АНАЛИЗ НА

АНАЛИЗ НА „ВТОРОЗАКОНИЕ“

Урок№ 1 Уводни думи към книгата Второзаконие
Урок№ 2 Уважението към родителите- основно изискване на морала
Урок№ 3 Прелюбодейството
Урок№ 4 Пожеланието
Урок№ 5 Почивката
Урок№ 6 Против правенето на кумири на Бога
Урок№ 7 Против използването на името на Бога безразборно
Урок№ 8 Против кражбата
Урок№ 9 Против лъжесвидетелството
Урок№ 10 Против убийството

––––––––––––––––––––––––

Урок №1

Уводни думи към книгата Второзаконие

I. Заглавие на книгата:

Книгата Второзаконие е петата и последна книга от Закона – Тора /Петокнижието/ Названието означава „втори закон“- първия е даден на планината Синай.“ или „повтаряне на закона“. „На еврейски, книгата има заглавието – „тези са думите“ или „ето думите“. Думите на Мойсей са пророческа интерпретация, обяснение и приложение на Завета сключен с Бог на Синай.“

II. Авторство:

За автор на Второзаконие се приема Мойсей.

III. Датировка: Ок. 1450 г. пр. Хр. Книгата обхваща кратък период – от края на лутането на Израел из пустинята, до малко преди превземането на Ханаан.

IV. Ключови думи: „помни“, „подчинявайте се“, „благословение“, „проклятие“, „завет“. Думата „помни“ Моисей я използва, за да припомни на хората, как Бог ги е избавил от Египет, как ги е водил през пустинята и как ги е направил велик народ.

V. Съдържание: В книгата се откриват: „три дълги речи, представени от Мойсей. Първата реч включва исторически преглед на Божиите дела, които са се извършили между Хорив и Вет- фагор, (1:1- 4:43). Втората очертава природата на заветната вяра в Бога, като се разглеждат и някои страни от заветното богослужение (4:44-28:68). Третата набляга на изискванията на Завета. (29: 1- 34:12).“

VI. Учение и теми на книгата Второзаконие: Книгата представя задълбочено и последователно идеята за Завета. От една страна, Бог обещава верност към своя народ, а от друга страна Израел трябва да изпълнява основните изисквания на Закона и така да покаже верност и към своя Бог. Тесните, интимните взаимоотношения са описани в детайл.

VII. Мисиологичната роля и значение на книгата Второзаконие: Второзаконие е „книга на движението“ . Израел се движи към своето духовно и морално усъвършенстване чрез Бога и най- вече чрез взаимоотношенията с Него. Божия народ, директно и индиректно изпълнява своята мисиологична функция да бъде „светлина на народите“. От мисиологично значение са монотеизмът на Израел, нравствения по характер Закон, създаден, за да има справедливост.

VIII. План на книгата:
1. Поглед на миналото 1-11 гл.

2. Поглед в настоящето 12-26 гл.

3. Поглед към бъдещето 27-34 гл.

Значението на книгата за Новия Завет е огромно. Използвани са над 90 цитата от нея. Книгата е цитирана и от Господ Исус Христос.
съдържание

––––––––––––––––––––––––

Урок № 2

Уважението към родителите- основно изискване на морала

Важността на темата се определя от това, че тя се третира и е обект на внимание на книгата Второзаконие и особено от десетте Божии заповеди /Декалога/ като изисквания дадени от самия Бог. Петата заповед гласи: Второзаконие 5:16: „Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоя Бог, за да се продължат дните ти и да благоденстваш на земята, който Господ твоя Бог ти дава.“

Централно място в този пасаж заема семейството. То е най- малката единица на обществото. В него се съхраняват културата, традициите, религиозните убеждения на цял един народ. Най- важната му функция е възпитателната- в покорство към Бога и етика. Без необходимото зачитане на авторитетите в семейството като възпитатели, не се зачита и Божия авторитет, а от там се прекъсва и възпитателния процес, нарушават се утвърдените взаимоотношения между деца и родители, появява се бунт, омраза, деградиране на цялото общество.

В древността семейството, също е било основна единица, но важно е да отбележим, че разбирането на израелтяните за семейство е по- мащабно от нашето съвременно разбиране. „Като семейство се е означавал рода, който е включвал повече хора, включвало съвместно живеещи няколко поколения“ Законите на обществото първо са се прилагали тук. Ако редът в семейството не е установен, законовата основа на държавата, ще бъде разклатена.

