Служения и Практики

Църквата не е просто сграда или институция (1 Пет. 2:5; 1Кор. 1:2). Тя е живото Христово тяло. Ето защо в нея постоянно протичат процеси на промени и градация, които са подчинени на Божията воля и план за нейния растеж. За усъвършенстването на църквата, Бог използва хора, които Той въвежда в определени служения.

5 истини за служенията:

1. Служенията се дават от Бога (Еф. 4:11; 1 Кор. 12:27-28)
2. Служенията не могат да бъдат давани от хора (Гал. 1:1). Бог призовава, а хората потвърждават (Д.А. 13:1-4)
3. Те целят усъвършенстване на Църквата (Еф. 4:12-13)
4. Служенията целят духовния растеж на светиите (Еф. 4:14)
5. Служенията носят единство в Христовото тялото (Еф. 4:16)

Петкратно Служение (Еф. 4:11; 1 Кор. 12:28)

Исус Христос стои зад всяко от служенията. Ето защо те се явяват продължение на Неговото служение.

1. Апостоли (изпратен) – Служенето на апостолите обхваща почти всички служения и дарби. Всички апостоли са очевидци (физически или духовно) на Христос (1 Кор. 9:1), и като такива са директни свидетели за Него (Д.А. 1:15-22). Печатът на апостолското служение е започването на нови църкви (1 Кор. 3:10; Еф. 2:20).
2. Пророци – Въпреки, че Бог може да говори на всеки вярващ, Той избира хора в църквата които да служат като пророци. Служението на пророка дава свръхестествено слово от Бога до индивидуални вярващи, както и до цялата църква. Посланието на новозаветния пророк не е толкова предсказание, колкото назидание, увещание и утеха (1 Кор. 14:3).
3. Благовестители (евангелизатори) – Евангелизаторите са проповедници, който се занимава изключително с разпространяване на Благовестието (Д.А. 8:5, 35). Ето защо много често, това служение има нужда от помощта на други служения и на местната църква (Д.А. 8:12). Макар и не всички вярващи да са евангелизатори (1 Кор. 12:29), всички трябва да са свидетели за Исус (Д.А. 1:8),
4. Пастири – Пасторите са пазители и водачи на Божия народ в местната църква. В тяхното служение има елементи на проповядване, поучение и пророчество, както и на ръководене и съветване. Пастирските функции са често изпълнявани от хора наречени презвитери (Д.А. 14:23; 20:17; 21:18; Як. 5:14; Тит 1:5) и епископи (Д.А. 20:28), които могат да бъдат и пастири, но в повечето случаи и са ръководители на местна църква или домашна група. Словото дава конкретни изисквания към онези които служат като епископи (1 Тим. 3:1-7; Тит 1: 5-6) и презвитери (Тит 1:7-9). В своето служение пасторите са подпомагани и от дякони, които са помощници в локалната църква определени според изискванията на Словото (1 Тим. 3:8-13)
5. Учители – Църквата има нужда от учители, главно защото тя е постоянно заплашвана от лъжеучители. Учителите поучават Божия народ за истините на Словото и предават знание без което заблуда и грешки са неизбежни. Знанието поучавано от учителите е основа върху която всеки вярващ гради своята вяра (Евр. 6:1-2). Резултата от този процес се нарича съживление (1 Кор. 3:6-9).

Служенията в църквата са дадени в множествено число за да се покаже, че те са за всяка църква и църковна епоха, а не само за определение хора или периоди от време. Този факт предполага тяхната приемственост през поколенията, а така и нуждата и възможността те да съществуват в църквата днес. Силата на служенията идва от Святия Дух тогава когато всеки служител проповядва и поучава това което живее.

Практики

Като част от процесите протичащи в църквата, служенията включват различни практики: кръщения (Урок 8, 10), умиване на нозе (Урок 12), помазание и полагане на ръце.

Полагане на ръце

Практиката на ръкополагането в Библията се използва като точка на контакт чрез която се освобождава вярата на вярващия или се предава сила. Ръкополагането се използва в случаите на:

1. Молитва (Д.А. 8:18)
2. Приемане на кръщението в Святия Дух (Д.А. 13:1-4)
3. Изцеление (Д.А. 28:8-9)
4. Чудеса (Д.А. 5:12; 19:11-12)
5. Утвърждаване на нови служители (Д.А. 13:1-4)

Помазание

Помазанието е друга църковна практика която е основана на Божието Слово. Помазанието може да бъде с (1) масло (Як. 5:14-16), (2) аромати (Изх. 30:22-25) и (3) Святия Дух (Пс. 45:7; Евр. 1:9). Използва за (1) благословение, (2) изцеление и (3) служение. В Библията помазанието се дава на:

1. Пророци (3 Цар. 19:16; Пс. 105:15)
2. Свещеници (Изх. 29:7, 29)
3. Царе (1 Цар. 16:3, 13)
4. Гости (Лк. 7:46)
5. Пленниците (2 Лет. 28:15)
6. Болни (Як. 5:14-15)
7. Мъртви (Мт. 26:12)
8. Светии (2 Кор. 1:21; Йн. 2:20, 27)

Служенията и практиките дадени от Бога и описани от Библията не са преминали с епохата на Ранната Църква, а са за Църквата днес. Те са свръхестествената намеса на Бога, корпоративно в живота на църквата и индивидуално в живота и личността на всеки вярващ без изключение.