КРАТКА ИСТОРИЯ НА МУЗИКАТА

 

Тъй като музиката играе много голяма роля
в служението на Давид, необходимо е да се запознаем накратко с развитието на
нейната история. Това е особено наложително поради факта, че църковната история
ни разкрива различни степени на конфликт и противоречия по въпроса за мястото на
музиката в Църквата.

Много спорове са били водени, с течение
на вековете, относно мястото на вокалната и инструменталната музика като част от
църковния начин на поклонение. Повечето деноминации днес приемат най-малко
вокалното пеене на цялото събрание, придружено от акомпанимента на някакъв
инструмент ─ пиано или орган. Борбата, обаче, е била дълга и упорита. Тя е
стигнала дотам, че днес има деноминации,които отричат правото на Църквата да се
използват музикални инструменти при християнското богослужение, но все пак
допускат вокално пеене, макар и в ограничен размер.

В наши дни, в Църквата се усеща полъхът
на ветровете на промяната. Тази кратка история на музиката ще ви помогне да
видите библейската важност на това служение пред Господа. Повечето компетентни
автори имат изчерпателни трудове върху историята на музиката и поради това в
тази глава ще се спрем накратко върху главните точки съобразно тяхното отношение
към настоящия текст.

 

А. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА

1. Хармонията на вселената.

Не трябва да има никакво съмнение по
въпроса за произхода на музиката. Писанието ни разкрива, че нейният произход е в
самото сърце на Бога. Преди да е било сътворено човечеството, и дори преди
създаването на множествата от ангели, музиката е била в самото същество на Бога.

В речника на Уебстър, музиката е
определена като „изкуство и наука да се комбинират вокални или инструментални
звуци или тонове в различна мелодия, хармония, ритъм и тембър,за да се образуват
структурно цялостни и емоционално експресивни композиции.“

Сътворението само по себе си е един
истински Божи „Мюзикъл“. Във вселената от светове и галактики звучи една мелодия
и хармония, разкриваща музикалното сърце на Бога. Когато Бог създаде световете,
Той постави всеки от тях на собствена орбита, въртящи се в един грандиозен и
величествен хармоничен „мюзикъл“. Никъде не се чува фалшив тон. Цялото създание
се движи в триумфиращата мажорна гама на музиката. Вселената беше Божият
оркестрален аранжимент!

2. Ангелският хор.

Писанието учи, че Бог е създал ангелските
множества, като там е загатнато още, че те са били „небесният хор“ в зората на
сътворението. Този небесен хор е бил воден от Луцифер,Деница, Синът на зората.

Повечето библейски тълкуватели са
убедени, че Луцифер (Езекиил 28:11-19; Исая14:12-17) ─ това е Сатана, преди
неговото падение. Ако допуснем, че това е така, тогава описанието на Луцифер
предполага, че той е бил небесният Лидер на певците, Диригентът на Райския хор.
Забележете главните точки, които са изложени в горните стихове:

а) Неговото име е Луцифер, което означава
„Деница“, Син на зората.

б) Той е бил Помазан Херувим; дадено му е
било отличително помазание за неговото служение.

в) Той е бил „Херувим, помазан за да
засенява“; засенявал е Трона на Бога, намиращ се на Божия свят хълм.

г) Бил е създаден съвършен по хубост,
пълен с мъдрост.

д) Той е бил райският Архангел в Божията
градина в Едем (Раят).

е) Той е бил облечен като свещеник, в
дрехи, обсипани със скъпоценни камъни.

ж) Имал е „тъпанчета и свирки“,
изработени за него в деня, когато е бил създаден.

По такъв начин, можем да направим
заключение, че Луцифер е водел музикалното служение и че е имал помазание за
това служение пред Бога, за да ръководи ангелските множества ─ райския хор ─
като един небесен хоров капелмайстор. Каква райска музика, какви небесни
симфонии трябва да са се чували във вселената в това първоначално създание!
Ангелите са били създадени да се покланят на Бога, а също и за да бъдат служебни
духове (Евреи 1:13,14; 12:22; Даниил 7:10; Лука 2:13; Откровение 5:1,11).

Книгата на Йов ни казва, че при
Сътворението „Звездите на зората ПЕЕХА заедно и всичките Божии синове
ВЪЗКЛИЦАВАХА от радост“(Йов 38:4-7). Отново, повечето тълкуватели приемат, че
Звездите на зората и Божиите синове тук, са ангелските множества. Ангелите пеят
„Песента на Сътворението“, но не и „Песента на Изкуплението“ (I Петрово 1:12;
Откровение 5:1-12).

По времето на Сътворението са се носели
песни и радостни възгласи тъй като цялото Създание и всички твари са били в
съвършена хармония с Божеството. Не е имало минорни или дисонантни акорди!

3. Дисонансът на греха.

Само вечността ще разкрие ясно пълните
подробности за навлизането на греха във вселената. Внезапно, по средата на
Божествената музика и хармония на Сътворението и създанията, Луцифер, Помазаният
Херувим, въстава за да наложи своята воля срещу Божествената. Диригентът на
Небесната музика и песни съзира своята собствена красота, мъдрост, помазание и
служение като по този начин в него се надигат гордост, високомерие и своеволие.
Бунтът изявява себе си. Във вселената се чува един дисонанс, представляващ липса
на хармония, един конфликт на музикалните ноти. Своеволието се надига срещу
Божията воля.

Волята на воинствата от ангели е
подложена на проверка. Някои от тях избират да следват Луцифер и са изгонени от
Рая. Грехът нарушава хармонията в Божията вселена. Той внася дисонанс.
Величественият музикален мажор се изменя в депресивен минор. Във вселената се
чува една нова нота. Божествената хармония е нарушена.

Бог изгонва Сатана от третото небе, но
сега във вселената звукът на музиката се чува в две противоположни тоналности:
минорна и мажорна; дисонантна и хармонична. Струва си да отбележим, че Бог не
лиши Луцифер (Сатана) от мъдростта му, нито от неговото музикално служение. Той
все още го притежава и през цялата история на човечеството, вдъхновената от
Сатана музика е имала силата да унижава, да довежда до деградация и дори да
унищожава хората.

Музиката сама по себе си не е нито
морална, нито неморална. Тя е аморална (не подлежи на морална оценка)! Нейното
използване е това, което я прави добра или лоша, поучаваща или унищожаваща.

Следователно, Луцифер не загуби
музикалното си служение;той го изврати. Днес, музиката е едно от главните
оръжия, които той използва за да отклонява хората от Бога и Господ Исус Христос.
Сатана познава добре нейната сила.

 

Б. МУЗИКАТА НА ЕЗИЧЕСКИТЕ НАРОДИ

 

Както изглежда, почти всички примитивни
народи на Земята вярват, че музиката има божествен произход. Всяка цивилизация
има някакъв вид легенда относно произхода и създаването на музиката.
Практически, във всеки отделен случай, някой бог я открива и я предава на
човечеството.

Историята ни разкрива, че от най ранни
времена, музиката е била използвана изключително за поклонение. Независимо дали
хората са се покланяли на истинския Бог, на идоли или на демонични духове, те са
я използвали в поклонението си от самото начало. Всички племена, независимо
колко примитивни, са притежавали един или друг вид музикални инструменти. Бог е
поставил в човешкото сърце едно желание за поклонение. Той е дал на човека
способността да изразява тази своя необходимост от поклонение чрез музиката,
вокална или8и инструментална. Тук ще отбележим накратко някои от народите и
тяхното отношение към музиката.

1. В Библията, първото специфично
споменаване на музикални инструменти е във връзка с нечестивия род на Каин. Те
били онези, които изработили арфата и кавала. Ювал бил бащата на всички тези
музиканти (Битие 4:21).

2. Битие 31:27. Лаван, сириецът, смъмря
Яков за това, че е избягал с жена си и притежанията, преди цялото семейство да е
направило прощално музикално празненство „с веселие и с песни, с тъпани и с
арфи“.

3. Йов 21:12. Йов, вероятно най-старата
книга в Библията, говори за нечестивите, които танцуват с тъпанче (дайре) и арфа
(кавал), и се веселят при звука на свирката. Вокалната и инструменталната музика
обикновено вървели заедно.

4. Египтяните особено много обичали
струнните инструменти. При тях, ударните инструменти играели по-незначителна
роля. Археолозите, изучаващи Египет, ни дават сведения за едно голямо
разнообразие от арфи, китари, лири и флейти, които били използвани при
поклонение в храмовете, както и за да се водят войниците във време на битка.

5. Както изглежда, най-непристоен вид е
имало поклонението на ханаанците. Разгул, идолопоклонство и неморалност се
ширели, съпровождани от музика, подбуждаща към най-низки страсти. На Израел му
беше напълно забранено да има нещо общо с чувственото религиозно поклонение на
ханаанците.

Изход 32:17-18 е един пример, показващ
как Израел се покланя на златното теле. Хората пеят, танцуват и извършват
развратни деяния. Това разкрива влиянието на Египет, както и на други порочни
религии, от което Израел имал нужда да се очисти.

6. В Асирийската, Вавилонската и
Персийската империи били използвани предимно подобни на арфа инструменти. Една
от арфите била с триъгълна форма. Цимбалът представлявал една квадратна дървена
кутия с метални струни, върху които се удряло с чукче. Всъщност, това бил
пра-пра-прадядото на съвременното пиано. Даниил 3 е един пример за музика,
свързана с поклонение към вавилонския цар в ролята на божество. Корнетът
(тръбата), флейтата, арфата, тромбонът (китарата), псалтирът и цимбалът
(гайдата) са споменати като инструменти, използвани при тържественото поклонение
на цар Навуходоносор в стихове 5 и 15. Силата на музиката била използвана, за да
накара всички да се подчинят и да се поклонят на този земен цар.

7. Гърците, като народ, особено много
обичали духовите инструменти. В гръцката история се говори много за „флейтите на
Пан“.

8. Китайците харесвали предимно ударни
инструменти като барабани, камбани, камъни, върху които се удряло с дървени
чукчета, цимбали и дървени бъчви, които се удряли отвътре и отвън. Те имали също
така инструменти, направени от кухи бамбукови пръчки, докато струнните били
рядкост. Музикалните инструменти в китайската история датират от около 3000 г.
пр. Хр. Една китайска легенда гласи, че Императорът изпратил своя Учител по
музика в Обетованата земя. Там той видял бамбукови дървета и от тях измайсторил
дванадесет тръби, всяка от които съответствала на дванадесетте ноти, изпяни от
птицата Феникс.

