Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 9

IX. Всички служения в Храма и Скинията на Първия Закон бяха образи, сочещи към Втория Завет.

Сега писателят говори за Скинията – за подредбата и и за жертвите, които се принасяха в нея – една тема, следваща добре аргументираната предходяща – че Новият Завет е по-превъзходен от Първия.
А. Ст. 1 „А даже при първия Завет имаше постановления за богуслужения, имаше и земно светилище.“
Бог беше промислил за начин и място, където Неговите хора да Му се покланят. Имаше редица постановления във връзка с тяхното поклонение, което се провеждаше в земно светилище. Това светилище, за което се говори тук, се отнася за първата скиния, която беше издигната в пустинята. Исус, от друга страна, е Първосвещеник на това, което е небесно и невидимо.
В. Ст. 2-5 В този пасаж се говори за вътрешната уредба и отделенията на земната скиния.
Изход (гл. 25-27 и 36-38) говори за Скинията и за подредбата и според както Моисей беше заповядал да се конструира.
Скинията се състоеше от двор, Светилище и Светая Светих. Дворът е бил с размери 2286 см.X 4572 см./или 22,86 м.  Х  45,72 м / и е съдържал Бронзовия Олтар и Умивалника. Светилището, което е с размери 914.4 смX457.8 см/ т.е. приблизително 9 х 5 м. / съдържа Ковчега на Завета. Също така дворът и Светилището са разделени от завеса, а също така и Светилището и Светая Светих.
Авторът ни казва, че златната кадилница се е намирала в Светая Светих. Някои смятат, че това беше олтар за принасяне на темян. Други пък смятат, че това беше кадилницата, която свещеникът използваше в деня на Помирението, когато се принасяше темян пред Ковчега на Завета.
Лев. 16:12 „След това да взема кадилница пълна с разгорени въглища от олтаря, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян, счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата.“
Авторът смята също, че Ковчегът на Завета съдържаше златната стомна, пълна с манна, Аароновия жезъл, който цъфна, и плочите на Закона. Златният съд с манната е споменат в следния стих:
Изх. 16:33,34 „И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения. И така, Аарон я положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Мойсея.“
Категорично е предписано в Мойсеевите постановления, че плочите на Закона трябваше да бъдат поставени в Ковчега на Завета.
Изх. 25:21 „И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш плочите на свидетелството, които ще ти дам.“
Аароновият жезъл цъфна ,за да се докаже, че Бог беше избрал племето на Левий за Негови свещеници; и затова трябваше да бъде пазен като свидетелство.
Числа 17:10 „Тогава Господ каза на Моисей: Върни Аароновия жезъл пред плочите на свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род, и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.“
Авторът на Посланието към Евреите тук иска да наблегне на факта, че стомната с манна и Аароновия жезъл бяха на същото място където беше ковчега, но фактически не вътре в него.
3 Царе 8:9 „В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи Завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.“
2 Лет. 5:10 „В ковчега нямаше друго ,освен двете плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли из Египет.“
Следователно, както виждаме от тези стихове, в ковчега нямаше нищо друго освен плочите на Закона.
В. Ст. 6-10 Тези стихове говорят за служението на свещеника по време на Старозаветната система в земната скиния.
Всеки ден свещениците служеха в двора и в светилището, където се принасяха ежедневните жертви, очиствания и приношения.
На първосвещеника му беше позволено да пристъпва в Светая Светих, но само веднаж в годината(изключения се приемаха само в случай, че скинията трябваше да бъде преместена или да се внесе в израилския стан по някаква причина). Денят, в които на първосвещеника му беше позволено да влиза в Светая Светих, беше деня на Помирението.
Лев. 16:2, 3 „Господ каза на Мойсея: Кажи на брата си Аарона да не влиза на всяко време в светилището, което е отвътре завесата пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облак върху умилостибилището. Ето как да влезе Аарон в светилището: с юнец, в принос за грях и овен за всеизгаряне.“
Браун отбелязва във връзка с това служение, че „на този ден първосвещеникът очевидно е влизал три пъти, веднаж с кадилницата с темян с нагорещените въглища, така че дим покриваше умилостивилището, за да препречи изгледа към Божията слава на това място, иначе свещеникът би умрял; втори път той влизаше с кръвта от юнеца, който се е принасял за неговите грехове и за греховете на неговия дом, и я поръсваше седем пъти пред умилоствилището; и трети последен път когато принасяше кръвта от козела, принесена за греховете на народа и я поръсваше също седем пъти пред умилостивилището.“ (Лев. 16:1-9).
Святият Дух, чрез самата уредба на скинията, свещеническата система и жетвоприношенията, показваше, че пътят за приближаване до Бога не беше отворен. На хората им беше позволено да пристъпят само в двора, свещеникът
можеше да достигне до вътрешната част на светилището, а само първосвеещеникът можеше да влезе в Светая Светих и то само веднаж в годината, за да принесе помирителни жертви за греховете на чадата на Израил.
Бог промени всичко това, когато даде Своя Син, за да бъде жертва на Кръста. Завесата в храма се разкъса на две при Неговата смърт.
Мат. 26:51 „И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,“
Жертвата на Исус Христос даде възможност на всички, които биха поискали да се доближат до Бога, да го направят.
Откр. 22:17 „И Духът, и Невястата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.“
Евр. 4:6 „И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред, се благовести, не са влезли поради неверието си,“

