През 2004 г. немското Библейско дружество в Щутгарт прави ново, напълно преработено издание на една съществена част от  Biblia Hebraica – т.нар. Мегилот, онази част от еврейската Библия, обхващаща книгите Рут, Песен на песните, Еклсеиаст, Притчи и Естир. Тези книги на еврейския празничен канон в Стария Завет са първата готова част от предстоящото ново издание на Biblia Hebraica, което трябва да съдържа общо 18 части и се очаква да бъде готово през 2010 г. То ще представлява цялостното издание на Biblia Hebraica Quinta. За основа на редакциите служи отново мазоретският автентичен ръкопис на кодекс EБП.I Б 19A, съхраняван в руската национална библиотека в Санкт Петербург – известният Codex Leningradensis. Лингвистите, юдаистите и богословите, работещи по текста, имат за цел да пресъздадат максимално автентично всеки специфичен детайл на големите и малки мазорети – еврейските учени, съхранили и предали текста в ръкописа на Codex Leningradensis през вековете. За Biblia Hebraica Quinta е подготвян и нов текстуално-критичен апарат и конкорданс, чиято концепция се отличава коренно от всички досегашни издания на Стария Завет. Допълнително е приложен за първи път тематичен и лингвистичен коментар. В издадената 2004 част Мегилот се забелязва и друг нов детайл на изданието. Всяка книга е съпроводена от въведение в особеностите на тема и структура, показалец и каталог с текстуални връзки и забележки по мазоретските текстове, коментари към основни и актуални въпроси на тесктуалната критика на всяка книга и глава. Ново е, че немските издатели се съобразяват с широката употреба и международното значение на настоящото и бъдещото цялостно издание – всички структуралистични и контекстуални коментари, конкорданс и бележки са предложени на английски език. Така се дава възможност за работа само върху автентичния текст на еврейски (и арамейски) и съответно се ползва приложеното помагало от коментари, конкорданс и бележки на английски език. До новото издание се стига по идея и инициатива на Световния съюз на библейските дружества. Немското библейско дружество отговаря за развитието и изданието на научно приложно текстове и повече от 10 години финансира работата по Biblia Hebraica Quinta.

Еврейската Библия – Biblia Hebraica или на еврейски Tanach [תנ״ך] (Танакх или Тенах) е Светото Писание на еврейската религия. Но тя е особено важна и актуална и за християните, тъй като представлява неразривна част от Божието Слово – и без нея не би могъл да бъде разбран Новият Завет. Канонът –  на евр. ез. Микра [מקרא]  – се състои от 24 книги, които са разделени в 3 части: Тора („Упътване“ или “Законът”), Невиим („Пророци“) и Кетувим („Писанията“, също наричани и “Псалмите”). Трябва да се припомни, че именно на писаното за Месия в Закона, Пророците и Псалмите се позовава Исус Христос в Лука (24:25-27,44):

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. 44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в Пророците и в Псалмите.

Акронимът Танах е образуван от трите букви Тав (ת), Нун (נ) и Каф (ך). Това са началните букви на трите части на еврейската Библия. Този акроним е познат още по време на втория еврейски храм (530 – 70 пр. Хр.), употребата му е документирана в античните текстове на равинската литература. Въпреки това, паралелно по същото време – и по-късно в синагогите, по времето на земното служение на Христа – вместо името Танах се употребява най-често само името Микра (Канонът, Поучението).

Днес двете наименования се ползват като взаимнозаменяеми, но Микра е добил по-важно значение като име. Първоначално Танах е записван на прото-староеврейски, на една от най-старите азбуки и един от най-старите езици на света, имащи корени в шумерските диалекти. От 4-ти до 2-ри век пр. Хр. Танах се записва чрез една по-нова, модифицирана азбука на съвременния тогава еврейски, при която записът на знаците е т.нар. квадратен шрифт. Този еврейски става основа и на арамейския език.

Последният превод на Танах в този текстов вид е известен под името Таргум.

Като първа част на еврейската Библия възниква Тора, за която най-ранните цели преписи датират от 6 век пр. Хр. Тора се състои от Петте Мойсееви книги, на гръцки Пентатойх (Петокнижие). Началото на Тора води от началото на еврейството. Най-ранните предадени  цели повествования на еврейските патриарси и извеждането от Египет датират от ок. 1000 пр. Хр.

Интересно е, че за напусналите (около 150 г. пр. Хр.) поклонението в Ерусалимския храм самаряни единствено Петокнижието, Тора, има функция на Свещено Писание – т.е. разликата между тях и ортодоксалното еврейство не е само в обряда, а и в непризнаването на останалата част от еврейската Библия, на целия Танах. Около 250 г. пр. Хр. Танах е преведен на старогръцки и става известен като Спетуагинта. В тази си форма еврейската Библия е разпространена из диаспората, по Средиземноморието. Една голяма част от Танах е канонизирана още след пленничеството във Вавилон след реконструкцията му от Езра и кръгът съпричастни му учени и свещеници: от тях са реконструирани Тора (Петокнижието) и Пророците, а също и една част от Псалмите/Писанията. По-късно се прибавят останалите книги, новите пророчества. Тази форма на Танах се ползва през следващите 600 години. Нея ползват Исус Христос и учениците, нея четат съвременниците му евреи в храма, от този текст се поучават и първите християни. След потушаване на последното въстание срещу римските завоеватели – на Симон Бар Кохба – през 135 сл. Хр. Танах е канонизиран окончателно от еврейските равини. По това време се канонизира и книгата Даниил – и се прибавя към Танах. Biblia Hebraica – Танах – е възприета в превода й на старогръцки – Септуагинта – в традициите на християнството и около 180 г. сл. Хр. е канонизирана под името на и до днес познатия ни Стар Завет.

Еврейският и християнският канон на Танах, Biblia Hebraica, се различават незначително.  Около 1000 г. мазоретският текст на Танах е окончателно консолидиран. Всички издания на еврейската Библия са основани на до сега наличните кодекси с текстове на мазоретите.

При откритите 1949 г. в Кумран  папируси някои от текстовете датират от около 200 г. пр. Хр. Те съдържат обаче съвсем минимални отклонения на някои места от мазоретския текст, така щото може да се заключи, че при над 1000 годишните ръчни преписи на еврейските учени, мазоретите, става дума за изключителна прецизност, достоверност на текста и гарантирана автентичност на староеврейския текст като цяло.

Очевидна е и дисциплината на работа при преписването и съхраняването на еврейската Библия от мазоретите, въпреки всички периоди на конфликти, антисемитизъм и произлезлите от тук преследвания през вековете. Те поддържат и пазят традицията на качествено преписване на автентичния текст с цената на много трудности и дори на собствения си живот.

Еврейско-арамейската прото-форма на Танах е открита отново във времето на Ренесанса и Реформацията и служи за основа на превода на Стария Завет в Мартин Лутеровия превод на Библията през 1534 г.

Самарянското Петокнижие е открито през 1616 г. В около 6000 места на старозаветния текст при него се срещат някои, но само ортографични отклонения от познатия до тогава мазоретски текст. Но дори с тези (макар незначителни, но налични) ортографични отклонения, самарянското Петокнижие съвпада напълно с над една трета от текста на Петокнижието в превода на Септуагинта.

Танах допълва в юдаизма една дълга традиция на устна и писмена интерпретация – на Халаха и Мишна. Най-важният сборник в тази традиция се явява Талмудът, който съпровожда паралелно като Свето Писание (или Предание) еврейския старозаветен текст, Танах, до 5-ти в.

Танах, еврейската Библия, се състои от 3 раздела: Тора, Невиим и Кетувим.