Теология с Мелодия

За Евангелската Песен

С Евангелската песен едно поколение разказва на друго за Божията благодат и така  за вечността (интергенерационна функция). Тя разказва не само за житейските проблеми, за несгодите и трудностите, но също и за надеждата и вярата в Бога. В този контекст, Евангелската песен се явява като обединяващ фактор чрез който индивидуалния вярващ намира място в църковното общество и се отъждествява с корпоративния, единен характер на Божията Църква (идентифицираща функция). В такъв смисъл Евангелската песен не е просто пеене с мелодия, а израз на теологическите убеждения и живата вяра на църковното общество (експресионистична функция) в присъствието на Всемогъщия Бог. Ето само няколко примера:

Бог

• Божието величие – “Тогаз с възторг възкликвам Боже мой …”
• Божията святост – “Свят, Свят, Свят е Господ, Бог наш …”
• Божията слава – “Слава, слава, слава на Христа …”
• Божията сила – “Той може и от небеса сега да укроти … “

Празници

• Рождество – “Тиха нощ, Свята Нощ …”
• Възкресение – “Жив е, Жив е Смъртта Той победи …”
• Петдесятница – “В горница една събрани, вси пребъдваха …”

Живот в Христа

• Спасение – “Станете сега възкликнете, умити в кръвта …”
• Кръщение – “Там при реката …”
• Сила свише – “Има сила, чудотворна мощ, в кръвта на Христа”
• Трудности – “Щом пътят нагоре се вие в мъгла …”
• Изпитания – “Все е добре за мен”

Бъдещето

• Пришествие – “Иде Той, иде Той”
• Съд – “На последната проверка …”
• Небе – “Дано да стана ангел, и ангелски певец”

В частност за вярващия и за църква, а и за света, Евангелската песен е теология с мелодия.

Основни Принципи

Църквите от всяка епоха са включвали в своето богослужение елементи на музика и пеене. Реформацията на чело с Лутер, както и по късното Движението на Съживление и Святост начело с братята Уесли, допринасят изключително много за възстановяването на песента като част от църковното богослужение. Хвалението е духовно общение между вярващия и Бога, и като такова трябва да бъде подчинено на водителството на Святия Дух. Библията също ни съветва за определени принципите на принасяне на хваление и пеене пред Бога. Библейският ред включва: псалми (благодарение), химни (хваление), и духовни песни (поклонение), които идват от сърцето на вярващия (Еф. 5:19; Кол. 3:16).

1. Псалми (Благодарение) – Песните на благодарение се наричат псалми (Евр. мишмор – мелодия). Това са песни, които взимат вярващия от забързаното ежедневие и го въвеждат в Божието присъствие. “Псалмите на възкачване” са добър пример за това. Те са 15 псалома използвани по време на храмовата процесия, като всеки един от тях е бил изпълняван на едно от 15те стъпала водещи към храма (Пс. 120-134). Псалмите (песните на благодарение) са обикновено по-бързи и ритмични песни.

2. Химни (Хваление) – Химните са бавни и мелодични песни, които говорят за Божията доброта, милост и благодат като така хвалят Бога. Те свързват вярващия с Божието присъствие и са неделима част от богослужението (Мт. 26:30; 14:26).

3. Духовни Песни (Поклонение) – Духовните песни са песни дадени от Святия Дух предимно на чужди езици, които могат да бъдат придружени и от музикални инструменти Техният смисъл е не само да носят елементи на прослава към Бога, но също откровение за църквата като цяло или за индивидуалния вярващ. Духовните песни са онова време на хваление пред Бога, в което вярващия се потапя напълно в Божието присъствие.

Явно че във всяко хваление пред Бога има определена градация. Тя извежда вярващия от света и проблемите, въвежда го в Божието присъствие, открива Божието величие, характер и милост и потапя човешкото съзнание в необятната Божия любов.

Практики на Хваление

1. Ръкопляскане – Ръкопляскането в хвалението е отдаване почит на Бога. Като такова, то  е заповядано в Библията (Пс. 47:1).
2. Музикални Инструменти – Библията не изключва музикални инструменти от хвалението. Тя говори за използването на духови инструменти (тръби, рогове), струнни инструменти (псалтир, арфи), ударни инструменти (кимвал, тъпанче), и т.н. (Пс. 150). Самото наименование “псалом” включва в своето определение използването на музикални инструменти за създаване на акомпанимент. Това определение е разбрано и ползвано в Ранната Цръква. Например, Грегорий от Ниса дефинира псалома като пеене придружено с музикални инструменти, а Климент от Александрия препоръчва използването на арфа.
3. Танцуване – Танцуването в Библията е наречено хороигране.  На много места в Стария Завет то е израз на радост от победа (Изх. 15:20; Съд. 11:34; 2 Цар. 6:14). Библията не изключва танцуване, което е действие на поклонение пред Бога (Пс. 149:3; 150:4)

Силата на хвалението

Неоспорим е факта, че в хвалението пред Бога има сила и Библията предлага редица примери за това. Исус Навиев прати певците и музикантите първи да обикалят около Ерихон (И.Н. 6:4). Давид нареди на няколко хиляди певци да пеят постоянно в Божието присъствие (1 Лет. 15:16). Сам Бог е създал Небесния Град така, че ангелския хор в него никога да не престава да пее.

З А П И С К И: