Бъдете сигурни, че непринудената молитва е най-библейска и трябва да бъде най-чудесната форма на прошение пред общество­то. Ако не вярвате в това, което правите, няма никога да го направите добре. Запечатайте в ума си мисълта, че вие се покланяте на Господа по един начин, който е представен от Словото Божие и приет от Самият Него. Изразът ‘“чета молитвите си“, с който толкова много сме свикнали, колкото и да е богат като религиозна мисъл, не се среща в Св. Писание. Та­къв израз няма, защото такова нещо никога не е съществувало. Къде в Писанията на апостолите срещаме даже идеята за литургия. Молитвите в събранията на ранните християни са били свободни от всякакви форми. Тертулиан пише: „Ние се молим без никакво помагало, но от сърце“. Юстин Мъченик описва главния проповедник, който се молил „според способностите си.“

Трудно е да кажем кога и къде са започнали литургиите. Тяхно­то въвеждане е станало постепенно и вероятно едновременно с упадъка на църквата. Приемането им от евангелските деноминации би отбелязало ерата на нашето падение. Искушавам се да се спра на темата, но това не е напия предмет и затова продължавам, като само отбелязвам, че темата за литургиите е добре разгледана от д-р Джон Оуен и ще направите добре ако се консултирате с не­го.

Нека да докажем превъзходството на импровизираната молитва като я направим по-духовна и по-ревностна от молитвите в литургиите. Много е жалко, когато слушателят вижда, че неговият пастир проповядва много по-добре, отколкото се моли. Това не е по примера на нашия Господ. Той говореше както никой друг човек не е говорил, а колкото за молитвите Му, те правеха такова силно впечатление на учениците, че те казаха: „Господи, научи ни да се молим„.

Когато се молим пред хората всички наши способности трябва да са съсредоточени и цялата ни личност да се издигне в най-висша степен, за да може Святия Дух да кръсти душа и дух с Неговото свято влияние. Но немарливото, безгрижно, бездушно говорене под форма на молитва с цел да се запълни част от богослужението е тягост­но за човека и мерзост пред Бога. Ако непринудената молитва бе­ше на своята висота, никога нямаше да помислим за литургия… Тайната е, че ние не сме толкова благочестиви по сърце, колкото би трябвало да бъдем. Трябва да поддържаме постоянно обще­ние с Бога иначе нашите молитви пред хората ще бъдат празни или формални. Ако ледникът горе в проломите на планината не се топи, надолу няма да се стичат рекички, които да развеселяват долината. Лич­ната молитва е опитното поле за публичната молитва. Не можем да я пренебрегнем за дълго време без това да се усети, когато застанем пред хората.

Нека Господ бъде единственият обект на вашите молитви. Вни­мавайте да не би окото ви да е отправено към слушателите. Внимавайте да не станете сладкодумни, за да им харесате. Молитвата да не обърне в „прикрита проповед“. Почти богохулство е да правиш от молитвата случай за парадиране. Чудесните молитви обикновено са много порочни. В присъствието на Господа на силите не прилича на грешника да се големее с перата и труфилата на безвкусен говор, за да спечели похвалата на своите смъртни приятели. Лицемерите, които се осмеляват да правят това са получили наградата си, но тя е страшна. За един проповедник беше про­изнесена тежка, осъдителна присъда, когато някой ласкаво каза за него, че молитвата му била най-красноречивата, която е изречена в една Бостонска църква. Ние може да целим да възбудим копнежите и желанията на онези, които ни слушат като се молим, но всяка дума и мисъл трябва да бъде отправена към Бога и да се отнася за хората само до толкова, доколкото е необходимо да представим тях и техните нужди пред Господа. Помнете хората в молитвите си, но не скалъпвайте прошенията си, за да спечелите тяхното уважение. Гледайте нагоре.

Друга грешка, която трябва също да избягваме в молитва, е употребата на много неосветени, гальовни думи. Повтарянето на „мили Господи“, „Благословени Господи“ и „Сладки Господи“ без­брой пъти е едно от най-отвратителните неща. Трябва да ви призная, че не бих изпитал никакво отвращение, ако думите бяха казани от Ръдърфорд, Хукър или Хърбърт. Но когато чуя нежни и фамилиарни изрази от хора, които не са никак забе­лежителни със своята духовност, ми се иска те да можеха по някакъв начин да разберат по-добре истинското отношение, което съще­ствува между човека и Бога. Думата „мил“ е станала от всекидне­вна употреба толкова обикновена и толкова незначителна, а в ня­кои случаи дори глупава и престорена, че не е назидателно да изпъстряме молитвите си с нея.

Когато казвате, че се молите, молете се, а не говорете за молитвата. Търговците казват: „Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“. По време на проповедта проповядвайте и по време на молитвата се молете. Слово върху нашата нужда от по­мощ в молитва, не е молитва. Защо хората не започват да се мо­лят, но говорят със заобикалки? Защо вместо да казват, какво трябва да правят, не се заловят за работа в името на Бога.

Застъпвайте се в молитва с откровенна задълбоченост и насоч­вайте лицето си към Господа. Ходатайствувайте Бог да снабди го­лямата и постоянна нужда на църквата и не пропускайте да се мо­лите с искренна ревност за специалните нужди на настоящето вре­ме и на слушателите. Споменете болните, бедните, умиращите, ези­чниците, евреите и всички останали хора, които тежат на сърцето ви. Молете се за вашите хора като за свети и като за грешници. Споменете младите и старите; те­зи, които са докоснати от Словото и безгрижните; благочестивите и отпадналите. Никога не се обръщайте надясно или наляво, но орете в браздата на истинската молитва.

Много често църковната служба се извършва набързо, неблагочестиво, като че ли е песничка на певец на балади, думите се пов­тарят папагалски, без ни най-малко разбиране на значението им. Не винаги, но много често в епископалната църква ще видите очите на слушателите, на хористите и на самия проповедник да блуждаят във всички посоки. От самия тон на четене се разбира, че няма никакъв интерес към онова, което се чете. Присъствувал съм на погребения, когато погребалната служба в Англиканската църква се извършва с такава голяма бързина и така неблагоприлично, че ми е била нужна всичката благодат, която съм имал, за да не хвърля възглавницата за коленичене върху главата на проповедника. Много съм бил възмутен да слушам в присъствието на опечалените, чиито сърца кървят, проповедникът да дърдори, като че ли е платен на парче и му предстои още ра­бота, затова бърза да я свърши колкото се може по-скоро. Не мо­га да си представя какво впечатление създава той или какво добро може да произлезе от думи, които се от­сичат и запращат с отмъщение и сила.

За да бъде молитвата както трябва, преди всичко е необходимо тя да бъде сърдечна, човек трябва наистина да е ревностен, ко­гато се моли. Нека молитвата да е истинска и ако е такава, тя, както любовта, ще покрие множество грехове. Можете да простите фамилиарностите и простащината на човека, когато разбирате, че той говори от сърце на своя Творец и че това се дължи на липсата на образование, а не на някакви морални и духовни пороци. Застъп­никът пред обществото трябва да говори убедително. Може ли нещо да накара хората да не отиват в Божия дом по-успешно от заспалата молитва преди проповедта? Вложете цялата си душа в нея. Ако някога се налага цялото ви мъжество да бъде заето, не­ка това да става, когато публично се приближавате до Бога. Молете са та­ка, че да привлечете всички с божествено притегляне пред Божия престол, молете се така, че чрез силата на Св. Дух, почиващ върху вас да изразите желанията и мислите на всеки присъствуващ и да застанете като един глас за стотиците туптящи сърца, запалени с ревност пред Божия престол.

Друг лош навик е да се молете дълго. Доколкото си спомням, Джон Макдонълд имал обичай да казва: „Ако имате дух на молитва хората няма да могат да вървят в крак с вас при такава необикно­вена духовност. Ако нямате, не се молете дълго, защото със сигурност ще уморите слушателите си“.

Ливингстън казва за Роберт Брюс от Единбург, известния съвремен­ник на Андрю Мелвил: „Никой човек по негово време не е говорил с такова доказателство и сила на Святия Дух. Никой човек не е имал тол­кова свидетелства за покаяние. Да, много от слушателите му мислеха, че никой от времето на апостолите не е говорил с такава сила… Той се молеше много кратко, когато с него имаше и други, но всичко което казваше, беше като стрела отправена към небето. Чу­вал съм го да казва, че му дотяга когато другите се молят дълго; но сам той прекарвал много време в молитва и борба“.

При специални случаи, ако човек е необичайно развълнуван, може да се моли двадесет минути на сутришната молитва, но това не трябва да се повтаря. Моят приятел д-р Чарлз Браун от Единбург смята, че десет минути са достатъчни за публична молитва.

Нашите праотци, пуританите, са имали обичай да се молят четириде­сет минути и дори повече. Но трябва да помним, че те не са знаели дали ще имат възможност да се молят отново пред общество­то и затова са се молили до насита. Освен това хората по онова време не са били така склонни да се оплакват от про­дължителността на молитвите или проповедите както сега. Когато сте сами, можете да се молите колкото искате. Никой не ви огра­ничава за 10 минути или 10 седмици. Колкото no-дълго сте на ко­лене, толкова по-добре.

Не говорим за молитвата, която е в началото или след проповед­та. За нея 10 мин. са по-достатъчни отколкото 15. Само „един от хиляда“ ще се оплаче, че е била много кратка, докато повечето ще кажат, че е била отегчителна. Джордж Уайфийлд веднъж казал за един проповедник: „Неговата молитва ме предразположи. Ако той беше спрял дотам, щеше да бъде много добре, но той продължи да се моли и ме извади от това добро разположение“. От този пример се вижда голямото Божие дълготърпение. Такива хора са причинили много вреда на благочестието на Божия народ с продължителните си сло­ва и все пак Бог в Своята милост им е позволил да извършват още богослужения в светилището. Жалко за онези, които трябва да слушат пастири, които се молят по 25 мин. и след това искат Бог да им прости „недостатъците’“.

Не продължавайте дълго време. Първо, защото из­морявате и самите себе си и хората. Второ, защото като продължавате много дълго да се молите, хората се обезсърчават и не са готови да слушат проповедта. Тази суха, еднообразна, досадна словоо­хотливост притъпява вниманието и ушите като че ли се запушват . Никой не би помислил да барикадира портата Ухо с кал или камъни, когато има намерение да я превземе. Напротив, разчистете я, за да може стенобойната машина на Евангелието да я засегне, когато дойде време за това. Дългите молитви са или повторения или не­нужни обяснения, които Бог не изисква, или пък те се израждат изцяло в проповед, така че няма разлика между молитвата и про­поведта, освен че при едната очите на проповедника са затворени, а при другата са отворени.

Не е нужно в молитва да повтаряте Уестминстърския катехизис. Не е нужно да разказвате опитността на всеки човек, който присъства или даже вашата собствена. Не е нужно да издигате цял поменик от стихове от Писанията и да цитирате Давид, Даниил и Йов, Павел и Петър и кой ли не още под надслов: „Твоя раб от древността“. Нужно е да се приближите близо до Бога, но от вас не се иска да продължите молитвата си, когато всеки нетърпеливо очаква да чуе думата „Амин“.

Не искам да пропусна един кратък съвет – никога не създавайте впе­чатление, че приключвате след което да продължавате за още пет минути. Когато хората смятат, че вие вече приключвате, те не могат пак внезапно да продължат в дух на благоговение. Познавам хора, които са ни измъчвали с лъжливата надежда, че ще спрат, след което отново на два-три пъти са продължавали молитвата. Това е много неприятно и неразумно.

Друго правило – не употребявайте изречения с лицемерна набожност. Братя мои, приключете с тези отвратителни неща. Те са отживели времето си, нека си умрат. Някои от тях са чисти измислици, други са пасажи, взети от апокрифи; (религ.книги, които се отклоняват от общото църковно учение); други са текстове от Писанията, но страшно осакатени. Набожните изрази са голямо зло. Кой може да използва изречения като тези: „Няма да се втурнем в Твоето присъствие като лекомисления кон в битката“. Като че ли конете някога са мислили. Тъй като стиха, от който ние си въобразяваме, че произлиза тази чудна фраза, говори повече за греха, а не за молитвата, радваме се, че тя е почти извън употреба. „Мини от сърце, като масло от един съд в друг“, е вероятна цитат от детската приказка за Али Баба и 40-те разбойника, но без всякакъв смисъл, било библейски или поетичен. Епитетът „Твоите клети, недостойни за праха“, обикновени се употребява от най-горделивите мъже в събранието и не рядко от най-богатите и раболепните, за които в такъв случай последни­те две дуии не са толкова неуместни. Чух един добър чо­век, който се молеше за децата и за внуците си, под влияни­ето на този израз, но дотолкова не го разбираше, че извика: „О, Господи, спаси Твоя прах, прах от Твоята прах и прах от праха на Твоя прах“. Когато Авраам каза: „Ето сега, аз, който съм прах и пе­пел, се осмелих да говоря на Господа“ думите бяха убедителни и изразителни. Но колкото по-скоро оставям този неправилен и зле употребяван цитат, толкова по-добре. „Жалки извращения на Писанията, странни сравнения, страшни метафори са станали нещо като духовен жаргон, резултат на несвято невежество, недостойно подражание или безочливо лицеме­рие. Те са позор за тези, които постоянно ги повтарят и нетър­пима досада за онези, чиито уши са изтормозени от тях“.

За проповедниците трябва да бъде въпрос на чест винаги да ци­тират Словото правилно. Трудно е да се съобразяваме с текста и понеже е трудно това трябва да ста­не предмет на нашето внимание. В Оксфорд и Кеймбридж би се считало почти за предателство или престъпление преподавател да цитира неправилно Тацит, Вергилий или Омир. Но за проповедника да цитира неправилно Павел, Мойсей или Да­вид е много по-сериозен въпрос и заслужава най-строга критика. Забележете, че казах „преподавател“, не първокурсник. От един пастир ние очакваме поне същата точност в своята област, както от преподавателя в неговата. Вие, които вярвате непоколебимо в буквалното вдъхновение (за мое най-голямо задоволство), не трябва никога да цитирате Словото, ако не можете да дадете течните думи, защото с вашето излагане поради промяната на една единствена дума, можете съв­сем да измените Божия смисъл на пасажа. Ако не можете да си по­служите правилно с цитати от Писанията, защо ги цитирате в мо­литвите си? Употребете изрази от ceбe си и те ще бъдат по-приемливи за Бога, отколкото един обезобразен цитат от Писанията. Боре­те се против изопачаването и извращаването на Словото и отхвърлете завинаги всякакви лицемерни изрази защото те обезоб­разяват непринудената молитва.

Забелязал съм навикът на някои (надявам се, че вие го няма­те) да се молят с отворени очи. Това е неестествено, непри­лично и отвратително. Понякога да издигнем очи към небето мо­же да е подходящо и внушително, но да гледате наоколо като пре­тендирате, че се обръщате към Бога, е отвратително. В ранните години църковните отци са осъждали тази непристойна практика. Когато човек се моли, трябва да прави много малко движения, ако въобще се движи. Едва ли е прилично да вдигне и движи ръката си, като че проповядва. Когато сме силно разчувствувани протегнатите или сключени ръце са естес­твени и внушителни. Гласът трябва да е в унисон и никога да не е необуздан и властен. Нека е смирен и благоговеен, когато говори на Бога. Не ви ли учи на това и са­мата природа? Ако и благодатта не ни учи, това е отчайващо.

Разнообразявайте времето на молитва. Не мислите ли, че поня­кога би било по-добре ако вместо 3 минути за първата молитва и 15 минути за втората, вие отделяте по 9 минути и за двете? Не е ли по-добре понякога първата да е по-дълга, а втората по-къса? Не е ли по-добре двете молитви да са еднакво дълги отколкото едната да е извънредно дълга и другата извънредно къса? Не е ли добре да се изпее една песен след прочитане на текст, или един-два стиха преди молитвата?

Защо понякога да не изпеете четири песни? Защо да не се задо­волите с две песни или дори с една? Защо да не пеете след проповедта? Защо, от друга страна, някои никога не пеят при завършване на службата? Задължително ли е молитва винаги или в повечето случаи да е след проповедта? Не бихме ли имали разнообра­зие под ръководството на Св. дух, което сега нямаме? Направете нещо по-различно, за да не би нашите хора да започнат да гледат на службата като на религиозе­н ритуал.

Разнообразявайте вашите застъпнически молитви. Има много въпроси, които изискват вашето внимание: слабостите на църква­та, отстъпление, скърби и утешения, външния свят, съседите, непокаяните слушатели, младежите, отечеството. Не се молете за всичките всеки път, иначе молитвите ви ще бъдат дълги и вероя­тно скучни. Какъвто въпрос възникне най-напред в сърцето ви, нека бъде на първо място в прошенията ви.

Ако Божият Дух ви води, ще се молите така, че службата ще бъде свързана в едно цяло и ще привежда в хармония песните и проповедите. Много е полезно да се поддържа единствено в служ­бата, когато можете; но бъдете разумни. Някои братя не могат да поддържат единство даже в проповедта, но странствуват от Англия до Ипония и включват какви ли не въображаеми теми. Но тези от вас, които са стигнали до това да пазят единството на про­поведта, могат да отидат и по-далеч – да покажете единство в службата, като внимавате едновременно на песента, на молитвата и на текста и така да запазят същата основна тена.

Едва ли заслужават похвала проповедниците, които повтарят проповедта в последната молитва. Това може да е поучително за слушателите, но няма нищо общо с мо­литвата. Това е бомбастично, педантично и неподходящо. Не под­ражавайте този обичай. Както бихте бягали от змия, така се пазете да не възбу­дите фалшива ревност и църковна набожност. Не се трудете да изглеждате ревностни, молете се както сърцето ви учи, под ръко­водството на Св. Дух и ако сте подтиснати и унили, кажете това на Господа. Не е лошо да изповядате вашата незаинтерисованост и да се окайвате и да плачете за съживление. Това ще бъде една ис­тинска и приемлива молитва. Но престорената рев­ност е позорна лъжа. Никога не подражавайте на хора, които са ревностни. Има някой, който въздиша, друг, чийто глас става жалък, пронизителен от усърдие, но недейте да стенете или да викате, за да изглеждате усърдни както са те. Бъдете естествени през цялото време и се молете Бог да ви ръководи.

Накрая – нещо, което искам да споделя с вас – приготвяйте мо­литвата си. Вие ще кажете: „Какво искаш да кажеш?“ Искам да кажа нещо, което някои не искат да кажат.

Веднаж група пастири разискваха въпроса дали е правилно проповедника да приготвя молитвата си? Някои настойчиво казаха, че не е правилно и това беше вярно. Със същата настойчивост, други поддържаха, че е правилно и не можехме да го оспорим. Аз мисля, че и двете страни бяха прави. Първите разбираха под подготовка на молитва, изучаване на изрази и подреждане на мисли, което те намираха за съвсем противно на духовното поклонение. Ние трябва да се оставим Божия Дух да ни научи какво да кажем и как да го изразим. Ние сме напълно съгласни с тези забележки, защото ако някой пише молитвите си и разучава прошенията си, нека веднага си послужи с литургия. Но братята, които бяха против, разбираха под подготовка съвсем различно нещо: не приготовление на ума, но нa сърцето, което се състои в сериозно предварително обмисляне важността на молитвата, размишление върху нуждите на хората, припомняне на някои обещания, с които ще се обърнем към Бога. Та­ка ние ще се приближим пред Господа с молба написана на плочите на сърцето. Това, разбира се, е по-добро, отколкото да дойдем при Нога неподготвени, прибързано, без определена цел. „Никога не се уморявам да се моля“, каза един човек, „защото винаги знам за какво да се моля“.

Братя, такива ли са вашите молитви? Полагате ли усилия да бъ­дете в състояние да водите прошенията на вашите хора? Чувстваме ли, че преди това трябва да се приготвим в скришната стаичка? Като живеем близо до Бога ние ще можем да поддържаме молитвения дух и тогава няма да се провалим, когато се молим пред всички. Ако има нещо друго, което може да си позволим това е да научим наизуст псалмите и части от Словото съдържащи обещания, моления, хваления, и изповеди, които да ни помагат в мо­литвите.

За Златоуст се казва, че научил цялата Библия наизуст и можел да я цитира когато поиска. Не е чудно, че бил наречен златоуст. Когато разговаряме с Бога, никои думи не могат да бъдат по-подходящи от думите на Св. Дух: „Стори както си рекъл„. Затова ви съветвам да учите наи­зуст вдъхновеното Слово на истината и постоянно да четите Писа­нията, които винаги ще ви изпълват със свежи молитви. Те ще бъдат като аромат, изпълвайки целия Ьожий дом с благоухание, ко­гато представяте вашите молитви за Божия народ. Тези семена на молитва, като посадени в паметта, ще дават златна жетва, когато Духът запали душата ви със свят огън в ча­са на църковната молитва. Както Давид си послужи с меча на Голиат след победите, така и ние можем да си послужим понякога с едно вече изпълнено прошение, за да можем заедно с есеевия син:: „Няма друг като него„, тъй като Бог отново ще го изпълни в нашите опитности.

Нека молитвите ви бъдат усърдни, пламенни, живи, силни, пре­възмогващи. Моля се Св. Дух да научи всеки студент в този колеж да се моли така, че винаги да служи най-добре на Бога. Нека молитвите ви да бъдат прости и сърдечни. Когато хората чувствуват, че проповедта не отговаря на изискванията, дано да почувствуват, че молитвата е заменила всичко останало.

Много още би могло да се каже и трябва да се каже, но времето и силите се изчерпват и затова приключваме.