Нека да прочетем Лука 9:23,24: “Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръстта си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.”
В друго Евангелие се казва: “Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си…” Църквата е жив, възпроизвеждащ се организъм. Животът не произлиза от Цървата, но Църквата произлиза от живота. Работата на Църквата не е да произвежда обръщенци, но ученици. Ние говорим за ученичеството и белезите на ученика. Разберете, че светът върви след Църквата. За да изцелиш обществото, ти трябва да изцелиш Църквата. Това е исторически факт. Никое общество или организация не се е провалило, докато Църквата не се е провалила. Когато Божиите люде, Църквата, спрат да представляват Бога, тогава цялата цивилизация се проваля. Всеки благовестител от времето на Павел до сега, който е докоснал това поколение за Бога, е бил свързан с Църквата. Ап. Павел написа 14 книги от Новия Завет. Повечето от тези послания бяха написани, за да поправи нещо грешно в Църквата. Разбира се, той даде и откровения, но във всичките му послания имаше нещо за поправление и наставление в Църквата. Това показва колко е важно здравото учение. За да се постави Църквата в ред, ние трябва да започнем с основните неща. Плодът се познава само от второто поколение. Вие не казвате просто: “По плодовете им ще ги познаете” /Мат. 7:16/ и не съдите човека само по това, което виждате да прави в момента. Бог не ни казва това. Посланието е, че Църквата ще бъде позната от новоповярвалите, които произвежда. За днешната Църква се съди по новите вярващи, които ще съставляват утрешната Църква. Нека сега да погледнем на човека, който Библията нарича ученик. Ние видяхме от Божието Слово, че основният белег на ученика е верността.
Сега, ще говорим за смелостта и дързостта. Дързостта показва кои са истински духовни ученици. В Мат. 10:33, Исус говори на тези, които нямат смелост. Той каза: “Който се отрече от Мене пред човецие и Аз ще се отрека от него пред Отец Си. А ако Ме изповядате пред човеците и Аз ще ви изповядам пред Отца Си.” Мат. 10:39 казва: “Този, който намери живота си ще го изгуби, а този, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери”. Това е белега на ученика. Исус каза: “Ако някой иска да бъде мой ученик, нека първо се отрече от себе си, да вземе кръстта си и да ме следва”.
За да бъдем прави ни трябва кураж. В това време на безверие ни трябва кураж, за да сме верни, да ходим с Бога, да говорим това, което е право. Нищо не изсква повече кураж от един човек от това да живее свят живот в това корумпирано и развратено поколение. Това е време, когато се оказва много натиск върху християните. Изкушението е да се свържем със света. Слабостта на Църквата се вижда в нейната безпомощност и страх. Когато бива предизвикана относно вярванията си, Църквата ги размива, за да не с комфронтира със света. Ранните християни не се притесняваха за това, което светът мислеше за тях. Те проповядваха посланието, което Бог им бе дал. Те не търсеха подкрепата на обществното мнение. Те знаеха,че са прави и това убеждение им даде сила да стоят. Те не поставяха Исуса в конкуренция с други богове. Те излизаха от Горницата и прогласяваха, на всички други, че “няма друго име под небето, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.”/Д.А. 4:12/ Те не се конкурираха с някой, а просто казваха на тези, които ги слушат: “Това е пътя, ако не вървите в него, ще погинете”. Нямаше значение, че светът ги нарича фанатици; Те знаеха, че са повярвали в истината и това бе посланието, на което се бяха посветили.
В живота и делата си, ранните християни бяха олицетворение на вярата. Те превръщаха гоненията в проповед, затворите в Църкви и се бориха със зверовете в Ефес. Те бяха бити, мъчени, гонени от домовете си, но все пак прокламираха Евангелието, което събори Римската империя. Липсата на кураж в това поколение е тъжна трагедия на това време. Нашето време е време на удобства. Ние имахме “Движението за Исуса”. Това бяха младежи, които се опълчваха срещу удобствата на обществото, но всеки един от тях стана копие на останалите. Те се обличаха и ходеха, като света и ходеха с тълпата.
Но ние служим на един Бог, Който ни е призвал да сме различни и да прогласяваме истината, която ще промени другите. Този, който се страхува от смъртта, няма право да живее. Докато ние, християните не повярваме, че служим на една по-велика кауза, ние ще се страхуваме да се изправим срещу всичките проблеми в живота. Никой не знае какво значи да живееш, докато не намери нещо достойно, за да си отдаде живота. За първите християни се казва: “Те не възлюбиха дотолкоз живата си, че да се страхуват от смъртта.”