9. Японците притежавали инструменти,
подобни на китайските: барабани, хлопки, дървени кречетала и понякога флейти. Те
имали един инструмент, направен от някакъв вид раковина, с вкарана в него тръба,
които бил използван като фанфар.

10. Индия и Африка, също както другите
народи, са развили най-различни видове музикални инструменти.

11. Шумерите казвали, че богинята Нина
била създател и родоначалник на музикалното изкуство.

12. Гръцкият бог, Хермес, бил богът на
красноречието, тълкуването и изкуствата. За него е казано, че е пътешествал
върху черупката на костенурка и е направил първата лира. Той я дал на Аполон,
чието прекрасно свирене му донесло титлата „Бог на музиката“.

Горните неща разкриват, че много от
легендите на цивилизацията приписват произхода на музиката на богове, които
впоследствие са я предали на човечеството. Това помага за потвърждението на
мисълта, че музиката произхожда от истинския Бог.

Цялата музика, независимо дали примитивна
или съвременна, е една комбинация от звук, ритъм и височина на тоновете. Без
съмнение, много инструменти са възникнали от случайни почуквания или звуци,
издавани от дървени пръчки, камъни, метали и т.н., които били приятни за
човешкото ухо. По такъв начин, от най-примитивното племе до най-напредналата
нация, човечеството е търсело да изрази емоциите си чрез вокалната или
инструменталната музика, особено като част от поклонението. От поклонението на
идоли и демонични духове до боготворенето на царе или воини, музиката винаги е
била една основна част от посвещението.

 

В. МУЗИКАТА НА ЕВРЕЙСКАТА НАЦИЯ

По-голямата част от споменаванията на
музика в Стария Завет са свързани с избрания народ, Израел. Те винаги са във
връзка с поклонението към Йехова, истинския Бог. По-нататък ще видим, че Бог е
заповядал музиката, независимо дали вокална или инструментална, да бъде
използвана за поклонение.

Ако Бог е бил против музиката, или ако тя
е създадена от Сатана или от безбожните народи, то тогава Господ със сигурност
би я забранил и би предупредил Израел за това. Обаче, вярно е точно обратното.
Господ заповяда на Израел да Му се покланят с пеене, хваление, възгласи и с
всички видове музикални инструменти. В миговете на най-висшите си духовни
изживявания еврейската нация беше една пееща нация, един музикален народ. В тази
нация са се зародили песни на поклонение към истинския Бог, които са били и все
още са несравними по отношение на порочните и чувствени песни на езичниците.
Поклонението, отдавано на ханаанските богове, било срамно, похотливо и
чувствено. Музиката, която придружавала тези отвратителни оргии, била със
сигурност вдъхновена от Сатана и била напълно неподходяща за изкупените Божии
хора.

Музиката на Израел, от друга страна, била
от най-висшия, богат, чист и благороден вид ─ тя била угодна на Бога, Създателят
на свята музика.

Нека разгледаме стихове в Библията,
където се говори за музиката, вокална и инструментална, на еврейския народ.

1. Вокална музика (пеене).

Има много стихове, отнасящи се за
вокалната музика ─ пеене с глас на Бога.

а) Изход 15:1-19. Тук е записана песента
на Моисей и децата на Израел след великото им избавление от робството на Египет.
Вижте също „Песента на Моисей и на Агнето“ в Откровение 15:3,4.

б) Песента на Моисей в Изход е първата
записана песен от времето след Адам.

в) Изход 15:20-21. Пророчицата Мириам
взема тъпанче в ръка и след нея излизат всички жени като пеят и славят Господа с
танц заради победата при Червено море.

г) Числа 21:16-18. Израил пее песен на
кладенеца в пустинята. След като първенците и благородните изкопават кладенеца с
жезлите си, хората пеят на кладенеца и Бог прави водите да потекат.

д) Исус Навин 6. При събарянето на
Ерихонските стени, свещениците надуват тръбите, направени от овнешки рогове, и
хората извикват към Бога. Бог работеше чрез това гласно изразяване на вярата и
чрез покорството към Неговото Слово.

е) Съдии 5. В тази глава за нас е
записана песента на Девора и Варак. Това е една песен на хваление към Бога от
Израел. Прочетете особено стихове 1-3.

ж) I Летописи 15-16. Давид основава
специалното служение на певците в своята Скиния. В Давидовата Скиния, както и
по-късно, в храма на Соломон (I Летописи 23:1-7; I Летописи 25), имало двадесет
и четири отряда певци

з) II Летописи 5:11-14. Певците играят
съществена роля при тържественото откриване на Соломоновия храм.

и) II Летописи 20. Благочестивият цар
Йосафат използва служението на певците, за да ръководи битката срещу амонците и
моавците. Бог действа чрез певците и донася голяма победа над враговете.

к) II Летописи 29:25-28. Благочестивият
цар Езекия знаеше какво означава песента към Господа във времената на голямото
духовно събуждане, когато той водеше народа на Израел.

л) II Летописи 35:1-19. Цар Йосия, един
друг цар който търсеше Бога, също съживява певческото служение по времето на
своето царуване.

м) Ездра 3:1-13. Книжникът Ездра
възстановява служението на певците при повторното полагане на основите на храма,
след като оцелелите евреи се завръщат от Вавилон. Левитите обличат одеждите си,
пеят и свирят на инструменти. Виждаме, че там има певци и певици (Ездра 2:65).

н) Неемия 12:27-47. Неемия, управител на
Юда, също използва певческото служение в деня на посвещаването на възстановените
стени на Ерусалим.

о) III Царе 4:29-32. Соломон, синът на
сладкогласния псалмист и певец на Израел ─ Давид, също е бил музикално надарен.
Той е написал 1005 песни. „Песен на песните“ е написана за нас.(Песен на песните
1:1).

п) II Царе 19:35; Еклисиаст 2:8. Виждаме,
че в дворовете на цар Давид и цар Соломон е имало „певци и певици“. Векът на
Самуил, Давид и Соломон е бил „златният век“ на Израелската поезия и музика
(Прочетете също и Ездра 2:65; I Летописи 13:8; 25:5,6).

р) Исая 16:10. По време на гроздобер
израилтяните пеят докато утъпкват гроздето в лина, за да направят „ново вино“.

с) Псалом 136; Псалом 24. Много от
песните на еврейския народ са във вид на антифони (пеене, при което една група
отговаря на друга) и горните псалми показват частите, които се пеят от
отговарящата група. Както и да е, все пак по-голямата част от пеенето е било в
унисон.

2. Инструментална музика.

Въпреки че намираме много стихове,
отнасящи се до пеенето, доста повече са тези, в които се говори за едновременно
вокално и инструментално музикално изпълнение. Като правило, и двата вида са
винаги свързани, и играят важна роля при поклонението на Бога. Виждаме Божието
благословение и одобрение относно този начин на музикално хваление. В Стария и в
Новия Завет няма нито една заповед от Бога срещу употребата на музика при
поклонението. За тези вярващи, които днес отричат правото на Църквата да
използва музикални инструменти в християнското поклонение и допускат само
пеенето, ще бъде полезно да разгледат стиховете от Писанието, изредени по-долу.

а) Изход 15:20-21. Виждаме използването
на ударни инструменти (тъпанчета) и ответно пеене от страна на Мириам след
преминаването на израилтяните през Червено море, под водителството на Моисей.

б) Исус Навин 6. При падането на
Ерихонските стени, заедно с викането към Господа, са използвани и духови
инструменти (тръби, направени от рогове на овни).

в) I Летописи 15-16. Давид подробно
определя реда на двадесет и четирите отряда от певци и свещеници-музиканти в
своята Скиния. От 4800 души от племето на Левий, 4000 хвалят Бога с инструменти,
направени от Давид. От горните хора, 288 били обучени музиканти, разделени на
двадесет и четири отряда, по дванадесет във всеки, предвождани от двадесет и
четиримата сина на Еман, Асаф и Едутун. Останалите 4000 били „ученици“ (I
Летописи 23-25). Това бил оркестърът на храма.

г) II Летописи 5:11-14. Певци и
инструменталисти бяха събрани заедно при посвещаването на Соломоновия храм,
когато Божията слава изпълни мястото.

д) II Летописи 29:25-29; 30:21. При
очистването на храма, по време на царуването на цар Езекия, вокалната и
инструменталната музика бяха заедно.

е) II Летописи 35:1-19. Отново, при
царуването на Йосия, вокалната и инструменталната музика се чуваха заедно.

ж) Ездра 3:1-13. При възстановяването на
Юда след Вавилонското робство, под водителството на Ездра, певците и музикантите
се събират, за да хвалят Господа.

з) Неемия 12:27-47. След завръщането от
Вавилон, при управлението на Неемия, певците и музикантите са използвани при
посвещаването на стените.

и) I Царе 10:5-6. Пророк Самуил имал
училища за пророци на различни места. Музиката е играела голяма роля в духовното
влияние върху тези, които встъпвали в пророческо служение. Без съмнение, Давид
също е бил под това влияние (I Царе 19:19,20; IV Царе 2:5-7).

к) II Царе 6:5, 12-16. Давид и целият
Израел свирят с много музикални инструменти при пренасянето на Божия ковчег в
Давидовата Скиния.

л) IV Царе 3:15,16. В служението на
Елисей, музиката на един свирач освободи пророческото слово към царете на Израел
и Юда.

м) I Царе 16:16-23. Давид свири на Саул,
когато последният бива измъчван от злия дух. Виждаме, че в такъв момент, злият
дух се оттегля. Това разкрива силата на помазаната от Бога музика над
измъчващата власт на един зъл дух.

н) Числа 10:1-10 (II Летописи 13:12).
Двете сребърни тръби били използвани в Израел при голям брой случаи, особено по
време на празници, при битка, а също и при преместване на становете.

о) Исая 5:12. Музикалните инструменти
били използвани много при угощения в Израел.

п) Псалом 68:25; 87:7 В тези стихове е
показан общоприетият ред. Първо, певците, след това, свирещите с инструменти,
„всред девици биещи тъпанчета“.

р) III Царе 10:12. Соломон също е
изработвал арфи и псалтири за певците по негово време.

Трябва да подчертаем, че тези инструменти
са били използвани по заповед на Бога, която е изречена от Давид или Соломон (II
Летописи 29:25-28). Те били изрично наречени „инструменти за Божиите песни“:

 „…и инструменти за Божиите песни“ (I
Летописи 16:4,5, [42]).