Защо почитта е свързана със земята, а не със нещо друго? Каква е връзката на правилните семейни взаимоотношения с материалния просперитет- благоденствието?

Израел е бил аграрно общество. Той е обработвал земята, която неговия Бог му е дал, но за да се осъществи това е трябвало човешки ресурс и здрава организация от хора. Тази първична организираща сила била семейния патриарх, а ресурса- членовете на семейството. Ако е нямало синхрон и разбирателство между тях, се е обърквало следването на земеделския календар, който е изисквал постоянна работа и грижа над земята. Трудът, който те полагали заедно в разбирателство, било причина за семейно благоуспяване, както за това, така и за следващото поколение. В този контекст, се има предвид почитта на по- възрастните към семейния патриарх, не толкова и на по- малките деца. По- възрастните били по- силните, тези, които обработвали земята.

Новия Завет също говори за почит. Тя е била гаранция за благоуспяване и разбирателство. Взаимоотношенията между родители и деца са засегнати в пасажи като /Ефес. 6:1- 3; Кол. 3: 20/. Тук се дават ценни съвети гарантиращи добра връзка между родители и деца.

• Сега това може да се приложи в по- мащабен план по следния начин:

1.“Да изпълняваме задълженията си към всички хора съобразно различното положение, което имат. 2.“Забранява се накърняването на честта на някой човек, според положението на всеки в обществото.“

съдържание
––––––––––––––––––––––––

Урок# 3

Прелюбодейството

Седмата заповед категорично се произнася: „Не прелюбодействай!“ /Втор. 5:18/. Но зад тази забрана са порастнали много погрешни предположения и отнасяния, много предубеждения и непризнати грешки. Сякаш всичко е ясно, но срамът пред сексуалното, ни е попречило да дефинираме правилно нещата. Това изисква ясно и правилно обяснение.

Прелюбодейството включва:

1.Блудство /проституция/, както хетеро, така и хомосексуално. Има се предвид, както култовата проституция свързана с някой идол напр. Астарта в Ст. Завет и Афродита в Н. Завет, така и проституцията по- принцип. И двата вида подлежат на осъждение от Бога /Гал. 5:19/. 2.Търпимост и подкрепа на вертепи и посещението им /3 Цар. 15:12/. 3.Изнасилване. 4.Нечестиви фантазирания, мисли, намерения, чувства, похотливи разговори, поведение и др. /Пр. 7:13; Ис. 3:16; Кол. 3:5/. 5.Изпълнени с похот песни, книги, рисунки, танци, представления /Ис. 23:15- 17; Йез. 23:14- 16/. 6.Кръвосмесителни бракове /1Кор. 5:1/. 7.Извършване на незаконни бракосъчетания /Лев. 18:1- 21/. 8.Влизане в брак с повече от една съпруга по едно и също време /Мал. 2:14- 15/. 9.Неоснователно отлагане на брака / Бит. 38:26/. 10.Неоснователен развод и напускане на брачния партньор /Мал. 2:16; 1 Кор. 7:12- 13/. 11.Въвличане в оброци за безбрачен живот /Мат. 19:10- 11/. 12.Порочни взаимоотношения /Бит. 39:19/.

Освен, че човек трябва да живее непорочно, спазвайки всички тези забрани, той е отговорен и за това да положи усилия и да работи за това, „да живее с брачния си партньор в любов и разбирателство“ т.е. да изгражда брачните си взаимоотношения.

Прелюбодействието е едно сериозно провинение и то се е наказвало със смърт /Втор. 22:22; Лев. 18:20; 20:10/.

„Според Дж. Райт, прелюбодейството е атака към социалната основа на заветното общество…А всяка атака към стабилността на семейството беше потенциална заплаха на националното послушание и верност към Яхве“. Така, че седмата заповед има връзка с петата заповед и поради това можем да твърдим, че отстъпничеството, прелюбодействието има ефект и върху това Израел да губи земята си , което историята не веднъж ни показва.
съдържание

––––––––––––––––––––––––
Урок# 4

Пожеланието

Втор. 5:21: „Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си , ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.“

Десетата и последна заповед от Декалога се занимава с пожеланието. Макар, че текста на тази заповед ни дава ясно да разберем, че пожеланието е свързано с алчността и чувствата на завист и ревност, които го съпровождат, днес много хора свързват тази заповед със забраната човек изобщо да има желания. Неправилното тълкувание изисква това, ние да прокараме разграничителна линия между желание и пожелание и същевременно да дефинираме думите. Нужно е да изтрием срамът от думата „желание“. Трябва да знаем, че задоволяването на желанията, копнежите на личността, са свързани с удовлетворение, а то е така необходимо за радостния християнски живот, за който ни говори самия Исус Христос.

