Българска Библия Онлайн Малахия 3:13-4:6

Помни денят на съда

3:13 „Вие казвате безочливи неща против Мене“ казва Господ: Въпреки това, вие казвате: Какво сме казали против Тебе?

14 Вие казахте: Напразно служим на Бог; Какво спечелихме, пазейки изискванията Му  и че стояхме като жалеещи пред Господа на Силите?
15 И сега ние облажаваме арогантните. Да! ония, които вършат беззаконие, успяват; Дори тези, които предизвикват Бог избягват наказанието.

16 Тогава боещите се от Господа говореха един на друг: И Господ внимаваше и слушаше; И написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се боеха от Господа, и които мислеха за името Му.
17 Те ще бъдат Мои, казва Господ на Силите, Да!  в деня, в който ще съставя моята скъпоценна принадлежност; И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи.
18 Тогава отново ще видите разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бог, и онзи, който не Му служи.

4:1 Защото, ето, идва денят, който ще гори като пещ;

И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И този ден, който идва, ще ги изгори, казва Господ на силите и няма да им остави ни корен ни клонче.

2 А на вас, които се боите от името Ми,

ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци пуснати на свобода от обора.
3 Ще стъпчете нечестивите; Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, в който ще направя тези неща, казва Господ на Силите.
4 Помнете закона на слугата Ми Мойсей, повеленията и съдбите, който му заповядах в Хорив за целия Израел.
5 Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Дeн Господен;

6 И той ще обърне сърцето на бащите към децата, и сърцето на децата към бащите им, или Аз ще дойда и поразя земята с проклетия.

Въпроси за разискване

Ст.14 

1.     Какво е неправилното относно становището „Какво е това, което аз ще получа“ в този стих?

2.     По какъв начин, това контрастира с казаното в стих 17?

3.     Защо е възможно християните да завиждат на невярващите?

4.     Тази завист оправдана ли е?

5.     Защо един християнин иска да размени мястото си с невярващ?

 Ст.16

1.     Какво мислите, че тези, които се боят говорят относно Бог?

2.     Защо това е важно за Бог?

Забележете, че стихове 4:1 и 4:2 представят контраст на Божието отношение към две групи от хора.

1.     Възможно ли е хората да бъдат съвършено в едната или другата група?

2.     Повечето от хората не попадат ли точно между двете групи?

Препратки

Ст.4:1

Матея 13:49-50 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Ст. 4:4

Исус Навин1:8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.

Ст. 4:5,6

Лука 1:17 Той ще върви пред Господа в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

Лука 7:26,27 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е оня, за когото е писано: – „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя ти пред Тебе“.

Коментар

3:13-15

Малахия осъжда хората, тъй като техните думи са остри и  безочливи против Йехова. Думата за безочлив е същата, която описва сърцето на Фараона в Изход 7:13, 22. Те бяха упорити. Техният въпрос: „Какво сме казали против Тебе?“ не беше изследващ въпрос, но беше въпрос на протест.

Арогантността на народа

3:14-15

Какво е това, което те казват? Ст. 14 казва, че те се бяха уморили да служат на Господа, тъй като това не им донасяше материални облаги, докато тези, които пренебрегваха Бог, преуспяваха и не бяха наказани от страна на Бог. Те си играеха на религия, за своя собствена облага, поставяйки себе си на първо място и след това Бог.

Обещанието на Бог

3:16-18

Божият отговор е, че Той записва всичко в книгата на възпоменанието, което означава, че Той не забравя тези, които Му се боят и които Му служат. „В този ден“ правосъдието ще дойде върху неправедните, но праведните ще бъдат пощадени. Отново и отново ние виждаме нуждата да живеем вярно сега и да гледаме към бъдещето за нашата награда. Това е противно на нашата природа. Това изисква вяра в нещо, което ние не можем да видим. Изисква се вяра. Нашето желание е да получим нашата награда сега. Ние искаме да бъдем одобрени за това, което правим за другите. Неестествено е да даваме анонимно. Свръхестествено е, когато правим това без задни мисли. Когато казва, „В онзи ден“ той говори за „Деня на Господа.“

Денят на господа

4:1-6

Този ден на Господа е същият ден, за който се говори в Софония 1:14 и Йоил 2:31. Въпреки че намира временно изпълнение във всяка присъда на Бог над злото, но основното изпълнение ще бъде при второто идване на Христос.

Малахия подчертава, че Бог е загрижен за двете отношения, (арогантност) и действия (престъпници) и съда над двете групи ще бъде завършен, тъй като „няма да им остави ни корен ни клонче. Осъждането на арогантните в 4:1 е директно отправено към арогантните в 3:13. Те се оплакваха, че злите не получаваха наказанието, а Бог ги предупреждава, че не само злите ще го получат, но и тези, които имат неправилен начин на мислене.

Заключение

4:4-6

Последните три стиха обобщават вестта на Малахия. Стих 4 увещава народа да следва закона на Мойсей. Ако те бяха живели според него, те щяха да дават десятъците, не биха сключвали бракове с невярващи, не биха се развеждали и т.н. Стихове 5 и 6 дават обещанието за бъдещето. Стих 5 обещава, че Бог ще изпрати пророк Илия, за да обяви идването на Денят на Господа. Стих 6 казва, че неговата мисия ще бъде да възстанови сърцата на бащите към децата. Ако децата не отговорят, Бог ще порази земята с проклятие. Това пророчество беше частично изпълнено от Йоан Кръстител, който дойде, за да обяви Денят Господен и да призове хората към покаяние. Но нацията отхвърли Исус и Ерусалим беше разрушен в 70 година след Христос.

Забележете, че последната дума в Стария Завет е „проклятие“. Какъв начин за завършек! Това ни остава очакващи, търсещи решение. Решението може да бъде намерено само в Месия.