Самодисциплина:
Първо се научете да водите самите себе си

Първото и най-добро завоевание е да победиш себе си.
Платон, философ

 

Никога не може да се каже, че един човек без изграден характер принадлежи на себе си… Той принадлежи на всеки, който успее да го зароби.
Джон Фостър, писател

 

Покорителят на хълмове
Труден е пътят към върха. Малко хора някога биват признавани за едни от най-добрите в своята работа. Още по-малко са тези, които са смятани за най-добрите на всички времена. Ала Джери Райс завоювал тъкмо такава титла. Той е наричан най-доброто крило във футбола.
Хората, които го познават добре, казват, че е самороден талант, физическите качества, които Бог му е дал, са невероятни. Той притежава всичко, което който и да е треньор би могъл да иска от едно крило. Футболният треньор от Залата на славата Бил Уолш казва: „Не вярвам, че някой може да се мери с него физически.“ Разбира се, това не е единственото, което е направило Джери велик състезател. Истинският ключ към успеха му е неговата самодисциплина. Той работи и се подготвя — и то всеки ден — като никой друг в професионалния футбол.
Историята на това как Райс развил способността да си налага самодисциплина е свързана с опита му в покоряването на хълмове. За пръв път това му се наложило още в гимназията „Б. Л. Мур“. Треньорът на гимназиалния отбор Чарлс Дейвис имал навика в края на тренировката да кара играчите си да се изкачват и да слизат на спринт по един 37-метров хълм. В един особено горещ и задушен мисисипски ден Райс бил готов да се предаде след единадесетия спринт. Докато се промъквал към съблекалнята, той осъзнал какво прави. „Не кръшкай! — казал си Джери. — Започнеш ли веднъж да го правиш, после вече няма да ти се вижда неправилно.“ Той се върнал и завършил спринтовете си — и оттогава никога не постъпвал като кръшкач.
Вече като професионален играч, Джери Райс стана известен със способността си да се изкачва на спринт по един друг хълм. В редовната тренировъчна програма на Райс влиза пробягването на дългия четири километра неравен парков път в Сан Карлос, Калифорния. Някои други големи играчи се опитват да пробягат трасето заедно с него, но изостават, смаяни от неговата издръжливост. Ала това е само част от редовната практика на Райс. Дори когато сезонът е свършил и другите играчи ходят за риба или се мотаят насам-натам, наслаждавайки се на почивката, Райс работи — ежедневната му тренировка започва в 7:00 и завършва на обед. Някой веднъж се пошегува: „Той е в толкова добра форма, че пред него Джейми Лий Къртис прилича на Джеймс Ърл Джоунс.“
„Това, което много момчета не могат да разберат е, че за Джери футболът е работа, която продължава дванадесет месеца в годината — казва играчът от Националната футболна лига Кевин Смит. — Той е самороден талант, но продължава да работи. Това е, което различава добрите от великите играчи.“
Неотдавна Райс изкачи още един хълм в кариерата си — завърна се на терена след ужасна травма. До този момент той никога не беше пропускал мач в продължение на деветнадесет футболни сезона — доказателство за неговата дисциплина, спортна етика и изключителна издръжливост. Когато на 31 август 1997 г. той тежко нарани коляното си, хората смятаха, че това е последният му мач за сезона. Все пак само един играч бе имал някога подобна контузия и се бе завърнал на терена още през същия сезон — Род Уудсън. Род бе възстановявал коляното си в продължение на четири месеца и половина. Джери Райс го направи за три месеца и половина — с упоритост, решителност и невероятна самодисциплина. До този момент никой не беше виждал нещо подобно — а може би и няма да види. Райс продължава да поставя своите рекорди и да изгражда репутацията си, докато помага на своя отбор да побеждава.

Да разширим и допълним
Джери Райс е идеален пример за силата на самодисциплината. Никой не може да постигне и да поддържа успех без нея. Без значение колко талантлив е лидерът, неговите таланти никога няма да се реализират максимално без прилагането на самодисциплина. Тя дава на лидера възможност да достигне най-високото ниво и е ключът към трайното лидерство.
Ако желаете да станете лидер, чието предимство е неговата самодисциплина, трябва да минете през тези етапи на действие:

1. Развийте и следвайте приоритетите си
Този, който прави каквото трябва само когато е в настроение за това или когато му е удобно, няма да постигне истински успехи — нито пък хората ще го уважават и следват. Някога някой бе казал: „За да бъдат изпълнени важни задачи са необходими две неща — план и не прекалено достатъчно време.“ Ако сте лидер, вие вече имате твърде малко време. Значи всичко, от което се нуждаете, е план. Ако сте в състояние да определите кое наистина е приоритет и да се освободите от всичко останало, ще ви е много по-лесно да се захванете с важното. А това е същността на самодисциплината.

