Лидерски форум

СЛУЖЕНИЕ

Ние сме в един смисъл инструменти и затова трябва да внимаваме да сме в изправност. Ако искам да проповядвам евангелието, аз мога да употребя само моя глас, затова ще трябва да тренирам гласа си. Мога да мисля само с моя ум и да чувствам само с моето сърце, затова ще трябва да плача и да агонизирам за човешките души само със собственото си новородено естество, затова ще трябва внимателно да поддържам нежността, която беше в Христа Исуса.

Напразно би било за мен да обогатявам библиотеката си, да организирам общества или да правя планове, ако пренебрегвам моето собствено развитие, защото книги, странични помагала и методи са само далечни инструменти за моето свято призвание. Mоите собствени дух, душа и тяло, са най-прякото средство за свята служба; моите способности и вътрешния ми живот са моите бойни оръжия.

Чарлз Спърджън: Лекции към моите студенти

Взаимоотношения: Когато хората се уважават, взаимоотношенията се възстановяват

Притчи 27:1-21

Всеки умен лидер разбира, че най-ценния ресурс на една организация са хората. Следователно, уменията на хората вътре в организацията са най-важния атрибут на самия лидера.

Този текст от книгата Притчи ни учи, че ако хората са уважавани и се уважават, взаимоотношенията се възстановяват. Той представя няколко фундаментални принципа във взаимоотношенията за лидери:

1. Не се хвали (Притчи 27:1-2): Истинските лидери знаят добре, че собственото себепредставяне не допринася до нищо добро.
2. Не завиждай (Притчи 27:4): Лидерите, чийто единствена мотивация е да са като другите или повече от другите, саботират сами себе си.
3. Бъди откровен (Притчи 27:5-6): Истинските лидери не се страхуват от конфронтация, а говорят истината с любов.
4. Не забравяй корените си (Притчи 27:8): Истинско разбиране за значението на междупоколенственото наследство е огромна сила.
5. Стой близо (Притчи 27:9-10): Способните лидери работят върху поддържане на взаимоотношенията и посрещането на нужди.
6. Прибави стойност (Притчи 27:17): Лидерите с видение, изграждат онези с които контактуват.
7. Не се подавай на ласкателство (Притчи 27:21): Стой в смирение или ще последва наказание.

5 принципи за разрешаване на конфликти в лидерството

При разрешаването на лидерски конфликти ние трябва първо да установим реда и последствията на Завета. Лидерите участващи в конфликта са братя и са в завет един с друг. Ние не можем да си позволим да “кипваме”, понеже това ще унищожи връзките на завета. Трябва постоянно да си напомняме, че ние трябва да спечелим брат си, дори и да изгубим спора (Матей 18:15). Би било напълно безсмислено да спечелим спора, но да изгубим брат си. Когато имаме Духа на живота, ние ще пазим заветните взаимоотношения. Целта на всички заветни взаимоотношения е да произведат Божествено потомство. Това, което е важно за заветното взаимоотношение не е зависимост, манипулация или контрол, a Божествено потомство и преуспяващо поколение.

Тъй като сме братя от един и същ Баща, ние трябва да подхождаме към нещата по по-различен начин. Заветът трябва да бъде почетен над конфликта. Понякога хората искат да спечелят спора и да докажат, че другият не е прав. Това отношение унищожава взаимоотношенията. Ние трябва да говорим истината в любов. Нашата способност да комуникираме без арогантност или гняв, ще предпази както нас, така и опонента ни. Любовта трябва винаги да бъде мотивация за говорене на истината. Някои хора говорят истината, за да осъждат. Други говорят истината, за да могат да манипулират в бъдеще. Ние като лидери трябва да бъдем научени да почитаме заветното взаимоотношение, каквото и да ни струва това.

Вторият принцип е, че всички конфликти трябва да бъдат разрешавани в правилния дух на простителност и благодат. Като старши лидери, ние знаем, че сме приели всичко от Бог и че имаме силна духовна позиция в Него, и затова можем да обичаме човека докрай, независимо от конфликта (Йоан 13:1-3), дори и неправилни духове да се проявяват чрез него.

Третият принцип в разрешаването на конфликти в лидерството е да предоставим на хората правото на избор. Хората, които са в конфликт, трябва да имат свободата да избират, така че да не се чувстват притиснати до стената. Ние не трябва да упражняваме натиск поради позицията си на власт, да даваме ултиматум на хората, или да ги заплашваме поради позицията си. Човек печели или губи в зависимост от решенията, които взема. Когато хората вземат определено решение, те ще трябва да се изправят лице в лице срещу последствията от избора си. Решенията, които вземат, ще изложат на явен показ сърцата и намеренията им. Когато блудният син помоли за наследството си, баща му го даде. Синът след това изнесе наследството извън дома и го пропиля чрез разпуснатия си живот. Конфликтите, които имаме помежду си, трябва най-вече да поставят натиск върху нас, да вземем Божествените и качествени решения.

Когато откажем правото на избор на хората, които са в конфликт с нас, ние вече освобождаваме наказание или осъждение. Всеки, който е в конфликт трябва да бъде способен да упражни волята си и да избере Божията воля за собствения си живот. Тази свобода на избор ще накара врагът да бяга от нас (Яков 4:7).

Четвъртият принцип при разрешаване на конфликти в лидерството е това, че желанието за придвижване на Царството трябва да бъде по-силно от нашите себични желания. Ние не искаме да даваме допълнителна възможност на врага да ни измами. Ханаанците и ферезейците, които също живяха там, можеха лесно да се възползват от конфликта между Авраам и Лот. Когато ние изберем да държим конфликта в пълно покорство на Божествената власт, врагът не може да го използва за своя полза. Конфликтът не може да излезе извън контрол, понеже ние пребъдваме в границите на Писанието, както и в границите на ценностите на Царството.

Всеки конфликт, който не е разрешен, има потенциала да спре устрема, на което и да е съживление. Апостол Павел помоли двете дами във Филипянската църква да се помирят и да живеят в мир една с друга (Филипяни 4:2,3).

Петият принцип при разрешаване на конфликти в лидерството е способността да отстояваме позицията си без компромис и без страх. Въпреки, че Авраам беше благосклонен към Лот, той не направи компромис със земята, която беше негово наследство. Той позволи на Лот да избере извън наследството му. Грешката, която много от нас правят, когато възникне конфликт в лидерството е, че предаваме наследството си и позволяваме на другите лидерите да правят каквото си искат. Те ще ни изгонят от нашето собствено наследство поради собствената ни готовност да правим компромис.

Ние не можем да преговаряме за нашето бъдеще, призив, съдба и наследство. Не можем да предадем Божиите цели за нашия живот, за да угодим на другите, поради конфликти, които са се случили.

Няма да има компромис с нашата съдба в това десетилетие. Няма да има преговори за нашето бъдеще. Ние можем да позволим компромиси извън главните ценности на Царството, но това, което е наша съдба, призив и наследство, ще останат непокътнати във всички наши разговори и дискусии.

Тези принципи ще ни държат в отношение на смирение, когато ние служим за разрешаване на конфликти в лидерството, преди те да излязат извън контрол и да попречат на придвижването на Божието Царство.

В това Десетилетие на Съдба опасностите на транзицията ще станат очевидни. Ние разгледахме всички главни опасности на този сезон. Бъдете нащрек и тичайте по такъв начин, че да спечелите. Удряйте по такъв начин, че да ударите врага си. Бог иска да ни даде мъдрост, така че акуратно да извършим Неговия план тук на земята и да прославим името на Господ Исус в живота си.

Бъдете благословени! Пригответе се да влезете в съдбата си!
Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ОПАСНОСТТА ОТ НЕРАЗРЕШЕНИ КОНФЛИКТИ В ЛИДЕРСТВОТО

Във времена на транзиция, трябва да внимаваме и да се пазим от конфликти в лидерството. Всеки неразрешен лидерски конфликт може да направи така, че да пропуснем целта към нашата съдба. В това десетилетие ние трябва да получим мъдрост от Бог и да изградим умения и способност да разрешаваме човешките конфликти, особено сред лидерството.

“Кризата” на този милениум се вижда в кризите, възникващи сред лидерството. През 1970-те и 1980-те години нашите учители са ни поучавали как да управляваме времето и ресурсите си, но през 1990-те и този нов милениум те се фокусират върху по-деликатни теми, например как да ръководим хора.

Често слабото място на лидерството, когато трябва да се разреши даден конфликт, е липсата на Божествена мъдрост и стратегия. Те или се справят с конфликта твърде късно и вече всеки, който е въвлечен, е огорчен и наранен, или напълно отказват да се занимават със ситуацията, надявайки се тя да отшуми от само-себе си. Ние трябва да поемем отговорността да се справим с тези ситуации, така че врагът да няма място и възможност да унищожава Божието Царство (Битие 13:7).

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Моделът на ВЕТИЛ

Много градят служения и църкви според старите модели, които са виждали в миналото. Старите модели и процедури ще произведат стари структури и стари лидерски методи. Неспособността да се идентифицират Новозаветните модели, причинява голямо безпокойство в хората от настоящото движение. Много от хората, които приемат апостолски позиции са велики проповедници и разпространители на настоящата истина на Реформация, но те нямат пророческо прозрение за апостолските модели как да съградят църква, която е триумфираща, адекватна и господстваща в мярката на ръста на Христовата пълнота.

Авраам трябваше да избере къде в крайна сметка да съгради олтара. Двете различни местонахождения представляват две концепции за съграждане на църкви днес. Като лидери на двадесет и първи век ние трябва да бъдем наясно какво и защо градим. Ние трябва ревностно да градим управленческа църква, която ще повлияе на града и на нациите. Тази управленческа църква ще има духовен статут да управлява поднебесната и да покорява духовните сили, държейки небето отворено за суверенните Божии движения. Авраам съгради олтар във Ветил и призова Господното име (Битие 13:4). Небесата се отвориха и ангелите слизаха и се качваха през това отворено небе.

Две поколения по-късно, внукът на Авраам – Яков, беше на път за Падан-арам към Лаван, когато спря да пренощува във Ветил.

Битие 28:16-17 “А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.”

Яков беше пленен от невероятното Божие присъствие на това място. Той знаеше, че това не е нищо друго освен Божий дом и врата към небето. В съня си през тази нощ, Яков видя ангели да слизат и да се качват по една стълба. Той видя Господ да стои на върха на тази стълба.

Управляващата църква ще държи небесата отворени, така че хората, които обитават под нейното влияние да се срещат с Бог и да бъдат променяни от Неговото присъствие. Авраам трябваше да избере между Гай и Ветил. Бидейки баща на вярата, той търсеше град, чийто архитект и строител беше Бог (Евреи 11:10). Избирането на правилния модел на Ветил означава живот и мир за тези, които са в региона. Бог ще извърши пробив чрез такава църква. Портите на ада няма да надделеят над нея, понеже Бог се изявява в Своята сила и мощ. В тези времена на транзиция, ние трябва да внимаваме да градим според апостолските модели, така че Църквата на Бог да бъде това, което Той желае тя да бъде. Ние не трябва да бъдем разбойнически вертеп (Матей 21:13). Нека открием разликите между тези два модела църкви, които имаме днес.

