М А Л Т И Й С К И Я Т О Р Д Е Н

Това е един от най-славните и оцелели до днес рицарски ордени, без който историята на света нямаше да бъде същата… Той е имал различни имена – „Рицарите на св.Йоан от Йерусалим“, „Орден на рицарите Хоспиталиери“, „Родоските рицари“ и накрая – „Малтийските рицари“.

Търсейки произходът на този орден ще стигнем до Италия и пристанищния град Амалфи.Някъде в края на 11в. търговци от Амалфи основават страноприемница в Йерусалим, близо до „Църквата на святия гроб“. По традиция страноприемницата предлагала храна и подслон на поклониците и търговците от Амалфи. Специализирана в довеждането на поклоници до светите места, основаването на подобна страниприемница едва ли било проява на кой знае каква щедрост. Имайки някакъв контрол върху поклониците те си осигурявали повече доходи посредством храната и подслона, който предлагали.

Обсадата на Йерусалим довела до временно затваряне на страноприемницата, но след успешната операция по завземането на града тя отново била отворена под управлението на брат Жерард. Монасите, работещи в старноприемницата получавали дарове от земята и помощи заради подкрепата и грижата им към болните.

През повечето от изминалия 12 в. почти няма данни за формиране на рицарски орден, макар да е известно, че монасите отговаряли за протекцията на богомолците идващи на поклонение в светите места. Най-накрая, през 1187 папата насърчил ордена да има специфична военна задача, осъзнавайки, че сериите от поражения на християните в светите земи може да бъде спряна само с издигането на монаси-войни, посветени на Христос и на стриктни монашески клетви.

Около 1200 г. около 600 рицари оформили ядрото на Ордена на Св. Йоан. През 1291 г. с превземането на Акрa, орденът почти бил унищожен в битките. Оцелелите се преместили в Кипър и се установили в Лимасол и един замък на Колос. Това преместване в Кипър се оказало особено благоприятно за ордена, тъй като те вече били оценили силата на бойния флот.

Те били изгубили Светите земи, но по море те можели да ограбват врага, залавяйки неговите пълни със съкровища кораби. В 1306 г. с разрешение на Папата рицарите атакували по море остров Родос, който бил окупиран от мюсюлманите. За една година орденът превзел голямата крепост в планината Филермос. Две години по-късно градът на Родос капитулирал пред тяхната обсада. Папа Климент щедро издал документ, с който предоставил острова на Хоспиталиерите. Те били вече познати и като Родоските Рицари.

Орденът започнал изграждането на големи укрепления и замъци. Те очаквали мисюлманите да нападнат отново и затова вземали заеми, за да набавят средствата необходими за строежите.

Атаките не закъснели. В 1440 г. египетски галери атакували острова, но били победени. В 1444 г. островът отново бил безуспешно атакуван. Последната и най-силна атака срещу Рицарите на Родос дошла в 1522 г. от турския султан Сюлейман, който предвождал 100 000 души. Срещу него противостоели 600 рицари с 4500 помощници. Въпреки огромното превъзходство на врага, рицарите се сражавали. Артилерията на Хоспиталиерите била добре разположена и за всяко малко завоевание Султанът давал много жертви.

Малтийският сокол
Най-накрая, декември 1522 г. рицарите се съгласили да предадат острова. Султанът им дал великодушно право да се изтеглят необезпокоявани. Избягвайки кървавата баня, която би заличила ордена рицарите се оттеглили на остров Малта. Той им бил даден от император Шарл V срещу годишен наем от един малтийски сокол. Тук, рицарите изградили укрепления по-здрави от тези на Родос. Ако Родос е бил крепост, Малта се превърнала в супер крепост. Рицарите се заклели, че никога няма да напуснат острова победени. От Малта техните галери се понесли по моретата и скоро се превърнали в страшилище за мюсюлманите. Рицарите се превърнали в истински морски орден, а тяхната непристъпна крепост стояла като скала на пътя на мюсюлманското нашествие.

Голямата атака дошла през 1565 г. Рицарите се били приготвили за тяхната най-велика битка. От всеки орден в Европа били изпратени рицари да защитават острова. На острова постоянно пребивавали 500 Малтийски рицари, 4000 малтийски войни и около 4500 войници от други националности. Срещу тях султан Сюлейман хвърлил 60 000 мъже. По време на великата обсада рицарите получили подкрепление от 680 рицари и войници. С изключение не това, те били откъснати от света. Битките били кървави и без милост. Човешки глави били изстрелвани от оръдията, пленниците били изб
ивани, стрелците убивали както войници, така и цивилни.

Рицарите победили при обсадата на Малта, защото изградили здрави замъци и укрепления, решени никога отново да не бродят бездомни по света. Обсадата продължила до 7 септември 1565 г., когато испанска армия дошла да освободи гарнизона. Турците били прогонени оставяйки 24000 убити. Защитниците на Малта дали 6240 жертви, от които 240 били хоспиталиери. Обсадата била последната голяма битка водена на остров Малта.

След отстъплението на Сюлейман, заплахата от мюсюлманите намаляла и орденът бавно деградирал. През 17ти век останали само няколко от големите замъци. Породили се спорове между отделните части и ордена навлязъл в дълго забвение.

В 1798 Наполеон Бонапарт превзел Малта след двудневна обсада. Въпреки, че орденът вече не бил военна сила, неговото гражданско и религиозно присъствие се запазило. Различни Командири на ордена преуспявали в Европа: Руският цар Павел по времето на военното западане на ордена станал първия Велик Майстор , който не бил католик. Царят бил завлядян от романтизъм и пленен от разказите за славното минало на рицарите. Когато му предложили титлата на Велик Майстор в замяна на неговата защита за Малта от Наполеон, той с готовност приел.

Той създал множество руски заповеди, документи, отличителни знаци и униформи. Основал нови подразделения на ордена в Русия и дори след неговата смърт, неговите последователи поддържали ордена до комунистическата революция в 1917 г. Удоволствие е да споменем, че преди две години орденът е бил възстановен в Русия и се ползва с одобрението на официалните власти.

Рицарите днес
Седалището на организацията продължава да бъде в Малта. Множество нейни клонове работят по целия свят, спонсорирани от принцове и кралски родове. Дейността на Рицарите от Малта днес се свързва предимно с благотворителност, помощ на изпаднали в беда и работа в полза на нуждаещи се общества. Орденът с хилядагодишна история, издържал битки, трудности и страдания процъфтява отново в 20ти век, вършейки велики дела на милосърдие и любов. Той е станал екуменически и в днешни дни много мъже и жени с различни вероизповедания работят в него. Символът на ордена не се е променил – бял кръст на червен фон. Този символ е бил изобразен на бойните флагове, броните и щитовете по време на кръстоносните походи. Същият символ носят с гордост и днес хората, дали клетва за вярност към ордена в освободителните си мисии по целия свят – от Мексико до Руанда.