Проклятия, които още не са отхвърлени

Дерек Принс, бивш преподавател в Кеймбридж и международно признат библейски учител, е автор на повече от 30 книги. Ежедневните му радио-предавания, достигат целия свят на девет езика.

Проклятия, които още не са отхвърлени
На кръста Исус понесе върху Себе Си всички зли последствия, които непокорството към Бог бе навлякло на човешката раса. Те попадат в две основни категории: тези, които са в резултат на първоначалното непослушание на човека в Едемската градина и тези, произнесени по-късно във връзка с нарушаването на Закона, даден чрез Мойсей.
В Галатяни 3:13 Павел се отнася до втората категория. Той конкретно казва, че „Христос ни изкупи от проклетията на закона”. Той свързва това с факта, че Законът заявява, че този, който бъде екзекутиран чрез повесване на дърво, става, поради този факт, проклятие. Така, същият Закон, който произнесе проклятието, отвори пътя за освобождение от проклятието чрез заместителната жертва на Исус.
В 4-та глава обобщихме проклятието на Закона както следва: унижение; безплодност; неплодородие; умствена и физическа болест; семейни конфликти; бедност; поражение; подтисничество; Божие неблаговоление.
Според ясното изявление на Павел в Галатяни 3:13, смъртта на Христос на кръста ни предлага освобождение от всички тези последици на нарушения Закон. Тук обаче, Павел не включва различните форми на първоначалното проклятие, което Бог произнесе над Адам и Ева след тяхното непослушание в Едемската градина. Описаното в Битие 3:16-19 проклятие се разделя на две основни части: първо – изговорено към Ева; второ -изговорено към Адам.
Проклятието, изговорено към Ева се отнася за уникалната й функция на жена и отново се дели на две части.

130  

1. Раждането ще бъде трудно и болезнено.
2. Тя ще бъде подчинена на властта на своя съпруг и зависима от него за
задоволяването на основното й женско желание – да има деца.
Проклятието, изговорено към Адам се отнася най-вече към първоначалната задача, която Бог му даде В Битие 2:15 – „да обработва и да пази” градината – т.е. да обработва земята. Това проклятие може да бъде разделено на три основни части.
1. Естеството на почвата ще претърпи промяна. От този момент нататък тя ще дава
плод само след тежък труд с пот на челото.
2. Доказателството за промяната на почвата ще се изяви видимо в промяната на
растителността, която тя ще произвежда, особено чрез появата на две
непродуктивни растения – тръни и бодили.
3. Човекът ще бъде подвластен на стареене и смърт, обречен да се върне в пръстта,
откъдето е взет. Въпреки че това проклятие бе отправено към Адам, то засегна и
Ева, а също и поколенията след тях.
Ясно е, че изговорените проклятия повлияха на земята. Това произтече от непосредствената връзка на Адам със заобикалящата го среда, което се вижда от еврейската дума за земя – адамах. Сам Адам бе направен от земята. Също така Бог го държеше отговорен за грижата за земята.
В допълнение бе произнесено и специално проклятие върху змията, която оттогава се отличава от всички други видове в животинското царство.
В Еклисиаст 1:2 и в Римляни 8:20 състоянието на земята и на нейните обитатели, в резултат на проклятията, се описва с две думи, които имат едно и също значение: суета и безполезност.
Изкуплението от „проклятието на закона”, за което Павел говори в Галатяни 3:13 не включва описаните проклятия. Те са резултат от първоначалното непослушание на Адам и Ева в градината. По това време нямаше дадена от Бог законова система и следователно нямаше произнесено проклятие, което да произтича от нарушаването на тази система. В Римляни 5:13, 14 Павел казва:
Защото и преди закона греха беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, които е образ на бъдещия.
През този период „от Адама до Мойсея” човечеството беше без даден от Бог закон. Все пак всички хора пострадаха от действието на проклятието, произнесено първоначално над Адам и Ева и всеки човек плати наказанието за собствения си индивидуален грях, което беше смърт.
Началото на периода на Закона е отбелязан в Йоан 1:17 „законът бе даден чрез Мойсей”. Във връзка с даването на Закона бе произнесена дълга поредица от проклятия, върху тези, които са под Закона, но не успяват да го спазят. Това са най-вече проклятията, изброени във Второзаконие 28:15-68. Взети заедно, те са наречени „проклятията на закона”. Когато в Галатяни 3:13 Павел казва, че „Христос ни изкупи от проклетията на закона”, той говори именно за тези проклятия.
Какво да кажем за проклятията произнесени върху Адам и Ева? Бог промислил ли е изкупление и от тях? И ако е така то на каква основа?

