Петдесятен Примитивизъм

Юда 3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

Дефиниция

Смисъла на човешкия живот е да отговори на жизнено важните въпроси: “Кой съм аз?,” “Защо съм тук?,” “Какво следва след това?” Постмодернизъм и глобализацията предлагат да живеем в свят който е едно голямо село без принципи и идентичност. Петдесятният Примитивизъм е онова учение което предлага завръщане към старите пътища, към примитивното което е първоначалното, като начин за запазване на Християнската идентичност. Примитивната Църква не е слаба църква, а Църквата в своята първична сила и авторитет т.е. Църквата в своята истинската идентичност. Така, като търсачи на смисъла на живота, Петдесятните Християни са търсачи на Бога и Неговата сила. Този куест за святост и спасение е изразен в Петдесятната формула, която включва Петдесятна молитва, Петдесятна сила и Петдесятни практики.

Петдесятна Молитва

Ако Петдесятното движение е открило нещо от Примитивната Църква това е Нейната молитва. Ранните Петдесятни вярващи вярвали, че няма Християнство без молитва – факт, който често е пренебрегван и забравян. Например в Библейското училище на Пархам в Топека, Канзас имало кула където учениците се молели непрестанно.[1] Именно, заради тази молитва около 11 вечерта на 31 Декември, 1899 Агнес Озман получила кръщението в Святия Дух с говорене на езици – началото на Нова Петдесятница и Късния Дъжд.[2] Вестник Апостолска Вяра, издаван от Мисията Азуза Стрийт по време ан съживлението казва, че през 1906 Петдесятното Съживление започнала не другаде, а в молитвено събрание на  улица Бони Брай 214.[3] Така молитвата става универсалната идентификация на Петдесятното Движение.[4] Дали сме изгубили тази част от своята идентичност, нека всеки от нас съди сам.

Петдесятна Сила

В Уеслиянската традиция, сила има значението на святост в смисъла на очистване, перфекция, освещение. Петдесятница дава едно по-разширено определение което включва нейното изявяване в чудеса и знамения. Първите думи на вестник Апостолска Вяра били: “Божията сила сега е агитирала целия град както никога преди  – Петдесятница наистина е дошла”[5]

Първоначално силата намерила израз в говорене на езици, духовни дарби, чудеса и знамения. Тя била ПРЕЖИВЯНА от вярващите и това било достатъчно доказателство за нейната автентичност. Старозаветния пророк, който удря по водата с кожуха и тя се разделя пита, “Где е Господ Израилевият Бог?” (4 Цар. 2:14). Време е Църквата на 21ят век да зададе въпроса, “Къде е Господ, Бога на Петдесятница?”

Петдесятни Практики

Три главни примитивни формирования са характерни за началото на Петдесятното послание. Това са примитивна чистота (святост), примитивно говорене (гласолалия) и примитивна надежда (есхатология).[6] Ранните теологически формации включват литургични формули като: Алилуя, Амин, Мараната, Осанна. По-късните включват практиките на гласолалия (говорене на други езици), полагане на ръце, умиване на нозе и т.н.

Петдесятните практики са по-скоро експериментални отколкото доктринални. Петдесятните Практиките съществували като такива много преди да се обособят като отделни учения или доктрини.

Примитивният Контекст на Църквата

Контекста на Ранната Църква се централизирал около преживяване на Бога. В своята комплектност, той включвал: Преследване на Църквата, Присъствие на Бога, Очакване на  Пришествието. Тези три спомагат за запазване на “вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.”

Съвременният Контекст на Църквата

30 Фалшиви вярвания на Църквата на 21ят век:

