ПРОПОВЕД 50 – ЗА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

ПРОПОВЕД 50 – ЗА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

от Джон Уесли

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев
Авторски права © www.bibliata.com 1996-2006. Всички права са запазени.

“Които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, а които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” (Римл. 8:29-30)

“Любезният ни брат Павел”, казва св. Петър “според дадената му мъдрост ви е писал; както и пише във всичките си послания, относно тези неща; в които има някои неща трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания за своя погибел”. (2 Петър 3:15-16)

2. Не е невероятно, сред нещата, казани от Павел, които са трудни за разбиране, апостол Петър да включва и тези, които той казва в осма и девета глава на своето послание към Римляните. И е сигурно, че не само неучените, но и мнозина от най-учените хора в света, и не само “неутвърдените”, но и много от тези, които изглеждат добре утвърдени в истините на евангелието, през последните няколко века “изопачават” тези пасажи “за своя погибел”.

3. Лесно можем да се съгласим, че  те наистина са “трудни за разбиране”, като разсъдим, колко хора с най-здраво разбиране, подпомогнати от всички облаги на образованието, продължават да се различават в своето разбиране за тях. И от факта, че съществува толкова голямо различие между хората с най-голямо знание, разум и святост, някой би заключил, че тези, които сега говорят относно този предмет, са крайно внимателни и неуверени в себе си. Но не знам как става така, че точно обратното се наблюдава във всяка част на християнския свят. Никой писател на земята не изглежда толкова уверен, колкото тези, които пишат по този труден предмет. Не, същите хора, които когато се изказват по други предмети са забележително умерени и смирени, единствено относно този захвърлят своята неувереност и говорят exCathedra непогрешимо. Това се отнася особено за тези, които подкрепят абсолютните декрети. Но сигурно е възможно да избегнем това: стига само каквото и да правим, да бъде извършено с умереност и с уважение към тези мъдри и добри хора, които имат различно мнение; още повече, че след като вече е било казано толкова много относно всяка част на въпроса, толкова много книги са били написани, че е малко вероятно да кажем нещо, което не е било казано преди. Всичко, което сега предлагам, не на любителите на спорове, но на посветените и честни хора, са няколко кратки насоки, които може би ще хвърлят някаква светлина върху текста, който цитирахме по-горе.

4. Колкото по-често и внимателно размишлявам над него, толкова повече се убеждавам, че тук апостолът не описва (както мнозина смятат) една верига от причини и следствия; (изглежда не това е в сърцето му), но просто показва метода, по който Бог работи; реда, по който няколко клона на спасението естествено следват един от друг. И това аз смятам, че  би станало ясно на всеки сериозен и непредубедено търсещ, който разглежда Божието дело както от началото към края, така и от края към началото.

5. Първо, нека да разгледаме от началото към края цялата работа на Бога при спасението на човека, проследявайки я от първата точка до нейния завършек в слава. Първата точка е предузнанието на Бога. Бог предузнава тези от всяка нация, които ще повярват, от началото на света до скончанието на всички неща. Но, за да хвърлим светлина върху този тъмен въпрос, следва да кажем ясно, че когато говорим за Божието предузнание, не говорим според самата същност на нещата, но по човешки. Защото, ако говорим точно, няма такова нещо като предузнание или следузнание в Бога. Цялото време, или по-скоро цялата вечност, (защото времето е само тази малка част от вечността, която се пада на човешките синове) се разкрива пред Него едновременно. Той не узнава едно нещо преди друго или едно нещо след друго, но вижда всички неща едновременно от вечност до вечност. Тъй като цялото време и всичко, което съществува в него, стои едновременно пред Бога, Той вижда изведнъж това, което е било или което ще бъде до каря на времето. Но забележете: тези неща не стават, защото Той ги знае. Не: Той ги знае, защото те са. Точно както аз (ако на някого бъде позволено да сравни човешките неща с дълбоките Божии неща) сега зная, че слънцето свети, но все пак слънцето не свети, защото аз знам това, но аз зная това, защото то свети. Моето знание предполага, че слънцето свети, но то по никакъв начин не го кара да свети. По подобен начин Бог знае, че хората съгрешават, защото Той знае всички неща. Все пак, ние не съгрешаваме, защото Той знае това, но Той знае това, защото ние съгрешаваме; и това знание предполага нашия грях, но по никакъв начин не го предизвиква. С една дума, Бог, виждайки всички векове от сътворението до свършека, като един момент, и, виждайки едновременно какво е в сърцата на всички чповешки синове, знае, дали всеки един ще повярва или няма да вярва във всяко време и народ. Все пак това, което Той знае, дали вярата или неверието, по никаъв начин не е причинено от Неговото знание. Хората са толкова свободни да вярват или да не вярват, колкото и ако Той не знаеше това изобщо.

