Когато нещата не вървят…

Притчи 19:21  Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои..

Колко вярна е тази притча! Само си помислете, колко често ние имаме нашите сърца изпълнени с много планове. Планове на база на онова, което ние мислим, искаме или преценяме, че трябва да се случи. Планове базирани и на това, което ние мислим, че ще работи най-добре според знанието и опита ни. Много често тези планове не са зли или грешни, а просто не са толкова големи или толкова добри, като Божиите планове и със сигурност никога толкова свързани с Неговите намерения.

Лично аз дори не си спомням всички случаи, в които аз съм тръгвал напред с моите планове и накрая съм откривал Неговите намерения. Мисля, че е било по-често от случаите, когато моите планове не са съвпадали с Неговите намерения, защото моето желание винаги е било да върша Неговата воля. Все пак накрая Неговите намерения са били много по-големи от моите планове.

Неговите намерения са винаги според казаното в Ефесяни 3:20 несравнено повече, отколкото искаме или мислим.  Ние обикновено планираме нещата според онова, което приемаме за възможно, но много пъти се озоваваме на място, което е много по-голямо, според Божиите истински намерения за случващото се.

Когато приемем тази истина, тя прави дори нещата, които ние не разбираме да станат по-управляеми, защото ние вярваме, че Божиите намерения за нашия живот включват всичко, което ни се случва по един или друг начин, дори и когато изглежда, че то е против нашите планове. Точно тук вярата може да замени безпокойството и страха. Ние можем да сме сигурни, че когато ние живеем за Неговите дългосрочни намерения, а не само за нашите планове, ние можем да очакваме всички неща да работят заедно за добро. Един ден ние ще погледнем назад и всичко ще добие смисъл и връзка.

Римляни 8:28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Доверете се на Неговите намерения, а не на вашите планове!

Не работи напразно!

Псалми 127:1

Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

Този Псалм ни напомня нещо много полезно, а именно да се уверим, че Бог е замесен в това, което правим в теста на живота си. Това е абсолютно необходимо, за да не се окаже, че сме прекарали живота си да изграждаме нещо, което накрая да се окаже, че е било безсмислено и напразно.

Всеки от нас прави много неща: кариера, семейство, служения и т.н. Ключът към постоянния успех е да сме сигурни, че Бог е в центъра на всички тези неща и че ние градим с Него, а не без Него.

Как може да направим това? Трябва да отделим време, за да Го включим във всичко, което правим. Мислете за Него, като за бизнес партньор, с който работите и се консултирайте с Него, за всичко което планирате да правите в живота си. Търсете Неговата мъдрост и помощ и ще бъдете изненадани, когато го направите, колко време и затруднения ще си спестите.

Бог иска вие да успявате и просперирате (Еремия 29:11), но Той иска също и да участва в работата, затова Го включете още днес. Включете Го и се уверете, че планът да построите или развиете нещо е не просто добра идея, но също така е и Божия идея. В Притчи се казва, че трудът ни е напразно, когато не работим с Него. Добрата новина обаче е, че когато признаем Него във всичко, което правим и го правим с Него, тогава резултатите са здрави и дълготрайни.

Каква загуба ще  е да прекарате живота си да строите нещо и накрая да осъзнаете, че всичко е било напразно и за нищо. Не го правете, шампиони, но позволете на Бог да бъде архитекта и бизнес партньора за всичко, което сърцето ви иска да направи. Ще бъдете доволни, че сте го направили.

Църквата екипира за служение

Ефесяни 4:11-12

И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите.

Досега говорихме за нашия призив към добри дела, това че сме спасени и дарени с живот от Бог с някаква цел. Тук в Ефесяни 4 виждаме, че главната роля на църковното ръководство е да оборудват и дарят със сила вярващите за “добрите дела“ на служението. Забележете, че не пасторската грижа е главното, а даряването със сила. Ролята на вашите църковни лидери е да ви оборудват да правите за Бог нещата, за които Той ви е приготвил.

Интересно е, че когато научите гръцката дума за добри дела в Ефесяни 2 и 4 – това е ergon и значи:

Бизнес, назначение с което човек е зает, нещо което човек се приготвя да направи, начинание, дело, неща постигната от ръцете на човек.

Поставете го по друг начин, или в контекст: ние всички сме извикани да правим бизнеса на Бог или да правим бизнес за Бог.

Според днешния откъс ръководството на църквата ви е там, за да оборудва светците – това сте вие! Не ставате светци когато умрете, или след 200 години когато някой мисли че го заслужавате – вие сте светци сега, защото вашият живот е в Христос. Вашият живот никога не може да бъде по-праведен, отколкото е сега с Него.

От твърде много години скоростта с която правим и постигаме неща от позиция на църква, за жалост  е била ограничена от липсата на посветени или оборудвани хора. Трябва да преобърнем това и да увеличим въздействието на нашата църква . Как? Трябва всички да се изправим с праведно сърце, готово да върши неща и да се позиционираме там, където можем да бъдем оборудвани и да се приготвим да се заемем с бизнеса на Бог. Отново, нека да подчертая, че нашите дела не ни спасяват, или не ни докарват до правда. Всъшност аз вярвам, че те са естественият резултат на разбиране на правдата на Бог, която я била излята над вашия живот. Представете си колко по бързо нашите местни църкви могат да стигнат до техните мечти, когато цялата църква (светите) приеме това на сериозно.

В Ефесяни 2 пише, че добрите дела които е трябвало да свършим  са били приготвени предварително от Бог. Помислете си за това – ако не правите нещата за които Бог ви е приготвил, тогава някой друг трябва да ги свърши, нали? Това значи, че някои носят прекалено много като резултат на това, че други са стояли удобно в правда.

Когато вярващите разбират, че Бог е приготвил добри дела за всеки един от тях (предварително), и се екипират, и сдобият със сила от църковното ръководство, тогава можем да въздействаме на света за Исус по начин, който ще има дълготрайни резултати а няма да предизвика някой да носи допълнителни тежести, които Бог никога не е искал той да получи.

Как се справяш с промените?

Псалми 55:14 Бог, Който се е възцарил преди вековете, ще чуе и ще ги съкруши. Ще съкруши човеците, защото не се променят и не се боят от Бога.

Библията казва за Бог, че Той не се променя и това дава на нас Неговите последователи сигурност и стабилност в нашата връзка с Него. Ние можем да изградим силни, стабилни животи и служения, знаейки, че Той не променя мнението и плановете си всеки 5 минути. Той не може да се промени, но може да предизвика изключително много промени в живота на някой, който Го следва. От друга страна и самия живот предизвиква промени постоянно с неговите внезапни обрати и изненади. Както някой каза веднъж, единственото сигурно нещо е, че винаги ще има промени, но все пак във всички промени ние имаме един Бог, който не се променя.

Живеейки истински живот означава, че се сблъскваме с промени – понякога желани, друг път изненадващи, а не рядко и тотално нежелани. Повечето промени са всъщност добри за нас и имат редица последици. Промените подхранват развитието ви и и ви поддържат свежи. Промените не позволята на живота да стане отегчителен. Промените ви принуждават да търсите и намирате нови начини за правене на нещата. Промените ви карат да мислите различно и често да откривате, че вашето предишно мнение и мислене е било доста ограничено. Мисля, че всъщност най-важния въпрос е – как се справяте с промените?

Когато четете за всички важни личности в Библията виждате, че те живееха живот в който промяната беше нещо нормално. Когато гледате в Стария Завет на хора като Моисей, Давид или дори Йосиф, вие виждате хора, които непрекъснато имат работа с промени. Ако гледате на апостолите и учениците в Новия Завет, ви се струва, че на всяка нова страница четете за промени в живота на тези последователи на вярата също ежедневно.

И в двата завета вие виждате хора, които постоянно гледат към хоризонта на техния живот и виждат промените там. Вие виждате хора, които като разберат, че Бог причинява някаква промяна, избират да не се крият и бягат, но вместо това да прегърнат промяната, дори и когато тя е неразбираема и ирационална за техния настоящ момент и разбиране. Виждате ли, те знаеха, че ако Бог е оторизирал промяната, Той е част от нея и работи “зад кулисите” за добро.

Иска се вяра (онова нещо, което радва Бог) да живеете живот, в който да прегръщате промените. Какво бихте казали за себе си, шампиони – вие преживявате ли промяна в момента или поне виждате ли я на хоризонта? Вярвате ли, че Бог е в основата й? Ако е така, бягайте към нея, а не в обратната посока. Той не се промена, но Той носи промяна в нашия свят, за да ни поддържа в движение в това, което има за нас. Не трябва да се страхувате, в случай че Бог е автора на промяната.