1. Синдромът на Шефа: да доминира и ръководи е в човешката природа. А и не са малко родителите, които (обикновено несъзнателно) възхваляват лидерските черти на децата си. Така човек е принуден през целия си живот да изразява и защитава превъзходството си. Затова голяма част от този тип водачи раздават команди и демонстрират сила над подчинените си. А най-отчайващото е, че вероятността да се отърват от този синдром е нищожна.

2. Синдромът на Наполеон: ниският ръст е истинска драма за много лидери. Съчетан с говорен недостатък или косопад, той става просто страшен. Този тип компенсира с прекалена суета към външния си вид или с трупане на политическо и финансово влияние. Нерядко цената се изразява в ограбване на хората около тях.

3. Синдромът на Херкулес е разпространен масово сред лидерите. Не става въпрос за физически ръст, а за мегаломания в начина на ръководене. Страхът да не попаднат в зависимост е причина нарочно се държат пренебрежително или да отказва помощ най-вече когато имат нужда от нея. Падението обикновено е голямо.

4. Синдромът на Александър
Изразен в огромния страх да не бъдат сметнати за нехетеросексуални. Затова се изразяват грубо, удрят се в гърдите и прочее „мъжкарски“ неща. Според проучванията, за повечето мъже фактът, че някой може да ги помисли за нехетеросексуални, е един от най-ужасните им страхове.

5. Синдромът на Давид е да се почувстват отново млад както преди. Това желание идва от и най-вече от един живот изпълнен със собствени амбиции и неуспехи. Никой не може да върне годините назад.

Моделът на Христос: водачество чрез слугуване, смирение до умиване на нозете на по-низше стоящите, саможертва до смърт на кръста е все още библейския начин за водене на Църквата. Ако има кой да го практикува…