 „…и 4000 да хвалят Господа с
инструментите, които направих, рече Давид, за да хвалят с тях Господа“ (I
Летописи 23:5).

 „…който пророкуваше с арфа и
славословеше Господа“ (I Летописи 25:3).

 „И свещениците стояха според службите
си, също и левитите с инструментите за песнопеене Господу, които цар Давид беше
направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид
въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато
целият Израил стоеше“ (II Летописи 7:6).

Повечето информация, дадена в Библията
относно музиката, вокална и/или инструментална, е за еврейския нация ─
богоизбрания народ. Бог никога не е заклеймявал пеенето или инструменталната
музика, освен ако не се прави по лицемерен начин. В Амос 8:3 Той заплашва   да
обърне „храмовите песни“ във виения поради греховете на Израел.

В Библията са записани много песни от
еврейската история.Тук сме изредили някои от тях.

1) Песента на Моисей, Изход 15, е първата
записана песен.

2) Песен на пророчицата Мириам (Изход
15:20).

3) Втора песен на Моисей (Второзаконие
31:19-20; Второзаконие 32).

4) Песен на Израил при кладенеца (Числа
21:16-18).

5) Песен на Девора и Варак (Съдии 5).

6) Песен на Давид (II Царе 23:1-2; I
Летописи 16:7).

7) 1005 песни на Соломон (III Царе
4:29-34).

8) Соломоновата песен на песните (1:1).

9) Песен на Звездите на зората (Йов
38:4-7).

10) Песни на Исая. Пророкът споменава на
много места пеене и песни:

Исая 5:1. Песен за Любимия и Неговото
лозе.

Исая 12. Песен на хвала.

Исая 26:1-4. Песен за Укрепения Град.

Исая 35. Песен на изкупените.

Исая 42:10. Нова песен.

Исая 44:23. Песен на Сътворението.

Исая 54:1. Песен на Неплодната.

11) Песни на цар Езекия (Исая 38:20;
Песни на възкачванията, Псалми 120-134).

12) Песни на Еремия (Еремия 31:12,13).

13) Отхвърлената песен на Езекиил
(Езекиил 33:32).

14) Песен (псалм) на Йона (Йона 2:9).

15) Песен на Господа в Софония (Софония
3:14-17).

16) Песен на Месия в Църквата (Псалом
22:22,25; Евреи 2:12).

17) Песен на Моисей и Агнето (Откровение
15:3,4).

18) Песни на изкупените (Откровение
5:8-9; 14:2,3).

19) Певци и певици (Изход 15:20; I
Летописи 25:5,6; Еклисиаст 2:8; Ездра 2:65; Неемия 7:67; II Царе 19:35; II
Летописи 35:25).

Жените в Израел се включвали във воденето
на танците с тъпанчета, антифонно пеене, свирейки на инструменти и пророкувайки.
Те пеели заедно с мъжете в храмовия хор, но съществували и отделни женски
хорове.

Липсата на музика в Израел била всъщност
един знак за осъждение и проклятие върху земята (Исая 24:8,9; Еремия 7:34;
Езекиил 26:13).

Фил Кър, в „Музика при евангелизма“ (стр.
34), коментира края на Старозаветния период в еврейската история, като казва, че
това било време на идолопоклонство отстъпничество и неверие. Юдеите били
позволили поклонението към Йехова да се изроди в голям формализъм. Синагогите
били сковани от буквата на закона. Това отстъпничество се отразило в тяхното
пеене. Радостните песни от ранната история на народа били замрели. Вече не се
чували песните на Моисей, Мириам, Давид, Ханания, Асаф и Соломон. Музикалните
инструменти се използвали по-рядко при поклонението в синагогите. Религиозната
музика на нацията станала по-формална и тъжна. Пеенето в синагогите вече не се
извършвало от миряни, а било ограничено до ритуалистичните напеви на
свещениците.

Фарисеите, особено, поддържали
най-стриктните възгледи по отношение на музиката в Храма и в синагогите. След
разрушаването на Храма през 70 г. сл. Хр., те забранили използването на
инструменти, като се обосновали с причината, че кларинетът цимбалът, гонговете и
тъпаните се използвали при поклонението на демони от страна на тайните езически
култове в Мала Азия. Вероятно и апостол Павел се позовава на тях в своите
сравнения, когато говори за „тръба, издаваща неопределен звук“ и за „мед, що
звънти или кимвал, що дрънка“ в I Коринтяни 13, като израз на липса на любов.
Обаче Павел никога не е заклеймявал музиката; той поощрява псалмите (на гръцки
[псалмос] означава ‘песен с музикален акомпанимент’), химните и духовните песни
(Ефесяни 5:18,19 и Колосяни 3:16).Духовността на еврейската нация може да бъде
установена по възхода и/или упадъка на служението за музика и песен пред
Господа.

На края на този параграф, описващ
музиката на еврейския народ, е добре да отбележим отношението на днешните евреи
към музиката и пеенето. Главният съвет на американските равини съставил и
публикувал през 1897, 1914 и 1932 г. издания на еврейските „Национални химни“,
най-използвана в синагогите. Книгата била съставена под непосредственото
ръководство от управителното духовно тяло на Реформаторския юдаизъм.

Трите главни течения на американския
юдаизъм ─ Реформаторско, Консервативно и Ортодоксално ─ подложили на критика
това усилие Ортодоксалните членове не използват сборник с химни. Един певец
(мъж) пее на еврейски, без акомпанимент, тъй като в ортодоксалните синагоги не
се разрешава използването на орган. Реформаторите позволяват използването на
песнарка и орган, но въпреки всичко, те са настроени неприятелски срещу
„Национални химни“ поради липсата на национален юдейски дух в музиката, както и
в текста.

Стивънсън (стр. 178) цитира равина Исаак
Моше, издател на сборника с химни на Централната Нюйоркска синагога, който
казва:

„Съществено важно е, химните,
предназначени за юдейското поклонение, да бъдат юдейски по характер. Молитвените
химни също трябва да са дело на еврейски автори… Една колекция от изящни
поетични текстове и мелодии, подбрани измежду химните на различните
(християнски) църкви, няма място в синагогата. Нима юдейският гений не е
произвел нищо ценно, та трябва да просим пред вратите на всяка деноминация?“

Сборникът „Национални химни“ бил колекция
от прекрасни стихове и мелодии, взети от песните на различни християнски църкви.
Всяко издание показвало тенденция към притежаване повече на юдейски, отколкото
на християнски черти. Търсен бил национален стил на музиката, както и един израз
на юдейската вяра. Евреите казват, че царуването на езическите музиканти и
хорови певци ще свърши, когато техните места се заемат от юдеи. Юдеите не искат
да зависят повече от таланта на езичниците.

Стивънсън (стр. 183) цитира Леонид
Сабанеев в „Еврейската народна музикална школа“ (юли, 1929 г.), като казва:

„Като цяло еврейската раса по природа е
по-музикална от всяка друга и броят на еврейските музиканти е знчително по-голям
от този на музикантите от другите народи… Евреите винаги са били един народ от
певци; в песента те винаги са намирали отдушник на техните вълнения, скърби,
изпитания и гняв. И сега, когато сред този народ се е обособила една
интелектуална класа, те не само могат, но и трябва да говорят на света на техния
собствен музикален език.“

Тъжно е когато коментираме историята на
народа, избран от Бога, за да изявява Неговата слава чрез вокалната и
инструменталната музика. След като отхвърлиха своя отдавна обещан Месия те
продължават да се покланят на Бога, Когото не познават. Звучи иронично фактът,
че химните, които те избраха от християнските църкви говорят не само за Бог
Отец, но и ясно показват отхвърлянето на Божия Син, Месия и Спасител на света
едновременно от евреи и от езичници. Само тези, които идват да познаят Христа
като техен Спасител ще могат наистина да пеят песните на изкуплението така както
се чуват в християнските църкви по света.

 

Г. МУЗИКАТА В НОВИЯ ЗАВЕТ (Период на
Апостолите, 26-95 г. сл.н.е.)

Музиката, вокална и инструментална,
присъства също и в Новозаветния период. Църковната история е записала и
конфликта за това дали трябва да се използва пеене в църковното поклонение, дали
трябва да се използват инструменти или не. Дали да позволят да се използва пеене
и инструменти в християнското хваление за различните деноминации е било една
борба, продължила със столетия.

Един от най-известните излагани аргументи
бил, че музикалните инструменти били само за Старозаветното поклонение на
Израел. Те живеели под Закона, ерата на обредите, и всичко това било изпълнено и
отменено от Исус на кръста. Те казвали, че единственият „инструмент“, допускан
от Новия Завет, било сърце в съгласие с Бога. Измежду християните днес все още
има такива хора, които поддържат същия довод.

Истина е, че Бог изисква едно сърце в
съгласие с Него; в противен случай всичко е едно лицемерие, неприемливо за Бога.
Но ние ще открием, че Новият Завет разкрива Стария. Въпреки че церемониите бяха
премахнати на кръста, ПОКЛОНЕНИЕТО и всички, свързани с него външни изрази,
никога не са били премахвани. Поклонението е започнало във вечността; то е било
продължено в историята на изкупените и ще продължава завинаги във вечността.
Поклонението не може да бъде свързано с определени периоди или диспенсации. То е
за всички времена!

Исус заклейми формализма и лицемерието на
Неговото време. Исус прекрати жертвоприношенията на животни и всички други форми
на обрядност, изисквани от Закона, но Той никога не е отричал вокалната или
инструментална музика на Стария Завет. Нека разгледаме стиховете в Новия Завет,
отнасящи се за музикално служение.

1. Лука 15:25. Исус говори за „песни и
игри“ при завръщането на блудния син в дома на Отца. Той говори също и за
отношението на по-възрастния брат. Повечето християни признават, че тази история
е една картина на сърцето на Бог Отец към завръщащото се Негово дете. Човек не
може да приеме останалата част от притчата и да пропусне „песните и игрите“,
които са част от радостната случка.

2. Матей 26:30; Марк 14:26. Исус пее химн
(на гръцки „хумнео“, т.е. „пея химн; пея религиозна ода; може да се подразбира:
празнувам (за Бога) с песен; един от псалмите“) при учредяването на Господната
вечеря.

Приема се, че това е било „Велик Халал“
или Пасхален химн, който се пеел обикновено на Пасха от евреите (Псалми
113-118).

3. I Коринтяни 14:26. Апостол Павел в
писмото си до вярващите от езически Коринт относно реда в църквата ги насърчава
да предлагат псалом като част от функциите на назиданието. Гръцката дума за
псалом е „псалмос“ и означава „построен (композиран) музикален откъс“ или
„свещена ода (с акомпанимент от глас, арфа или друг инструмент)“.

