Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 7

VII. Продължение на Мелхиседековото свещеничество.

A. Ст. 1 „Защото тоя Мехиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог,“
Това, което е написано за Мелхиседек освен в Посланието към Евреите, се намира в Битие 14:18-20 и Псалми 110:4.
Бит. 14:18-20 „Така и Салимският цар Мехиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята.; благословен и Всевишния Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.“
Пс. 110:4 „Господ се закле. (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.“
Един автор пише: „не толкова какво е казано за Мехиседек е важно, но какво не е казано за него.“ Това, което сформира базата за аргумента на автора е това, което не е казано за Мелхиседек. Например, не е писано ,кога е роден и кога е умрял, нито пък е споменато родословието му или произхода на неговото свещеничество.
Мелхиседек е бил цар на Салим, което означава-Цар на Мира. Името Мелхиседек означава Цар на Праведност – а Салим е било древното име на град Ерусалим
Той беше не само Цар, но и Свещеник на Всевишния Бог. Той беше поклонник и свещеник на същият Бог, на когото и Авраам служеше. Счита се, че тези двама поклоници на Ехова, които са живеели в една и съща област може би са се познавали, поради което Мелхисидек е излязал ,за да посрешне Авраам.
Браун констатира че: „Мелхиседек е считан от различни хора за: „Святия Дух“, за някакво същество по-велико от Христос, или за  Самият Христос , или за  някакъв ангел. Други го считат за Енох, Хам, Йов.“ Но за нас не е необходимо да знаем кой точно е бил той ,след като Писанията не ни дават повече информация по този въпрос.
Той благослови Авраам – нещо, което беше част от задълженията на свещеника.
Вт. 21:5 „Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),“
Б. Ст.2 „комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка“
Това означава, че Авраам призна свещеничеството на Мелхиседек. Той му даде една десета от всичката си плячка. Уест констатира, че това означава „една десета от върха на купчината“. След победите си, гърците са събирали всичката си пляка на купчини ,като са поставяли най-доброто на върха на купчините. Ето това беше дадено на Мелхиседек. Интересното е в случая, че десятъци се даваха още преди даването на Закона.

