пост. По време на този пост той се върнал отново при Бог и на практика преживял определена промяна в своя живот. Говори се, че докато се молел и ридал пред Господ, той се посветил да бъде напълно осветен. Когато постът свършил, той до такава степен бил освободен от своя избухлив характер и настроения, че често пъти хора казвали, че искат да имат неговия дух. В резултат на това Смит си мислел, че е бил кръстен в Святия Дух, т. е. осветен.

След като писал на един свой приятел от Съндърланд относно езиците, той бил предупреден да стои надалеч от това, понеже „онези хора се изпълвали с дяволи”. Обаче, когато Смит пристигнал и се молил със своите приятели за това, те го погледнали и казали: „Следвай личното си водителство.”

Когато посетил събранията в Съндърланд под ръководството на наместника Александър Боди, той останал разочарован. В Брадфорд имало мошно движение на Бог, а тук изглеждало духовно сухо и без проявления. В своето недоволство той постоянно прекъсвал събранията с думите: „Дойдох от Брадфорд и искам това преживяване с говоренето на езици, както го имаха в деня на Петдесятница. Но не мога да разбера защо нашите събрания изглеждат огнени, а вашите не.

Смит толкова много прекъсвал събранията, че накрая бил наказан да стои извън сградата. 

ОКЪПАН В СИЛА И СЛАВА

Търсейки Бог с цялото си сърце, за да преживее „кръщението в Святия Дух”, Смит отишъл до една сграда на Армията на спасението, за да се моли. На три пъти той бил повалян на пода от силата на Бог. „Спасителите” го предупредили да не се опитва да говори на езици, но Смит бил решен да познае Бог в тази област. В продължение на четири дена той търсил Господ, очаквайки да започне да говори на езици, но без резултат. Накрая, отчаян в своя дух, той почувствал, че е време да се връща в Брадфорд. Но преди да си тръгне, той се отбил в дома на наместника, за да се сбогува с г-жа Боди. Той й казал, че си тръгва и че така и не е говорил на езици. Тя отговорила: „Не езиците ти трябват, а кръщението.” Смит я помолил да му положи ръце, преди да си тръгне. Тя се молила с проста, но силна молитва и след това излязла от стаята. Точно тогава паднал огънят. Окъпан в силата и славата на Господ, Смит видял видение на празния кръст и Исус, възнесен отдясно на Отец. Изпълнен с хваление и преклонение, Смит отворил устата си и започнал да говори на непознати езици, най-сетне осъзнавайки, че въпреки помазанието, което бил приел по-рано, той едва сега бил кръстен в Святия Дух, както в деня на Петдесятница.

Вместо да отпътува за вкъщи, Смит отишъл право в църквата, където преп. Боди имал служба. Прекъсвайки събранието, той помолил да каже нещо. Когато свършил „проповедта” си, петдесет души били славно кръстени в Святия Дух и говорели на непознати езици. Местният вестник The Sunderland Daily Echo писал за събранието на първа страница, разказвайки с подробности преживяването на Смит, включително езиците и изцеленията. Той телеграфирал вкъщи, съобщавайки голямата новина. 

СВЯТ СМЯХ

На път за Брадфорд Смит почувствал, че го очаква предизвикателство, свързано с новата му радост. Бил прав. Щом влязъл през вратата, Поли заявила твърдо: „Искам да си наясно, че аз съм също толкова кръстена в Святия Дух, колкото и ти, и не говоря на езици… в неделя ти ще трябва да си проповядваш, а аз ще гледам какво толкова има в това.”

Тя останала вярна на думите си и следващата неделя седнала на последния ред в църквата. Докато Смит отивал към амвона, Господ му дал пасажа от Исая 61:1-3. Той проповядвал с голяма сила и увереност, докато Поли се въртяла на стола си и си казвала: „Това не е моят Смит, Господи. Това не е моят Смит!”

В края на службата един от работниците се изправил и казал, че иска преживяването, което Смит имал. Сядайки, той пропуснал стола се строполил на пода! Най-големият син на Смит се изправил, за да каже същото, и също пропуснал стола и паднал на пода! За много кратко време единадесет души били на пода, смеещи се в Духа. Цялото събрание било завладяно от свят смях, докато Бог изливал Духа Си върху тях. Това било началото на голямото изливане в Брадфорд, където стотици приели кръщението на Святия Дух и говорили на непознати езици.

Скоро след като Поли била кръстена в Святия Дух, двамата започнали да пътуват из страната отговаряйки на призивите за служение. Където и да отидели, обвинение слизало върху хората. Веднъж, когато Смит влязъл в един хранителен магазин, за да напазарува, трима души паднали на колене в покаяние. Друг път две жени работели на полето и когато Смит минал покрай тях, той извикал: „Спасени ли сте?” Веднага щом го казал, те оставили кофите си на земята и извикали към Бог. 

