Архив за етитет: Дидахе

Дидахе или учението на дванадесетте апостоли (глава 2)

1. Втората пък заповед на учението (гласи):

2. Не убивай, не прелюбодействай, не обезчестявай дете, не блудствай, не кради, не прави магия, не бъркай магически отрови, не убивай заченато дете чрез помятане, нито родено убивай; не пожелавай неща, които принадлежат на твоя ближен.

3. Не престъпвай клетвата си, не лъжесвидетелствувай, не злослови, не злопаметствувай.

4. Не бъди двоедушен, нито двуезичен, защото двуезичието е уловка за смърт.

5. Думата ти нека не бъде лъжлива, нито пуста, но изпълнена с дела.

6. Не бъди алчен, нито грабител, нито лицемер, нито злонравен, нито надменен. Не взимай зло решение против своя ближен.

7. Не мрази никой човек. Едни обаче изобличавай, за други се моли, трети възлюби повече от душата си.

Дидахе или учението на дванадесетте апостоли (глава 1)

1. Има два пътя, един на живота и един на смъртта; но между двата пътя има голяма разлика.

2. И така, пътят на живота е този: първо – да обичаш Бога, Който те е създал, второ – своя ближен както самия себе си; всичко обаче, което не желаеш да ти се случи и ти не го прави другиму.

3. А поуката от тия думи е следната: Благославяйте ония, които ви проклинат и се молете за вашите врагове, а за вашите гонители постете. Защото каква благост проявявате ако обичате ония, които ви обичат? Не правят ли това и езичниците? Вие, обаче, трябва да обичате ония, които ви ненавиждат и не ще имате враг.

4. Въздържайте се от плътски и телесни похоти! Ако някой ти удари плесница по дясната страна обърни му и другата и ще бъдеш съвършен. Ако някой те кара (да извървиш) една миля извърви с него две. Ако някой вземе наметката ти, дай му и ризата; ако някой ти вземе твоето не си го искай назад; нито пък можеш.

5. Дай на всекиго, който те моли и не (си го) искай обратно; защото Отец желае от неговите дарове да бъдат дарен всички Блажен е – съгласно заповедта – даващият, защото е без грях; но горко на вземащия! Собствено, ако нуждаещ вземе, ще е без грях; но който няма никаква нужда (а взема), трябва да представи оправдание, защо е взел и за каква цел. Поставен на тясно, той ще бъде изпитван за онова, що е сторил, и няма да излезе оттам, докато не възвърне и последната стотинка.

6. Но и затова именно е казано: Нека се изпоти милостинята ти в твоята ръка докато узнаеш на кого даваш.