Юдеите поправиха завесата и продължиха да принасят жертви, докато Бог не прати римските войски да разрушат храма и така възможността за принасяне на жертви беше елиминирана.
Всичките дарове и жертвоприношения, според автора на Евреи, не можеха да направят никого съвършен, тъй като нямаха способността да достигнат до съвестта на хората. Моралният Закон и ритуалите се състояха от „ядене, пиене и разни умивания – плътски постановления“ (ст.10). Думата „плътски“ се отнася за човешката природа. Плътските постановления бяха свързани с човешкия живот, храна, пиене, очистване на тялото, и т. н. Браун казва: „това бяха плътски постановления, защото те очистваха церемониално тялото от нечистота, но не можеха да очистят душата от морална вина.“ Апостол Петър набляга, че тези закони бяха като товар поставен върху „бащите ни“.
Деян. 15:19 „Сега, прочие, защо изпитвате Бога, та да налагате на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?“
В Стария Завет имаше редица постановления относно ядене, пиене и ритуални очиствания. Ето списък на някои от тях:
Лев. 11:2, 9, 21, 25, 28 „Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. 9. Измежду всичките , които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в морето и реките, тях да ядете. 21. Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе ,имат пищели над нозете си, за да скачат с тях по земята. 25. и всеки, който принесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. 28. и който принесе мършата им, нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас.“
„Храната и пиенето“ също така може да се отнасят за съответните приношения, а „умиването“ за измиването на свещениците. Така или иначе, какво общо имат тези неща със спасението на душата? Те наистина бяха плътски постановления и бяха премахнати с появяването на Христа.
Деян. 15:19, 28, 29 „Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?28. Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: 29. да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ,ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.“
1 Кор. 10:27 „Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.“
Тези постановления бяха в сила само до времето на реформацията /промяната/. Думата „преобразование“ означава „нагласа, установяване на нещо друго, да изправи, да възстанови естественото си положение, да оправи нещата“. Благодатта е тази, която оправя нещата. Тя изправя всичко – всичко, което беше станало по времето на Закона. Временият характер на Закона е изразен също с израза „до едно“ – „докато“. Законът беше в сила само докато дойде това време на реформация. Брус отбелязва: „но всички тези неща бяха външни постановелия и правила за тялото, а не за съвестта, имайки временно и ограничено действие до времето на преобразувание, което води към идеята за реконструкция. Идването на Христа доведе до едно пълно променяне на образа и структурата на Израилския религиозен Закон. Старият Завет сега трябваше да отстъпи на Новия, и сянката трябваше да отстъпи пред обекта, външното и земно копие на духовната и небесна реалност.“

Д. Ст. 11-28 Тези стихове се занимават с кръвта на Исус и с това, че Неговата кръв е по-възвишена от тази на животните в Стария Завет.
„По-голямата и по-съвършена скиния“ може би е небесната скиния. Брус вярва, че това е тялото от вярващи, които се намират в Христа. Стих 11 ни информира, че Христос не влезе в скиния, направена от човешка ръка. Също така Исус не влезе в скинията с кръв от телци и козли, така както правеха земните първосвещеници в деня на помирението всяка година. Исус влезе в Небесната Светая Светих веднаж завинаги и осигури вечно изкупление за нас.
Римл. 6:10 „Защото смъртта, с която умря, Той умря за греха веднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.“

Евр. 10:10-14 “ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднаж за винаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога. Та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават.“
1 Петр. 3:18 „Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а ожитворен по  дух;“
Мат. 26:28 „Защото това е Моята кръв на (Новия) Завет, която се пролива за прощение на греховете.“