В. Ст. 3 „без баща, без майка, без родословие“.
Ако Мелхиседек беше смъртен човек – а е доста явно, че той беше смъртен – стих 4 ясно ни информира, че той беше човек, то тогава трябва да има някаво алегорично обяснение за този стих. Аароновото свещеничество зависеше от родословието си, което трябваше да идва от Левий, но този човек нямаше никакви записани родословия, така че неговото свещеничество не зависеше от неговото родословно дърво, но от това ,че той беше поставен за свещеник от Бога. Също така датите на рождението му и смъртта му не са споменати, което алегорично го представя без начало и край. Аароновите свещеници имаха лимит в отношение на годините за служението си.
Числа 8:24-26 „Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане; а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече, но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.“
Те влизаха в служението си на 25 годишна възраст и продължаваха да служат до 50 годишна възраст. Те имаха начало и край на служението си, но Мелхиседек нямаше такива ограничения на служението си. В това отношение, той е като Божия Син, Който „остава завинаги свещеник“.
Г. Ст. 4 „А помислете, колко велик беше тоя човек“
Величието на Мелхиседек не е директно споменато в посланието, но е косвено изтъкнато по следния начин:
1. Авраам беше изключително велика личност, но въпреки това плати десятък на Мелхиседек.
2. Авраам беше благословен от Мелхиседек.
Авраам наистина беше изключително велик човек. Той беше призван от Бога и му беше дадена цялата земя от реката Ефрат до река Нил. От неговото потомство щеше да произлезе Месия, Който щеше да благослови целия свят. Той беше приятел на Бога и Баща на всички верни. По времето, когато се срещна с Мелхиседек, той беше приветстван като велик войн. Също така,той беше и човек, притежаващ солидно материално притежание. Но въпреки всички тези неща, той пак плати десятък на Мелхиседек.
Десятъците бяха използвани за подпомагане на служението. Браун отбелязва: „плащането на десятъци беше един вид признаване на духовното преимущество на тези, на които се плащаха десятъците“. По този начин Авраам призна духовното преимущество на Мелхиседек като му даде десятък.
Също така ,Авраам беше благословен от Мелхиседек. Стих 7 ни информира, че „безспорно по-долният се благославя от по-горния“. Въпросът е, дали Мелхиседек е по-велик от Авраам и ако е така ,тогава със сигурност е по-велик и от Аарон. Тогава Мелхиседековото свещеничество е по-велико от това на Аарон.
Д. Ст. 5 „имат заповед по Закона да вземат десятък от людите“
Както и по рано се спомена, свещеничеството се подпомагаше от десятъците. Десятъците трябваше да се дават на Левитите от останалите племена на Израил.
Числа 18:21 „А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десятъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.“
На Авраам не беше заповядано да прави това, но въпреки това той плати десятък на Мелхиседек, като по този начин го призна за по-велик от него. Мелхиседек, въпреки че не е от родословието на Авраам и Аарон, взе десятъка и благослови Авраам – наследника на обещанието; този, с когото Бог направи завета.
Авторът сега продължава дискусията, казвайки, че всъщност Левий даде десятък на Мелхиседек, след като беше все още в чреслата на Авраам. Браун казва: „Авраам беше свещеник на своето семейство; пророк на своето семейство и цар на своето семейство. Аарон и неговите синове получиха цялата си почит от Авраам. Така че, когато Авраам даде десятък на Мелхиседек, то и Авраамовите потомци вършеха същото.“
Е. Ст. 8 „И в единия случай смъртните човеци вземат десятък“
Левитските свещеници преминаваха като умираха. Те получаваха десятъци от израилтяните, като по този начин бяха почитани от тях за изпълнението на свещеническата служба. Но въпреки това, те бяха смъртни човеци.
Числа 33:38 „И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.“
Числа 3:4 „А Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принасяха чужд огън пред Господа в Синайската пустиня; и нямаха чада; а Елеазар и Итамар свещенодействаха в присъствието на баща си Аарона.“
Ис. Нав. 24:33 „И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финеес, който му беше даден в хълмистата земя на Ефрема.“
„Тоя, за когото се свидетелства, че живее.“(ст. 6) Нищо не се знае за смъртта на Мелхиседек. Така ,както не е записана датата на раждането му, така не е записана и датата на неговата смърт. Стих 8 може също да се тълкува така, че тук на тази земя смъртните получават десятък, а на небето ги получава Исус, „за Когото се свидетелства, че живее.“. Или също може да означава, че Мелхиседек е преобраз на Исус, Който никога не умира.
„Смъртните човеци“ са свещениците, които са завършвали своята служба на 50 годишна възраст. Мелхиседек не завърши своето служение, но остана завинаги свещеник.
Ж. Ст. 11 „Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство“
Авторът сега поставя нов въпрос: Ако левитското свещенство беше съвършено, тогава защо Исус беше наречен свещеник според Мелхиседековия чин?
Терминът „съвършенство“ в този стих означава „пълнота, завършеност – една институция е съвършена, когато тя изпълнява целта, за която е основана.“ Целта на свещеничеството беше да премахне греха и да промени човешкия живот към по-добро. Левитското свещеничество правеше това по принцип, но в действителност, това не ставаше. Месия трябваше да умре, за да изпълни изискванията на Закона. Ако левитското свещенство можеше да изпълни крайната цел – да доведе човека при Бога, то тогава нямаше да има нужда то да бъде заменено. Месия, обаче, е свещеник според чина на Мелхиседек, а не на Аарон, така че упадъкът на Левитската система е изявен чрез смяната на свещеничството.
З. Ст. 12 „Защото, ако се промени свещеничеството, по необходимост става промяна и на Закона.“
Не само свещеничеството беше променено, но и Закона. И двете бяха временни, докато беше отворен един по-добър път за човека.
Иоана 1:17 „понеже Законът бе даден чрез Моисея, а Благодатта и Истината дойдоха чрез Исуса Христа.“
Деян. 13:39 „и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия Закон.“
Деян. 15:28, 29 „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.“
Римл. 7:4, 5 “ И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо Закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез Закона, действаха във вашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;“
Римл. 10:4 „Понеже Христос изпълнява целта на Закона, да се оправдае всеки, който вярва.“
Кол. 2:14 „и като изличи противния нам в постановленията му Закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста.“
Юдеите приемаха, че Псалом 110 се отнася за Месия. Също така те признаваха, че Той ще дойде от Юда.
Бит. 49:10 „Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете  му, Докле дойде Сило; и Нему ще се покоряват племената.“
Ако Той произлезе от Юда и е Свещеник, то тогава Бог е отхвърлил Левитската система, заради този по-добър път.
Свещеничеството беше напълно обвързано към Закона, така че, ако трябваше да се промени свещеничеството, се налагаше да се промени Закона също. Това и направи Бог – промени и свещеничеството, и Закона; като ни постави под свещеничеството на Христа и Закона на Благодатта и Любовта. Той направи един Нов Завет със хората – Завет, който замени Стария.