1. Че Бог се нуждае от нашите стратегии, офиси, планове и тренинг базирани на принципите на съвременния маркетинг и мениджмънт, за да ръководи Църквата си, като че ли Неговата сила е намаляла или преминала.
2. Че успехите на Църквата се дължат на нашето директно участие.
3. Че водителство от Святия Дух не е нужно на Църквата.
4. Че са нужни други стандарти и закони освен Библията за живеене на Християнски живот.
5. Че Християнството е религия и обществен статус, а не личен живот на святост и общение с Бога.
6. Че практики описани в Библията не са за днес, като че ли Тя е грешна.
7. Че има кръщение в Святия Дух без говорене на езици.
8. Че има дарби на Святия Дух без живот на святост.
9. Че има Библейско проповядване без потвърждението на Святия Дух чрез дарби и знамения.
10. Че само опредени мъже са определени да проповядват Евангелието, и че Благовестието не е задължение на всеки вярващ.
11. Че само защото нямаме лична дисциплина да се молим и да постим докато Бог даде свръхестествен отговор, Той вече не прави чудеса като преди.
12. Че само защото Църквата не е под помазанието определено за Нея, дарбите на Духа са престанали.
13. Че Съживление в Църквата е определен период от време, а не отговорност на всеки вярващ да живее живот на  съживление.
14. Че правителства и държави са отговорни за растежа и благоуспяването на Църквата, а не сам Бог.
15. Че Християнството е религия на слабите.
16. Че когато си лично обиден от определени хора или постъпки имаш право просто да напуснеш църквата.
17. Че не-ходенето на църква като протест е приемлива форма на Християнско поведение (Забележка: мястото на Християнина е във църква, а не извън нея, пък била тя сграда или общество).
18. Че заради някой фалшиви учения, Бог вече не снабдява нашите нужди.
19. Че можеш да промениш духовните закони и да жънеш без да си сял.
20. Че е по-блажено да приемаш от колкото а даваш.
21. Че да покажеш милост и състрадание e момент на слабост.
22. Че малцинствата в Църквата, които формират Нейната етническа всеобразност, са лошата и част.
23.  Че можеш да си част от Църквата, и същевременно да не си част от духовната война.
24. Че можеш да победиш сам без помощта на Христос, без жертвата Му на Кръста и без силата на Неговата кръв.
25. Че нашите лични дела на праведност са по-важни от делата на вяра, които Словото изисква от нас.
26. Че трябва да приемем света за да може света да приеме нас.
27. Че не е възможно да се живее живот без грях.
28. Че Грабването и Второто Пришествие са едно и също събитие.
29. Че Грабването не е преди Голямата Скръб.
30. Че неправедните и ония които явно живеят живот на грях ще достигнат до Грабването и до Възкресението от Мъртвите.

Запазване на Петдесятен Примитивизъм

Петдесятното движение преоткрива и приема това което е било истинското послание на пълното Евангелие:

1. Спасение/новорождение чрез вяра
2. Святост/освещение чрез вяра
3. Кръщение в Святия Дух с говорене на езици
4. Изцеление в Исусовите рани
5. Есхатологическа надежда – Пришествие (Грабване)
6. Милостиня (социална дейност).

В началото на 20тия век търсенето на Примитивната Църква е било търсене на социално-обществена идентичност във връзка с Примитивното Християнство. Това което вярващите тогава са преживяли не е било непознато за църквата – а напротив преоткриване на старото и неговото възвръщане. В началото на 21вия век живеем в Пост-модернизъм, който оценява морални ценности и история като незначителни за човешкото развитие. Въпреки това в сърцето на всеки човек има въпроси за неговата идентичност и персонална реализация т.е. въпросите “Кой съм аз,” “Какво правя тук,” и  “Какво следва после” са все още валидни и актуални. Ако Църквата не отговаря на тези въпроси, Тя не изпълнява своите функции.

Неопримитивизма е апел към онези търсачи на вяра и Бог, които жадуват за силата на Ранната Църква. Петдесятната доктрина и практика отговарят на тези въпроси и са актуални само в контекста на Примитивната Църква, Божието присъствие и сила за спасение и чудеса. Ако искаме да устоим предизвикателства на новото време и Постмодернизма, Църквата трябва да се завърне към основите на “вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.” Това завръщане започва с покаяние.

[1] Apostolic Faith, Issue 1 (Electronic Publication at www.cupandcross.com – section Resources).

[2] Steven J. Land, Pentecostal Spirituality A Passion for the Kingdom (Sheffield: Sheffield Academic Press, 1997), p. 16.

[3] Apostolic Faith, Issue 1

[4] Charles Conn, Pillars of Pentecost (Cleveland: Pathway Press, 1956), p.11. Cf. J. Brierley, Religion and Experience (Boston: The Pilgrim Press, 1906), on The Psychology of Prayer.

[5] Ibid.

[6] Harvey Cox, Fire from Heaven (Reading: Addison-Wesley Publishing Company, 1995), p. 82.