4. Ефесяни 5:18,19. Павел увещава
вярващите от Ефес да пеят псалми, химни и духовни песни като пеят и възпяват (на
английски „правят музика“) Господа в сърцата си. Да правим така е част от
изпълнения с Духа живот. Това означава да пеем композирана музика, една свята
ода, с акомпанимент на глас, арфа или друг инструмент (гръцки „псалмос“).
„Пеете“ на гръцки е „псалло“, което се среща и в Яков 5:13.

5. Колосяни 3:16. Павел дава на вярващите
в Колос същото увещание: да пеят псалми химни и духовни песни с благодат в
сърцата към Господа. Това е същата гръцка дума, използвана в Ефесяни 5:19.

6. Яков 5:13. Яков също увещава вярващия:
„…Весел ли е някой? Нека пее хваления (англ. „псалми“)“. Гръцката дума е
„псалло“ и означава „пипам или докосвам повърхността; подръпвам струна или звуча
като струна, т.е. свиря на струнен инструмент (празнувам и се покланям с музика
и акомпаниращи оди)“.

7. Деяния 16:25. Павел и Сила пееха
хваления (гръцки „хумнео“ или химн) на Бога посреднощ и Бог действаше чрез
техните хваления. Същата вечер бяха спасени началникът на тъмницата и неговият
дом.

8. Евреи 2:12. Този стих е едно
пророчество за Христос, цитирано от Псалом 22:22. В него се казва: „Ще Те хваля

(гръцки „хумнео“ или химн) всред събранието (англ. „църквата“)“. По такъв начин
Христос пее хваления на Отец всред събранието на Неговите чада, които Го хвалят.

9. Римляни 15:9 и  Псалом 18:49. Господ
Исус казва: „За това ще Те хваля между народите и на името Ти ще пея (гръцки
„псалло“, „пипам или докосвам повърхността; подръпвам струна или звуча като
струна, т.е. свиря на струнен инструмент (празнувам и се покланям с музика и
акомпаниращи оди)“, както в Яков 5:13)“.

10. I Коринтяни 14:15. Павел казва, че ще
пее (гръцки „псалло“, както в Яков 5:13) с духа си, но ще пее и с ума си (англ.
„с разбиране“).

11. Откровение 5:8-10. Четирите живи
същества и двадесет и четиримата старци „пеят нова песен“ пред Господ Бог и пред
Агнето на трона. Те също така държат арфи ─ музикални инструменти за
акомпанимент. По такъв начин виждаме вокалната и инструменталната музика пред
самия трон на Бога. Кой може да не забележи алюзията с двадесет и четирите
отряда певци и музиканти от Скинията на Давид? Гръцката дума за песен е „оде“,
същата както в Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16.

12. Откровение 14:1-5. 144 000 пеят „нова
песен“ (гръцки „оде“) пред Бог Отец и Агнето под акомпанимента на арфи, струнни
инструменти.

Вокалната и инструменталната музика са
свързани заедно в описаното тук поклонение. Още веднъж виждаме едно напомняне за
двадесет и четирите отряда певци и музиканти от Давидовата Скиния.

13. Откровение 15:2-3. Онези, които
побеждават знака на звяра заемат места при Стъкленото море пред трона. Те държат
музикалните инструменти на Бога, арфи, и пеят песента на Моисей и песента на
Агнето. Това ни напомня за момента когато извоюва победа над Фараон (Звярът) при
Червено море, за Песента на Моисей и Мариам, и за освободителната сила на
Пасхалното Агне (Изход 12,13,14,15).

В светлината на тези писания от Новия
Завет за нас е невъзможно да не признаем служението с музика, вокална и
инструментална, пред Господа.

Нито Господ Исус, нито апостолите някога
са осъждали използването на музика в църковното поклонение. Те го поддържали и
насърчавали. Вечният начин на поклонение в книгата Откровение го потвърждава.
Новозаветните вярващи се обръщат непрестанно към Псалмите, не само за да
проповядват и поучават, но и за неща, отнасящи се до поклонението.

Пеенето на псалми в християнското
хваление е заето без съмнение от хвалението в синагогите; то се е превърнало от
юдейска в църковна традиция. В Новия Завет няма нито една дума срещу
използването на музика при християнските служби. Сърцето, ръцете и устата би
трябвало да се използват за хваление на Бога и Агнето. Молитва, пеене, хваление
и преклонение ─ всички те са израз на поклонение; същото се отнася и за
свиренето на музикални инструменти.

Използването на музика при поклонението
изглежда никога не е било сериозен проблем преди 4 век. Дейвид Апълби в „История
на църковната музика“ (стр. 31) твърди, че пеенето на Псалми в ранните
християнски църкви било три вида:

а) Директно псалмопеене ─ изпяване на
един цял Псалом или на няколко стиха от него, без добавки или изменения в
текста.

б) Ответно псалмопеене ─ взето от
юдейските синагоги, при което целият Псалом се пее от един солист, докато хорът
или събранието отговарят с кратки утвърдителни възклицания като „Амин“ и
„Алелуя“.

в) Антифонно псалмопеене ─ предполага се,
че е въведено от Амброзий, който използвал два алтернативни полу-хора, според
практиката в Сирия.

Това е музикалното служение както е
описано от Новозаветните писатели непосредствено до края на Апостолската ера,
завършваща с апостол Йоан, 26-95 г. сл.н.е.

 

Д. МУЗИКАТА ПРЕЗ ЦЪРКОВНАТА ИСТОРИЯ

На историята на музиката през периода на
църковната история можем да отделим само кратко внимание. Насърчаваме изучаващия
да се запознае с тези трудове, които се занимават специфично с този предмет.
Историята на музиката в църквата може да бъде разделена на 5 периода: период на
Патристиката, Средновековен период, период на Реформацията, период на
пост-Реформацията и Съвременен период.

1. Патристика (95-600 г. сл.н.е.)

Най-ранните християнски химни са Песните
на Елисавета (Лука 1:42-45) и Мария (Лука 1:46-55). Вярващите пеели и Псалмите.
С времето, християните започнали да пишат техни собствени духовни песни по линия
на ученията на първоапостолите. Имало хиляди такива песни. Древните ръкописи ни
показват много стихотворения за възхвала на Христа, написани на гръцки език; те
били наричани „Християнски оди“.

Някои от писанията на църковните отци ни
разкриват какво е било отношението към музиката през периода на Патристиката.

а) Игнатий (30-107 г. сл.н.е.) написал
един химн точно преди да бъде убит мъченически.

б) Римският император заповядал на Плиний
(род. 79 г. сл.н.е.) да изследва обичаите, методите и вярванията на християните.
В своя доклад Плиний казва, че „Те имат обичай да се събират в уговорения ден
преди зазоряване и да пеят по ред химни на Христос“.

в) Йосиф, един бележит еврейски историк,
отбелязва колко често на арената на Колизеума християните, които очаквали
лъвовете да дойдат и да ги разкъсат, пеели толкова високо и триумфиращо, че
гласът на тяхното пеене се издигал над рева на хищниците и над виковете на
жадните за кръв римски зрители.

г) Климент от Александрия (150-220 г.
сл.н.е.) бил един от ранните писатели на химни. Той композирал много християнски
оди. Климент, обаче, осъждал използването на инструменти при публичното
поклонение, заради използването им в езическите ритуали и суеверни обреди. В
след-Апостолската ера се надигнали такива въпроси като дали музиката трябва да
бъде инструментална или само вокална; дали Псалмите и свещените поеми могат да
се пеят с нови мелодии или и с еврейски и с езически мелодии.

Климент изглежда смятал , че музикалните
инструменти в Псалом 150 са „алегория“, която означава, че вярващият трябва да
хвали Бога с цялото си същество (Anti-Nicene Fathers, т.2, стр. 248-249). Всичко
това било една реакция срещу светското и нечестиво използване на музикални
инструменти. Веднъж той написал писмо до един приятел, казвайки: „Ние
обработваме земята си като хвалим; плаваме по моретата като пеем химни; животът
ни е изпълнен с молитви, хваления и четене на Писанията преди хранене и преди
лягане, и дори през нощта. По този начин ние се присъединяваме към небесния
хор“.

д) Атенагор (177 г. сл.н.е.) също написал
един химн преди да бъде убит мъченически. Няколко столетия след това, този химн
бил пят от християните.

е) Тертулиан (150-225 г. сл.н.е.) в
„Апология“ (XXXIX гл.) е записал, че на агапе-празниците, след донасянето на
водата за измиване на ръцете и запалването на светилниците, ако някой помнел
стихове от Писанията или можел да композира (срав. I Коринтяни 14:26,
импровизиран Псалом) той бил поканван да пее хваления на Бога за общо добро.
Тертулиан е оставил също и много записи за обичаите на ранните християни от 1
век. Той споменава, че на техните събирания имало много песни, стихове, мъдрости
и притчи.

Интересно е да отбележим също така, че
лъжеучителите (такива като Арий) използвали музиката, за да внедряват
собствените си доктрини в умовете и сърцата на хората от този период.

ж) Еусебиус Памфилий от Кесария (260-340
г. сл.н.е.) пише в неговата „История на църквата“:

„Когато някой започвал да пее Псалом с
нежна мелодия, събранието слушало в тишина като само припявало в хор последните
стихове на химна“.

з) През 3 век възниква голямо
противоречие по въпроса за използването на Давидовите псалми и на химните,
написани от хора. Някои твърдели, че трябва да се пеят само писания, вдъхновени
от Божия Дух като, например, Псалмите. Те казвали, че другите песни са
светотатство. Други смятали, че Бог може да вдъхновява Новозаветните светии да
създават химни на хваление и поклонение точно толкова, колкото Той е вдъхновявал
и Старозаветните светии. Те казвали, че Псалмите на Давид сочат пророчески към
Христос, докато християнските песни свидетелстват за тяхното изпълнение. Този
спор продължил до 1600 г. и даже след това.

и) Йоан Хризостом (354-407 г.)
предупреждава хората си за безнравствения характер на различни песни. Той учел,
че няма нужда от инструменти или от тренирани гласове, а от истинска песен,
която да идва от сърцето на хвалещия. Това бил Новозаветният „инструмент“.

к) Джером /Еремий/ (340-420 г.)
потвърждава, че музиката е средство за поклонение  като насърава вярващите да
пеят псалми, химни и духовни песни от сърце. Той предупреждава срещу обръщането
на Божия дом в един театър.

л) Лаодикийският Синод (343-381 г.) въвел
правилото, че „в църквата няма да бъдат използвани псалми, написани от частни
лица“. Този Събор в Лаодикия постановил също така, че в църквите няма да пее
никой друг, освен редовно избрани за това певци. По-късно, през 578 г., жените
били изключени от хоровете, освен в манастирите. Това е интересно, ако го
разгледаме в светлината на Христовото послание до църквата в Лаодикия в
Откровение 3:14-22.

м) Василий Велики (330-378 г.)
предпочитал използването на псалтир пред всички останали инструменти за съпровод
при пеенето на Псалми.

н) Амброзий (337-397 г.) насърчавал
пеенето в събранието, написал много химни и силно предпочитал химните, написани
от хора.

о) Августин (350-430) въпреки че имал
смесени чувства спрямо музиката, написал едно тълкувание върху Псалом 146, от
което се вижда, че той е предпочитал пеенето на Псалми със съпровод на музикален
инструмент, според Апълби (стр. 25) псалтир.

п) Епископ Григорий (540-604 г.), един от
най-великите папи на Католическата църква, имал огромно влияние върху
християнското пеене. Той отхвърлил пеенето в събранието, понеже вярвал, че
миряните не трябва да вземат участие. Казал, че пеенето било функция на
духовенството. Той реформирал голяма част от тогавашната религиозна музика и
създал „Грегориански напеви“ като по-тържествена и сериозно-монотонна форма на
църковна музика. Основал една школа за религиозна музика в Рим и изпратил
нейните възпитаници по цяла Европа да поучават на неговите теории и принципи.

р) Съборът в Брага (563 г.) забранил
всякакви други песни, освен Давидовите Псалми.

В нашето сбито изложение за периода на
Патристиката ние сме отбелязали упадъка на хвалението, намиращ се в контраст с
радостните, спонтанни и пяти от сърце песни от ерата на Апостолите. Изглежда
заедно с настъпването на упадъка вече се е гледало с неодобрение и на
използването на инструменти в християнското хваление. Тъй като Църквата ставала
все по-официална и хората ─ все по-малко духовни, то и хвалението станало
по-формално и литургийно. Песните сред събранието било отречено, създадените от
хора химни били забранени, а това, което останало от пеенето, преминало в ръцете
на духовенството. Вместо радостните и мелодични химни и духовни песни, се чували
тържествени и навяващи печал напеви на Псалми. Творчеството в музиката почти
замряло. Този период от дългата битка за мястото на музиката в християнското
поклонение се характеризира с църковни съдебни процеси, разцепления, пререкания,
обвинения в ерес и отлъчвания.

2. Средновековен период (600-1517)

Периодът на Средните векове е наречен
„Мрачните векове“ или „Вавилонското пленничество на Църквата“. Песента от сърце
почти замряла през този период от хиляда години. Песните сред събранието
секнали, самото пеене било привилегия на духовенството. Но имало няколко гласа,
които се надигнали, за да съживят изгубеното изкуство на християнската песен.

а) Бернар от Клерво написал много
прекрасни песни и подтиквал християните да пеят.

б) Св. Франсис от Асизи (1182-1225) също
наблягал върху важността на християнското пеене. Той композирал много радостни
песни.

в) Музикалните инструменти били изключени
от Църквата. Католическата църква гледала с неодобрение на развитието на
музиката. Извън Църквата, XIV век ни показва една важна стъпка в развитието на
инструментите. Периодът изобилства с появата на всякакви видове инструменти ─
струнни, духови и ударни. Споменават се виоли, арфи, псалтири, лютни, тромпети,
барабани, звънци, чинели, гайди, рогове и флейти.Органът бил наречен „цар на
всички инструменти“.

Светската музика се развивала като
изкуство, но музиката в Църквата оставала в застой поради това, че папата
отхвърлял музиката в света. Това сковало творческите усилия в Църквата.
Музикантите били принудени да се насочат към светското, за да намерят свобода на
израза и признание. Църквата приемала само органа като инструмент.

г) Песните за Дева Мария, а също и за
други светци, доминирали на средновековната сцена през XI и XII век. Имало много
малко песни, композирани за Бога или за Христос. Мария и останалите светии
изглеждали по-състрадателни за хората, докато Бог Отец и Исус били представяни
като гневни и неумолими. Тъжното състояние на духовен упадък се задълбочило през
този период.

Стивънсън във „Видове протестантска
църковна музика“ (стр. 147) твърди, че вероятно тази епоха може да се обобщи със
становището на Католическата църква относно църковната музика: „Учението на папа
Пий X (1903 г.) за музиката в Църквата е „че Грегорианските напеви винаги са
били считани за наследство изключително на Католическата църква и, следователно,
за неин собствен вид музика ─ най-великият образец за свещена музика“. Той казва
също, че събранието, също както и хора, трябва да се научи как да пее тези
напеви дотогава, докато се използва Грегорианската или друга музика, която
следва идеалите, въплъщавани от Грегорианските напеви. Това е бил възгледът на
Католическата църква в продължение на столетия, особено след времето на Григорий
Велики и въвеждането на Грегорианските напеви.“

Псалом 137 е много подходящ за
обобщаването на този период. Както Вавилонският гнет за Израел, така това е било
едно време на духовно пленничество за Църквата. Как би могъл някой да пее
Господната песен в една чужда земя? Как би могъл някой да вземе музикалния си
инструмент от върбата, когато Църквата е била в робство? Никоя музика или песен
в Църквата не е била доказателство за липса на Божествени благословения за Божия
народ. Липсата на музика е била доказателство за осъждение.

3. Период на Реформацията (1517-1600)

Заедно с настъпването на Ренесанса и
разпространението на Протестантската Реформация, религиозната музика, както и
другите изкуства, започнала отново да се съвзема. Заедно със съживлението на
истинското религиозно преживяване, дошло едно съживление и за християнската
музика. Господ започнал да „възвръща Сионовите пленници“. Устните били изпълнени
със смях, езиците с песен. Музиката и песните започнали отново да се чуват по
земята ─ един очевиден знак, че благословението от Господа започва да тече
отново „като потоците в южните страни“ (Псалом 126).

Отново ще отбележим само няколко от
най-важните съдове, които Бог е използвал през периода на Реформацията при
възстановяването на песента и музиката в Църквата.

а) Мартин Лутер (1483-1546), бащата на
Реформацията, изиграл една от най-значителните роли за възвръщането на музиката
в Църквата. Другите преди него бяха приготвили пътя, но Лутер дал на
християнската музика тласъка напред, от който тя имала нужда.

Ян Хус (умрял мъченически през 1415 г.)
бил водач на Бохемските братя и неговите последователи пеели. През 1504 г. той
разпространил първата песнарка, предназначена за събранията в църквите.

Лутер дал на немския народ не само Библия
на техния собствен език, но също и песни, написани пак на техния език.
Римо-католическата църква била направила пеенето приоритет на духовенството и то
се извършвало единствено на латински ─ един език, който обикновеният народ не
разбирал (срав. I Коринтяни 14:13-17). Лутер композирал нови химни и насърчавал
останалите да вършат същото. Откриването на книгопечатането, малко по-късно,
спомогнало за широкото разпространение на Библии и песнарки. Вече не се пеели
химните за Дева Мария и останалите светци. Някои хора, които притежавали
песнарките на Лутер били хвърлени в затвора, измъчвани или осъдени на смърт.

Музиката била една жизненоважна част от
славата на Лутер. Хиляди хора пеели песните на Реформацията, изповядвайки
истината в техните собствени сърца и в сърцата на другите. Лутер казвал, че
католическата музика била прекалено тържествена. Той се борел за красота и
мелодия, за жизненост и радост в християнската песен. Лутер поставял музиката на
второ място след теологията. Въпреки че осъждал много римската практика, той
никога не осъдил самата музика.

Лутер бил добре запознат с Грегорианските
напеви. Той държал на полифоничната (използваща различни части; многогласна)
музика, която била отхвърляна в течение на векове. Лутер гледал на видовете
музика като на една голяма съкровищница, от която Църквата трябвало да взема и
да използва най-доброто, за да хвали Бога. Някои хора добросъвестно вярвали, че
сложната музика е чувствена точно както и нечестивата. Те не правели разлика
между добра и лоша музика, нито пък виждали, че музиката не е лоша сама по себе
си. Лутер използвал немската народна музика и популярните песни, съчетавал ги с
подходящи думи и ги използвал за прослава на Бога.

В книгата си „Видове протестантска
духовна музика“ (стр.4) Робърт М. Стивънсън, след изучаване на документи и
изследване, изброява осем специфични причини, които правят Лутеровите схващания
за църковната музика еднакво привлекателни, както по онова време, така и днес.
Те са както следва:

1) В собствените си преценки той показва
възхитително разбиране по отношение на съвременните му композитори, като по
такъв начин установява стандарт за правилно оценяване на музиката;

2) Определил музиката като изкуство,
което за да се възприема правилно трябва по-скоро да бъде изучавано, отколкото
само да се слуша;

3) Направил изучаването на музика
задължителна част от учебния план във всички училища, организирани под неговото
покровителство;

4) Изисквал от служителите, намиращи се
под неговото ръководство, да изучават пеене и направил разбирането от музика
една предпоставка при ръкополагането на духовни лица;

5) Преодолял скрупулите на тези, които
следвайки примера на св. Августин, се страхували от сложнат църковна музика
поради морални съображения;

6) Много често и разпалено говорел за
превъзходството на църковната музика;

7) Подчертавайки ролята на събранието,
той никога не омаловажавал ролите на органиста и на хора в църковната музика;

8) Поддържал правото на музикантите на
адекватни и редовни приходи от източниците на Църквата.

Това били идеалите на Лутер за музиката.
Те са актуални и в днешно време. Бойният духовен марш на Реформацията бил един
химн, написан лично от Лутер ─ „Мощна крепост е нашият Бог“. Въпреки че не
поставял прекалено ударение на музикалните инструменти в Църквата, Лутер
използвал орган заедно с пеенето на събранието и хора. Той допускал песни,
написани от хора, както и пеенето на Псалмите. Той никога не оставил музикалните
инструменти да бъдат унищожени, както направили това последователите на Калвин.

По този начин, Лутер бил използван да
посади правилно семенната истина на „оправданието чрез вяра“ и заедно с това да
възстанови още една семенна истина ─ за пеенето на химни и песни на Господа.
Това „семе“ трябваше да бъде напоявано на надлежното време от Святия Дух и да
доведе хармонията на Бога в Църквата.