И. Ст. 14 „Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе“
„Известно“ означава „нещо, което всички знаят“. Юдеите полагаха много усърден труд в записването на родословията и това –  на Нашия Господ е записано в Евангелията.
Мат. 1:1, 2 „Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама. Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;“
Лука 2:4 „И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),“
Откр. 5:5 „Но един от старците ми каза: „Недей плака: ето Лъвът, Който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне Книгата и да разпечата нейните седем печата.“
Юда беше едно царско семейство, но не и свещеническо семейство, затова Христос беше свещеник по чина Мелхиседеков, а не на Левий.
Й. Ст. 16 „Който се установи не по Закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;“
„Закон в плътска заповед“ определено се отнася за Левитското свещенство. Думата „закон“ означава „норма или стандарт“. „Плътска“ означава „телесна“. Уест отбелязва, че „нормата или стандарта на Мойсеевите заповеди се занимаваха с човешкото тяло. Свещеникът трябваше да произлиза от определено семейство ,а още трябваше и да е физически одобрен , без всякакъв физически недостатък.“ Браун отбелязва същото нещо: „Това беше един закон, чийто детайли се отнасяха за плътските и външни неща. Той се интересуваше от естествени наследници, за физически качества, постановления за обреди, телесни освещения – с една дума неща, които се виждаха и бяха временни.“
Христос не беше свещеник по плътски качества, но чрез силата на един вечен живот. Неговото свещеничество не престава. Левитите умираха или преставаха да служат на 50 годишна възраст, но Христос е вечен свещеник. Смъртта не може да прекрати службата Му, защото Сам Той възкръсна от мъртвите.
Пс. 16:9, 10 „Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.“
Мат. 28:6 „Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: Дойдете и вижте мястото, където е лежал Господ.“
Деян. 1:3 „на които и представи Себе Си жив след страданията Си с много верни докказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.“
Римл. 6:9 „знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.“
Откр. 1:18 „Бях мъртъв, и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“
К. Ст. 18 „защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,“
Както вече беше разгледано, Законът е изпълнен чрез Исус и е отхвърлен настрана. Той изпълни добре функцията Си като наш „пътепоказател“, който да ни доведе до Христос. Уест изказва следната мисъл: „Левитската система беше идеална в целта, за която беше създадена, тоест да покаже правилната насока към Първосвещеника, Месия, но тъй като трябваше чрез неизброими жертви да се изисква прощение на грехове, тази система се оказа слаба и безполезна. Тя не можеше да намери една жертва  – да покрие греха като цяло. Следователно, тя не беше способна да спаси никого и затова беше отхвърлена от Бога.“
Брус казва: „Цялата система на поклонение свързана с ритуалите и свещеническите служби беше калкулирана така, че да държи хората на дистанция от Бога, вместо да ги доведе близко до Създателя.“ Причината за това, че новият ред е по-добър от предишния е, че той довежда хората в  близко взаимоотношение  с  Бога.
Римл. 2:15 „по това, че те (езичниците) показват действието на закона, написано в сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават;“
2 Кор. 5:18, 19 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез (Исуса) Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.“
Еф. 2:15-18 „като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, Закона със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благоветства мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.“
Откр. 5:9,10 „И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш Книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници: и те царуват на земята.“
Кол. 1:20-22 „и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, проляна на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си святи, непрорчни и безупречни.“
Думата „се унищожава“ означава „да отхвърлиш, захвърлиш или да отстраниш нещо, което е вече било установено“. Законът беше отхвърлен поради неспособността си да доведе човека до Бога.
Римл. 8:3 „Понеже това, което беше невъзможно за Закона, поради туй, че беше отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си, в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта;“
Деян. 13:39 „и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия Закон.“
2 Кор. 3:7-14 „Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на Духа с по-голяма слава? Защото, ако служението на онова, което докарва осъждение, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). Защото, ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното. И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голямо откровенност, и  не сме като Мойсея ,който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя Завет преминава в Христа.“
Л. Ст. 20 „И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,“
Заклеването, за което се говори в този стих, е свързано с казаното в Пс. 110:4: „Господ се закле и не ще се разкае“. Този акт на заклеване е разгледан в Евр. 6:13-18. Това, което беше казано ,относно клетвата към Авраам, може изцяло да се приложи към смисъла на този стих. Когато Левитските свещеници започваха тяхната служба Бог не се обвързваше с клетва към тях, но когато Месия беше издигнат като Първосвещеник, Бог се закле потвърждавайки вечния характер на Неговото свещеничество.
М. Ст. 22 „толкоз на по-добър Завет Исус стана Поръчител.“
Исус беше Свещеник от по-висш ранг ,поради Неговото вечно съществуване, тъй като беше поставен на служба от Бога. Следователно Той е Посредник или връзка към един по-добър Завет от този, който беше предоставен чрез Левитската система. Старо-Заветните свещеници бяха посредници на Закона на Стария Завет, а Исус – на Ново-Заветната благодат.
Н. Ст. 23 „посветените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си.“