БОЖИЯТ ФИНАНСОВ ЗАВЕТ

През следващите дни Смит щял да развие навика да пости и да се моли. Скоро след това писма от цялата страна заваляли в дома на Уигълзуърт с молби да дойде и да се моли за болните. Той отговарял, доколкото можел, на всяка молба. Понякога, след като пътувал с влак до някой град, той намирал велосипед и въртял педалите още десет мили, за да може да стигне до болния.

Сред толкова много работа в служението, Смит скоро открил, че личният му бизнес като водопроводчик започва да запада. Той отсъствал от града толкова често, че клиентите му трябвало да повикат друг водопроводчик. Всеки път, когато се връщал в Брадфорд, имало все по-малко работа.

Веднъж, връщайки се по-рано от събрание, той открил, че повечето от клиентите му са повикали друг водопроводчик да свърши работата. Имало само една вдовица, която не могла да намери другаде помощ, така че той отишъл направо в дома и и направил ремонта, като поправил и засегнатия таван. Когато тя го попитала колко му дължи, Смит отвърнал: „Няма да ми плащаш нищо. Правя го като дарение на Господ и то е моята последна работа като водопроводчик.”

Заявявайки това, той си платил сметките, прекратил бизнеса и се отдал изцяло на служението. Независимо от историите за бедност, които чувал, Смит вярвал, че Бог ще го снабдява изобилно, докато Му служи вярно. Уверен в своето съдружие с Бог, той поставил следното условие:

„Никога да не се налага да нося обувки с изтъркани подметки, както и панталони с издути колена. Казах на Господ: Ако някое от тези неща се случи, ще се върна да работя като водопроводчик.”    

Бог никога не пропуснал да снабди всичките му нужди и той не се върнал да работи като водопроводчик. 

„ПУСНИ Я”

Скоро настъпил един от най-тежките моменти в живота на Уигълзуърт. Докато чакал на гарата, за да отпътува за Шотландия, Смит научил ужасната новина, че Поли е получила сърдечен пристъп на връщане от Мисията на улица Боуланд.

Той изтичал до леглото й, за да открие, че духът й вече си е отишъл, за да бъде с Господ. Несъгласен с това, Смит незабавно смъмрил смъртта и духът й се върнал, но само за малко. Тогава Господ казал: „Това е времето, когато искам тя да дойде у дома при Мен.” Затова с разбито сърце Смит освободил своя партньор, когото обичал в продължение на толкова много години, да отиде при Господ. Поли Уигълзуърт служила на Бог до последния ден от своя живот, 1 януари 1913 г. Говори се, че след смъртта й Смит поискал двоен дял от Духа. От този момент нататък неговото служение притежавало още по-голяма сила. 

ЕТО Я ТАЙНАТА…

Веднага след това Смит започнал да пътува из страната заедно с дъщеря си и зет си. За британската преса е крайно необичайно да публикува статии, свързани с религиозни новини. Все пак Daily Mirror посветил своята първа страница на неговото динамично служение, помествайки четири снимки на Уигълзуърт в действие. Тъй като това бил най-продаваният вестник в страната, стотици потърсили служението му. Смит имал невероятно откровение за вярата и неговите поучения по този въпрос привличали масите. Уигълзуърт не се задоволявал с надеждата, че молитвата ще свърши работа. Неговото откровение относно вярата било бетон и размеквало и най-закоравения грешник за любовта на Исус Христос.

Теорията на Смит за вярата била проста – Само вярвай! Той не вярвал, че Бог има любимци. Един от основните примери на това правило идвал от Новия Завет, където за Йоан се говори като за апостола, когото Исус „обичаше много”. Според Уигълзуърт това, че Йоан се „облегнал на гърдите на Исус” не го направило любимец. факторът, който привличал вниманието към Йоан, бил неговото взаимоотношение и зависимост от Исус. Смит постоянно заявявал:

„Има нещо в това, че вярваш на Бог, което Го кара да премине над милиони хора само за да помаже теб.”

Написани са много книги, които се опитват да открият тайната на силата на Уигълзуърт, но отговорът е много прост. Неговата велика вяра идвала от неговото взаимоотношение с Исус Христос. От тази връзка Смит черпел отговора за всяка ситуация, пред която се изправял. Бог няма любимци – Той работи чрез онези, които Му вярват. 

„НИКОГА НЕ ИДВАМ ТВЪРДЕ КЪСНО”

Често методите на Смит били неправилно разбирани и критикувани. Той никога не се засягал от критиките, но имал състрадание към своите критици. Вместо да отвърне на нападките им, той казвал: „Не съм задвижван от онова, което виждам или чувам, а само от онова, което вярвам.”

Святият Дух започнал да учи Смит на различните степени на вяра. Първо, Той го учел, че вярата може да бъде създавана в другите.

