Исус Христос

Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги (Евр. 13:8)

Библията ни учи, че Исус Христос е бил, е и винаги ще бъде неразделна част от Светата Троицата, като същевременно лице  различно от Отец и Святия Дух. Като Бог Той е вечно-съществуващ, няма начало и край, и е съществувал преди да се въплъти в човешко тяло (Мих. 5:1-2; Йн. 1:1-5; 8:58; 17:5, 24; Кол. 1:15-18; Евр. 1:1-3, 8; 2:10; 13:8; Еф. 3:9).

Бого-Човекът Исус Христос

През земният си живот Исус притежаваше характеристики както на Бог (Йн. 1:1; Лк. 2:26; Д.А. 9:17; 10:36; 2 Пет. 3:2; Мк. 1:24), така и на човек (Йн. 20:16; Евр. 2:14-17; 4:14-16). Тези характеристика съществуваха единни и неразделени в съществото и природата на Бого-Човекът Исус Христос. Така в една единствена личност, бяха съчетани 100% Бог и 100% човек. Този факт е ясно показан с постоянната взаимозаменяемост на имената Божий Син и Човешки Син в Евангелията. Това е характеристика на Християнството, която не съществува в никое друго вероизповедание.

Кеносис (Отказване/Принизяване)

Приемайки човешки образ, Исус Христос прие и съответните недостатъци на човешката природа. За да направи това, бе нужно Той да се откаже от определени Божествени характеристики – процес който Библията нарича “кеносис” (принизяване) (Фил. 2:7). Това не означава, че Исус Христос се е отрекъл от Божествената си природа и е престанал да бъде Бог, а че Той е ползвал качествата на своята Божествена природа само в зависимост от волята на Бог-Отец. Този факт е ясно показан при арестуването Му в Гециманската градина, където Исус можеше да повика 12 легиона ангели, но не го направи за да изпълни волята на Бог-Отец за спасение на човечеството (Мт. 26:53-54).

Роли на Христос

1. Изявителна (Пророк) за Божието откровение, като същевременно е изпълнение на пророчества (1 Кор. 1:27).
2. Управителна (Цар) върху цялата Вселена (Откр. 19:16).
3. Помирителна (Свещеник) като чрез жертвата, която е Той Самия, донася мир между човечеството и Бога (Рим. 5:1)

Етапи в Спасителното дело на Христос

1. Смирение

а.  Въплъщение – Исус Христос прие  реална човешка форма в истинско човешко тяло, едновременно според всички физически закони и чрез свръхестествената намеса на Бога (Гал. 4:4). Въплъщението бе нужно понеже ние не можехме да достигнем Бога според изискванията на Старозаветния закон или чрез лична праведност. Спасението на нашите вечни души беше достатъчната причина поради която Бог дойде на земята като обикновен, смъртен човек роден от жена за да преживее всичко което всеки обикновен човек преживява (Йн. 1:14; Фил. 2:6-7).

б.  Смърт – За Бог не бе достатъчно само да приеме човешки образ, да стане плът и да живее сред нас. За да бъдем спасени по свръхестествен начин, бе нужно Онзи, който е живота (Йн. 14:6), Създателя, Вечният да умре за нас. Само така няма съмнение, за физическите или духовни сили в цялото Създание, че нашето спасение е истинско и реално. Смъртта на Исус Христос бе мъчителна смърт на грешник. Словото говори, че в нея сам Той бе направен грешен или грях за нас (1 Кор. 5:21). Исус Христос прие онази смърт от която трябваше да умрем ние.

в.  Слизане до Ада – Предполага се че във времето между смъртта на кръста и възкресението в Неделната сутрин, Исус Христос слиза до ада (Хадес), където освобождава държаните там Старозаветни светии, обявява своята жертва като спасителна и носеща вечен живот, и така побеждава смъртта и ада (Пс. 16:10; Еф. 4:8-10; 1 Тим. 3:16; 1 Пет. 3:18-19; 4:4-6)

2. Прославяне

а.  Възкресение – Исус Христос бе възкресен на третата сутрин след Разпятието като Първи плод на възкресение и начало на Неговото прославяне (Виж Урок 14). Възкресен, Той бе видян от повече от неколкостотин свидетели (1 Кор. 15:5-7), и продължава да бъде виждан жив и днес.

б.  Възнесение от дясно на Бог-Отец – Възнесението на Исус Христос има връзка с неговото “духовно тяло” (1 Кор. 15:44). За да бъде вечно всяко възкресено тяло, то трябва да бъде и възнесено (прието от Отца). В такъв смисъл, възкресението ни прави живи отново, а възнесението живи вечно. Това обяснява следните Новозаветни Въпроси: (1) Защо възкресените в Библията умряха втори път? (2) Защо бе нужно Мария да не се докосва до Исус (Йн. 20:17, 25-27)? (3)  Защо не е нужно в Грабването живите светии да бъдат  възкресявани?

в. Пришествие (Парусия) – лично и визуално идване, дохождане, присъствие. Думата е използвана 15 пъти е Гръцкия Нов Завет и е преведена Пришествие 6 пъти в Българския превод от 1938 г. Това създава впечатление, че навсякъде където тя се използва се говори за Второто Пришествие (Мт. 24:3; Як. 5:7-8; 2 Пет. 3:4; 1 Сол. 2:19; 4:15). Библията , обаче, говори за две Перусии (идвания или присъствия), които ние наричаме (1) Грабване (Исус идва в облаци за църквата) и (2) Второ Пришествие (Исус идва на земята със светиите за да царува) (виж Урок 13).

СМИРЕНИЕ     ИЗДИГАНЕ

Въплъщение                Възкресение

Смърт                Възнесение

Слизане до Ада     Пришествие

Рождествената История

Историята за раждането на Божия Син е най-великата история която някога е била разказвана. Тя е история за Бог, който става човек за да спаси човечеството. Тя има универсално значение защото дори двадесет века след нейното време, за всеки човек тя може да означава ново начало и нов шанс за живот. Така, историята за Божият Син става история за нашето спасение и в нея се преплитат историите на всички спасени в историята на човечеството.

20 Факта от Рождествената История

1. След изгарянето на Ерусалим в 70 г., Исус Христос е единствения Евреин с родословие (Мт. 1:1-17).
2. Без земен баща за да покаже нуждата на всеки човек от Небесния Отец (Мт. 1:18).
3. Заченат от Святия Дух за да покаже свръхестественият Му произход, а и това че Той е помазаният от Святия Дух или Помазаника-Месия (Мт. 1:18).
4. Раждането от девица бе нужно за да няма грях в Него (Мт. 1:23).
5. Прогласен от ангели и архангели за да  покаже, че Той бе по горен от ангелите и че Той бе Твореца, а не творение (Мт. 1:20-23; Лк. 2:13-14).
6. Наречен Емануил за да покаже, че ние се нуждаем от това Бог да бъде с нас (Мт. 1:23).
7. Наречен Исус за да покаже това, че Той бе пратен за нас (Мт. 1:25).
8. Посетен от мъдреците за да го провъзгласят за Цар и да Му пренесат дарове като на такъв (Мт. 2:1-11).
9. Заведен в Египет и преследван за да е съпричастен с всички които са преследвани заради Него (Мт. 2:13-15)
10. Предизвестен от Йоан Кръстител за да няма извинение или неразбиране за това, че Той бе Месия (Мк. 1:1-8).
11. Записан по заповедта на Кесаря Август за да не може да се отрече Неговото историческо съществуване (Лк. 2:1-7).
12. Роден в ясли защото всяка истинска жертва за храма трябваше да бъде родена в ясли (Лк. 2:8).
13. Роден в обор, защото за Него нямаше място не само в гостилницата, но и в човешките сърца (Лк. 2:8).
14. Посетен от овчарите, защото и най-бедните и най-неуките могат да Го намерят в този живот (Лк. 2:8-20).
15. Видян от Симеон и Анна преди смъртта им, защото онези които са го търсили и са Го намерили, няма да видят смърт, а са преминали във вечния живот (Лк. 2:25-39).
16. Наречен “Словото” защото за нас Той е думи на вечен живот (Йн. 1:1).
17. Наречен “Начало”, защото бе от началото и за нас Той стана ново начало (Йн. 1:2).
18. Наречен “Живот” защото Той е вечен живот за нас (Йн. 1:3).
19. Наречен “Светлина” защото Той стана нашата светлина в долината на мрачната сянка, която минаваме (Йн. 1:4-5).
20. Наречен “Единороден Син” защото онези, които Го приемат стават Божии деца като се раждат от Бога (Йн. 1:12-13).