„В Стария Завет желание означава нещо повече от „копнеж“. Според психологията на евреите в желанието участва цялата човешка индивидуалност“, но това не означава автоматично алчност, завист, ревност. Желанието става пожелание, става греховно, когато силния копнеж е насочен към имуществото на другия, най- вече към материалното му благосъстояние. И като извод, можем да кажем, че: пожеланията са свързани повече със завистта, ревността към постиженията на които се радват другите т.е. нашите ближни, а не толкова към нашите лични копнежи и планове. По отношение на другите „пожелание“ има негативни конотации, но по отношение на нашите амбиции, същата дума се използва в положителен смисъл.

Реформаторската изповед, дава съвременното приложение на заповедта: „В десетата заповед се изисква: да бъдем напълно удовлетворени от собственото си положение и така доброжелателно настроени с цялата си душа към ближния си, че нашите вътрешни пориви и чувства, свързани с него, да бъдат насочени изцяло към това, да подпомагат разрастването на всичко добро у него.“

Пожеланието се свързва и със силна привързаност към парите /1Тим. 6:9/, към мамона. В Новия Завет, Исус Христос предупреждава своите слушатели за опасността от пожеланието, алчността, свързано с тях /Лука 12:13- 21/. Греховните желания са свързани и с прелюбодеянието /Мат.5:28/. Алчността провокира, възбужда човешките желания, появява се злоба, а от нея до антисоциалните прояви има само „една крачка“. За това, трябва да се унищожи коренът на това зло- завистта. Ако това не се осъществи е възможно цялата общност да бъде в опасност /Йер. 6:13/.

Десетата заповед е заповед ориентирана, не толкова към външното- поведението, а към вътрешното и „има за цел да установи един социален етос, в който мотивите и желанията, намеренията и отношенията към другите да бъдат регулирани законово.“
съдържание
––––––––––––––––––––––––

Урок#5

Почивката

Най- ясно идеята за почивката е застъпена в четвъртата заповед, която гласи: „Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоя Бог ти заповяда. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмия ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти , ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоя Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоя Бог ти заповяда да пазиш съботния ден“/Втор. 5:12-15/.

Има множество причини, поради които съботата е постановена от самия Бог като изключително важна. Нейното значение като закон се омаловажава днес и някои смятат, че подобна заповед, би била излишна, дори се смята, че подобен род думи, не биха подхождали да бъдат сложени при такива като: Не кради!; Не убивай!…и т.н. Лесно е да разсъждаваме по подобен начин и да бъдем критични днес, когато кодекса на труда в целия свят е приел официално правото на трудещия се за почивка. За онзи период от историята ок. 1500 г. пр. Хр., подобно постановление е имало революционен характер. Защо? Защото „в повечето древни цивилизации, почивката е била привилегия само на висшите прослойки, докато низшите нямали това право“ Тази заповед разчупвала статуквото, давала право на всички- и социално привилегированите и на социално слабите да почиват, да отдъхнат. Това е практично изразен хуманизъм, не показващ пристрастие към никого. Британския министър председател Херолд Макмилън, казва: „Съботата е първото и най- велико постановление за правата на трудещите се в историята на човечеството.“ Почивката има няколко цели:

1.Показва се, че Бог е Бог царуващ над цялото творение. 2.Целта е, да се направи възпоменание на дните на сътворението, когато Бог създаде земята за шест дни /Бит. 2:2/ и как на седмия ден Той си почина. 3.Съботата е свързана с историята на изкуплението на Божия народ /ст. 15/. Апел към милост за робите подложени на експлоатация, както Божия народ в Египет. Почивката в Изхода, дадена от Бога е милост. Подобно състрадание към робите е богоугодно. 4.Социално- етическа цел. Предпазване от възможна нечовешка експлоатация на робите и близките, както и животните. Съботата е средство за олекотяване на живота. 5.“Имало е възможност, труда да се превърне в идол, който да отнеме фокуса от Бога. Съботата фокусира вниманието към Него.“