Пример за този принцип е историята за едно малко момче, което било много болно. Семейството изпратило да повикат Смит, но когато пристигнал, майката го посрещнала на вратата с думите: „Дойде твърде късно. Вече нищо не може да се направи за него.” Смит отвърнал: „Бог никога не ме изпраща някъде, за да пристигна твърде късно.” Положението на момчето било толкова критично, че ако трябвало да бъде преместено, сърцето му щяло да спре и то щяло да умре. Не е нужно да казвам, че семейството нямало никаква вяра и че момчето било твърде болно, за да вярва за себе си. Преди да се моли за него, Смит трябвало да излезе, за да присъства на годеж в местен параклис. Но преди да напусне дома, той казал на семейството, че ще се върне. Казал им също да приготвят дрехи за момчето, понеже Господ щял да го изцели. Когато Смит се върнал, те все още не били направили това, което им казал, но щом видели вярата му, се смутили и веднага донесли дрехите. Смит ги помолил само да обуят чорапи на краката му. Тогава влязъл в стаята на момчето, затворил вратата и казал на детето, че ще се случи нещо по-различно от всичко, което някога било виждало. „Когато поставя ръцете си върху теб, славата на Господ ще изпълни това място, докато накрая няма да мога да стоя на краката си. Ще лежа безпомощен на пода.” В мига, в който Смит докоснал момчето, силата на Бог изпълнила стаята и била толкова мощна, че той паднал на пода. Изведнъж момчето започнало да крещи: „Това е за Твоя слава, Господи!” Смит все още бил на пода, когато момчето станало и се облякло. Отваряйки вратата, то се провикнало: „Татко! Бог ме изцели! Аз съм изцелен!”

Такава слава изпълнила къщата, че майката и бащата също се строполили на пода. Неговата сестра, която била изписана от лудница, била възстановена психически. Цялото село се раздвижило и там започнало съживление.

В този чудотворен ден Смит се научил как да предава вяра чрез полагането на ръце. Неговото служение никога вече нямало да бъде същото, понеже той бил научил една нова степен на вярата. Вярата можела да бъде създавана и предавана в живота на друг човек! 

„ТИЧАЙ, ЖЕНО, ТИЧАЙ!”

С израстването на неговата вяра, Господ му показал един друг принцип: „Вярата трябва да бъде последвана от действие.

Дотогава обикновените вярващи, изглежда, мислели, че Бог се движи единствено когато и както Той поиска. Те чувствали, че нямат участие в това. Служението на Смит Уигълзуърт донесло нова светлина в тази тъмна област. Чрез своето дълбоко общение с Господ Смит започнал да забелязва, че в Библията хората, които приемали от Бог, действали въз основа на Неговото Слово, за да получат резултати. И така, неговото служение започнало да възприема този тип действие от вяра, възползвайки се от него на всяка служба. В началото на всеки призив към олтара, той казвал: „Ако направите само една крачка, ще бъдете благословени; ако отидете още по-напред, ще получите повече. Ако дойдете чак до платформата, ние ще се молим за вас и Бог ще посрещне вашите нужди със Своето снабдяване.”

Това била централната истина относно вярата в неговото изцелително служение. Истина, която мнозина наричали „груба”. Действията на Смит Уигълзуърт били резултат от силно състрадание и здрава като камък вяра в Бог. Един християнин трябва да действа въз основа но това, което вярва, за да получи някакво проявление, и понякога Смит трябвало да подтикне някои хора към такова действие. Той наричал този тип служение „продажба на изцеление” основно поради факта, че неговата вяра допринасяла до голяма степен за действието от страна на хората.

Например, по време на едно събрание в Аризона една млада дама се отзовала на неговия призив за изцеление. Тя била тежко болна от туберкулоза, но щом излязла на алеята между редовете, той й казал: „Сега аз ще се моля за теб и после ти ще започнеш да тичаш из сградата.” Той се молил и после извикал:„Тичай, жено. Тичай!” Жената отвърнала: „Но аз не мога да тичам. Аз едва стоя.”„Не ми отговаряй — извикал Смит, — направи както ти казвам.” Тя обаче не искала, затова Смит скочил от платформата, сграбчил я и започнал да тича. Тя се държала за него, докато набрала скорост, после продължила да препуска из аудиторията без каквото и да било усилие.

Имало друга жена на същото събрание. Нейните крака били обездвижени от ишиас. Смит й казал: „Тичай!” Тя до такава степен се възпротивила, че той я бутнал! После започнал да тича из сградата с нея. Накрая силата на Бог посрещнала нейното усилие и тя била напълно освободена. Тя ходела пеша на останалите събрания, като отказвала да ползва трамвая, наслаждавайки се на възможността отново да използва пълноценно краката си. 

„ТАТЕ! ТО Е НАВСЯКЪДЕ ПО МЕН!”

Понякога в своето служение Смит използвал друг подход към действието на вяра. Той прочитал част от Писанията, после сам действал според тях. Той често организирал банкети, за да храни сакатите и гладните, на които членовете на Мисията на улица Боуланд сервирали разкошната храна. Той също така подготвял свидетелства, За да ги развлича, което ги развълнувало до сълзи.

