Лидерски форум

ИВАН ЖЕЛЕВ (агент АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: ОТНОВО ЗА АГЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – ИВАН ЖЕЛЕВ ДИМИТРОВ (АГ. АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 08.04.2014) на Върховния административен съд

Nikolchev_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4854
София, 08.04.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

 

при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното
от съдията ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
по адм. дело № 14594/2013

Производството е по чл. 208 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменено по жалба на Дилян Николаев Николчев решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която установено, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация спрямо него с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр.
Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски показания. Сочи се, че доц. Николчев е налагал системно мнението си си за проф.Желев пред студентите и по този начин е всявал масова враждебност и напрежение срещу него и по този начин е осъществил нежелано поведение, изразено по словесен начин. Излагат се доводи, че парвото на лично мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според жалбоподателя неоснователно е прието, че не е посочен защитен признак, неправилно е прието, че липсва цел или резултат на поведението и причинноследствена връзка. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички събрани доказателства.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, претендира разноски. Счита, че не е допусно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъждането на свидетелските показания пред съда не е такова нарушение, тъй като не се разкриват факти и обстоятелства, които да не са били установени в хода на административното производство, съдът е обсъдил тези обстоятелства с други доказателства по делото. Заявява се, че не се оспорват от доц. Неделчев неговите изявления по време на лекции за публичнооповестените сътрудници на органите на Държавна сигурност, преподаватели по богословие, което е считал за задължителен предмет на обсъждане в неговите лекции като преподавател по каноническо право. Неоснователно е оспорването на приетото от съда, че изказванията на доц. Николчев представляват лично мнение, защитено от правото на свобода на изразяване. Изразеното от него лично негативно отношение към касационния жалбоподател е защитено слово и не може да бъде основание за налагане на отговорност. В касационната жалба не се посочва защитения признак и не се уточнява в съотношение с кого и с коя група е налице различно третиране. Неоснователно се оспорват изводите на съда, че не е налице причинноследствена връзка между изпълнителното деяние и противоправния резултат. Твърденият противоправен резултат, изключването на проф. Желев от Факултетния съвет, е решение взето с тайно гласуване от колективен орган и всеки от гласуващите е гласувал по съвест, поради което не може да се приеме, че изразяваните от доц. Николчев мнения са в причинноследствена връзка с това решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на „тормоз“ по смисъла на на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, не е налице изпълнително деяние. В протоколите от проведените събрания на ФС и от ОС на 16.11.2011 г. са отразени изказвания на доц. Николчев, които отразяват личното му мнение и не могат да се определят като поведение, осъществяващо състава на „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр.
Посочено е, че в диспозитива на решението на КЗД не е записано по кой защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е прието, че е осъществен съставът на дискриминация, което е нарушение, тъй като защитения признак следва да се съдържа и в диспозитива на решението на КЗД. По този начин се гарантира правото на лицето, по отношение на което е прието, че е осъществило дискриминация да установи по кой признак я е осъществил, съответно да се направи проверка на правилността на постановения административен акт. В мотивите на решението на комисията е посочено, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение”.
Прието е, че не е налице цел или резултат на поведението, не е създадена враждебна, обидна или застрашителна среда от доц. Николчев, тъй като по време на проведеното заседание са се изказвали и други лица; не е налице причинно-следствена връзка – изключването на проф. Желев от ФС не е извършено лично от доц. Николчев, а в резултат на проведено тайно гласуване. Заседанието е свикано по предложение на доц. Николчев, но преди това е имало решение на ФС с приет дневен ред. Инициативата за свикване на ОС за обсъждане и вземане на решение по даден въпрос не е поведение, което цели дискриминиране на дадено лице. Доколкото вземането на решението е с тайно гласуване, не може да се приеме, че проф. Желев е поставен в различно положение спрямо другото лице, за което е установена принадлежност към ДС , което е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация. Взето е предвид, че както проф.Желев, така и доц. Рашков са имали възможност да се изкажат по направеното предложение за освобождаването им от ФС. Доц. Рашков се е извинил, поискал е прошка и изрично е заявил, че не е доносничил, не е предоставял сведения. Такова изказване от страна на проф. Желев не е имало, което съдът е приел, че е повлияло за решението на членовете на ФС. Съдът е направил извод, че поведението на двете лица, предложени за изключване е повлияло върху решението на членовете на ОС и гласуването им, поради което не може да се приеме, че е осъществено различното третиране на проф. Желев и доц Рашков и че жалбоподателят е осъществил съставът на „тормоз“ чрез отношението си към него.
Съдът е посочил, че са налице данни за публични коментари на доц. Николчев на принадлежността на проф. Желев към службите и е приел, с действията си доц. Николчев, не е осъществил спрямо проф. Желев, съставът на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, тъй като не са осъществени всички признаци на фактическия състав на нарушението.
Решението е правилно.
Съгласно легалното определение на понятието „тормоз“, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация.Диспозитивът на решението на комисията е за извършен тормоз, а мотивите касаят неравно третиране. В случая, единствените обстоятелства на които комисията се е позовала в мотивите си е изказването на доц. Николчев на заседанията на ФС и гласуването на ОС за освобождаването на проф. Желев от ФС. Правилно е прието от съда, че посоченото поведение не осъществява състава на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
С оспореното пред съда решение на КЗДискр е установено, че доц. Дилян Николаев Николчев, чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя проф. Иван Желев Димитров, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр. Установено е, че на извънредно заседание на Общото събрание на Богословски факултет на 16 ноември 2011 г. проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет, а доц. Иван Рашков Кръстанов не е освободен, независимо, че има агентурно минало и освобождаването му е предложено със същите мотиви. Проф. Желев е освободен от ФС на БФ, както и от поста на председател на Комисията по провеждане на изборите в ОС. Изложени са мотиви от комисията, че разликите между двамата, че проф.Желев е в пенсионна възраст, а доц. Рашков не е навършил такава и че проф.Желев не заявява разкаяние и не иска прошка от Общото събрание не са коментирани, т.е. не са взети като предвид като фактори, обосноваващи различното третиране към момента на третиране и не се установяват изказвания на участващите в събранието, посочваща разлика в положението на тези двама членове на ФС. Посочено е от комисията, че поведението на двамата в рамките на дискусиите преди последното гласуване е различно, но тази разлика не е коментирана от участниците като основание за различно отношение. При проведеното гласуване е едновременно и за двамата, като проф. Желев е освободен като член на ФС, докато доц. Рашков не е освободен. Прието е от комисията, че резултатите от проведеното гласуване са проява на неравно третиране, при равни условия – доказано сътрудничество на органите на ДС и за проф. Ив. Желев и за доц. Ив.Рашков, единият е освободен от състава на ФС, другият не е. Пенсионната възраст, отношението на лицата към ДС в миналото и/или понастоящем, покаянието или каквото и да е друго обстоятелство, по което се прави разграничение между двете лица, не е заложено в предложеното решение, в дискусиите и в обясненията за вота, което е прието, че е налице обосновано съмнение за свързано с дискриминационен признак неравно, неблагоприятно третиране в сравнение с лице в идентично положение и в тежест на ответната страна е да докаже, че неравното третиране не е продукт на дискриминация. Направен е извод от комисията, че освобождаването на проф.Желев от членство във ФС се дължи единствено и само на неговото минало като сътрудник на ДС, което попада в категорията обстоятелства, обхванати от признака „лично положение“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, а признакът обществено положение не обхваща бившата принадлежност към разформированите структури на Държавна сигурност. Принадлежността на проф.Желев към ДС е единствения фактор довел до неговото изключване от ФС. Същият фактор е налице и по отношение на доц. Рашков, но той не е изключен от ФС.Прието е от комисията, че проф. Желев е третиран различно и не е взето принципно решение спрямо всички лица от академичната колегия с доказана принадлежност към структурата на бившата ДС, което представлява пряко нарушение на принципа на равно третиране и пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 2 от ЗЗДискр. Мотивите на комисията се, че ответниците, които са членове на ФС на БФ са имали различно отношение към проф.Желев, в сравнение с отношението им към доц. Рашков, който също е с доказана принадлежност към ДС. и действията на ответниците, които са членове на ФС на БФ, спрямо жалбоподателя, не могат да се обосноват с агентурно минало, а представляват накърняване на неговото достойнство и създаване на унизителна, обидна и враждебна среда на основата на личното му положение, свързано с принадлежността му към структурата та ДС.
Записано е в решението на комисията, че на заседание на ФС от 22 юни 2011 г. доц. Николчев е посочил персонално проф.Желев, настоявайки да се оттегли като член на ФС и от Библиотека „Библика“ на която е директор. След гласувано принципно решение относно всички лица с агентурно минало доц. Николчев е предложил да се вземе индивидуално решение за проф. Желев на основание неговото агентурно минало и в знак на протест няма да участва в заседание в този състав на ФС.
В жалбата си до КЗДискр проф. Желев се е позовал на обстоятелствата, че по настояване на доц. Николчев и д.р Павлов, заедно с доц. Рашков са били лишени от възможността да преподават в магистърските програми дисциплини, създадени и водени от тях, които са съществували в учебните програми на факултета. Николчев и Павлов инициирали свикване на Общо събрание на Богословския факултет с цел изключването му от състава на същия. След изказвания главно на доц. Николчев на Общото събрание на Богословския факултет проведено на 16.11.2011 г. е било гласувано освобождаването му от поста председател на Комисията по провеждане на изборите към Общото събрание, както и членство във Факултетния съвет. Претендирал е, че срещу него е осъществен тормоз.
От тези оплаквания КЗДискр е разгледала в мотивите на решението си инициирането за свикване на Общо събрание на Богословския факултет и изказванията на доц. Николчев пред Факултетния съвет /ФС/, въз основа на което е приела, че е осъществен тормоз.
Правилни са изводите на съда, че доц. Николчевкато член на ФС на БФ, не може да отговаря зарезултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно проф. Желев и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на проф.Желев от членство във ФСпоради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на доц. Николчев, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, че публичните коментари на доц.Николчев пред студентите за принадлежността на проф. Желев към службите представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Такова поведение в никакъв случай не е изказването на Факултетния съвет и гласуването от доц. Николчев на Общото събрание на Богословски факултет за освобождаването на проф.Желев от състава на ФС на БФ, както е приела комисията. Не са изложени мотиви от комисията за други словестни действия и по друг начин доц. Николчев да е осъществил състав на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че освен изказванията на доц. Николчев на посочените заседания, съдът не е взел предвид всички събрани доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с изказванията и гласуването на доц.Николчев на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, поради което не може да се изисква от съда да изложи други мотиви и да мотивира решението на комисията. Както е посочил съда решението, с което проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация.
Не се представят доказателства за изплатени разноски от ответника в настоящото производство, поради което не се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Павлина Найденова
/п/ Даниела Мавродиева