131  

За да отговорим на тези въпроси трябва да разпознаем двата различни начина, по които Исус, когато дойде на земята, се отъждестви с тези, които дойде да изкупи. Новият Завет описва два различни аспекта на Неговото отъждествяване с човечеството, които се определят от двете различни родословия дадени за Него.
В Матей родословието Му се проследява до Авраам. Като обещаното „Авраамово семе” Той се отъждествява с Авраамовите потомци – израелския народ, който бе под Закона. В Галатяни 4:4, 5 Павел казва, че Исус се „роди и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона”.
В Лука обаче, родословието Му се проследява до Адам и по този начин, Той се отъждествява с цялата човешка раса. Докато живя на земята Той най-често наричаше Себе Си „Човешкият Син”. На еврейски името Адам означава човек, така че „Човешкият Син” означава също Адамовия син. Като използваше това название Той постоянно изтъкваше Своето идентифициране с всички Адамови потомци – цялата човешка раса.
Поради това отъждествяване заместителната жертва на Исус на кръста не снабди само изкупление от проклятието на нарушения Закон. Тя също снабди освобождение от всички зли последици, които първоначалният грях на Адам нанесе върху всичките негови потомци – независимо дали са или не са под закон.
Това се вижда от две различни наименования, които Павел дава за Исус в I Коринтяни 15. В стих 45 той Го нарича „последният Адам”, а в стих 47 „вторият Адам”. Тези две названия се отнасят съответно за смъртта и възкресението на Исус.
На кръста Исус умря като „последния Адам”. Той взе върху Себе Си всички зли последствия, които непокорството на Адам бе навлякло върху цялата човешка раса. Когато Той умря, те бяха прекратени. Когато бе погребан, те се премахнаха завинаги.
След това, на третия ден, Исус възкръсна от мъртвите като „втория Човек”. Така Той стана главата на една напълно нова раса – расата на Емануил, расата Бог-Човек, раса, в която Божията и човешката природа са съчетани в едно ново създание.
Всеки, който чрез вяра и посвещение се отъждествява с Исус в Неговата смърт, погребение и възкресение става член на тази нова раса. В I Петрово 1:3, 4 апостолът казва:
Бог… ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва…
Следователно, има два допълващи се аспекта на изкуплението от проклятието, снабдено чрез смъртта на Исус. Като „потомък на Авраам” роден под Закон, Той взе върху Себе Си проклятията на нарушения закон, обобщени във Второзаконие 28:15-68. Като „последния Адам” Той взе на Себе Си и проклятията, произнесени върху Адам и Ева поради първоначалното непокорство. Както вече видяхме те се разпростират и върху почвата и растителността, като това конкретно се изявява в две непродуктивни форми на растителност – тръни и бодили.
Новият Завет използва една много описателна картина, която показва как Исус понесе върху Себе Си не само проклятията над Адам и Ева, но също и проклятието над земята. В Йоан 19:5 апостолът описва сцената, когато Пилат изведе Исус пред Неговите обвинители:
Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!
132  