900 души последваха Джим Джоунс в Британска Гвиана; те бяха измамени, но вярваха, че познават истинския живот и вместо да го изгубят, те решиха да сложат край на живота си. Те бяха измамени, но демонстрираха на света какво посвещение могат да направят хора. Ако ние можем да видим Христос и Неговата кауза, както Бог иска да го видим, ние също ще направим такова посвещение.
Бог иска Христос да стане за нас това, което беше Джим Джоунс за тези изгубени души. Исус трябва да е наш Господ дотолкова, че Той да е по-важен от живота ни. Затова, човек, който се страхува от смъртта, няма право да живее. Животът е нещастие за страхливеца. Ние живеем във време на страх с решетки на вратите и работните места изглеждат като крепости. Никога не съм вярвал, че нашето общество ще достигне до такова положение. Това е време на масови убийства и свят, обладан от бесове. Това е причинило страх и е вкарало много хора по затворите.
По-добре да умреш, отколкото да живееш такъв живот. Предпочитам да живея 1 година свободен, отколкото 100 години, вързан в робство. Аз не искам цял живот да се крия от дявола и да съм изпълнен със страх. Тези хора, които са слаби да живеят с това, в което вярват, са загубени и пропаднали. Това е тъжно, но ние виждаме повече страх в Църквата, отколкото в света. Хората отиват на Църква, говорят за Исусовата любов, а след това отиват на работа и се страхуват да споменат името Му. Светът ще се изплюе в лицето ни, ще си изхвърля мърсотиите върху нас и ние пак ще се опитваме да крием това, което Бог е сторил за нас.
Ние сме Господни ученици и трябва да се изправим и да изявим кои сме. Кажете им: “Християнин съм и принадлеж на Бога!” Трябва ти повече смелост да извършиш това, отколкото да удариш накой с юмрук в лицето. Исус каза: “Ако те удари някой по едната буза, обърни и другата”. /Мат. 5:39/ Трябва повече кураж да сториш това, отколкото да му отвърнеш на удара. Човек, който се плаши да живее според вярата си е нещастник. Бог иска качество, а не количество. Колкото повече се приближиш до Голгота, толкова по-малко хора ще те следват. Когато Исус беше на Галилейския хълм и разчупваше хляб и хранеше хилядите, много хора идваха да гледат сеир, но когато се приближи до Голгота, Той им каза: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате дял в Мене”. /Иоан 6:53/. Тогава, повечето хора Го напуснаха.
Действително, те Му казваха: “Не искаме да слушаме такива работи. Не ни казвай, че ще страдаме. Дошли сме да гледаме чудесата.” Те се обърнаха и си отидоха. Петдесятница не бе рекламирана по Ерусалимските мас-медии, но тя дойде, след като Бог бе работил в тези 12 души. Той пречупи всякаква емоция и амбиция, за да ги промени. Те казаха: “Нека да седнем отдясно и отляво”. Той каза: “Не го давам аз, а Отец Ми”. Той извеждаше хора от данъчния офис, от лекарския кабинет, от рибарските лодки и ги премести. Като ги напусна, те бяха празни, съкрушени, наранени и в такива съдове се изля Петдесятното съживление. Господ ще дойде пак за тези съдове и втори път, когато хората ще искат да се обърнат само към Бога.
Бог иска качество, а не количество. Той промени света чрез шепа хора. Днес голямата дебела, религиозна тълпа няма да направи промяна. Но това ще бъдат вярващи, които устояват във всичко. Вярващият устоява на лъвовия рев, реката и огъня; той стои опасан с Божията истина. Когато Мартин Лутер получил заповед да си изправи пред върховния съд, неговите хора искали да го спрат. Те му казали: “Ще те изгорят на кладата”. Той им отвърнал: “Дори и да направят огън от Витенберг до Рим, аз ще вляза в огъня и ще пея хваление но Онзи, Който ме е изкупил на Голгота”. Като знаеш, че си прав, отстоявай правдата. Бог ще стои с людете Си. Бог не употребява нерешителни страхливци; те нямат място в Божието Царство. Ние трябва да се изправим и да кажем: “Или Исус, или нищо.” Това благовестие си струва всичко, или нищо. “Тук стоя и нищо друго не мога да направя”, каза Лутер в най-тъмния си час и тогава написа песента: “Мощна крепост е Бог наш”
Бог иска да дойдем до мястото, където всички обратни пътища са затворени и ние се облягаме на факта, че благовестието е нашия отговор. Ние не само имаме истината, а се изправяме пред това развратно и нечестиво поколение, което върви в грешна посока и им казваме: “Това е пътя, ходете в него”. Бог призовава смели ученици. Той няма да употреби нерешителните. Бог иска войни.