На първия банкет Смит направил нещо, което щяло да стане прецедент за всяко следващо събиране. В края на банкета той обявил:

„Тази вечер ние ви забавлявахме, но следващата събота ще имаме друго събрание. Вие, които днес сте вързани и сте дошли в инвалидни колички… вие, които сте изхарчили всичко, което имате, по лекари и пак не сте по-добре, ще ни забавлявате всеки с историята на своето освобождение, което ще получите днес в името на Исус.” После той казал: „Кой иска да бъде изцелен?”

Разбира се, всички искали. Една жена в инвалидна количка вървяла до своя дом на връщане и епилептик от осемнадесет години бил моментално освободен и след по-малко от две седмици започнал работа. Едно малко момче, стегнато с метални шини, било моментално изцелено, когато силата на Бог го докоснала, и започнало да вика: «Тате, тате, тате. То е навсякъде по мен!”

Седмица след седмица чудесата на изцеление от предходните служби се разнасяли между болните и страдащите, водейки ги на банкета. Какво огромно съживление започнало сред тях – просто от действието, основано на Словото на Бог. 

„A3 ЩЕ ЗАДВИЖА ДУХА”

Смит Уигълзуърт възприемал думите в Евреи 11:6 много сериозно. Той вярвал, че е невъзможно да угодиш на Бог без вяра. Затова използвал вярата си във всяка област на своя духовен живот, включително  когато работел със Святия Дух. Когато и най-малкият полъх на Духа дойдел върху Смит, той се усамотявал в някоя стая, за да бъде с Бог. В развиването на взаимоотношения със Святия Дух, той открил важността на първата стъпка на вяра.

Веднъж в едно събрание някой отбелязал колко бързо Смит бил задвижван от Духа. Когато го запитали за неговата тайна, той отговорил: „Ами, вижте как стоят нещата. Ако Духът не ме задвижи, аз задвижвам Духа.” Онези, които не разбирали принципите на, вярата мислели, че изказването му било високомерно и непочтително. Но на практика Смит знаел как да привлече Духа на Бог. Всичко идвало от вярата, а не от високомерие. Ако Святият Дух не се движел в началото на някоя служба, Смит започвал в естественото. Чрез своята вяра той приковавал вниманието на слушателите върху Словото и силата на Бог и увеличавал тяхното очакване. В резултат на това Святият Дух се проявявал като непосредствен отговор на тяхната вяра. Смит поемал инициативата и раздвижвал дарбите в себе си чрез вяра. Той не чакал нещо да слезе върху него и да го завладее духовно. За него всяко действие, всяко движение, всяко проявление произтичало от едноединствено нещо — абсолютна вяра. Истинската вяра се противопоставя, а тя самата се запалва с поемането на инициатива.

Тогава Смит Уигълзуьрт започнал да учи Христовото тяло, че те могат да започнат да говорят на езици, вземайки инициативата. За него човешкият дух са задвижвал основно чрез вяра, а не чрез суверенен акт на Бог. Дж. Е. Стайлс, един от големите служители и писатели в Асамблеите на Бога, научил този принцип от Смит Уигълзуьрт и го използвал през цялото си служение.

На едно голямо събрание в Калифорния, Смит призовал всички, които не били приели кръщението на Святия Дух, да се изправят. После той поканил да се изправят всички, които са го приели, но от половин година не са говорили на езици. „Сега ще се моля с проста молитва — започнал Смит — и щом свърша, ще ви кажа: Давайте! и вие ще започнете да говорите на езици.”Смит се молил. После се провикнал: „Давайте!” Залата се изпълнила със звук, като този на много води – всички се молели на непознати езици. После той им казал да го направят отново, само че този път, когато кажел: „ Давайте!”, всички трябвало да пеят на езици чрез вяра. Той се молил. После се провикнал:„Давайте! Пейте!” Те звучали като огромен славен хор.

Преп. Стайлс разказал, че в този ден научил, че Святият Дух действа чрез вяра. Скоро след като получил това откровение, той започнал своето международно служение. 

ДРУГА ТАЙНА

Уигълзуьрт бил човек, задвижван от дълбоко състрадание. Той получавал молитвени нужди от целия свят и викал към Бог и стенел над тях. Много пъти, докато служел на болните, сълзи се стичали по лицето му. А също така бил много нежен с децата и старите хора. Когато на неговите събрания ставало горещо и задушно, той бил задвижван от състрадание и извиквал децата и старците да излязат първи за молитва.

В потвърждение на истините в Деяния 19:11-12 хиляди били изцелявани, след като Смит се молел над кърпи и ги изпращал на онези, които не можел да посети. Негов близък приятел разказал за искреността и състраданието, олицетворявани от Смит: „Когато настъпеше времето да се отворят писмата, всички ние трябваше да спрем онова, с което се занимавахме, и да споделим духовното бреме. В начина му на служене нямаше нищо припряно или свършено по бързата процедура. Всеки в къщата трябваше да се присъедини към молитвите и полагането на ръце върху кърпите, изпращани на страдащите. Отношението към тях беше такова, сякаш присъстваха лично.” 

