Българска Библия Онлайн

Примери и модели от Реформацията: Оливър Кромуел, Лорд-Протектор на Англия (1599 – 1658)

Определено има връзка между Джон Нокс и Оливър Кромуел. Нокс в своята книга “Реформацията на Шотландия” скицира целият процес, без който Британския модел на управление на Оливър Кромуел никога не би бил възможен. Все пак, Нокс е по-последователен в своето мислене относно разбирането за завета. Той признава, че управлението на една страна е основано върху завета между магистрата (или представителя на властта, или краля) и неговото население. Неговият възглед гласял, че когато магистратът извърши предателство спрямо заветната договореност, народът е длъжен да го премахне от властта.

Кромуел не бил такъв просветен учен като Нокс, но въпреки това Бог го издигнал дори в по-велика позиция, като лидер. Олвър Кромуел е роден в обикновено английско провинциално семейство на пуритани и не е имал никакви предимства, които да подпомогнат издигането му като водач на нацията. Все пак той имал дарбата от Бога да печели верността и уважението на гениални хора, които са му служили вярно през целия негов живот. Джон Бънян, авторът на “Прогресът на поклонника” (Pilgrim’s Progress) е служил под неговото командване в Английската гражданска война, а Джон Милтън, който написа “Изгубеният рай”, му е служил като личен секретар.

Ранните години на Кромуел били обикновени, но след като преживява обръщане към Бога на 27 г., той бива обхванат от чувството за съдба, определена от Бога. Веднага след това той станал ревностен за Бога. Той бил провинциален земевладелец с почерняло от слънцето лице и мазолести ръце. Като собственик, той работел във фермата си, често се молил и постел и понякога увещавал местното църковно събрание по време на църковните служби. Тих, макар и простодушен, но със сериозни намерения, той говорел малко. Когато, обаче, нарушавал тишината, правел го с голяма власт, налагаща подчинение без въпроси или оспорване. Като мирови съдия, той привличал вниманието към себе си, като хващал безделниците в кръчмата за яката и ги принуждавал да се присъединят към него в пеенето на псалми. Тези подвизи, заедно с умиротворяването на вълненията, породени от някои студентски фракции в съседния град Кеймбридж, му спечелили уважението на местните пуритани и те го изпратили в Парламента, като техен представител. Там той привличал вниманието със своята груба, силна реч, като член на партията на Индипендентите (Independent Party – партия на независимите), която била съставена от пуритани.

Английският народ бил склонен да приеме установяването на демократична парламентарна система на гражданско упрвление и елиминиране на “Божествените права на кралете”. Крал Чарлз I бил тиранин, който от дълго време преследвал английските пуритани. Той им отрязвал ушите или носовете за това, че са оспорили неговите опити да наложи епископи върху техните църкви. Накрая сблъсъкът между краля и Парламента станал неизбежен и той бил изпитание за новите ртеволюционни идеи. Пуританите или “кръглоглавите”, както ги наричали, накрая повели гражданска война срещу кралят и роялистите.

Виждайки със своята проницателност кои са слабостите на армията на “кръглоглавите”, Кромуел решил да стане предводител на кавалерията. Той никога не бил обучаван във военно майсторство, но още от самото начало показал ненадминат гений като генерал. Кромуел разбирал, че успешните революции винаги се печелят с помощта на фермерите така, че той събрал хиляда пуритани с копия – фермери и овчари, които да използва полевите битки на открито. Неговият полк бил известен с прякора “Храбреците” (“Ironsides”) и никога не е бил побеждаван, въпреки, че се е сражавал с мнокократно по-многочислен противник, понякога в съотношение едни към три.

Армия, с войници подобни на тези не е имало от времената на древният Израел. Те можели да рецитират Уестминистърската изповед на вярата, да маршируват в битка пеейки псалмите на Давид, всявайки страх и ужас в сърцата на неприятелите си. Тактиката на Кромуел била да удари с кавалерията си в центъра през атакуващата го армия, да премине направо през редиците им и после да обгради в кръг или лявата, или дясната част, смилайки обърканите редици, превърналите се вече в тълпа, като ги унищожи окончателно. Кромуел събрал войскова част от кавалеристи и скоро станал техен върховен главнокомандващ. Неговата дисциплина създала единствената редовна войска, която проповядвала, молела се, плащала глоби за мръсни думи и пиянст
во, осъждала врага пеейки химни – най-странното и ненормално за времето си явление, когато за войниците и наемниците били присъщи всички въобразими пороци.

Междувременно Чарлз I поканил Ирландската Католическа армия за свой помощник – действие, с което той извършил държавна измяна от най-висша степен и бил обезглавен скоро след края на войната. Парламентът придобил реалната власт след екзекуцията на суверена на нацията. Успехът на новата демокрация в Англия не траял дълго. Кромуел разбрал, че демократичната парламентарна система от земевладелци и лордове потиска обикновения народ и е почти толкова корумпирана, колкото е било и управлението на детронирания нечестив крал. Като върховен главнокомандващ на армията, той успял да вземе управлението в свои ръце и да служи като “Лорд Протектор” на Англия.

През петнадесетте години на своето управление, Кромуел изгонил пиратите от Средиземно море, освобождавал английските пленници, потушил всяка заплаха от страна на Франция, Испания и Италия. Кромуел направил от Великобритания сила, която била уважавана по целия свят и от която другите се страхувли. Той поддържал във висока степен толерантност към съперничещите си деноминации. Застъпвал за национална църква без епископи. Служителите можели да бъдат презвитерианци, инипенденти или баптисти. Деноминацията на “Несъгласните” (Dissenters) имала позволение да се събира в църковни събрания и дори римокатолиците и квакерите били толерирани. Кромуел работел за постигане на свобода на морала и подобряване на образованието, борил се непрекъснато да превърне Англия в една истински християнска нация и тя се радвала на “Златна ера” за кратко време в своята история.

Когато Чарлз I бил обезглавен, разбирането и основанието за подобно действие било, че той е нарушил и потъпкал вярата, която свързва него и неговият народ. Възгледът бил следния: ако магистратът престъпи вярата, тогава той може законно да бъде свален от власт. Пуританското разбиране за заветното естество на управлението, станало основа на управлението на американските колонии. Това в пълна степен важало за Масачусетс и Кънектикът и в по-малка степен за южните колонии. Когато Мейфлауърското Споразумение (Mayflower Compact) било подписано, пилигримите са имали именно тази идея за естеството на гражданското управление – чрез завет. Това било и основата на която са били установени и по-късните колонии през XVII в. Тези завети са били повлияни от това, което Нокс е направил в Шотландия и Кромуел в Англия.