В какво се е изразява почивката? „Денят се е освещава чрез свята отмора през целия ден, като се въздържаме от греховни дела и светски дейности, като се наслаждаваме на времето си и го прекарваме в общо и лично поклонение пред Бога.“
съдържание
––––––––––––––––––––––––

Урок#6

Против правенето на кумири на Бога

Втор. 5:8- 10: „Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоя Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам безаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, коит Ме мразят, и Който показвам милост хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.“

Евейската дума използвана за „образ“ е „песел“, която означава „обект подобен на статуя; изображение, издялано от дърво, камък, метал; човешки образ.“

Трябва да кажем, че поклонението пред Яхве има няколко особености:

1.То е монотеистично, докато поклонението на другите народи е политеистично и това изисква повече видими образи на поклонението- статуи. 2.Поклонението е антииконно /Втор.4:15- 19/.

Основанията за това безобразно /антииконно/ поклонение са в това, че: „Бог има суверенна власт над нас, ние Му принадлежим, и че Той е особено ревностен спрямо постановеното от Него поклонение.“

Не трябва да се прави образ на Бога /Яхве/ по няколко причини:

1.Бог е Дух и Той не може да се изобразява! /но това не пречеше на израелтяните да творят един поетичен образ на Бога, чрез множество метафори и антропоморфизми/. 2.Богът на Израел не може да бъде видян чрез образ, но за сметка на това Той може да бъде чут. Яхве говори ясно /Втор. 4:12- 15/. „Като Бог, който говори, Той открива волята си, дава обещания, мотивира, конфронтира, изисква, задължава.“ Една неговореща статуя би била унижение за живия Бог, който съобщава волята си. 3.Йехова не може да бъде сравняван с нищо и с никой /Втор. 4: 32-39/. 4.Бог е ревнив и това е едно от Божиите имена /Втор. 4:24/.
––––––––––––––––––––––––

Урок#7

Против използването на името на Бога безразборно

Третата Заповед гласи: „Не изговаряй Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му“ /Втор. 5:11/.

„Няколко превода дават разяснение на тази заповед по- добре. Казва се: „Не злоупотребявай с името на Господа твоя Бог!“ На еврейски език тази заповед звучи най- точно: „Не издигай името на Яхве твоя Бог така, че то да изглежда безстойностно.“

Името на Яхве е най- големия дар, който Израел е получил. Техният Бог е спасител и непристойното говорене и действия по негов адрес е бунт срещу доброто.

Всъщност, какво включва думата „напразно“? Това на първо място означава, да говориш думи лишени от смисъл към някой, относно някой, да са без стойност, лъжливи, неразумни. Според Уестминстърския катехизис от 1647 г. греховете свързани с тази заповед са:

1.Да се злоупотребява с Него, като се споменава невежо, непочтително, изопачено, суеверно, злонамерено името на Бога. 2.Имената на Бога да се използват за богохулство и лъжесвидетелство. 3.Забранява се да се роптае и възразява, подигравателното отношение. 4.Да се тълкува неправилно, да се изопачава Словото със скверни шеги, с подвеждащи и безполезни въпроси, раздори и лъжеучения. 5.Да се изповядва вярата лицемерно.

Особенно опасна е злоупотребата на Божието име:

1.В богослужението. Глаголът, който се използва за за изговаряне, споменаване на Божието име означава „да издигна“, „да извикам към Бога“. Не трябва да се хвали Бога с неправедни устни, лицемерно, лъжовно. 2.В правосъдието. Името на Яхве е било светиня пред, която свидетелите и подсъдимите за се заклевали. Тази практика продължава и до днес и тази заповед изключва всякакво лъжесвидетелстване.
––––––––––––––––––––––––

Урок#8

Против кражбата

Заповед# 8 от Декалога заявява под формата на императив: Не кради! /Втор. 5:19/.

„Въпреки, че кражбата се наказвала, злодянието не оставало незабелязано според законите на древното израелско законодателство, трябва да кажем, че то е изключително хуманно, ако направим сравнение да речем със законите на обществата на тогавашния Близък Изток. Там подобно престъпление в зависимост от тежестта си, е можело да бъде, дори наказано със смърт, но в Израел- никога!“ Това наблюдение ни дава възможност да направим извод, че материалното никога не може да се оттъждестви с човешкия живот, той е по- скъп от всякакво богатство. Въпреки, че наказанието от Бога е по- хуманно от наказанията за кражба в другите народи, това не означава, че подобна заповед е несириозна.