ПРЕСЛЕДВАЙ ДЯВОЛА

Осъзнавайки, че източникът на всички чудеса на Христос е Неговото състрадание, Смит станал настъпателен, в добрия смисъл, в разрушаването на злите дела. Неговата единствена цел била да изцели всички угнетени и да научи Христовото тяло как да се справя безмилостно с дявола.

Веднъж, докато чакал автобус, той наблюдавал как една жена се опитва да накара кучето си да се върне обратно вкъщи, но въпреки няколкото „сладки” опита, кучето отказвало. Когато видяла пристигащия автобус, тя тропнала с крак и извикала: „Веднага се прибирай!” и кучето хукнало с подбита опашка. „Ето така трябва да се отнасяте с дявола!” – възкликнал Смит достатъчно силно, за да го чуят всички.

Той не бил много търпелив с демоните, особено когато смеели да пречат на събранията му. Веднъж имал служба, но „нямал свобода” да проповядва, затова започнал да вика. Нищо не се случило. Смит попитал Господ какво не е наред и тогава Бог му показал група хора, които седели един до друг на една от пейките и се държали за ръце. Смит веднага разбрал, че те са спиритисти, решили да провалят събранието му.

Започвайки да проповядва, той слязъл от платформата и отишъл до мястото, където седели. Тогава хванал здраво пейката и като я повдигнал от единия й край, заповядал на дявола да напусне. Групата се изсипала накуп на пода и после се втурнала вън от сградата!

Когато гонел демони, Смит Уигълзуърт бил напълно уверен и сигурен във вярата си. Нямало нужда молитвите да са дълги; ако в тях имало вяра, отговорът бил сигурен. 

МЕЖДУНАРОДЕН АВТОРИТЕТ

Международното служение на Смит започнало през 1914 г. и до 1920 г. било в пълен размах. Въпреки че гонението срещу него винаги било силно, като че ли то никога не било разглеждано сред основните въпроси в служението му. За разлика от други служения, повече е написано за неговата голяма сила и чудесата, отколкото за неговите проблеми и преследване. Може би това е заради необикновената му вяра. Той отърсвал критиките, както праха от палтото си, без да им позволи нито миг удоволствие.

През 1920 г. в Швеция медиците и местните власти намислили да „озаптят” служението на Уигълзуърт, като му забранят да полага ръце на хората. Но той не бил впечатлен. Той знаел, че Бог отговаря на вярата, а не на метода. След като провел събранието, той накарал около двадесет хиляди души „да си положат сами ръце” и да вярват за изцеление, докато той се моли. Много от тях получили непосредствени проявления. Смит нарекъл тези случаи на масови изцеления„изцеления на едро”.

През същата година Смит на два пъти бил арестуван в Швейцария. Заповедите били издадени по обвинение в практикуване на нелицензирано лекарство. При друг случай полицаите отишли до дома на един петдесятен служител с нова заповед за задържане на Смит. Служителят казал: „Г-н Уигълзуърт в момента не е у дома, но преди да го арестувате, бих искал да ви покажа плода от неговото служение на това място.” После служителят завел полицаите в бедната част на града, в дома на една жена, която те били задържали много пъти. Щом видели промяната, предизвикана от пълното й освобождение и вярата й в Исус, те били трогнати. Обърнали се към служителя и казали: „Отказваме да спрем това дело. Ще трябва някой друг да го арестува.” И „някой друг” го направил. Но през нощта един от офицерите отишъл при него и му казал: „Не намирам да си сторил нещо лошо. Можеш да си идеш.” На което Смит отвърнал: „Не, ще си тръгна само при едно условие. Всеки служител на това място да коленичи и аз да се моля за вас.” 

ПЕТДЕСЯТНИЦА

През 1921 служението на Смит вече процъфтявало. Покани от чужбина заливали дома му, канейки го да се отправи на най-дългото пътуване в живота си.

Въпреки че бил много известен в Европа и Америка, изглежда, никой не забелязал неговото пристигане в Коломбо, Шри Ланка. Но след броени дни тълпите препълвали сградата, опитвайки се да си намерят място. Много от тях трябвало да останат отвън. Когато събранието свършело, Смит минавал сред хилядите хора, докосвал ги и вярвал на Бог за тях. Съобщения за това твърдят, че десетки хора били изцелени, когато „сянката му” минавала край тях.

През 1922 г. Смит се отправил към Нова Зеландия и Австралия. Някои вярват, че събранията му там положили началото на петдесятните църкви в Нова Зеландия и Австралия. Въпреки че прекарал там само няколко месеца, хиляди били спасени, изцелени и изпълнени със Святия Дух, говорейки на езици. Австралия и Нова Зеландия преживели най-голямото духовно съживление, което някога били виждали. 

