От казаното до тук за протестантската традиция и превода на Библията, идва и идеята за един неприет интерлинеарен текст на българската Библия и решенията които той предлага.

Йоановият корпус в настоящото издание бе преведен още през лятото на 1996г. от Nеstle–Aland 27ed. и отпечатан като пилотно издание едва през 2007 год. На конференцията по библейски технологии Bible Tech през 2009/2010г., бе представен модела за паралелни повторения на гръцки и български граматически структури при превода на Новия Завет. Тази парадигма показа защо и как е ненужно да се преминава през английски език в който липсват определени лингвистични особености без които се ограбва красотата на българския език и звучене. Имено този модел ни отвори врата да калибрираме нашия текст с работните копия на Йоан и Марк подготвяни за 28то издание на Nеstle–Aland.

По същото време д-р Майкъл Холмс, ученик и близък съработник на д-р Брус Метзгър, в партньорство с библейския софтуер Логос, започна работа по ново критично издание на Гръцкия нов завет за Дружество за библейска литература в Атланта. Тази нова стъпка в протестантската традиция включи ревизиран Текстус Рецептус, Тишендорф, Уескот и Хорт и вон Соден. Базовият текст дойде от дигиталното издание на Джеймс Таубър от Бостънския университет, който добави аналитичен апарат с морфология към критичното издание. По този текст продължи и по-нататъшната работа, докато наш стар приятел взе сабатикал за да преработи бележките под линия в Марк за Nеstle–Aland 28ed. и така получихме фототипно прототипите на изданието преди то да излезе от печат през 2012г.

Всичко това даде възможност за някои приоритетни предимства и характерни особености в новия интерлинеар:

1. Текстът е подреден три-редово: гръцки оригинал, буквален превод на български и за първи път аналитичен апарат с подробна морфология на думите
2. Превеждано е дума по дума, а не фраза по фраза т.е. не просто наложен текст като досегашните издания, а един чисто нов превод, който отваря широко съзнанието на четящия за по-дълбоко разбиране на Словото
3. Избегнати са ненужните текстови маркери и обяснения, тъй като паралелната стилистика на гръцко-български е много по-удобна от английско-българската акомпанирана със Стронгс
4. Показано е буквалното значение на текста без излишна динамична еквивалентност, характерна за западните интерлинеарни издания
5. Буквално от гръцки са преведени сказуемите, дори при спомагателния глагол: биващ, бивайки и характерното щящ. Tака се избягва наслагване на като, който и т.н. когато те не са в оригинала
6. Преведен e дори определителния члено, както следва в гръцкия пред думата (ако, разбира се, не се смята стилистиката на ап. Павел). Това правило е следвано дори в традицията на номина сакра – Исуса, Отца, Бога
7. Избегнато е ненужното насилственото налагане на буквализъм при разбираемата новозаветна терминология като Господ/господар, църква/еклесия/събрание и т.н.
8. Следва се буквално превеждане на дума за дума с падеж и род, което е възможно в 90% от Новозаветния текст
9. Приложеният критичен апарат освен аналитичната морфология, включва критичното издание на базата на Нестле-Аланд и обозначение на стихове и пасажи с критични промени
10. И не на последно място, липсващата до момента морфология не само показва защо дадена дума е преведена така, а дава възможност и на четящия да се ориентира в по-сложните граматически структури на гръцкия език и да ги разбере.

Това което остава нужно, са преводаческите бележки и критични решения представени в един надлежен Текстов коментар на Новия завет. Той е вече съставен, но заради ограниченото място и време в това издание, ше злезе в едно отделно приложение. Част от него вече присъстват в отделните публикации по книги, както и в цялото Четвероевангелие, Деяния, Послания и Апокалипсис.

И накрая, както подобава на богослови и свещенослужители, да споделим и нещо от Библията вместо само да говорим за Библията

Ап. Павел пише до младия Тимотей сакралните и мистични слова:

Донеси ми япанджака и книгите, а особено пергаментите.

За япанджака, споменат заедно със идването на зимата, ние погрешно мислим че става дума за връхна дреха като ямурлук. Използваната гръцка дума фелонес се отнася за римската тога-трабея – пурпурно наметало, обозначаващо статута на римско гражданство с което Павел претендира да се яви пред цезаря.

Ако япанджака не ни е много ясен, то книгите са повече от конкретни. Книгата – на гр. библиос и кожения пергамент – на гр. мембрана (само тук в целия Нов завет) се отнасят за личния равински препис на Тората на ап. Павел, заедно с неговите бележки от обучението му при нозете на Гамалиил. За тях Павел пише да му се донесат в Рим от младия Тимотей

И в история на Реформацията така – някой някому трябва да представи книгите:

• Хус превода на чехите, но и на онези сам той нарича ученици на антихриста
• Тиндейл превода на англичаните, но и на краля който го изгаря на кладата
• а мъртвото тяло на Уиклиф е ексхуманитирано даже 40 години след смъртта му за това, че е превел Библията на езика на гонителите си.

Да припомним и думите на Лутер които погрешно се цитират като протест срещу политически и църковно силните на деня, а всъщност се отнасят за книгите му, които обвинителите са разхвърлили на заседателната маса между него и Карл V. Посочвайки към книгите и говорейки най-вече за написаното в тях, Лутер изрича историческите слова:

Тук стоя

Не мога другояче

И нека Бог ми е на помощ!

Аз ви донесох книгите на брой точно 95 тук пред вас. И понеже днес е Вси Светии да споменем един от тезисите, закован на Витенбергските катедрални порти под номер #53 и модифициран специално за настоящето събитие

Враговете на Христа са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово от някои преводи, за да може да се продават едни други преводи…