Думата „човекът” посочва Исус ..то потомък на Адам -уникален в Своето съвършенство, но все пак представител на цялото човечество. В същото време облеклото на Исус представя двойното проклятие, което Адам бе нанесъл върху земята. Венецът на главата Му представя проклятието на тръните, моравият цвят на дрехата Му представя проклятието на бодилите.
Тази кратка, но жива сцена разкрива Исус като „последния Адам”, Който понесе върху Себе Си както проклятието, което беше дошло върху Адам и Ева, така и проклятието, което техният грях навлече върху земята.
Следователно, от всяка гледна точка Исус изработи цялостно изкупление от проклятието. То покри всички проклятия, които бяха нанесени върху човечеството. То покри проклятието, произнесено върху Адам и Ева поради непокорството им; покри проклятието, което тяхното непокорство навлече върху земята; покри и всички проклятия, които впоследствие бяха произнесени във връзка с Мойсеевия Закон.
По-задълбоченото изучаване на Писанията показва, че пълното изкупление от проклятието ще бъде практически изработено на последователни етапи. Изкуплението от „проклятието на закона” се предлага в настоящето на тези, които могат да го приемат чрез вяра. То ще бъде изявено в своята пълнота само при завръщането на Христос. Тогава онези, които бъдат грабнати да Го посрещнат, напълно и завинаги ще бъдат освободени от Адамовото проклятие.
Във Филипяни 3:20, 21 Павел описва промяната, която ще стане в тялото на всеки изкупен вярващ:
Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото Славно тяло, по упражнението на Силата Си да покори и всичко на Себе Си.
Тук Павел противопоставя два вида тела: „нашето унищожено тяло” и „Неговото (Христовото) славно тяло”. По-буквално тези фрази могат да се преведат „тялото на нашето унижение” и „тялото на Неговата слава”. Произнесеното над Адам проклятие ограничи него и неговото потомство в „тяло на унижение”. Като такова, то постоянно напомня на всеки един от нас за нашето паднало състояние.
От момента на раждане това тяло е постоянно подвластно на тление и е зависимо от много външни фактори за своя живот и благосъстояние. За кратко време, чрез разкош и самоу-гаждане, можем да се опитаме да забравим наследствените си слабости, но все пак, след няколко мига ние отново неизбежно сме изправени пред ограниченията на тялото.
Можем да облечем най-елегантните и скъпи дрехи, но веднага щом започнем да работим физически, миризмата на пот ни напомня, че сме ограничени в едно тяло на унижение. Или можем да пълним стомасите си с най-изисканите ястия и напитки, но само след няколко часа ще бъдем принудени да изпразним червата и пикочния си мехур – действия, които не оставят никакво място за пищност или високомерие.
Всички тези унизителни черти на настоящето тяло на тези, които приемат изкуплението, изработено от Христос, няма да бъдат променени постепенно или прогресивно, а в един единствен, славен миг. В I Коринтяни 15:51-53 Павел описва тази свръхестествена промяна:

133  

Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
В I Коринтяни 15 Павел обобщава следните пет промени, които ще станат в тялото на всеки вярващ при завръщането на Христос.
1. От тленност към нетление
2. От смъртност към безсмъртие
3. От унижение към слава
4. От слабост към сила
5. От естествено – буквално „душевно”, към духовно.
Отрицателните пет характеристики от горния списък са резултати от първоначалното проклятие над Адам. Пълно освобождение от всички тях ще получат първо вярващите, които ще бъдат грабнати да посрещнат Исус при Неговото завръщане. В Яков 1:18 това се описва като „един вид пръв плод на Неговите (Божии) създания”. Промяната, която те ще преживеят, ще служи като гаранция за изкуплението, което непременно ще дойде Върху цялото създание.
В периода, който ще последва за останалите обитатели на земята, правдата и правосъдието на Христовото хилядагодишно царуване ще сведе до минимум, но няма да премахне проклятието на Закона. Човешкият живот ще бъде много удължен, но Адамовото проклятие все още ще съществува. Земята, също както и животинският свят, ще преживее период на плодовитост и изобилие, какъвто не е имало от момента на падението, но „суетността” все още ще съществува. Пълното и крайно премахване на всяко проклятие ще се забави до периода на „новото небе и новата земя” (II Петрово 3:13).
Всичко това ще стане въз основа на размяната, чрез която на кръста Исус стана проклятие, за да премахне всяко проклятие, което непокорството бе навлякло на човека и на творението. В Откровение 22:3 неговият край е обобщен в едно кратко, но съдържателно изявление: „Нищо проклето не ще има вече”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.