МОЖЕШ ЛИ ДА БЛАГОСЛОВИШ ПРАСЕ

Веднъж д-р Лестър Самрал от Саут Бенд, Индиана, сподели една забавна история от времето, когато пътувал заедно със Смит. На един обяд, приготвен за тях в Уелс, се случило основното ястие да е печено прасе! Смит бил помолен да благослови храната, затова със силен глас той казал: „Господи, ако можеш да благословиш нещо, което си проклел, благослови тогава това прасе!” Хуморът на Смит, заедно с неговата смелост, направили голямо впечатление на Самрал. Той често се смееше, докато споделяше тази история с мен. 

ЕДИН НЕПУБЛИКУВАН СПОР

Въпреки че много църкви били основани в резултат на неговите събрания, Смит Уигълзуърт предпочитал да не обвързва служението си с някоя деноминация. В своето сърце той искал да достигне всички хора, независимо от техните доктрини. Той не искал да бъде повлиян от някоя определена деноминация.

Има един малко известен спор, изникнал в живота на Смит, който задълбочил вярата му в независимото служение. През 1915 той станал член на Петдесятния мисионерски съюз. Управителният съвет на съюза не представлявал деноминация, нито предлагал ръкополагане или разрешително за служител. Той бил създаден просто да представлява служения, споделящи обща вяра. Смит служил на ПМС дo деня на принудителното му напускане през 1920 г.

По времето, когато бил принуден да напусне съюза, Смит бил вдовец от седем години и се бил сприятелил с една жена на име г-ца Ампфлет. Смит й казал, че чувства „духовно привличане” към нея. Но Ампфлет отхвърлила идеята и заедно с още една жена написали оплакване до ПМС. Писмото било предоставено на вниманието на Сесил Полхил, който уведомил останалите членове на съвета, както и секретаря г-н Мъндел.

Въпреки, че ПМС имал много строги правила относно взаимоотношенията между мъжете и жените, Смит бил сигурен, че съюзът трябва да застане на негова страна въпреки обвиненията. Но когато в ПМС получили писмото на г-ца Ампфел, г-н Полхил ясно писал на Уигълзуърт, че желае последният да си подаде оставката от управителния съвет. Освен това той писал, че съветът чувства, че той би трябвало „да се въздържа от участие в обществена работа за Господ за един по-дълъг период от време и де се опита да възстанови положението си пред Господ и хората чрез един достатъчно дълъг период на благочестив и тих живот, като покаже с дела своето покаяние.”

Смит уважил искането за оставка, въпреки че чувствал, че двете въпросни жени са се събрали заедно, за да унищожат делото му. Всъщност Смит бил толкова разочарован, че Полхил позволил случилото се да бъде изкривено до такава степен, че писал директно на секретаря на съюза г-н Мъндел следното:

„Мисля, че този път г-н Полхил прекрачи всички граници, правейки да изглежда сякаш съм извършил блудство или прелюбодейство, а аз съм невинен за подобни неща. Сбърках и действах глупаво и Бог ми е простил. Нещата бяха уредени по духовен начин и след това в църквата, и в присъствието на г-н Полхил, и той би трябвало да смята въпроса за приключен.”

В отделно писмо до г-н Полхил Смит написал:

„Бог ще уреди всичко. Добрата Му ръка е върху мен и оставям това. Тази седмица Бог смъмри угнетителя чрез Своя слуга. Ще продължа напред, скъпи братко, и ще те помоля да внимаваш, да не ставаш пречка за Евангелието и да ми направиш така, както би искал да правят на теб. Не си прави труда да ми изпращаш още нещо за подписване. Вече подписах писмото си до теб, това е всичко.”

От този момент нататък Смит Уигълзуърт бил вечно на път, отзовавайки се на поканите за служене по целия свят. И за да се пази от евентуални по-нататъшни обвинения от подобен род, винаги пътувал с дъщеря си Алис. Спорът около неговата оставка не само, че не спънал Смит, но сякаш го накарал да увеличи оборотите.

Това се случва често, когато хора престанат да следват насоките на дадена деноминация. Съзнавам, че ПМС не е бил деноминация. Но този тип управляващи комитети могат понякога да се превърнат в контролиращ фактор, дори и да са започнали с правилния дух. Контролът може да е много слаб, но въпреки това да повлияе на курса на едно служение. За Смит било по-добре да се отдели. На него не му трябвала репутацията, нито връзките на ПМС. Той бил силен с Бог. 

ПО-ДОБРЕ ЖИВЕЙ ПОДГОТВЕН

Уигълзуърт обичал Словото на Бог и го изучавал редовно. Той никога не се чувствал напълно облечен, без да вземе със себе си своята Библия. Докато другите четели романи и вестници, той четял Библията. Никога не ставал от масата на свой приятел, без да прочете, както казвал, „малко от Книгата”. 

