Денят на Помазанието

Денят на Помазанието

Помазанието е онова действие на изливане на масло или някакъв друг вид помазание върху предмет или човек. То може да символизира приемане и предаване на сила, радост, изцеление или очистване. Гръцката дума за помазание съдържа дори елемент на втриване на помазанието. Помазанието може да бъде с масло (Як. 5:14-16), аромати (Изх. 30:22-25) и Святия Дух (Пс. 45:7; Евр. 1:9). То се използва се за (1) благословение, (2) изцеление и (3) служение. В съвременната църква, помазанието е най-често символ на изливането на Святия Дух.

Помазанието в Стария Завет

В Старият Завет помазанието е давано на:

  1. Пророци (3 Цар. 19:16; Пс. 105:15)
  2. Свещеници (Изх. 29:7, 29)
  3. Царе (1 Цар. 16:3, 13)
  4. Съдии (Съд. 3:9,11; 5; 6; 11; 14)
  5. Пленниците (2 Лет. 28:15)
  6. Предмети свързани е религиозни ритуали като олтари (Бит. 28:18; Изх. 29:36), скинията (Изх. 30:26), Ковчега на Завета (Их. 30:26) и т.н.

В Старият Завет помазанието не е постоянно присъстващо, а е давано за определено време, роля и цел. Това ясно личи от поведението на Давид който е помазан за цар от пророк Самуил (1 Цар. 16:3). Във времето на лични грешки и проблеми, Давид се молеше Бог да не отнема помазанието от живота му (Пс. 51). Ето защо Стария Завет говори както за силата на помазанието което може да разчупва робства и проблеми (Из. 10:27), така и за нуждата от Ново Помазание (Пс. 92:10)

Денят на Помазанието

При подготовката на Старозаветната Скиния един ден бе отреден за помазание на съдовете, уредите и служителите за службите пред Бога според закона. Той е често наричан Денят на Помазанието и включва следните елементи:

  1. Рецепта за приготвяне на маслото за помазание (Изх. 30:23-24)

  1. Приготовление на маслото за помазание (Изх. 30:25)
  2. Помазание на скинията (Изх. 30:26)
  3. Показание на всички ритуални вещи с цел освещение (Изх. 30:26-29)
  4. Помазание на първосвещеника и свещениците (Изх. 30:30)
  5. Отделяне на помазанието за свещена употреба (Изх. 30:31-33)
  6. Обявяване на Помазанието за всички поколения (Изх. 30:31-32)

Помазанието в Новия Завет

Новият Завет разглежда помазанието като слизане на Святия Дух и пребъдване в живота на вярващия т.е за разлика от Стария Завет помазанието остава във вярващите (1 Йн. 2:27). Като такова, то е ясно показано с проявата на Святия Дух в живота на Исус Христос (Лк. 4:18; Д.А. 4:27; 10:38; Евр. 1:9).

Лука 4:17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: – 18 „Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на  пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19 Да проглася благоприятната Господна година“.

Помазанието присъства в живота на всеки вярващ чрез новорождението и чрез кръщението със Святия Дух придружено с говорене на езици. Всъщност наименованието Християнин носи значението на последовател на Христос или един който е последвал Помазаника (Пс. 2:2; Дан. 9:25-26). В Новия Завет се помазват:

    1. Гости (Лк. 7:46)
    2. Болни (Як. 5:14-15; Лк. 10:34)

< li class=“cs6C7D482″>Мъртви (Мт. 26:12)

  1. Светии (2 Кор. 1:21; Йн. 2:20, 27)

Помазанието се явява както преживяване за индивидуалния Християнин, така и практика в корпоративния контекст на Христовото тяло. То е не само резултат от познаването на Бога, но и увеличава нашето знание. С други думи, помазанието ни учи на това което е истинско и право и по този начин ни предпазва от фалшивото (1 Йн. 2:27). Тъй като помазанието е елемент на общението с Бога, то продължителното пребиваване в Неговото присъствие съдържа елемент на израстване в помазанието.

Постът и молитвата на вярващите увеличават помазанието (Д.А. 1:14)

Двоен Дял Помазание

Историята за двама Старозаветни пророка разказва как по-младият от тях поискал двоен дял от помазанието на по-стария. След поредица от трудни изпити той наистина получил поисканото помазание (4 Цар. 2:9). Подобно, днес много млади Християни искат двоен дял помазание за служение. Както и в Стария Завет, такава ситуация е двояка. От една срана младото поколение трябва да премине през изпитите на живота които ни приготвят за да можем да понесем двоен дял от помазанието. От друга страна поколението което предава помазанието трябва да отговори на един труден критерий а именно да запази даденото му помазание. Дали сме готови да приемем двоен дял помазание, и дали сме готови да го предадем на идното поколение са двата въпроса на които трябва да отговорим преди да можем да заживеем под двоен дял помазание.

З А П И С К И:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.