6.   Наистина, ако човекът не беше свободен, той не би бил отговорен за своите мисли, думи или дела. Ако не беше свободен, той не би бил достоен нито за награда, нито за осъждение; той не би бил способен нито на добродетел, нито на порок, да бъде морално добър или лош. Ако той нямаше повече свобода от слънцето, луната или звездите, той не би бил по-отговорен от тях. От предположението, че той няма повече свобода от тях, камъните по земята биха били толкова достойни за награда и наказание, колкото и човекът: едните биха били отговорни колкото другите. Да, и би било толкова абсурдно да им приписваме както добродетел, така и порок, колкото да ги пъриписваме на един камък или дърво.

7. Но да продължим: “Които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Сина Му” Това е втората крачка: (говорейки по човешки: защото фактически няма нищо преди или след за Бога). С други думи, Бог постановява от вечност до вечност, че всички, които вярват в Неговия възлюбен Син, ще бъдат направени съобразни с Неговия образ: ще бъдат спасени от всеки вътрешен и външен грях; във всяка вътрешна и външна святост. Според това, явен и неоспорим факт е, че всички, които истински вярват в името на Божия Син, сега получават “следствието на вярата – спасението на душите си.” И това става поради непроменимия, необратим, неустоим Божий декрет – “който повярва, ще бъде спасен”, “който не вярва, ще бъде осъден”.

8. “Които предопредели, тях и призова”. Това е третата стъпка: (Пак си спомнете, че говорим по човешки). Да изразим това малко по-разширено: Според определеното Си постановление, че вярващият ще бъде спасен, тези, които Той е предузнал като такива, Той призовава както вътрешно, така и външно – външно чрез словото на Своята благодат и вътрешно чрез Духа Си. Вътрешното отпечатване на словото в сърцето  изглежда е това, което някои наричат “ефективно призоваване”. То включва призоваването им като Божии деца, приемането им “във Възлюбения,” оправданието, “свободно по благодат, чрез изкуплението, което е в Христа Исуса”.

9. “Които призова, тях и оправда”. Това е четвъртата стъпка. Всички са съгласни, че думата “оправдавам” тук се използва в определено значение; т.е., че Той ги прави святи и праведни. Той изпълнява Своя декрет, “правейки ги съобразни с образа на Сина” или, както обикновено казваме, освещавайки ги.

10. Текстът продължава: “които оправда, тях и прослави”. Това е последената стъпка. Направил ги “участници в наследството на светиите на светлината”, Той им дава “царството, приготвено за тях от началото на света”. Това е редът, където “според Своята воля”, планът, който Той е поставил от вечността, води до спасение на тези, които е предузнал –   истинските вярващи от всяко време и народ.

11. Същото велико дело на спасението чрез вяра, според предузнанието и постановлението от Бога, може да бъде видяно дори в още по-ясна светлина, ако го разгледаме отзад напред, от края към началото. Представете си тогава, че стоите заедно “с едно голямо множество, което никой не може да изброи от всяко племе, език, люде и народ,” което, “хвали седящия на трона и Агнето от века и довека.” Измежду всички тези, които са влезли в слава, Вие няма да намерите нито един, който да не свидетелства за тази велика истина: “Без святост никой няма да види Бога”, нито един от цялото това неизброимо множество, който да не е бил осветен преди да е прославен. Чрез святост той е бил приготвен за слава; според неустоимата Божия воля, така че короната, купена с кръвта на Неговия Син не може да бъде дадена на никой, който не е бил обновен от Неговия Дух. Той е станал “Начинателят на вечно спасение” единствено за “тези, които Му се покоряват,” които се  покоряват външно, които са святи в сърцата си и святи в цялото си говорене.