БОЛКАТА ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРЕКЛОНИ

Въпреки че очите на Уигълзуърт били видели много чудни и моментални изцеления, той самият не получил такова. През 1930 г., вече над седемдесетте, Смит изпитвал невероятни болки. Той се молил, но без резултат. Така че отишъл на лекар, който след като направил рентгенова снимка, определил състоянието му като много тежък случай на бъбречно-каменно заболяване в напреднала фаза. Операция била единствената надежда, тъй като според лекаря, ако Смит продължавал да живее с тези болки, той щял да умре. Смит отвърнал:

„Докторе, Богът, който е направил това тяло, е Този, който може да го излекува. Докато съм жив, нож няма да го среже.”

Лекарят бил загрижен и удивен от този отговор, но Смит излязъл, уверявайки го, че ще научи за изцелението му. С всеки изминал ден болката се увеличавала, вече придружена от дразнене. По цяла нощ Смит ту ставал, ту лягал, търкалял се в агония по пода, борейки се да изхвърли камъните. Един по един грапавите камъни излизали. Смит си мислел, че всичко ще свърши бързо, но неговата борба продължила шест дълги болезнени години.

През това време той нито веднъж не пропуснал планирано събрание, като често служел два пъти на ден. На някои събрания той се молел за над осемстотин души, докато самият бил в невъзможни болки. Понякога, когато болката станела нетърпима, той напускал амвона, за да се мъчи да се освободи в тоалетната от поредния камък. После се връщал на платформата и продължавал службата.

Често ставал от леглото си, за да отиде и да се моли за изцелението на други. Малцина знаели, че той минавал през най-голямото изпитание в живота си. Понякога изгубвал толкова много кръв, че лицето му ставало бледо като платно и трябвало да бъде завиван с одеяла, за да се стопли. След като минали тези шест години, над сто камъчета били отделени в една стъкленица.

Зетят на Смит, Джеймс Солтър, казал тези хвалебствени слова за Смит:

„Живеейки с него, делейки една стая, което често правехме през онези години, ние се чудехме на неугасимата му ревност в огненото му проповядване и състрадателното му служене на болните. Той не просто понасяше тези агонии, той ги караше да служат на целите на Бог и Го хвалеше сред и над тях.” 

„ОЧИТЕ ИМ ГЛЕДАТ НА МЕН”

Две години след началото на своята борба с бъбречните камъни, Смит не се предавал. Вместо това през 1932 г. той помолил Бог за още петнадесет години, през които да Му служи. Бог изпълнил желанието му и през тези години той посетил Европа, Южна Африка и Америка. Най-голямата му радост била да види Словото да се потвърждава с чудеса и знамения чрез вярата на хората. Най-голямата му цел била хората да виждат Исус, а не Смит Уигълзуърт. Той бил много натъжен през последния месец от своя живот, като отбелязал:

„Днес в пощата си съм получил една покана от Австралия, една от Индия и Цейлон и една от Америка. Очите на хората гледат на мен.”

Натъжен, той заридал:

„Горкият Уигълзуърт. Какъв провал, да мисля, че очите на хората гледат на мен. Бог никога няма да даде славата Си на друг; Той ще ме свали от сцената.” 

И НЕ СЕ НАМИРАШЕ – ПОНЕЖЕ БОГ ГО ВЗЕ

Седем дена по-късно Смит Уигълзуърт пътувал, за да присъства на погребението на един служител. На път за там той отбелязал пред своите приятели колко„чудесно” се чувствал. Той посочвал най-ключовите места, които били посетили с Поли или където били проповядвали, после разказвал за великите чудеса, които се били случили там.

Когато пристигнал в църквата, неговият зет Джеймс отворил вратата и го въвел в църковната канцелария, приятно затоплена от горящия в камината огън. На влизане той бил посрещнат от бащата на едно малко момиче, за което се бил молил преди дни. Момиченцето щяло да умре, но Смит имал вяра за нейното изцеление. Щом видял човека, той го попитал: „Е! Как е тя?” Той очаквал да чуе, че детето е напълно освободено, но отговорът бил уклончив. „Тя е малко по-добре, по-леко й е; през последните дни болките й не са толкова силни.” Разочарован от онова, което чул, Смит въздъхнал дълбоко от състрадание. После навел глава и без да каже нито дума повече, без да изпита никаква болка, Смит Уигълзуърт си отишъл, за да бъде с Господ. Той напуснал този свят на 12 март 1947 г. 

ВЯРА + СЪСТРАДАНИЕ = ЧУДЕСА

Когато веднъж преди години служех на хора, излезли напред за молитва, един мъж дойде при мен със сълзи, стичащи се по лицето му Той ми разказа за силата, която бил преживял на събранията по време на съживлението, наречено Глас на изцеление. Силата на Бог, присъстваща на онези събрания, го била освободила. Тогава той каза нещо, което няма да забравя, докато съм жив: „Няма ли тук някой, който да ходи в силата, както те ходеха някога? Няма ли някой, който да може да ме освободи? Няма ли такъв човек днес?” Нима силата, в която е ходил Смит Уигълзуърт, е напуснала земята? Отиде ли си с него, когато той умря? Разбира се, че не! Същата сила, в която действаше Уигълзуърт, е тук за нас днес, ние не се нуждаем от повече сила. Просто трябва да използваме своята вяра и състрадание, за да действаме в тази сила. Уигълзуърт е действал с най-смелата вяра, която съм виждал от книгата Деяния до сега, но тази вяра е била запалена от състрадание. Смит взел Словото на Бог на сериозно и бил задвижван от състрадание. И тази комбинация предизвикала чудесата.