Нефективността на Левитската система е явно очертана във факта, че се принасяха постоянно жертви за грях. Първосвещеникът принасяше кръв за своите лични грехове всяка година – а също така и за греховете на всички хора. Но нашият Първосвещеник, чрез Собствената Си кръв, влезе веднаж завинаги и седна от дясната страна на Бога, като по този начин Неговото дело стана съвършенно – повече не е нужна никаква жертва.
Д. Ст. 13-14 В тези стихове се говори за превъзходството на Христовата кръв в сравнение с кръвта на Старо-Заветните жертви.
Ако проливането на кръв от животни можеше да очиства церемониално от грях, то колко повече кръвта на Христа може да проникне до съвестта и да очисти от мъртви дела.
Забележете, че Христовата жертва беше извършена чрез Вечният Дух. Има различие по отношение на това, какво смятат различните учени, че е „Вечният Дух“. Някои считат, че това е намеса на Святия Дух, Който беше постоянна част от живота и служението на Исус – от Неговото зачеване до Неговото възкресение. Други вярват, че терминът „Вечният Дух“ се отнася за Божествената натура на Христа. Неговият дух беше упражнен и Той не беше принесен в жертва насила – като животно, но доброволно избра да се даде в жертва за другите. Относно това Уест споменава: „че това е акт на Неговата Божествена Личност, Неговият Вечен Дух и Неговият Отец, Които отначало изработиха вечния план за спасение на човечеството. Вечният Дух не е Духът на Отца, пребъдващ в Христа, нито пък е Святият Дух, но е Божествения Дух на Троица,Който Христос Самият притежаваше. Всъщност, фактът че Месия Сам принесе Себе Си като Божество, направи кръвта Му напълно ефикасна.“
Така както животните, които се принасяха в жертва, трябваше да бъдат без недостатък, така и Христос беше без петно, така че можеше да бъде принесен в жертва, за греховете на всички хора.

Стих 15 ни информира че „по тая причина“ се отнася за факта, че Христовата кръв е по-превъзходна и че може да очисти вътрешността на човека. Христос стана посредника на Новия Завет. Той стана връзката между Бога и човеците като установи Нов Завет, подпечатвайки го със Собствената Си кръв.

Е. Ст. 16-17 Тези стихове се занимават с Новия Завет и с неговият Завещател.
Изглежда сякаш писателят гледа на Новия Завет така, като че ли той няма да бъде валиден до смъртта на Завещателя (Уебстер – “завещател” е този, чиято воля влиза в действие след неговата смърт). Някои учени смятат, че този пасаж се отнася за следващия стих, който говори за смъртта на Христа, като смърт на жертва- смърт, която е свързана със узаконяването на Завет.
1. Заветът с Адам беше потвърден с кръв.
Бит. 3:15 „Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“
Бит. 3:21 „И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.“

2. Заветът с Ной беше потвърден с кръв.
Бит. 9:11, 12 „Поставям завета си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:“
Бит. 8:20, 21 „И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги пренесе за всеизгаряне на олтара; и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.“

3. Заветът с Авраам беше потвърден с кръв.
Бит. 15:17, 18 „А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: „На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат.“

4. Заветът със Израил беше потвърден с кръв.
Изх. 24:4-8 „И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето изправи и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена.И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряне и пожертваха Господу телци за примирителни жертви. А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с другата половина от кръвта поръси върху олтара. После взе Книгата на Завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на Завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.“
Ж. Ст. 18-22 Авторът обяснява каква е връзката между кръвта и Завета.
Както хората, така и Книгата на Закона, бяха поръсени с кръв, като по този начин правеха закона вързан за тях. Кръвта беше също поръсвана и върху всички принадлежности в Скинията, за да бъдат очистени и посветени.
Изх. 29:12, 36 „После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и тогава да излееш всичката кръв при основата на олтара.И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивление за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивление за него, и да го помажеш, за да го осветиш.“
Лев. 8:15 „И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури я на роговете на олтара наоколо, та очисти олтара, а останалото от кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивление за него.“