б) Жан [Ян, Джон] Калвин (1509-1564)

Почти в същия период от време, през който
Лутер разтърсвал Германия, Ян Калвин (презвитерианците държат на него) правел
същото във Франция и Швейцария. Макар че доктринално се различавал в някои
области от Лутер, той проповядвал лично спасение от Бога чрез Христос. В
неговото служение множествата преживявали спасение.

Калвин, както и Лутер, разбирал, че
хората имат нужда от гласов израз на християнските преживявания. Той насърчавал
пеенето в събранието, обаче, в противоположност на Лутер, изразявал силно
неодобрение по повод на химните, написани от хора. Калвин настоявал, че при
християнското хваление могат да се пеят само вдъхновените Давидови Псалми. По
същото време Псалмите били преведени в стихотворна форма и много от тях били
пети, композирани с известни тогава баладични мелодии. Когато накрая всички 150
Псалми били метрично аранжирани, те получили името „Женевски псалтир“. Всички
Псалми имали мелодии към тях, като някои мелодии били използвани за два или
повече Псалома. Повечето от Псалтирите, използвани в Англия и Шотландия, могат
да проследят произхода си до този пръв Женевски псалтир. Във Франция и Швейцария
настъпило съживление за пеенето в събранието; повечето вярващи носели на
службите собствени Псалтири.

Също така, Калвин не позволявал
инструментална (органна) музика в църквите в Женева. Той се противопоставял и на
въвеждането на каквото и да било многогласно изпълнение в песните на събранието.
Стивънсън (стр. 14,15) твърди, че Калвин учел, че инструменталната музика била
възприета само в Израел по времето на Закона, защото хората тогава били
„непълнолетни“. Самият Калвин в един свой коментар върху Псалом 92:4, отнасящ се
за музикалните инструменти, казва, че тези неща се отнасяли за една отдалечена
диспенсация. За Псалом 149 той казва, че „музикалните инструменти…били присъщи
за този детски период на Църквата и ние не трябва глупаво да подражаваме на една
практика, която била предназначена само за Божия народ в древността“!
Използвайки I Коринтяни 14:13 като довод срещу музикалните инструменти, Калвин
твърди, че там Павел говори, че ние трябва да се молим и да хвалим Бога само на
познат език.

По времето на Калвин в Европа, Англия и
Шотландия органите в църквите били унищожени или пък претопени, за да се
използва оловото в тръбите им. Калвинистите поучавали, че „пеенето с инструменти
било символично, както и обрядното поклонение, и затова е прекратено“.

Тъй като Калвин познавал емоционалната
сила на музиката и се боял от нея, той изпитвал неприязън към органите, химните
и многогласното пеене в църковната музика. Той отричал, че силата на Святия Дух
може да вдъхновява хората да хвалят Бога по нови начини като по този начин
ограничил църковната музика само до вдъхновените Псалми на Давид.

Английското и шотландското пеене било
изградено върху основата, която Калвин положил във Псалмите. Английската и
Шотландската църкви предпочитали само песните от Псалтира.

В Англия, при Чарлз I и кралица Мери
(„Кървавата Мери“), имало един период от време, когато пеенето на Псалми и химни
било тотално забранено в църковните служби. Но нищо не може да подтисне песента
в сърцето! Историческите записи разказват колко често хиляди хора се събирали
заедно след службите и пеели и хвалели Бога. С времето забраната била свалена и
песните започнали да заемат повече място в християнските служби.

Не повече от 300 години по-късно, или
около 1866-1883 г., някои от клоновете на Презвитерианската църква позволили в
техните сгради да има органи, да се използват химни, композирани от хора, и
многогласно пеене на събранието. Има, обаче, и някои клонове, които и днес все
още отхвърлят тези неща. Малцина презвитерианци днес се придържат към
Калвиновото разбиране за музиката относно химните и органите.

Адам Кларк в „Коментар и критични бележки
върху Стария Завет“ (стр. 610) изразява ясно възгледа на хората, които отхвърлят
музикалните инструменти в църковните служби. В коментара си върху I Летописи
16:42 за музикантите, които Давид постави в Моисеевата скиния при Гаваон, той
пише:

„Възникват въпросите: Бог заповядал ли е
някога да се използват музикални инструменти при поклонението? Могат ли те да
бъдат използвани в християнските събрания според духа на християнството? Дали
Исус Христос или неговите апостоли някога са заповядвали или осъждали тяхната
употреба? Дали тяхното използване днес при християнските събрания води до
издигане духа на преклонение? Вижда ли се някъде, че групите от музиканти, взети
поотделно или заедно, са по-духовни или пък толкова духовни, колкото са и
другите части от Църквата на Христа? Има ли в по-малка степен гордост,
упоритост, непокорство, непослушание и лекомислие сред тези хора, отколкото сред
другите християни, намиращи се в същата религиозна общност? Забелязано ли е
някога или било ли е известно музикантите в Божия дом да са достигнали до
някаква дълбочина на благочестието, или до по-голямо разбиране на Божиите неща?
Открито ли е по някакъв начин, че тези църкви и християнски общества, които имат
и използват музикални инструменти при поклонението на Бога, са по-святи или
толкова святи, колкото и онези общества, които не използват инструменти? И
винаги ли служителите, които предпочитат и препоръчват използването на музикални
инструменти при поклонението на Всемогъщия Бог, са най-духовните хора, и
най-духовните и употребявани проповедници? Могат ли само звуците, независимо
колко са мелодични, без изричането на някаква дума или отношение, да бъдат
считани за отдаване хвала на Бога? Възможно ли е тръби или струни от какъвто и
да било вид да отдават хвала на Бога? Възможно ли е да са угодни на Бога звуци,
които не са издавани от разумно същество и не съдържащи в себе си никакво
значение? Ако на горните въпроси не може да бъде отговорено утвърдително, тогава
нека отговорим на следващите: Не е ли въвеждането на подобни инструменти в
поклонението на Бога антихристиянско и не е ли то насочено към подронването, и в
крайна сметка разрушаването на духа и влиянието на евангелието на Исус Христос?
И не трябва ли всички, които желаят да разпространяват и утвърждават чистото и
непорочно благочестие [религия] да издигнат ръцете си, влиянието и гласовете си
срещу тях? Доводът за тяхната употреба в юдейските служби е повърхностен и краен
когато се прилага за християнството“.

Големият урок, който можем да научим от
горното е, че съпротивата срещу промяната може да се превърне в един източник на
сила и/или на слабост, когато става дума за прогреса в Църквата. Това е било
така до голяма степен в царството на църковната музика.

4. Период на пост-Реформацията
(1600-1800)

Периодът на Реформацията бил време на
съживление за пеенето (ако не и за музикалните инструменти) в Църквата, с
особено ударение върху пеенето на Псалми. Борбата за възстановяване на това
пеене в Църквата при нейното поклонение на Бога била продължителна и трудна.

Пост-Реформацията била един период, през
който голямата битка за музиката в Църквата продължила. Точката на спора през
този период се съсредоточила около възстановяването и използването на пеенето на
ХИМНИ! Тоест химни, написани от хора. Лутер се борел за въвеждането едновременно
на Псалмовото и химновото пеене, както и за ограниченото използване на
инструменти и многогласно пеене на хора и събранието. Калвин се борел само за
пеенето на Псалми в събранието; без органи, инструменти, хорове и многогласно
пеене. Псалтирът, най-общо казано, спечелил битката в повечето църкви в
продължение на векове.

През 1623 г., крал Джеймс в Англия
одобрил една книга, наречена „Химни и песни на Църквата“, заедно с метрично
написаните Псалми. Той бил принуден да изтегли одобрението си поради голямата
съпротива в църквите.

Музикалните гиганти през този период
(1700-1750), що се отнасяло до църковната и оперната музика, били Бах и Хендел.
И двамата имали своите битки за изразяване и признаване на дадените им таланти.

Пуританите били много антагонистично
настроени към хоровете и музикалните инструменти. Химните, написани от хора,
били считани за богохулство. Пуританите гледали с неодобрение на всеки радостен
или приятен химн. Тяхното проповядване било съсредоточено около святостта,
смъртта и ада. През 1640 г. била отпечатана „Книга с псалми от залива“ и цялото
пеене било приковано към Псалтира. Псалмовото пеене се превърнало в едно
безжизнено изразяване за множествата. Но музиката и песента в сърцата на Божиите
хора кипели в очакване на нов израз, различен от безжизненото пеене на Псалми.
Ще споменем само няколко души, които изпъкват особено много поради техния принос
към християнската музика в областта на химновото пеене.  дал

а) Айзък Уотс (1707 г.) дал нов тласък на
химните, композирани от хора, както и на пеенето на метрично написаните Псалми.
Той твърдял, че Псалмите са написани като една еврейска книга и много от тях не
са написани в духа на Новозаветното хваление.

Тъй като Църквата не слушала нищо, което
не е от Давид, Уотс използвал заглавието „Подражание на Псалмите“ (парафраза на
Псалмите) като една точка, от която да се отдалечи от обичайното пеене и по този
начин отворил пътя за химните, написани от хора. Той написал и събрал много
химни. Основаните и сектантски църкви в Англия и Шотландия се противопоставили
енергично на пеенето на химни като част от живота на събранието. Въпреки че
поддържал някои еретични възгледи за личността на Христос (с ариански уклон),
Уотс написал много химни, които са прекрасни, тъй като възвеличават Христовата
човечност. Също така, в повечето от тези химни имало радостни нотки. XX век
дължи много на Уотс тъй като той бил първият, който се застъпвал усърдно за
използването на химни в пеенето на събранието, изправен срещу силна опозиция.

б) Моравските братя били първите
християни в Америка, които позволили свободното използване на музикални
инструменти в техните служби. Ранните исторически записи говорят, че учениците
на Ян Хус (1722 г.), известни още като Обединеното братство, използвали цигулки,
кларинети, тромпети, тромбони, арфи и органи при провеждането на техните служби.

в) Джон и Чарлз Уесли (1737-1784)

Братята Уесли дали голям тласък в
развитието на пеенето, особено в пеенето на химни. Те били много повлияни от
псалмите и химните на Уотс, а също и от радостните и триумфиращи песни на
Моравските братя.

След като Джон приел Христа, братята
Уесли били убедени, че пеенето в събранието заема важно място в поклонението.
Интересно е да се отбележи, че през 1737 г., докато Джон Уесли бил в
Англиканската общност, той бил призован от Върховния съд по обвинение в промяна
реда на литургията, промяна в песенните версии на Псалмите и накрая ─ в пеене на
химни, които не са били инспектирани от съответните власти.

