Доний К. Донев

Делото на Кирил и Методий представлява исторически и богословски прецедент, не просто със снабдяване на славянските народи с Библия на собствения им език, но с използването на език който не е еврейски, латински или гръцки. На запад латинския се налага като официален църковно-служебен език, но в православието използването на говоримия език като богослужебен бързо придобива популярност.

Това еклезиално на пръв поглед решение, има и преднамерен политически ефект. В самото си начало преводът на Библията на славянски е предизвикан от работата на германски мисионери в Моравия, които принц Ростислав смята за политическа опасност. За да спре експанзията на император Людвиг, Ростислав се съюзява с хан Борис, над чиито територии виси подобна заплаха. За съжаление, усилията и на двамата са безуспешни заради което Ростислав търси помощта на византийския император Михаил III и през 863г. Го моли да изпрати християнски мисионери, които говорят славянски. Тази молба е удовлетворена от Константинопол удивително бързо и изпълнява две важни задачи: първо, да даде на Ростислав власт над църквата във владенията му и второ, да послужи като защита срещу папската политика за контрол над църквата на изток.

Два въпроса остават неясно по направата на самия превод. Първо, кой е базовия текст или текстове използвани от Константин Кирил за превода, и в това число дали превода на книгата Псалми е направена директно от еврейски? Въпреки, че добре познатото житие говори за познания по еврейски, елементарно изследване на текста показва, че преводът е използва за база гръцката Септуагинта. Вторият въпрос е, кой славянски диалект е използван за направата на прот-славянския превод? Въпреки че предположенията са многобройни, би било разумно да се приеме, че е използван езика на македонските славяни, който солунските братя познават от детинство.

Тези въпроси остават без окончателен отговор, тъй като въпреки сравнително късната дата на превода, славянски превод на целия канон, ако някога е съществувал, не е запазен до днес. Най-старото глаголическо евангелие е Codex Assemanianus (11в.) пазено във Ватиканската библиотека, а най-старото евангелие писано на кирилица е Codex Ostromirianus (1056-57). Всички останали славянски кодекси носят специфични български, сръбски, руски или чешки езикови особености.

В края на 15в. Генадий Новогородски се опитва да намери цялостен превод на Библията на славянски, но не успява и е принуден да поръча нов частичен превод. В него книгите Летописи, Ездра, Товит, Юдит и Макавейски, както и части от Исая, Еремия и Притчи, са преведени от латински, а Премъдрост Соломонова от Вулгата. Предговорите към всяка книга са преведени от немската Библия. За югозападна Русия, д-р Скорин издава Библия с целия канон през 1517-19, 1525, като използва чешкия текст на Библията от 1506 и църковно-славянски текстове, без да ги сравни с еврейски, гръцки или латински.

Славянските държави под влиянието на западната църква скоро са заставени да използват текста на Вулгата и там славянския език в богослужението е изместен от латински. Чешката Шафхаузенска Библия е преведена от неизвестен преводач и ревизирана през 1412 от Ян Хус, който използва Вулгата. Текстът е ревизиран многократно, докато през 1564 Ян Блахослав превежда Новия Завет от гръцки и през 1579-1593 е преведена от оригиналните езици и публикувана Библията Краличе. Така, че преводът на чешката Библия не произхожда от славянските преводи.

Полската Библия също не е правена от славянските преводи. Новия Завет е преведен от Йоан Секлуцян и публикувана в Кьонигсберг през 1552г. През 1563 цялата Библия е издадена на полски език в Брест Литовск.

Подобно е положението и между католическите югославяни и хървати които използват латински текстове. Примож Трубар превежда Евангелието от Матей през 1660 и дава тласък към превода на целия Нов Завет на сръбски език от Вулгата. Цялата Библия е преведена на сръбски от Георги Далматин и издадена в Тюбинген през 1584. Изключение правят само оцелелите кодески писани с характерните квадратни букви известни като хърватска глаголица.

Следователно, освен политическата си роля, превеждането на Библията на славянски език има и културно лингвистическо значение, резултата от което е богато литературно наследство. Самият превод на Библията се превръща в силен мотивационно-политически и трансформационно-културен фактор. В началото на 21ви век, обаче, източниците за славянски преводи, тяхната точност, препис и предаване през вековете, както и изполването им като база за направата на модерни преводи трябва да бъде сериозно преразгледана и проверена.