Поради очевидната неотменимост на остаряването и смъртта е имало много мъже, които са служили като свещеници от времето на Аарона, до разрушаването на Ерусалим през 70 Сл. Хр.. Сега ние се нуждаем само от един Първосвещеник, защото Той е вечен. Брус констатира: „но според автора на Посланието към Евреите смъртта на първосвещеника означава, че той вече не е на разположение на тия, които зависят от неговото ходатайстване за техните грехове пред Бога. Христос, обаче, не е нужно да предава службата Си на някой друг, по-малко квалифициран служител, да изпълнява функцията на посредник. В такъв случай тези, които са доверили техния живот на Него, знаят, че те ще бъдат завинаги в сигурност в Божиите ръце.“
О. Ст. 25 „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него“.

Думата „съвършен“ в оригиналния гръцки език е съставена от две думи и означава „всичко и край“ следователно – цялостност. Тук могат да се споменат две важни неща относно спасението: Бог е способен да ни спаси съвършено
и да доведе спасението ни до край. Тъй като Бог е вечен, Неговото свещеничество е безкрайно и всеобхватно. Той е способен да спаси всички грешници независимо от греховете им.
Мат. 11:28 „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“
Марка 2:17 „А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешните (на покаяние).“
Марка 16:15 „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.“
Лука 7:47 „Затова ти казвам: Прощават й се многото  грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.“
Еф. 2:1 „И съживи  вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове;“
Кол. 1:21, 22 “ И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни.“
1 Тим. 1:13, 15 „При все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие. Вярно е това Слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.“
Тит 3:3-6 „Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни и се мразехме един друг. Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата голяма любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител.“

Бог може да спаси всеки човек съвършено „понеже всякога живее да ходатайства за тях“.
П. Ст. 26 „Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвесен по-горе от небесата.“
В този стих ясно се очертава още една допълнителна квалификация на нашия Първосвещеник. „Ни трябваше“ буквално значи „да съвпадне“. За да съвпадне с нашето положение първосвещеникът трябваше да притежава тези характеристики – да е свят. Думата, използвана в този стих за „свят“, в гръцкия носи не толкова често срещаното значение – „отделяне от нечистота“, а по скоро има морален оттенък. Той трябваше да бъде морално чист, не само отделен от нечистотата за служение. Това говори за състояние на човек, в което той е недокоснат от грях и необвързан със слабости.
Евр. 4:15 „Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.“
Йоана 14:30 „Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят. Той няма нищо в Мене;“