През 1737-1784 г. били публикувани
няколко книжки от „Сборник с псалми и химни“. Всъщност, първият англикански
сборник с химни по-късно станал първата песнарка на методистите.

Братята Уесли написали около 600 химна,
които третирали теологични или свързани с християнските преживявания теми.
Хиляди хора харесали тези химни и ги пеели с радост. В песните на братята Уесли
има по-здрава теология, отколкото в много други. Двамата братя вземали всякакви
светски или популярни мелодии и ги преобразували така, че да могат да се
използват от Църквата; те композирали също и свои собствени мелодии.

Американските колонии били разтърсени от
влиянието на съживлението, предизвикано от братята Уесли. Хората скъсвали с
безжизненото пеене на Псалмите и започвали с радост да пеят химните.
Съживленията на Чарлз Фини, Джонатан Едуардс и Уайтфийлд (през XVIII в.) дали
голям тласък за пеенето на химните на Айзък Уотс.

С идването на американската независимост,
авторите и композиторите на химни започнали да намират собствено място на изява.
Както и при предишните поколения, така и през това време, пеенето на химни
срещнало яростна съпротива. Конгрешанската, Баптистката и Презвитерианската
църкви, които предпочели химните, написани от хора, харесали сборника с химни на
Уотс. Методистите избрали химните на Уесли.

Въпросът за музикалните инструменти
продължавал да бъде спорен в продължение на много поколения. Ранните баптисти и
презвитерианци отхвърлили органа. Ранните методисти също много бавно приели
използването на музикални инструменти в църковното хваление, като следвали
примера на Уесли от Англиканската църква.

5. Съвременен период (1800-1976)

а) Армия на Спасението (1879-).

Уилям Буут, основател на Армията на
Спасението, бил кръстен в Англиканската общност, но неговият религиозен живот
бил подхранван от методизма. Когато дошло времето да се отделят от Методистката
църква, той и неговата съпруга се посветили на страстта на техния живот ─
спасяването на души. Неговото мото било: „Иди за душите и иди за най-лошите“.
Това и правели.

След известно време, Армията на
Спасението развили своя собствена песнарка, която съдържала подбрани химни от
други сборници, особено от този на методистите. Те, също така, композирали много
собствени химни, основани на опитностите на ранните обръщенци. Що се отнася до
възникването на Армията на Спасението, историята ни предлага интересно чртиво.
Буут и някои от неговите служители видели една презвитерианска група да използва
медни духови инструменти на уличните събрания. От това на ум му дошла идеята да
сформира един оркестър. По този начин, когато Армията на Спасението се родила,
музиката се превърнала в жизнено важна част от тяхното поклонение. Буут, подобно
на Лутер, Уесли и много други, също вземал добре познати светски мелодии и ги
преобразувал в хваление и свидетелство за Господа.

За хората, свикнали с църковната органна
музика и с по-тържествения тон на пеенето в събранието, службите на Армията на
Спасението, придружени с пляскане с ръце, звънтеж на дайрета, викове „Алелуя“,
заедно с духовите инструменти и барабаните, били доста голям шок. Независимо от
това, всички тези неща наистина са библейски израз на поклонение и хваление към
Господа. Каква опозиция и съпротива са срещнали ранните Спасители, днес това е
дело на историята.

б) Госпъл-песни

Както при предишните векове, станали
свидетели на борбите в Църквата за приемането на пеенето на Псалми, а
впоследствие и на пеенето на химни, така и при съвременния период виждаме
трудния възход на песента госпъл.

През ранния XIX в., химните, написани от
немски, английски и американски композитори, имали по-голям прием и били
публикувани нови сборници с песни. В средата на столетието се появили много
сборници с химни. Много имена могат да бъдат споменати. Първоначално, в много от
песнарките били отпечатани само думите, но по-късно в някои имало добавени
отделно по няколко избрани мелодии. С течение на времето думите и мелодиите
започнали да бъдат публикувани заедно. Сборникът с химни спечелил битката за
своето право на съществуване и намерил мястото си в Църквата. Музикалните
инструменти също започнали да се появяват постепенно в много църкви след дълга и
упорита борба. През XIX век се появила и песента госпъл, заемайки мястото си в
историята на битката. Фил Кър (стр. 56) изразява добре това когато пише: „Точно
както едно столетие по-рано певците на Псалми възразяваха срещу използването на
химни, така и сега певците на химни се противопоставят на използването на
госпълите“.

Песента госпъл дойде за да посрещне една
специфична нужда ─ нуждата от една популярна песен, в която хората да могат да
изразят преживяванията на сърцето, породени в резултат от силата на евангелието
(думата ‘госпъл’ на английски означава „евангелие“ или „проповядване на
евангелието“ ─ бел. прев.). Госпълът се зародил в емоционално заредената
атмосфера на лагерните и молитвени събирания, и на проповядването на
евангелието.

Измежду мнозината, които можем да
споменем по име, Айра Д. Санкий изпъква като най-видния канал, който Бог е
използвал в тази област. Той бил певец от евангелизационните походи на Д.Л. Муди
и водейки своето служение на песен и музика, привел неизброими множества към
Божието царство. Санкий преодолял съпротивата срещу госпъл-песемта по същия
начин както и предишните мъже на Бога преодолели опозицията срещу използването
на химни и Псалми.

Кър (стр. 57) прави следното
разграничение между Псалми, химни и госпъл-песни:

1) Псаломът е една хвалебствена песен и
може да бъде придружена с музика. Това се вижда особено при използването на
Псалтира.

2) Химнът е молитвена песен и също може
да бъде придружен от музика. Основно химните са насочени към Отец, Сина и Святия
Дух.

3) Госпъл-песента е една песен на
свидетелство, придружена от музика. Тя е адресирана към хората, най-често във
вид на свидетелство или увещание.

Трябва да се приеме, че не всички
християнски песни могат стриктно да бъдат категоризирани според горната
класификация, тъй като някои от тях могат да бъдат комбинация от хвала, молитва
или свидетелство. Само езикът на стиховете може да ни покаже това.

Госпълът е най-типичният американски
принос към християнската музика, докато химните са английският, а псалмите ─
европейският принос.

Историята на Църквата ясно разкрива, че
човешката природа се страхува и противи на промяната. Това е било така и в
историята на мястото на музиката в християнската Църква и нейното поклонение.

в) Петдесятно движение (1900-1950)

През 1900-те Бог излял Своя Дух върху
гладните вярващи, които очаквали да приемат кръщение в Святия Дух според Деяния
2:4. „Петдесятното съживление“ се разпространило около света за много кратък
срок от време. Отново имало един отличителен вид песни, характерни за
петдесятниците. Тяхното пеене било живо, спонтанно и от цяло сърце. За да
изразят вярата си, те използвали химни и госпъли, а също така отличителен белег
били и многото хорове. Някои от тези химни били родени от съдържащата се в тях
отделна истина. При цялото разнообразие от църкви, намиращи се в рамката на
Петдесятното движение, повечето от тях приемали използването на всички видове
музикални инструменти на службите им. Някои от по-големите петдесятни
деноминации имат големи оркестри и музиката заема голяма част от техните служби.

г) Харизматично съживление (1950-)

През последните двадесет до тридесет
години имаше едно определено изливане на Святия Дух върху Църквата. То е
наричано с различни имена по причина на различните истини, които бяха преоткрити
за Църквата през тези години. За простота бе използвана думата „харизматично“ в
един много широк смисъл, за да могат да бъдат включени всички истини, върху
които Бог наблягаше в Църквата през цялото това време. Целта на този текст не е
да разгледаме всички тези истини. (За изучаващия, който се интересува от тези
неща, препоръчваме книгата „Истини за днешния ден“ на Ревърънд К.Р. (Дик)
Айвърсън, която може да бъде закупена от издателите.)

През 1948-1950 г. Бог изля Своя Дух Върху
някои хора, които се молеха, постеха и търсеха Господа за съживление на
служенията и дарбите на Духа, принадлежащи на Църквата. Бог посети тази група от
хора и даде специфично откровение за нещата, които Той иска да възстанови в
Църквата в тези последни дни.

В онези дни на очакване на Бога, хората
се събираха заедно, биваха посещавани от Святия Дух и търсеха Божието лице.
Духът на Господа се движеше сред събраните в свято поклонение хора. Мнозина
чуваха „Небесния хор“. Други чуваха божествена музика. Събранията бяха
разтърсвани от Божия Дух и от тях избликваха хваления и песни за Господа като
„гласове на много води“. По времето когато чакаха Бога се зарждаха много духовни
песни.

Оттогава насам, семето, което беше посято
при това изливане на Духа, израсна и даде плод, и днес по целия свят сред
Божиите хора се чуват хваления. Избликват духовни песни, събранията пеят
хваления, в много църкви се чува вокална и инструментална музика. Божиите хора
виждат, че има едно ново ниво на хваление и музика, в което Господ иска да
въведе хората Си.

В Църквата духат ветровете на промяната.
Много църкви са предизвикани от това, което Бог прави днес. Както обикновено,
има една съпротива срещу промяната. Но много жадни сърца, уморени от смъртта и
формализма, откликват на новия израз на живот в Христа.

Едно от нещата, особено характерно за
музикалното служение на вярващите, които откликват на Бога, е пеенето на
Писанията. Писанията се пеят може би както никога досега в историята на Църквата
─ и от Стария, и от Новия Завет. Чрез песни и мелодии Божието Слово се вписва в
сърцата и умовете на християните. Не меланхолични или тъжни тонове, но мелодии
на радост, хваление, триумф и въодушевление.

д) Псалми, химни и духовни песни

Авторът вярва, че Бог желае да има една
балансирана Църква; една Църква, която да може да пее и възпява Господа в
сърцето си с „…псалми, химни и духовни песни“ (Колосяни 3:16; Ефесяни 5:18,
[19]).

Бог е дал на Църквата едно трикратно
изразяване чрез музика и песен. Няма нужда някой да се настройва срещу друг.
Църковната история ни разкрива съпротивата срещу музиката в църковното
поклонение; реакцията срещу Псалмите, след това срещу химните, госпълите и в
наши дни срещу духовните песни.

В следващата глава ще разгледаме насоките
за избор на правилна музика; музика, която е подходяща за Господния дом. Сега,
нещо, което ще ни помогне е да осъзнаем необходимостта от трите области на
музика, изброени в Колосяни и Ефесяни.

1) Псалми (гръц. „псалмос“)

Псаломът е песен, придрижена от музикален
инструмент, най-често арфа. Никой не знае точния стил или музика на евреите,
когато те са пели Псалмите. Но Бог е Бог на безкрайното многообразие. Той може
да даде подходящи мелодии за Псалмите. Няма нужда тяхното пеене да бъде
погребално и меланхолично. Общо погледнато, Псалмите са Псалми на хваление и
поклонение. Днес Бог вдъхновява чудесни мелодии към много стихове от Псалмите,
които са подходящи за пеене в събранието и подхранват живота.

2) Химни (гръц. „хумнео“)

Църквата има много, много прекрасни
химни. Човек не може да вземе теологията си от песнарка, но много известни химни
имат здрава теология, съдържаща се в тях. Една от опасностите днес е викът, че
химните са мъртви. Трябва да си спомним, че много от тях са породени от едно
истинско преживяване с Бога, и че когато са били пети за първи път, те са
вдъхновявали живота. Проблемът е бил, че на следващите поколения са им липсвали
опитностите и духа на химните, и самите те не са били съживени от Святия Дух.
Как биха могли хора, „мъртви в греха“, да пеят химн, който е „оживотворен по
Дух“? Проблемът не е бил с химните, а с тези, които са ги пели. Това е направило
много от химните да се бъдат мъртви и безжизнени за онези, които ги пеят
столетия по-късно. Някои от същите тези химни, оживотворени от Божия Дух, в едно
събрание, което е живо чрез същия Дух, подхранват живота на онези, които ги
пеят. Има място за химни, които съдържат в себе си добра, здрава теология, както
и истини, добити чрез опитности.

3) Духовни песни (гръц. „одес“)

Духовната песен е една песен, подбудена
от Святия Дух. Тя може да бъде дадена спонтанно на някоя служба. Може да бъде
песен, която е дадена чрез вярващия за общо поучение и наставление. Тя не трябва
да се бърка с „негърски спиричуъл“, който е един специфичен израз на негрите при
тяхното поклонение на Бога. Не трябва да се бърка с „госпъл“ както по времето на
Айра Д. Санкий. И двете, изброени по-горе, си имат своето място. Духовната песен
е по-скоро един спонтанен израз на сърцето, когато вярващите са събрани заедно
за поклонение или когато отделният човек се покланя на Бога.

„Пейте Господу нова песен…“ (Псалом
96:1; 98:1).

„Спомням си за нощното си пеене…“
(Псалом 77:6).

„Тури още в устата ми нова песен…“
(Псалом 40:3).

„…песента Му ще бъде с мене…“ (Псалом
42:8).

„…и с песните си ще Го възхваля…“
(Псалом 28:7).

Ще завършим нашия преглед на музиката в
църковната история с горните цитати; БОЖИЕТО СЛОВО е последната проверка за
всяка музика в Църквата.

 

„Христовото слово (словото на Помазаника)
да се вселява във вас богато, с пълна мъдрост; учете се и увещавайте се с псалми
и химни, и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.“

 

Всяка музика и песен трябва да бъдат
изпитани с Божието Слово. Ако тя е противна на Словото, ако не поучава или
назидава, тогава тя няма право да бъде музика в Господния дом.

Църквата едва-едва е започнала да навлиза
в царството на небесната музика. Църковната история ни показва многото опити да
се възстанови начинът на хваление, установен в Давидовата скиния.

Ивенджълин Буут от Армията на Спасението
с право е казала: „Музиката е Божият дар за човека! Единственото изкуство от
небето, което е дадено на земята и единственото изкуство на земята, което носим
обратно в небето. Но музиката, както всеки дар, ни е дадена в семенна форма. Ние
трябва да разкрием и обработваме това семе, така че неговите прекрасни цветове
да благославят собствения ни път, както и всички, които ни срещат по него. Пейте
тези звуци в сърцата си или не ги пейте изобщо“.

Авторът вярва, че едно правилно разбиране
на взаимовръзката между Давидовата скиния и църковния начин на служение и
хваление ще спомогне да бъдат преодоляни много от препятствията и опозицията,
които са възникнали в църковната история, относно въпроса за мястото на музиката
в християнството.

 

 

                                    23
Глава

                        РЕД НА ПЕВЦИТЕ И
МУЗИКАНТИТЕ

 

В Давидовите времена служението на
певците и музикантите било на преден план. Без съмнение, това било връхната
точка на израелската национална история в много отношения и особено в областта
на хвалението.

Под формата на кратък план ще разгледаме
реда на Давид. Обект на интерес за нас ще бъдат още привилегията, служението и
отговорността на певците и музикантите от Давидовата скиния, а по-късно ─ от
Соломоновия храм.

1. Певците и музикантите били назначавани
(I Летоиси 16:9; 15:16-28)

Думата „нареди“ (англ. „назначи“) във II
Летописи 20:21 означава „да стоя“. Те заемали служба, предопределена и
подготвена за тази цел. Това не било просто използване на таланта, а едно
служение към Господа на Израел.

2. Певците и музикантите бяха отделени (I
Летописи 25:1) [в бълг. превод „определиха“; на еврейски тази дума ─ ‘бадал’ ─
означава букв. „отделям, избирам“]

Думата „определиха“ означава, че те бяха
избрани и отделени за тази функция. Отделени за служението на песента.

3. Певците и музикантите бяха
наставлявани (I Летописи 25:1-7; II Летописи 23:13)

Певците и музикантите биваха наставлявани
относно песните за Господа. Имаше такива, които ги обучаваха как да пеят хвала
на Бога. 288-те певци имаха нужда от наставление, за да освободят това, което
Бог беше вложил в техните сърца.

4. Певците и музикантите имаха
ръководител (I Летописи 15:22,27)

Ханания, което преведено означава
„приготовление, направено от Бога; благоволение от Бога“ беше избран за главен
певец. Всъщност той беше водач и ръководител на хора. Певците и музикантите бяха
обучавани под негово ръководство.

5. Певците и музикантите бяха различни по
чин (I Летописи15:16-18)

Имаше трима главни певци имузиканти. След
това, имаше други от „втора степен“, т.е. от втори ред и ранг. Това са онези в
дома на Господа, които имат различни умения в музикалното служение.

6. Певците и музикантите бяха избирани по
име (I Летописи 16:37-41)

Давид избра тези левити според техните
имена. Онези, които служеха с песни имаха признание. Техният дар ги направи
предпочитани.

7. Певците и музикантите бяха изкусни (I
Летописи 15:22; II Летописи 34:12; Псалом 33:3)

Думата „изкусни“ говори за хора, които са
били обучени, които са били експерти и са имали способност да разбират,
осъзнават и изпълняват служба пред Господа. Невежеството и липсата на умения не
се ценят в Божиите неща. Давид умееше да свири добре, когато служеше при цар
Саул (I Царе 16:16,17,23). Така че тези, които имат такова служение трябва да
искат да бъдат умели пред Господа.

8. Певците и музикантите бяха на служба
(I Летописи 9:22, 26-33; Езекиил 40:44)

Различните свещеници имаха свои отделни
служения в Храма. Някои от тях имаха служба да хвалят ден и нощ в Храма. Много
народи през времената на Библията имали високоталантливи музиканти, които били
наети на служба в дворците.

9. Певците и музикантите имаха задължения
в службата на пеенето (I Летописи 6:31-32)

Службата на песента (или песенната
служба) беше едно специфично задължение, дадено на левитите в Давидовата скиния,
което по-късно бе въведено и в Соломоновия храм. Те бяха тези, на които Господ
беше дал служението да водят песенната служба в Неговия дом.

10. Певците и музикантите стояха според
службите си (I Летописи 6:31-32; II Летописи 7:6; 35:15)

Тези, които имаха това служение, трябваше
да заемат службите си според техния чин. Това не беше случайност, а едно чувство
за отговорност пред Господа. Както останалите от Тялото Христово днес, които
изпълняват тяхното служение, грижейки се за него като свещеници, така също
певецът и музикантът трябва да изпълняват собственото си служение (Римляни
12:7).

11. Певите и музикантите получаваха
техните дялове (Неемия 7:1,44,73; 10:28,39; 11:22-23; 12:28-47; 13:5,10)

След завръщането от Вавилон, на певците и
музикантите трябваше да им бъде даден техният дял от Господния дом. Неемия
тъжеше за факта, че на тях не им беше даден техният дял ,така че да могат да
участват в служението на песента. Същото е и в Църквата днес. Тези, които служат
с песен и музика би трябвало да получават дела си от Господната съкровищница.
Без този духовен дял, тяхната функция ще изчезне.

12. Певците и музикантите действаха
според техните отреди (I Летописи 25:1-31)

Давид разпредели певците в 24 отреда. От
всеки отред имаше по някой, който беше дежурен през 24-те часа на денонощието и
хвалеше Бога (Псалом 134). Имаше едно постоянно служение на хваление, издигащо
се към Господа, докато левитите от всеки отделен отред изпълняваха задълженията
си. Каква славна атмосфера за живот! Бог обитава между хваленията на хората Си
(Псалом 22:3).

По същия начин в Църквата днес Бог е
надарил с талант тези, които са певци и музиканти. Това е тяхното служение към
Господа и към Божия народ. То не е просто една демонстрация на талант или
сръчност, служение, за което Бог ги е помазал и отредил. Тези, които имат такова
служение, имат и отговорността да търсят Господа и да изпълняват службата си,
така че в служението на песента да могат да водят Божия народ в това царство на
поклонението, което Бог желае.

Църквата е Новозаветното изпълнение на
реда в Давидовата скиния. Окончателният вид на този ред намираме в Книгата
Откровение. Там виждаме Давидовия ред, представен от двадесет и четиримата
старци, които държат арфи и златни чаши с тамян, които са хваленията и молитвите
на светиите. Тези 24 старци водят множествата на изкупените в „нова песен“ на
хваление и изкупление към Бога и Агнето, точно както двадесет и четирите отреда
бяха водачите на хвалението в Старозаветния Израел (Откровение 4:4; 5:1-14).
Разбирането на двадесет и четирите отреда свщеници и съставляващите ги 144 000
от Давидовата скиния, които бяха възприети и в реда на Храма, помага на вярващия
да разбере реда на хвалението в Откровение. Там виждаме двадесет и четиримата
старци с инструменти да се покланят, пеейки нова песен, както и 144 000 изкупени
от истинския Божи Израел (Откровение 5:9-10; 14:1-3).