Първо, кражбата била белег на социална деградация и се осъждала от Бога и пророците /Осия 4:2; 7:1/.

Второ, тя правила поклонението на Бога неприемливо /Еремия 7:9/.

Кражбата може да се разбира в по- широк смисъл като:

1.Грабеж 2.Отвличане на хора 3.Непочтенни сделки 4.Подтисничество и алчност 5.Подкуп 6.Насилие 7.Неточни мерки и теглилки

„Според Калвин, кражбата не е само отнемане на имуществото на ближния, но и трупане на богатство на негов гръб, чрез непочтенни средства, включва дори и експлоатация на труда на наемните работници.“

Изискванията към нас съвременните са:

1.Да сме честни. 2.Справедливи. 3.Да сме коректни в договорните отношения. 4.Да разпределяме правилно материалните блага.
––––––––––––––––––––––––

Урок#9

Против лъжесвидетелството

Предпоследната заповед от десетте Божии заповеди гласи: Не лъжесвиделствай! /Втор. 5:20/. Буквалния превод е: „Да не отговаряш срещу своя ближен с несъдържателно, нестойностно свидетелство.“ Целта е била, да се говори истината на точно определено място по отношение на определен съдебен случай като преди това човек се закълне в името на Бога.“

Да лъжесвидетелсташ означава:

1.Да прикриеш истината с цел измама и алчност /Лев. 19:11-13/. С цел омраза, под влияние на мнозинството /Изход 23:1/. Заради фаворитизъм. 2.Даване на неверни показания. 3.Подкупване на лъжливи свидетели /Деян. 6:13/. 4.Издаване на несправедлива присъда. 5.Изказване на дадена истина ненавреме /Пр.29:11/. 6.Да прикриваме, омаломажаваме грехове/ Йер. 2:35/.

„Според законите на Израел, наказанието за лъжесвидетелите било този, който лъже да изстърпи същото наказание, което жертвата е трябвало да изтърпи, ако присъдата е била издадена на базата на това свидетелство /Втор. 19:16- 21/.“

Нашата отговорност към заповедите на Бога , а в частност към деветата е:

1.Да пазим и прогласяваме истината. 2.Като свидетели да говорим истината изцяло по съдебни и други въпроси. 3.Да бъдем ревностни към доброто на ближните ни.
––––––––––––––––––––––––

Урок#10

Против убийството

Заповед#6: „Не убивай! /Втор. 5:17/.

Много ценна информация ни дава еврейската дума, която стеснява значението. „Тя е „rasah“, която означава умишленно, незаконно умъртвяване на друго човешко същество.“

„Заповедтта не дава информация за обстоятелствата и условията при които убийството е разрешено. Това е нейното приемущество. Забранява се на човек да убива при каквито и да е обстоятелства.“

Какви са теологическите основания за тази заповед?

1.Човекът е създаден по Божии образ и подобие, следователно неговия живот е ценен и не може да се отнема от друго човешко същество. 2.Бог е справедливия съдник и той въздава според своята присъда. 3.Бог е Висш морал, който изключва аморални постъпки. 4.Той е любов и живот, следователно неговата любов към човека е изявена в това Той да продължи живота му. 5.Той е милостив и неговата милост прощава прегрешенията, доката човеците са склонни към непростителност и убийство. 6.Нашия живот не е наше притежание, а е дар от Бога, следователно единствено Бог може да го отнема.

Много хора включително и християни критикуват и осъждат на пръв поглед аморалните действия на израелтяните срещу избиването на ханаанските народи по заповед на Бога. Те виждат в тези действия прояви на особенна жестокост, оправдана и насърчена от любящия Бог. Това става повод за съмнение в моралните качества на Бога. Но въпреки това, ние трябва да знаем, че присъдата на Бог срещу ханаанците е напълно заслужена, имайки предвид тяхните култови практики, които узаконяват убийството на невръстни деца /култът към Молох/.

Нашата отговорност е, не само да спазваме закона като не извършваме убийства, но и да не правим живота по- труден за другите като „убиваме“ радостта и смисъла, които те влагат в него.

Друга наша задача е да положим усилия да го култивираме не само за нас, но и за другите за да може да се умножи щастието чрез нас по цялата земя.