Лев. 16:14-19 „Също да вземе от кръвта на юнеца и с нея да поръси с пръста си умилостивилището откъм изток; а пред умилостивилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си. Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. Така да направи умилостивение за светилището, поради нечистотите на израилтяните, и поради престъпленията им и всичките им грехове;така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им. И никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивление, догде излезе, след като направи умилостивление за себе си, за дома си и за цялото общество израилтяни. Тогава да излезе към олтара, който е пред Господа, и да направи умилостивение за него, като вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на козела, и я тури по роговете на олтара наоколо; и седем пъти да поръси върху него от кръвта с пръста си, и така да го очисти от нечистотиите на израилтяните, и да го освети.“
Почти всички неща бяха очиствани чрез кръв. Брус констатира, че „почти всичко, което изискваше церемониално очистване според Старо-Заветния Закон се очистваше с кръв. Имаше и разни изключения. Например, по-бедният израилтянин трябваше да донесе една десета от ефата от чисто брашно на свещеника за греха си вместо агне.“
Лев. 5:11, 12 „Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него
ливан, защото е принос за грях. Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.“
Умилостивление също ставаше чрез принасяне на темян.
Числа 16:46 „Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян, та иди скоро в обществото и направи умилостивление за тях; защото гняв излезе от Господа; язвата почна.“
Умилостивление също се извършваше и чрез принасянето на злато.
Числа 31:50 „Затова принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивление за душите ни пред Господа.“
З. Ст. 23-24 Тези стихове се отнасят до очистването на земната скиния с животинска кръв.
Небесните неща бяха изчистени с една по-добра кръв – кръвта на Исус Христос. Относно това, защо небесните неща се нуждаеха от изчистване, Библейският Коментар цитира: „земната скиния, като Божието място за пребиваване, също можеше да се счете за очистена от Божието присъствие, но понеже тя беше и място където Бог се срещаше с човека, тя трябваше да бъде очиствана. По същия начин, нашите взаимоотношения с Бога трябва да бъдат очиствани. Самите тези начини и взаимоотношения не се нуждаят от очистване, но понеже в тях влизат нечисти хора, те вече се нуждаят от това. Нашето вечно взаимоотношение с Бога се нуждае от очистване.“ Това очистване, обаче, става с една по-добра кръв – кръвта на Христа. Христос не влезе в земната скиния, а в небесната. Всъщност, Той влезе в самото небе, за да се яви в присъствието на Бога за нас, като наш Посредник.
И. Ст. 25-28 Този пасаж доказва, че Христовата жертва е достатъчна за очистването на греха на цялото човечество.
Всяка година първосвещеникът трябваше да влиза в Светая Светих на деня на умилостивлението, за да принася жертва за себе си и за Израил. Христос, обаче, принесе една жертва, която заавинаги задоволи Бога и очисти хората от техните грехове. Христос беше веднъж принесен, за да понесе греховете на всички. Не е необходимо Той да бъде принасян отново в жертва – нещо, което римо-католиците се опитват да правят.
27-ми стих ни информира: „И тъй ,като е определено на човеците веднъж да умрат“. Този стих е в пряка връзка със стиховете, намиращи се пред и след него – факт е, че Христос умря веднаж и никога не трябва да страда и умира пак. Човек умира в резултат на греха.
1 Кор. 15:21, 22 „Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“
Но това не важеше за смъртта на Христа. Той не познаваше грях, така че смъртта нямаше право над Него.
Мат. 20:28 „също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“
Йоана 10:11, 15, 17, 18 „Аз съм Добрия Пастир; Добрият Пастир живота Си дава за овцете. Също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го вема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.“
Исус доброволно предаде дух и умря. Явно е, че има няколко изключения относно правилото, че “който греши ще трябва да умре”:

Енох:
Евр. 11:5 „С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Него.“
Илия:
4 Царе 2:11 „И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с въхрушка на небето.“
Всички светии, които са все още живи, когато дойде грабването, не ще видят смърт.
1 Кор. 15:51 „Ето, една тайна ви явявам: Не всички ще починем, но всички ще се изменним,“
1 Сол. 4:17 „после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрешнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“
Също така всички, които са били възкресени, са умрели по два пъти освен Исус.
Ст. 28 ни информира, че Той ще се яви на тези, „които Го очакват“ . Уест вярва, че това се отнася за юдеите и за времето на Милениума. И Уест и Брус мислят, че също така този стих може да се отнася за първосвещеника в деня на умилостивението. Уест споделя следното: „Първото появяване на първосвещеника в деня на умилостивението става пред олтара, където се заколва жертвата. Това съответства на Христовото първо появяване на земята, когато трябваше да умре на кръста. Второто появяване на първосвещщеника ставаше в Светая Светих. Това съответства на сегашното присъствие на Христа пред Божия Трон. Третото появяване на първосвещеника беше пред вратата на двора на скинията. Това съответства на второто идване на Месия. Сега вече, след като е завършил делото на спасението, Той не ще се занимава с грях.“

СКИНИЯТА
I. Отделения и принадлежности на скинията.
А. Двор.
1. Размер: 4572см. X 2286см. Х 228.6 см.
2. Стената около двора е била изработена от дърво
и покрита със ленени завеси. Входът на изток е бил 914.4 см. и е бил закрит от завеса с цветове – синьо, лилаво и червено.
Б. Принадлежности в двора.
1. Олтар за жертвоприношения. Той е преобраз на Кръста. (Евр. 13:12).
Олтарът е бил направен от акациево дърво и е бил покрит с мед. Той е бил с размери: 228.6 см. Х 228.6 см. Х 137.16 см. На този олтар са се принасяли всички жертвоприношения освен приношението за грях. (Лев. 27:1 ; 40:29) Приношението за грях трябваше да се изгори вън от лагера ( Лев. 8:17 ; Евр. 13:12).
2. Умивалник. Той е бил направен от мед и е бил използван от свещениците за умиване на техните ръце и крака, преди да извършат жертвоприношения. Намирал се е между олтара и скинията (Лев. 30:17-21; 40:31). Той е преобраз на това, как Христос ни уми от нашите прегрешения (Еф. 5:25-27).
В. Скиния.
1. Размер: 1371.6 см Х 457.20 см. Х 457.20 см.
2. Стени и покрив. Били са сглобени от дъски и покрити със ленени завеси. Входът е бил покрит със завеси от чист лен ,оцветени в синьо, лилаво и червено. Покривът е бил направен от завеси, поставени в четири пласта. Най- външната е била направена от язовска кожа, втората от кожата на овни, третата от кожата на козли, и четвъртата от лен, оцветен в синьо, лилаво и червено.
3. Завеси. Преобраз на Христовото тяло. (Мат. 27:51; Евр. 10:21; Еф. 2:14, 15). Такава завеса имаше и при входа на скинията, но тази, коята разделяше Светилището от Светая Светих беше по-важна. Тези завеси също бяха направени от лен и бяха оцветени в синьо, лилаво и червено.
4. Светилище. 914.4 см. Х 457.2 см. Х 457.2 см. В тази част на скинията свещениците влизаха и сутрин и вечер, за да принасят тамян.
5. Принадлежности в Светилището.
а. Светилник. Светилникът е имал седем клона със свещи и е стоял в лявата част на Светилището. Той е бил направен от злато (Лев. 25:31-37). Свещите са били запалени през нощта и загасени през деня (Лев. 27:20, 21; 30:7, 8; 1 Царе 3:3). Йозефус твърди, че три от свещите са горели и през деня. Седем е преобраз на Божието съвършенство – Той беше съвършената светлина. Исус е светлината на света.
б.Маса за Присъствен Хляб. 91.44 см. Х 45.72 см. Х 68.58 см. Масата е била направена от дърво и обкована със злато. На нея е имало 12 хляба наредени в две редици. Този хляб се е сменял всяка събота. Масата се е намирала в дясната част на Светилището (Лев. 37:10, 11). Исус каза: „Аз Съм Хляба на Живота“ (Йоана 6:35).
в. Олтар за Темян. (Златен Олтар) – 45.72 см. Х 45.72 см. Х 91. 44 см. Този олтар, както и масата за присъствените хлябове, е бил направен от дърво и обкован със злато. Намирал се е близо до завесата, стояща на входа към Светая Светих. На този олтар се е принасял темян всяка сутрин и всяка вечер. За него са се вземали въглища от Олтара за Жертвоприношения. Този Олтар е преобраз на Христа като наш Ходатай.
6. Светая Светих или (Най-святото Място). 457 см. Х 457 см. Х 457 см. . Първосвещеникът влизаше тук само в един ден на годината – деня на умилостивението. В тази стая се е намирал Ковчега на Завета. Ковчегът на Завета е бил единственото нещо, което се е намирало в това отделение на скинията. Самият ковчег е бил с размери – 240 см. Х 70 см. Х 70 см.. Той е представлявал сандък,направен от дърво и обкован със злато.Капакът се е наричал „Умилостивилище“ и на него са били поставени два херувима – по един на всеки край. Кръвта на Умилостивлението се е пръскала върху Умилостивилището (Изх. 25:17, 18). В Ковчега на Завета са се намирали плочите на Закона (Лев. 40:20). Златното гърне с Манната се е намирало или вътре в ковчега (Евр. 9:4) или до него (Изх. 16:34). Също така Аароновият жезъл се е намирал или до ковчега или в него (Числа 17:10). Според 3 Царе 8:9 по времето, когато ковчегът е бил внесен в Скинията, в него е нямало нищо освен плочите на Закона. Евр. 9:4, обаче, ни информира, че по някое време в него са се намирали и трите неща едновременно.
II. Цената на Скинията.
А. 29 таланта злато, като всеки от тях е струвал 1,200,000 лв.
Б. 100 таланта сребро – всеки струващ 75, 000 лв.
III. Скинията е била завършена и установена на първия ден от Втората Година – глава 40

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова