Наскоро един от големите евангелски богослови Роджър Олсън публикува новата си книга „Арминианско богословие: митове и истини”. Монографията излезе от печат по време на последния брой на Christianity Today, разглеждащ ролята на Арминий и неговото богословие сред евангелските църкви. Книгата е монументален богословски труд, който разрешава вековния богословски спор с ясна и недвусмислена защита на библейската доктрина за свободната воля и арминианското богословие.

За българските евангелисти този спор никога не е бил съществен, тъй като няма сериозно теологическо и историческо присъствие в България. От самото начало на българското евангелско движение през XIX в. евангелските църкви в България приемат библейската доктрина за свободната воля. Въпреки това, книгата би била интересна, защото вместо да цели систематична представяне на факти или дедуктивно аргументиране на арминианството, Олсън използва исторически източници и базирано на Библията богословие, за да покаже разликата между мит и истина. Методът успешно оборва калвинистките предразсъдъци на реформираното богословие срещу библейската доктрина за свободната воля. Резултатът е не толкова защита на арминианизма, колкото систематично и истинно обяснение на това, в което Арминий всъщност вярва.

В десетте глави на книгата, Олсън старателно разяснява позицията на Яков Арминий, Симон Епископий и Джон Уесли. Текстът се разграничава от митове, които често се преписват като арминианско богословие, но на практика са бледа имитация и най-често невярно представяне на истинското арминианско богословие. Книгата може успешно да послужи като буквар както за вярващи в свободната воля, така и за опозиционисти, чието мнение е формирало крайни реформистки възгледи. В стремежа си да подбере коректно източници на истинското арминианска богословие, Олсън не се страхува да изключи основни евангелски фигури, чието богословие не представлява класическата арминианска мисъл. Тази методологията изключва богословието на Чарлз Фини, прото-либерални ремонстранти, някой маргинални ревайвълисти и съвременното процесорално богословие.

Разликите между мит и истина са поразителни. Калвинисткото обвинение, че Арминий вярва в спасение чрез дела, докато той открито проповядва спасение чрез вяра. Арминий е обвиняван, че не вярва в падението на човека и в божествения предизбор, докато той вярва и в двете, като прави разлика между условен и безусловен предизбор – разлика, която и Библията прави. Ето и пълен списък на десетте мита, разпространявани като арминиананско богословие, които Олсън успешно опровергава.

Мит 1: Арминианското богословие е обратното на калвинисткото реформирано богословие.

Всъщност, Яков Арминий и неговите най-верни последователи спадат към реформираните църкви и имат огромен принос за изграждането на реформираното богословие, така че общото в мисленето на Арминий и Калвин е повече от значимо. Още повече, че Арминианското богословие е широко прието като ревизия и реформация на идеите на Калвин.

Мит 2: Възможно е да съществува хибрид между идеите на Калвин и Арминий?

Всъщност, въпреки общите идеи, Калвин и Арминий представляват две противоположни богословски становища, което прави симбиоза помежду им невъзможно. Богословието на Карл Барт, например, покрива огромна част от калвиновата доктрина за предизбор, но се отделя значително от нея, когато говори за Христоцентрична актуалистична онтология. По-същия начин петдесятно-уеслиянски вярващ не би могъл да намери общи позиции с калвиновото богословие на предизбор невъзможността на човек да изгуби спасението си, без да направи сериозно компромиси с личната си вяра, спасително преживяване и богословска традиция.

Мит 3: Арминианските вярващи не могат да бъдат евангелски вярващи по доктрина и убеждение.

Истината е, че класическото Арминианско богословие не само произлиза от фундаментни евангелски мислители и църкви, но и спомага за разпространението и запазването на класическата евангелска идентичност. Митът, че Арминий е последовател на Арий е хумористичен и без реални исторически или богословски доказателства. Арминий не е нито ариянист в христологията си, нито рационалист в тълкуването на Библията. Няма разлика между вярването на Калвин и Арминий за истинността на Библията. Така, арминианското богословие не е нито арианско (последвало ереста на Арий) нито либерално, а напротив фундаментално библейско в мислене и строго християнски-консервативно в практика. Именно като такова, то намира централно място в класическото евангелско богословие.

Мит 4: Центърът на арминианското богословие е вярата в свободната воля.

Всъщност, центърът на арминианското богословие е божият характер, изразен в неговата любов и справедливост и във волята му да даде възможност за спасение на целия свят, за да се спасят онези, които Го приемат. Центърът на арминианизма е практическо разбиране на Бог и неговата същност, което потвърждава Библейската доктрина за свободната воля, а не обратно.

Мит 5: Арминианското богословие отрича върховенството на Бога.

За всеки мислещ арминианец това обвинение е просто несериозно. Въпреки това, то е често цитирано, за да обори библейската доктрина за свободната воля без други конкретни доказателства. Истината е че, арминианското богословие започва от позицията, че Бог е суверен и че Неговият авторитет е върховен без да е нужно да контролира всеки избор.

Мит 6: Арминианското богословие е хуманистично.

Хуманизмът поставя човека за център на своето мислене. Арминианството поставя Бог. Така че то не може да бъде хуманистично, тъй като всяка оптимистична антропология му е чужда. Арминианското богословие изповядва пълното падение на човек под греха, както и робството на човешката воля. Арминианският песимизъм към греха и човечеството е именно оптимистичният мотив в богословието на библейската свободна воля – благодат чрез избор за спасение, който Бог дава на падналото в грях човечество.

Мит 7: Арминианското богословие не е богословие на благодатта.

Най-важният принцип на класическото арминианско богословие е спасителната благодат – цялото спасение зависи изцяло от Божията милост. В центъра на Арминианскто мислене е именно доктрината за Божията благодат и изборът, който Бог дава за спасение чрез вяра.

Мит 8: Арминианците не вярват в предизбор.

Предизборът е библейска концепция, която класическото арминианство интерпретира различно от калвинистите без да го отрича. Божият предизбор е суверен декрет да избере вярващите в Христос, включвайки предузнанието за избора на тяхната вяра. Арминианската позиция се характеризира с приоритет върху божието предузнание.

Мит 9: Арминианското богословие отрича оправданието по благодат чрез вяра.

Всъщност, класическото арминианство е реформирано богословие, приемащо божественото оправдание, с което Бог предава своята праведност на човека. Човекът я приема чрез вяра, запазвайки разликите между оправдание и освещение.

Мит 10: Всички арминианци приемат управителната теория на изкуплението.

Този мит идва от неразбиране на съществуващите тълкувания на библейската доктрина за изкупление. Различните търсения са, че от една страна Христос страда вместо човечеството, за да може Бога да прости греха без да е неправеден и от друга страна, че Христос получава пълното наказание за греха на човечеството. Разликата е незначителна от сотирологична гледна точка, тъй като крайният резултата така или иначе е спасението на човешката душа. А истината е, че не съществува една единна доктрина за изкуплението, която всички арминиански вярващи задължително да приемат.