П.Н.

Къде е мястото на Дирекция „Вероизповедания“ в системата на МС?

Правителствена схема: Мястото на Дирекция „Вероизповедания“ в системата на МС

 

 

Най-големият враг на православието е самото православие

Отец Никанор е монах в Църногорския манастир „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“ в Гигинци. Завършил училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Отец Никанор стана популярен в България с миналото си на брокер на „Уолстрийт“. Той споделя, че решил да се замонаши, след като разбрал, че не може и не иска да мисли само как да печели пари.

Интервю на Албена БОРИСОВА

– Живеем в смутни времена, отче. Убийствата станаха ежедневие, обири и побоища и  се случват все по-често. И хората сякаш не се стряскат, свикнаха. Как стигнахме до тук?

– Причината е в нашето отстъпление от бога и вярата. В тази духовна слепота, в която сме изпаднали, не можем да си дадем сметка кое е ценно и кое – не. Това време е предсказано. Да отворим Новия завет, книгата „Откровения на Йоан“. Там всичко е написано. Краят на света приближава. И не бива да обвиняваме само медиите, че излъчвали само лоши новини. Ха да видим кои са добрите и има ли ги?!

– Защо хората изгубиха вярата си? Къде по пътя към храма се отклониха?

– Не може да се даде еднозначен отговор. Това е дълъг процес, който има своите корени от преди около 200 г. за България. Охладняваме, самообожествяваме се, придаваме значение на преходните неща като на непреходни. Баби се разкрасяват като млади момичета, старци се правят на младежи. И в основата на всичко са гордостта и самолюбието. Ако живеехме със знанието, че ще се изправим пред бога и ще даваме отчет за своите грехове, нямаше да живеем по този начин.

– Западът, а то католиците и протестантите, искат все по-агресивно да ни наложат да узаконим гей браковете. Заплашено ли е християнството?

– Вината не е на католиците и протестантите. Гей браковете се налагат от либералния запад – от политиците, хората на изкуството, на науката… Човек, който одобрява гей бракове, е способен да убие милиони хора. Той не е по-различен от Хитлер и Сталин. Става дума само за различни проявления на злото. Щом като не прави разлика между мъж и жена, то тогава какво е ценното за него, няма такова. Защо да не започне и да убива?

