Архив за етитет: касационна

Върховен административен съд по касационна жалба подадена от Иван Желев Димитров (агент „Ангелов”)

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува:

РЕШЕНИЕ № 4615 (София, 24.04.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров (аг. „Ангелов”) срещу решение 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град, което е отменено Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. (СРЕЩУ ДОЦ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ОМАРЧЕВСКИ, ДЕКАН НА БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ КЪМ СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”) по описа на Комисията за защита от дискриминация.

Omarchevski_VarhovenAdminSud_ag_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4615
София, 24.04.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на двадесет и шести януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
КАЛИНА АРНАУДОВА

 

при секретар Маринела Цветанова и с участието
на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното
от съдията ИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело № 3453/2014

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на проф. Иван Желев Димитров от гр. София, против Решение № 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град, което е отменено Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Комисията за защита от дискриминация бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответната Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба.
Ответникът Александър Стоянов Омарчевски, с писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено по отношение на проф.Иван Желев Димитров, че ответната страна доц. д-р Александър Стоянов Омарчевски, в качеството си на декан на Богословски факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основание признака „лично или обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр е наложила на Александър Стоянов Омарчевски глоба в размер на 250.00 лв.
За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел, че освобождаването на проф. Желев, в качеството му на член на Факултетния съвет е извършено от колективен орган – Общото събрание на Богословския факултет. По делото не са установени никакви думи и действия на доц. д-р Омарчевски, които да накърняват достойнството и да са породили съмнение за наличие на пряка дискриминация, изразяваща се в тормоз, по смисъла на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на проф. Желев. Съдът е приел, че в случая не е доказано по – неблагоприятно третиране на проф. Желев, в сравнение с друг член на колективния орган, в сходна ситуация поради лично качество по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което да е извършено от Александър Омарчевски, поради което е отменил обжалваното решение на КЗД.
Решението е правилно.
Съдът е направил обстоен анализ на доказателствата по делото, касаещи проявите на доц. д-р Александър Омарчевски, които имат отношение към решенията на Общото събрание на Богословския факултет за освобождаването на проф. Иван Димитров като член на Факултетния съвет и председател на Комисията за провеждане на избори. Съответните прояви – действия и изявления, са посочени в съдебното решение. Видно от представения по делото препис-извлечение от протокол № 10 от 22.06.2011 година от заседание на Факултетния съвет, те се свеждат до предложение на доц. Александър Омарчевски за свикване на Общото събрание „след излизане на цялата информация през есента с точка единствена за разглеждане на ситуацията”. Предложението е направено в качеството му на декан на Богословския факултет във връзка с водената дискусия за принадлежност на членове на академичната колегия на факултета към структури на бившата Държавна сигурност и с оглед на очакваното решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, без да е визирано конкретно лицеПри тези данни обосновано и правилно Административен съд София град е приел, че конкретните действия и изявления на доц. Александър Омарчевски и изразеното от него чрез вота му при гласуването на Общото събрание становище по въпроса за освобождаване на проф. Димитров от съответните органи, не са проява на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, нито на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, основана на признака по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „лично или обществено положение”.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София – град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йовка Дражева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Раденков
/п/ Калина Арнаудова

И.Р.

 

РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС по касационна жалба от Иван Желев

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 18.03.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София – град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов

Pavlov_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 2938
София, 18.03.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседаниена единадесети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА

 

при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 7742/2014

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Павлов да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация не взема становище по жалбата.
Ответникът Павел Николов Павлов, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Административното производство е образувано пред КЗД по жалба от Иван Желев Димитров срещу Дилян Николаев Николчев, Павел Николов Павлов, Костадин Кирилов Нушев и останалите членове на Общото събрание на Богословския факултет (БФ) на Софийски университет (СУ) „Св.Климент Охридски” за извършена от тях дискриминация по признаци „тормоз“ при упражняване правото на труд” и „лично положение”. С постановеното решение № 76/25.03.2013 г. по преписка №44/2012 г. КЗД установява, че гл. ас. д-р Павел Николов Павлов чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл.4 ЗЗДискр.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон.
За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че в случая не е налице фактическия състав на „тормоз”, тъй като по делото липсват доказателства за извършени каквито и да било действия от страна на Павлов и по конкретно изказвания на проведеното ОС на БФ на 16.11.2011 г. Отделно от това в решението е посочено, че в административния акт липсва посочване на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В мотивите на акта е прието от органа, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение” и е накърнено достойнството на Димитров, като спрямо него е създадена враждебна среда, което обаче не намира опора в събраните по преписката доказателства.
Решението е правилно.
Легалното определение на понятието „тормоз“ се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, Че Павлов е извършил тормоз спрямо Димитров, но в мотивите липсват каквито и да било установени факти за извършен „тормоз” от страна Павлов.
Правилни са изводите на съда, че Павлов, като член на ФС на БФ, не може да отговаря за резултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно Димитров и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на жалбоподателя от членство във ФС поради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на Павлов, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, никакви конкретни действия, извършени от Павлов пред студенти или на проведените заседания на ФС и ОС за принадлежността на Димитров към службите, които представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по делото не са обсъдени всички доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с направените изказвания на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, но от протоколите не се установява такива да е правил и Павлов.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2180 от 04.04.2014 г. по адм.д. № 6561/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска