Протестанството в България

Протестанството в България

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Тази поредицата има за цел да направи общ преглед на съществуващите документи и факти, свързани със събития от историята на Българското протестантско движение.

Въведение към протестантската история на България (част 1)

Протестантската общност в България е една от най-слабо изследваните религиозни малцинства в нашето общество – причина, която налага и настоящото изследване. Този факт е отчасти обясним с относителната малочисленост (спрямо обществото като цяло), както и с незначителното влияние, което на пръв поглед оказват протестантите върху развитието на България. Независимо от това, някои от ключовите моменти от развитието на българската нация преди Освобождението, като формирането на съвременния български език, борбата за църковна независимост, разгласяването на жестокостите при потушаването на Априлското въстание, са тясно свързани с влиянието на протестанството. Това влияние продължава и след Освобождението по време на обединението на България, световните войни, тоталитарния режим и дори днес в посткомунистическата постмодерна българска реалност на 21ви век.

Началото на българското протестантството през 19 в. е поставено чрез дейността на чуждестранни протестантски мисионери (в болшинството от САЩ, въпреки че има изключително интересно разнообразие). За времето си това предполага, че неговите последователи и протестантските общества ще бъдат носители на ценности и съзнание (вкл. за обществено развитие), присъщо на обществата и държавите, от които пристигат мисионерите. Сериозно внимание заслужава и факта, че протестанството въвежда и много от характеристиките на новото време и модерния свят – парламентарната демокрация, свободата на словото и събранията, толерантността към малцинствата (етнически, религиозни, обществени).

В същото време, българското протестантство и неговите мисии, които образуват вероизповедания в страната, са независими спрямо държавата църкви. Поради историческия контекст на тяхното възникване, протестантските църкви в България не търсят като своя цел овладяване на някакви властови механизми в държавата или пък каквато и да е форма на сливане с нея. Усилията, които някои мисии полагат в областта на образованието, просветата, здравната култура и икономическия напредък нямат отношение към желание за роля в политическия живот или някакво участие във властта, а са свързани с религиозния дълг и църковна мисия. Отношение към обществения живот има светогледът, който изповядващите протестантизъм носят и тук е пресечната точка между различните идеологии, които в определен момент взимат връх в българското общество както и специфичните представи за обществен живот на българската протестантска общност.

Като фактори, оказали формиращо въздействие върху българското съзнание, гореописаните процеси и тяхното влияние представляват обект на сравнително малък брой изследвания, писани от различни гледни точки. На практика всички те черпят информация от няколко първоизточника, като главният са архивите на Американския Борд, пазени в Харвардската библиотека Хютън. Частични микрофилмови копия на тези архиви има и в университета Билкент в Турция. От подобна важност са и архивите на Британското Библейско Общество, съхранявани в библиотеката на университета Кеймбридж.

По-малки по размер първоизточници са спомените на мисионерите Кларк, Хакел и Ригс. Първите два представляват частични записки, мемоарни бележки и български книжни издания. За последния се знае само, че е хронологически дневник. Въпреки големия интерес, онези, които са имали привилегията да го изследват, все още не са направили нужното за неговото публикуване. В резултат на това в момента дневникът на Ригс се е превърнал в нещо като свещения граал за изследователите на българското протестантството. Подобна е участта на архивите на българските протестантски църкви, техните делови преписки и институционални справки,както и личните записки на пастори, проповедници и църковни историци. Дано началото на 21ви век стане времето за отваряне на скритите досиета на българското протестантство.

Освен първостепенните източници, съществуват и известен брой изследвания на английски. Няколко монографии заслужават вниманието на изследователите. Между тях е Харвардската дисертация на Дж. Ф. Кларк „Библейски общества, американски мисионери и националното съживление на България.” Авторът, който  е внук на мисионера Бенджамин Кларк, посвещава години на изследване, няколко прекарани и в България през 1930те. През 1988 Кларк публикува и друг труд със заглавие „Перото и меча”, в който засяга  българската история.

Друга важна монография е и тази на У. Хол – „Пуритани на Балканите”, издадена в София през 1938. От значение за обобщаването на по-важните издания е и дисертацията на една от участничките в Хиленадарския изследователски център в университета на Охайо, Татяна Несторова-Матеич.

Не без значение са и биографиите на различни български протестанти, учили и работили в Америка след Освобождението. Макар да запечатват само част от цялостната картина от гледната точка на автора и неговото лично преживяване, тези документи представляват силни свидетелства за времето и процесите, които са го обособявали.