Лидерски форум

Бог използва неправедните лидери, за да пресее праведните

Еремия 27:1-8

Докато Бог никога не назначава фалшиви лидери, Той често използва неправедни лидери и дори самозванци, за да изпълни намеренията Си. Докато Бог предупреждава срещу лъжелидерите, Той същевременно ги използва, за да пресее онези, които нарича Свой народ. Еремия 27 ни помага да разберем как Бог реализира волята си през човешката история. Бог заповядва на лидерите да водят народа Му с интегритет според Неговото намерение, но оставя място и за личен избор.

Как си отива един истински лидер

1 Летописи 28:-29

За всеки лидер, колкото и да е успешен, идва време когато трябва да си отиде. Истинският лидер усеща това време и не му се противи. Напротив, истинският лидер използва това време, за да остави своето наследство за бъдещите поколения.

Цар Давид бе такъв лидер. Той знаеше, че времето да си отиде е дошло и показа на практика как си тръгва истинския лидер, назначен и помазан от Бога. Историята е описана в края на книгата Първо Летописи. Думата „тогава” в началото на 7 абзаца е използвана като текстовия маркер, който обозначава стъпките, които Давид предприе при своето оттегляне:

1. СЪБОР: „Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израйлеви първенци” (1 Летописи 28:1). Инклузивната фразеология „всичките” означава, че нямаше изключения, нямаше неприсъстващи по каквито и да е било причини.

2. ВИДЕНИЕ: „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на трема” (1 Летописи 28:11). Давид предаде видението на сина си, защото бе приел видение. Не можеш да дадеш видение, ако не си приел видение от Бога.

3. УКАЗ: „Тогава цар Давид каза на цялото събрание” (1 Летописи 29:1). Това е единственото място в историята, където Давид е споменат с царската си титла. На сина си Соломон той говори като баща, но на народа говори като цар.

4. ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Тогава Давид каза на цялото събрание (1 Летописи 29:1). Преди да поиска дарение от първенците на Израел, Давид даде от себе си и свидетелства, че е дал „с всичката си сила”. Не е достатъчно само да дадеш за Бога. Трябва да дадеш с всичката си сила.

5. ДАВАНЕ: „Тогава първенците на бащините домове …. пожертваха усърдно” (1 Летописи 29:6). Ако Давид даде „с всичката си сила”, то първенците на Израел „пожертваха усърдно”. Забележете, че в даването, което направиха нямаше „усърдно” препиране дали десятъците са за Бога или спорене „с всичката си сила” дали е нужно да се жертва за храма. Целият Израел без изключение използва състоянието и усилията си не за ненужни разсъждения и полемики, а за усърдно пожертване с всичката си сила.

6. ВЪЗЦАРЯВАНЕ: „Тогава Соломон седна на Господния престол – не на Давидовия, а на Господния” (1 Царе 29:23). Възцаряването на новото поколение лидери в Израел стана единствено и само с (1) единството, (2) видението, (3) царския указ, (4) даването и (5) приготовлението на старото поколение лидери. Едно поколение предава на следващото царството. Отговорността за това предаване лежи върху плещите на предаващите.

7. ОТТЕГЛЯНЕ: „Така Давид Есеевия син царува над Израил” (1 Царе 29:26). Когато завърши всичко, което Бог му бе заповядал, Давид се оттегли с достойнство на истински лидер.

Успешният лидер уповава на Бога

Плач Еремиев 5:14-19

Успешният лидер уповава не на своята мъдрост, а на Бога. Еремия изповяда както греха на людете, така и това, че Бог царува вечно и ултимативно възстановява това, което е било изгубено. Лидерите действат според своя повик и дарби, но уповават на Бог да доведе видението до успешен край.

Видение без устояване е равно на провал

Примерите в Библията са толкова много. Каин, Самсон, Саул, богатият младеж, споменат в Евангелията. Всички те имаха видение. Всички те не успяха да устоят, а с тяхното падение бе изгубено и тяхното видение.

Много хора днес приемат видене от Бога и го пропагандират като свой мандат. Много хора успяват дори да реализират видението, да съградят, да създадат, да…
Но много малко успяват да устоят до край. А резултата, който не устои до край, не е истински резултат.

Лидерът, който приеме видение и го реализира, но не успее да го запази до край, не е истински лидер. Истинските лидери устоява до край, а с тях устоява и видението, което са реализирали.

Лидерството е придружено с изкушения

Еремия 48:26-30

В триумфа на своята сила, Моав доминира над околните народи. Бог обаче произнася съд над нацията. Защо? Моавските лидери бяха хванати от своята собствена сила и са непокорни на Бога. Гордост и арогантност затъмняват сърцата им. Същите обстоятелства често разрушават добрите лидери днес. Няколко взаимосвързани изкушения често водят до падението на съвременните лидери както следва:
1. Гордост, когато мислим, че сме постигнали всичко сами.
2. Притежания, подчинени на желанието да имаме нещата, които виждаме.
3. Популярност, когато започнем да вярваме на новините, които сами публикуваме.
4. Сила, когато осъзнаем напредъка си и започнем да го практикуваме над другите.
5. Престиж, когато заобичаме чувството, че сме важни и незаменими.
6. Удоволствие, когато мислим, че заслужаваме специално внимание, което не е отредено на другите.
7. Взаимоотношения, когато се променим от служение към другите в угаждане на човеци.

Последователното предаване на изкушенията на лидерството води до следната последователност:
1. Самозадоволство от постигнатите победи.
2. Подсъзнателно чувство за заслужени награди.
3. Рационализиране на поведението в компромиси.
4. Отричане, продължавайки процеса на лидерство, но неосъзнати нечисти мотиви.
5. Прелюбодейство с емоционално, сексуално или финансово отдаване.
6. Падане в капана на повтарящи се грешки, които унищожават до край.