– Русия в момента се изживява като стожер на православието и най-голям пазител на православните ценности?!  Руснаците са религиозни хора. Успяха да запазят вярата си въпреки болшевизма…

– Не мога да приема тази теза, докато в Русия има град Екатеринбург, Свердловска област. Що за цинизъм и шизофрения?! Градът е наречен на света Екатерина, чието име е носела и императрицата. А Яков Свердлов е един от главните организатори на разстрела на царското семейство.  Та Русия не осъди най-голямото световно зло – болшевизма. Какви са тези петолъчки, мавзолей на Ленин…

– Много наблюдатели предупреждават, че европейската цивилизация е пред унищожение заради новото преселение на народите от Близкия Изток и атентатите в континента. Съгласен ли сте с една такава прогноза?

– Най-големият враг на християнството и по-точно на православието е самото православие. Къде ни е молитвата, къде ни е държавата, къде са ни децата, които да ходят на църквата и да се възпитават в християнски ценности?! Ако го имаше всичко това, нямаше да има никаква опасност. Един хубав автомобил може да бъде шампион, но може и да се блъсне в първата мантинела. Зависи кой го кара. Християнството е имало врегове от първия миг. Не ме е страх от бежанци и от гей паради, ако имам вяра.

– Как да се върнем към тази вяра. Сам виждате, че християни бягат в Близкия изток и стават войни на „Ислямска държава“, която се превърна в мода?!

– Връщането започва просто и лесно – от кварталния храм, от семейството и колегите. Няма нужда от велики преобразувания в държавата. Ние сами сме се поробили под желанието за удовлетворяване на страстите. Умираме в мрак. Болестта е твърде напреднала. Но винаги има едно „Но“. Който се спаси, няма да вижда злото в живота, а ще му се радва, мисленето му ще е положително.

– Вие, свещениците, имате вина за това състояние. Младите хора не знаят как се влиза в църква, как трябва да се кръстят и какво въобще да правят в храма…

– Това е обща работа. Аз приемам критика. На такава държава, такава църква.

– Защо не ходите като апостоли сред народа да го просвещавате? Той няма как сам да влезе в църквата, след като не я познава?

– Къде е този народ, който ще ни държи сметка?! Той ни държи сметка за часовниците, за колите ни. А не иска от нас просвещение. Свещениците трябва да ходят сред децата и болните, да помагат, да просвещават, да си вършат мисията. Но никой не иска това от нас. Висим на косъм. Но трябва да се държим за него.

3 март и протестантите: култура, политика и духовност

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Д-р Теол. Доний К. Донев

„Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си” казва писателят-политик Стоян Михайловски за новия протестантски превод от 1871г. “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство,” потвърждава и поетът Пенчо Славейков. Изследвайки културния и исторически ефект на протестантската Библия и възрожденските процеси около нейното реализиране, проф. Ив. Шишманов определя заслугите на мисионерите в България като изключителни за историята ни. И наистина, промяната от западно към източно (търновско) наречие в българския език, е не само монументална крачка напред в развитието на българската култура, но и стъпка към възстановяването на историческата, изконна идентичност на българската народност. Което протестантите осъзнават и използват в работата си за пробуждане и еманципиране на българската нация в борбата за културна, църковна и национална независимост.

Култура и образование
Новият превод на Библията е не само инициаторски катализатор на Възраждането, но нещо повече – стъпка към един нов културен възход. От края на „езиковата безредица и на боричкането на разни наречия” идва и тъй дълго чаканото възстановяване на българската грамотност от Златния век на България. След векове на насилственото потурчване и религиозното гърчеене на българското самосъзнание, тя намира своята историческа реализация в широката публицистична дейност на протестантските мисионери започнала преди 200г. с първото пътуване на мисионера Пинкертон по българските земи търсейки преводачи за новия превод, който остава в историята под многозначителното прозвище „Цариградска Библия”.

Имено тази книжовна култура ще интегрират и будителите на Нова България, които изоставяйки килийното училище на средновековието, въвеждат нова европейска форма на образование, която бързо изгражда просветната основа на българското Възраждане. Неофит Рилски – който превежда Новият завет като учител в Габрово, Найден Геров и българската колегия в Одеса – които правят пълен прегледа на неговия текст, К.Попвасилев от Пазарджик и Хр.Пулеков – които заедно с копривщенци отказват да предадат протестантските Библии на пловдивската митрополия за изгаряне. Наред с тях са основаните от протестантите мисионерски училища в Свищов, Самоков, Пловдив, Русе и София, девическите пансиони в Троян, Ловеч, Стара Загора, първия земеделски колеж в България създаден по датски модел от д-р Едуард Бел Хаскел. И разбира се, протестантският Робърт колеж, който се превръща в алма-матер за най-значимите политици на Нова България.