Нашият Първосвещеник трябва да е чист и съвършен. Той трябва да не нарушава законите на правдата и милостта, и да е такъв, който обича ближния като себе си.
Йоана 13:1 „А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.“
Йоана 15:12, 13 „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.“
Той ще съди всички хора праведно на определеното им време.
1 Кор. 4:5 „Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.“
1 Кор. 3:12-15 „И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.“
Мат. 7:22 „В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли Име
направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“
Мат. 16:27 „Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“
2 Кор. 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“
Нашият Първосвещеник  също трябва да е непокварен. Уест констатира, че свещеникът трябва да е „без това, което по принцип е деформирано или развалено или нещо, чиято сила или ценност е изчезнала.“ Рождението Му от девица Го предпази от пропадналото човешко естество. Това обаче не означава, че Христос не е можел да съгрешава. Люцифер и Адам се разбунтуваха против Бога тогава, когато все още нямаха пропаднало естество. На Втория Адам Му беше дадено същото естество ,както и на Първия Адам при създанието. Разликата е в това, че Вторият Адам опази своето първоначално естество.
Нашия Първосвещеник също трябва да е отделен от грешниците. Това не означава физическо, а морално отделяне. Това означава, че Той не трябва да е грешник. Браун казва: „Първосвещеникът, от който се нуждаем, трябва да е абсолютно невинен, морално съвършен, което означава, че той не може да е като всички останали хора, защото всички съгрешиха.“
Йоана 8:23 „И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.“
Йоана 17:15-17 „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез истината; Твоето слово е Истина.“
Нашият Първосвещеник трябва да е поставен по-високо от небесата. Това е позицията, в която Той беше поставен от Отца ,след жертвата Му на кръста.
Еф. 4:8 „Затова казва: – „като възлезе на високо, плени плен. И даде дарове на човеците“.“
Деян. 2:33 „И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Святи Дух, Той изля това, което виждате и чувате.“
Деян. 5:31 „Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.“
Римл. 8:34 „Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли,Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?“
Еф. 1:20 „мощ,с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,“
Еф. 4:10 „Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).“
Фил. 2:9 „Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните“
Р. Ст. 27 „Който няма нужда всеки ден, като ония свещеници, да принася жертви първо за своите грехове“
Браун пише: „един морално несъвършен Първосвещеник не можеше успешно да извърши функцията си като застъпник за другите. Този, който застава пред Бога заради някой друг трябва да е в чисти отношения с Бога.“ Христос – нашият Ходатай – беше винаги в съвършени отношения с Небесния Отец.
Лука 3:22 „И Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, Който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“
Йоана 8:29 „И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.“
Способността на Левитските свещеници да извършват грях е вече дискутирана и нищо друго не остава, освен да се споменат няколко стиха, показващи това.
1 Царе 2:12, 17, 22 „А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва. А като беше Илий много стар, чу всичко, що правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.“
Ездра 9:1 „Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;“
2 Лет. 36:14 „При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, Който Той беше осветил в Ерусалим.“
Мат. 26:3, 4 „Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Кайафа, и наговориха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;“
Мат. 27:20 „А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.“
Деян. 4:6-8 „А мнозина от тия, които  чуха Словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците; и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.“
Деян. 23:2-5 „А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. Тогава Павел му рече: Бог ще ударе тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме ударят? А стоещите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? А Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си“.“
С. Ст. 28 „Защото Законът поставя за първосвещеници немощни човеци“
Това беше посочено в гореспоменатите пасажи. Поради своите лични грехове свещениците трябваше постоянно да принасят жертви за  самите себе си, а след това и за останалите хора. Уест казва: „Законът назначаваше хора, които бяха принципно немощни – морално, духовно, и физически. Но Божията декларация поставя Сина като Първосвещеник, Който е напълно съвършен.“

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова