Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 8

VIII. Христос е Посредник на един по-добър Завет

А. Ст.1 „А от това, което казваме, ето що е смисълът:“
„Смисълът“ означава „главната точка“. Един писател отбелязва, че по този начин авторът на посланието не продължава стария аргумент, но подхваща нова тема.
Б. Ст.2 „служител на светилището и на истинската скиния“
Терминът „служител“ е съставен от няколко части, означаващи „притежание на хората, служещо за работа, използван от човек в служение, който е изпълнявал публична длъжност.“ Думата „светилище“ буквално означава „Святото място“. Ето защо, Исус Христос е представен като Служещ на хората в Святото място, в небесния храм.
Исус служи в едно по-велико светилище, защото Той има по-велико служение от Аарон. Земният храм, в който служеше Аарон, беше само копие на небесния, в който служи Исус.
Изх. 25:40 „Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.“
Изх. 25:9 „По всичко, което ти показвам – образа на скинията и образа на всичките и принадлежности, – така да я направите.“
Откр. 11:19 „И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.“
Писателят отново показва величието на Христос спрямо Аарон в това, че Той служи в много по-висше светилище, което беше създадено от Бога, и което не беше направено от човек.
В. Ст. 3 „затова, нужно е и Тоя Първосвещеник да има нещо да принася.“
Той не се нуждаеше да принася нещо за Себе Си, но за братята си. Той трябваше да има жертва за принасяне, след като беше Първосвещеник. Малко по-късно авторът ни съобщава каква точно беше тази жертва.
Евр. 10:9-14 „после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“. Ще каже: Той отмахна първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднаж завинаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават.“
Слава на Бога за това, че нашият Първосвещеник наистина имаше какво да принесе – Неговата изкупителна кръв, която ни очиства от всеки грях.
Евр. 9:12-14 “ влезе…веднаж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на Живия Бог!“
Еф. 1:7 „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.“
Г. Ст. 4 „А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде Свещеник,“
Исус беше от Юдовото племе. Племето на Левий служеха като свещеници тук на земята. Ето защо, Той трябваше да бъде Първосвещеник в Небесното светилище защото според Моисеевия Закон ,Той нямаше право да служи в светилището.
Д. Ст. 5 „(които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща,“
Ето ,това беше Законът – образец и сянка на добрите неща, които има да стават. Жертвите сочеха към Христа – към Неговата жертва. Кръвта на животните сочеше към Христовата скъпоценна кръв. Олтарът сочеше към кръста и т.н.
Кол. 2:17 „които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.“
Евр. 10:1 „Защото Законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно
принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертват.“
Е. Ст. 6 „колкото и Завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен.“
В този стих се намира главната тема на Посланието към Евреите: „Новият Завет в кръвта на Исус Христос е по-превъзходен от Стария Завет в кръвта на животните.“ Христос, подобно, получи едно по-превъзходно служение от тях (ангелите, пророците, Мойсей, Исус Навиев и Аарон). Новият Завет беше установен върху по-добри обещания. Думата „узаконен“ буквално означава „е бил обект на узаконяване, е бил установен законно“. В действителност, при едно заветно споразумение всеки от страните върши своята част. Ако някой се съгласяваше да изпълнява изискванията на Закона, тогава Бог се съгласяваше да им даде благословенията написани в книгата на Закона. Новият Завет, обаче, съдържа едни по-превъзходни обещания от Стария Завет. Обещанията на първия Завет са обобщени във Вт. 28:1-13.

Вт. 28:1-13 „Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света. И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето. Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти; благословен кошът ти и нощвата ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си. Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе. Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благословя в земята, която Господ твоят Бог ти дава. Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; И всичките племена на света ще знаят, че ти се наричаш с Господното име, и ще се боят от тебе. Господ ще те направи да изобилстваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде. Господ ще ти отвори доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземеш на заем. Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.“

Забележете, че обещанията предимно се отнасят за Ханаанската земя и са от материален характер. Те всички, обаче, са резултат на спазването на законите на завета. А обещанията на Новия Завет са по-превъзходни.
Откр. 21:1-4 „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си.И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“
Откр. 5:9 „И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш Книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ. и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници: и те царуват на земята.“
Ж. Ст. 7 „Защото, ако оня първи Завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.“

Писателят сега ни показва, че Бог е обещал да премахне първия Завет и да установи втори. Причината за това беше, че първият не беше без недостатъци. Както вече споменах и по-преди, Законът беше съвършен ,що се отнася до целта на създаването му – да послужи като пътеводител до Христа. Но той не можеше да се справя с моралната нечистота, не можеше да оправдава, и не можеше да спасява. Затова той беше само временен.
З. Ст. 8 „Когато ще сключа с Израиливия дом и с Юдовия дом нов Завет;“
Уест казва: „Старият Завет съществуваше от Битие 3:21 до Голготският кръст“.
Гръцката дума за „завет“ означава „място между двама“. Заветът представлява едно съгласие между две различни страни. Вторият завет, който Бог сключи с хората беше различен от първия, когато „Бог ги взе за ръката и ги изведе от Египет“. Това „взе за ръката“ показва, че те бяха като деца, тогава когато се сключи първия Завет. Тогава Бог ги постави под подходящи закони и постановления, които те доброволно приеха.
Изх. 24:7, 8 „После взе книгата на Завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на Завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.“
Израил постояно нарушаваше условията на Завета и Бог ги отхвърли в резултат на техния бунт.
Стихове от 10 до 12 са цитат от Еремия 31:31-34.

Ер. 31:31-34 „Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; Не такъв Завет какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя Завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето Заветът, който ще направя с Израилевия дом: След ония дни, казва Господ: Ще положа Закона Си във вътрешностите им, Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде. И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече.“

Пророк Еремия видя времето, когато Бог щеше да изпълни намерението Си да отмахне първия Завет, за да установи втория.
Законите на първия Завет бяха написани на камък – а на втория на телесните плочи на сърцето и ума. Първият Закон държеше човека далеч от едно истинско взаимоотношение с Бога – а вторият ги сближава един с друг посредством помирението. Завесата беше раздрана и веднаж завинаги достъпът до Бога стана свободен и възможен. Сега „Той е нашия Бог и ние сме Негови деца“.
Откр. 21:3 „И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.“
Това са по-добрите обещания:
1. Ще поставя закона Си в сърцата и умът им.
2. Ще им бъда Бог.
3. Ще Ми бъдат народ.
4. Ще ги уча.
5. Те ще Ме познават.
6. Аз ще бъда милостив.
7. Аз ще им простя греховете и прегрешенията.
Обещанията са по-добри и Новия Завет е запечатан с по-добра кръв от тази на Стария Завет.
Мат. 26:28 „Защото това е Моята кръв на (Новия) Завет, която се пролива за прощение на греховете.“
И. Ст. 13 „А като каза „Нов Завет“, Той обявява първия за остарял.“
Браун констатира: „Старият Завет направи две неща – той изигра главната си роля като показател. Ясно е показано че той не можеше да задоволи изискванията на едно спасително дело. Ето защо, той беше премахнат – като достигна до връхната си точка – Христос.“ Думата „стар“ не дефинира Закона като стар по отношение на време, но като „изхабен, и бездействен“.

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова