ІІІ Управление ДС София, 5.ІІІ.1958: Тинчевисти, петдесятни и адвентисти

Строго секретно!
КОМЕНТАРИИ СРЕД ЦЪРКОВНИ СРЕДИ В СТОЛИЦАТА
[5.ІІІ.1958 г.]

Ръководителят на тинчевистите в Коларовградско ГРИГОР ЗЛАТКОВ от с. Долна Кабда, Поповско, разпраща голям брой писма с религиозно съдържание. Опълчва се срещу участието в ТКЗС.

Бивш полицай ст Коларовград, активен член на петдесятната секта, обикаля селата, основал в някои от тях сектантски общества.

В с. Цани Гинчево, Новопазарско, дошли мъж и жена -проповедници на адвентистите, убеждавали селяните да станат последователи на тяхната секта, със себе си носели религиозни книжки издадени през фашистко време.
(Коларовград- 799/5.ІІІ.1958 г.).

Началник ІІІ Управление ДС: (п)
Ген.майор:
Запознал съм се с резолюциите на др. Гумбилиев и въпросите се изесняват. (п), 18.ІІІ.1958 год.

АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 170-171. Оригинал. Машинопис.

Победа в Утринната стража (Изх. 14:24; 1Цар.11:11)

Влиянието на гръко-римската култура налага промени в почасовото разпределение на стражи. Утрината стража (между 3-6ч. сутринта) се счита за последна стража на нощта. Имено в тези часове Бог поразява египетската армия която преследва Мойсей и израилтяните при Изхода през Червено море. Резултатът е избавление на божиите деца и победа над враговете им.

В случая, Библията е категорична че Бог дава победа заедно с новото утро. Застъпи се в молитва за целия ден още от сутринта и търси победа от Бога на ранина!

Враговете ти се съберат против теб още от сутринта за да провалят целия ти ден в опит да предотвратят най-доброто, което Бог е планувал за теб. Събирането на враговете ти в сговор на едно място е знак, че Бог събира плевелите за да ги пояде с огън. Застани на утринта стража и приеми победата, защото събирането на неприятелите ти в утрото означава, че победата от Бога вече ти принадлежи според завета с кръвта на Сина Му.

СЪЩО ВАЖНО:

5 лидерски синдрома, които нямат място в църквата

1. Синдромът на Шефа: да доминира и ръководи е в човешката природа. А и не са малко родителите, които (обикновено несъзнателно) възхваляват лидерските черти на децата си. Така човек е принуден през целия си живот да изразява и защитава превъзходството си. Затова голяма част от този тип водачи раздават команди и демонстрират сила над подчинените си. А най-отчайващото е, че вероятността да се отърват от този синдром е нищожна.

2. Синдромът на Наполеон: ниският ръст е истинска драма за много лидери. Съчетан с говорен недостатък или косопад, той става просто страшен. Този тип компенсира с прекалена суета към външния си вид или с трупане на политическо и финансово влияние. Нерядко цената се изразява в ограбване на хората около тях.

3. Синдромът на Херкулес е разпространен масово сред лидерите. Не става въпрос за физически ръст, а за мегаломания в начина на ръководене. Страхът да не попаднат в зависимост е причина нарочно се държат пренебрежително или да отказва помощ най-вече когато имат нужда от нея. Падението обикновено е голямо.

4. Синдромът на Александър
Изразен в огромния страх да не бъдат сметнати за нехетеросексуални. Затова се изразяват грубо, удрят се в гърдите и прочее „мъжкарски“ неща. Според проучванията, за повечето мъже фактът, че някой може да ги помисли за нехетеросексуални, е един от най-ужасните им страхове.

5. Синдромът на Давид е да се почувстват отново млад както преди. Това желание идва от и най-вече от един живот изпълнен със собствени амбиции и неуспехи. Никой не може да върне годините назад.

Моделът на Христос: водачество чрез слугуване, смирение до умиване на нозете на по-низше стоящите, саможертва до смърт на кръста е все още библейския начин за водене на Църквата. Ако има кой да го практикува…