„Законът за вероизповеданията е много по-ограничаващ, отколкото е бил дори и по време на социализма в България„, заяви Джон Лонгли, учредител и председател на организацията „Международни адвокати“ по време на пресконференция в БТА с акцент върху състоянието на религиозните свободи в Европа.
По отношение новия Закон за вероизповеданията Лонгли смята, че е много важно хората от всяко вероизповедание и тези, които са невярващи, да имат възможността да изповядват вярата си. В други страни правителствата правят опити да заглушат критиката от страна на църквите. Според Лонглиследващите, които властта ще преследва, ще бъдат адвокатите и журналистите.
Адвокатът Лъчезар Попов, председател на „Институт за принципите на правото“ представи становище на 25 неправителствени организации по законопроекта. Становището е изпратено до председателя на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека към НС, Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието и науката, както и до народните представители. Критиката на организациите обхваща 10 точки от обсъждания законопроект.
Припомняме, две седмици поред в неделя протестантските и евангелските църкви в София се събираха на мирен протест с бдение, за да се противопоставят срещу предлагания Закон за вероизповеданията, който в момента се обсъжда в Народното събрание. Аргумент за законодателната инициатива се явява борбата с радикализма и тероризма на основа религия.Евангелистите смятат да се обърнат и към Европейския съд за правата на човека, тъй като предлаганите текстове нарушават основните човешки права, дадени и по Конституция. Организациите настояват за отмяна на предложената нормативна уредба поради дискриминиращото третиране на регистрираните вероизповедания у нас. Освен това измененията в закона влизат в разрез с Конституцията, подчерта Попов.
„Ние ставаме страна, към която ще се отправят критики в областта на човешките права“, изрази мнение Попов. Като отделни части на гражданското общество, трябва да имаме свободи, които са гарантирани от нашия основен закон, допълни още той.
Материята, свързана с вероизповеданията, трябва да бъде внимателно обсъждана, защото темата е чувствителна. Управляващите може би си мислят, че имат пълен контрол върху вероизповеданията, предположи Попов. От Института за принципите на правото смятат, че правилата в Закона от 2002 година са създали демократични права за колективно изповядване на вярата. 16 години по-късно се наблюдава нова тенденция.
„Този Закон противоречи на положените основи„, заяви Попов.
Държавата не само не трябва да се намесва във вътрешната организация на вероизповеданията, но и да съдейства за мирно решаване на въпроси, създаващи конфликт между самата държава и верските общности, отбеляза той.
За малките вероизповедания е представена сума за субсидия, която ще бъде определена накуп през 2019 година. Ролята на Дирекция „Вероизповедание“ е да бъде държавният омиротворяващ орган между вероизповеданията. С даването на привилегии на двете най-големи религии у нас – източно православие и ислям, ще направи страната източноправославна ислямска държава, обясни адвокатът.
В законопроекта не е развита темата за нерегистрираните религиозни общности. Те са регламентирани в действащия закон, като текстът се запазва в новия законопроект, без да го разширява. Като диктат на администрацията на съдебната власт Попов определи възможностите за намаляване на малките религиозни общности и евентуалното им прекратяване с иск на Дирекция по вероизповеданията. Проблематичният казус е свързан с факта, че решението ще се взима от административен орган, а не чрез досъдебно производство. Това противоречи на мотивите в законопроекта, според които измененията засягат националната сигурност.
Ако българското правителство иска да финансира и да плаща на църквите и на ислямската общност, означава, че държавата е богата и няма нужда от никаква финансова подкрепа от Брюксел, обясни още Лонгли. Той даде пример с регламентирането на сектора във Великобритания, която не финансира нито една църква.
Последни коментари