Политика и мисия
Но както дългогодишният изследовател на евангелизма М. Петров отбелязва, целите на протестантските мисионери съвсем не са само образователни. Много преди техните български ученици да заемат място в правителството на освободена България, дейността на мисионерите декларира определена гео-политическа целенасоченост, а имено ограничаване на руската имперска политика към Балканите. Така чисто протестантската стратегия с про-европейско влияние, контрира монархическата източноправославна симбиоза на царство и църква със западния републикански модел, който дори апостолът Левски приема като „демократски”. Имено тази парадигма полага основите на социалност и общество от нов тип, които целят да променят българското самосъзнание от робство и васалство към национална идентичност и въставане срещу тирана, дори с цената на „Свобода или смърт”.

Взирайки се в последвалия век от българската история, ние не откриваме друга културна или политическа сила, която да даде такъв отпор на имперските мераци за влияние и контрол над България. В сравнение с нея, Санстефанският договор от 1878, Ньойския договор от 1919, договореността от московското посещение на Чърчил незабавно след деветосептемврийския преврат и дори падането на Берлинската стена през 1989г., са все национални примери за пораженско примирение. И този манталитет неминуемо и страшно отразява историята на България и нейните поколения, не само в една външна политика на оцеляване, но и в самите вътрешни процеси на възстановяване и редефиниране на българския Християнски дух роден през Златния век след Покръстването.

Та дори при Българския Великден от 1860г., протестантските мисионери са на практика единственият външен фактор в полза на българската кауза. Мисионерският план за автокефална и независима от държавата Българска църква следва реформаторския тезис за отхвърляне на фанариотското господство. Неприемането на този план от българска страна с всичките си претенции за църковна независимост и зрялост, днес се оправдава единствено в религиозната традиция на своята историческа и духовна яловост; в деконструирането на чудотворството и мистичността на истинската вяра и нейното маргинализиране като православие на думи, но криво правене на дела.

Духовност и давност
Ролята на протестантите в тези културни и политически процеси е немислима без основополагащите за едно модерно демократично общество протестантски пиетизъм и пуританска духовност. Образование, политика, икономически растеж и развитие на личността произлизат от онази вътрешно-човешка борба и жажда за свобода. А тя идва единствено от богоположените в създанието на човека свободна воля и лична свобода. Затова и борбата за освобождениеа е израз имено на онази част на дълбоката човещина заложена вътре в нас, която протестира и въстава в революционна борба против всеки рушителен режим на тоталитарен тиран или демагогски диктатор, който би се опитал да я покори.

Но тази свобода не съществува от само себе си. Тя идва с търсене, нужда и жажда за духовност. И то не религиозна ритуалност, а лична и дълбока духовност, която регламентира баланс между търсенето на истинското аз и причината заради която живеем. И това търсене само по себе си, предефинира ролята на църквата изцяло: от йерархия в услуга на лидера, към едно ново поколение на святост – свят Бог и свят народ.

Имено това са духовните иде, които протестантите залагат в процесите на българското Възраждане: национална идентичност чрез възстановяване на книжовност и култура, църковна и политическа независимост в една „демократска република” и духовно пробуждане, което не просто реформира, а редефинира, възражда и ултимативно възкресява търсенето на Бога от един цял Християнски народ. И тези идеи имат исторически явни последствия от славейковата мелодичност на Цариградската Библия и цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” на евангелиста Петър Вежинов до гърма на черешовото топче на панагюрския протестант Стоил Фанджиков, та чак до призива на Бенковски пред четниците в Оборище моменти преди да обяви Априлското въстание: „Нека протестантинът да произнесе молитва!”

Затова и апостолът се обръща не само към онези с полит-църковни аспирации непременно да доминират религиозно, политически, а и културно (за духовно не може да става и дума), но и с послание към поколението на всяка църковна общност, която се стреми към святост: Народ сме и то Божий! С цена купени. Затова не ставаме за роби на човеци… (Коринтяном I, 7:23).

Хронология на протестантството до Освобождението на България:
1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.
1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.
1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.
1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.
1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.
1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.
1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.
1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.
1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.
1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.
1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.
1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.
1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.
1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.
1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.
1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.
1876 г. Избухва Априлското въстание.
1878 г. Освобождението на България.