Павел взе Йоан и Марк на мисионерско пътуване. В разгара на битката, Марк се върна. Когато те тръгнаха на следващото пътуване Варнава искаше да вземат Марк. Павел отказа. Той каза: “Аз разчитах на момчето, но то ме разочарова, няма пак да го взема.” После Иан се моли и Марк получи дързост и години по-късно Павел призна това. Но когато отказа да го вземе, Павел каза: “Аз не мога да взема нерешителен човек”. Ти трябва да вземеш решение. “Колебливият човек е непостоянен във всичките си пътища”. Ти трябва да дойдеш до пълно убеждение и да не се отклоняваш. За евреите се казва: “Ако знаеха откъде са дошли, те нямаше да се върнат”. Павел каза: “Димас ме остави, като възлюби настоящия свят. Димас не бе напуснал света, той си мечтаеше за света и накрая се върна в света.”
Ако ти имаш влечение към тази система, ти ще се върнеш в нея. Но Бог иска да Му дадеш напъло живота си и да изоставиш света. Бог не търси само неделни светии. Той не желае хора, които да се молят само, когато имат проблем. Той иска вие да говорите с Него. Във Второ Летописи 7:14 се казва: “Ако людете Ми, които се наричат с Моето име смирят себе си и се помолят и потърсят лицето Ми…” Това не е повторение. Те трябва да се смирят, помолят и да потърсят лицето Му. Езичниците, мюсюлманите и хиндуистите се молят. Но да потърсиш Божието леце значи да потърсиш присъствието на Всемогъщия, не само да получиш нещо от Него, но и да имаш общение с Бога.
Бог не е бог на удобствата. Той не желае хората да го хвялят в неделя и дя си живеят по светски в понеделник. Но Той иска люде, които всеки ден да са свързани с Него. Хора, които не се вълнуват за това, което Бог има за тях, но да се радват, че имат Бога. Грехът е белег на слабост. Ние говорим за светщината. Това не значи само къде ходим и с какво се обличаме. Светщината значи, че се влияем от погрешната система:
Ако баба ти дойде на гости в неделя и ти пропуснеш Църква, ти си светски човек. Ако баба ти е по-важна от Божия дом, тогава ти се влияеш от погрешна система. Ние сме на земята, за да вършим Божията воля. Всичко друго е просто начин да изпълним това, на което Бог ни е призовал. Божията воля за нас е да бъдем съдове, чрез които Той да живее. Ние сме тук, за да се изпълним със Святия Дух и където и да ходим, Бог ще присъства.
Аз трябва да съм смел и убеден, за да изявявам Бога. Независимо дали хората искат Бога или не, аз трябва да им изявя Бога. Ако се страхуваме да бъдем различни, тогава ние няма да сме в помощ на Бога. Ако си християнин, ти си различен. Светът няма нищо общо с Бога и ако ти си истински християнин, ти ще бъдеш различен. Но ако се страхуваш да си различен, ти ще умреш с тълпата. Бог ще те остави. Да се нагаждаш според ситуацията е много неправилно и глупаво. Като си в Рим върши това, което Христа би направил. Имай смелост, изяви се и навсякъде изявявай Христа.
Всеки грях е изява на слабост. Човек лъже, за да скрие слабостите на характера си. Ругатните показват неспособността на човека да се изрази правилно. Вярно е казаното: “Действието на пияния човек е в мислите на трезвения”. Без алкохол, човек няма смелостта да стори това, което пияният може да стори. Павел каза: “За всичко имам сила чрез Христа, Който ме укрепява”. /Фил. 4:13/ Аз мога да обичам, да вярвам и да стоя и мога да бъда верен чрез Господ Исус Христос.
Милиони Христови последователи са умрели като мъченици. Те биваха изгорени на клада, посечени и хвърляни на лъвовете заради Исусовото свидетелство. Само ако се бяха отрекли от Христос, те можеха да оцелеят. Аз бях в Шотландия през 1978г. и наблизо имаше едно място, наречено “Хълмът на мъчениците”. Там, на 29 год. бяха убити 300 000 шотландци, просто защото бяха отказали да признаят папата за глава на църквата. Кръвта им се стичала по хълма, след като били обезглавени. Те се нареждали на опашка, приближавайки се, чували звука от секирата. Междувременно, при тях идвал свещеник, който бил обладан от бесове и им казвал: “Изповядайе папата за глава на Църквата и излезте свободни”. “Но те не възлюбиха живота си дотолкоз, че да се страхуват от смъртта.” Те предпочитаха да умрат, отколкото да се отрекат от вярата си. Те вярваха в нещо, което бе по-скъпо от живота им.
Те можеха да спасят живота си, но знаеха, че ако го спасят, ще го загубят. Независимо колко са зли времената, Бог иска войнствени и дръзки ученици. Това е чудесна любов. В дните на Ноя, светът бе толкова развратен, че Бог го съсипа с потоп. Бог се нуждаеше само от един войнствен проповедник. Ной беше един от най-ефективните проповедници в цялата история. Той застана срещу това нечестиво поколение и прогласи благовестието на всички, които искаха да го чуят.
Когато градът Ниневия бе толкова развратен и порочен, Бог се нуждаеше от смел човек. Йона тръгна по улиците на Ниневия и прогласи: “40 дни и Бог ще съсипе този град.” /Йона 3:4/ 120 000 души се покаяха с вретище и пепел. Сам Бог търсеше войнствен човек, който да се изправи и да проповядва това, в което вярва.
Мястото на проповедника не е да марширува по улиците, нито да се подмазва на политиците, но мястото му е на амвона, за да говори на Църквата. В Църквата ни има толкова грях, че на хората им се гади. Очистете Църквта; поставете я в Божията правда и тя ще изобличи тъмнината. Дайте й кураж да е различна в това общество и тя ще причини промяна. Бог се нуждае от люде, които ще устоят. Когато Содом бе изпаднал в нечестие и Бог реши да го унищожи, Той обеща на Авраам, че ще запази Лот. Бог каза: “Ако намериш 10 проповедника в града, аз ще го запазя.” /Бит. 18:32/ Авраам не трябваше да спаси содомитите. Той просто трябваше да намери 10 души, в които Бог живее.
Ако Църквата представя Бога, Той ще помилва народа. Но ако ние продължим с трагичната бъркотия на добро и лошо, плътско и духовно, Бог ще позволи същото осъждение да дойде върху нас, както стана и в Източно Европа. Истинската Църква в Източна Европа знаеше, че Бог допуска комунизма, както допусна Навуходоносор да иде и да зявладее Ерусалим. Това стана, за да се разчупи крепостта на фалшивата релегия.
Бог не обича Америка повече от Русия и Източна Европа. Църквата трябва да е права или Бог пак ще осъди земята. Ако Бог намери хора, които да се изправят с Него и за Него, преди обществото напълно да е отсъпило, Той може да изкупи това общество. Истинските ученици знаят, че Бог е поставил Църквата Си в центъра на цивилизацията и това влияе на всичко. Като знаем това, ние няма да се страхуваме да тръгнем смело напред.
По пазара се продава много евтина благодат. Така се прави с причастието, опрощението и ученията на вярата се изопачават. Модерната Църква проповядва за Рая, но не и за ада, за причастието, но не и за дисциплината и за членство в Църквата без плодовете на правдата. Забъркана в тази евтина благодат, Църквата отказва да прогласява пълния Божии Закон. Тя не иска да обижда светските християни, които пеят в неделя “Алелуя”, а в понеделник си живеят по светски.
Църквата трябва да каже на тези хора: “Не можете да си живеете по светски и да си мислите, че Бог ще ви употреби. Учениците не се страхуваха да издигнат глас срещу такива светщини. Те не бяха посветени на успех и популярност, а на Исуса Христа. Благодатта е неизмерното съкровище на Църквата, от което се изливат блажените неограничени потоци. Ние печатим книги и ги наричаме “Библии”. В тях се съдържат само Божиите обещания. Но ние не можем да изваждаме обещания на Бога от техния контекст. Трябва да знаем, че Бог не иска количество, а качество. Трябва голям кураж, за да бъдем Господни ученици в това лукаво и развратено поколение. Бог ни е призвал на това.