Ветил е модела на съграждане на апостолска управляваща Църква. Гай е модела на благословение, който е заинтересован единствено в благославянето на хората и в посрещането на техните нужди. Съграждащият модел се фокусира в това да доведе вярващите до зрялост и да ги екипира, за да станат ефективни членове на Христовото Тяло. Гай е моделиран и структуриран да благославя хората с Божието спасение, изцерение и освобождение. Гай представлява служение на посрещане на нуждите на светиите. Гай буквално означава “купчина камъни”, докато Ветил означава “Божий дом”. Апостолските хора, които са способни да градят акуратно според Божията мъдрост и модели, изграждат модели тип Ветил. Когато ние просто съберем членове, без да ги изградим и съградим заедно, тухла върху тухла и стълб до стена, ние просто получаваме купчина камъни. Докарването на тухли, цимент, арматура и пясък, и изсипването им на едно място, не образува къща, а само строителна площадка.

Второ, моделът Ветил е Божия мотив и цели тук на тази земя. Бог иска Църквата да гради според Неговите изисквания, тъй като Той е избрал да обитава в нея, за да може тя да извърши Неговите цели. Бог ще използва Църквата, за да изпълни Своите цели и да извърши волята Си. Моделът Ветил ще стане инструмента, чрез който да протича Божията сила, власт и слава. Бог ще използва модела Ветил, за да разшири и придвижи Своето Царство и за да разкрие Своята многообразна мъдрост на управниците на тъмнината. (Ефесяни 3:10). Гай от друга страна, представлява човешкия интерес и всичко, което човек иска Църквата да бъде. Този модел е модел на църква, която се съгражда, за да посрещне човешките нужди. Тя е структурирана, за да бъде благословение за хората. Всичко е организирано така, че да държи хората щастливи и задоволени. Човекът е изключително благословен от този модел, тъй като той съществува именно с тази цел. Това е обърнало Божия дом в разбойнически вертеп. Хората използват всяко служение в храма, за да изпълнят своите нечестиви желания и зли намерения. Те печелят от всички дейности на църквата.

Трето, моделът Ветил на апостолска църква става място на среща с Бог и на протичане на Неговото благоволение, което ни забързва към нашето наследство.

Битие 28:15 “Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.”

Именно във Ветил Бог увери Яков, че беше с него, че ще го пази и ще го върне обратно в земята. Ветил представлява процеса на влизане в нашето собствено наследство. Църквите, които са съградени по модела на Ветил са църкви, които ще бъдат пазени и водени, докато всичко, което Бог е обещал, се изпълни в тях. Бог ще води тези синове в зрялост, така че те да могат да притежават наследството си.

Църковният модел тип Гай не е благоприятен за влизане в наследството. Той не осигурява съживяващо помазание, за да ни доведе до зрялост и да ни поведе в нашето наследство. Всъщност в Гай пътуването към Обещаната земя беше прекъснато поради поражение. Хората в църквите тип Гай никога не влизат в наследството си. Вместо да получат среща с Бог и Неговото благоволение и увереност за присъствието Му, те преживяват съд и унищожение. Цялата нация спря пътуването си към Обещаната земя, понеже имаше грях в лагера. Те бяха победени от враговете си. Това доведе до обезкуражение и отчаяние. Това също така накара хората да отстъпят. Те не можеха да отидат в Обещаната земя, поради този инцидент в Гай. Гай представлява пречките по пътя към наследството ни. Бог обърна сърцето на Яков, който след това направи завет и обрек към Него.

Битие 28:20-22 “Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.”

Когато църквите са съградени според модела на Гай, има укор и загуба. Срещата при Ветил накара Яков внимателно да насочи живота си към Божиите пътища и цели. Моментално той дойде на себе си и призна Божието присъствие (Битие 18:16). Яков показа пророческото разбиране, което имаше за Божието обиталище и място на действие (Битие 28:17). Той посвети себе си да съгради този Божий дом за Негово обиталище (Битие 28:22). Яков също така посвети себе си да бъде свързан със свещенството на Мелхиседек, свещеник на Всевишния Бог, който служеше на Авраам. Той обеща десятък от всичко, което притежаваше в наследството си (Битие 28:22). Също така, той щеше да почете Бог на бащите си и да му служи като на свой собствен Бог (Битие 28:21).

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид