Мит 1: Фокус. Всеки знае най-важната цел и затова не е нужно да я повтаряме
Анкетата за работа в екип Галъп Q12 започва с въпроса: „Знае ли екипът ви какво се очаква от тях”? И това съвсем не е случайно. Последните изследвания на растящи църковни организации показва, че главната причина поради която хората напускат дадено служение или църква е неяснота по посоката на служение или ролята на самата църква. Постоянното променяне на планове и цели води единствено до отчуждаване на най-способните хора в екипа. Тяхното напускане е знак, че видението никога не е било кристално яснота. Вината за това  е у водачите.

Мит 2: Постоянство. Всичко което се „спуска” отгоре ще стане реалност
Сериозна заблуда, която води след себе си необратими последствия за църквата. „Спуснато отгоре” не е достатъчно за да мотивира екипа за работа. Грижа и растеж на вътрешна мотивация във всеки член на църквата е единствения начин по който едно видение става реалност. Така работеше Исус. Всичко останало е просто игра на църква.

Мит 3: Видимост. Даване широка публичност на неуспехите руши църквата
Напротив. Отворен и отговорен диалог е единствения начин чрез който неуспехите на една организация биват отработени и отстранение. Мълчанието във време на криза е равно на фалит. Прекомерното говорене пък е знак за неумението на водачите да установят къде точно е проблема. Грешките трябва да бъдат примерно дискутирани, премерено конфронтирани и отстранени чрез адекватно бързи и конструктивни решения.

Мит 4. Обучение. Семинари и конференции са достатъчни за изграждането на успешни екипи за служение
Обучението представя нови умения. Но има за цел да ги предостави на екипа, но не и способността да ги предаде дълготрайно на екипа. Затова обучението трябва да бъде постоянна мярка за развитието на дадена организация. Кой, как и какво се обучава закономерно приотеризира резултатите.

Мит 5: Баланс между работа и живот. Хората се грижат сами за себе си
Това съвсем не е така. Когато даден екип е претоварен с цели, особено такива които не са в неговата компетентност, трудоспособността и производителността намаляват значително. Отговорност на самата организация е да изгради атмосфера на отворена дискусия за нуждата от почивка и периодична реорганизация. Църквата е успешна тогава когато нейния организационен модел не само мотивира хората, но и предоставя достатъчно гъвкавост и устойчивост за техния здравословен начин на живот. Защото всяка организация се гради имено върху вътрешната мотивация на всеки неин член да живее.

Мит 6: Стрес. Стресът е лошо нещо
За никой не е тайна че най-големият убиец на XXI век е стресът. Но в същото време, имено стреса е фундамент за растеж и достигане на високи резултати в служението. Никой не може да даде всичко от себе си без да преживее умствен, физически и емоционален стрес. Ключът към нужния баланс между двете крайности е разбирането, че не самият стрес като явление, а натрупването на стрес като състояние, е демотивиращият фактор. Чрез доброволен или не толкова доброволен стрес, всеки човек може да даде задоволяващи резултати. Но силата на организацията идва от умението на всеки неин член за възстановяване от стресови ситуации и емоции.