12. И ако можехте да погледнете всички тези, които са на земята, които сега са осветени, Вие нямаше да намерите нито един, който да не е бил осветен, преди да е бил призован. Първо, той е бил призован не само външно, чрез словото на Божиите посланици, но също така и с вътрешен призив, чрез Неговия Дух, прилагащ това слово, правещ го способен да вярва в единородния Божий Син и свидетелствуващ заедно с неговия дух, че е Божие дете. И по този начин всички те са осветени. Това е било чувството на Божията любов, излята в сърцата им и всеки от тях е бил направен способен да обича Бога. Обичайки Бога, той обича своя ближен както себе си и има силата да изпълнява неукорно всички заповеди. Това е правило, от което няма изключения. Бог нарича грешника свой, т.е. оправдава го преди да го освети. И чрез това, съзнанието за Неговата благосклонност, Той изработва в него това велико чувство, от което произлизат всеки добър характер, дума и дело.

13. И кои са тези, които са така призовани от Бога, ако не тези, които преди това Той е предопределил или определил “да бъдат съобразени с образа на Сина Му”? Това постановление (пак говорим по човешки) предшества всеки човешки призив: Всеки вярващ е бил предопределен преди да бъде призован. Защото Бог не призовава никого, освен “който Му се е видяло угодно”  според този proqesi или план на действие, който Той е положил още преди сътворението на света.

14. Още веднъж: Както всички, които са призовани, са били предопределени, така всички, които Бог е предопредели, Той е предузнал. Той знае, Той ги вижда като вярващи и така ги предопределя за спасение според Своето вечно постановление: “Който вярва, ще бъде спасен”. По този начин ние виждаме цялото Божие дело от края към началото. Кои са прославени? Никои, освен тези, които първо са били оправдани. Кои са осветени? Никои освен тези, които първо са оправдани. Кои са оправдани? Никой освен тези, които първо са били предопределени. Кои са предопределени? Никои освен тези, които Бог предузна като вярващи. Така целта и думата на Бога стоят непоклатими като небесен стълб: – “Който повярва, ще бъде спасен; който не повярва, ще бъде осъден”. И по този начин Бог е чист от кръвта на всички хора, защото който погива, погива поради собствените си дела. Те “няма да дойдат при Мен” казва Спасителят на хората и “чрез никой друг няма спасение”. Те “няма да повярват” и няма друг път нито за сегашно, нито за бъдещо спасение. Следователно, кръвта им е върху собствената им глава и в същото време “Бог се оправдава в думите Си”, че “желае да се спасят всички човеци и да дойдат до познание на истината.”

15. Обобщението на всичко е следното: всемогъщият и всезнаещ Бог вижда и знае от вечност до вечност всичко, което е, било е и ще бъде като едно вечно сега. За Него нищо не е нито минало, нито бъдеще, но всички неща са еднакво настоящи. При Него, следователно, ако говорим според естеството на нещата, няма нито предузнание, нито следзнание. Това би противоречало на думите на апостола: “В Него няма изменение, нито сянка на промяна” и на това, което казва Сам за Себе Си на пророка: “Аз, Господ, не се променям”. Все пак, когато ни говори, знаейки как сме направени, знаейки ограниченията на нашето разбиране, Той слиза до нашите възможности и говори за Себе Си по човешки. Така, благоволявайки в нашата немощ, Той говори за Своите намерения, съвет, план, предузнание. Не че Бог има нужда от план или да планира Своето дело отнапред. Далеч от нас да приписваме това на Всемогъщия; да мерим Него със самите себе си! Единствено поради състрадание Той говори за Себе Си като предузнаващ нещата на небето и на земята и като предопределящ ги. Но възможно ли е да си помислим, че следва да приемаме тези изрази буквално? На някой, който мисли така, няма ли самият Той да каже “Ти помисли, че Аз съм като теб?”. Не е така: „Колкото е високо небето от земята, толкова Моите пътища са по-високи от твоите пътища. Аз зная, постановявам, работя по начин, който ти не си в състояние да разбереш. Но, за да ти дам някаква смътна представа, сянка на знание за Моите пътища, Аз използвам човешки език и правя Себе Си разбираем за това невръстно състояние, в което ти се намираш“.

16. Какво тогава научихме от всичко това? Това и не повече – (1) Бог знае всички вярващи; (2) желае те да бъдат спасени от греха; (3) за този край ги оправдава, (4) освещава ги и (5) ги въвежда в слава.

Нека хората да прославят Бога за тази Негова доброта; и да бъдат съгласни с това ясно нейно обяснение, без да се впускат в тези тайни, които са твърде дълбоки дори за ангелите!