Предизвикателството сега стои пред нашето поколение. Бог е призовал мъже и жени да нахлуят в градове и нации със силата на небето. Ще отговориш ли на призива на Бог? Ще дръзнеш ли само да вярваш? Достатъчно ли си завладян от състрадание към множествата, че да се хванеш сериозно за Словото на Бог и да направиш крачка напред? Нека кажат за нашето поколение: „… чрез вяра те покоряваха царства, вършеха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, спираха силата на огъня, избягваха острието на ножа, от слабост бяха направени силни, ставаха храбри в бой, обръщаха в бяг вражеските армии” (Евреи 11:33, 34). Събуди дарбата вътре в теб и нахлуй в своя дом, своя град и своята нация със силата на Бог. Нека волята на небето бъде извършена на земята чрез теб!

Уилиям Бранхам: Изцеление на един беснуем

Едно чудо станало в Пенсакола. В една служба брат Бранхам разказвал пред едно голямо множество своята биография по такъв трогателен начин, че и коравите мъже плачели. Когато запитал, кой иска да се обърне, станали прави около 2000 души. Не било възможно да се говори с всеки поотделно, затова той се молил за всички общо. Когато свършила службата, станало нещо необикновено. Извън шатъра се намирал един душевно болен мъж, доведен от сестра му за изцеление. Той започнал да лудува и да се нахвърля върху други посетители, които бягали пред него. Двама полицаи го надвили, сложили му белезници и го закарали с кола в участъка. В отговор на молбите на сестра му се устроила среща между полицаите с беснуемия и брата. Бранхам знаел вече за това чрез едно видение, затова му казал отявлено: “Така казва Господ: ‘Злият дух ще те напусне веднага и ти ще си здрав.’” Още в момента младият мъж бил освободен и започнал кротко да се разговаря. Това е краткото свидетелство на беснуемия: “От двегодишна възраст бях болен. Лекарите не можеха да ми помогнат. Когато станах и душевно болен, прекарах 17 месеца в една лудница. Тогава моите близки чуха за изцеленията чрез Бранхам в Пенсакола. Заведоха ме там, но попаднах в участъка, понеже бях още болен и буйствах. Господ ме употреби като пример, за да покаже на хората, че има повече сила отколкото дяволът. Когато сестра ми ме посети на следващата сутрин, аз бях напълно на себе си. Бог беше показал на брат Бранхам, че е изцелил тялото ми. Сега съм 25-годишен и работя добре. Слава на Бога за изцелителната Му мощ.

Дидахе или учението на дванадесетте апостоли (глава 16)

1.  Бдете за живота си. Светилниците ви да не угасват и кръстът ви да не е зле препасан. Бъдете, обаче, готови, защото не знаете часа, в който ще дойде вашият Господ.

2. Често се събирайте, дирейки нужното за душите ви. Защото всичкото ви време, (прекарано) във вяра, няма да ви ползва, ако в последното време не бъдете съвършени.

3. Защото в последните дни ще се умножат лъжепророците и развратителите, овцете ще се обърнат на вълци, а любовта ще се превърне в омраза.

4. А като се умножи беззаконието ще се намразят един другиго, ще се преследват и предават. И тогава ще се яви мирозаблудителят като син божий и ще направи знамения и чудеса; и земята ще се предаде в ръцете му и ще извърши беззакония, каквито не са ставали никога от века.

5. Тогава човешката твар ще бъде приведена до огненото изпитание и мнозина ще се съблазнят и ще погинат, а тия, които останат във вярата си ще бъдат спасен от проклетия.

6. И тогава ще се явят знаменията на истината: първо – знамение на отваряне на небето; второ знамение на тръбен глас и трето – възкресението на мъртвите.

7 но не всички, а както е казано: Ще дойде Господ и всички светии с него.

8. Тогава светът ще види Господа да идва върху небесните облаци.

Дидахе или учението на дванадесетте апостоли (глава 15)

1. Ръкополагайте си, прочее, епископи и дякони достойни за Господа, мъже кротки и несребролюбиви, истинни и изпитани. Защото и те ви служат службата на пророците и учителите.

2. Не ги подценявайте, защото между вас те са почитани наравно с пророците и учителите.

3. Изобличавайте се един друг не за гняв, а за мир, както имате (казано) в евангелието и никой от вас нито да  говори с оня, който греши срещу другиго, нито пък да го слуша, докато не се разкае.

4. А молитвите, милостинята  всичките си дела вършете тъй както намирате в евангелието на нашия Господ.