2. Превърнете подчинения на дисциплина начин на живот във ваша задача
Когато четете за Джери Райс или за която и да е друга дисциплинирана личност, би трябвало да осъзнаете, че за успяващия самодисциплината не може да бъде единична проява. Тя трябва да се превърне в начин на живот.
Един от най-добрите начини да направите това е да развиете системи и практики, особено в областите, които имат решаващо значение за вашето дългосрочно израстване и успех. Така например, понеже непрекъснато пиша или говоря, всеки ден аз чета и обработвам материали, които ще използвам в бъдеще. А след като през декември 1998 г. преживях инфаркт, всяка сутрин правя упражнения. Това не е нещо, което върша само за даден период от време. Ще го правя всеки ден до края на живота си.

3. Отхвърлете оправданията
За да изградите един дисциплиниран начин на живот, една от първите ви задачи трябва да бъде за отхвърлите и елиминирате всяка тенденция да се оправдавате. Както е казал френският класик Франсоа Ларошфуко: „Почти всички наши грешки са много по-простими от методите, които измисляме, за да ги скрием.“ Ако има няколко причини, които ви пречат да бъдете самодисциплинирани, осъзнайте, че те са просто куп оправдания, които трябва да бъдат отхвърлени до едно, ако искате да се издигнете до следващото ниво като лидер.

4. Оставате настрани възнагражденията, докато работата не бъде свършена
Писателят Майк Делани мъдро отбелязва: „Всеки бизнес или индустрия, които плащат еднакви възнаграждения и на кръшкачите, и на амбициозните си, усърдни работници, рано или късно ще се осъзнаят, че кръшкачите са станали повече от добрите работници.“ Ако ви липсва самодисциплина, може да имате навика да си изяждате десерта преди основното ястие.
Има една история, която илюстрира силата на това възнагражденията да бъдат пренебрегвани. Възрастна двойка почивала на къмпинг от два дена, когато пристигнало друго семейство и се настанило в съседство. Веднага щом тяхната комфортна спортна кола стигнала до паркинга, мъжът, жената и трите им деца изскочили от нея. Едно от децата бързо взело да вади от колата хладилни чанти, раници и други неща, докато другите две чевръсто започнали да разпъват палатки. Всичко било готово за петнадесетина минути.
По-възрастната двойка била поразена.
— Ей, ама вие работите страхотно заедно! — казал възрастният господин на бащата.
— Просто за всичко е нужна система — отвърнал бащата. — Никой няма право да ползва банята, преди лагерът да е готов.

5. Фокусирайте се върху резултатите
Всеки път, когато се фокусирате върху трудността на работата, вместо върху резултатите или върху възнаграждението, твърде е вероятно да се обезкуражите. Задръжте този фокус по-дълго време — и вместо самодисциплина ще развиете самосъжаление. Следващият път, когато се изправите пред задача, която трябва да бъде изпълнена, и се замислите как за вас ще е по-лесно и по-удобно, вместо да се хванете и да я свършите — сменете фокуса си. Избройте си ползите, които ще имате, ако направите правилното, а после се хванете на работа.

Да поразсъждаваме за това
Писателят X. Джаксън Браун Младши отбелязва остроумно: „Талант без дисциплина е като октопод на ролкови кънки. Той непрекъснато се движи, но никога не знаеш накъде ще тръгне — напред, назад или настрани.“ Ако знаете, че притежавате талант и забелязвате, че извършвате много движения, но те водят до малко конкретни резултати — на вас вероятно ви липсва самодисциплина.
Вгледайте се в програмата си за предишната седмица. Каква част от времето си посветихте на конкретни, добре планирани дейности? Направихте ли нещо за професионалното си израстване и развитие? Включихте ли се в дейности, спомагащи за поддържането на добро здраве? Отделихте ли част от доходите си за спестявания или инвестиции? Ако сте отложили всички тези неща, казвайки си, че ще ги направите по-късно, може би трябва да поработите върху самодисциплината си.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате своята самодисциплина, направете следното:
• _Изберете приоритетите си._ Помислете кои две или три житейски области са най-важни за вас. Запишете си ги — заедно с качествата, които трябва да развиете, за да продължите да израствате и да се усъвършенствате в тези области. Създайте план, за да превърнете обучението си в самодисциплина всекидневна или ежеседмична част от живота си.
• _Направете списък на причините._ Отделете време, за да напишете ползите от обучението си в самодисциплина и свързаните с него качества, които току-що сте записали. След това закачете списъка с ползите някъде, където ще бъде пред погледа ви всеки ден. В дни, в които изгубите желание да следвате плана, препрочетете списъка си.
• _Отървете се от оправдания._ Напишете всяка причина, поради която бихте могли да не сте в състояние да следвате плана си за усъвършенстване и самодисциплиниране. Прочетете списъка открай докрай. Имате нужда да се отървете от извиненията, които те ви предлагат. Дори ако някоя от причините изглежда обективна, намерете начин да я преодолеете. Не си давайте никаква възможност да кръшкате. Помнете, че само в момент на самодисциплина имате силата да постигнете своите мечти.

Някои примери от ежедневието
На стената на един разсадник в Канада бил поставен следният надпис: „Най-добрият момент да засадите дърво беше преди двадесет и пет години… Вторият подходящ момент е днес.“ Засадете дървото на самодисциплината в живота си днес.